Производството в сектора на услугите в България е спаднало с 3,5 на сто през декември 2025 г. на месечна база, което нарежда страната на първо място сред държавите членки на Европейския съюз, сочат първите оценки на Евростат, статистическата служба на ЕС. На годишна основа, спрямо същия месец на 2024 г., през декември м.г. производството в сектора на услугите в страната ни е нараснало с 5,7 на сто, което позиционира страната на пето място по този показател. През декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. производството в сектора на услугите е нараснало с 0,8 на сто в ЕС и с 0,7 на сто във валутния съюз. Средногодишното производство на услуги за 2025 г. се е увеличило с 2,1 на сто спрямо 2024 г. както в ЕС, така и в еврозоната. На годишна база през декември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. производството в сектора на услугите в ЕС намалява с 1,1 на сто при транспорта и складирането, увеличава се с 0,7 на сто при услугите за настаняване и хранене, нараства с 2,7 на сто при информацията и комуникационните услуги, с 0,2 на сто в сектора на недвижимите имоти, расте с 2,6 на сто при професионалните, научни и технически дейности и с 0,3 на сто при административните и спомагателни услуги. В еврозоната на годишна база през декември м.г. производството намалява с 0,1 на сто при транспорта и складирането, нараства с 0,5 на сто при услугите за настаняване и хранене, увеличава се с 1,8 на сто при информацията и комуникационните услуги, с 0,5 на сто в сектора на недвижимите имоти, расте с 2,5 на сто при професионалните, научни и технически дейности и се повишава с 0,2 на сто при административните и спомагателни услуги. Най-голям годишен ръст сред държавите членки е регистриран в Литва – 10,2 на сто, следвана от Полша – 10 на сто и Румъния – 7,8 на сто. Най-голям годишен спад е отчетен в Дания – 16,6 на сто, Люксембург – 4,9 на сто и Естония – 3,2 на сто.

Служебното правителство освободи изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Христо Марков, считано от 9 март. На негово място застава Милена Кръстанова, която досега беше негов заместник. Кръстанова работи в системата на НАП от 1999 г. и през годините е заемала експертни и ръководни позиции във функция "Обслужване". От 2007 г. Кръстанова е директор на дирекция "Обслужване" в Териториалната дирекция на НАП София. От 13 януари 2015 г. е назначена за заместник изпълнителен директор на приходната агенция.

Заводът за плоско стъкло на турската Sisecam в Търговище увеличава възможностите си за производство на по-скъпи продукти, след като приключи изграждането на втора линия за стъкло с покритие. Новото съоръжение вече работи в "Тракия глас България", а инвестицията е в размер на 20 млн. евро. С това компанията повишава капацитета си за специални продукти до 14.6 млн. кв.м годишно, а целта е основно европейският пазар. С инвестицията в Търговище капацитетът общо на групата за такива стъкла нараства с над една пета до 34.6 млн. кв.м. Новата линия има годишен капацитет 6 млн. кв.м и ще работи наред със съществуващата първа линия за стъкло с покритие, която беше пусната през 2013 г. Линията е проектирана така, че да може да произвежда закалени, високоефективни и енергийно ефективни стъкла и така да осигурява по-голямо продуктово разнообразие. С пускането на новата линия компанията добавя 34 нови работни места - както квалифицирани специалисти, така и производствени работници. Към края на миналата година заетите в "Тракия глас" са около 600 души. "Тракия глас" е най-голямата от трите компании на Sisecam в България с оборот 146 млн. евро през 2024 г. Следва я производителят на стъклени изделия "Пашабахче България" с близо 117 млн. евро, а "Шишеджам аутомотив България" отчита малко под 76 млн. евро за 2024 г. Общо в трите дружества работят 2770 души. Проектът е част от по-мащабна програма за общо 114 млн. долара, която включва изграждането на нови линии за стъкло с покритие и в заводите на Sisecam в Тарсус, Турция, и в Северна Италия. Разширението в Турция ще добави още 7 млн. кв.м капацитет, а в Италия - 6.5 млн. кв.м. Така групата ще разполага с общо 7 такива линии, а капацитетът ще нарасне до 48.1 млн. кв.