Дефицитът на България в стокообмена през периода януари-май се увеличава на годишна база с 60,56%, възлизайки на над 7,691 млрд. лева. Само за май общото външнотърговско салдо е на минус с 1,081 млрд. лева, като дефицитът расте с 4,64% за година, показват предварителните данни на НСИ. От януари до май са изнесени български стоки на стойност 33,015 млрд. лв., което е с 4,7% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. Само през май 2025 г. общият износ на стоки възлиза на 6,517 млрд. лв. и намалява с 4,6% спрямо година по-рано. От януари до май в страната са внесени стоки на стойност 40,707 млрд. лв. (по цени CIF), или с 3,2% повече спрямо същия период на 2024 г. През май вносът намалява с 3,4% на годишна база и възлиза на 7,598 млрд. лева. При търговията със страни от Европейския съюз през първите пет месеца на тази година са изнесени стоки за 21,128 млрд. лева, а износът е за повече от 23,211 млрд. лева при дефицит от 2,083 млрд. лева. Само за май НСИ отчита 4,170 млрд. лева износ и 4,519 млрд. лева внос и дефицит за повече от 348 млн. лева. От януари до май износът на български стоки за трети страни е на стойност 11,887 млрд. лева, като намалява с 4,5% в сравнение с година по-рано. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Китай и Украйна, които формират 52,5% от износа за трети страни. Само през май експортът нараства с 0,3% на годишна база и е в размер на 2,346 млрд. лева. Вносът на стоки в България от януари - май 2025 г. нараства за една година със 7,3% до 17,496 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. През май импортът намалява с 15,6% на годишна база и е в размер на 3,079 млрд. лeвa. При вноса, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голямо увеличение е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (29%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (39,6%). Външнотърговското салдо за периода от януари до май е на минус с 5,608 млрд. лева. Само през май то салдо излиза на отрицателна територия със 732,7 млн. лева.

Индексът на промишленото производство у нас намалява с 6,6 на сто през месец май 2025 година спрямо същия месец на миналата година, сочат календарно изгладените данни на НСИ. Това е шести пореден месец на годишно понижение на календарно изгладения индекс на промишленото производство. През последните 25 месеца индексът е отчел понижение на годишна база през общо 23 месеца от наблюдавания период. На годишна база през май спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26,6 на сто, и в преработващата промишленост - с 2 на сто, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 8,4 на сто. В преработващата промишленост съществен спад спрямо май 2024 г. е регистриран при производството на основни метали - с 36,5 на сто, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 25,4 на сто, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 23,9 на сто. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 47,4 на сто, както и при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 24 на сто.

Министерството на иновациите и растежа одобри 123 български предприятия по процедурата за иновативни грантове от Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). По мярката кандидатстваха микро-, малки и средни компании. Средствата са фиксирани – 14 710 лв. за една услуга и 29 420 лв. за две. Предприятията ще получат общо близо 3,4 млн. лв. Средствата ще бъдат за внедряване на изкуствен интелект, подобряване на туристически и туроператорски услуги, намаляване на въглеродните емисии на товарни автомобили, разработване на нови продукти за хранително-вкусовата промишленост и др. Най-голяма подкрепа ще получат микро фирмите – почти 2 млн. лв. по 65 проекта за тяхното развитие и разрастване. Одобрените малки и средни компании ще бъдат подпомогнати с 1,6 млн. лв. по общо 58 проектни предложения.

Напомняме, че до 30.7.2025 г. микро и МСП могат да кандидатстват за грантово финансиране между  5 и 120 хил.лв по схемата "Подкрепа за подобряване на киберсигурността в малките и средни предприятия в Република България".

