Забавяне растежа на българската икономика през 2026 година и нарастване на бюджетния дефицит през тази и следващата година прогнозира Европейската комисия (ЕК) в пролетната си макроикономическа прогноза. След икономически растеж от 3,1 на сто за 2025 година, ЕК ревизира в низходящата посока очакванията си ръст на брутният вътрешен продукт (БВП) на България за 2026 година, очаквайки растеж ит 2,5 на сто. Това представлява понижение с 0,2 процентни пункта спрямо есенната макроикономическа прогноза на ЕК от ноември миналата година, когато очакванията бяха за ръст от 2,7 на сто. Според прогнозата БВП на България ще нарасне с 2,2 на сто през 2027 година, което е повишение на очакванията с 0,1 пр. п. спрямо прогнозата от миналата година. Годишната инфлацията у нас, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, ще се ускори до 4,2 на сто през тази година, след което ще намалее до 2,6 на сто през 2027 година. За сравнение, в есенното издание на прогнозата ЕК очакваше инфлация от 2,9 на сто и 3,7 на сто съответно за тази и следващата година. Основен фактор за ускоряването на инфлацията през тази година ще бъдат по-високите енергийни цени, свързани с конфликта в Близкия изток, както и поскъпването на храните. След като бюджетният дефицит на България достигна 3,5 на сто от БВП на начислена основа през 2025 година, ЕК очаква през 2026 година дефицитът да нарасне до 4,1 на сто и до 4,3 на сто през 2027 година. През април Международният валутен фонд обяви, че очаква икономиката на България да нарасне с 2,8 и 2,5 през тази и 2027 г, като инфлацията според Фонда се очаква да бъде съответно 3,8 и 3,7 на сто. По-високите разходи за социални разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната и вътрешната сигурност, са довели до трайно увеличаване на дефицита от 2022 г. насам. Допълнително влияние са оказали и държавните инвестиции в „Български енергиен холдинг", които са допринесли с приблизително 0,3 на сто за дефицита през 2025 година. От ЕК отбелязват, че след оставката на правителството в края на 2025 г. България функционира в условията на удължителен бюджет до крайната дата на настоящата прогноза. В този контекст и при липса на новоприети мерки се очаква разходите да продължат да надвишават приходите, се посочва в документа. ЕК очаква публичните инвестиции да останат относително стабилни през целия прогнозен период, подкрепени от ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост през 2026 г., както и от засиленото усвояване на други средства от ЕС и някои планирани доставки на отбранително оборудване през 2027 г. Натискът от страна на заплатите в публичния сектор се очаква да отслабне, въпреки че увеличенията ще останат по-високи в сравнение с тези в частния сектор, се отбелязва в прогнозата. ЕК прогнозира, че държавният дълг като дял от БВП ще нарасне от 29,9 на сто през 2025 година до 32,3 на сто през тази година и до 35,5 на сто през 2027 година. Публичното потребление се очаква да продължи да подкрепя икономиката, макар и с по-умерен темп. Частните инвестиции също се очаква постепенно да се забавят спрямо високите нива от 2025 г. Според прогнозата растежът на заплатите ще се забави през следващите две години. След увеличение на компенсацията на един нает с 10,4 на сто през 2025 г., ръстът се очаква да се понижи до 5,7 на сто през 2026 г. и 4,3 на сто през 2027 г. Пазарът на труда обаче се очаква да остане напрегнат. Безработицата е достигнала исторически минимум от 3,5 на сто през 2025 г., а недостигът на работна ръка продължава в сектори като промишлеността, строителството, образованието и здравеопазването. ЕК прогнозира безработицата да достигне 3,7 на сто през 2026 година и 3,9 на сто през 2027 година.