м. Турската Sisecam е създадена през 1935 г. и днес е единствената компания в света, която работи във всички основни области на стъклопроизводството - плоско стъкло, стъклени изделия, стъклен амбалаж, автомобилно стъкло, стъклени влакна, като във всяка от тях е сред петте най-големи производителя в глобален план. Групата освен това работи в химическата промишленост, добивната индустрия, енергетиката и рециклирането. Развива дейност в 12 държави на 4 континента, включително Турция, Италия, България, Румъния, Словакия, Унгария, Босна и Херцеговина, Русия, Грузия, Египет, Индия и САЩ. Продуктите й се продават в над 150 държави, а служителите й са повече от 22 хил. души. Първата инвестиция на Sisecam в България е в химическата индустрия. През 1997 г. тя става партньор на Solvay при приватизацията на завода за калцинирана сода в Девня (днес "Солвей Соди"). През 2004 г. започва инвестиция на зелено в завод за домакинско стъкло в Търговище, който отваря година по-късно, а впоследствие разширява производството и с плоско стъкло и автомобилно стъкло. През 2015 г. трите бизнеса бяха отделени в самостоятелни компании.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на групата „Титан“, която притежава един от най-големите циментови заводи у нас – „Златна Панега“, да придобие турския производител „Джаба Чименто“. Сделката обаче идва с условието, че „Титан“ няма право да увеличава директния внос на т.нар. сив цимент към България в следващите три години, за да не задуши конкуренцията на местния пазар. Сделката е финализирана на 5 март. В края на декември миналата година групата съобщи, че цената за придобиване на 100% от акциите на „Джаба Чименто“ възлиза на на 175 млн. евро (190 млн. долара). Формалният купувач в сделката – нидерландската „Салентайн Пропъртийс 1“ Б.В. – е дъщерно дружество на групата „Титан“, използван за юридическото оформяне на придобиването. Българският пазар на сив цимент е силно концентриран като у нас работят само три големи завода („Златна Панега“, „Холсим“ и „Девня Цимент“). Вносът от Турция е единственият фактор, който балансира цените, тъй като турските производители не плащат европейските екологични такси за въглеродни емисии. КЗК установява, че досега турският завод „Джаба Чименто“ е продавал в България чрез независими търговци. Притеснението на регулатора е, че ако „Титан“ започне да внася директно и масирано евтин цимент от новия си завод в Турция, това ще даде на групата огромно ценово предимство и може да изтласка конкурентите от пазара. Тази рестрикция ще остане в сила за период до три години или докато в България не влезе в пълна сила европейският Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границата, известен като CBAM. На практика CBAM е своеобразно „зелено мито“, което цели да изравни условията за игра между европейските заводи и тези в трети страни. Докато местни производители като „Златна Панега“ плащат високи такси за въглеродните си емисии в рамките на ЕС, вносителите от страни с по-ниски екологични стандарти досега имаха ценово предимство. Новият механизъм ще принуди вносителите от трети страни да плащат за въглеродния отпечатък на продукцията си още на границата, което ще премахне възможността за нелоялно подбиване на цените. „Джаба Чименто“ (Jaba Cimento) е турски производител със силно присъствие в района на Мраморно море. В индустриалните среди компанията е по-известна с търговската си марка Traçim Çimento. Компанията е ключов износител, чиято продукция е добре позната на българските строителни фирми заради конкурентното си съотношение цена-качество. Тя притежава завод в района на Къркларели. Капацитетът му е 2.5 млн. тона цимент годишно. Нещо повече – „Джаба“ има лиценз за изграждане на втора производствена линия, която може да удвои този обем до 5 млн. тона. Сделката не е само за цимент. Тя включва и участие в огромен проект за слънчева електроцентрала с мощност 100 MW в Турция. „Титан“ инвестира 34 млн. евро за 50% дял в този ВЕИ проект, за да осигури чиста енергия за новото производство. Според официалното съобщение на „Титан“ от 5 март, придобиването е стратегически ход, който ще донесе на групата над 120 млн. евро приходи и над 50 млн. евро печалба още през 2027 г. Групата „Титан“ (Titan Cement International) е основана през 1902 г. в Гърция, като е международен лидер в строителните материали. В България компанията присъства от 2003 г., когато купи „Златна Панега“ и я превърна в един от най-модерните заводи на Балканите. За 2024 г. приходите на групата са достигнали 2.6 млрд. евро, а нетната печалба е скочила със 17% до 315 млн. евро.

