Доходите в България продължават да се доближават до тези в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, макар и с по-бавни темпове от други държави в региона. Нарастването на производителността на труда обаче изостава. Средният доход на глава от населението в България достига 60% от средното ниво за ОИСР. Икономическият растеж трябва постепенно да се пребалансира от потребление към инвестиции. Организацията предупреждава, че моделът на растеж, базиран на потребление, подхранван от нарастващите заплати и ниските лихвени проценти, без да е обезпечен от ръст на производителността, е неустойчив. Според оценката на ОИСР при икономически растеж от 3% за 2025 г., той ще се забави до 2,6% през настоящата година и до 2,4% през следващата. При такива темпове ще са необходими 28 години, за да достигне България средните доходите в ОИСР. Друга препоръка е свиването на бюджетните дефицити в следващите години и в дългосрочен план, въпреки ниските нива на държавния дълг спрямо БВП. Търговията е забавена, със спад на износа и по-нисък растеж на вноса спрямо нивата преди ковид-пандемията. Това се дължи на загуба на конкурентоспособност заради по-високите цени на енергията и на разходите за труд за българските компании. Слабите инвестиции допълнително ограничават перспективите за растеж. Населението в България застарява бързо, а външната миграция намалява предлагането на работна сила, въпреки че нетната миграция е станала положителна през последните години. Според прогнозите на ОИСР инфлацията ще се забави до 2,7% през настоящата година и допълнително до 2,4% през 2027 г. Съществува обаче риск от повишение на инфлация на фона на ръст на заплатите. Бързо застаряващото население на България допринася за един от най-големите дефицити на пенсионната система в ЕС. Недостигът в пенсионния фонд се покрива чрез данъчни приходи, налагайки значителна фискална тежест. Затова са необходими реформи в пенсионната система като развитието на частните пенсионни стълбове и увеличаване на възрастта за пенсиониране. Необходими са и по-строги мерки срещу сивата икономика като задължително плащане на заплати по банков път. От ОИСР съветват и за намаляване на административната тежест за бизнеса, преглед на съществуващите лицензионни и разрешителни режими, както и улесняване на навлизането на нови фирми на пазара.

Собствени жилища обитават 86 на сто от българите, показват данни на Евростат, а 14 на сто от българите живеят под наем. 68% от населението, живеещо в домакинства в ЕС, е притежавало собствено жилище през 2024 г. За сравнение през 2023 г. делът е бил 69%. Това показват данните на официалната европейска статистика Евростат. 32% са живеели в наети жилища, което е увеличение с 1% спрямо година по-рано. Най-много хора в Румъния живеят в собствени жилища - 94%, следвани от Словакия - 93%, и Унгария - 92%. Данните на Евростат поставят в дъното на класацията по собствени жилища Германия и Австрия със съответно 47% и 54,5% собствени домове. В Германия 53 на сто от хората са били наематели на обитаваните от тях жилища. Висок дял на домакинствата, обитаващи жилища под наем, се наблюдава и в Австрия (46%) и Дания (39%), показват още данните на Евростат. През 2024 г. 9,2% от населението на ЕС не е било в състояние да поддържа домовете си адекватно топли, сочат данните на Евростат относно жилищата в Европа. Все пак данните показват, че това е подобрение с 1,4% в сравнение с 2023 година. Най-високият дял на хората, които не са в състояние да поддържат домовете си адекватно топли, е наблюдаван в България и Гърция - и в двете по 19%, следвани от Литва - 18%, и Испания - 17,5%.