През първото тримесечие на 2026 г. коефициентът на безработица е 3,2 на сто, или с 0,7 процентни пункта по-нисък в сравнение с първото тримесечие на 2025 година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). През първото тримесечие на миналата година показателите са били съответно: безработица - 3,9 на сто, или с 1,1 процентни пункта по-нисък в сравнение с първото тримесечие на 2024 година; заетост - ръст с 0,2 процентни пункта до 70,4 на сто; икономическата активност е 73,3 на сто със спад с 0,7 процентни пункта. Безработните през първото тримесечие на 2026 г. са 96 800, от които 54,7 на сто са мъже и 45,3 на сто - жени, а през същия период на миналата година безработните са били 116 700. Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години през първото тримесечие на 2026 г. е 7,2 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2025 г. този коефициент е по-висок с 0,4 процентни пункта, което изцяло се дължи на увеличение при жените. Справка в НСИ сочи, че младежката безработица през първото тримесечие на 2025 г. е била 6,8 на сто. През първото тримесечие на тази година заетите на възраст 15 - 64 навършени години са 2 791 700 (1 472 600 мъже и 1 319 100 жени), докато през същия период на миналата година са били 2 799 800.

Строителството е било най-бързо растящият сектор в България през 2025 г., показват данни на Евростат. Неговата добавена стойност* се е увеличила с 6.5% в реално изражение на фона на наполовина по-нисък общ ръст на икономиката - 3.1%. Такъв е за втора поредна година, след като през 2024 г. беше единственият с двуцифрен ръст - 11%. Операциите с недвижими имоти също са сред лидерите по-ръст. По този показател те се нареждат на трето място след групата дейности, която обединява предимно публични услуги (отбрана, здравеопазване, държавна администрация и други). Категорията "операции с недвижими имоти" най-общо включва дейности, свързани с инвестиционни проекти в имоти, покупко-продажби, отдаване под наем, посреднически услуги и др. През 2025 г. добавената стойност от тези дейности нараства с 5.8% след спад с 2.6% през предходната година. Този ръст в България е най-високият за сектора сред страните от Европейския съюз през миналата година, показват данните. Строителството и операциите с имоти заедно имат втория най-голям принос за общия икономически растеж на страната през 2025 г. От гледна точка на производство и добавена стойност двата сектора добавят общо 0.67 процентни пункта към общия ръст на брутния вътрешен продукт с 3.1% за годината. Това означава, че около една пета от общото икономическо разширяване се дължи именно на тези дейности. По-голям принос за растежа има единствено публичният сектор, който е и сравнително по-голям. Делът на строителството в икономиката плавно се увеличава през последните няколко години на фона на висока активност на пазара - ръст на сделките и търсенето, особено в София и по-големите градове. През 2025 г. секторът формира 4.5% от брутния вътрешен продукт на страната, като този дял нараства в сравнение с 3.5% през 2021 г. Тенденцията показва постепенно засилване на строителната спрямо икономическата активност като цяло. В исторически план обаче секторът е достигал и по-високи нива - в годините преди глобалната финансова криза, когато усилено се инвестираше в имоти, делът му в икономиката е бил около 7-9%. Отделно операциите с имоти също представляват значим дял от икономиката на страната - през 2025 г. тези дейности заемат 7.2% от брутния вътрешен продукт. Въпреки ръста през последната година делът им остава под нивата от периода преди пандемията, когато е варирал около 8-9% от БВП. Растежът на двата сектора ясно се вижда и в абсолютните обеми на създадената добавена стойност. През 2025 г. те за пръв път надхвърлят границата от 5 млрд. евро, като достигат 5.27 млрд. евро. Това означава близо 890 млн. евро увеличение спрямо предходната година. Още по-голяма в номинално изражение е категорията на операциите с недвижими имоти, като през 2025 г. тя нараства до 8.31 млрд. евро. През последните години броят на заетите в сектора се движи в диапазона между 220 и 250 хил. души. През 2025 г. те са били близо 224 хил. души по последни данни на НСИ, което представлява малко над 8% от всички заети в страната. На фона на сравнително ниските инвестиции в дълготрайни активи в българската икономика значителна част от общите вложения са концентрирани именно в строителството. Ако през 2025 г. общите инвестиции в икономиката възлизат на около 20% от БВП, то свързаните със строителство представляват 9% от БВП, или почти половината от общия обем на инвестициите.

