С 226 513 покупко-продажби на сгради, части от сгради и земи 2025 г. остава за България на трето място за последните пет години след постковидния пик през 2021 г. (247 937 сделки) и 2022 г. (242 624 сделки). Рекордите от имотния бум през 2006, 2007 и 2008 г. остават ненадминати. По-добри от 2025 г. като брой сделки са също 2015 и 2016 г., а най-близка до нея е 2013 г. През 2025 г. сделките в България се увеличават с 6.5% спрямо година по-рано.(13 768 сделки повече). За пазара в София 2025 г. е най-силната от 17 години насам. С 40 629 сделки тя е много близка до резултата от 2008 г. - 40 906 сделки. Ненадминати остават 2006 и 2007 г. съответно с 41 586 и 45 015 сделки на столичния пазар. Средният годишен растеж в София спрямо предходната 2024 г. е 15.2%. През 2025 г. в Бургас са изповядани 9114 сделки, което е само с 4.7% повече в сравнение с предходната година, когато покупко-продажбите са 8704. През пиковите за страната 2021 и 2022 сделките в Бургас са съответно 8399 и 8241 и това са единствените случаи за последните две десетилетия, в които те надхвърлят осем хиляди. За Пловдив 2021 г. е била по-добра от 2025 г. Тогава сделките са с 852 повече от сегашните 18064. Другият силен период за пазара на имоти в града е 2005 - 2007 г. Увеличението на сделките в Пловдив през 2025 г. в сравнение с предходната година е 12.7%. То е генерирано изцяло през втората половина на годината. През третото тримесечие ръстът е 8.3%, а през последното достига забележителните 34%. През първото и второто пазарът е доста вял - съответно 3.5% и 1.1% над нивото от предходната година. За Варна 2025 г. също е най-силната за последните три години. През миналата година покупко-продажбите са 14 955, което е само с 27 повече от предходната, през която ръстът на годишна база се изразява в 806 сделки повече. Най-силни за Варна остават 2006 - 2008 г., като рекордът за града от 18 483 покупко-продажби е поставен през 2007 г.

Във връзка с въвеждането на еврото в България започна поетапното превалутиране на регистрирания капитал на търговските дружества в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията. През целия месец януари 2026 г. Агенцията по вписванията служебно ще превалутира размера на капитала на търговските дружества. Следва да се проследи коректността на направеното превалутиране по отношение на капитала и неговото разпределение. В резултат на превалутирането е възможно да настъпят промени в разпределението на капитала на някои дружества. С оглед на това следва да се прецени кое би било оптималното решение за защита на интересите на съдружниците. Представянето за обявяване на препис от актуализирания учредителен акт / дружествен договор / устав се извършва едновременно с подаването на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър. Най-късно до края на 2026 г. търговските дружества трябва да изменят учредителните си актове / дружествените договори / уставите, като отразят превалутирането на капитала им в Търговския регистър в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и при необходимост да отразят съответните промени и в други корпоративни документи, уточняват от Ърнст и Янг.

Правителството в оставка прие решение за одобряване участието на "Български енергиен холдинг" в реализацията на проекта за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта "Блок 1-21 Хан Аспарух". Българката държава чрез Българския енергиен холдинг влиза в правата по търсене и проучване в дълбоко Черно море, съвместно с компаниите OMV и „Ню Мед“. Процентът, с който държавата се включва, е 10%.В преговорите е било постигнато съгласие, че българската държава няма да дължи разходи повече извършените три сондажа в дълбоко Черно море, а ще инвестира заедно с двете компании в новите два сондажа, първият от които в момента се изпълнява.

“УниКредит” (UniCredit) и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), част от групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), подписаха ново гаранционно споразумение по програмата InvestEU, което ще увеличи значително подкрепата за микро-, малки и средни предприятия в Централна и Източна Европа. Новата гаранция от 445 млн. евро увеличава и разширява обхвата на неограничения гаранционен механизъм InvestEU, отворен през 2023 г. Това е най-голямата InvestEU трансакция, изпълнявана досега от ЕИФ. С удължаване на наличността до края на 2027 г. механизмът се очаква да осигури до 890 млн. евро допълнително финансиране за микро-, малки и средни предприятия в България, Хърватия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и Словения. Разширената програма ще се съсредоточи основно върху проекти, насочени към устойчивост и иновации, и ще продължи да предлага на малките и средни предриятия (МСП) подобрени условия за финансиране, включително по-конкурентни цени, по-дълги срокове за падеж и намалени изисквания за обезпечение. Разширеното споразумение въвежда миниоблигациите като допустим инструмент за финансиране, подпомагайки достъпа на МСП до пазара на дългов капитал, като по този начин се диверсифицират източниците на финансиране извън традиционното банково кредитиране, според информацията в прессъобщението.

