Преките чужди инвестиции в страната от януари до август 2020 г. са в размер на 365,9 млн. евро (0,6% от БВП), като намаляват с 637,1 млн. евро (63,5%) спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Само за месец август нетните чужди инвестиции са отрицателни - минус 29,7 млн. евро, при положителен нетен поток от 90,4 млн. евро за същия месец на миналата година. Това се дължи на изтегляне на капитали от страната. Привлеченият дялов капитал (вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с имоти в страната) е отрицателен и възлиза на 894,7 млн. евро за периода януари–август. Той намалява с 461,4 млн. евро спрямо същия период на миналата година, когато е отрицателен в размер на 433,2 млн. евро.

Седми месец продължава спадът в търговията на България с т.н. трети страни, извън Европейския съюз. През август тази година износът на стоки от страната ни за тези държави е намалял с 25.8% спрямо същия месец на 2019-а и е в размер на 1.32 млрд. лева. През периода между януари и август тази година експортът по това направление намалява с 11.5% в сравнение със същия период на 2019-а и е на стойност 11.99 млрд. лева, изчисляват от Националния статистически институт. Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (-54.6%). Основни търговски партньори на България в тази група са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Руската федерация и Република Северна Македония. Всички те формират 54.1% от износа за трети страни.

Със заповеди на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, са обявени 21 конкурса за директори на 21 държавни компании в транспорта. Сред обявените позиции са такива за членове на съвета на директорите летищата в София и Пловдив, както и за управител на летището в Горна Оряховица. В авиацията са обявени още конкурси за генерален директор на предприятието "Ръководство въздушно движение" (РВД) и за член на УС на РВД. В железопътния транспорт конкурсите са за членове на борда на директорите на "Холдинг БДЖ" и за член на УС на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Същата процедура е обявена и за членове на Съвета на директорите на "Български пощи" и на "Информационно обслужване". Конкурси има и за избор на управници на пристанищата в Бургас, Варна, Русе, Видин, предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Български морски квалификационен център" - Варна. Ще се избират и директори на жп болниците в София и Варна, на "Транспортен диагностично-консултативен център" в Бургас, както и на строителните фирми "Съобщително строителство и възстановяване" и "Транспортно строителство и възстановяване".

"Български пощи" временно спира приемането на изходящи международни препоръчани и непрепоръчани пратки и колети и куриерски услуга (EMS пратки) за редица страни. Това включва кореспондентски пратки, малки пакети, печатни произведения и секограми. В списъка на недостъпните държави е САЩ. Мярката се налага поради отменени полети на авиокомпаниите, както и заради големите забавяния в транспорта и доставката на пратки в значителен брой държави във връзка с предприетите мерки за ограничаването на коронавирус в световен мащаб.

База за обработка на дивечово месо заработи в ДЛС-Паламара, съобщават от Североизточното държавно предприятие. Строежът стартирал през 2017 година, а идеята за базата е на ръководството на СИДП. Сградата е с площ 500 квадратни метра и е оборудвана с техника и материали, които да отговарят на всички изисквания на Българската агенция по безопасност на храните. Капацитетът на предприятието е около 25-30 тона месо за година.

"Агрополихим" придоби производителя на фосфатни фуражни добавки "Алифос България" за малко над 2 млн. евро. Сделаката минава през синдика на фалиралия бивш собственик, а оборотът на самото предприятие е далеч под този на торовия завод. Придобиването ще позволи на "Агрополихим" да включи продукти с по-висока добавена стойност в листата си, както и марка, която е добре позната в сектора. Двете компании работят в сферата на химическата индустрия, макар и за различен тип клиенти - торовият завод продава продукцията си на земеделски производители, а "Алифос" прави хранителни добавки за животновъдството. "Агрополихим" осигурява ключова суровина за производството на "Алифос" - фосфорна киселина, така че покупката на предприятието на практика означава и запазване на клиент, чиято фабрика освен това е разположена на площадката на торовия гигант.

