Инвестициите в България през 2023 година отчитат рекорден ръст в размер на 28%. Те са се увеличили с 1,5 милиарда лева, като за цялата изминала година преките чуждестранни инвестиции също са рекордни - близо 7 милиарда лева, съобщи заместник-министърът на икономиката и индустрията Ивайло Шотев. Това е ръст от над 28% спрямо предходната 2022 година. Преките инвестиции в България за периода януари - декември 2023 година са в размер на 3.37 милиарда евро. Отчетен е ръст от 739.4 милиона евро или 28.1% спрямо същия период на предходната година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 13.9 милиона евро (в т.ч. отрицателен поток от 18.1 милиона евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 23.1 милиона евро за януари - декември 2022 година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в България за периода януари - декември 2023 година са от Швейцария - 821.2 млн. евро, Австрия - 376.8 млн. евро и Белгия - 335.9 млн. евро.

Брутният външен дълг на България в края на декември 2023 г. надхвърля 45 млрд. евро и е 47,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България, показват данни на БНБ. За година брутният външен дълг нараства с 820,2 млн. евро. Външният дълг на сектор Държавно управление в края на декември миналата година е 10,88 млрд. евро, показват данни на Централната банка. Спрямо края на предходната година той нараства с над 2 млрд. евро, или с 22,7 на сто. Външните задължения на Централната банка са в размер над 2 млрд. евро. Те намаляват с 15 млн. евро спрямо края на предходната година. Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (където влизат банки и фондове на паричния пазар) са в размер на 6,951 млрд. евро (7,4% от БВП). За година те нарастват с 404,7 млн. евро. Вътрешнофирменото кредитиране, получено от задгранични компании, е в размер на 13,578 млрд. евро (14,4% от БВП) в края на миналата година, което е с 357,7 млн. евро по-малко спрямо края на предходната година. Вътрешнофирмените заеми от чужбина имат най-голям дял от външния дълг - 30,1%.

Средно с 30% са скочили таксите, които банките начисляват за едни от най-използваните от клиентите услуги през последната година, по данни на БНБ за средния размер на таксите по разплащателните сметки към края на 2023 г. Най-силно през последната година са поскъпнали откриването на разплащателна сметка, внасянето на пари по нея, както и преводите на суми по други сметки. Банките вече събират средно 4.17 лв. за откриване на сметка, което е 31% повече от преди една година. Цената на месечното обслужване на разплащателна сметка вече е 4 лв. при средно 3.73 лв. преди година. От 1.20 лв. на 1.87 лв. е скочила средната такса при внасяне на суми до 3000 лв., но малко банки имат твърда такса. Повечето банки вече начисляват процент върху сумата, която се внася, и през миналата година той е средно 0.24%, но не по-малко от 2.50 лв. През последната година значително е поскъпнала и услугата, при която банката превежда пари от разплащателната сметка на клиентите си всеки месец за покриване на битови сметки. Средно вече се взимат 3.16 лв. за всеки превод, при 2.48 лв. година преди това - 27% ръст. Ако сметката на търговеца е към друга банка, таксата за превод е 5.39 лв. (4.65 лв. преди година). С близо 30% са се вдигнали таксите и за преводи по други банкови сметки, както и за плащане на данъци и осигуровки към бюджета. За тези услуги банките вече прибират 3.90 лв., ако преводът е по сметка в същата банка, и 5.66 лв. - за преводи към други банки. За плащания на задължения към бюджета се начисляват също около 3.90 лв. Услугата за тегления на пари с дебитни карти от банкомати - за една година е поскъпнала с 10 стотинки и вече банките начисляват 0.39 лв. или 1.19 лв., ако тегленето е от чужд банкомат. Всяка година средните нива на таксите на банките у нас растат с по 10 до 30%, а понякога и повече, а това води до непрекъснато поскъпване и на най-евтината банкова услуга, каквато би трябвало да е платежната сметка за основни операции. От 2018 г. до края на 2023 г. месечното обслужване на разплащателна сметка в търговска банка е поскъпнало почти двойно - от 2.14 лв. на 4 лв. средно. Таксата за теглене на пари на гише е скочила повече от четири пъти - от 1 лев на 4.10 лв. Част от банките обаче начисляват процент върху изтеглената сума - ако през 2018 г. този процент е бил 0.2%, но не по-малко от 1.40 лв., то сега клиентите, които теглят пари от сметката си на гише, се таксуват с 0.66%, но не по-малко от 6.80 лв. За тези пет години чувствително поскъпна и тегленето на пари от банкомат - от 20 на 39 стотинки, като и тук много банки наложиха правилото за начисляване на процент върху изтеглената сума, което ощетява клиентите. Най-силно от 2018 г. насам са поскъпнали преводите, показват данните на БНБ за средните цени на банковите услуги. Таксата за превод към друга сметка на същата банка е скочила с 300% - от 0.99 лв. на 3.90 лв. Един път и половина е увеличена таксата за превод на суми към сметка в друга банка - от 2.22 лв. до 5.66 лв. Единствено при онлайн банкирането таксите остават почти без промяна през последните години и много по-ниски от услугите с посещение на банковия офис. Например нареждането на онлайн превод към друга сметка в същата банка струва в момента средно 0.46 лв. - почти толкова е била таксата и преди пет години. Онлайн превод към друга банка е 1.15 лв., а към бюджета - 0.50 лв. Въпреки това обаче и въпреки огромните печалби, които банковата система реализира последните години, банките не се отказват от непрестанното увеличение на цените на услугите си.

