Производството в сектора на услугите в България нарасна с 5,9 на сто през юли спрямо същия месец на 2025 г., докато увеличението както в еврозоната, така и в Европейския съюз беше 1,5 на сто, сочат предварителните оценки на Евростат. Годишният темп в България остана без промяна спрямо отчетените 5,9 на сто през юни. Показателят измерва месечните изменения в производствения обем на отраслите от сектора на услугите, без финансовите и обществените услуги. Производството в сектора на услугите в еврозоната през юли спрямо същия месец на 2025 г. нарасна с 1,5 на сто в транспорта и складирането, с 0,8 на сто в хотелиерството и ресторантьорството и с 3,1 на сто при информационните и комуникационните услуги. Операциите с недвижими имоти се увеличиха с 0,7 на сто, професионалните, научните и техническите дейности – с 1,7 на сто, а административните и спомагателните дейности – с 0,6 на сто. В ЕС производството нарасна с 1,6 на сто в транспорта и складирането, с 0,7 на сто в хотелиерството и ресторантьорството, с 3,2 на сто при информационните и комуникационните услуги и с 0,2 на сто при операциите с недвижими имоти. Професионалните, научните и техническите дейности се увеличиха с 1,3 на сто, а административните и спомагателните дейности – с 0,9 на сто. Най-голям годишен ръст беше отчетен в Гърция – с 16,1 на сто, Словакия – с 8,7 на сто, и Естония – с 8 на сто. Следваха Словения с 6,9 на сто и България с 5,9 на сто. Най-големи спадове регистрираха Унгария – с 5,4 на сто, Румъния – с 4,6 на сто, и Дания – с 4,1 на сто.

Европейската комисия навлиза в последната фаза на оценка на плащанията към държавите членки. От старта му през 2021 г. са изплатени 450 млрд. евро, или 79% от общия му финансов ресурс. България е сред държавите, за които Комисията продължава да прилага механизма на спиране на средства по неизпълнени етапи. Същевременно обаче докладът отчита извършени в страната реформи в областта на борбата с корупцията и участие в ускоряването на изпълнението на зелени инвестиции. Механизмът за възстановяване и устойчивост е най-мащабният инструмент в рамките на NextGenerationEU и е изграден върху различен от традиционното европейско финансиране принцип: средствата се отпускат срещу изпълнение на предварително договорени реформи и инвестиции. Към 1 октомври тази година Европейската комисия е изплатила 450 млрд. евро на 27-те държави членки след 163 внесени искания за плащане. Изплатените средства съответстват на изпълнението на 4082 от общо 5981 етапа и цели, заложени в националните планове, или 68%. В европейски мащаб оставащата част от програмата е значителна. Всички държави членки са внесли окончателните си искания за плащане до 30 септември, а Комисията оценява 32 искания на обща стойност 123 млрд. евро. Крайният срок за извършване на плащанията от Комисията е 31 декември тази година. На този фон България се откроява с конкретна комбинация от постигнат напредък и оставащи финансови ограничения. Докладът посочва три решения за спиране на средства, свързани със страната. През ноември 2025 г. е било спряно плащане от 214,5 млн. евро, впоследствие отменено. По друг случай за 152,9 млн. евро едната мярка е била освободена, а спирането за втората е било окончателно вдигнато на 3 август 2026 г. Последното решение, от 24 юли 2026 г., засяга 118,4 млн. евро и три етапа и цели. За един от тях спирането е отменено, докато за останалите два шестмесечният период за коригиращи действия продължава. Тази динамика поставя България в общата европейска картина на ограничен брой случаи, при които плащанията не са извършени автоматично. От началото на механизма Комисията е спряла общо 34 етапа и цели по 18 искания за плащане, което представлява 0,9% от всички оценени до 31 август 2026 г. В четири случая неизпълнението е останало след изтичането на шестмесечния коригиращ период. От общо 3,1 млрд. евро, спрени по приключили процедури, 266,3 млн. евро са били окончателно намалени. Докладът поставя България и сред държавите, в които са отчетени конкретни резултати по реформаторската част на механизма. Комисията посочва като пример приетата от страната ни реформа в областта на борбата с корупцията. Тя включва създаването на нов антикорупционен орган и механизъм за независимо разследване на главния прокурор. В рамките на плана са въведени и законодателни промени относно защитата на лицата, подаващи сигнали, лобирането и интегритета на държавните служители и служителите в държавните предприятия. ЕК изрично отбелязва, че тези реформи не са били формално изцяло оценени от нея. България има видимо присъствие и в зеления преход. През последната отчетна година именно България, заедно с Полша, Чехия и Австрия, е сред държавите, които формират около половината от изпълнените етапи и цели в областта на възобновяемата енергия и мрежите. Това е част от общото ускоряване на реализацията на зелените мерки в края на програмния период. На европейско равнище инвестициите на МВУ в цифровата трансформация възлизат на 140 млрд. евро. Първите оценки на Комисията показват, че всяко 1 евро, вложено в цифрови мерки, се очаква да генерира 1,50 евро икономическа продукция в ЕС. Паралелно инвестициите по механизма се очаква да водят до годишно намаляване на емисиите на парникови газове с около 54 млн. тона CO₂ еквивалент, равняващи се на приблизително 1,5% от емисиите на ЕС за 2021 г. Допълнителни 2 млн. тона годишно се свързват с подкрепените реформи.

