Вносът на млечни продукти в България се е увеличил с 43% за последните 5 години, секторът е почти монополизиран, като основни търговци са две големи гръцки фирми, обяви председателят на КЗК Росен Карадимов. В ценовата политика на големите търговски вериги се срещат огромни по обем търговски надценки. които са за сметка на производителя. Практиката показва, че надценката дори се увеличава след отстъпките на производителя. Млякото е с 59% надценка при редовна цена, а след отстъпката на производителя стига до 77% надценка. При сиренето до 82% надценка след отстъпката на производителя, при кашкавала до 91%, яйцата - до 89%, на каймака - до 73% и минералната вода до 135%. Българското производство в селскостопанския сектор е смазяно заради транспортните разходи, отстъпката, която производителят е длъжен да даде на веригите и невъзможността за осигуряване на обеми, които да задоволят веригата. Анализът на КЗК показва и спад в производството на млечните продукти. Прясно мляко - 8% , сирене - 9%, кашкавал - 14%, яйца - 17%. Производството на сурово мляко е намаляло с 25%. В момента изкупуването на българско мляко е заменено с внос на сухо мляко от Румъния. Изходът от тази ситуация е изграждане на логистични центрове с помощта на общините и финансирани от държавата, които да осигурят изкупуване на местната продукция и къса верига на доставка до магазина на съответното населено място. Вносът на млечни продукти в България се е увеличил с 43% за последните 5 години, секторът е почти монополизиран, като основни търговци са две големи гръцки фирми, обяви председателят на КЗК Росен Карадимов. В ценовата политика на големите търговски вериги се срещат огромни по обем търговски надценки. които са за сметка на производителя. Практиката показва, че надценката дори се увеличава след отстъпките на производителя. Млякото е с 59% надценка при редовна цена, а след отстъпката на производителя стига до 77% надценка. При сиренето до 82% надценка след отстъпката на производителя, при кашкавала до 91%, яйцата - до 89%, на каймака - до 73% и минералната вода до 135%. Българското производство в селскостопанския сектор е смазяно заради транспортните разходи, отстъпката, която производителят е длъжен да даде на веригите и невъзможността за осигуряване на обеми, които да задоволят веригата. Анализът на КЗК показва и спад в производството на млечните продукти. Прясно мляко - 8% , сирене - 9%, кашкавал - 14%, яйца - 17%. Производството на сурово мляко е намаляло с 25%. В момента изкупуването на българско мляко е заменено с внос на сухо мляко от Румъния. Изходът от тази ситуация е изграждане на логистични центрове с помощта на общините и финансирани от държавата, които да осигурят изкупуване на местната продукция и къса верига на доставка до магазина на съответното населено място. Данните на Министерството на земеделието и храните показват, че над 12 500 тона фалшиво