Промишлеността в България затъва, показват данни на НСИ. През юли промишленото производство намалява с 8,3% спрямо същи месец на миналата година. Проблемът е, че вече осем поредни месеца има спад в промишлеността на годишна база. Добивът на въглища през юли е с над 59% по-малък спрямо същия месец на миналата година заради нарастването на енергията от възобновяеми източници. По-големият проблем е спадът в преработващата промишленост. През юли в преработващата промишленост има намаление с 3,3% спрямо същия месец на миналата година, като спад има осем поредни месеца. През почти всички месеци на 2023 г. и 2024 г. също имаше спад в преработващата промишленост. Оказва се, че вече няколко години поред преобладаващата част от предприятията в страната отчитат спад на продукцията. Основната причина за това е забавянето на икономиките на страните от ЕС, които са основни търговски партньори на България. Но в някои браншове влияние оказва и нарастващата конкуренция на стоки от Китай. Производството на храни в България през юли намалява с над 13% на годишна база. Това е девети пореден месец на спад. Сред причините за това е поскъпването на храните в магазините. Заради високите цени все повече хора внимателно преценяват какво да купят, а често предпочитат да изберат вносни храни заради очакванията за по-добро качество. Най-големият проблем е в шивашката индустрия. Производството на дрехи през юли намалява с 21% на годишна база, като това е 29-ят пореден месец на спад в бранша. При производството на текстил спадът през юли е с над 17 на сто, като това е десети пореден месец на намаление. Но някои сектори от икономиката се справят добре. Производството на тютюневи изделия през юли се увеличава с близо 35 на сто на годишна база, като това е 11-ят поред месец с ръст. Производството на мебели нараства за шести пореден месец, като през юли увеличението е с над 17 на сто.

Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци - няма нужда да вдигат ставки, просто трябва за подобрят събираемостта им. Всяко повишение може да има обратен ефект, защото колкото по-висок е данъкът, толкова по-малко хора искат (или са в състояние) да го плащат, особено в регионите с по-слабо развита икономика. Няма нито една община, в която 100% от планираните местни данъци да влизат в бюджета й, показва проучването. Само две общини успяват да съберат над 90% от местните данъци - Котел и Вълчи дол, а с 80% или повече са само 91 общини, т.е. една трета от всички в страната. Почти целият Северозапад и Североизток, както и общините по западната граница на страната са с много ниска събираемост на местните данъци - около 50-60%. Най-важният източник на приходи за общините е данъкът върху недвижимите имоти. В големите градове от него в местната хазна влизат над 80% от планираното, което е сравнително висока събираемост. В София например тя е 81,5%, в Пловдив - 83%, във Варна, Бургас и Стара Загора е 87%. Шампиони по събиране на данък сгради са Лъки с 97,6%, Козлодуй с 96,5% и Крумовград с 95%. На другия полюс са Трън и съседната община Трекляно, където от данък сгради влизат само съответно 48% и 50% от планираните приходи. Данъкът върху превозните средства, като цяло е с по-ниска събираемост от данък сгради. Едва двайсетина общини в цяла България успяват да съберат над 80% от този налог. Най-добре е положението в общините Лъки, Мирково, Доспат и Копривщица, които успяват да съберат 87-89% от данъка.В бюджета на София от данъка върху превозните средства влизат 77% от очакваното. В Пловдив събираемостта е 74,6%, в Бургас и Варна - 76%, а в Стара Загора - 79,8%. От големите общини впечатление прави слабата събираемост на този налог в Русе - едва 57%. През последните години тенденцията е към подобряване на събираемостта, като средната стойност за двата данъка е 76% за 2024 г., на фона на 66% през 2015 г.