Канадската добивна компания DPM Metals Inc. предостави резултати от сондажите в дълбоката част на участък „Клиновидна зона” (WZD), разположен в рамките на концесията за добив Челопеч и на 250 метра под съществуващата руднична инфраструктура. Резултатите потвърждават и разширяват висококачествената минерализация. Минерализираната зона вече е дефинирана на приблизително 170 метра по протежение на находището, 130 метра на ширина и 300 метра по вертикала, със съдържания на злато, значително надвишаващо настоящото в резерва на мина Челопеч от 2.18 г/т. Компанията планира по-нататъшни сондажи през останалата част от 2026 г., като първоначална оценка на минерален ресурс се очаква до края на годината в рамките на годишната актуализация на минералните ресурси и минералните резерви на Челопеч. Сондажите за определяне на границите в участъка WZD продължиха в края на 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г., след обявеното през ноември 2025 г. откритие на нова минерализация с високи съдържания. Целта на тази сондажна програма е да разшири границите на участъка WZD, който беше отворен в няколко посоки, и да подобри разбирането на DPM за геометрията и степента на минерализация в подкрепа на първоначалната оценка на минералните ресурси и оценка на потенциала на WZD за удължаване на съществуващия експлоатационен живот на минния план в Челопеч. Зоната е разположена в северния фланг на концесионната площ и е на дълбочина около 250 м под настоящите минерални резерви и съществуващата руднична инфраструктура. Представлява широка перспективна зона във висящото крило на Петровденския разлом, който пресича концесионната площ приблизително в посока Изток-Запад. Към днешна дата са завършени приблизително 11 800 метра в 17 сондажа в района на WZD, като два допълнителни сондажа са в процес на пробиване. Резултатите продължават да подкрепят геоложката интерпретация на зоната като непрекъснато тяло от златно-медно-сребърна минерализация от високо-сулфиден тип. През февруари DPM Metals Inc. предостави актуализирани данни за ресурсите в мината си в Челопеч и обяви, че удължава експлоатационния ѝ срок до 2036 г. при устойчиви средни нива на производство от приблизително 160 000 унции златен еквивалент (GEO) годишно. Челопеч е подземен рудник за медно-златна руда в България, разположен на около 75 км източно от столицата София. След придобиването му през 2003, DPM Metals Inc. успя да го превърне в съоръжение от световен клас с висока производителност и екологичност, посочват от компанията на сайта си. Подземният добив се осъществява чрез камерна система с последващо запълнение на иззетите пространства. Добитата руда постъпва в трошачен комплекс, разположен в самия рудник и след като бъде натрошена се извозва до повърхността по гумено-транспортни ленти. Рудник „Челопеч” произвежда два вида концентрат - медно-златен и златно-пиритен, които се изнасят за преработка в металургични заводи в чужбина.