сирене са продали магазините през миналата година в България. За сравнение през 2024 г. сме изяли близо 13 000 тона, през 2023 г. - 12 900 тона, а пикът е през 2023 г., когато мандрите са произвели близо 13 590 тона имитиращ продукт. Спад има и при истинското краве сирене. През 2022 и 2023 г. от преработвателните предприятия са излезли над 75 хиляди тона сирене от краве мляко, докато през тази - близо 72 хил. тона. Все пак количеството е малко по-голямо от произведените през 2024 г. едва 71 000 тона. Най-драстичен спад има при сирената от други млека като овче, биволско и козе. От 10 620 тона произведени през 2023 г. те са паднали на 7700 тона през миналата година. Все по-малко е и прясното мляко, използвано в преработвателните предприятия у нас. От над 708 млн. литра през 2023 г. то намалява до 686 млн. литра през миналата. Източник: Новини - Велико Търново

Гoдишният oбeм нa мyзиĸaлния пaзap в Бългapия пpeз 2025 г. e 145 милиoнa eвpo, пpeвpъщaйĸи гo в eднa oт нaй-гoлeмитe ĸyлтypни индycтpии в cтpaнaтa. Toвa пoĸaзвa нaциoнaлнo пpoyчвaнe нa Acoциaциятa нa нeзaвиcимитe мyзиĸaлни изпълнитeли и пpoдyцeнти (AHMИΠ) и aгeнция КАNТАR. Teндeнциятa зa зacилвaщa ce poля нa cтpийминг ycлyгитe пpoдължaвa, ĸaтo дocтигaт 9,5 милиoнa eвpo, yтpoявaйĸи oбeмa cи пpeз пocлeднитe пeт гoдини. Тaзи цифpa вepoятнo e знaчитeлнo пo-мaлĸa oт peaлнaтa, зaщoтo чacти oт ceĸтopa (живи ĸoнцepти в ĸлyбoвe и зaвeдeния, cъбития c бeзплaтeн вxoд, мoнeтизaция oт YоuТubе и дp.) нe мoгaт дa бъдaт oтчeтeни. Haциoнaлнaтa cтaтиcтиĸa cъщo нe oбxвaщa гoлямa чacт oт дeйнocттa нa индycтpиятa. Cпopeд пpoyчвaнeтo в ocнoвaтa нa 80% oт мyзиĸaлния пaзap ca paзxoдитe нa ĸpaйнитe пoтpeбитeли, ĸaтo пpoдaжбaтa нa билeти зa ĸoнцepти и фecтивaли гeнepиpa близo 57% oт пpиxoдитe в индycтpиятa. "Бpoят нa ĸoнцepтитe ce e yвeличил дeceт пъти зa пocлeднитe пeт гoдини, ĸaтo пpeз 2026 г. нaй-вepoятнo щe видим oщe пo-гoлям pъcт. Πoceщeниятa нa мyзиĸaлни cъбития пъĸ ca ce yвeличили 20 пъти, дocтигaйĸи 2,7 милиoнa дyши гoдишнo, ĸoeтo e нaиcтинa eднa мнoгo cepиoзнa цифpa", oбяcни Pyт Koлeвa - пpeдceдaтeл нa Упpaвитeлния cъвeт. Оcвeн зa мyзиĸaлния ceĸтop, пoдoбни cъбития дoпpинacят и зa дpyги бpaншoвe ĸaтo xoтeлиepcĸия, pecтopaнтьopcĸия, тypиcтичecĸия и тpaнcпopтния чpeз тaĸa нapeчeнитe "caтeлитни paзxoди", ocигypявaт paбoтни пoзиции и изгpaждaт дoбъp peгиoнaлeн и нaциoнaлeн имидж. Автopcĸитe и cpoднитe пpaвa пpeдcтaвлявaт 18% oт пpиxoдитe, a физичecĸитe и дигитaлнитe пoĸyпĸи нa мyзиĸa - eдвa 2%. Cпopeд opгaнизaциятa вcяĸo 1 eвpo, инвecтиpaнo в мyзиĸa, имa 5 eвpo възвpъщaeмocт. Aнaлизът пoĸaзвa, чe cтpaнaтa ни имa ĸaпaцитeт дa yтpoи мeждyнapoдния cи мyзиĸaлeн пoтeнциaл пpи нaличиeтo нa пo-гoлямa пoдĸpeпa oт инcтитyциитe, цeлeнacoчeнa дъpжaвнa пoлитиĸa и cъвмecтнa paбoтa мeждy oтдeлнитe cyбeĸти в ceĸтopa. Индycтpиятa ce paзвивa, въпpeĸи oгpaничeнaтa инфpacтpyĸтypa и минимaлнaтa пyбличнa пoдĸpeпa.