Водещият международен доставчик на цветни метали и една от най-големите компании за рециклиране на мед в света - "Аурубис", обяви подписването на споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за инвестиционен заем в размер на €200 милиона. Финансирането с петгодишен падеж ще подкрепи инвестиции в два стратегически проекта на групата - разширяване на рафинирането на мед в завода в България и повишаване на капацитета за рециклиране на метали и на мерките за опазване на околната среда в завода в Германия. Това е първото финансиране на ЕИБ в сектора след приемането по-рано тази година на новата стратегия на Групата на ЕИБ за гарантиране на европейския достъп до суровини от критично значение и активно подкрепя прилагането на Закона за критичните суровини на ЕС. Като част от своята корпоративна стратегия, "Аурубис" ще инвестира 120 млн. евро за разширяване на капацитета за производство на рафинирана (катодна) мед в завода до Пирдоп и Златица, за да посрещне нарастващото европейско търсене. Проектът е част от програмата "Инвестиции за прогрес. България 2027" на обща стойност над 400 млн. евро и е най-голямата единична инвестиция на "Аурубис" в България след придобиването на завода през 2008 г. Тя ще позволи производствения капацитет да бъде увеличен с приблизително 50% до 340 000 тона рафинирана мед годишно. Въвеждането в експлоатация се предвижда за финансовата 2025/2026 г Заемът от ЕИБ ще подкрепи и инвестиционната програма "Комплекс Рециклиране Хамбург" на стойност 190 млн. евро. Новото съоръжение в завода на Групата в Хамбург, Германия, ще рециклира около 30 000 тона скрап допълнително, както и по-големи количества междинни продукти от металургичния процес, като така се затварят вътрешни и външни материални цикли и се увеличава приноса към кръговата икономика. "Аурубис" очаква производството да започне през следващата финансова година.

Смарт Солар ЕООД изгражда фотоволтаична централа с мощност 24 MWp в Абрантес, която е сред големите „зелени“ проекти в Португалия. Португалия се утвърждава като център за възобновяема енергия благодарение на над 300 слънчеви дни годишно и стабилна държавна политика в областта на зелената енергетика. В гр. Абрантес Смарт Солар, част от Смарт Енерджи Груп, изгражда фотоволтаична централа с капацитет 24 MWp и близо 44 000 соларни модула. Проектът се отличава с внимателен подбор на електрически, механични и софтуерни решения за дългосрочна надеждност и висока ефективност. Централата използва 43 680 двустранни соларни панели Longi LR5-72HBD-555M и 80 трифазни инвертора TEBA TS 250KTL-HV , разпределени в децентрализирана архитектура за оптимално управление на производството и намален риск при откази. Панелите с галиево легиране удължават живота и запазват високата си ефективност от 21.3%, а инверторите с 12 независими MPPT линии и степен на защита IP66 гарантират надеждна работа при различни климатични условия. Системата за проследяване на слънцето Akcome 1P с изкуствен интелект увеличава енергийния добив и удължава живота на механичните елементи, като автоматизира редица функции, свързани с поддръжката. Източник: инженер.bg

Младата и растяща българска верига "удобни магазини" Minimart ("Минимарт") - компанията БГК, има нов шести акционер - фирма "САФ инвест 2" на Венелин Стоянов Георгиев. Той не е неочакван - партньорът му от "Ромфарм" Тенчо Шиков вече има дял във веригата. Увеличението на капитала е с малко над 20 млн. евро, срещу което новият акционер придобива дял 19.05%. А оценката на дружеството преди инвестицията е 85 млн. евро. Венелин Георгиев е един от собствениците на "Ромфарм къмпани" заедно с Тенчо Шиков, който също е акционер във веригата Minimart (с 27%) чрез своето дружество "Тринити кепитъл". Двамата притежават осем фармацевтични завода и производствени линии в Румъния, а отделно от това имат фабрики за лекарства в Узбекистан и Беларус, като отскоро освен в производства на таблетки, ампули, спрейове, лиофолизирани продукти са инвестирали в нова фабрика за онкологични лекарства. Георгиев и Шиков са най-големите частни собственици на обработваема земя в България след държавата, общините и църквата. В момента веригата разполага с 252 магазина в страната. Плановете са до Коледа броят им да достигне 300", коментира Драгия Драгиев - изпълнителен директор на БГК. Венелин Георгиев е шести пореден акционер във веригата. Зад Minimart стои фирма БГК на серийните инвеститори Петър Дудоленски, Ангел Ангелов, Елвин Гури, Росен Хаджиев. Компанията е основана през 2022 г. със 100 хил. лв. капитал. За да стартира бизнеса си, дружеството договаря кредитна линия от Банка ДСК. Първите магазини Minimart отвориха през март 2023, веригата завърши годината с 41 обекта и отчете 4.6 млн. лв. приходи. През юли 2024 в Minimart влезе пети местен инвеститор - "Тринити кепитъл" на Тенчо Шиков, познат като инвеститор в "Ромфарм", ритейл паркове и земеделска земя. Тогава веригата получи капиталова инжекция 5 млн. евро, а в края на годината магазините й надхвърлиха 150. В началото на 2025 последва ново финансиране - Minimart набра 25 млн. евро от облигации. Емисията бе записана предимно от институционални инвеститори в лицето на Уникредит Булбанк (мениджър на емисията), Юробанк, германската Varengold Bank и търговеца на торове "КВС Агро - България". Средствата от емисията с облигации бяха предназначени за рефинансиране на задължения и за увеличаване броя на обектите. Обектите Minimart заемат от 50 до 120 квадратни метра търговска площ и са разположени до спирки на градския транспорт, на оживени пешеходни улици, до училища, университети, офисни, жилищни и обществени сгради. В тях се продават над 2000 продукта, 95% от които са предварително опаковани основни хранителни стоки и напитки, включително сготвени храни, плодове и зеленчуци, а също кафе, хотдог, тост сандвичи, цигари, алкохол. Изборът на доставчици се прави централно, договорите с тях са за "нето-нето цени", т.е. без маркетингови такси, участие в брошури и т.н.