Ниските маржове за преработка на петрол през първото полугодие и двумесечното спиране за ремонт са намалили приходите на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" през миналата година с 36%. Удар върху резултатите идва и от ограничението за износ на дизел, което беше въведено в началото на ноември. Международните санкции срещу руската "Лукойл" и дъщерните й дружества, които наложиха промяна на доставките и оскъпиха суровината, са причина компанията отново да отчита загуба последните две години, като през 2025 г. тя почти се удвоява до над 200 млн. евро. А натрупаните загуби вече надвишават 1.2 млрд. евро. Бургаската рафинерия традиционно е компанията с най-големи приходи в страната, като през 2024 г. те достигнаха рекордните 4.7 млрд. евро (9.1 млрд. лв.) след също силна предходна година. "Лукойл Нефтохим България" отстъпи челното място на медодобивната "Аурубис България" само за три години - между 2020 и 2022 г., когато работеше на ишлеме за швейцарското дружество на руската група, което се явяваше собственик на суровината и преработените горива и така рафинерията отчиташе символични резултати. Този модел се промени от 2023 г., което веднага се видя в резултатите. Сега обаче приходите на "Лукойл Нефтохим Бургас" намаляват до 3 млрд. евро (5.8 млрд. лв.) през 2025 г. В последните две години рафинерията работи на загуба, като през 2025 г. ситуацията се е влошила със затягането на международните санкции срещу руската "Лукойл" и дъщерните й дружества, особено с наложените през октомври ограничения от Обединеното кралство и САЩ. Те освен рафинерията засегнаха и търговеца на едро и дребно "Лукойл България", търговеца с авиационно гориво "Лукойл ейвиейшън България" и "Лукойл България Бункер", която се занимава с корабно гориво. В момента компаниите работят в режим на дерогация. Британските санкции бяха отложени до средата на август тази година при спазване на определени условия. САЩ също дадоха отсрочка до края на април, като наскоро дерогацията беше удължена с още шест месеца. Издадените лицензи на практика разрешават на четирите компании да извършват транзакции и така рафинерията да работи. За да гарантира, че санкциите няма да бъдат заобикаляни, държавата назначи особен търговски управител, като функцията беше поета от бившия изпълнителен директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов от 14 ноември 2025 г. Тази мярка беше разтълкувана от руската "Лукойл" като "незаконна експроприация", в резултат на което тя предяви иск за 3 млрд. евро за пропуснати ползи срещу България чрез швейцарското си търговско звено Litasco. Търговецът на горива "Лукойл България" увеличава леко печалбата си през 2025 г., но приходите намаляват с 8%, което компанията обяснява с макроикономически фактори. Спад има основно при продажбите на едро, които са и най-голямото приходно перо, като на тях се дължат над 70% от приходите през 2025 г. Като фактори, които оказват влияние върху бизнеса през тази година, от компанията отчитат войната в Иран, която увеличава риска от прекъсвания и забавяния при доставките на петрол и нефтопродукти заради потенциални нарушения на ключови транспортни маршрути, ограничения в морския транспорт и повишени рискове при застраховането и логистиката. Това е допринесло за значителна волатилност на цените на петрола и нефтопродуктите.

Административният съд – Пловдив спира предварителното изпълнение на решението да се проведе референдум в Карлово за изграждането на завода за барут на германската компания Rheinmetall („Рейнметал“). Референдумът беше насрочен за 28 юни и в него местните жители трябваше да отговорят на три въпроса, които по същество да не позволят създаването на завод и производствена база на Rheinmetall – съгласни ли са общината да НЕ позволи промяната на предназначението на имоти за изграждането на завода, съгласни ли са на територията на общината да НЕ бъде изградена производствена база за боеприпаси и съгласни ли са със забраната на строежа на територията на община Карлово. Срещу решението за насрочване на референдума обаче са подадени две жалби пред съда – едната е от областния управител на Пловдив, а другата – от „Иганово“ ЕАД – дружеството, създадено във връзка с инвестиционното намерение за изграждане на завода за барут, съвместно от Rheinmetall и българската държава. Според административния съд доказателствата по делото показват, че е възможно да настъпят значителни и трудно поправими вреди за дружеството жалбоподател, ако оспореното решение се изпълни. Решението на административния съд може да бъде обжалвано в 7-дневен срок. Инвестицията на България в съвместния проект с Rheinmetall във военния завод за барут у нас ще бъде около 500 млн. евро, като парите ще бъдат отпуснати по линия на европейския механизъм SAFE,а общата инвестиция възлиза на близо 1 млрд. евро. Договорът за изграждането му съвместно с ВМЗ-Сопот беше подписан в Министерския съвет в края на октомври 2025 г. За изграждането на заводите правителството на Росен Желязков създаде през октомври 2025 г. изцяло ново дружество с държавно участие в капитала – „Иганово“ ЕАД, с първоначален капитал от 50 хил. лева, а в края на годината внесе в капитала му още над 82 млн. лв.

Комисията за защита на конкуренцията образува производства срещу "Кауфланд България ЕООД енд КО" (Kaufland) и "Максима България" ЕООД (T-Market) за установяване на възможни нелоялни търговски практики спрямо доставчици и производители. Това е резултат от секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и от задълбочено проучване на регулатора на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия. При задълбоченото проучване комисията е открила данни за "продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите". Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията, с които максималната санкция се повишава до 10% от оборота за предходната финансова година.