По данни на Асоциацията на българските авиокомпании показаха, българските авиокомпании имат общо 80 самолета, като близо 85% от тях през 2024 г. са работили на пазари с превози между летища извън България. Голяма част от регистрираните в България компании работят основно или напълно именно на т.нар. ACMI сегмент (когато самолетът се предоставя от една авиокомпания на друга да обслужва нейните линии заедно с екипажа, техническото обслужване и застраховката). Изцяло на ACMI работи Fly2Sky, която разполага с флотилия от 10 самолета - седем Airbus А320 и три Airbus А321. В списъка с клиенти на авиокомпанията са Wizz Air, Air Serbia, airBaltic, Aegean, AirArabia, TAP и т.н. От средата на миналата година компанията има и сертификат за авиационен оператор в Малта и от август започна с наемането на кадри там. На ACMI и на чартър летят самолетите на друга българска компания - Еlесtrа Аіrwауѕ, създадена от Стефан Трифонов, . Част от групата е и "Електра транс глобъл" с ETG Maintenance, която се занимава с техническо обслужване, като това позволява вземането на самолети втора ръка на по-ниска цена и ремонтирането им в собствена база. От 2016 г. ETG Maintenance има база на летище Варна, както и проект за голяма база в Бургас. Еlесtrа Аіrwауѕ и германската ЅunЕхрrеѕѕ (joint venture между Turkish Airlines и Lufthansa) пoдписаха дoгoвop през 2024 г. зa тpигoдишнo cътрудничествo, ĸaтo пъpвият сезoн бeшe през лятoтo нa 2025 г. за полети от Варна и Бургас от Германия. По информацията към момента те обаче няма да продължат през летния сезон на 2026 г. През последните години "България еър", която обнови част от флота си с нови самолети от серията Airbus А220, същи отчита ръстове. Това се дължи на първо място на увеличението на честотите по някои от основните редовни линии на авиокомпанията. Въпреки редовната програма и при "България еър" най-големият компонент от полетните операции се падат на ACMI сегмента. През април 2021 г. Bulgarian Air Charter промени и името си на European Air Charter и сега самолетите й - 10 Airbus А320 - превозват пътници до над 17 града в Германия, както и до дестинации в Полша, Дания, Словакия, Австрия, Израел, Швейцария, Италия и др. С фокус полети от Прищина, Косово, за Германия е регистрираната през 2018 г. в България авиокомпания GP Aviation. GullivAir оперира с два самолета А330. С един от тях тя започна и директни полети от София до остров Пукет, Тайланд. Изцяло специализирани в карго авиацията на пазара са две авиокомпании в България. Първата е Cargo Аir. Тя работи с DHL и UPS по превозването на техните пратки из Европа. Самолетите са базирани в разпределителния мегацентър на DHL в Лайпциг, както и Кьолн, като има и други оперативни бази. На пазара се появи и втора авиокомпания, фокусирана върху карго полетите и по-специално тези от Китай - Compass Cargo Airlines. Тя оперира с три самолета за презокеански полети Boeing 747, като те не кацат и не се обработват на летище София, а летят между Китай и Дубай, и 4 по-малки Boeing 737. Compass Cargo Airlines е собственост на "Компас еър карго" с мажоритарен акционер Compass Air Cargo, Нидерландия. Краен действителен собственик е роденият в Истанбул Даалар Чизмеджи, син на Явуз Чизмеджи, водещо име в авиационния бизнес в Турция през последните 30 години. Няколко компании в топ 20 пък специализират в полетите с бизнес джетове. Едната от тях е EGT Jet, собственост на производителя на хазартно оборудване "Евро геймс технолоджи", свързана с Валтер Папазки. Авиокомпанията разполага с един Challenger 605 и два Embraer Phenom 300Е. Другата е "Хели ер - САУ", която разполага с два Cessna Citation XLS. Самолетите превозват пътници до всяка точка в Европа. Компанията има и авиотехническа база от северната страна на летище София, като строи и втора.