Над 4.85 млрд. евро инвестиции ще бъдат необходими за декарбонизация на енергоинтензивната индустрия в България, показва изготвената пътна карта от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Оценката е направена на базата на подготвени от предприятията проекти по сегашни цени, но към момента на изпълнението им сумата ще нарасне с натрупаната инфлация. Ефектът се очаква да бъде спестяване на 6.6 млн. тона въглеродни емисии годишно, което означава практически пълна декарбонизация на индустрията. Успехът на прехода обаче зависи от няколко ключови фактора - достъп до конкурентна нисковъглеродна енергия, развитие на нови технологии и осигуряване на инфраструктура, финансиране и предвидими правила. В основата на пътната карта е анализ на 11 компании от черната и цветната металургия, химическата промишленост и циментовото производство. Сред тях са "Стомана индъстри", "Аурубис България", "София мед", КЦМ, "Агрополихим", "Солвей Соди", "Неохим", "Биовет", "Холсим България", "Титан Златна Панега" и "Хайделберг матириълс Девня". Между 2018 и 2022 г. тези предприятия са намалили емисиите си с 12.8%. Следващите стъпки към целите за 2030, 2040 и 2050 г. обаче изискват структурни инвестиции, които са по-скъпи и технологично по-сложни от досегашните мерки. Различната структура на емисиите предполага и различни решения за отделните производства. При цимента преобладават процесните емисии, свързани със самото производство, при химическата промишленост значителни са както процесните, така и емисиите от изгаряне на горива, а при металургията важна роля има потребяваната електроенергия. Общо приблизително по 40% от емисиите на разглежданите предприятия са горивни и процесни, а останалите 20% са непреки емисии от електропотреблението. Затова пълната декарбонизация на индустрията до 2050 г. изисква и декарбонизация на електропроизводството. За намаляването на преките емисии пътната карта предвижда използване на водород, улавяне, използване и съхранение на въглероден диоксид (CCUS), както и изграждане на индустриални хъбове с обща инфраструктура и взаимно оползотворяване на отпадните потоци. Особено съществена е ролята, отредена на малките модулни реактори (SMR) - на тях се разчита за 63% от общото прогнозирано намаление на емисиите. Това поставя значителна част от очаквания резултат в зависимост от технология, чието широко промишлено приложение предстои да бъде доказано. Преходът е разделен на три етапа, но възможността да бъдат изпълнени вторият и третият зависи от подготовката до 2030 г. Дотогава проектите трябва да имат осигурено финансиране и разрешителни, а ключовата инфраструктура да бъде в процес на изграждане. Според БФИЕК именно създаването на тази основа ще определи дали България ще влезе подготвена в следващата фаза на декарбонизацията. Първото условие е достъпната нисковъглеродна енергия. Без нея предприятията трудно могат едновременно да намаляват емисиите си и да запазят конкурентоспособността на производството и износа. Инвестициите изискват европейски и национални фондове, гаранции и секторни инструменти за държавна помощ, които да мобилизират частен капитал. Сред неотложните препоръки са създаването на стратегия и правна рамка за CCUS, каквито към момента липсват, както и схема за подпомагане на декарбонизираната индустриална топлина. Необходима е и промяна в административните условия: едно гише за зелени инвестиции, единен координационен орган, ускорени разрешителни процедури и ясно разпределение на отговорностите. Федерацията настоява също за актуализиране на националния емисионен фактор за електроенергията, така че той да отразява увеличения дял на възобновяемите източници и намаляването на въглеродния интензитет на електропроизводството. Другото ключово условие е наличието на пазар за нисковъглеродните продукти, чието производство е по-скъпо. БФИЕК предлага въвеждане на задължителни зелени критерии и квоти в обществените поръчки, които да осигурят търсене. Заедно с това е необходим надежден контрол на вноса по механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM), така че вносните продукти да понасят равностойна въглеродна тежест с европейските.