Пенсионноосигурителните дружества в България приключиха 2023 г. със съвкупна печалба от рекордните 99.2 млн. лв. , при 68.6 млн. лв. за 2022 г., съобщава Комисията за финансов надзор. Девет от десетте компании в сектора са подобрили финансовия си резултат през миналата година. Единственото изключение е Съгласие, чиято печалба намалява с малко над половин милион лева до 8.2 млн. лв. Три от фондовете завършиха годината с печалба от над 20 млн. лв. Над всички е ПОК Доверие (29.1 млн. лв.), следван от Алианц България и ДСК Родина, отчели положителен финансов резултат от 24.9 и 21.1 млн. лв. Трите най-големи пенсионни фонда у нас са реализирали 75.1 млн. лв. съвкупна печалба, което е близо ¾ от тази на сектора. Освен Съгласие, ПОК ОББ също отчита печалба от над 8 млн. лв. (8.9 млн. лв.), а ЦКБ-Сила завърши годината с 5.9 млн. лв. на плюс. ПОД Бъдеще е седмата компания от сектора, завършила 2023 г. с печалба за над 1 млн. лв. ПОИ и Топлина отчитат печалба от 14 и 469 хил. лв., а единствено ДаллБогг: Живот и здраве е на минус – 420 хил. лв., но не бива да забравяме, че това е най-новата компания в сектора. През 2023 г. пенсионните дружества са реализирали приходи от 305 млн. лв. спрямо 296 млн. лв. година по-рано.