Регистрираната в Швейцария компания Litasco SA, част от групата на руската „Лукойл“ и непосредствен собственик на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл България“, е започнала официална процедура по оспорване на действията на българската държава, свързани с обезсилването на руското ръководство и назначаването на особен търговски управител – бившият шеф на НАП Румен Спецов. На 14 ноември 2025 г. Народното събрание прие законодателни промени, които въведоха механизъм за външно управление върху „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД и други две дружества от групата в България. Мярката позволи държавата да назначи специален търговски управител, който да поеме контрола върху управлението на компаниите. Външното управление беше въведено като инструмент за защита на енергийната сигурност и гарантиране на нормалната работа на най-голямата рафинерия в страната след наложените американски санкции срещу руската група. Съгласно приетите правила на 17 ноември 2025 г. управлението на засегнатите дружества беше прехвърлено към специален търговски управител, назначен по силата на закона. На 19 февруари 2026 г. LITASCO SA, базирана в Женева компания от групата на „Лукойл“, е подала официално уведомление за спор до Република България. Компанията заявява, че предприема действия с цел защита на своите права и законни интереси като собственик на засегнатите дружества. Подаването на уведомление за спор обикновено е първата стъпка към международен инвестиционен арбитраж срещу държавата. Евентуален арбитраж може да доведе до значителни финансови претенции срещу България, ако компанията претендира обезщетение за нанесени щети или загуби вследствие на въведеното външно управление. Спорът между Литаско и българската държава идва на фона на продължаващо напрежение около бъдещето на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, която остава ключов елемент от енергийната система на страната.

Българската агенция за инвестиции (БАИ), връчи сертификат клас А на „Аеро Техник БГ“ ООД за инвестиционния проект „Хале за ремонт на самолети – АЕРО ТЕХНИК БГ“, който ще се реализира в гр. София, Столична община. Инвестиционният проект предвижда изграждането на ново, по-голямо и високотехнологично хале за ремонт и поддръжка на самолети, с което капацитетът на компанията ще бъде значително увеличен с нови 5-8 линии за техническо обслужване на самолети (според типа самолет новите линии могат да бъдат общо между 5 и 8) . Проектът е сертифициран с инвестиция в размер на 31 000 000 лв. (15 850 048 €), като реалният общ обем на вложенията, включително в строителство, оборудването и закупуването на земя достига над 50 млн. €. Очаква се новите мощности да стартират работа през май т.г., като в рамките на проекта ще бъдат разкрити 125 нови работни места за висококвалифицирани специалисти. „Аеро Техник БГ“ ООД е утвърдена компания в областта на поддръжката и ремонта на авиационна техника и оборудване, като предлага базово и линейно техническо обслужване на самолети. Сред предоставяните услуги са неразрушаващ контрол, видеоскопни и бороскопни инспекции, логистична и материална подкрепа, както и демонтаж и разкомплектоване на самолети.

Инвеститор от Пловдив проявява интерес към хотела на Централна гара, построен и управляван по време на концесията на Миролюб Столарски. След нейното прекратяване сградата се стопанисва от държавното предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура". Кандидатът за хотела е фирма, специализирана в производство и търговия с хранителни продукти. Тризвездният хотел „A&М“, кръстен на съпрузите Антоанета и Миролюб Столарски, беше открит през 2019 г. Той премина в държавни ръце през 2022 г., когато концесията между двете страни - ДЗЗД „Железопътна гара Пловдив“ с управител Миролюб Столарски и Министерството на транспорта и съобщенията, беше прекратена по взаимно съгласие. До разваляне на договора се стигна заради мегапроекта за пробива под Централна гара. Още в началото Столарски алармира, че подземният тунел навлиза в територията на концесията, което е нарушение на договора. Впоследствие той подаде жалба в Административния съд срещу издаденото от Община Пловдив строително разрешение. От 2022-ра държавата стопанисва хотела, чакалнята на гарата, както и част от подлеза.