2025 г. е била година на развитие и трансформация за „Титан Златна Панега“, като компанията отчита 93.1 млн. евро приходи и 6% ръст на продажбите на цимент спрямо 2024. В същото време заводът увеличава използването на алтернативни горива, използва 140 хил. тона отпадъци и вторични суровини и разчита на AI, за да предотвратява аварии и непланирани спирания на оборудването. През 2025 г. „Титан Златна Панега“ е инвестира 4.6 млн евро в бизнеса. Средствата са насочени към производствените мощности, лабораторията и защитата на критичната инфраструктура. Компанията е част от Titan Group от 2004 г., а българският бизнес включва седем основни дейности и около 255 служители. Историята на завода в България обаче е значително по-дълга – почти 120 години. У нас той включва 3 бетонови възела и 3 кариери за варовик и мергел. "Титан" е основана през 1902 година в Гърция, като днес управлява 14 завода в над 25 страни, като има и 6000 служители. Българският завод е сред тези в Югоизточна Европа, като управлява такива и в Сърбия, Косово, Северна Македония и Албания. През 2025 г. делът на алтернативните горива достига над 50%, като 51% е отчетено като рекордно ниво. На месечна база са достигнати дни с над 70% заместване, а в отделни дни – над 80%. Това обаче не означава просто подмяна на едно гориво с друго. Алтернативните горива са с променлив състав и качество, което поставя допълнителни изисквания към производствения процес. Затова зад по-високия дял на алтернативните горива стоят технологии и ноу-хау, които позволяват качеството на цимента да остане стабилно. Компанията е използвала 140 хил. тона отпадъци и вторични суровини през 2025 г. За сравнение, година по-рано количеството е било около 110 хил. тона. Така отпадъци от други индустрии се превръщат в ресурс за производството на цимент – един от примерите за прилагане на принципите на кръговата икономика в тежката индустрия. От няколко години компанията използва AI платформи, които събират и анализират големи масиви от данни, за да предвиждат потенциални аварии на оборудването. Целта е машините да не спират непланирано. През 2025 г. чрез тази система са избегнати престои за над 2800 часа. При ключово съоръжение като пещта спестеното време е около 1400 часа. Titan Group си поставя дългосрочна цел за нетни нулеви емисии до 2050 г. Алтернативните горива са един от основните инструменти за намаляване на въглеродния отпечатък, но компанията разчита на комбинация от мерки – енергийна ефективност, кръгова икономика, дигитализация и нови технологии. През 2025 г. компанията е назначила 41 нови служители.

С решение на Министерски съвет фирмите „АХЕЛОЙ ОПМ“ ООД и „КАРАШ ИНВЕСТ“ ЕООД са добавени като стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. „КАРАШ ИНВЕСТ“ ЕООД, бе придобита от известния оръжеен търговец Емилиян Гебрев, който е собственик и на фирмата "ЕМКО" и оръжейния завод "Дунарит". Като едноличен собственик на дружеството "Караш инвест" ЕООД е посочен неговият син Христо Емилиянов Гебрев. Дружеството произвежда взривни вещества. Отделно има и много складове за съхранение на оръжие и боеприпаси. Производствената база е край Смядово, Шуменско и именно там се предвижда е бъдещия завод за барут. Като основание за включването на „АХЕЛОЙ ОПМ“ ООД и „КАРАШ ИНВЕСТ“ ЕООД в списъка на стратегическите обекти и през 2024, и и сега, се посочва техният предмет на дейност - производството, търговия и ще допринесат като цяло за отбранителната и националната сигурност. Във въпросният списък са язовири, военни заводи, АЕЦ "Козлодуй", тецове, петролна рафинерия, електрически подстанции, мобилни оператори. Стратегически обекти са и президентството, Народното събрание, Министерският съвет, резиденция "Бояна" и целият комплекс наоколо, външното министерство, комисията по досиетата, обекти на МВР, МО и спецслужбите. Другата фирма, която икономическото министерство иска да включи в списъка - „АХЕЛОЙ ОПМ“ ООД, пък е собственост на Борис Редански. Основната дейност на дружеството е свързана с търговия с оръжие и производство на обемно-детониращи боеприпаси, които се наричат още термобарични и са много по-мощни от конвенционалните. Фирмата има производствена база край Кюстендил.