"Електрохолд" притежава един от най-големите соларни паркове в България - "Верила" край Сапарева баня. Това е един от все още малкото ВЕИ проекти, за които е обявено сключването на договор за покупко-продажба на зелена електроенергия с фиксирана цена (PPA) - между телекома "Йеттел България" (Yettel) и компанията, която управлява мрежата му - "Цетин България", от една страна, и търговеца на електроенергия "Електрохолд", който реално ще пласира енергията на ФЕЦ "Верила", от друга. Собствениците на дружеството зад проекта "Белозем солар парк 3" - Асен Христов (основен собственик на "Еврохолд" и съответно на "Електрохолд"), Кирил Бошов (председател на УС на "Еврохолд"), Велислав Христов (член на УС на "Еврохолд"), както и Сами Чакъров (син на бившия екоминистър от ДПС Джевдет Чакъров) и Мартин Нанков, обаче постепенно добавят още мощности. В малко по-различна комбинация групата около "Електрохолд" участва в още няколко големи соларни проекта, макар там мажоритарният пакет да се държи от "Сънотех" - най-голямата компания за изграждане и управление на ВЕИ мощности и батерии в България. Миналата есен през "Соларис холдинг" те пуснаха един от първите хибридни паркове в страната - този край Перник. Той включва фотоволтаична централа с мощност 32 мВт и съоръжение за съхранение на електроенергия с капацитет 61 мВтч. Проектът е реализиран върху старо депо за индустриални отпадъци от стоманодобивно производство, като сега там сега са разположени 30 контейнера с батерии за съхранение на енергия и 56 889 соларни панела. Стойността на инвестицията тук е около 37 млн. евро. Малко по-късно заработи и подобен хибриден парк в Ихтиман. Той също е реализиран от "Соларис холдинг" и включва соларна централа с 54.2 мегавата мощност и батерия с капацитет почти 94 мВт и мощност 40 мВт, колкото е реално и връзката с мрежата на самата централа. Пак в района на Ихтиман, край село Веринско, функционира и по-малък фотоволтаик - с 15 мВт. Друг - вече функциониращ, проект на тази група е в Оряхово. Там соларният парк е с близо 60 мВт мощност, а батерията е с капацитет 107 мВтч и мощност за отдаване на енергия 40 мВт. С това "Електрохолд" и партньорите им се нареждат на трето място по соларна мощност в страната, но имат ясна заявка за конкуренция с първите два. Същата група изгражда и соларната централа "Мъглиж" с първоначална мощност 53.4 MW, но и планове да достигне 161 мегавата. свен това към парк "Верила", както и към "Мъглиж" ще има по-големи съоръжения за съхранение на енергия, за които вече са подписани договори по първата процедура от плана за възстановяване - за колокирани батерии. За първата централа става дума за 23.8 млн. лв., а за втората - 19 млн. лв.

Идентификацията чрез цифров подпис на данни вече е достъпна под формата на голям набор от услуги. Но ефективността на тази авангардна технология се губи, ако тя не е интегрирана с адекватна среда за обработка на цифрово подписани данни. Все още използваните документи (документооборотни, деловодни и т.н.) системи не предоставят такава среда, защото са „документно центрирани“. Те налагат ограничения, произлизащи от принципа на тяхната работа- „има документ- има данни, няма документ- няма данни“.  USW Ltd отдавна разработи и внедрява системата от ново поколение Smart DOCMAN, която надскача тази визия, наследена от времето на „хартиения свят“. Принципната новост, която въвежда Smart DOCMAN е поддръжката на данни, осигуряващи процедурна организация на дейността. Освен прецизно и лесно управление и контрол на работните процеси, системата предоставя отлични условия за тяхната автоматизация. С въвеждането на цифрово подписани данни, обхватът на тази автоматизация се разширява значително. Това може да се съчетае с въвеждането на AI-функционалности- където е възможно, сигурно работещо и икономически изгодно. USW Ltd прилага методика, която води до постигане на такива резултати. Това се постига при минимален риск в средата на Smart DOCMAN. А за нея е добре да се напомни, че е много-езикова и обслужва работа в различни времеви зони.