Производителят на самолетни компоненти "Латекоер България", част от френската Latecoere, отчита 43% ръст на оборотите за 2025 г. Шест години след като започна да работи заводът й край Пловдив, компанията достига над 81 млн. евро приходи. Само за последните две години персоналът нараства с повече от 100 души, като към края на 2025 г. заетите са близо 490 души. Френския самолетостроителен гигант Airbus стабилно расте през последните години, като за финансовата 2025 г. достига приходи 73.4 млрд. евро. За да задоволи растящото търсене и да обезпечи растящия брой поръчки, Airbus планира да разшири мощностите си, така че до края на 2027 г. да може да произвежда 75 самолета A320 на месец. Важен фактор за увеличаващите се приходи на "Латекоер България" е и трансферът на производството на всички врати за A320 от Чехия през 2023 г. Процесът започна през 2019 г., когато заводът пое сглобяването на предните врати, но четири години по-късно към него беше прехвърлено производството и на задните врати. Още тогава от компанията коментираха, че капацитетът ще се удвои. От началото на тази година пловдивският завод вече е в процес на серийно производство на вратите. До този момент са произведени около 200 броя, като целта е сега да се достигнат темпове от по пет врати на ден до средата на 2026 г. Въпреки очакваното повишаване на капацитета от "Латекоер България" към този момент не предвиждат разширяване на площите и броя заети над заложените в предходни стратегии. Latecoere отвори своята производствена база в "Тракия икономическа зона" през 2018 г., която първоначално беше 5 хил. кв.м, но само след година беше разширена до общо 9 хил. кв.м. Компанията обаче разполага с още три пъти по толкова земя в съседство, което ѝ дава възможност за разширение при нужда. Френската компания регистрира местното си дружество "Латекоер България" през 2017 г., а заводът край Пловдив започна производство през следващата година. Първите продукти включваха електроразпределителни шкафове, както и корпуси за носовете на самолети. От няколко години компанията прави самолетни врати, което превърна предприятието в европейски център на Latecorere за производството на този тип продукти. Основен клиент на продукцията е Airbus. Инвестицията на Latecoere се оказа решаваща и за арбитража между България и Eurocopter (вече част от Airbus под името Airbus Helicopters) за доставката на вертолети "Кугър" и "Пантер" по договор от 2006 г. Тогава компанията пое офсетни ангажименти за инвестиции в страната, които не бяха изпълнени. България от своя страна пък отказа да приеме и заплати всички поръчани вертолети, което доведе до арбитражни дела и от двете страни. Инвестицията на Latecoere в завод, който работи за Airbus, се оказа решение на проблема и беше приета като изпълнение на задълженията. Самата Latecoere е създадена преди повече от 100 години, като до средата на миналия век произвежда собствени самолети, а от 1950 г. започва да прави различни части и системи за други производители на самолети. Днес международната група е доставчик първо ниво на водещи самолетостроителни компании като Airbus, Boeing, Embraer, Bombardier, Dassault и др.