Напредва строителството на новия плаващ док за супер яхти, който се строи в държавния военен завод ТЕРЕМ–КРЗ “Флотски арсенал”. 85-метровият хибриден плаващ док се строи по поръчка на хърватската компания “Adria Docks”. С тази поръчка бе възродено корабостроенето във “Флотски арсенал”. Проектирането на съоръжението е дело на турската “Norden Shipdesing”, а строителството се реализира със съдействието на “Импекка Марин”. Хибридният плаващ док ще има обща дължина от 85 метра, широчина между кулите – 16 метра и товароподемност – 2500 т. Източник: Maritime.bg

В края на август банковата организация за картови плащания "БОРИКА Банксервиз" купи сграда с лице към бул. "България" близо до метрото и кръстовището с бул. "Акад. Иван Е. Гешов" срещу 11.5 млн. евро (22.5 млн. лева) Официално сградата се нарича "България офис център". Неформално е известна като бившата централа на UNIQA, по името на един от предишните наематели. Продавач е Atland Investments ("Атланд инвестмънтс"), компания за проблемни имоти и необслужвани корпоративни кредити, част от групата AG Capital. БОРИКА осигурява картова и платежна инфраструктура за банките и финансовите институции, които оперират в България. Дружеството предлага удостоверителни и финтех услуги за финансовия сектор, администрацията и бизнеса. Най-голям акционер в него с 36.11% е Българската народна банка, като акции имат и повечето търговски банки в страната. В момента БОРИКА има две основни собствени сгради в София - централата на бул. "Цар Борис III" 41 и друга на ул. "Михаил Тенев". Централата е проектирана в края на 60-те години и построена в средата на 70-те на миналия век. Първо е мислена за сграда на БНБ с банков салон, после става изчислителен център. По план първите звена на БОРИКА ще се нанесат в новата сграда на ул. "Юнак" 13-15 през пролетта на 2026 г. До есента поетапно трябва да се преместят и другите. Там ще работят около 320 служители, като по предварителни оценки сградата спокойно може да осигури до 400 работни места. Това означава да покрие и очаквания ръст на бизнеса и екипа в близките пет-седем години. "Атланд инвестмънтс" купуват дружеството "България офис център", в което сградата е единствен актив, през юли 2024 г. Това е в рамките на по-комплексна сделка с "Лендмарк холдинг", включваща и други активи. Те са обезпечение по дълг към Unicredit, който "Атланд инвестмънтс" купува.