Най-големите български компании в производството на стъкло, керамика и цимент са имали успешна 2022 г., когато общите приходи на топ 10 в сектора са достигнали 4.7 млрд. лв. Средният ръст на продажбите им спрямо предходната година е 33.6%, значително над отчетените 18% през 2021 г. Лидер е португалската "БиЕй глас България", която отчита 2.9 млрд. лв. оборот. Плевенският "Рубин трейдинг" отбелязва най-високия скок на приходите в топ 10, при това трицифрен - 107.4%. Единствено "Девня цимент" отчита по-малко продажби спрямо 2021 г. Най-голям работодател е "Пашабахче България" с 1658 заети, макар че има леко намаление на персонала. Португалската "БиЕй глас България", която е собственик на бившите "Дружба стъкларски заводи" в Пловдив и София, е безспорен лидер в топ 10 с близо 43% ръст на продажбите през 2022. Основната причина за повишението е, че промени в рамките на групата превърнаха българското дружество в търговски център, през който минават продажбите на всичките 12 завода на BA Glass в Европа. Два от заводите на турската Sisecam в Търговище заемат съответно второ и трето място в класацията - "Тракия глас България" и "Пашабахче България", а третият от групата - "Шишеджам аутомотив България", е на шеста позиция. През 2015 г. Sisecam раздели дейността си в България на три компании. Най-голямата от тях е производителят на плоско стъкло "Тракия глас България", чиито продажби през 2022 г. отбелязват над 33.7% ръст и надхвърлят 452 млн. лв. Продажбите на производителя на домакинско стъкло "Пашабахче България" през 2022 г. също нарастват, но заради по-високи разходи компанията излиза на загуба. Близо 36% скок на продажбите отчита производителят на автомобилни стъкла "Шишеджам аутомотив България". Фирмата продължава да работи на загуба, която обаче е значително по-малка през 2022 г. в сравнение с предходната година. С над 153.3 млн. лв. продажби производителят на стъкларски амбалаж - плевенският "Рубин трейдинг", заема 6-а позиция в класацията. Най-големият производител в страната на фаянс, теракота и гранитогрес - "Хан Аспарух" - Исперих, от "КАИ груп", е на четвърта позиция с приходи през 2022 г., които надхвърлят 191 млн. лв. Увеличението е резултат от ръст на продажбите на собствена продукция и стоки. Над 75% от продукцията заминава зад граница. През 2004 г. "Хан Аспарух" придоби "Хан Омуртаг" в Шумен и започна изпълнението на проект за модернизация и разширяване на двете фабрики. Серия от инвестиции води до 24-часов цикъл на производство, а двата завода достигат до инсталиран капацитет около 28 милиона кв. метра годишно. През 2015 г. KAI стана част от Mohawk Industries - най-големия производител на подови настилки в света. "Кнауф България" (7-о място) - част от семейната германска Knauf, има заводи за гипсокартон и гипсофазер във Видин и село Медникарово край Гълъбово, където оползотворява гипса от сероочистките на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. През 2022 г. компанията расте с над 15%. Във Видин се произвеждат около 4 млн. кв. метра годишно гипсофазерни плоскости с приложение за сухи подове и стени. Дружеството оперира и в индустрията за готови дървени и сглобяеми къщи в Австрия, Швейцария и Италия, за където изнася 90% от произведеното. "Девня цимент" (която вече се казва "Хайделберг матириълс Девня") (5-о място) на германската Heidelberg Materials отбелязва намаление на оборота през 2022 г. "Холсим България" (9-а позиция) обаче отчита над 25% ръст на приходите през 2022 г. Компанията е част от швейцарската група Holcim и е собственик на циментовия завод в село Бели извор, област Враца. "Златна Панега цимент" (10) на гръцката група Titan също отбелязва скок на продажбите, които надхвърлят 111 млн. лв. През 2022 г. дружеството е работило на печалба за разлика от предходната 2021 г.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) одобри заем от 6 милиона евро за базирания в Северна Македония търговец на дребно KAM в подкрепа на неговите планове за разширяване и инициативи за устойчивост. Заемът ще бъде използван за финансиране на модернизацията на съществуващите магазини и логистични съоръжения на КАМ, като ги направи по-енергийно ефективни. KAM се счита за първата търговска верига за твърд дискаунт в Западните Балкани и управлява 80 магазина в 20 града в Северна Македония, с експанзии в България (26 магазина) и Косово (28 магазина) през последните години. Основана в Скопие през 1999 г., KAM се превърна в основен играч в търговията на дребно в Северна Македония. Кръстен на своя основател Гоце Камчев, КАМ Маркет черпи вдъхновение от немската верига Aldi, за да предлага качествени стоки от първа необходимост на достъпни цени. Асортиментът на магазина включва широка гама от хранителни и нехранителни стоки, включително собствени марки. През 2022 г. KAM откри логистично съоръжение с площ от 60 000 квадратни метра в Скопие, най-голямото в Северна Македония. Основните конкуренти на KAM в Северна Македония включват местните играчи Stokomak и Tinex и гръцката Vero. През юни 2023 г. Veropoulos инвестира около 2 милиона евро, за да отвори нов магазин Vero Market в Куманово като част от усилията си да разшири присъствието си в Северна Македония, където отпразнува своята 25-та годишнина.