Крупният инвеститор Антон Стефов стартира до месец мащабното строителство на своята иновативна база в индустриалната зона на град Симитли. Антон Стефов ще построи между 20 и 30 предприятия на площ от около 200 декара, в тях ще се произвеждат различни части за бронирани автомобили, ще се правят дронове и роботи за военната индустрия. Той има идея неговите контрагенти също да отворят цехове в града. Канадският бизнесмен Антон Стефов е с български корени. Той е управител и собственик на „International Armored Group” /IAG/ - водещ производител на напълно защитени бронирани коли с над 1000 служители на пет континента. Стефов работи повече от 30 години за военната индустрия и има разработки на световно ниво. Компанията му осигурява специализирани машини за организации на държавно ниво като ООН, НАТО и има производствени бази в страни от цял свят.

Ново държавно финансиране за изграждането на магистрала "Хемус" е увеличило приходите на държавната компания "Автомагистрали" с 16% за първите девет месеца на 2025 г. спрямо същия период година по-рано и те достигат над 96 млн. евро (или 189 млн. лв.). Печалбата му за периода е достигнала около 760 хил. евро, или 1.522 млн. лв.Държавното дружество, което е с принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), получава приходите си изцяло от държавата през Агенция "Пътна инфраструктура". Компанията продължава да ползва и разплаща значителни суми към подизпълнители. Голяма част от разходите й са към външни изпълнители - за строителство и ремонти, както и "наемане на механизация". Разплатените по тези пера суми са почти 50 млн. евро за деветмесечието. В края на 2018 г. тогавашното правителство на ГЕРБ възложи без търг (т.нар. инхаус) строителството на част от "Хемус" за над 650 млн. евро (или 1.34 млрд. лв.) Тъй като дружеството обаче не разполага с нужния капацитет от хора и техника, за да изгражда само магистралата, сключва договори за "наем на механизация" с частни строителни компании, които на практика са прикрити договори за подизпълнение. Така в разрез със закона тя прехвърля голяма част от работата на частни строителни компании - наемането на подизпълнители е забранено при инхаус договорите. Въпреки че тази практика е видна и известна, през годините "Автомагистрали" получи още договори за "Хемус", също и за изграждането на пътя Видин - Ботевград и за укрепване на свлачища. Така от 2018 г, когато бе подписан първият инхаус договор за "Хемус", досега договорите на "Аавтомагистрали" с вътрешно възлагане възлизат официално на повече от 4.6 млрд. лв., или 2.3 млрд. евро с ДДС. Пътната агенция все още не е изплатила на дружеството фактури от 2022 г. за близо 40 млн. евро, или 77.7 млн. лв. Към 30 юни сумата е била над 85 млн. лв. и е намаляла минимално. Увеличението в приходите за деветмесечието, изглежда, се дължи основно на ново финансиране за "Хемус". Ако до септември м.г. "Автомагистрали" е получила малко над 7.6 млн евро (14.9 млн. лв.), за същия период на 2025 г. сумата е пораснала 4.5 пъти - до 34.3 млн. евро (67.1 млн. лв.). Поддържането на магистралите, особено на "Тракия" също е основна част от бизнеса на държавното дружество. Само за девет месеца са платени над 31 млн. евро за ремонти по южната магистрала. Разходите на дружеството - 95 млн. евро (186.8 млн. лв.), като най-голямото перо в разходната част са външните услуги - 58 млн. евро (113 млн. лв.). Това включва 32.4 млн. евро (63.5 млн. лв.) за строително-монтажни работи и 16.4 млн. евро (32 млн. лв.) лв. за наета механизация. Така видно компанията продължава да полазва и разплаща значителни суми към подизпълнители. Следващата голяма група разходи са материалите, където са платени над 29 млн. евро (57 млн. лв.). До 30 септември за 2025 г. в компанията средно са работили 363 служители, а за възнаграждения са изхарчени около 7 млн. евро.

На заседанието си от 13.1.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Недялко Чандъров за член на надзорния съвет на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД. 2. Заличава „БРОКОМ-2000“ ООД от регистъра за застрахователните брокери. 3. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Итериум“ ЕООД заявление с искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи и информация. 4. Изпраща писмо до управляващо дружество „ЕФ Асет Мениджмънт“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд.

