С измененията в Закона за защита на конкуренцията, Пармалентът разшири обхватът на забранените нелоялни търговски практики. Създава се електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки на селскостопански, хранителни продукти и суровини. Въвежда се забрана за налагане на прекомерно високи продажни цени от предприятия, които са в господстващо или съвместно господстващо положение. Цената се приема за прекомерно висока, когато значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба. При нарушение на забраната за прилагане на прекомерно високи цени КЗК ще може да налага имуществена санкция до 10 на сто от общия оборот на предприятието за предходната финансова година. При неподаване на данни или подаване на грешни данни в централния регистър за веригата на доставки ще се налагат санкции в зависимост от годишния оборот на предприятията. За най-малките - с оборот до 2,5 млн. евро глобите ще са между 2500 и 25 хил. евро, а за най-големите - с оборот над 250 млн. евро, глобите са от 50 хил. до 500 хил. евро, но не повече от 1% от оборота за миналата година. При повторно нарушение глобите са двойни, а при системни нарушения (три или повече) - до 10% от оборота.

Дефицитът на България в стокообмена през първите четири месеца на тази година достига 4,444 млрд. евро, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е увеличение на годишна база с 30,59%. Само за април дефицитът достига 1,292 млрд. евро, докато година по-рано показателят възлезе на 928,1 млн. евро, което е над 39,22% ръст. През първите четири месеца на тази година изнесените български стоки са на стойност 15,085 млрд. евро, което е със 7,3% повече на годишна база. През април общият износ на стоки е над 3,959 млрд. евро и нараства за година с 13,4%. От януари до април в страната са внесени стоки на стойност 19,529 млрд. евро, или с 11,8% повече на годишна база. През април общият внос на стоки нараства за година с 18,8% и достига 5,251 млрд. евро. При търговията със страни от Европейския съюз през първите четири месеца на тази година са изнесени стоки за 9,854 млрд. евро, а вносът е за повече от 10,859 млрд. евро, което води до дефицит от 1,005 млрд. евро. В периода от януари до април износът на български стоки за трети страни нараства с 4,9% в сравнение със същия период на миналата година и е на стойност 5,231 млрд. евро. Основни търговски партньори на България извън ЕС са Турция, Сърбия, Китай, САЩ, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Украйна, които формират 48,1% от износа за трети страни. Само през април износът нараства на годишна база със 17,1% и достига 1,464 млрд. евро. За четири месеца вносът на стоки отбелязва годишен ръст от 20,4% до близо 8,940 млрд. евро. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. Само през април той нараства с 42,3% на годишна база до 2,677 млрд. евро. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари - април 2026 г. е на минус с 3,708 млрд. евро. През април то също е отрицателно и е на стойност 1,213 млрд. евро.

България официално стана част от Европейския механизъм за стабилност. Страната ще трябва да заплати 600 млн. евро членски внос в ЕМС в следващите 5 години, а в замяна ще може да разчита на около 8,5 млрд. евро помощ при нужда. По време на днешното заседание на Управителния съвет Европейският механизъм за стабилност отчете нетна печалба за 2025 г. в размер на 1,97 млрд. евро – най-високата, регистрирана от създаването му през 2012 г. В съответствие с установената практика Управителният съвет насочи годишната нетна печалба към резервите, с което резервният фонд на ЕМС достигна 7,25 млрд. евро, става ясно от съобщение в сайта на фонда.

Военното министерство ще слее заводите ТЕРЕМ в Търговище и Велико Търново и обмисля дали да не закрие холдинговата структура, които управлява предприятията, тъй като от нея няма значителен смисъл. Заводът в Търговище “Хан Крум“ е в изключително тежко състояние, като работниците там протестират, тъй като не за взимали заплати от януари. В същото време не могат да се намерят поръчки, които да бъдат изпълнение в него, включително заради липсата на подготвен персонал. През последните години в завода "ТЕРЕМ-Хан Крум” в Търговище бяха ремонтирани танкове Т-72, които продължават да се използват от българската армия, но сега заводът няма достатъчно работа. В завода на ТЕРЕМ във Велико Търново “Ивайло“ се планира да бъдат сглобявани бронираните машини “Страйкър“, които България закупи от САЩ за около 1.2 млрд. долара. Доставката на машините се бави, но те ще осигурят достатъчно работа на завода. Идеята е двата завода да бъдат слети, като така ще се осигури заетост на малко над стоте работници в Търговище, които са в предпенсионна възраст. МО обмисля и дали да не закрие холдинговата структура, която управлява заводите. “Шапката“ няма дейност освен финансови трансфери и подписването на договори, които се изпълняват от заводите. Традиционно всяко ново ръководство на военното министерство сменя ръководството на холдинга и има своя визия за управлението на заводите. Под шапката на холдинга има седем завода. Те имат системни проблеми с осигуряването на поръчки, като най-добре през годините се представя този за ремонт на кораби "Терем - КРЗ флотски арсенал – Варна".