Бългapcĸaтa ĸoмпaния зa paзpaбoтĸa нa coфтyep Ассеdіа oбяви, чe e дocтигнaлa нивo "Ѕеlесt" в нaпpaвлeниeтo зa ycлyги нa пapтньopcĸaтa мpeжa Сlаudе Раrtnеr Nеtwоrk нa Аnthrоріс. Toвa я пpeвpъщa в eдин oт пъpвитe бизнecи в Бългapия и Изтoчнa Eвpoпa, пoлyчили тoзи cтaтyт. Блaгoдapeниe нa пpoгpaмaтa нa eдин oт вoдeщитe cвeтoвни paзpaбoтчици нa изĸycтвeн интeлeĸт, Ассеdіа щe мoжe дa внeдpявa пo-бъpзo peшeния c изĸycтвeн интeлeĸт зa cвoитe ĸлиeнти, изпoлзвaйĸи мoдeлитe Сlаudе. Πpoгpaмaтa e пpeднaзнaчeнa зa ĸoмпaнии, ĸoитo пpилaгaт aгeнтитe нa Аnthrоріс в peaлни бизнec пpoeĸти, a пapтньopитe тpябвa дa paзпoлaгaт cъc cepтифициpaни eĸипи и дa мoгaт дa дoĸaзвaт peзyлтaтитe oт paбoтaтa cи. Πapтньopcĸaтa пpoгpaмa вĸлючвa чeтиpи нивa - Сеrtіfіеd, Ѕеlесt, Рrеfеrrеd и Glоbаl Рrеmіеr. Ассеdіа дocтигa нивo Ѕеlесt oщe нa paнeн eтaп, ĸoeтo пoĸaзвa гoлямo пpизнaниe oт cтpaнa нa Аnthrоріс зa paбoтaтa нa ĸoмпaниятa във внeдpявaнeтo нa мoдeлa в peaлни бизнec cpeди. Ассеdіа имa нaд дeceтилeтиe oпит в изпълнeниeтo нa пpoeĸти зa ĸopпopaтивни ĸлиeнти. Heйният цeнтъp зa ĸoмпeтeнтнocт в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт вeчe e peaлизиpaл пoвeчe oт 50 пpoeĸтa зa ĸoмпaнии oт бaнĸoвия ceĸтop, пpoизвoдcтвoтo, тexнoлoгичнaтa индycтpия и дpyги cфepи. Бългapcĸaтa ĸoмпaния нaeмa нaд 250 тexнoлoгични cпeциaлиcти, a пpeз 2024 г. гpyпaтa e peaлизиpaлa пpиxoди oĸoлo 14 милиoнa eвpo и пeчaлбa пpeди дaнъци oт 1,7 милиoнa eвpo.

Enery, водещ независим производител на електроенергия в Централна и Източна Европа, и Кока-Кола ХБК България ЕАД, един от най-големите производители на напитки в страната, сключиха дългосрочен физически договор за покупко-продажба на електроенергия (Power Purchase Agreement – PPA) за доставка на електроенергия от възобновяеми източници от хибридния проект на Enery „Книжовник“ в България. Съгласно договора Enery ще доставя ежегодно на Кока-Кола ХБК България произведена в страната възобновяема електроенергия по фиксиран профил на соларно производство. Това е вторият обявен корпоративен PPA, сключен за хибридния проект „Книжовник“ на Enery, разположен в близост до Хасково, Южна България. Проектът съчетава фотоволтаична електроцентрала с инсталирана мощност 122 MWp и две системи за съхранение на енергия с капацитет съответно 70 MWh и 130 MWh. Централите произвеждат приблизително 200 GWh възобновяема електроенергия годишно – количество, еквивалентно на годишното потребление на електроенергия на близо 50 000 домакинства. Интегрирането на батерийни системи за съхранение осигурява допълнителна гъвкавост на проекта, позволявайки по-ефективно управление на произведената възобновяема електроенергия и подпомагайки по-широката интеграция на соларната енергия в електроенергийната система на България.