Агенция "Пътна инфраструктура" обяви търг за строител на 4.8 км от Югоизточния обход на град Пловдив и това предизвика голям интерес сред компаниите в бранша - отзоваваха се 12 кандидата. АПИ е приготвила 42 млн. лева (без ДДС) за кратката отсечка. Това означава, че километър от пътя ще излезе над 10 млн. лева. Оферти подадоха: Консорциум България 2020 ДЗЗД, с участници: Щрабаг ЕАД и Пътстрой Бургас ЕООД; Каро трейдинг ООД; ГБС - Инфраструктурно строителство АД; ДЗЗД "Виа Филипополис", в което са: Парсек груп ЕООД, Растер-юг ООД и Компания Ескватори SH.R.K (ООД); Трейс груп холд АД; Обединение "Геопът Скобелева майка", в което участват: Геострой АД и Пътстрой-92 АД; Джи Пи Груп АД; „Пловдив 2020" ДЗЗД, с участници: ПСТ Груп ЕАД, Строй Инвест Груп 2 ЕООД, Пътинженеринг - М АД; ИСА 2000 ЕООД; Европейски пътища АД; Инжстройинженеринг ЕООД; Грома Холд ЕООД. Срокът за изпълнение на строителните работи е година и половина.

Европейските лидери от Лондон до Берлин са изправени пред тревожна реалност - блокадите отново се връщат на дневен ред, тъй като пандемията повторно заплашва континента, пише Bloomberg. Това е сценарий, който мнозина отхвърлиха след лятото, когато случаите на коронавирус намаляваха в цяла Европа и границите се отваряха отново. Очакваше се нов пик, но убеждението беше, че ще бъде приложен целенасочен подход. Страхът в Обединеното кралство е, че блокирането за две седмици сега не е достатъчно. Ранното чувство за победа отстъпи място на разочарованието и постави началото на по-дълбока криза с големи градове под комендантски час и правителства, които открито се сблъскват с местните власти за това какво следва. „Надеждата беше, че втората вълна ще бъде по-лесна за контролиране, защото вече знаем как да идентифицираме огнища и да поддържаме икономиката в работещо състояние“, заяви Кристиан Одендал, главен икономист в Центъра за европейска реформа. „Но в Европа това не работи“, посочва той.

Руският президент Владимир Путин предложи удължаване с 1 година на договора New START за ограничаване на ядрените оръжия между Русия и САЩ, без да бъдат поставяни каквито и да е било условия. Сегашното споразумение трябва да изтече през февруари 2021 година. По думите на руския държавен глава, ако това стане, би било „много тъжно“. „През всички тези години договорът работи добре, изпълнявайки своята роля като ограничител на оръжейната надпревара“, каза Путин по време на среща на Съвета по сигурност на Руската федерация, излъчвана по държавната телевизия. „Имам предложение по-специално за удължаването на договора без каквито и да е било условия за поне една година“, допълни той, цитиран от Bloomberg. САЩ настояват за разширяване на условията по сделката от 2010 г., но досега не успяваха да получат подкрепата на Москва. По-рано този месец високопоставен американски държавен представител заяви, че е постигната рамка на нова сделка, но от руска страна бързо уточниха, че споразумение няма. Руският министър на външните работи Сергей Лавров каза на Путин в петък, че се водят „интензивни“ консултации по договора.

Япония планира да създаде търговска верига на доставка на водородно гориво до около 2030 г., за да подпомогне допълнително процеса по намаляване на въглеродните емисии, заяви индустриалният министър Хироши Каджияма по време на виртуална конференция.  Япония ще се опита да ускори технологичното развитие, за да помогне за разширяването на транспортната система за водород с помощта на кораби до около 2030 г., изтъкна Каджияма, цитиран от Ройтерс. В тази връзка той сподели и плана на Kawasaki Heavy Industries за доставка на втечнен водород от Австралия до Япония в началото на следващата година. Kawasaki пусна първия в света танкер за втечнен водород през миналия декември. Япония представи своята базова водородна стратегия през 2017 г., според която островната страна ще внася около 300 000 тона водород през 2030 г. За да помогне на водородното гориво да се сдобие с търговска стойност, Каджияма заяви, че неговото министерство е поискало 800 млн. долара бюджет за следващата фискална година, което представлява ръст от 20% спрямо тазгодишния.