И четирите банки, които са публични дружества на „Българска фондова борса“ – Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка, Българо-американска кредитна банка и Тексим Банк, няма да разпределят дивидент за своите акционери. На проведените годишни общи събрания бяха приети докладите за дейността им, финансовите отчети за 2024 г. и беше решено печалбите за миналата година да бъдат капитализирани. Акционерите на Fibank (Първа инвестиционна банка) взеха решение годишната печалба за 2024 г. да се капитализира. Нетната печалба възлиза на 145 млн. лв., като основен принос имат стабилните приходи от лихви и такси. Нетната печалба на „Централна кооперативна банка“ АД – София за 2024 г. остава във фонд „Резервен“. ЦКБ приключи миналата година с нетна печалба от 95.9 млн. лева при 85.21 млн. лева за 2023-а. Печалбата на „Българо-американска кредитна банка“ АД за финансовата 2024 г., която след данъчно облагане е в размер на 48 394 911.33 лв., ще остане като „Неразпределена печалба от предходни години“. Така акционерите на БАКБ остават без дивидент за 2024 година. Банката разпредели сума в размер на 19 753 050.40 лв. от нетната печалба за 2023 година като дивидент или по 0.80 лв. за една акция. Останалата част от нетния положителен финансов резултат, в размер на 35 146 141.76 лв., беше отнесена във фонд „Резервен“. Цялата печалба на ТБ „Тексим банк“ АД за 2024 г. се внася във фонд „Резервен“. Дружеството завърши миналата година с положителен финансов резултат от 2.64 млн. лева. Такъв не беше разпределен и от печалбата за 2023 година, която беше в размер на 2.33 млн. лева. Тя също беше внесена във фонд „Резервен“.

Община Монтана вече окончателно е собственик на старите казарми. Теренът с площ от 24,5 декара и там до пет години трябва да бъде изградена многофункционална спортна зала. Държавата прехвърли имота, който е с отпаднала необходимост и беше част от активите на министерството на отбраната. Многофункционалната спортна зала ще струва около 30 милиона лв. Финансирането ще е от различни източници – общински средства, държавни и от инвестиционната програма за общините. Новата зала ще има поне два плувни басейна, хотелска част и зали за различни спортове. Голямата сграда, която трябва да бъде съборена, е с разгърната застроена площ от 2720 квадратни метра. Тя е построена през 1932 година. В имота и има две малки сгради с обща площ от 280 квадрата и басейн от 240 квадрата. Източник: konkurent

Продажбите на Jumbo Group в България се увеличават с около 1% през юни на година база, докато през първото полугодие те растат с близо 2%. Към края на юни започва да функционира в страната и онлайн магазинът на Jumbo. След проведено годишно общо събрание на акционерите на групата беше одобрен и дивидент от печалбата за фискалната 2024 г. в размер на 68 млн. евро, или 0,50 евро на акция, въз основа на общи 136 059 759 акции на дружеството. В края на март Jumbo извърши извънредно парично разпределение в размер на 63,5 млн. евро. В резултат на това до края на юли Jumbo ще е разпределила обща сума от приблизително 131,5 млн. евро на своите акционери, което съответства на дивидентна доходност от около 3%. Към 30 юни 2025 г. Jumbo Group разполага с 89 магазина, от които 53 са в Гърция, 6 в Кипър, 10 в България и 20 в Румъния. Групата развива и онлайн магазини в Гърция, Кипър, Румъния и България. Чрез партньорства Jumbo присъства в 7 държави (Албания, Косово, Сърбия, Северна Македония, Босна, Черна гора и Израел) с 41 магазина под едноименната марка.