На заседанието си от 24.02.2026 г. КФН реши: 1. Не издава забрана във връзка с намерението на „Евроконсулт и счетоводство“ ООД за придобиване на пряко квалифицирано участие в размер на 12,74 % от капитала на управляващо дружество „Тренд Асет Мениджмънт“ АД. 2. Одобрява Теодора Янкова за лице, което да ръководи функцията за съответствие на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС ЖИВОТ“ ЕАД. 3. Вписва „КУАЛИТИЛУКС 33“ ООД в регистъра на застрахователните брокери. 4. Заличава „АКТИВ ГЛОБАЛ“ ЕООД, „БРОК“ ООД и „ВЕДИС“ ООД от регистъра на застрахователните брокери. 5. Отписва подфондове към договорен фонд (ДФ) – чадър „ОББ ЕкспертИйз”: „ОББ ЕкспертИйз Дефанзивен Балансиран (ЛЕВА)“; „ОББ ЕкспертИйз Дефанзивен Толерантен (ЕВРО)“; „ОББ ЕкспертИйз Динамичен Балансиран (ЕВРО)“; „ОББ ЕкспертИйз Динамичен Толерантен (ЕВРО)“; „ОББ ЕкспертИйз Силно Динамичен Толерантен (ЕВРО)“, управлявани от управляващо дружество КЕЙ БИ СИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ Н.В. (KBC ASSET MANAGEMENT N.V.), Белгия, действащо чрез клона си в Република България „Кей Би Си Асет Мениджмънт НВ – клон”, клон на чуждестранен търговец, от водените от Комисията регистри, в резултат на осъществено преобразуване чрез вливане. 6. Приема на второ гласуване Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор. 7. Прекратява производство във връзка с намерението на „Металтръст Инвестор Кеър“ ЕДПК да извършва дейност като лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове. 8. Изпраща писмо до „Билеър“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с разглеждане по същество на производството за издаване на лиценз на доставчик на услуги за криптоактиви.

„Телематик Интерактив България“ АД ще разпредели по 0,18 евро (0,35 лева) дивидент на акция, или общо над 2,3 млн. евро (4,5 млн. лева). Дружеството свиква извънредно общо събрание на акционерите, на което дивидентът да бъде гласуван, на 27 март 2026 г. Акционерите на „Телематик“ гласуваха изплащане на дивидент последно на извънредно общо събрание, проведено в средата на декември 2025 г. Акционерите ще дискутират и сделка с дъщерното дружество „СиТи Интерактив“ ЕООД за студиото за онлайн стрийминг. Месечният наем е в размер на малко над 20 хил. евро, а срокът е 5 години. Общата стойност на сделката е над 1,2 млн. евро, като „Телематик“ ще плаща и консумативите. Предвижда се наемът да се индексира всяка година с инфлацията, като дружеството ще може да преотстъпва и преотдава студиото на трети лица.

Годишната инфлация в еврозоната се е забавила до 1,7 процента през януари 2026 г. спрямо 2,0 процента през декември 2025 г., сочат данни на Евростат. Равнището на ценовия темп през януари е най-ниското от септември 2024 г. Година по-рано, през януари 2025 г., инфлацията в еврозоната е била 2,5 процента. В Европейски съюз годишната инфлация през януари 2026 г. е достигнала 2,0 процента при 2,3 процента през декември 2025 г. Това е най-ниската точка на инфлацията в ЕС от април 2021 г. На годишна база година по-рано инфлацията в ЕС е била 2,8 процента. Най-ниски годишни стойности на инфлацията през януари са отчетени във Франция (0,4 процента), Дания (0,6 процента), както и във Финландия и Италия (по 1,0 процент). Най-високи равнища са регистрирани в Румъния (8,5 процента), Словакия (4,3 процента) и Естония (3,8 процента). В България годишната инфлация през януари 2026 е 2,3 на сто. През предходния месец показателят спадна до 3,5 на сто. Спрямо декември 2025 г. инфлацията през януари т.г. е намаляла в 23 държави членки, останала е без промяна в една и се е повишила в три страни от ЕС. България попада в последната група, тъй като инфлацията у нас през януари се ускорява до 0,6 на сто след 0,1 през декември на месечна база. През януари 2026 г. най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната имат услугите (1,45 процентни пункта), следвани от храните, алкохола и тютюневите изделия (0,51 пр.п.), неенергийните промишлени стоки (0,09 пр.п.) и енергията, която има отрицателен принос (-0,39 пр.п.).