Министърът на енергетиката Ива Петрова назначи нов състав на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В новия състав влизат Андрей Живков, Илза Чинкова, Иво Тодоров, Петър Ангелов и Васил Василев. В БЕХ и в групата има спорни управленски практики, които биха могли да поставят под риск дори нормалното функциониране на отделни дружества в групата. Към момента има сериозни признаци за влошаване на ремонтната готовност в част от дружествата, включително критично изоставане при подготовка на изпълнение на инвестиционни и ремонтни програми, обясни тя. Броят на заетите в холдинга са 136 души, което е според нея това е абсурдна структура. Министерството на енергетиката стартира детайлни одити в БЕХ, „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ и мини „Марица Изток“.

Нова високотехнологична инвестиция на стойност 2,5 млн. евро ще бъде реализирана в Индустриален парк София-Божурище. Инвестиционният проект включва изграждането на специализирана инфраструктура и внедряване на високотехнологично оборудване за провеждане на измервания на електромагнитни емисии и устойчивост. В рамките на лабораторията ще се извършват приемане и регистрация на изделия за изпитване, тестове в специализирана екранирана безехова камера тип „Фарадеев кафез“, обработка и анализ на резултатите чрез специализиран софтуер, както и изготвяне на протоколи и сертификати за съответствие. Ще бъдат разкрити 7 нови висококвалифицирани работни места. Лабораторията ще обслужва широк спектър от индустрии, включително автомобилостроене, потребителска електроника, медицинска техника, военна и аерокосмическа индустрия, информационни технологии и телекомуникации. Проектът предвижда изграждане на първата по рода си в България комплексна EMC лаборатория с възможност за сертифициране на различни видове изделия в съответствие с международните стандарти. В Европа функционират приблизително 500 подобни лаборатории, като едва около 50 от тях разполагат с капацитет за комплексно сертифициране на всички видове изделия. В България към момента съществуват само четири лаборатории за електромагнитна съвместимост, които са тясно специализирани в отделни направления. Най-близката комплексна лаборатория се намира в Любляна, Словения, което налага на редица производители да извършват изпитванията си извън страната.

Един oт нaй-гoлeмитe пpoeĸти в oблacттa нa възoбнoвяeмитe изтoчници y нac - фoтoвoлтaичeн пapĸ "Mъглиж", беше официално открит. Той се разпростира на рекордните 1300 декара в подножието на Стара планина, инсталираната мощност стига 161 МW, има и система за съхранение на електрическа енергия с мощност 36 MW и капацитет 72 MWh. Тази мощност е достатъчна да захрани 65 хиляди домакинства годишно. Това е първият парк в България, който има инсталирана система за градушки. Общата инвecтиция в пpoeĸтa "ФEЦ Mъглиж" e нa cтoйнocт над 100 милиoнa евро.Нов соларен парк край Мъглиж с мощност 161 MW ще захранва 65 000 домакинства. Зa peaлизaциятa нa пapĸa ca изпoлзвaни ĸaĸтo coбcтвeни cpeдcтвa, тaĸa и бaнĸoв зaeм, ocигypeн oт 4 вoдeщи финaнcoви инcтитyции в Бългapия и Aвcтpия, които включват УниКредит Булбанк, в ролята на агент, Raiffeisen International Bank, ОББ и Пощенска банка. Инвестицията е реализирана и с подкрепата на Националния план за възстановяване и устойчивост. „360 Енерджи“ е водещият инвеститор в проекта, който се реализира съвместно със Соларис Енерджи (собственост на основните акционери от Еврохолд България). Соларният парк „Мъглиж“ се развива чрез специално създадената за проекта компания „Белозем Солар Парк 2“. Основен изпълнител е българо-германската компания Sunotec. Компанията изпълнява проекта от проектирането и доставката на оборудването до монтажа на всички ключови компоненти и изработката на металните конструкции, върху които са монтирани соларните панели.

