Българската индустрия продължава да губи скорост, като през май 2026 г. промишленото производство отчита нов спад на годишна база. Голямата пробойна в сектора идва от добивната промишленост, която се срива с една трета. На този фон преработващият сектор показва разнопосочни сигнали, а единствената сериозна опора за бизнес индексите остава енергетиката. Според най-новите предварителни и сезонно изгладени данни, публикувани от Националния статистически институт (НСИ), индексът на промишленото производство през май 2026 г. регистрира лек спад от 0.2% спрямо предходния месец. По-тревожните сигнали идват от годишната статистика. Според данните на НСИ там се наблюдава спад от 4.8% в сравнение със същия месец на 2025 г., което затвърждава негативната тенденция в сектора през последните месеци. Анализът на месечна база (май 2026 г. спрямо април 2026 г.) показва спад при преработващата промишленост, която се свива с 0.8%. В същото време сектори като добивната промишленост бележат умерен ръст от 1.7%. Най-сериозен скок на месечна база обаче се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, където е отчетено увеличение от цели 9.2%. В рамките на преработващия сектор се забелязват големи амплитуди. Най-драстично е намалението при производството на текстил и изделия от текстил (без облекло) – с 8.8%. Следват печатната дейност с понижение от 7.5% и химическата индустрия, чието производство е спаднало с 6.9%. Обратно на общата тенденция, сериозен месечен ръст бележи производството на електрически съоръжения (+7.2%), следвано от дървообработващата промишленост (+6.8%) и производството на превозни средства, без автомобили (+6.5%). Погледнато в едногодишен хоризонт (май 2026 г. спрямо май 2025 г.), ситуацията изглежда още по-предизвикателна. Добивната промишленост преживява сериозен трус, като генерира годишен срив от 33.0%. Преработващата промишленост също записва свиване на годишна база от 3.9%. Единственият стълб, който крепи баланса на годишно равнище, остава енергийният сектор, където производството и разпределението на енергия и газ нараства с 8.8%. Конкретно в преработващата сфера, някои традиционни за страната производства понасят тежки удари на годишна база: Производството на метални изделия (без машини) се е сринало с 32.1%; Обработката на кожи и обувки отчита спад от 31.8%; Автомобилният сектор (производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета) се свива с 23.7%. Светъл лъч на годишна база остават секторите на електротехниката (производството на електрически съоръжения скача с 23.8%) и фармацията (производството на лекарствени вещества и продукти нараства с 15.7%).

Износът на български стоки за трети страни е нараснал с 4.1% през периода януари – май 2026 г. спрямо същия период на миналата година и достига 6.5 млрд. евро. В същото време вносът се е увеличил с 22.9% до 11.1 млрд. евро, което води до отрицателно външнотърговско салдо от 4.57 млрд. евро, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Основни пазари за българския износ извън Европейския съюз остават Турция, Китай, Сърбия, САЩ, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Украйна. На тези държави се падат 48.2% от износа за трети страни. Само през май износът за трети страни е достигнал 1.27 млрд. евро, което представлява ръст от 0.7% на годишна база. Най-сериозно увеличение е отчетено при сектора „Минерални горива, масла и подобни продукти“, където износът нараства с 52.6%. Най-голям спад има при „Храни и живи животни“ – с 22.1%. Вносът от трети страни продължава да се увеличава значително по-бързо. За първите пет месеца на годината той възлиза на 11.06 млрд. евро, като най-голям е обемът на доставките от Турция, Китай, Сърбия и Бразилия. Само през май вносът нараства с 34.7% спрямо същия месец на 2025 г. и достига 2.12 млрд. евро. По стокови групи най-силен ръст при вноса е регистриран при „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (без горивата)“ – с 58.8%, докато най-голямо намаление има при „Химични вещества и продукти“ – с 4.4%. Отрицателното външнотърговско салдо на България с трети страни достига 4.57 млрд. евро за периода януари – май, а само през май дефицитът е 857.4 млн. евро. Като цяло, включително търговията със страните от Европейския съюз, българският износ за първите пет месеца на 2026 г. нараства със 7.4% до 18.8 млрд. евро, докато вносът се увеличава с 12.8% до 24.2 млрд. евро. Общото външнотърговско салдо на страната остава отрицателно и възлиза на 5.4 млрд. евро за периода януари – май. Само през май дефицитът достига 957.9 млн. евро, при общ износ от 3.72 млрд. евро и внос от 4.68 млрд. евро.