Служебният министър на транспорта освободи от поста председателя на Управителния съвет (УС) на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) Тодор Василев. Съставът се попълва от инж. Мария Генова до провеждането на конкурс. Освобождаването на Василев е свързано с „неспазено разпореждане на министъра от 19.02.2026 г. във връзка с подобряване на финансовата дисциплина“. Мария Генова е вписана като „независим член“ на Управителния съвет. Освободеният Тодор Василев влезе в НКЖИ през февруари миналата година, при управлението на бившия транспортен министър Гроздан Караджов. След това, след конкурсна процедура през май бе преизбран с мандат до 2030 г. Сега този мандат е прекратен предсрочно от служебния кабинет, като за това ще бъдат изплатени съответните обезщетения. През 2023 г. инж. Мария Генова бе назначена за генерален директор на компанията от бившия транспортен министър Георги Гвоздейков, по време на кабинета „Денков“. Тя бе отстранена през август 2024 г. отново от Гвоздейков, но този път в ролята му на служебен транспортен министър в кабинета „Главчев“. След сегашната рокада Управителният съвет на НКЖИ вече изглежда така: Мария Генова – независим член, назначена до конкурс, Йордан Върбанов – член на УС, също назначен през февруари 2025 г. до провеждането на конкурс, Александър Вецков – влиза в НКЖИ също през февруари 2025 г, а през април, след конкурс остава с мандат до 2030 г. Той е и генерален директор на НКЖИ.

Enhance разработва софтуер и аксесоари за автомобилите на Tesla, които надграждат фабричните функции и правят използването на автомобила по-удобно за крайния потребител. През 2024 г. дружеството "Енханс" отчита приходи над 6.7 млн. евро, с които отбелязва годишен ръст 312% спрямо 2023 г., а печалбата му достига 1.2 млн. евро. Първият продукт, който разработват, са S3XY бутоните, чието име е вдъхновено от моделите на "Тесла" (съответно S, 3, X и Y). Те служат за бърз достъп до най-важните функции в колата, без да се налага шофьорът да отдава пълното си внимание за разнищване на менюто на централния дисплей в теслите. Enhance сглобява устройствата си в Габрово, след което ги изпраща към централния офис и оттам към клиенти по целия свят. Компанията работи с външни доставчици за отделните компоненти, но разработката остава изцяло вътрешна, което предпазва интелектуалната им собственост. Enhance пуска през 2024 г. най-силния си към момента продукт - S3XY Knob, който е замислен като премиум алтернатива на S3XY бутоните и събира в едно устройство същата идея за бързи команди, но с OLED дисплей, където ясно се показва дали командата е изпълнена - над 80 функции, сред които отваряне на багажника и жабката, управление на чистачките и отопление на седалките. Компанията продължава поредицата си от продукти и през 2025 г. пуска мултифункционални лостчета за мигачи, които се оказват голям хит. Поводът е промяна при Tesla, която премахва лостчетата при Model 3, докато нуждата от тях за част от потребителите остава. След тях идва и S3XY Strip, умна светлинна лента, която най-вече служи като визуално предупреждение за коли в сляпата зона на водача - когато превозно средство се появи в мъртвата точка, лентата светва и сигнализира за опасността. В края на 2023 г. към компанията се присъединява и Антон Стоичков като маркетинг мениджър и партньор в дружеството с дял 5% - останалата част е разделена между Стоименов с 20% и Велев със 75%.От 2023 г. насам екипът на компанията се удвоил и достига общо 20 души. Enhance разполага с ядро от софтуерен екип, около който се включват хора за доставки и разработка на хардуер. През последната година най-силно са разширили логистиката, за да поемат ръста в поръчките. Следващата цел на компанията е да засилят маркетинг и инженерния екип, за да могат да поддържат вече създадените продукти и да рекламират и разработват нови. Най-големият им пазар е в САЩ и Западна Европа, където Tesla е популярна и инфраструктурата за зареждане е добре развита. Най-изненадващият пробив обаче е в Южна Корея, където Enhance Automotive намира местен партньор, който да комуникира ползите от продуктите - от едва 30 поръчки годишно те скачат на 3 хил. през през 2025 г. и така Корея излиза на второ място по поръчки след САЩ. Сред плановете на компанията е пускането и на новия продукт S3XY Dash, допълнителен дисплей, който показва скорост и ключови данни от автомобила в реално време и може да се настройва според предпочитанията на водача.