Внесеният от държавните предприятия дивидент през 2025 година е достигнал рекордните 1.634 млрд. лв., което е най-високо ниво на отчислен дивидент за последните 4 години, като огромната част от сумата е постъпила по линия на БЕХ, в резултат на авансово отчисляване на дивидент и за първото шестмесечие на 2025-а година. 96% от общия размер на постъпилите дивиденти или 1.57 млрд. лв. са внесени от “Българския енергиен холдинг”. БЕХ е внесло в хазната 669.4 млн. лв. от отчетената печалба за 2024 г. и втори път 900.1 млн. лв. на база 100% от отчетената печалба за първото полугодие на 2025 г. Втората вноска се явява авансова и е равносилна на очаквани по-ниски отчисления през настоящата 2026 г. Авансов дивидент в размер на 100% от печалбата за полугодието бяха задължени да внесат всички акционерни дружества с държавно участие при спазване на съответните правила, както и едноличните акционерни дружества БЕХ, ДКК, НКИЗ и "Терем Холдинг". Подобна огромна сума бе внесена от БЕХ като дивидент и през 2023 г. Тогава от БЕХ бяха изтеглени 1.4 млрд. лв. дивидент - на база печалбата за 2022 г., на базата на неразпределени печалби от предходни години и на основана на авансово облагане на печалбата за първото полугодие на 2023 г. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е изплатило само част от дължимия дивидент - 100 млн. лв. при общо задължение от 199.7 млн. лв. За остатъка е сключено споразумение за отсрочване, като крайният срок за плащане е 28 февруари, 2026 година. ЕСО е изплатил пълния дивидент за 2024 г. в размер на 265 млн. лв. и допълнителен авансов дивидент в размер на 105 млн. лв. НЕК също има разсрочени задължения - платени са само 30.5 млн. лв. при дължими 139 млн. лв. Булгартрансгаз е внесло дивидент за 2021 и 2022 в размер на 200 млн. лв. при дължими 257.2 млн. лв., остатъкът е разсрочен.

Vеѕtіtеl, бързоразвиващ се доставчик на дигитална свързаност със седалище в България и част от групата „Овергаз“, засилва позициите си на гръцкия телекомуникационен пазар чрез инвестиции в нова инфраструктура, високоскоростни дигитални маршрути и решения за интелигентни градове и комунални услуги. Компанията оперира с над 3000 км собствена оптична мрежа между България и Гърция, с напълно защитено N×100G предаване и над 40 точки на присъствие. Паралелно Vеѕtіtеl развива LoRaWAN мрежа, покриваща над 30 града в двете държави, в подкрепа на smart city и IoT приложения. Като част от разширяването си в Гърция, Vеѕtіtеl изгражда нов високоскоростен PoP в центъра за данни Digital Realty в Атина с начален капацитет над 3000 Gbps и възможност за мащабиране до 5 Tbps. Инвестиционният план на компанията предвижда около 50 млн. евро вложения в региона през следващите пет години, включително развитие на оптична и подводна инфраструктура. Ключов елемент от регионалната стратегия на Vеѕtіtеl е проектът Balkans Digital Gateway, съфинансиран от ЕС по програмата CEF Digital, който цели свързване на Букурещ, София, Скопие и Атина с високоскоростна цифрова свързаност. Текущата фаза на проекта включва инвестиции за 24 млн. евро в България, Гърция и Румъния, с европейско финансиране от 10,1 млн. евро. През 2022 г. Vеѕtіtеl отчита над 7 млн. лева приходи и печалба от близо 560 хил. лева, като към септември компанията има екип от 24 служители.

Правителството в оставка отпуска финансиране в размер на 6,053 млн. евро за 2026 г. за Министерството на енергетиката, предназначено за дейността на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО). ДП РАО няма право да участва в търговски или граждански дружества и не може да сключва договори за кредити с търговски банки или други финансови институции без изрично решение на Министерския съвет. Дейностите на предприятието се финансират от целевите фондове „Радиоактивни отпадъци“ и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“, които са създадени с цел осигуряване на дългосрочни и специфични дейности, свързани с безопасното управление на радиоактивни отпадъци и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения.

8,2 милиoнa пpaтĸи и 1,8 милиoнa aĸтивни пoтpeбитeли отчита Bоx Nоw в България пpeз 2025 г. Koмпaниятa имa нaд 700 aвтoмaтa зa дocтaвĸa в пoвeчe oт 150 нaceлeни мecтa в страната. 1500 oнлaйн мaгaзинa пpeдлaгaт дocтaвĸa дo aвтoмaт ĸaтo чacт oт cтaндapтнитe cи oпции зa пoлyчaвaнe нa пopъчĸи. Дaннитe ѝ пoĸaзвaт, чe 98% oт пpaтĸитe пpeз минaлaтa гoдинa ca били дocтaвeни в cpoĸ. Paзпoлoжeнитe нa oтĸpитo aвтoмaти нa Bоx Nоw ca cъc coлapнo зaxpaнвaнe, ĸoeтo ги пpaви aвтoнoмни.

