Производствените цени в селското стопанство на България падат с 1.9% през третото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. Промяната се дължи на спад в цените на продукцията от растениевъдство - с 1.4% и на цените на продукцията от животновъдство - с 3.9%, сочат данни на Националния статистически институт. На годишна база цените на селскостопанската продукция отбелязват спад със 7.1%, като в растениевъдството те се понижават със 7.6%, а в животновъдството с 5.0%. В сравнение с 2023 г., по-ниски са цените на зърнените култури - с 14.3%, в резултат от спада на цените на меката пшеница с 14.0%. При техническите култури е регистрирано увеличение с 4.3%, в резултат от увеличението на цените на репицата - с 12.9%, на маслодайната роза - с 16.3% и на цената на маслодайния слънчоглед - с 3.7%. Цените на пресните зеленчуци отбелязват ръст от 2.8%, докато цените на пресните плодове се понижават с 1.0%. Цените на живите животни намаляват със 7.9% спрямо същото тримесечие на 2023 г., в резултат на намалението на цените на свинете с 5.7% и на бройлерите с 15.7%. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 0.1%, което е в резултат на увеличението на цените на кравето мляко със 7.7%. В животновъдството през третото тримесечие на 2024 г. спрямо 2023 г. цените на живите животни се понижават с 4.4%, в резултат от намалението на цените на свинете с 1.7% и на птиците с 9.8%. Цените на продуктите от животновъдство отбелязват спад от 5.6%, като най-голямо намаление е отчетено при кокошите яйца за консумация - с 20.8%. При кокошите яйца за разплод се наблюдава нарастване на цената с 5.7%. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2024 г. е по-нисък с 1.1% спрямо същото тримесечие на предходната година и намалява с 4.3% спрямо 2023 г. Спрямо съответното тримесечие на 2023 г. е отчетено повишение в цените на: посевния и посадъчния материал - с 13.6%, продуктите за растителна защита - с 4.8% и ветеринарномедицинските продукти - с 4.5%. Намаляват цените на: електроенергията и горивата - с 4.4%, минералните торове - с 3.3%, и фуражите - с 3.9%. В сравнение с 2023 г. е отчетено повишение в цените на: посевния и посадъчния материал - с 12.3%, продуктите за растителна защита - с 8.0% и ветеринарномедицинските продукти - с 4.2%. Намаляват цените на: минералните торове - със 17.9% и фуражите - с 6.7%.

Активите на частните пенсионни фондове, в които българите се осигуряват за допълнителна пенсия, към края на септември 2024 г. надхвърлят 25,8 млрд. лв., като на годишна база се повишават с 21,21%, а спрямо края на 2023 г. ръстът е с 12,84%. По данни на Комисията за финансов надзор (КФН), към 30 септември 2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 25 875 775 хил. лв. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 22,19% спрямо година по-рано. Следват професионалните и доброволният пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 14,75 на сто и 12,13 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове за периода е 10,91 на сто. Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието са общо 2,17 млрд. лв. и се увеличават с 16,3% в сравнение с деветмесечието на 2023 г. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към края на септември 2024 г. е 5 045 220 души, като нараства спрямо 31 декември 2023 г. с 44 275 души, или 0,89 на сто, а спрямо година по-рано - с 67 974 души, или 1,37 на сто. Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,60 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,64 на сто и 6,56 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Операторът на фериботната линия и Пристанищен терминал Порт България Уест има сериозни планове за придобиване на втори ферибот, който да обслужва линията между Бургас и Грузия, заяви Цветелина Бориславова, основател и мажоритарен собственик на инвестиционния фонд „СИЕСАЙЕФ" (CSIF - Clever Synergies Investment Fund), който контролира богато портфолио от транспортни дружества. Фериботната линия в момента се обслужва от един кораб. Това ще означава на три дни да има връзка в двете посоки. В момента операторът на "ДРУЖБА", базираната в Бургас компания "ПБ Мениджмънт", провежда преговори за придобиване на втори плавателен съд. Източник: Maritime.bg

