Устойчив ръст на военните разходи без аналог в демократичната си история има България през последните години, става ясно от новия доклад на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI). С това страната се вписва в континенталната, но и глобална тенденция на ръст на парите за отбрана на фона на растящ брой конфликти с международна значимост и ускорено превъоръжаване. Военните разходи на България през 2025-а, изразени в щатски долари по курса за 2024 г., са в размер на $2,396 милиарда, показват данните на SIPRI. Това е ръст от почти 9,3% на годишна база и скок от близо 70 на сто спрямо 2020 г. Това е и първи случай от 2008 г. насам, когато отбраната получава над 2 на сто от БВП (2,01%). България устойчиво е давала толкова много пари за армията си последно през 1991 г. - пресметнати по същия начин, тогавашните военни разходи са били около 2,292 милиарда долара. Най-ранните приблизителни данни на SIPRI са за военните бюджети от времената на комунизма, които са били около и над двойни на сегашните. За целия демократичен период има само едно изключение с по-големи харчове за армията - през 2019 г. с нейните $2,832 милиарда, но и от института отбелязват, че това е изключение, свързано с плащанията по придобиването на изтребители F-16 от САЩ. От 2022 г. насам армията разполага с все повече пари и в ход са цял куп проекти за превъоръжаване: 8 + 8 изтребителя F-16; Строящите се у нас нови многофункционални модулни патрулни кораби; Близо 200 бойни машини на пехотата Stryker, които ще се сглобяват в България; Трикоординатни радари Thales; Зенитно-ракетни комплекси IRIS-T; Френски самоходни гаубици Caesar; Брегови противокорабен комплекс NSM CDS; Дронове, ракети и т.н. За част от тези покупки България ще може да използва близо €3,5 милиарда европейски заеми. Целта е до края на десетилетието въоръжените ни сили тотално да скъсат със съветското минало и да използват само модерни системи.

52,7% от младите хора на възраст между 20 и 29 години в България работят, което ни поставя на последните места в ЕС по заетост сред младите заедно с Румъния и Италия, показва проучване на Евростат за 2025 г. През 2025 г. коефициентът на заетост в България е 77% за хора между 20 и 64 години, но младежите отбелязват по-ниска трудова активност от средната за ЕС (65,6%). Това ги поставя в групата на най-малко работещите в Европа. Най-нисък резултат за работещите млади се вижда в Босна и Херцеговина, която преговаря за членство в съюза – 46,5%. След нея са Италия с 47,6% и Румъния с 52%. Най-много работят в Нидерландия – 84%, както и в Малта (82,1%) и Германия (77%). Заетостта в ЕС е нараснала с 6,3% от 2015 г. насам. С нея се увеличават и самоосигуряващите се. 2,06 милиона от младежите в ЕС се осигуряват сами, като те са 7,9% от всички самоосигуряващи се в съюза. България е на предпоследно място с 5,3%, следвана от Испания с 5,9%. Последна е Ирландия с 5,1%. Най-висок е делът на самоосигуряващите се в Словакия – 12,2%.

Българските банки ще разпределят рекордна като сума дивиденти от печалбите си за 2025 г., като само четири от най-големите институции подготвят да изплатят на акционерите си 665.6 млн. евро. Сумата надхвърля с 64% миналогодишните 405 млн. евро и e 100 млн. евро над рекордните 564 млн. евро от 2023 г. Тя се равнява на близо 36% от отчетената печалба за миналата година. С най-голяма сума изпъква Уникредит Булбанк, която ще раздаде на акционерите си малко над 277 млн. евро, или точно 60% от печалбата ѝ за 2025 г. Това е и индивидуален рекорд за българското поделение на италианската банка, като е съвсем малко под изплатените от ДСК за 2023 г. 285.5 млн. евро. Миналата година Уникредит Булбанк капитализира цялата си печалба, докато в предходни периоди е разпределяла и по 100%. ДСК ще разпредели 253.4 млн. евро дивиденти, или 45% от печалбата, което е от порядъка на миналогодишната сума (249.5 млн. евро). За банката от унгарската група OTP това е пета поредна година на разпределяне на печалби, като устойчивата ѝ дивидентна политика беше прекъсната единствено покрай придобиването на Сосиете женерал Експресбанк и впоследствие заради двегодишната забраната от БНБ да се разпределят дивиденти по време на ковид кризата. Според дневния ред на предстоящото общо събрание на Пощенска банка предложението от борда е той да е 112 млн. евро, или близо 50% от печалбата. Това ще е рекордна сума за банката и първо разпределение на печалба от 2017 г. насам. При Алианц банк намерението е да се изплатят 23 млн. евро, или 83.3% от печалбата. Общо за последните 12 години от 2014-а насам общо разпределената сума надхвърля 4.5 млрд. евро. За нея допринасят най-много ДСК с над 1.7 млрд. евро и Уникредит Булбанк с 1.58 млрд. евро. ОББ е с чувствително по-скромна сума - под 0.5 млрд. евро, което в голяма степен се дължи и на серията банкови и небанкови придобивания, чрез които беше изградена днешната огромна финансова група на белгийската KBC.