През 2024 г. възобновяемите енергийни източници са генерирали 47,5 процента от брутното потребление на електроенергия в ЕС, което представлява увеличение с 2,1 процентни пункта (п.п.) спрямо 2023 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Производството от ВЕИ почти се е утроило (+30 п.п.) откакто започва да се води съответната статистика през 2004 година. Тогава делът е бил 15,9 процента, увеличил се е до 28,6 процента през 2014 г. и е скочил до 47,5 процента през 2024 година. Вятърната (38,0 процента от общото количество) и водноелектрическата енергия (26,4 процента) съставляват почти две трети от общото количество електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Следват слънчевата енергия с 23,4 процента, твърдите биогорива и други възобновяеми източници съответно с 5,8 процента и 6,4 процента. Слънчевата енергия е източникът с най-бързо нарастващ дял: през 2008 г. тя е съставлявала едва 1 процент, като е отбелязала силен ръст от само 7,4 тераватчаса (TWh) през 2008 г. до 304 TWh през 2024 година. Данните показват, че през 2024 г. над 75 процента от консумираната електроенергия са били произведени от възобновяеми източници в Австрия (90,1 процента, предимно от водна енергия), Швеция (88,1 процента, предимно от водна и вятърна енергия) и Дания (79,7 процента, предимно от вятърна енергия).  Дял над 50 процента е регистриран и в Португалия (65,8 процента), Испания (59,7 процента), Хърватия (58,0 процента), Латвия (55,5 процента), Финландия (54,3 процента), Германия (54,1 процента), Гърция (51,2 процента) и Нидерландия (50,5 процента). В другия край на скалата делът на електроенергията от възобновяеми източници е по-малко от 25 процента в Малта (10,7 процента), Чехия (17,9 процента), Люксембург (20,5 процента), Унгария и Кипър (по 24,1 процента) и Словакия (24,9 процента). България отчита дял на енергията от ВЕИ от 34 процента.

Лихвените проценти по ипотечните кредити в САЩ се понижиха през миналата седмица до едно от най-ниските си нива за последните години, което предизвика вълна от покупки и рефинансиране, давайки надежда за мудния пазар на жилища, съобщава Bloomberg. Лихвеният процент по обичайната 30-годишна ипотека спадна със 7 базисни пункта до 6,18% през седмицата, приключила на 9 януари, показват данни на Асоциацията на ипотечните банкери. Това е най-ниското ниво от септември 2024 г. и едно от най-ниските от 2022 г. насам. Лихвата по 5-годишната регулируема ипотека се срина с близо половин процентен пункт до 5,42%, една от най-ниските стойности от май 2023 г. На фона на по-ниските разходи за финансиране на жилища, индексът на покупките на Асоциацията на ипотечните банкери се е увеличил с близо 16% през миналата седмица до второто по-големина ниво от февруари 2023 г. Индексът за рефинансиране скочи с повече от 40%, отчитайки най-големия си ръст от септември. Въпреки това, данните показват известно облекчение на пазара на жилища, който е засегнат от ограничена достъпност през последните години. Правителствените данни показват, че годишният темп на продажбите на нови жилища през октомври се доближава до най-високата си стойност от 2023 г. насам, подпомогнат от стимулите за строителите и намаленията на цените. С надеждата да подобри достъпността на жилищата, президентът на САЩ Доналд Тръмп предложи да се забрани на институционалните инвеститори да купуват еднофамилни жилища. Той също така нареди на Fannie Mae и Freddie Mac да закупят ипотечни облигации на стойност 200 млрд. долара в опит да намалят разходите за финансиране на жилища. Проучването на асоциацията, което се провежда всяка седмица от 1990 г. насам, използва данни от ипотечни банкери, търговски банки и спестовни агенции. Данните обхващат повече от 75% от всички заявления за жилищни ипотеки на дребно в САЩ.

Ръстът на износа на Китай през декември надхвърля рязко предварителните очаквания, което катапултира търговския излишък на страната за 2025 г. до рекордно високо ниво, докато вносът нараства с най-бързите си темпове от три месеца насам. Износът е скочил с 6.6% в щатски долари миналия месец спрямо година по-рано, показват данни на китайските митнически власти, надхвърляйки средната оценка на анализаторите за 3% ръст и ускорявайки се спрямо скока от 5.9%, отчетен през ноември. Вносът се е увеличил с 5.7% през декември спрямо година по-рано, надминавайки очакванията за ръст от 0.9%. Това е и най-голямото повишение от септември миналата година, когато отчита покачване със 7.4%, според данни на LSEG. Износът на Китай за цялата година нараства с 5.5%, докато вносът остава без промяна, вследствие на което търговският излишък на Пекин достига 1.19 трилиона долара, което е с 20% повече спрямо 2024 г. Износът за САЩ е спаднал с 30% през декември спрямо предходната година, което е понижение в девети пореден месец. В същото време, вносът от страната се понижава с 29%, показват митнически данни. На фона на напрежението около митата, износът на Китай за САЩ пада с 20% през 2025 г., докато вносът намалява с 14.6%. През декември китайските власти обещаха да разширят вноса и да работят за балансиране на търговията. Износът на Китай за Европейския съюз и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия нарасна съответно с 12% и 11% през декември, докато вносът от европейските държави се увеличава с 18%, а от страните от Югоизточна Азия намалява с 5%. Икономиката на стойност близо 19 трилиона долара се бори да се отърси от дефлационния натиск, тъй като задълбочаващият се срив на пазара на недвижими имоти натежа върху търсенето на домакинствата, а слабият пазар на труда се отрази на потребителското доверие. Потребителските цени в страната остават непроменени през 2025 г., като не достигнаха официалните целеви нива от около 2% увеличение.