United Group е придобила още един български бизнес, доставчика на онлайн телевизия Elemental.TV, през кипърското си дружество EON TV International. Групата е собственик на "Виваком", "Нова телевизия" и "Булсатком". Сделката е завършена и няма нужда от регулаторно одобрение, защото приходите на придобитото дружество "Елементал.ТВ" са под границата от 3 млн. лв., нужни за уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Приходите на българската компания за 2023 г. са 2.1 млн. лв. със собственик "Лайт кор холдинг" АД. Приходите на телекомуникационните компании на United Group в България, включващи "Виваком" и "Булсатком", са 1.27 млрд. лв. за 2023 г. "Виваком" придоби "Булсатком" окончателно през 2024 г. след дългогодишна драма и против волята на другите два големи оператора, "А1 България" и "Йеттел", както и част от ръководството на "Булсатком". Преди това "Виваком" купи местните доставчици на интернет и телевизия "Нет 1", "КомНет", "Нетуоркс" (в която влиза и "Онлайн директ") и "Телнет". Основният потребителски сегмент на Elemental.TV са българи в чужбина. Изпълнителният директор на досегашният собственик на Elemental.TV - "Лайт кор холдинг" Борислав Божилов е собственик и съосновател и на компанията MediaHub, която разработва софтуерна платформа за интерактивна телевизия и стрийминг. Той е съосновател и на "Онлайн директ" - друг бизнес, придобит първо от русенската "Нетуоркс" и в крайна сметка купен от United Group през 2021 г.

Една от сградите на мебелната компания „Мебелор” ООД в Пловдив е обявена за продажба за 5,3 млн. евро без ДДС. Базата представлява модерен административно-производствен комплекс, разположен на Карловско шосе. Целият парцел е на площ от 5875 кв.м. и включва административна сграда с шоурум на 7 полуетажа с РЗП от 2324 кв.м. В нея са разположени столова за 60 човека с професионална кухня, няколко заседателни зали, множество офиси с различна големина, работни помещения и директорски кабинети. Има и 3 оборудвани хотелски стаи и изложбени площи за шоурум с различни квадратури за експониране на продукти. В имота са разположение три производствени сгради с обща квадратура от 5 598 кв.м. и 35 паркоместа. Има възможност за изграждане на фотоволтаична инсталация на площ от 1715 кв.м. върху покрива на едно от халетата. Компанията „Мебелор” ООД ,е специализирана в проектиране, производство и дистрибуция на мебели за дома, офиса и хотели. Причината за продажбата на сградата е разрастването на компанията и изграждането на още по-голяма база. Източник: trafficnews