Докато традиционните банки в България все още мерят присъствието си в квадратни метри офис площ и брой клонове, един играч залага на обратната логика: без офиси, пълна дигитализация и минимален брой служители. И въпреки това — милиарди евро активи и амбиция да се превърне в основна банка за клиента. Това е моделът на Bigbank - естонска банка с над 30-годишна история, с активи от 3.3 млрд. евро и собствен капитал от 299 млн. евро към края на 2025 г., която оперира на девет пазара, включително в България. В страната тя функционира с едва 17 души екип и без нито един физически офис. И въпреки това вече се конкурира за депозити и кредити на един от най-пренаситените банкови пазари в региона. Bigbank работи в 9 държави и няма нито един физически клон. Централата е в Естония и на всички останали 9 пазара работи като клонове. Bigbank предлага между 2% и 3% доходност по депозити — нива, които според него се доближават до западноевропейските пазари, но контрастират рязко с местната практика. Основната разлика остава в това, че българските клиенти разчитат много на депозити, а тези в банките на ЕС залагат и доста на по-голям набор от инвестиционни инструменти. Bigbank е силно фокусирана върху потребителски кредити и депозити. В следващите години планът включва въвеждане на ипотечни кредити, кредитни карти, разширяване на корпоративното кредитиране и допълване на продуктовата гама до пълен банков портфейл. Преди 5-6 години централната банка в Естония започва да предлага ипотечни кредити. Засега липсата на ипотечно кредитиране остава съзнателен избор. Причината е проста: дългият хоризонт на тези продукти. Очакванията са първите такива продукти да се появят в края на 2026 или началото на 2027 г., след като банката завърши разширяването на продуктовата си архитектура. Ако всички тези продукти стартират, по изчисления на банката екипът трябва да нарасне до около 40 души. В стратегически план банката планира постепенно се превърне в универсална в България – такава, която предлага пълен набор от продукти.

8 години след като държавата реши да се заеме ударно с ремонта на язовири в аварийно състояние и да налее целево 500 млн. лв. за тази цел равносметката е тъжна. От 414 язовира в спешна нужда от ремонт "Държавната консолидационна компания" е успяла да свърши нещо едва по половината от тях. Служебното правителство се отказа да чака ДКК да промени това и реши язовирите да бъдат изключени от държавния списък и за техния ремонт ще се погрижат собствениците им. По други обекти ще продължи да работи държавната ДКК през дъщерното си дружество “Монтажи”, но за много от тях етапът на строителни дейности в момента е на нула. Сред обектите, по които не е свършено нищо са язовир Огоста, собственост на МЗХГ, както и яз.”Бели Искър”, към областния управител на Софийска област. Язовирната стена на “Бели Искър” е едно от най-старите хидротехнически съоръжения в страната. В нужда от спешен ремонт още от 2018 година е язовир “Бенковски” с обем от 8 млн. куб., стопанисван от “Земинвест”. При този язовир за основен ремонт е основният изпускател, водовземната кула не функционира, спирателният кран е повреден и е за ремонт и подмяна. Според правителството фигурирането на тези обекти в списъка с язовири за ремонт под шапката на ДКК блокира възможността собствениците да ги поддържат и да извършват превантивни ремонти. Изваждането им ще даде възможност за по-гъвкави решения за поддръжка, като държавата щяла да следи за състоянието им. Работата напредва бавно и по голяма част от 267-те язовира, по които “Монтажи” работи и вече има готови технически проекти. Някои обекти са изпълнени на 100% като строителство, но други са на нула. Няма лесно достъпни публични данни колко от внесените 500 млн. лв. в капитала на ДКК през 2018 г. за ремонт на язовирите са изчерпани. От самото начало на увеличаване на капитала на ДКК за финансиране на ремонтите през "Монтажи" дъщерното дружество започна да отчита високи вземания. И в последния финансов отчет това е факт. За 2024 г. вземанията са в размер на 151.67 млн. лв. Фирмата е на загуба от 5.1 млн. лв.