Програмата за компенсиране на енергоемките производства за високите цени на електроенергията вече може да се прилага. Кабинетът одобри постановлението, с което се дава ход на предоставянето на компенсациите, при това със задна дата - от 1 юли 2025 г. От помощта ще се възползват предприятията от тежката индустрия - металургия, добивна, химическа, машиностроителна и фармацевтична промишленост. Компенсациите за тях ще се задействат при средномесечни цени на тока на Българската енергийна борса над 63.91 евро за мегават час, като ще покриват 50% от разходите над тази цена. Едва в края на април тази година Европейската комисия одобри схемата за подпомагане на българската индустрия. Тя ще се прилага в рамките на три години - от 1 юли 2025 г. до 1 юли 2028 г. , като за този период предприятията ще получат общо 334 млн. евро. За първата година, която е от 1 юли 2025 г. до 1 юли 2026 г., помощта е за 124 млн. евро. Министърът на енергетиката Ива Петрова подчерта, че програмата е в съответствие с европейската рамка, която налага 50% от получената подкрепа да бъде инвестирана впоследствие в проекти, свързани с декарбонизация и енергийна ефективност. Насрещните инвестиции на фирмите трябва да започнат да функционира до 48 месеца след предоставянето на помощта. Средствата за подпомагане се осигуряват от държавния фонд „Сигурност на електроенергийната система”, в който постъпват целеви вноски от печалбата на производителите и търговците на електроенергия в страната. Справка с цените на Българската енергийна борса в сегмент "Ден напред" показва, че от 1 юли 2025 г. досега всеки месец средната цена надвишава тавана от 63 евро за мегават час с около 40-50%, а в някои зимни месеци и със 100%. По сметки на Асоциацията на работодателските организации за миналата година средната цена на електроенергията на пазара "Ден напред" е била 107 евро за мегаватчас, което е с 20% повече от цената в Германия, със 70% повече от Франция и Испания и 5-6 пъти повече от скандинавските страни. Въпреки тези разлики българският бизнес продължава основно да купува ток на трудно предвидимия и много волатилен пазар "Ден напред", вместо да сключва дългосрочни договори за покупка на електроенергия.

Президентът Илияна Йотова подписа указ за назначаването на Николай Неновски за член на Управителния съвет на Българската народна банка, считано от 13 юни 2026 г. Проф. д-р на икономическите науки Николай Неновски е редовен професор в Университета „Жул Верн“ в Амиен, Франция, и директор на Центъра за парични изследвания към Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Преподавал е като редовен и гост професор в университети в България, Италия, Франция, Китай, Русия, Ливан, Румъния, Япония и други страни. Бил е научен ръководител на повече от тридесет докторанти в България и чужбина. В периода 1996–2008 г. работи в Българската народна банка, като заема експертни и ръководни позиции в аналитичните звена, а от 2002 до 2008 г. е член на Управителния съвет на БНБ. От 13 юни 2020 г. отново е член на Управителния съвет на Българската народна банка с шестгодишен мандат.

Българската компания "Смолян ВЕ" обяви, че е въвела в експлоатация нова батерийна система за съхранение на електроенергия (BESS) в Южна България. Съоръжението разполага със значителна мощност от 80 мегавата и капацитет от 320 мегаватчаса, което го превръща в ключов елемент от енергийната инфраструктура на региона. Батерийната система се намира в град Смолян и е проектирана да изпълнява няколко важни функции. Основната ѝ цел е да предоставя услуги за балансиране на електроенергийната мрежа, като същевременно подпомага по-широкото интегриране на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Това се постига чрез съхраняване на електроенергия в периоди на ниско потребление или висок добив от ВЕИ и последващото ѝ подаване обратно в мрежата, когато търсенето се повиши. Проектът е реализиран в рамките на българската програма RESTORE, насочена към подпомагане на изграждането на инфраструктура за съхранение на енергия. "Смолян ВЕ" е компания, създадена специално за производство на електроенергия. Тя е резултат от партньорството между две дружества: Rodopi Grid Services – българска компания за електротехнически услуги и Ventura Energy Partners CE – българо-американски разработчик и инвеститор в енергийния сектор. Изграждането на батерийното съоръжение е поверено на Solarpro – утвърдена компания за инженеринг, доставки и строителство с операции в цяла Югоизточна Европа. Нейни свързани дружества ще поемат и последващото управление на обекта. Участието на новия актив на електроенергийните пазари и предоставянето на балансиращи услуги ще се управлява от KER Toki Power EAD. Това е свързано със Solarpro дружество, което е специализирано в търговията с електроенергия от възобновяеми източници и оптимизацията на батерийни системи в Централна и Източна Европа.