Новосъздадената проектна компания "Вектор кепитъл", която е част от "ВМ финанс груп" (VM Finance Group), ще придобие брандове и активи на "Мапа корпорейшън Ливан", "Алта България" (ALTA) и румънското "Алта интернешънъл" СРЛ. Финализирането ще стане след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, а с него групата ще подсили портфолиото от брандове на основната си дистрибуторска компания "Авенди". Обект на сделката са над 250 собствени търговски марки на ALTA заедно с изградените търговски структури на дистрибуторската компания в цялата страна. Сред марките са: Оcean за рибни консерви, филета и пастети; плодовите и зеленчуковите консерви и пасти Campese; DelAlma за маслинови и растителна масла, оцет, маслини и маслинови пасти; продуктите за дома на Mimosa и за домашни любимци Jungle; Elabo за морски дарове и рибни деликатеси, Neptun за риба тон и сардини. В резултат на сделката маркетинговата и търговската дейност на ALTA ще станат част от структурите на дивизия "Храни" на дистрибуторската компания "Авенди" (Avendi), която също е част от VM Finance Group. Логистиката ще се извършва от друга фирма на холдинга - Movio Logistics. VM Finance Group е икономическа група с 32-годишна история, която управлява инвестиционен портфейл от компании в различни бизнес направления. Сред тях са: Avendi и Delion, които развиват дейност в дистрибуцията и маркетинга на бързооборотните стоки, Movio Logistics, маркетингoвата агенция A-Team, "Мениджър медия груп", която издава списание "Мениджър", детските центрове ABC KinderCare. Холдингът развива и джойнт венчър партньорства чрез германската "Gebr. Heinemann България" с обекти на сухопътните и морските граници на България и Gebr. Heinemann West Balkans с магазини в Северна Македония и Сърбия, както и с френската компания Edenred - световен лидер в областта на предплатените корпоративни услуги. Консолидираните приходи на групата за 2024 г. са 240 млн. лв., като растат с над 5% спрямо предходната, а нетната печалба е 24.7 млн. лв., почти без промяна. "Авенди" (Avendi), която ще управлява новопридобитите марки, е най-значимата като приходи част от VM Finance Group с над 25 години история. Компанията работи в две направления - напитки и храни и представлява световни марки като Johnnie Walker, Bushmills, Smirnoff, Bailey's, Moët & Chandon, Dom Perignon, Perrier и др. Част от портфолиото на дивизия "Храни" са продуктите за бебета и деца, хранителните и хигиенните продукти - Chicco, Plasmon, Kraft Heinz, Tabasco, Kamis и др. Има и собствени брандове за био бебешки и детски храни BioNino, както и за интерактивни образователни играчки Thinkle Stars. През 2024 г. дружеството отчита 151 млн. лв. продажби спрямо 148 млн. лв. предходната година и 11 млн. лв. печалба. Дистрибуторската компания "Алта България" присъства на българския пазар от 1992 г. Портфолиото й обхваща над 450 продукта под собствени търговски марки или ексклузивно представителство, структурирани в четири основни групи: хранителни продукти, захарни изделия, храни за домашни любимци и продукти за дома и личната хигиена. Фирмата има изградена дистрибуторска мрежа и свой търговски екип, както и търговски представители за цялата страна. Тя оперира с над 14 100 обекта - хранителни магазини, бакалии, павилиони, зоомагазини, дрогерии, аптеки и други. Партнира си и с мултинационални и местни вериги хипермаркети и супермаркети. Едноличен собственик на "Алта България" е "Мапа корпорейшън (офшор)" - Ливан. За 2024 г. българското дружество отчита 18.7 млн. лв. приходи и 288 хил. лв. печалба.