Мария Косанова, управляващ директор на HPE (Hewlett Packard Enterprise) управлявана за България от Селектиум България ООД - София, поема ръководството на компанията и в Сърбия. Екипите в двете държави са фокусирани върху развитието и внедряването на решения в областта на изкуствения интелект, облачните технологии и мрежовите инфраструктури. HPE (Hewlett Packard Enterprise) е глобален лидер в предоставянето на ИТ решения за бизнеса, фокусиран върху внедряването на иновации в области като изкуствен интелект, облачни технологии, хибридни инфраструктури, мрежови решения и съхранение на данни. От 1 ноември 2018 г. в България HPE оперира чрез модела Master Area Partner. Селектиум България ООД отговаря за продажбите, маркетинга и сервизната дейност на HPE в България, осигурявайки достъп на българските компании до водещите облачни, изчислителни, AI решения и решения за съхранение на данни на HPE. През последните пет години Мария Косанова е управляващ директор на HPE operated by Selectium за България, а преди това ръководи отдела „Технологични услуги“ на компанията. Професионалният ѝ път включва още позициите мениджър „Партньорски бизнес“ в HPE България и мениджър „Продажби“ за България и Румъния в Infocus International B.V.

„Медицински консумативи“ ООД е отправило коригирано търгово предложение към миноритарните акционери на „Момина крепост“ АД. Предлаганата цена на акция не е променяна и възлиза на 0,44 евро (0,86 лева). „Медицински консумативи“ отправи търгово предложение към останалите акционери на „Момина крепост“ през декември. „Медицински консумативи“ сключи споразумение за обща политика за управление чрез съвместно упражняване на права на глас в „Момина крепост“ АД със „Софарма“ АД. Така „Медицински консумативи“ си осигури контрол върху над 90% от акциите на „Момина крепост“ и иска да изкупи останалите 169 109 акции. „Медицински консумативи“ смята да делистне „Момина крепост“ от БФБ. Комисията за финансов надзор (КФН) издаде в края на януари забрана за публикуване на търговото предложение. Регулаторът поиска доказателства, че предложителят ще получи реално финансиране да придобие акциите, обект на търговото предложение, както и плановете за дейността в трите години след приключването на процедурата.

Обемът на търговията на дребно намалява с 0,5 на сто през декември 2025 г. спрямо ноември както в ЕС, така и в еврозоната, показват най-новите, сезонно изгладени, първоначални данни на Евростат. На годишна основа - спрямо същия месец на 2024 г., през декември м.г. календарно изгладените продажби на дребно растат както в ЕС, така и в еврозоната, съответно с 1,7 и 1,3 на сто. На годишна основа през декември продажбите на дребно в България се увеличават със 7,5 на сто през декември 2025 г., което нарежда страната ни на второ място в ЕС по най-голямо годишно увеличение на обема на продажбите на дребно, след като през ноември и октомври нараснаха по-малко - съответно с 3,1 и 7,4 на сто. Средногодишното ниво на обема на търговията на дребно за 2025 г. в сравнение с 2024 г., се е увеличило с 2,3 на сто както в ЕС, така и в еврозоната. В ЕС обемът на търговията на дребно през декември 2025 г., отнесено към същия месец на 2024 г., регистрира увеличение с 0,8 на сто при храните, напитките и тютюна, ръст с 2 на сто при нехранителните продукти и с 2,4 на сто при автомобилните горива в специализираните магазини. В еврозоната за същия период се отчита увеличение с 1,2 на сто при храните, напитките и тютюна, с 1,6 на сто в нехранителния сектор (с изключение на моторните горива) и с 0,9 на сто при моторните горива в бензиностанциите. Сред страните от ЕС най-голямо годишно увеличение на обема на продажбите на дребно през декември е отчетено в Кипър (8,2 на сто), България (7,7 на сто) и Люксембург (6,2 на сто). С най-големи спадове са наблюдавани в Словакия (5,1 на сто), Румъния (2,1 на сто) и Естония (1 на сто).