„Параходство Български морски флот“ АД („Параходство БМФ“) получи 14-ия си нов кораб за насипни товари. Те са част от поръчка на общо 15 плавателни съда от серията „Ком“. Флагът на 32 000-тонния бълкер бе вдигнат в китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co. Кръстницата, г-жа Мария Терзиева – финансов директор на „Хювефарма Груп“ – му даде името „Средна гора“ (SREDNA GORA). Строителството на корабите от серията започна през 2021 г. и приключва тази година, като петнадесетият ще носи името „Стара планина“.

През 1991 г. във Варна се заражда CSoft - софтуерна компания, която разработва системи за управление на банкова дейност и автоматизиране на ключови процеси във финансовите институции. Основателите са инж. Саркис Саркизов и съпругата му Христина Саркизова, които към момента притежават по 45.5% дял от дружеството СИСОФТ. Повече от три десетилетия по-късно CSoft остава на пазара и продължава да расте, като днес екипът ѝ достига 170 души. За устойчивото развитие на компанията говори и ръстът на приходите ѝ през 2024 г. - от 6.3 млн. евро до 8.7 млн. евро, или близо 38% ръст на годишна база. В първите години CSoft расте заедно с банковия сектор в България и участва в един от ключовите процеси за времето си - свързването на банковите клонове в общи централни системи. CSoft постепенно изгражда система, която покрива все повече процеси в една банка - сметки, карти, кредити, лихви, клиентски данни и други основни операции. По-късно, в началото на 2000 г., се ражда и интернет банкирането, като един от първите софтуери за дигитално банкиране в България е направен от CSoft. Днес компанията работи в четири основни направления, най-важното от които е основната банкова система BrightOS. Второто голямо направление са дигиталните решения - интернет и мобилно банкиране, които често вървят заедно с core banking системата. Третото перо включва специализирани инструменти, нужни за регулаторната и оперативната работа на банките, включително решения за провизиране и за изисквания като IFRS 9 - международен стандарт, който определя как финансовите институции оценяват риска и отчитат очакваните кредитни загуби. Четвъртата - най-новата, посока са продукти, базирани на изкуствен интелект, които компанията вече започва да внедрява при свои клиенти. CSоft предлага решенията си като система, инсталирана и поддържана при самия клиент, или като услуга, при която компанията поема настройката, управлението и поддръжката на нужните модули. През 2024 г. CSoft отчита над 2.5 млн. евро печалба. Освен в България CSoft има клиенти в Румъния, Гърция, Северна Македония и Великобритания, като фокусът на компанията гледа извън Балканите към по-широкия европейски пазар. Един от тези клиенти сега влиза и като инвеститор. Банковата група Eurobank, собственик на Пощенска банка в България, инвестира във варненската софтуерна компания чрез люксембургския си Innovation Investment Fund, като самото придобиване на дялове ще стане през "Юробанк България". Сделката е за придобиване на непряк съвместен контрол върху CSoft. Днес екипът на компанията е малко над 170 души, като основното ядро се състои от софтуерни разработчици, специалисти по бизнес анализ и осигуряване на качеството. Около тях работят още екипи по системна архитектура, потребителско изживяване и поддръжка на продуктите. Планът на CSoft е до края на годината да разшири екипа с още около 30 души, като в същото време отвори и нов офис.