"БДЖ-Пътнически превози“ спечели на първа инстанция дело за над 14,5 млн. лв. срещу фалиралия „Вагонен завод – Интерком“ в Дряново. Окръжният съд в Габрово прие, че държавният превозвач е платил аванс и е предоставил 15 вагона за ремонт, но по делото не са представени доказателства да е предаден дори един завършен вагон. С решение от 15 май т.г. съдът реши, че „БДЖ-Пътнически превози“ има законно вземане за 14.5 млн. лв. (7,4 млн. евро) по проваления договор за модернизация на 15 пътнически вагона. Освен връщане на авансово преведени суми за започване на ремонта, съдът признава лихви и неустойка по договора. Според съдебното решение дружество „Вагонен завод – Интерком“, обявено в несъстоятелност, е осъдено да плати над 74 хил. евро държавна такса и 67 хил. евро за адвокатско възнаграждение. Между „БДЖ-Пътнически превози“ и завода в Дряново има договор от 22 април 2021 г. на стойност 26,7 млн. лв. без ДДС. Той предвижда модернизация на 15 пътнически вагона, като още на следващия ден БДЖ превежда авансово 6,9 млн. лв., равняващи се на 26% от стойността на договора. На 23 март 2022 г. от Българската търговско-промишлена палата издават сертификат на дружеството за форсмажорни обстоятелства, но от БДЖ твърдят, че този сертификат е издаден с близо месец след срока, заложен за това в договора и касае само първата партида вагони. В този сертификат се казва, че „вагонен завод – Интерком“ е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора с БДЖ. На 3 февруари 2022 г. двете страни сключват допълнително споразумение, с което авансовото плащане се вдига от 26 на 30 процента. С това БДЖ се задължава да приведе на завода още 1.3 млн. лв. Парите обаче не са преведени, и заводът вече е в състояние, което не му позволява да изпълни договора. Започва съкращаване на работници и над сто души остават без работа. Те от своя страна завеждат дела за неизплатени заплати. От декември 2024 г. неизплатените възнаграждения на работниците във вагонния завод са за над 700 хил. лв., като в цифрата не влизат обезщетенията за неползван платен отпуск и дължими лихви за забава. През ноември 2022 г. БДЖ превежда аванса и работата е възстановена. Прави се нов график за предаване на готовите вагони, според който първият трябва да е предаден на 20 януари 2024 г., а последният на 20 декември 2024 г. Първият срок, за шестте вагота изтича на 22 февруари 2024 г., но нито вагон е предаден. Не е постъпило уведомление и за форсмажорни обстоятелства. На 5 декември 2023 г. Вагонния завод уведомява БДЖ, че разваля договора. На 4 януари 2024 г. собственикът на Вагонния завод иска от съда обявяване на дружеството в несъстоятелност и заявава, че БДЖ е виновна за фалита на завода. Съдебното решение, с което Вагонният завод е обявен в неплатежоспособност е от 24 юли 2024 г. Със същото решение на Окръжния съд в Габрово в завода е назначен временен синдик и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството. Решението на Окръжния съд в Габрово подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд. sevlievo-online.com

Весела Колева е вписана в Търговския регистър като член на Управителния съвет, изпълнителен директор и представляващ „Ти Би Ай банк“ ЕАД. Другите членове на Управителния съвет са Павелс Гилодо, Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров, Лукас Турса, Костин-Кристиан Минкович, Радослав Ксенжополски и Питър Барон. Членовете на Управителния съвет се избират за срок от пет години. Датите на изтичане на мандатите на членовете на Управителния съвет са индивидуално определени в зависимост от датата на избиране и съобразно датата на вписване на съответния член в Търговския регистър. Дата на изтичане на мандата на Павелс Гилодо е 12 февруари 2031 година.

„Спиди“ АД запазва размера на дивидента и ще изплати на акционерите по 3,17 евро (6,2 лева) бруто на акция от печалбата за 2025 г. Заседанието се свиква на 30 юни 2026 г. в София. От печалбата на куриерската компания за 2025 г. в размер на близо 51,8 млн. лева (почти 26,5 млн. евро) като дивидент ще бъдат разпределени над 33,3 млн. лева (над 17 млн. евро). Остатъкът от печалбата за миналата година в размер на над 18,4 млн. лева (9,4 млн. евро) ще бъде отнесена като неразпределена печалба.