„Борса – Стара Загора“ АД – София ще се преобразува чрез вливане в „Сила холдинг“ АД. В резултат фирмата ще бъде прекратено без ликвидация и цялото негово имущество ще премине към „Сила холдинг“ при условията на общо правоприемство. Акционерите на „Борса – Стара Загора“ ще получат акции в бившия приватизационен фонд при условията на договор за преобразуване и анекс към него. Акционерите да взели решение за увеличаване капитала на „Сила холдинг“ от 36 852 997 лв. на 48 764 007 лева. Това ще стане чрез издаване на нови 11 911 010 броя обикновени, поименни, безналични акции с право на един глас, с право на ликвидационен дял, с номинална стойност от 1 лев и с емисионна и справедлива стойност от 3.06 лв. всяка една. Тези книжа ще бъдат разпределени между акционерите на „Борса – Стара Загора“ съгласно условията на договора за преобразуване и анекса към договора. Предметът на дейност на „Борса – Стара Загора“ АД е свързан с финансиране на проектиране и изграждане на пазара на производителите, стоково тържище и стокова борса на теритоирята на община Стара Загора и свързаните с това други процедури. Действителен собственик на фирмата е Спасимир Крумов Каназирев, който е свързан с още 16 фирми. „Сила холдинг“ е наследник на Регионален приватизационен фонд „Сила“ АД, създаден през 1996 г. за участи ев масовата приватизация. Той е преименуван на „Сила холдинг“ АД през 1998 година с решение на Пазарджишкия окръжен съд. Холдингът има четири дъщерни фирми „Слънце Стара Загора Табак“ АД – производство на цигари (75.89% дял), „Аро Грей“ ЕООД – услуги, „Слънце Естейт“ ЕООД – услуги, и „Селект асет мениджмънт“ ЕАД – управление на активи, което през 2023 г. е изплатило дивидент на компанията майка в размер на 580 хил. лева. В момента най-голям акционер в холдинга е „Метро Груп“ ЕООД с дял от 40.77%, УПФ „Съгласие“ притежава 6.96%, а УПФ „ЦКБ Сила“ – 5.13% от капитала. Други фирми държат 47.04% от книжата с право на глас, а индивидуални акционери са собственици на 0.10 процента. Акциите на “Сила холдинг” се търгуват на “Българска фондова борса”. В момента сделки се сключват по 3.06 лева за един брой. А дружеството е оценено на над 112 млн. лева пазарна капитализация. От печалбата за миналата година холдингът не е изплащал дивиденти.

Групата "М Кар Груп" ще открие на 26 ноември 2024 г. новият сервизен център на BMW във Велико Търново, който е с площ от 630 кв.м. Сервизният център ще бъде оторизиран BMW сервиз и е първият в България, който покрива най-новите стандарти на престижната марка. С новия сервизен център във Велико Търново "М Кар Груп" да разширява своето присъствие в България.

За по-малко от две години заводът на "Фесто производство", който е част от германския концерн Festo, беше изцяло трансформиран. Променени бяха самите продукти, като по-простите изделия бяха изнесени в Турция, а фабриката в София се специализира в решения за индустриална автоматизация. Компанията практически развива целия бизнес на концерна в направление "Електрическа автоматизация", включително електрически задвижвания, двигатели, индустриални компютри и т.н. От тази година в София се правят и всички прототипи. Последната част от мащабния проект беше внедряването на софтуер за управление на складовите запаси (warehouse management system) в електронното производство. Резултатите са пълна проследяемост на материалите, автоматизиране на процесите по складиране и внедряване на X-ray технология за проследяване на материалните запаси. Успоредно с това компанията изгради нови и надгради съществуващи автоматизирани системи за вертикално складиране, като в момента може да складира 150-200 хил. ролки с електронни компоненти на изключително малка площ. "Фесто производство" си е поставила амбициозната цел да използва само зелена енергия и вече има инсталирани 740 КВт фотоволтаици. "Фесто производство" произвежда продукти за индустриална автоматизация и е част от германския концерн Festo, който има годишен оборот 4 млрд. евро. Компанията има завод в София и звено за инструменти и детайли в Смолян, както и R&D център в столицата и Габрово. За 2023 г. компанията отчита 276 млн. лв. приходи. Заетите са 1140 души.