Американската частна инвестиционна компания GTCR, със седалище в Чикаго, постигна споразумение за придобиването на производителя на генерични лекарства Zentiva от Advent International. Сделката е на стойност 4,1 млрд. евро, включително дълга, и е втората голяма транзакция с участието на частен капитал в европейския здравен сектор тази година. Придобиването идва само седмица след като инвестиционният фонд CapVest придоби мажоритарен дял в конкурента Stada при оценка от 10 млрд. евро. Според източници на Financial Times, сделката за Zentiva вече е подписана и официалното ѝ обявяване се очаква в идните дни. Zentiva, със седалище в Прага, е бившото звено за генерични медикаменти на френската фармацевтична компания Sanofi, отделено през 2018 г. Advent тогава плати €1,9 млрд., а настоящата продажба ще донесе на фонда значителна печалба. Компанията води началото си от историческа аптека в Прага и днес оперира в 35 държави в Европа, включително България. Zentiva доставя лекарства без рецепта, сред които парацетамол и ко-кодамол, на над 100 млн. пациенти в Европа. Целта на дружеството е до края на десетилетието да достигне един на всеки петима европейци. По данни на LSEG Intelligence, глобалните сделки в здравния сектор до края на август възлизат на $198 млрд., което е ръст от 2% спрямо същия период на предходната година. Частните инвестиционни фондове продължават да проявяват интерес към придобивания на производители на генерични лекарства, договорни производители и компании в сферата на науките за живота.

Столичната общинска болница "Княгиня Клементина" е на финалната права да сключи нова, неизгодна за собствените си финанси сделка, като поръча частна фирма да извършва изследването на рак на апарата ПЕТ-скен, за което болницата й дава 80% от цената на всяко изследване, което струва 1840 лв. Предвидено е болницата да даде 25.2 млн. лв. с ДДС за три години, вместо да си купи собствен апарат, който струва най-много 7 млн. лв. На извънредно заседание на здравната комисия през лятото общинските съветници препоръчаха на директора на болница "Княгиня Клементина" (Пета градска) да смени неизгодните за болницата условия по обявената поръчка за доставка на услугата изследване с ПЕТ-скен, но той не го направи и процедурата продължи безпрепятствено. Новият участник в конкурса е "Контрон", фирмата, която издава документите за самоличност. Тя кандидатства да достави ПЕТ-скен на Пета градска болница. В медицината компанията представлява само мултинационалната компания Laerdal Medical за България. Laerdal, чиято централа е в Норвегия, обаче е водещ производител на манекени и продукти за симулация и обучение на медици. Другият участник в процедурата е "Полискан". Това е фирмата, която извършва изследванията от 2017 година, а подозренията са, че условията на конкурса са нагласени точно за нейните възможности . Поръчката, която "Княгиня Клементина" пусна и ръководството й не поправи, съдържа наистина скандални условия. Освен това, че вместо да си купи собствен апарат и да печели от него, тъй като той би се изплатил за година-две, а не да го дели със собственика на ПЕТ-скена в съотношение 80 за частната фирма и 20 за болницата, в документацията е записана формула за оценка, според която колкото повече проценти дава частната фирма на болницата, толкова по-назад остава в класацията. Болницата иска апаратът да й бъде доставен за един месец, а става въпрос за скъпа апаратура, която не се купува всеки ден и никой не я държи на склад.

Комисията за финансов надзор (КФН) вписва „КОВЕРСА“ ЕООД в регистъра на застрахователните брокери.„КОВЕРСА“ ЕООД, ЕИК 208328403, е със седалище и адрес на управление: гр. София 1233, район „Сердика“, бул. „Сливница“ № 109, партер и се управлява и представлява от г-жа Мария Христова Христова.

Министърът на правосъдието съобщи за разкрит опит за отнемане на 5 милиона лева от сметките на голяма френско-българска компания, инвеститор в завод в Плевен. В схемата са участвали бивш управител на дружеството, сменен още преди 2 години, помощник-нотариус от София и частен съдебен изпълнител, както и управители на две други търговски дружества. Мултинационалната компания, която инвестира в България от повече от десетилетие, която дава поминък на над 90 служители, която изгражда завод в Плевен за над 60 милиона евровероятно е "Суфле Агро България", занимаваща се с търговия на зърнени продукти. Тя е част от френската Invivo Group, която притежава и производителя на малц "Малтери Суфле България". След сигнала на френско-българското дружество - Министерството на правосъдието е задействало проверка в Окръжния съд Враца. Така се стига до отмяна на съдебния акт от горната инстанция заради откритите нарушения. Парите са освободени от запор. Предложени са дисциплинарни наказания, сезиран е и главният прокурор. Източник: boulevardbulgaria.bg