Около 47 дка от терена на стария ДАП в Стара Загора са придобити от „Тринити Кепитъл“ АД - компания, която инвестира в изграждането на търговски площи в цялата страна. Земята вече е разчистена от старите постройки, изравнена е и предстои да започне строителна дейност за изграждане на XOPark Stara Zagora. С търговска площ от около 20 000 кв. м и над 27 обекта, комплексът е разположен в началото на Калояновско шосе. Около обекта се планират над 560 паркоместа и очакван обхват от над 250 000 души в радиус от 30 минути път с кола. „Тринити Кепитъл“ е дружество, създадено през 2019 г. с цел реализация и управление на комерсиални проекти, което в процеса на развитие придобива задълбочена експертиза в изграждането и оперирането на търговски имоти. Към момента компанията притежава и управлява 150 000 кв. м търговски площи, в това число XOPark Sofia, най-големия търговски комплекс на Балканите, XOPark Yambol, XOPark Haskovo и XOPark Plovdiv, като още 4 проекта от XOPark веригата са в процес на изграждане в градовете Сандански, Гоце Делчев, Стара Загора и Разград. Източник: divident.eu

Българската CAMCO се утвърждава като производствен партньор на глобални козметични гиганти. Българската компания CAMCO се трансформира успешно от дистрибутор в производител на козметика за едни от най-големите световни брандове като L’Oréal, Unilever и Procter & Gamble. Производствената база на компанията в Пловдив вече достига капацитет от 16 милиона продукта годишно, като с новите линии се очаква той да надхвърли 50 милиона. Паралелно с това CAMCO развива и собствено портфолио от брандове. Най-разпознаваем остава Victoria Beauty, докато най-новият – Skincyclopedia – показва сериозен потенциал за международен растеж. Марката вече присъства в над 35 държави и залага на минималистични формули с висока концентрация на активни съставки. В портфолиото влизат още парфюмната линия Aristea, серията за грижа за ръце и крака Workaholics, както и козметичните аксесоари Standelli. През 2025 г. компанията отчита оборот от около 20 млн. евро – ръст от близо 20% на годишна база. Плановете за настоящата година са още по-амбициозни, с очаквания за увеличение на приходите с около 50% до приблизително 30 млн. евро. Бизнесът на CAMCO се базира на три основни направления: козметика, парфюмерия и битова химия, като дистрибуцията се осъществява чрез собствена логистична мрежа с пълно национално покритие. Ключов момент в развитието на компанията е придобиването през 2010 г. на бившия завод „Бъдеще“ в Пловдив, който първоначално е трансформиран в склад и офис, а впоследствие – в модерна производствена база. Днес именно производството е водещият стълб на бизнеса. С внедряването на нова 40-метрова автоматизирана линия с роботизирано палетизиране и минимална човешка намеса, капацитетът се очаква да достигне 50–60 милиона продукта годишно. CAMCO разполага с около 200 служители, като основната част от тях са ангажирани в производството. Компанията инвестира и в иновативни решения – край Раковски поддържа собствена ферма с около два милиона охлюва. Слузта се извлича по хуманен метод, без да се нараняват животните, и се използва в козметични продукти, които се нареждат сред най-продаваните както в България, така и на пазари в Западна Европа. Все по-голям дял в бизнеса заема производството на частни марки (private label), което вече формира около 60% от приходите. Собствените брандове допринасят с между 20% и 30%, а останалото идва от дистрибуция. Сред ключовите партньори на компанията са международни ритейл групи като AS Watson Group – част от CK Hutchison Holdings, както и германският холдинг REWE Group. CAMCO работи също с водещи вериги в Обединеното кралство, Испания и Скандинавия, като произвежда за различни международни пазари. Компанията разполага със собствена лаборатория и R&D отдел, който разработва нови формули и следи глобалните тенденции в козметичната индустрия, затвърждавайки позицията на CAMCO като иновативен и гъвкав производствен партньор.