Възможностите за работа в САЩ неочаквано са намалели през декември до най-ниското ниво от 2020 г. насам, а съкращенията леко са се увеличили, предава Bloomberg. Наличните позиции са намалели до 6,54 млн. от ревизираните надолу 6,93 млн. през ноември, според данни на Бюрото по статистика на труда, публикувани в четвъртък. Този резултат е под всички прогнози в проучването на Bloomberg сред икономисти. Спадът в свободните работни места се дължи най-вече на професионалните и бизнес услуги, както и на търговията на дребно. Увеличението на съкращенията отразява по-големи съкращения в транспорта и складирането. Броят на наетите също се е повишил, но остава нисък. Спадът в свободните работни места показва, че компаниите продължават да бъдат избирателни по отношение на темпа на наемане, тъй като оценяват размера на работната си сила и икономическата си активност. Тъй като броят на безработните леко надвишава свободните работни места, данните подкрепят и мнението на Федералния резерв, че ръстът на заплатите не е източник на инфлационен натиск. Фед запази лихвените проценти без промяна на януарското си заседание, като се позова на стабилния икономически растеж и признаците за стабилизация на пазара на труда. Председателят Джером Пауъл обаче даде знак, че по-нататъшно отслабване на пазара на труда може да доведе до допълнителни намаления на лихвите. Последните данни за молбите за помощи при безработица, които са се увеличиха миналата седмица на фона на студеното време, показват малко признаци за масови уволнения въпреки някои широко отразявани съобщения за съкращения на работна ръка. Amazon.com Inc. и United Parcel Service Inc. наскоро обявиха допълнителни планове за съкращаване на персонал в допълнение към предишните съобщения от 2025 г. Тези съкращения допринесоха за удвояването на броя на обявените съкращения на работни места в САЩ през януари в сравнение с година по-рано, според Challenger, Gray & Christmas Inc. Намеренията за наемане на работници също са отслабнали, показват данните на фирмата за преквалификация. Проучванията на потребителското доверие също показват, че тревогата за пазара на труда нараства. Най-високият дял потребители от февруари 2021 г. насам заявиха, че в момента е трудно да се намери работа, показват данните на Conference Board (СВ) от миналия месец.

Най-големият петролен играч в ОАЕ – Abu Dhabi National Oil Company (ADNOC) – е напът да направи историческа крачка на международните капиталови пазари. Държавният енергиен гигант се готви за своя дебют на офшорния пазар на облигации в юани, ход, който ясно сигнализира за пренареждането на финансовите пластове между Персийския залив и Китай. Според източници на Energy Connects, ADNOC планира да набере до 14 милиарда юана (около 2 милиарда долара) чрез емитирането на т.нар. „дим-сум“ облигации (ценни книжа, деноминирани в китайската валута, но търгувани в Хонконг). Структурата на емисията ще бъде многотраншова, като компанията обмисля различни срокове на падеж – 5, 10 и 30 години. Очаква се сделката да бъде финализирана още в рамките на този месец, което ще я превърне в една от най-значимите корпоративни емисии в юани за годината. Решението на ADNOC не е изолиран случай, а част от по-голям тренд. От началото на годината корпоративният сектор е пласирал рекордните 57,6 милиарда юана в „дим-сум“ облигации. Данните на мозъчния тръст Asia House разкриват фундаментална промяна в икономическата архитектура на региона. През 2024 г. Китай официално изпревари Запада като най-голям търговски партньор на страните от Залива, като стокооборотът достигна 257 милиарда долара. Прогнозите сочат, че до 2028 г. тази цифра ще набъбне до 375 милиарда долара. Още по-впечатляваща е статистиката при банковото кредитиране. През 2025 г. финансирането от китайски банки към региона на Залива е скочило близо трикратно до рекордните 15,7 милиарда долара. За сравнение, общият принос на банковите институции от САЩ, Великобритания и еврозоната взети заедно възлиза на скромните 4,6 милиарда долара. Тази експанзия на юана в сърцето на петролния свят е ясен знак, че „петродоларът“ вече не е единственият господар на енергийния пазар.