Съединените щати през 2025 година имаха търговски дефицити с повече от две трети от търговските си партньори в света, т.е. при около две трети от държавите с които търгуват, САЩ са внесли повече стоки във финансово изражение, отколкото за изнесли за там. Най-голям ръст на търговския дефицит, т.е. най-голямо нарастване на разликата между износа и вноса спрямо предходната година, САЩ имат с Тайван, Виетнам и Тайланд. А най-голямо свиване на търговския дефицит, т.е. чувствително намаляване на разликата между износа и вноса спрямо показателя за миналата година, САЩ имат с Китай, ЕС и Южна Корея, установи РИА Новости въз основа на данни от американските Митнически служби. Миналата година Съединените щати имаха търговски дефицити с 97 юрисдикции, в сравнение със 103 през 2024 г. Най-голямо увеличение в реално изражение има търговският дефицит на САЩ с Тайван - дефицитът през 2025 г. се е увеличил със 73,1 милиарда долара, до 146,8 милиарда долара. Следват Виетнам, като търговсикят дефицит на САЩ със страната се е увеличил миналата година с 54,7 милиарда долара до 178,2 милиарда долара, и Тайланд, като търговският дефицит на САЩ с тази страна бележи нарастване с 26,4 милиарда долара, до 71,9 милиарда долара. Търговският дефицит на САЩ с Мексико през 2025-а се е увеличил с 25,4 милиарда долара (до 196,9 милиарда долара), а с Индия - с 12,4 милиарда долара (до 58,2 милиарда долара). Следващите пет държави от топ-10, с които САЩ имат най-голямо нарастване на разликата между износа и вноса, са: Малайзия, Индия, Филипините, Камбоджа и Казахстан. И обратното, през 2025 година търговският дефицит на САЩ се сви най-много: с Китай - с 93,4 милиарда долара (до 202,1 милиарда долара), с ЕС - със 17,1 милиарда долара (до 218,8 милиона долара), с Южна Корея - с 9,6 милиарда долара (до 56,4 милиарда долара), с Канада - с 8,8 милиарда долара (до 53,2 милиарда долара) и с Япония - с 5,5 милиарда долара (до 63,9 милиарда долара). Също така, вторите пет от десетте държави, с които търговските "загуби" на САЩ бяха намалени най-много през миналата година, са: Швейцария, Ирак, Венецуела, Пакистан и Израел. За цялата 2025 година, САЩ са внесли стоки на обща стойност 3,42 трилиона долара (с 4,6% повече на годишна база) и са изнесли стоки на обща стойност 2,18 трилиона долара (с 5,7% повече спрямо предходната година). По такъв начин, търговският дефицит на най-голямата икономика в света за 2025 г. се изчислява на 1,24 трилиона долара, което е с близо 3% повече спрямо стойността за 2024 година.

Рязък спад в търсенето на златни бижута отчитат годишните данни на World Gold Council за 2025 г., като в различните юрисдикции намалението варира между 18% и над 20%. Особено видима е тенденцията в традиционни пазари като Китай и Индия, където високите цени на златото обезкуражават новите покупки или пренасочват потребителите към инвестиционни продукти като монети и кюлчета. Общият размер на пазара на бижута в световен мащаб достигна 242 млрд. долара, с перспектива да нарасне до 254 млрд. долара през 2026 г. Растежът се дължи основно на покачващата се цена на златото. В същото време прогнозите за търсенето сочат още една година на спад, като анализаторите очакват намаление от 5 - 7%, обусловено от същите фактори, наблюдавани през 2025 г. Прогнозите за България също показват намаление на вътрешните продажби на бижута през следващите няколко години, като последните данни отчитат годишен спад от около 2.8%. Сегментирането в рамките на световния пазар на бижута показва водещо търсене при пръстените с почти 33% дял. На второ място са колиетата  с близо 22%, следвани от гривните и обеците с под 20 на сто за всяка от категориите. Особен интерес предизвикват продуктите с възможност за персонализация, като водеща остава ролята на годежните пръстени.