Програма за близо 1 млн. евро ще предоставя възможност на бизнеса да набира финансиране през капиталовия пазар. Българска фондова борса (БФБ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) стартират съвместен проект за подобряване на достъпа до финансиране на бизнеса чрез капиталовия пазар. Проектът ще покрива 100% от направените разходи от страна на компаниите за подготовка и листване. Средствата са предвидени да подпомогнат около 20 компании, които ще могат да кандидатстват в рамките на 3 години. Програмата е насочена към компании, които планират да наберат финансиране и да се търгуват на регулирания пазар на БФБ, на Пазара за растеж BEAM, както и на платформата за колективно финансиране SpaceCrowd. Компаниите, които обмислят да наберат финансиране чрез БФБ, ще могат да се възползват от покриване на разходите за консултантски, юридически и счетоводни услуги, през цялостна подготовка на първично публично предлагане – изготвяне на проспект и маркетинг кампания към инвеститори, до заплащане на такси към Борсата, Комисията за финансов надзор и Централния депозитар.

„Аурубис България“ АД успешно реализира проект „Адаптирана работна среда“, реализиран с подкрепата на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021–2027. Инициативата е насочена към подобряване на условията на труд и въвеждане на по-устойчиви производствени практики в компанията. Проектът „Адаптирана работна среда“ обхваща над 500 служители. В рамките му бяха внедрени нови модели на организация на труда, насочени към намаляване на екологичния отпечатък, както и „зелени карти“ - специфични инструкции за безопасност и декарбонизация, съобразени с особеностите на всяко работно място. Част от служителите бяха оборудвани и с лични предпазни средства от най-висок клас. Компанията представи и напредъка по част от текущата инвестиционна програма „Инвестиции за прогрес. България 2027“ на стойност 400 млн. евро и предвижда увеличаване на капацитета за производство на катодна мед с 50% - до 340 000 тона годишно. Очаква се разширението да допринесе за устойчивото развитие на индустрията и икономическия растеж, като същевременно подкрепя европейските политики за енергийна трансформация. Катодната мед е основен експорт на България. „Аурубис България“ АД е водеща компания със структурно значение за икономиката на страната. Компанията е част от базираната в Хамбург група „Аурубис“ (Aurubis AG) - водещ световен доставчик на цветни метали.

Асен Милков Христов е освободен от длъжността му член на Надзорния съвет на „Еврохолд България” АД. Решението е гласувано от извънредното общо събрание на акционерите на компанията. Милен Асенов Христов е избран за нов член на Надзорния съвет на „Еврохолд България”. Общото събрание определи месечното възнаграждение на новоизбрания член на надзора в брутен размер от 623.73 евро. Останалите членове в надзора са Димитър Димитров – заместник-председател, Ивайло Ангарски – независим член, Ради Георгиев, Кустаа Лаури Айма – независим член, г-жа Луис Габриел Роман. „Еврохолд България“ е водеща независима бизнес група в Централна и Югоизточна Европа с лидерски позиции в енергийния и застрахователния бизнес. Основна дейност е свързана със създаване, придобиване и управление на участия и финансиране на свързани предприятия. Холдингът е собственик на голяма енергийна група в България – „Електрохолд“, както и на „Евроинс Иншурънс Груп“.

На 27.04.2026 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи покана за общо събрание на акционерите на КММ АД - Шумен на 29.05.2026г.