Производителят на биохрани „Смарт Органик“ реализира продажби в размер на 77,4 млн. лева през 2023 г., при 53,5 млн. лева година по-рано, което е с близо 45% повече на годишна база. Общите разходи се повишават с над 43% до 63,4 млн. лева от 44,2 млн. лева за една година. „Смарт Органик“ реализира печалба в размер на близо 12,5 млн. лева към края на 2023 г. в сравнение с 8,4 млн. лева за 2022 г., което е с 50% повече на годишна база. В последната година акциите на „Смарт Органик“ поскъпват с над 63%, а пазарната капитализация достига почти 212,4 млн. лева. Дружеството търси почти 20 млн. лева от инвеститорите, които планира да инвестира в допълнително разширяване на базата си в Божурище. На 19 март ще се проведе извънредно общо събрание на акционерите, на което ще се гласува прехвърлянето на акциите на основен пазар и увеличението на капитала. Компанията ще предложи на инвеститорите до 1 031 000 нови акции с номинална стойност 1 лева и емисионна стойност 19 лева. Във връзка с предлагането ще бъдат издадени 10 310 000 права. Една нова акция ще се придобива с 10 права.

Новостроящата се сграда от смесен тип M-Tower в София, ще има топла връзка с метрото. За момента само столичният мол Paradise Center може да се похвали с подобна свързаност с градската железница. Инвеститор в проекта е софийското дружество „Радина Хаус“ ЕООД с управител Лазгин Заки Маджид. Строителството се извършва от „Маркан Холдинг“ АД, които стоят и зад един от първите крайградски комплекси – Okol Lake. Архитектурното студио, което работи по проекта, е Planning architectural studio, което е специализирано в проектиране на жилищни сгради. Строителството M-Tower, която се намира на бул. „Александър Малинов“, започна през 2022 г. и се очаква да бъде завършена през 2026 г. Сградата ще бъде на 21 етажа, като от 8-и нагоре ще е жилищна част, а всичко до там ще са офиси. В проекта са включени общо 84 апартамента – ателиета, тристайни, четиристайни и многостайни – подземен паркинг на 4 нива с асансьор, офисна част, ресторант, кафене, салони за красота и магазини.