„Телематик Интерактив България“ АД внедрява спортната платформа на „Телематик Спорт“ на пазара в Кения.  Платформата, придобита през септември миналата година, представлява комплексно решение, което позволява интеграция на различни продукти - спортни залози, слот игри и платежни методи, както и управление на риск и коефициенти чрез модерен back office модул. В рамките на проекта се интегрират и AI функционалности, включително анализ на динамиката на спортните събития чрез иновативни метрики. Компанията предвижда поетапно надграждане на платформата в съответствие с едногодишен план за действие, като целта е да се изгради мащабно решение, приложимо както за вътрешните операции на групата, така и за външни оператори на различни международни пазари.

Европейската комисия официално даде старт на една от най-амбициозните си законодателни инициативи в последните десетилетия – Акта за механизъм за ускоряване на промишлеността (Industrial Accelerator Act – IAA). С него се начертава нова, по-агресивна икономическа стратегия – връщане на производството в Стария континент и поставяне на бариера пред нелоялната глобална конкуренция. Мащабното законодателно предложение цели да превърне Европа в производствена крепост, като увеличи дела на индустрията в брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза от сегашните 14.3 до 20% през 2035 г. С очакван икономически ефект от над 11 млрд. евро и разкриването на близо 150 хил. нови работни места в чистите технологии, Брюксел официално залага на „Произведено в ЕС“ като задължителен стандарт за оцеляване в глобалната икономическа надпревара. Досега при обществените поръчки водеща беше най-ниската цена. Това често отваряше вратата за евтин внос от други континенти. Вече няма да е достатъчно един проект да е просто евтин, той ще трябва да докаже, че е „европейски“ и „зелен“. На практика публичните пари се превръщат в гориво за европейските заводи. Това засяга почти всичко, което гради гръбнака на модерната икономика – от тежкия стоманодобив, цимента и алуминия, които са в основата на всяко строителство, до високотехнологичните сектори като вятърната и слънчевата енергия. Изключително важно е, че тук вече влизат и ядрените технологии, заедно с огромните батерии за съхранение на ток, които са критични за стабилността на мрежата. Цялата автомобилна индустрия, включително производството на батерии за електромобили, също попада под този защитен чадър. Същите строги изисквания ще обхванат и химическата промишленост. Така Европа спира да бъде просто „пазар за всеки“ и започва да се държи като общност, която целенасочено подкрепя собственото си производство и чиста природа. Европа остава отворена за инвестиции, но вече с ясни условия за защита на икономическата сигурност. Въвеждат се стриктни правила за големи инвестиции (над 100 млн. евро) в случаите, когато една-единствена трета държава контролира над 40% от световния производствен капацитет в даден сектор. За да получат достъп до пазара, такива инвеститори ще трябва да гарантират 50% минимално равнище на заетост в Европа, трансфер на технологии и знания към европейски партньори, мажоритарно дялово участие в ЕС и пълно интегриране в местните вериги за стойност. Един от най-големите проблеми пред инвеститорите – бавното издаване на разрешителни – получава радикално решение. IAA въвежда единно цифрово „обслужване на едно гише“ с фиксиран максимален срок от 18 месеца за стратегически проекти. Принципът на мълчаливото одобрение за междинните етапи – ако администрацията не отговори в срок, етапът се счита за успешно преминат. Предвиждат се индустриални бързи зони, т.е. специални клъстери, където индустриалната симбиоза и инфраструктурата ще бъдат предварително подготвени, а издаването на разрешителни – още по-бързо. Само чрез стимулирането на търсенето на нисковъглеродни продукти се очаква в автомобилния сектор да се влеят внушителните 10.5 млрд. евро, докато тежката индустрия ще получи инжекция от още 600 млн. евро. Това е ресурс, който трябва да превърне европейските заводи в световни лидери по ефективност. Прогнозата за пазара на труда е повече от оптимистична – очаква се разкриването на 85 хил. нови работни места в производството на батерии и още 58 хил. в сектора на соларната енергетика. Това е ясен сигнал, че Европа вижда бъдещето си в „зелените якички“ и високотехнологичното производство, което да компенсира залязващите традиционни отрасли. Планът предвижда спестяването на над 30 млн. тона въглеродни емисии в най-замърсяващите сектори, което е огромен принос към климатичните цели на Съюза. В същото време бизнесът ще получи неочакван подарък от самата бюрокрация – цифровизацията на разрешителните ще свали от плещите на компаниите административни разходи в размер на 240 млн. евро. Този регламент е директното оперативно изпълнение на препоръките от доклада на Марио Драги за конкурентоспособността. Той допълва и приетия наскоро „Пакет за автомобилостроенето“, като обвързва финансовите стимули за екологизиране на корпоративните автопаркове с условията за „европейско съдържание“.