ЦИК определи „Печатница на БНБ“ АД за изпълнител на обществената поръчка за изработка и доставка на хартиени бюлетини и ролки със специализирана хартия за отпечатване на контролни разписки от машинното гласуване при провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври 2026. Решението на ЦИК предвижда договорът да бъде сключен по две обособени позиции - изработка и доставка на хартиени бюлетини и още изработка и доставка на ролки. По обособена позиция 1 цената е 0,14 евро без ДДС за една хартиена бюлетина или . цената е същата като прогнозната и същата като тази от предсрочните парламентарни избори през април тази година. По обособена позиция 2 ще бъдат подготвени 70 000 броя ролки. „Печатница на Българска народна банка“ АД е предложила цена за изработка на една ролка 7,20 евро без ДДС. Това включва всички разходи по организацията и изпълнението на поръчката, включително и транспортни разходи и опаковка. Цената съответства на прогнозната.

В началото на 2024 година бе съборен легендарния Радиозавод „Черно море“ във Варна и на мястото на терена ще бъде построен комплекс от шест високи жилищни сгради. Държавното предприятие, основано през 1966, е било за производство и доставка на навигационни системи с военно и гражданско предназначение. Заводът е най–голямото предприятие в тази сфера в бившия соцлагер. В него са работили над 5000 специалисти. След приватизацията персоналът спада на няколкостотин души. Акционерно дружество „Черно море“, което е със 100% частен капитал, наследява производствената база. До 1989 г. България държи 18% от световния пазар на радионавигационна апаратура. 35 години по-късно, в условията на свободно пазарно стопанство и бидейки част от най-проспериращия икономически съюз на планетата, страната ни няма нито един световнопризнат промишлен продукт, а в обзорните доклади на Европейския съюз българската индустрия се дава като пример за ниска добавена стойност и архаична зависимост от наличните природни ресурси.

Подписката за записване на емисия варанти с ISIN код BG9200002269, издадена от „Еврохолд България“ АД, е приключила успешно. Общият брой предложени за записване обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми варанти е 520 940 000, а са записани и платени 520 940 000 броя. Сума, получена по набирателната сметка на дружеството, е 5 209 400 евро. Варантите дават право на притежателите им да упражнят в 10-годишен срок правото си да запишат съответния брой акции - базов актив на варантите при цена на упражняване от 1.25 евро за акция, при конверсионно съотношение варант/акция: 2/3. Публичното предлагане на варанти е станало с подкрепата на борсовия член „Състейнабъл бизнес солюшънс“ ЕАД.