Икономическата перспектива за Европа и еврозоната е неясна поради търговското напрежение и глобалните рискове, включително заплахите от мита от страна на САЩ. През 2024 г. годишната инфлация в еврозоната, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е била 2.4%, според Евростат. Тази базова инфлация отразява общия ръст на потребителските цени. Според юнските прогнози на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2025 г. се очаква инфлацията в еврозоната да се понижи до 2% през 2025 г. и до 1.6% през 2026 г., преди да се върне на 2% през 2027 г. В същото време се прогнозира инфлацията при енергията да остане отрицателна до края на 2026 г., а след това да се повиши през 2027 г. поради „фискалните мерки, свързани с изменението на климата“, според ЕЦБ. Докладът „Икономическа перспектива“ на ОИСР предоставя прогнози за инфлацията на ниво държава. Сред 30-те европейски държави с налични данни, в почти половината от тях се очаква инфлацията да се повиши до края на 2025 г. спрямо 2024 г. В някои случаи обаче промяната – било то увеличение или намаление – е много умерена - с 0.3 процентни пункта или по-малко. Най-голямата очаквана промяна в процентни пунктове се предвижда в Литва, където инфлацията ще се повиши от 0.9% на 4%, следвана от Латвия (от 1.4% на 3.6%). Въпреки това, те няма да бъдат сред първите пет по инфлация през 2025 г. Увеличението на инфлацията ще надхвърли 1 процентен пункт и в България (1.4 п.п.) и Унгария (1.2 п.п.) през този период. В Италия, Финландия и Ирландия се очаква инфлацията да нарасне с 0.8 процентни пункта или повече. През 2025 г. сред петте най-големи европейски икономики, се очаква Великобритания да регистрира най-висок инфлационен процент от 3.1%. Това се дължи на „увеличенията на националната минимална заплата, вноските за социална сигурност на работодателите и сметките за комунални услуги“, според ОИСР. За разлика от нея, Франция ще има най-ниска инфлация през 2025 г. – 1.2%, благодарение на намаляването на митата за електроенергия. Инфлацията се прогнозира да бъде 1.88% в Италия, 1.91% в Испания и 2.13% в Германия. Прогноза за инфлацията между 2025 г. и 2026 г. Очаква се инфлацията да спадне през 2026 г. спрямо 2025 г. в повечето европейски държави, като само в пет се предвижда увеличение. Прогнозира се най-голямо увеличение да има в Швеция, следвана от Франция. Въпреки това, Франция все пак ще има втория най-нисък инфлационен процент сред всички държави. Освен изключението Турция (-12.9 п.п.), най-големи спадове се очакват в Естония, Хърватия и Литва, като всяка от тях ще се понижи с повече от 1.5 процентни пункта. Инфлацията ще остане под 2.8% в 27 държави през 2026 г. ОИСР прогнозира, че, с изключение на Турция (18.5%), инфлацията няма да надвиши 3.7% в никоя друга европейска държава през 2026 г. Очаква се процентите да варират от 0.6% в Швейцария до 3.6% в Унгария, следвана от 3.4% в Румъния. В останалите 27 държави инфлацията се очаква да остане под 2.8%. В еврозоната реалният разполагаем доход нарасна с 2.2% през 2024 г. спрямо 2023 г. Според ЕЦБ този ръст се очаква да се забави до 0.8% през 2025 г., преди леко да се повиши до 1% през 2026 г. Разполагаемият доход на домакинствата са парите, които остават на домакинствата за харчене или спестяване, след като са платени данъците и осигуровките. Хората използват този доход, за да покриват ежедневните си нужди или да го заделят като спестявания.