Потреблението на домакинствата в САЩ е продължило да се забавя през януари, като се наблюдава спад на продажбите на дребно, макар и по-малък от очаквания от пазарите. Според Министерството на търговията продажбите на дребно са се понижили с 0,2 на сто на месечна база до 733,5 милиарда долара. Данните за януари са малко по-добри от очакванията на анализаторите, които предвиждаха спад от 0,4  на сто на месечна база, според проучване, публикувано от „МаркетУоч“. На годишна основа този индекс, който включва покупки в магазини, хранене в ресторанти и покупки на бензин, остава във възходяща тенденция, като се покачва с 3,2 на сто. Спадът е особено забележим при магазините за стоки за здравето и лична хигиена (-3 на сто) и бензиностанциите (-2,9 на сто). Продажбите на облекло, електронно оборудване, автомобили и резервни части за тях също са намалели през януари. За сметка на това продажбите на строителни материали и мебели показват възходяща тенденция, както и продажбите в магазините на дребно.

Според последния доклад на Организацията на ООН за индустриално развитие UNIDO за 2025 г., индустрията все по-осезаемо се мести на Изток. Мините, производството и комуналните услуги все още държат здраво около една пета от глобалния БВП, отчитайки ръст от 2,5% през 2024 г. Доминиращият двигател тук е производството - то генерира близо 80% от добавената стойност в индустрията (MVA), докато добивният сектор едва крета с анемичния 1% растеж. Високотехнологичните отрасли през 2023 г. вече съставляваха повече от половината от глобалната добавена стойност в производството. Тези сектори се оказаха неочаквано устойчиви на кризи, докато традиционните производства потъват в стагнация. Изключение прави само хранително-вкусовата промишленост - единственият нискотехнологичен играч, който все още отказва да се предаде. Голямата новина обаче е географска. Индустриалната карта се преначертава пред очите ни. Северна Америка и Европа бавно губят терен, докато Азия и Океания се превръщат в новия глобален цех. За първи път от началото на "Програма 2030", средноразвита икономика като Китай проби в челната десетка на индекса SDG 9, записвайки двуцифрен скок в развитието си. И докато богатите икономики все още водят по обща конкурентоспособност (CIP индекс), дистанцията бързо се топи. Европа се опитва да отвърне на удара със "стратегически инвестиции" и дигитализация. Инициативи като Изследователската асоциация за европейските фабрики на бъдещето (EFFRA) и партньорството "Произведено в Европа" са последната линия на защита. Целта е ясна - да се запази конкурентоспособността чрез иновации, преди Азия да е затворила цикъла напълно. В крайна сметка, числата са точни: 320 милиона евро очаквани приходи тук, 2,8% прогнозен ръст. Но зад тях стои един по-голям въпрос: дали Европа ще успее да превърне своите фабрики в дигитални крепости, или просто ще продължи да гледа как индустриалното слънце изгрява от Изток?