Частният инвеститор Provectus Capital Partners (PCP), който е фокусиран върху Югоизточна Европа, навлиза на българския пазар с мащабна сделка в сектора на здравеопазването. Компанията подписа споразумение за партньорство с INVENIO Partners и придобива мажоритарен дял в диверсифицирана частна здравна платформа. Инвестицията обхваща широка мрежа от лечебни заведения, които заедно генерират над 20 милиона евро годишни приходи и дават работа на близо 650 специалисти. Платформата включва: Мрежата Haelan – пет амбулаторни медицински центъра в София, Варна и Бургас; „Първа детска консултативна клиника“ – водеща педиатрична клиника; Болница Skin Systems в Елин Пелин и Болница City Clinic St George в Монтана. Споразумението предвижда увеличение на капитала за подкрепа на бъдещия растеж на групата, както и частична продажба на акции от съществуващите акционери, водени от INVENIO. След финализирането на сделката INVENIO ще запази значителен миноритарен дял, като ще си партнира с Provectus за по-нататъшното развитие на платформата. Provectus Capital Partners е частен инвестиционен фонд, който инвестира в печеливши компании в развиващи се сектори като здравеопазване, технологии, потребителски и бизнес услуги в Югоизточна Европа. Фондът има опит в успешното развитие на здравни групи, а сред инвестициите в портфолиото му са Adria Dental Group (ADG) - най-голямата дентална група в ЦИЕ, и Arsano Medical Group (AMG) - водеща медицинска група в региона на Адрия. През май 2025 г. фондът откри офис в София с цел да се търсят, структурират и управляват бъдещи инвестиции в България. INVENIO Partners е частен инвеститор със солиден опит в изграждането на регионални лидери в България, Румъния и Сърбия. Фондът инвестира в бързо развиващи се компании с потенциал за завоюване на водещи пазарни позиции. В портфолиото на фонда влизат компании, като румънската верига кафенета 5 to go, технологичната компания Nasekomo и световно признатият доставчик на финансови технологии Software Group.

Производителят на камуфлажи, защитни гащеризони и тактически панталони за армии и специални части от Европа, „Дресмейкър“ - Асеновград е основана през 2015 г. от Иван Добрев и инженера Месут Реджеб. Днес в производствената база работят около 150 души, а продукцията е предназначена изцяло за чуждестранни клиенти. Конструкциите се предоставят от министерствата на отбраната или от големите европейски изпълнители, а специалните материали най-често идват от Германия и Белгия. Един от най-сложните модели е тактически панталон за германски елитни части. Той съчетава пет вида високотехнологичен плат, над 70 детайла, различни протектори, велкро, ципове и държачи. Повечето шевове са двойно усилени със специален негорим конец. Военната униформа трябва едновременно да защитава, да бъде удобна и да не пречи на движенията. Затова някои от платовете имат покрития срещу вятър, дъжд, насекоми и опасни химически вещества. Освен униформи за Германия, Швейцария, Чехия и Полша в Асеновград се произвеждат снежни камуфлажи за специални подразделения на Нидерландия. Българската компания се включва в проекта през 2021 г. като партньор на нидерландска фирма, спечелила тригодишна поръчка за доставка към армии от НАТО. Във фабриката се изработват още полицейски униформи, пожарникарски костюми, якета, шуби и различни видове тактическо оборудване. Това производство има малко общо с обикновената конфекция. Всеки модел преминава през контрол, а материалите и технологиите трябва да покриват конкретни изисквания за безопасност. Компанията притежава сертификати за работа в отбранителния сектор и разчита основно на препоръките на чуждестранните си партньори.