С инсталирана мощност 124 MW и капацитет 496 MWh системата за съхранение на енергия в Ловеч, изградена от "Адванс грийн енерджи" на братята Кирил и Георги Домусчиеви, поставя България на световната карта на енергийната инфраструктура от този вид. Батерията, която е най-голямата в Югоизточна Европа, работи от края на май и на практика осигурява слънчева енергия в тъмните часове за период 4 часа. Тя включва 16 модула, всеки с мощност 7.8 MW и капацитет 31.03 MWh. Използваните батерии са литиево-желязно-фосфатни, което се смята за една от най-разпространените и ефективни технологии за съхранение на енергия към момента. Системата се зарежда от намиращата се в близост - в Индустриален парк "Балкан", соларна централа с мощност 106 MW. Общата стойност на инвестицията в батериите е 146.7 млн. лева, от които близо 58 млн. са по RESTORE, а останалото е собствени средства, съфинансирани чрез заем от Сити банк. Процесът на изграждане на системата за съхранение е отнел по-малко от шест месеца, което го прави едно от най-бързо реализираните съоръжения в региона. В страната действат още батерии с около 330 мВт мощности и 800 мВтч капацитет. Най-голямата сред тях е батерията към вятърния парк "Ветроком" край Казанлък. Той е вторият по големина в страната с капацитет 72.5 мВт и от 2023 г. е част от базираната в Австрия Renalfa IPP, в която акционер е съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Системата за съхранение е с капацитет 155 мВтч и мощност 65.5 мегавата. Тя е изградена от "Соларпро", също част от групата на Renalfa. Пак "Соларпро" инсталира и батерията към соларния парк в Разлог. Първоначално, през 2024 г., тя беше с капацитет 55 мВтч, но вече е удвоена и разполага със 110 мВтч. Мощността за отдаване към мрежата обаче остана същата - 25 мегавата, и реално сега системата, разработена от китайския производител на батерии Hithium, може да работи в режим на 4 часа. Зад няколко по-големи батерийни парка стои и най-големият инсталатор на фотоволтаци в страната - "Сънотех". Дружеството е изградило и пуснало в експлоатация батерии към соларния парк в Оряхово, чийто капацитет е 107 мВтч, а мощността - 40 мВт. Подобен е и проектът край Ихтиман - с капацитет 93.5 мВтч и мощност пак 40 мВт. А също и хибридният парк със слънце и батерии на мястото на старото депо за отпадъци на стоманодобивната индустрия край Перник. Той заработи още миналото лято и е с капацитет за съхранение на 61 мегаватчаса енергия. Повечето инвестиции в батерии напоследък "Сънотех" прави през дружеството "Соларис холдинг", в което участие имат и основните акционери в "Еврохолд България". Сумарно към момента групата има действащи батерии за съхранение на 300 мВтч енергия и мощност 125 мВт, което я поставя на второ място след братя Домусчиеви. Друг значителен оператор на системи за съхранение към момента е "Си енерджи груп" на Георги Златев. Компанията има батерии към соларните си паркове "Тера сол" до Стара Загора и "Рамануша" край Сливен. Сумарно те са с капацитет 104 мВтч и мощност 52 мВтч, като вероятно се управляват централизирано. Единични по-малки обект функционират вече в Малко Търново, Белово, Нови пазар, Момчилград и др.

Kaufland България продължава да инвестира в столицата с откриването на най-новия си хипермаркет в кв. "Военна рампа". Това е 19-ият филиал на компанията в София и 69-ият в страната. Инвестицията в новия обект е в размер над 36 млн. лева, с което общите вложения на компанията в града надвишават 560 млн., а в държавата надхвърлят 2 млрд. лева. 90 са новите работни места, които ще обезпечат работата на магазина, увеличавайки екипа на ритейлъра в града до 2000 души. 259 паркоместа ще са на разположение на всички клиенти на магазина, като част от тях са засенчени с перголи с допълнително озеленяване. Прилежаща площ от над 5200 кв.м. е обособена в зелен градски остров.