През 2023 г. общото количество уловена риба в ЕС е възлизало на 3,3 милиона тона живо тегло от общо седем морски зони, за които Евростат има налични данни. Това е свидетелство за продължаващата тенденция на спад на улова от 4,6 милиона тона през 2018 г. Риболовният флот на Испания е осигурил почти една пета от целия улов в ЕС през 2023 г. (21 на сто или 698 000 тона), следван от този на Дания (15 на сто или 495 000 тона) и на Франция (14 на сто или 470 000 тона). Около 72 на сто от общия улов в ЕС е осъществен в Североизточна атлантическа зона. Основните видове риба, уловени в този район, са херинга (18 на сто), син меджид (16 на сто), цаца (13 на сто) и скумрия (10 на сто). Около една пета от общия жив улов в този район е от риболовния флот на Дания (21 на сто), следвана от Франция (15 на сто) и Испания (11 на сто). Почти 10 на сто от общия улов на ЕС идва от Средиземно и Черно море, където основните видове са сардини (19 на сто) и аншоа (18 на сто). Италианската флотилия е осигурила 37 на сто от улова на ЕС в този район, следвана от Гърция (20 на сто), Хърватия (18 на сто) и Испания (17 на сто). Уловът в зоната на Западния Индийски океан е 6 на сто от общия за ЕС. По-голямата част (94 на сто от общото живо тегло№, уловено от риболовния флот на ЕС, е риба тон. Около две трети от улова на ЕС в района е осигурен от флота на Испания (68 на сто), а останалата част от Франция (30 на сто). В Източната централноатлантическа зона е осъществен 6 на сто от общия улов на ЕС. Основният улов в тази зона е сафрид и ивичест тунец (по 21 на сто), следвани от жълтоперест тон (13 на сто) и скумрия (11 на сто). Сред страните от ЕС Испания (40 на сто), Франция (16 на сто) и Нидерландия (11 на сто) осигуряват по-голямата част от улова в тази зона. Едва 6 на сто от останалия улов в ЕС идва от останалите морски зони. Основните видове, уловени в тези зони, са хек и калмари (Югозападна атлантическа зона), синя акула, ивичест тунец и жълтоперест тунец (Югоизточна атлантическа зона) и червен горбил, камбала и треска (Северозападна атлантическа зона).

САЩ наложиха нови санкции на руската „Газпромбанк“, съобщи Министерството на финансите. Този ход на практика изхвърля една от най-големите руски държавни финансови институции от глобалната система за обмяна на финансова информация SWIFT. Дъщерните ѝ дружества в Люксембург, Швейцария, Кипър, Хонконг и Южна Африка също са отрязани. Досега „Газпромбанк“ беше пощадена от подобни санкции, защото през нея реално се извършват плащанията за доставки на руски природен газ за Европа. Сега обаче президентът Джо Байдън е решил да използва един от най-мощните санкционни инструменти, с които САЩ разполагат, за да накаже още Москва за нейното нахлуване в Украйна, преди да напусне поста си през януари, предава Reuters. Действията на САЩ реално правят невъзможни плащанията за транзита на руски газ през разширението на „Турски поток“ през България. Основната част от руския газ, който изпълва тръбата в България почти на 100%, основно е предвиден за Сърбия и Унгария. Министерството на финансите на САЩ отправи предупреждение към банковия сектор по света, че свързването с руската система за предаване на финансови съобщения (SPFS), с която Москва се опитва да замени SWIFT, ще създаде рискове от американски санкции за съответните банки. Това прави почти невъзможен опитът да се използва друга банка, за да се заобиколят американските санкции. „Газпромбанк“ е частично собственост на притежаваната от Кремъл газова компания „Газпром“. След инвазията на Русия през февруари 2022 г. Украйна настоява САЩ да наложат повече санкции на банката, която получава плащания за природен газ от клиенти в Европа.

Китай си върна мястото на втори по големина двустранен дарител за тихоокеанските острови след Автралия, измествайки САЩ и насочвайки разходите си за спечелване на регионално влияние, сочи доклад на Института „Лоуи“ за чуждестранната помощ за региона, цитиран от Ройтерс. Пекин е увеличил проектите си през 2022 г. след затишието по време на пандемията, се посочва в публикувания днес доклад за помощта за Тихоокеанския регион. Общото финансиране за развитие на тихоокеанските острови спада до най-ниското си равнище през 2022 г., като спадът е с 18 процента, тъй като подкрепата за справянето с КОВИД-19 е ограничена. На този фон подкрепата за развитие от Китай в размер на 256 млн. долара, което е с 6 процента повече в сравнение с предходната година.