Макар че от три месеца пивоварната в Лом не работи, „Ломско пиво“ се произвежда във верикотърновската фабрика „Болярка“. Бирата на Северозапада се прави по традиционните ломски рецепти, а за дистрибуцията се грижи „Ново Ломско пиво Трейдинг“. Едноличен собственик на дружеството е Николай Сейков, а седалището е във Враца. „Ломско пиво“ АД затвори в началото на април, но реално производството на бира е спряло в края на миналата година. Официалното обяснение на собствениците, дадено пред работниците, е „ремонт за една година“. Задълженията на бирената са близо 13 милиона лв., а активите се изчисляват на 8 милиона лв. През 70-те години на миналия век бирената в Лом е произвеждала 28 милиона литра пиво годишно, а през миналата година произведеното количество е било само 3,2 милиона литра. През 2025 година приходите спадат с близо 30 % до около 3 милиона лв., спрямо предишната година, а разходите достигат 5 милиона лв. Заради задължения към НАП в размер на 1,1 милиона лв. са запорирани банкови сметки на дружеството. Недостигът на оборотен капитал се изчислява на 10 милиона лв. През 2025 година търговската дейност и дистрибуцията са прехвърлени към новосъздадената „Ново Ломско пиво трейдинг“. Източник: konkurent.bg

Съветът на директорите на Българския енергиен холдинг освободи Георги Касчиев от директорския борд в АЕЦ "Козлодуй" и назначи на негово място Драгомир Димитров. Касчиев влезе в борда на директорите на АЕЦ "Козлодуй" през март, докато служебен министър на енергетиката бе Трайчо Трайков. Новият член на Съвета на директорите на атомната централа Драгомир Димитров е офицер от разузнаването. От 2012 г. до 2015 г. той бе председател на Националната разузнавателна служба (НРС), а след това и на трансформираната Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) до юли 2018 г. Предстои новият борд на директорите на АЕЦ "Козлодуй" да избере председател. В него влизат още Ива Николова, Свилена Николова, Иван Андреев и Боян Росманов. Най-видният резултат от лошото управление на АЕЦ е шокиращото влошаване на финансовото състояние на централата. Поради това, за да може да се плащат заплати и раздутите разходи, през пролетта на 2025 г. се е наложило Централата да вземе банков заем от десетки милиони лв. Той наскоро бе изплатен, но със средства, взети от дъщерната компания „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“ (по споразумение за овърдрафт). Към 10 юли т.г. АЕЦ дължи на дъщерната си компания близо 75 млн. евро, като, според последната бизнес прогноза, дужеството ще може да върне само част от тях до края на годината.

Компанията „Фрам продукт“ на Мария Шидерова разработва автономния робот FRAMAR – 4x4 платформа за работа в рискова среда като пожари, спасителни мисии и инспекции. Когато компанията "Фрам криейтив солюшънс" получава поръчка за разработка на автономен софтуер, Шидерова вижда възможност към него да се добави и хардуер. Така се ражда роботът FRAMAR ("напредничав" от норвежки), чиято мисия е да работи там, където за хората съществува риск. Възможната му употреба обаче не се ограничава до отбраната, а включва също и различни граждански приложения. Проектът е структуриран в отделна компания, наречена "Фрам продукт", която се фокусира изцяло върху роботиката и автономните системи. FRAMAR представлява 4x4 автономен робот, който може да бъде управляван както ръчно чрез джойстик, така и напълно автономно чрез приложение. Роботът е способен да анализира средата, да разпознава препятствия и да избира оптимален маршрут в реално време. Конструкцията му позволява интеграция на различни модули, включително радари, камери за наблюдение и специализирани сензори, което го прави подходящ за широк спектър от мисии - от разузнавателни и инспекционни задачи до операции в критична инфраструктура. Към момента цялата конструкция тежи към 50 кг и може да носи около 150 кг, но разработката не е приключила. Има два модела, сглобени на ниво прототип. Всичко това се извършва в собствена техническа лаборатория в София. Компанията търси външен инвеститор, като необходимото финансиране се оценява на 1.5-2 млн. евро. Всички разходи за разработката до момента са покрити с лични средства на Шидерова и компанията "Фрам криейтив солюшънс". Интерес към робота има от компанията за оптически изделия "Оптикс" и български производител на радари и радарни системи.