Кметът на Варна Благомир Коцев беше обвинен заедно с двама общински съветници и мъж на име Ивайло Маринов. Маринов е съдружник във фирмата "Корект груп кетъринг", спечелила обществената поръчка за доставка на храна, заради която е и обвинението срещу Благомир Коцев. "Корект груп кетъринг" има една спечелена обществена поръчка до момента и тя е въпросната за доставка на храна за около 1.5 млн. лв. За разлика от конкуренцията в този търг в лицето на "Залива 47-ПС" на свързваната с ГЕРБ Пламенка Дамитрова, която има множество договори за общо 27.9 млн. лева от 2008 г. досега. Димитрова се оказа свидетел по делото срещу Благомир Коцев. В дружеството "Корект груп кетърниг" Ивайло Маринов е съдружник с Тодор Ангелов Дерменджиев.Тодор Дерменджиев е син на Ангел Дерменджиев. Двамата са е част от съвета на директорите на дружеството "Екоинвест Асетс". Тази фирма е собственик на завода за отпадъци, в който се третират боклуците на Варна. Той е построен след конкурс, обявен от бившия кмет на Варна Кирил Йорданов. "Екоасетс инвест" има договори за третиране на отпадъците на редица общини в региона в завода си в Езерово до Варна. Ангел Дерменджиев е действителен собственик на строителната компания "Пътстрой - Варна". Дружеството има договори по обществени поръчки за строителство и ремонт на пътища в района. Част от тях са с община Варна, но контрактите са от времето на управленето на Иван Портних от ГЕРБ. Ангел Дерменджиев все още е съдружник с депутата от БСП Кирил Добрев във фирмата "Пирин ват".

Европейският парламент прие предложения за управлението на нарастващия приток в ЕС на некачествени и потенциално опасни евтини стоки от онлайн магазини извън ЕС.  Документът определя начини за облекчаване на натиска върху митническите и пазарните надзорни органи, които се борят да проверяват и гарантират безопасността на 12-те милиона малки пратки от онлайн магазини, които пристигат в ЕС всеки ден. Евродепутатите считат, че търговците извън ЕС следва да създадат складове в ЕС за обработка на доставките за клиентите си. Проверката на големите пратки от сходни стоки в тези складове в ЕС би била значително по-лесна, отколкото проверката на отделни пратки, пристигащи в ЕС от трети държави. Законодателите в ЕП подкрепиха и премахването на сегашното освобождаване от мита за стоки на стойност под 150 евро в рамките на по-широката реформа на митническия кодекс, тъй като приблизително 65 % от пратките, влизащи в ЕС, са умишлено подценени. Подкрепя се предложението на Комисията да се наложи такса за обработка в размер на 2 евро за индивидуални пратки от онлайн магазини извън ЕС. Докладът предлага дигитализацията и по-специално използването на нови инструменти за изкуствен интелект и на блокчейн технология, за да облекчат претоварването на митниците и да направят проверките по-ефективни. Държавите членки на ЕС да отпуснат повече средства на митническите органи за въвеждането на тези нови инструменти. Те приканват ЕС да се съсредоточи върху прилагането на съществуващите правила, като Акта за цифровите услуги, Регламента за общата безопасност на продуктите, Акт за цифровите пазари и Регламента относно надзора на пазара и съответствието на продуктите, и да гарантира, че платформите изпълняват задълженията си. Онлайн магазините предлагат на потребителите несравнимо удобство, но пък доста от стоките, които се озовават в ЕС, не отговарят на европейските норми за безопасност, а предприятията в ЕС страдат от нелоялна конкуренция. Потребителите пък стават жертви на манипулативни практики.

Пентагонът прави голяма инвестиция в редкоземни магнити, сключвайки необичайна сделка с компания от частния сектор, която има за цел да подкопае господстващото положение на Китай, съобщи "Уолстрийт джърнал". "Ем Пи мътириълс" (MP Materials), най-голямата американска компания за производство на редкоземни магнити със седалище във Форт Уърт, заяви че е постигнала сделка, според която Министерството на отбраната (Пентагонът) ще придобие 15-процентов дял в производителя и така ще стане и най-големият акционер. Правителството се ангажира да похарчи милиарди долари, за да инвестира в "Ем Пи мътириълс" и да изкупува продукцията ѝ. Операторът на единствената мина за редкоземни метали в САЩ в Маунтин Пас, Калифорния, ще построи втори завод за производство на магнити, наречен "ТенЕкс Фасилити" (10X Facility), на място, което ще бъде избрано скоро. САЩ отдавна разчитат на Китай за редкоземни метали - нещо, което азиатската страна използва в своя полза като отговор на търговската война, започната от президента Доналд Тръмп. Китай използва господстващото си положение във веригата за доставки, за да отвърне на американските мита, като даде допълнителен тласък на усилията на САЩ да изградят вътрешна алтернатива. Като част от сделката Пентагонът се е ангажирал да закупи всички продукти от неодим и празеодим на минимална цена от 110 долара на килограм. Очаква се новото съоръжение да започне да функционира през 2028 г. То ще увеличи производството на магнити в САЩ до 10 000 метрични тона годишно. В допълнение към инвестицията на Пентагона подразделения на американските банки "Джей Пи Морган" (JPMorgan) и "Голдман Сакс" (Goldman Sachs) са се ангажирали да осигурят финансиране в размер на 1 млрд. долара за разходите по изграждането и развитието на новия завод.