Зелената вълна на политиките на ЕС, които преобладаваха от 2019 г. насам изглежда отстъпват място пред опасенията относно нарастващите разходи за живот и конкурентоспособността на икономиката. Европейската комисия представи в сряда в Страсбург пред евродепутатите нова всеобхватна стратегия за преминаване към промишлено лидерство на ЕС в авангардните материали. ЕК обяви поредица от конкретни стъпки, предназначени да синхронизират научните изследвания, иновационните приоритети и инвестициите в целия ЕС. Това бележи начало на единна европейска стратегия за самостоятелно създаване на модерни материали, от съществено значение за иновациите в ключови сектори като енергетиката, електрониката и строителството, както и за завършване екологичния и цифров преход. Т.нар. авангардни материали са изкуствено проектирани и създадени материали, които имат по-голяма производителност или специални функции. Авангардни материали например за иновациите в енергетиката, електрониката, строителството и мобилността и следователно са от решаващо значение за екологичния и цифровия преход. Очаква се първият списък с изследователски области да бъде разширен след време в диалог с технологичния съвет, който предстои да бъде създаден.
Какво включва новата стратегия?
Търсенето на модерни материали се очаква да нарасне значително през следващите години, например за производството на възобновяема енергия, батерии, сгради с нулеви емисии, полупроводници, лекарства и медицински устройства, сателити, космически ракети носители, самолети или за друга двойна употреба приложения, както и отбранително оборудване. ЕК предлага действия по пет основни стълба, които да бъдат приложени заедно с държавите - членки на ЕС, участниците в индустрията и други ключови заинтересовани страни:
    Укрепване на европейската екосистема за научни изследвания и иновации в областта на авангардните материали.
    Бързо проследяване на иновативните материали на пазара - разработването на "общи материални блага" - европейска цифрова инфраструктура за научни изследвания и иновации в областта на авангардните материали.
    Увеличаване на капиталовите инвестиции и достъпа до финансиране. Като част от този пакет от действия ЕС ще създаде ново партньорство с промишлеността в рамките на "Хоризонт Европа" с цел инвестиции в размер на 500 млн. евро за периода 2025 - 2027 г., като най-малко 250 млн. евро идват от частни източници.
    Насърчаване на производството и използването на авангардни материали. Това включва възлагане на обществени поръчки за иновации, определяне на стандарти и създаване на Академия за авангардни материали с Европейския институт за иновации и технологии, за да се гарантира, че европейската работна сила притежава необходимите умения.
    Създаване на Съвет по технологии за авангардни материали, който да предоставя консултации относно управлението на тази инициатива с държавите членки, държавите, асоциирани към "Хоризонт Европа", и промишлеността.
Стратегията има за цел да подобри дългосрочната конкурентоспособност на ЕС, като гарантира, че съюзът остава в челните редици на новите технологии, като подкрепя капацитета за развитие, тестване и внедряване.
През миналата седмица в Антверпен, по време на бизнес събитие, организирано от Белгийското председателство на ЕС, Фон дер Лайен заговори за новия приоритет в следващ мандат - Европейската индустриална сделка. Предвижда се поставяне на индустриалната сделка в основата на новата европейска стратегическа програма за 2024 - 2029 г. и осигуряване на публично финансиране с фонд за внедряване на чисти технологии. Сред поставените цели на самия план се очаква да включват намаляване на разходите за енергия с възобновяеми източници, ядрена енергия, водород и разработване на необходимата инфраструктура за тяхното доставяне в изобилие, и най-интригуващото - инсталирането на "първи вицепрезидент, отговорен за изпълнението на Европейската индустриална сделка".

Брутният вътрешен продукт на САЩ се е увеличил с по-малко спрямо първоначалните оценки през четвъртото тримесечие на 2023 г., показват ревизирани данни, цитирани от Bloomberg. Американската икономика се е разширила с ревизиран темп от 3,2% на годишна база през тримесечието в сравнение с предишната оценка за 3,3 на сто. Потребителските разходи междувременно са нараснали с 3%, което представлява по-бърз темп от предходните прогнози, става ясно от данни на Бюрото за икономически анализи. Миналата година икономиката на САЩ се разшири с 2,5%, отбелязвайки ускорение спрямо 2022 г. и далеч надминавайки темпа в еврозоната и Япония. В крайна сметка резултатите изненадаха много икономисти, които очакваха САЩ да изпаднат в рецесия след агресивното покачване на лихвите от страна на Федералния резерв. Вместо това стабилният пазар на труда подкрепи потребителските разходи и поддържаше икономиката на положителна територия.   Предпочитаният от Фед показател за инфлацията – индексът на цените на личните потребителски разходи – се повиши с 1,8% годишен темп през четвъртото тримесечие. С изключение на храната и енергията, показателят расте с темп от 2,1%. Отделен доклад, публикуван в сряда, очерта най-големия търговски дефицит на САЩ за последните шест месеца. Дефицитът през януари отразява увеличението на вноса.

Китай е удължил срока, в който Пакистан трябва да изплати на Пекин дълг в размер на 2 милиарда долара. Това потвърди днес пред Ройтерс пакистанският служебен министър на финансите Шамшад Ахтар. Срокът, в който Пакистан трябва да покрие дълга си, е удължен с една година. Това съобщи пакистанската медия "Гео нюз", позовайаки се на източници от финансовото министерство в Исламабад. Падежът на дълга е бил през март тази година. Декапитализираната икономика на Пакистан се опитва да се възстанови от финансовата криза, в която е изпаднала. През миналото лято Международният валутен фонд (МВФ) одобри спасителен пакет от 3 милиарда долара за Пакистан след месеци на преговори с южноазиатската страна, припомня Ройтерс.