След рекордни резултати за 2025 г., една от най-динамично развиващите се български финтех компании ITF Group за трета поредна година ще изплати дивидент. През 2024 г. дружеството разпредели част от печалбата си само осемнадесет месеца след листването си на „Българска фондова борса“. Общото събрание на акционерите на първата финтех компания на пазара BEAM на БФБ взе решение да изплати дивидент в размер на 0.2045168 евро на акция бруто в сравнение с 0,1753001 евро през юни миналата година. През 2025 г. дружеството отчете ръст на приходите от 35% до 35.5 млн. лв. и ръст от над 53% на печалбата преди данъци до 6.1 млн. лева. ITF Group оперира на пазара с онлайн кредитите SmileCredit, както и с първата българска платформа за peer-to-peer кредитиране Klear, която придоби през миналата година. Иновативната финансова институция е в топ 5 на компаниите в сегмента на онлайн кредитирането в България. През 2026 г. ITF Group издаде успешно четвърта емисия облигации и погаси предсрочно първата. През последните над 6 години ITF Group прави успешни стъпки на финансовите пазари. През 2019 г. компанията емитира облигации в размер на 5 млн. лева, а през 2022 г. успешно листна акциите си за търговия на ВЕАМ сегмента на „БФБ-София“. През 2024 г. ITF пласира втора емисия облигации от 3.9 млн. евро, а през 2025 г. издаде и трета емисия дългови книжа на стойност 8 млн. евро. И трите емисии облигации бяха листнати за търговия на „БФБ-София“. През март 2026 г. ITF Group пласира четвърта по ред емисия облигации за 3 млн. евро, а през май 2026 г. компанията погаси предсрочно първата си такава емисия от 2019 г. През последните над шест години дружеството е привлякло на българския капиталов пазар ресурс, нахвърлящ 18 млн. евро, с който разширява пазарното си присъствие и клиенското портфолио. През април тази година Българската народна банка издаде лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари на „Монесо“ ЕООД, дъщерно дружество на ITF Group.

Европейският парламент даде окончателното си одобрение за увеличаване на митата върху вноса на стомана до 50%, както и за намаляване с 47% на допустимите безмитни количества. в опит да защити затруднената европейска индустрия от евтиния китайски внос. Съгласно новите мерки, предложени от Европейската комисия още миналата година, безмитните квоти за внос ще бъдат ограничени до 18,3 млн. тона годишно - обемът на стоманата, внесена в ЕС през 2013 г. Именно тази година е избрана за референтна, тъй като според ЕС пазарът е започнал да се нарушава заради свръхпроизводството, основно вследствие на Китай, който масово субсидира местните производители и днес произвежда над половината от световната стомана. В същото време ЕС продължава да настоява Съединените щати да намалят митата върху европейската стомана.

Американският технологичен лидер „Енвидиа“ (Nvidia) записа поредно рекордно тримесечие, подхранено от ненаситното глобално търсене на чипове за изкуствен интелект. Бумът в сектора продължава да тласка рязко нагоре както продажбите, така и чистата печалба на компанията, предава ДПА. Приходите на корпорацията за първото тримесечие на нейната финансова година, обхващащо периода от края на януари до края на април, отчитат скок от 85 на сто на годишна база, достигайки 81,6 милиарда долара. Данните показват и ускорение на растежа спрямо предходните три месеца. Финансовият отчет на компанията надмина и най-оптимистичните очаквания на пазарните анализатори, като коригираната оперативна печалба нарасна с близо 150 на сто до 53,5 милиарда долара. В същото време нетната печалба се изстреля до 58,3 милиарда долара, в сравнение с 18,8 милиарда долара за същия период на миналата година. Позитивните нагласи се запазват и за настоящия отчетен период, като от Nvidia прогнозират приходи от около 91 милиарда долара за текущото тримесечие – стойност, която отново превишава средните оценки на пазара. Благодарение на своите специализирани чипове за центрове за данни, които на практика захранват мащабната експанзия на изкуствения интелект, Nvidia се утвърди като най-големия бенефициент от технологичната вълна. През последните пет години пазарната стойност на компанията е нараснала повече от 15 пъти. С настоящата си пазарна капитализация от около 5,6 трилиона долара, Nvidia вече е най-скъпата компания в света, изпреварвайки гиганта „Алфабет“ (Alphabet), чиято оценка възлиза на приблизително 4,7 трилиона долара. 