Китайските предприятия изпращат все повече стоки към САЩ през Югоизточна Азия, за да избегнат митническата стена, издигната от Доналд Тръмп в рамките на търговската му война. По официални американски данни стойността на китайския износ за САЩ е спаднала с 43% на годишна база през май, което се равнява на стоки за 15 млрд. долара. Но общият износ на страната се е увеличил с 4.8% за същия период, сочат официалните китайски данни, тъй като недостигът в търговията със САЩ е бил компенсиран от 15% увеличение на доставките за търговския блок Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и 12% увеличение за ЕС, съобщава Financial Times. Вашингтон сключи търговско споразумение с Виетнам, което включва 40% мито върху стоките, които се претоварват през страната. Това решение се смята, че е насочен срещу китайския реекспорт за САЩ. Десетки други държави все още не са сключили търговски споразумения с Вашингтон. Всички бъдещи сделки могат да включват и допълнителни мита за претоварване на стоки в други страни. На 8 юли Белият дом обяви нови мита за няколко страни. Негативен ефект върху непрекия експорт на Китай биха могли да имат митата върху Индонезия и Малайзия. Индонезия отчете повишение от 25% на вноса през май на годишна база, а Малайзия - 5.4%. Данните показват изненадващо явление, идентично с наблюденията от първата търговска война между САЩ и Китай - забелязва се скоростен спад в американския внос от Китай, но и пропорционален растеж във вноса от Виетнам и Мексико. През 2018 г., когато по време на първият си мандат Тръмп наложи мита на Китай, това значително подсили икономиката на Виетнам и данните сега сочат към същото. Изследване на Capital Economics разкрива, че за месец май през южноазиатската страна са преминали китайски експорти на стойност 3.4 млрд. долара, което е 30% ръст спрямо същия период миналата година. Данни на Китайската народна република показват също сериозен скок от 54% (май 2025 г. спрямо май 2024 г.) в изпратените към Виетнам компоненти за мобилни телефони като платки, дисплеи и други. Индия е още една от страните, които извличат позитиви от търговската война, отчасти благодарение на решението на Apple да премести в страната част от производството си. Технологичният гигант планира от следващата година да произвежда в Индия всички свои продукти, които ще продава в САЩ. Индийският износ към САЩ на годишна база се е повишил със 17% през май, докато вносът от Китай и Хонконг е нараснал с цели 22.4%. Обединените арабски емирства усещат интересен подем във вноса на китайски смартфони, лаптопи и вейпове за еднократна употреба. Вносът през май е с 20% повече от този през същия месец година по-рано. Европа също внася повече китайски стоки като текстил, химикали и машини през първите 5 месеца от годината, като експерти казват, че този внос по-скоро се употребява, отколкото се препраща навън. Знак за пренасочването на търговия през Стария континент е значителното повишаване на броя пратки, особено такива с ниска стойност, получени от Китай, след като САЩ забраниха на Китай да използва правилото de minimis, което позволяваше търговията на стоки със стойност под 800 долара, без да им се налагат мита. Същевременно ЕС анализира данните за ръст на китайския внос и обмисля реакцията си. На този етап изглежда, че Китай не понася значителни загуби от наложените мита, а множество страни от Югоизточна Азия имат възможност за развитие, ако изиграят правилно картите си.