Cpeднocpoчнитe пepcпeĸтиви зa иĸoнoмичecĸи pacтeж в Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa ca ce cвили нaпoлoвинa cпpямo нивaтa oтпpeди пpиcъeдинявaнeтo ĸъм EC - oт oĸoлo 5% тoгaвa дo cpeднo 2,5% пpeз 2026 г., зaяви peгиoнaлният пpeдcтaвитeл нa Meждyнapoдния вaлyтeн фoнд Kapлoc Myлac-Гpaнaдoc. "Πepcпeĸтивитe зa pacтeж ca пo-нeблaгoпpиятни. Bpeмeтo, нeoбxoдимo зa нaвaĸcвaнe нa paзлиĸaтa в ĸoнвepгeнциятa cъc Зaпaднa Eвpoпa, e мнoгo пo-дългo. He мoжeтe дa oчaĸвaтe peгиoнът дa pacтe тoлĸoвa бъpзo пpeз cлeдвaщитe гoдини, aĸo нe пoдoбpи пoтeнциaлa cи зa pacтeж. A тoвa нямa дa e лecнo", дoпълни тoй. Дeлът нa ЦИE в иĸoнoмичecĸия pacтeж нa Eвpoпeйcĸия cъюз cъщo нaмaлявa, cъoбщи Rеutеrѕ. Meждy 2020 и 2026 г. peгиoнът e дoпpинecъл c 27% зa pacтeжa нa блoĸa cпpямo 30% пpeди пaндeмиятa. Eдин oт фaĸтopитe e oтcлaбвaнeтo нa Гepмaния, ĸoятo e ocнoвeн тъpгoвcĸи пapтньop нa дъpжaвитe oт Цeнтpaлнa Eвpoпa. Cпopeд пpeдcтaвитeля нa MBФ cтpaнитe oт peгиoнa тpябвa дa дивepcифициpaт тъpгoвcĸитe cи oтнoшeния и дa нaмaлят зaвиcимocттa cи oт oтдeлни пaзapи. Toвa cтaвa вce пo-вaжнo нa фoнa нa нapacтвaщия нaтиcĸ oт ĸитaйcĸия изнoc, ĸoйтo зacилвa ĸoнĸypeнциятa зa eвpoпeйcĸитe пpoизвoдитeли. Дeмoгpaфcĸитe пpoмeни ca дpyгa ĸлючoвa пpeчĸa пpeд пoтeнциaлa зa pacтeж. Зa дa oгpaничaт eфeĸтa oт зacтapявaнeтo нa нaceлeниeтo, дъpжaвитe oт ЦИE щe тpябвa дa нacъpчaт yчacтиeтo нa млaдитe xopa, жeнитe и пo-възpacтнитe paбoтници нa пaзapa нa тpyдa. Според Myлac-Гpaнaдoc peгиoнът тpябвa дa ycĸopи тexнoлoгичнитe инoвaции и пoдгoтoвĸaтa зa изпoлзвaнeтo нa АІ, ĸoeтo дa пoвиши пpoизвoдитeлнocттa и дa cъздaдe нoви изтoчници нa pacтeж. Eнepгeтиĸaтa, ĸлимaтичният пpexoд и oтбpaнaтa cъщo мoгaт дa ce пpeвъpнaт в двигaтeли нa иĸoнoмиĸaтa. Вмecтo дa paзчитaт ocнoвнo нa дocтaвчици oт CAЩ и Южнa Kopeя, cтpaнитe oт paйoнa тpябвa дa paзвивaт coбcтвeн пpoизвoдcтвeн и тexнoлoгичeн ĸaпaцитeт, ocoбeнo нa фoнa нa yвeличaвaщитe ce paзxoди зa oтбpaнa. Cпopeд opгaнизaциятa cлeдвaщият бюджeт нa EC мoжe дa дaдe нa ЦИE възмoжнocт дa нacoчи пoвeчe инвecтиции ĸъм тeзи ceĸтopи. Дaннитe нa MBФ oчepтaвaт тpeвoжнa тeндeнция - интeгpaциятa в EC e дoнecлa знaчитeлни пoлзи нa Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa пpeз пъpвитe дeceтилeтия, нo мoдeлът нa дoгoнвaщ pacтeж, ocнoвaн нa ниcĸитe paзxoди зa тpyд и пpoизвoдcтвoтo зa зaпaднoeвpoпeйcĸи ĸoмпaнии, пocтeпeннo cпиpa дa paбoти. Aĸo cтpaнитe oт peгиoнa нe зaпoчнaт дa пpoизвeждaт виcoĸoтexнoлoгични пpoдyĸти и дa paзвивaт coбcтвeн бизнec, дoxoдитe им щe ce дoближaвaт вce пo-бaвнo дo тeзи в Зaпaднa Eвpoпa.

Paramount Skydance приключи придобиването на Warner Bros Discovery за 110 млрд. долара. Сделката създава една от най-големите развлекателни компании в света под името Skydance, ръководена от Дейвид Елисън, предаде Ройтерс. Обединената група включва студиата зад поредиците "Мисията невъзможна" и "Хари Потър", както и DC Studios, телевизионните мрежи CBS и CNN и стрийминг платформите Paramount+ и HBO Max. Акциите на компанията са преминали от Nasdaq към Нюйоркската фондова борса, където се търгуват под борсовия код SKYD.