Европа отново посяга към въглищата като гориво за производството на електроенергия — не защото е преосмислила Зелената сделка, а защото войната в Близкия изток върна стария страх от скъп и несигурен газ. Най-ясният сигнал дойде от Италия: правителството отложи окончателното затваряне на четирите си въглищни централи до 2038 г., вместо първоначалната цел 2025 г., а енергийният министър Жилберто Пичето Фратин заяви, че централите могат да бъдат реактивирани, ако газът поскъпне над 70 евро/MWh. Това е авариен сценарий, а не завой в енергийната политика. Въглищата са едва около 1% от италианското електропроизводство, но четири мощности остават в режим на готовност — две на континента и две в Сардиния. Логиката е проста: ако газът стане твърде скъп или труднодостъпен, държавата иска резерв, който може да бъде включен бързо. Италия не е изключение. Германия също допуска забавяне на затварянето на част от въглищните мощности, ако енергийната криза се задълбочи. Канцлерът Фридрих Мерц даде сигнал, че индустриалната сигурност няма да бъде жертвана механично в името на междинни графици, макар законовата крайна дата за изход от въглища да остава 2038 г. Полша продължава да е най-зависимата голяма икономика в ЕС от въглища, а Румъния, Чехия, Гърция, Франция и Испания вече работят с по-гъвкави срокове или резервни мощности. Причината е комбинация от три натиска: скъп газ, риск за доставките и недостиг на достатъчно гъвкави мощности. След началото на конфликта в Близкия изток Европейската комисия предупреди, че зависимостта от вносни изкопаеми горива остава структурна слабост: над половината от енергията, потребявана в Европа, е вносна, а през 2025 г. ЕС е платил около 340 млрд. евро за изкопаеми горива. Reuters съобщи, че Брюксел подготвя мерки за данъчни облекчения върху електроенергията, координирано запълване на газовите хранилища и временна подкрепа за индустрията, вместо връщане към тежки пазарни интервенции като през 2022 г. Но икономиката на въглищата остава неблагоприятна. При цени на въглеродните квоти около 74–76 евро за тон през втората половина на април 2026 г. производството от лигнитни и каменни въглища трудно е конкурентно без субсидии или плащания за капацитет. Затова ефектът върху цените на електроенергията е двоен: в краткосрочна криза въглищните ТЕЦ могат да ограничат пиковете, като добавят налична мощност; в нормален пазарен режим обаче те обикновено повишават пределната цена, защото носят високи разходи за CO₂. Това обяснява защо завръщането е по-скоро застраховка, отколкото възраждане. Структурната тенденция в ЕС е обратна: през 2025 г. вятърът и слънцето са произвели 30,1% от електроенергията в ЕС, а всички изкопаеми горива — 29%. Европейската комисия отчете, че емисиите в секторите под EU ETS са намалели с 1,3% през 2025 г. и са наполовина под равнищата от началото на схемата през 2005 г. България влиза в тази картина с по-сложен профил. От една страна, страната политически защити въглищата до 2038 г. — решение, свързано както с енергийната сигурност, така и със социалната тежест на комплекса „Марица-изток“. От друга страна, пазарът вече затваря мощности: AES „Гълъбово“ започна контролирано спиране и консервация заради изтичането на дългосрочния договор за изкупуване на електроенергия от НЕК на 8 май 2026 г.; над 300 служители ще бъдат съкратени. ТЕЦ „ContourGlobal Марица Изток 3“ също променя модела си. ContourGlobal вече въведе в експлоатация батерийна система от около 202 MW/500 MWh на площадката на централата — показателно за прехода от базово въглищно производство към съхранение и балансиране. Държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ остава ключов резерв, но търси начини да намали въглеродния си разход чрез съвместно изгаряне на биомаса и лигнитни въглища; пилотният проект предвижда дял на биомасата от 5% с цел постепенно достигане до 30%. Така българският въпрос вече не е дали въглищата могат административно да бъдат „запазени“, а кой ще плати цената им. При високи квоти, конкуренция от ВЕИ и растящи батерии, централите могат да останат нужни за зимни пикове, системни услуги и аварийни ситуации, но трудно могат да работят като евтин базов източник. През 2025 г. ВЕИ за първи път изпревариха въглищата в българското производство след ядрената енергия. Затова България се включи и в групата държави, настояващи за ремонт на европейската схема за търговия с емисии. Исканията са за повече предвидимост, ценови коридор или механизми за ограничаване на резките скокове, които според синдикати и индустрия застрашават енергоемките производства и въглищните региони. Засега Брюксел не е приел радикална промяна на ETS, но предложи поправки в резерва за пазарна стабилност, така че част от квотите да останат като буфер за стабилизиране на пазара. Това може да даде време — вероятно няколко години — но не променя посоката. Въглищата в Европа се връщат като пожарогасител: скъпи, замърсяващи, политически неудобни, но все още полезни при шок. За България предизвикателството е по-остро: да запази сигурността на системата, без да превърне временния резерв в постоянна сметка за бюджета, индустрията и потребителите. 