Министерството на труда на САЩ съобщи, че индексът на производствените цени показва, че цените на едро са намалели през август след ръст от 0,7 на сто през юли, съобщи Асошиейтед прес. Производствените цени в сектора на услугите са отслабнали с 0,2 на сто спрямо юли заради по-ниските маржове на печалба на търговците на дребно и на едро, което може да е знак, че компании поемат част от разходите от митата, наложени върху вноса от президента на САЩ Доналд Тръмп. Производствените цени са се повишили с 2,6 на сто в сравнение с предходната година. Изключвайки колебливите цени на храните и енергията, т.нар. основни производствени цени също са намалели с 0,1 на сто спрямо юли, а на годишна база са се повишили с 2,8 на сто. Данните са под очакванията на  икономистите. Прогнозите бяха, че митата на Тръмп ще доведат до поскъпване, но засега ефектът им остава ограничен. "Голямата картина е, че последиците от митата се проявяват бавно", написа в коментар икономистът Стивън Браун от "Кепитъл Икономикс" (Capital Economics). Данните за цените на едро биват публикувани ден преди министерството на труда да обяви индекса на потребителските цени. Очаква се той да покаже леко ускоряване на инфлацията през август – с 0,3 на сто спрямо юли след увеличение от 0,2 на сто месец по-рано. Според прогнозите потребителските цени ще е се увеличат на годишна база с 2,9 на сто през август спрямо 2,7 на сто през юли. Цените на едро могат да дадат ранна насока за посоката на потребителската инфлация. Икономистите също ги следят, защото някои компоненти – особено свързани със здравеопазването и финансовите услуги – влизат в предпочитания от Управлението за федерален резерв (УФР) индекс на цените на личните потребителски разходи. Спадът в производствените цени прави още по-вероятно УФР да понижи за първи път тази година основната си лихва идната седмица, отбелязва АП. Все повече признаци сочат, че американската икономика е по-слаба от очакваното. Министерството на труда съобщи вчера, че за 12-те месеца до края на март работодателите са създали с 911 000 по-малко работни места, отколкото се очакваше първоначално.

От 2022 г. насам преките чуждестранни инвестиции на китайската индустрия за зелени технологии са достигнали между 227 и 250 млрд. долара. Това е приблизително размерът, коригиран с инфлацията, на плана „Маршал“ след края на Втората световна война, който скрепи съюза между САЩ и Европа. В края на 2010 г., когато опасенията за мащаба на китайската инициатива „Пояс и път“ бяха в разгара си, ежегодните разходи за всички инфраструктурни проекти в чужбина варираха между 80 и 120 млрд. долара годишно. През 2023 г. и 2024 г. само инвестициите в „зелено“ производство достигат съответно 66 млрд. и 72 млрд. долара, сочат данни от базата данни за преки чуждестранни инвестиции в нисковъглеродни технологии в Китай, управлявана от Университета „Джон Хопкинс“ и Бостънския университет. Миналогодишната сума се равнява на около 40% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции на Китай в чужбина. Китайските преки чуждестранни инвестиции в чисти производствени технологии са нараснали рязко. Това може да се разглежда като втория етап от ръководения от Китай глобален енергиен преход. Първият, който все още е само на няколко години, идва от износа на готови продукти - слънчеви панели, електромобили и батерии. Благодарение на тази търговия около две трети от развиващите се пазари вече имат по-висок процент соларна енергия в своите мрежи, в сравнение с около 9 % в САЩ, сочи отделно проучване, проведено тази седмица от подкрепящия прехода мозъчен тръст Ember. Всеки четвърти електрифицира цялата си икономика по-бързо. Електрическите превозни средства се внедряват в Турция, Индонезия, Малайзия и Обединените арабски емирства с темпове, които съответстват на развитите пазари или дори ги надхвърлят. САЩ все повече заприличват на реликва, която все още зависи от технологията на пещите и турбините от XIX век, за да подхранва мечтите си за изкуствен интелект. Тази търговия вече се отразява на търсенето на изкопаеми горива. Износът на слънчева енергия от Китай само през миналата година е достатъчен, за да намали в дългосрочен план световните въглеродни емисии с 4 милиарда метрични тона, което се равнява на около 40 дни емисии. Пакистан, който от години третира добива на газ като гръбнак на енергийната си мрежа, поиска от доставчиците да отложат доставките на втечнен природен газ, след като рязкото нарастване на вноса на слънчева енергия потисна търсенето в мрежата. Саудитска Арабия е изправена пред един от най-бързите спадове в използването на петрол в света, тъй като фотоволтаичните ферми заместват генераторите с мазут. В момента Пекин предлага евтина и чиста енергия, заетост, търговия и път към просперитет. Вашингтон предлага мита, хаос в политиката, мемета с бели националисти и южнокорейски работници с белезници след обиск на фабрика за батерии за електромобили. Това не е начин да се спечели голямата стратегическа надпревара на XXI век.