Сменено е ръковдоството на държавната Мини Марица-изток ЕАД. Компанията е с нов изпълнителен директор - Илия Горанов Илиев. Илиев сменя на поста досегашния изпълнителен директор Тодор Тодоров. Илиев е инженер по образование и мениджър с над 30 години професионален опит в миннодобивната индустрия, като последователно заема инженерни, експертни и ръководни позиции. Преди това ръководи миннодобивната дейност в „КАИ Майнинг“ ЕООД. Българският енергиен холдинг смени досегашното ръководство на дружеството. В новия съвет освен Илия Илиев влизат Александър Димитров, Васил Петров, Калоян Кънев и Иван Крумов. Източник: Divident.eu

Едно от знаковите места за габровци - хотел Бузлуджа - има нов собственик. Обявената продажна цена е 220 хиляди евро или приблизително 61 евро на квадрат. Сградата има четири етажа с обща разгърната застроена площ от 3600 кв.м. с 50 самостоятелни стаи, всяка със санитарен възел. В цената влизат и две допълнителни постройки - 112 кв.м. и 17 кв.м., а общата площ на парцела е 2700 кв.м. Строителството е тип тухла, а покривът е ремонтиран наскоро. На този етап намеренията на купувача са реставрация на имота и превръщането му в жилищна сграда. Хотелът се продава от 2022 година насам, като тогава цената на квадратен метър е била 99 евро. През май тази година отново е обявен за продан за същата сума на квадрат (357 хиляди евро).

Считано от 09.07.2026 г. „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) има ново ръководство в следния състав: Изпълнителен директор – Емилия Тодорова, икономист с богат професионален опит в публичния сектор и управлението на публични финанси, включително в оптимизирането на структурни процеси. Адв. Андреана Премянова-Янкова - юрист с дългогодишен опит в консултирането на инвеститори, структурирането на бизнес дейности и инвестиционни проекти. Радостина Ситова - финансист с експертиза в областта на обществените поръчки, управлението и контрола, планирането и изпълнението на стратегически проекти. Адв. Премянова-Янкова и Радостина Ситова са били част от ръководството на НКИЗ ЕАД и в предходни състави. Усилията на ръководството ще бъдат насочени към подобряване на бизнес климата в индустриалните паркове и зони, привличане на инвеститори, развитието на нови проекти и изграждането на съвременна инфраструктура при максимална прозрачност в управлението на публичния ресурс.

Основателят и собственик на застрахователното дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве" Тихомир Каменов е уведомил назначените от Комисията за финансов надзор квестори на дружеството да освободят до 18:00 часа на 15 юли притежавания от него имот "Г.М.Димитров" 1. Каменов иска също да му бъдат заплатени наем, дължим по предявена на 1 юли т.г. претенция, неустойка по договора и наема до фактическото освобождаване на помещенията. "ДаллБогг", която имаше огромен дял при застраховките "Гражданска отговорност", остана без лиценз в началото на юни, след като КФН оповести редица нарушения на правилата и нормите за пазарно поведение на фона на недостатъчни технически резерви. Дружеството от преди това беше с рестрикции на международната дейност и сключването на нови полици. С казуса вече се занимава и прокуратурата. Каменов и отстраненото ръководство на застрахователя на свой ред твърдят, че са жертва на опит за превземане или ликвидиране на бизнеса им. Те също са подавали сигнали до държавното обвинение. Сега квесторите посочват, че са предприети "всички необходими действия" за преместване на офиса на застрахователното дружество, като обаче новият адрес в София ще бъде оповестен допълнително заедно с данни за контакт.

На заседанието си от 10.07.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Красимир Димитров, Румен Цонков и Цветелина Пеева за членове на съвета на директорите на „И Ар Джи Капитал-3“ АДСИЦ. 2. Одобрява Пламен Петров за представител на „Уеб Финанс Холдинг“ АД, в качеството му на член на съвета на директорите на управляващо дружество „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД. 3. Одобрява Договор за преобразуване чрез вливане на „Токуда банк“ ЕАД в „Българо-американска кредитна банка“ АД. 4. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Нову Тех“ ЕООД заявление за издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи. 5. Изпраща писма до „Арчуей Файненс“ АД и до „Алткойнс БГ“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешения за извършване на дейност като доставчици на услуги за криптоактиви.