Глобалните разходи за отбрана достигнаха исторически връх от близо 2,9 трилиона долара през 2025 г., сочат данните от най-новия доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (СИПРИ). Въпреки забавянето на разходите в САЩ, общият световен ръст от 2,9% се диктува от мащабното превъоръжаване в Европа и Азия, провокирано от ескалиращи конфликти и геополитическо напрежение. „Военната тежест“ – показателят, измерващ дела на военните разходи спрямо световния БВП – е в най-високата си точка от близо две десетилетия.  САЩ, Китай и Русия продължават да доминират пазара, формирайки над половината от глобалните разходи (1,48 трилиона долара). Вашингтон отчита временен спад от 7,5% до 954 милиарда долара, което анализаторите отдават на липсата на нова финансова помощ за Украйна през изминалата година. Тази тенденция обаче се очаква да бъде краткотрайна, тъй като Конгресът вече одобри бюджет над 1 трилион долара за 2026 г., а предложението на Доналд Тръмп може да изстреля сумата до 1,5 трилиона долара през 2027 г. В същото време Европа се превръща в основен двигател на растежа с ръст от 14% до 864 милиарда долара. Причината е двупосочна: продължаващата война в Украйна и стратегическото отдръпване на САЩ, което подтиква европейските държави да поемат по-голяма отговорност за сигурността си. Германия вече заема четвърто място в света с бюджет от 114 милиарда долара, а Испания за първи път от 1994 г. насам надхвърли прага от 2% от БВП за отбрана. Военната икономика е най-видима в Русия и Украйна. Москва е увеличила разходите си до 190 милиарда долара (7,5% от БВП), докато Киев отделя впечатляващите 40% от своя БВП за отбрана (84,1 милиарда долара). В Близкия изток картината е разнопосочна – макар напрежението да остава високо, Израел отчита лек спад до 48,3 милиарда долара след примирието в Газа в началото на 2025 г., макар нивата да остават почти двойно по-високи спрямо 2022 г. При Иран номиналният ръст е погълнат от високата инфлация (42%), което води до реален спад в разходите. Азия и Океания отчитат най-силния си годишен ръст от 2009 г. насам (+8,5%). Лидер тук остава Китай с 336 милиарда долара, но икономистите обръщат внимание на „реактивните разходи“ на съседните държави. Япония е увеличила военния си бюджет до най-високия дял от БВП от 1958 г. насам, а Тайван бележи скок от 14% в опит да балансира възприеманите заплахи в региона. 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган представи нов пакет от мащабни данъчни стимули, който включва 20-годишно освобождаване от данъци за чужденци, които се преместват в страната, както и рязко намаление на корпоративните ставки за износители и производители. Мерките подлежат на одобрение от парламента и са част от стратегията на Анкара да позиционира Турция като глобален център за инвестиции, капитал и таланти в условия на засилена икономическа и геополитическа несигурност. Най-радикалната мярка е 20-годишно освобождаване от данъци върху доходи от чуждестранни източници и капиталови печалби за лица, които не са били данъчни резиденти на Турция през последните 3 години и се установят в страната. Облагане ще има само за доходи, реализирани в Турция. Предвижда се и фиксиран 1% данък върху наследства и дарения за тази група, както и облекчен режим за репатриране на активи от чужбина. Корпоративният пакет предвижда намаляване на данъка за производители-износители от 25% на 9%, а за останалите експортни компании - до 14%. Особено агресивна е мярката при транзитната търговия, където печалбите в рамките на Истанбулския финансов център ще бъдат практически освободени от данък, а извън него 95% от доходите ще бъдат изключени от облагане. Ердоган представя реформата като част от амбицията Турция да се превърне в самостоятелен център в новия многополюсен икономически ред, а не просто транзитна икономика между Европа и Азия. Паралелно се създава и единна инвестиционна платформа ("one-stop shop"), която да обедини всички административни процедури за бизнеса в една дигитална система. Законодателният пакет предстои да бъде внесен в парламента, като конкретните параметри все още могат да претърпят промени. Анализатори обаче вече поставят под въпрос баланса между агресивните данъчни стимули и дългосрочната фискална устойчивост.

Фискалните разходи на Китай нарастват с 2,6% на годишна база до 7,47 трилиона юана през първото тримесечие на 2026 г., като темпът на изпълнение на бюджета достига най-високото си ниво за последните пет години, посочва КМГ. Разходите на централното правителство се увеличават с 4,9%, а тези на местните власти – с 2,3%. Общите разходи за периода представляват 24,9% от годишния бюджет. Емитирането на държавни облигации също се ускорява, като обемът на съкровищните облигации надхвърля 3,6 трилиона юана, а специалните облигации на местните власти достигат 1,16 трилиона юана. Данъчните приходи за същия период възлизат на 4,85 трилиона юана, а неданъчните – на 1,31 трилиона. Всички тези данни показват стабилен ръст на приходната база.