Мианмар е направил преводите от емигрантите най-големия си източник на входящи средства от чужбина, сочат данни на Министерството на финансите, с които се е запознала Bloomberg News. Това се случва, след като военните наложиха правила, които принуждават гражданите в чужбина да изпращат пари в родината си. Паричните преводи на мигрантите възлизат на 5,6 милиарда долара през 2025 г., което представлява около 38% от чуждестранните постъпления, показват непубличните данни. През 2022 г., годината след като военните взеха властта, те са били едва 670 милиона долара. Увеличението следва правила, приети през 2024 г., които изискват от мигрантските работници да превеждат 25% от доходите си чрез официални банкови канали. Неспазването на правилата засяга подновяването на паспортите и правото на работа в чужбина. По този начин се осигуряват международни парични потоци към банки, свързани с хунтата, в момент, когато санкциите и вътрешният конфликт са прекъснали други източници на капитал. Неочакваната печалба идва в момент, когато военните в страната се опитват да стабилизират икономиката, опустошена от граждански конфликти и санкции. Мин Аунг Хлаинг беше назначен за президент миналия месец след избори, обявени за невалидни от голяма част от Запада, но растежът остава под натиск: инфлацията се движи около 30%, а преките чуждестранни инвестиции са спаднали до едва 83 милиона долара миналата година, показват данните. Контролът върху чуждестранната валута е от решаващо значение за военните, които се нуждаят от американски долари, за да плащат за жизненоважен внос, включително гориво, лекарства и храни. Докато плащанията за отбранително оборудване и оръжия се осъществяват чрез държавни банки, икономистите твърдят, че паричните преводи, които преминават през частни кредитори, в крайна сметка постъпват в строго контролирана финансова система, където властите регулират начина, по който се обменя и използва чуждестранната валута. Няколко конгломерати в Мианмар управляват частни банки, като поддържат тесни връзки с военните. През 2019 г. разследващите от ООН призоваха за наказателни разследвания срещу два от тях за „съществения и пряк принос“ им към престъпленията срещу човечеството срещу рохингите – обвинения, които Мианмар отрече. Властите в Мианмар представят правилата за паричните преводи в страната като начин за насочване на средствата през официалните банкови системи и ограничаване на неформалните преводи, което е част от усилията на централната банка за стабилизиране на валутния пазар. Резервите остават ограничени – около 8,5 милиарда долара към март 2024 г., според данни на доставчика на икономически данни CEIC. В най-новия доклад на Световната банка за икономиката на страната, публикуван през декември, се посочва, че през фискалната 2024-2025 година паричните преводи са се увеличили с 46% до 2,1 млрд. долара, което е допринесло за постигането на излишък по текущата сметка на Мианмар, тъй като другите източници на валута са отслабнали. Трудовата миграция от Мианмар е сред най-големите в Югоизточна Азия, като около 10% от работната сила работи в чужбина преди преврата, включително близо два милиона души в Тайланд и Малайзия, сочат данни на Международната организация на труда. Работниците и правозащитните групи твърдят, че спазването на изискванията за парични преводи се налага чрез мрежа от агенции и посолства, като органите по заетостта често изискват от мигрантите да подписват споразумения, с които се ангажират да извършват редовни преводи. Ако плащанията закъснеят, може да бъде установен контакт с техните семейства. В Тайланд защитниците на мигрантите твърдят, че на работниците се казва да превеждат поне 2500 бата (77 долара) на месец — което понякога е над 25% от заплатата им. Властите в Мианмар също налагат данък върху доходите на работниците си в чужбина.