Населението на ЕС към 1 януари 2026 г. е било 452 милиона, което е със 706 00 души повече от предходната година, сочат данни на Евростат. Това е петата поредна година на растеж на населението в съюза след спад през 2021 г., по време на пандемията от КОВИД-19. Отрицателният естествен прираст на населението (повече смъртни случаи, отколкото раждания) в ЕС от 2012 г. насам се компенсира от положителна нетна миграция. Населението в блока на 1 януари 2026 г. е било с 8 милиона повече души, отколкото през 2016 г. и с 16 милиона души над нивата от 2006 година. За периода от 1960 г. до 2026 г. населението се е увеличило с 97,5 милиона души – от 354,5 до 452,2 милиона. Темпът на растеж се е забавил през последните десетилетия. Средно населението се е увеличавало с 3 милиона души годишно през 60-те години на миналия век и с 0,6 милиона годишно през второто десетилетие на 21 век. Населението в страните от ЕС варира между 83,5 милиона в Германия и 0,6 милиона в Малта. Петте най-населени страни представляват две трети от общото за съюза – Германия (18,5 на сто от населението на ЕС), Франция (15,3), Италия (13,0), Испания (11,0) и Полша (8,0). През 2025 г. населението се е увеличило в 16 страни. Най-високите темпове на растеж са регистрирани в Малта (увеличение от 24,1 на 1000 души), Кипър (13,7 на 1000 души) и Люксембург (13,1 на 1000 души). Най-резките темпове на спад са отчетени в Латвия (надолу с 8,3 на 1000 души), Естония (6,8 на 1000 души) и Унгария (5,4 на 1000 души). Спадът в населението на България през последната година е около 2,2 на 1000 души.

САЩ са водещ замърсител с въглероден диоксид през изминалата година, показва последният доклад на Energy Institute. Страната има основна заслуга за увеличението на парниковите газове по света, главно поради по-високата консумация на въглища, пише Clean Technica. „Северна Америка е отговорна за 47% от увеличението на емисиите по света, като емисиите в САЩ са се повишили с 3,2%, тъй като енергията от въглища расте с 13%“, отбелязва Робърт Рапиър от OilPrice. Общото предлагане на енергия в света се е увеличило с 1,4% през 2025 г., от 592,2 екзаджаула за предходната година до 600,3 екзаджаула през 2025 г. Възобновяемата енергия се е увеличила много по-бързо в процентно изражение, като расте с близо 10%. Но в абсолютно изражение възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са добавили около 3,2 екзаджаула, докато общото предлагане на енергия се е увеличило с около 8,1 екзаджаула. Емисиите в САЩ са се увеличили с 3,2% през 2025 г., много повече от средния за света темп от 1,4%. Това се случва след години на постепенно намаляване на емисиите в САЩ. Основният фактор е засиленото търсенето на електроенергия от центровете за данни, които продължават скоростно да се изграждат в страната. Не помага и фактът, че администрацията на президента Доналд Тръмп принуждава фирмите за комунални услуги да поддържат активни своите остарели въглищни електроцентрали и блокира големи проекти за изграждане на вятърна и слънчева енергия. През 2025 г. САЩ отчитат 13% увеличение на електроенергията от въглищни електроцентрали. Търсенето на електроенергия в САЩ расте за периода с 3%. Страната генерира 40% от световното потребление на електроенергия по отношение на центровете за данни. Капацитетът на слънчева енергия междувременно се увеличава с 28 на сто. От много години се посочва, че наред с растежа на възобновяемата енергия, САЩ се нуждаят от много по-голяма енергийна ефективност. Вместо това се наблюдава сериозно увеличение на потреблението на електроенергия благодарение на възхода и засиления интерес към изкуствения интелект и свързаните с него центрове за данни, които компаниите изграждат.

Максималното електрическо натоварване в Китай достигна рекордните 1,518 млрд. киловата в петък, съобщиха от Държавната комисия за развитие и реформи. Новият рекорд е с 10 млн. киловата по-висок от предишния и според комисията се дължи на няколко фактора, включително силното индустриално търсене, породено от бързото развитие на високотехнологичното производство, индустрията за електромобили и производството на изчислителна техника. За увеличеното потребление са допринесли и секторът на услугите, включително зарядната инфраструктура за електромобили и центровете за обработка на данни, както и по-интензивното използване на климатици през летните месеци. През последните години Китай значително е разширил и модернизирал електроенергийната си инфраструктура, което позволява надеждно електроснабдяване в периодите на пиково натоварване и подпомага икономическото развитие и задоволяването на потребностите на населението. По данни на Държавното енергийно управление към края на май 2026 г. общият инсталиран капацитет за производство на електроенергия в Китай е достигнал 4,01 млрд. киловата, което е най-високият показател в света.