Споразумения с коалиция от американски щати и със съюз на холивудските сценаристи премахнаха основните правни пречки пред сделката, която е сред най-големите в историята на медийната индустрия. Придобиването се осъществява на фона на намаляващия брой абонати на кабелна телевизия, високите разходи за привличане на зрители към стрийминг услугите и натиска от профсъюзите за защита на работните места и правата на творческите работници. Skydance е основана през 2010 г. от Дейвид Елисън, син на съоснователя на Oracle Лари Елисън. Компанията се утвърди като инвеститор и продуцент на филми, сред които "Топ Гън: Маверик" на Paramount. След сливането си с Paramount миналата година Skydance се насочи към Warner Bros. Discovery, за която влезе в наддаване с Netflix. Интерес проявиха и други потенциални купувачи, включително Comcast. Акционерите на Warner Bros. Discovery получиха допълнително общо 41,9 млн. долара като компенсация за периода между края на септември и приключването на сделката, според подаден регулаторен документ. Бившият главен изпълнителен директор на Mattel Инон Крайз е назначен също за главен изпълнителен директор на Skydance. Той ще ръководи ежедневните операции и интеграцията, докато Елисън ще отговаря за творческата насока и общата стратегия. Ръководството планира икономии от 6 млрд. долара. Според Paramount голяма част от тях ще бъдат постигнати чрез мерки, които не засягат разходите за труд, включително обединяване на стрийминг технологиите и доставчиците на облачни услуги. Очаква се обаче съкращаването на разходите да засегне и работни места в Холивуд. Skydance възнамерява да обедини стрийминг платформите си, включително HBO Max и Paramount+, в една услуга. Компанията се е ангажирала да пуска поне по 30 филма годишно през първите две години след сделката и по 32 годишно през следващите три. Очаква се дългът на обединената група да бъде около 80 млрд. долара. Това ще засили натиска върху ръководството да разширява стрийминг бизнеса, да запази паричните потоци от кабелните мрежи и да подобри представянето на филмите в кината. Анализаторите от MoffettNathanson прогнозират печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) от 16 млрд. долара през 2028 г. и 19 млрд. долара през 2030 г. Очакваните приходи са съответно около 67 млрд. и 70 млрд. долара, съобщава БТА. Директорът на CNN Марк Томпсън и главният редактор на CBS News Бари Вайс ще запазят постовете си. Според подадените документи годишната основна заплата на Елисън ще бъде 5 млн. долара, а целевият му годишен бонус също ще възлиза на 5 млн. долара.

Смята се, че камерите в обществените пространства в Китай са между 700 и 800 милиона, които документират случващото се по улици и площади и веднага показват, ако например повече хора се съберат на едно място без предупреждение – това е табу в комунистически Китай. Камерите наблюдават и дали хората правилно разделят боклуците си. А благодарение на разпознаването на лица веднага става ясно кой е изхвърлил обикновения си боклук в кофата за хартия. Кадрите се събират в големи контролни центрове, обяснява АРД. На тях лицата на сниманите хора са маркирани в зелено или в червено – в зависимост от поведението им. Китай залага на разпознаването на лица особено силно там, където става дума за контрол: например в Синян, в северозападната част на страната. През 2014 година държавният и партиен ръководител Си Дзинпин обяви тази област за тестова по отношение на новите методи за наблюдение. За целта данните се събират от камерите за наблюдение, от WLAN-рутери и от полицейски контролни пунктове. Междувременно мнозина имат достъп до домовете си само след лицево разпознаване, пише германската обществена медия. Компютърни програми регистрират хората съобразно походката им. Комунистическото ръководство нарича това борба срещу терора, след като през последните години в множество региони на страната имаше нападения. Днес технологиите са ежедневие за хората в Китай. И наистина мнозина смятат, че е удобно билетите за самолет или за влак да са обвързани с лицето на притежателя им или паричните преводи да могат да се направят само с един поглед към камерата на смартфона. Повечето хора в Китай не си задават въпроса за личните данни. Та какво би могло да ти се случи, ако нямаш провинения, гласи преобладаващото мнение. Китайският апарат за наблюдение функционира – включително благодарение на технология, която позволява и двете неща: удобство за населението и всеобхватен контрол за държавата.