Тихомир Каменов създава "Търговска лига - Национален аптечен център" през 1991 г., като компанията бързо се превръща в лидер в дистрибуцията на лекарства в България. Десетина години след създаването "Търговска лига" вече е с пазарен дял от около 45% и започва да произвежда лекарства в собствен завод във Варна. Генеричният производител "Чайкафарма висококачествените лекарства" също започва да расте с бързи темпове и през 2015 г. е листнат на фондовата борса в София. Паралелно с това групата развива дистрибуторската си мрежа и на дребно, като инвестира в аптеки - първоначално чрез непряк контрол върху веригата "Образцови аптеки" въпреки законовите ограничения за вертикална интеграция в бранша. Междувременно "Търговска лига" решава да намали пазарния си дял в дистрибуцията на лекарства и започва да се насочва към производството им и инвестициите в болници чрез "Български кардиологичен институт". Първите й клиники са специализирани по кардиология, а впоследствие основава многопрофилни болници "Сърце и мозък". Новият по-голям размах личи и от смененото име - след 2019 г. "Търговска лига" от национален се прекръщава на глобален аптечен център. През 2008 г. групата основава и здравноосигурително дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве", прелицензирано впоследствие като застрахователно, което по-късно се ориентира и към най-динамичния сегмент на пазара на общо застраховане - автомобилните полици. През 2021 г. е създадено и едноименното пенсионно дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве". Мажоритарен собственик на дружествата от групата е Тихомир Каменов, който от години ръководи бизнеса си от Швейцария. През 2026 г., в разгара на войната с КФН около дейността на застрахователя "ДаллБогг", Каменов прехвърля контролния дял от 54.85% от капитала на "Търговска лига" на сина си, който също се казва Тихомир и е американски гражданин. Консолидираните приходи на "Търговска лига" за 2024 г. - последната, за която има финансови данни - са 447.6 млн. евро (875.5 млн. лв.). Публичната "Чайкафарма" не е включена в консолидацията - нейните консолидирани приходи за същата година са 27.8 млн. евро (54.4 млн. лв.), а година по-късно нарастват до 33.4 млн. евро (65.4 млн. лв.). Въпреки сравнително скромния си бизнес тя е сред най-големите компании на борсата по пазарна капитализация - текущо близо 0.9 млн. евро, или около 10% от общо 9 млрд. евро за целия основен пазар на БФБ. Тя обаче има изключително нисък свободно търгуван дял и котировките, съответстващи на 200 - 300 пъти печалбата, трудно могат да се приемат за меродавни за реалната ѝ стойност.

Столичният общински съвет (СОС) прие три доклада, с които стартира процедура за избор на нови членове на Съвета на директорите на търговските общински дружества. Сред тях са “Метрополитен” ЕАД, “Столичен автотранспорт” ЕАД, “Столичен електротранспорт” ЕАД, “Център за градска мобилност” ЕАД, “Софинвест” ЕАД, Надзорен съвет на “Топлофикация София” ЕАД, “Спортна София-2000” ЕАД, “Софийски имоти” ЕАД, дружествата, които стопанисват петте столични пазара, както и общинските лечебни заведения.За шестте най-големи общински дружества в приетия доклад се определят изискванията към кандидатите за членове на съвета на директорите. С приемането на предложеното решение ще се гарантира, че при провеждане на конкурсната процедура се спазват принципите на публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и пропорционалност, както и недопускане на дискриминация. През октомври се очаква да започнат конкурсите за избор на нови членове на Съвета на директорите на общинските дружества. Dnes.bg

Нов водопровод с дължина 11.4 км ще осигури водоснабдяване на село Волуяк и община Костинброд. Инвестицията в него е 4.1 млн. евро и е направена от "Кока-Кола ХБК България". Официалното откриване на водопровода съвпадна с тържество по повод 30-годишнината на завода на "Кока-Кола" в Костинброд. Водопроводът ще осигурява 2.1 млpд. литpa вoдa годишно както за жителите на Костинброд и Волуяк, така и за производствената база на компанията. Сиcтeмaтa нa "Koĸa-Koлa" имa oбщa дoбaвeнa cтoйнocт ĸъм бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa oт 623 млн. eвpo или 0.6% oт БBΠ. Дaнъчният пpинoc e 267 млн. eвpo или близo 1% oт oбщитe дaнъчни пpиxoди. Oт мecтни дocтaвчици компанията е зaĸyпила cтoĸи и ycлyги зa 114 милиoнa eвpo. Вcяĸo paбoтнo мяcтo в oфиcитe и двата зaвoда на "Кока-Кола ХБК България" - в Костинброд (за безалкохолни напитки) и Банкя (за бутилиране на натурална минерална вода) подпомага други четири. Системата на "Кока-Кола" пoдпoмaгa oбщo 16 500 paбoтни мecтa, а пряко заетите са 3500. Зa пocлeднитe пет гoдини в завода в Костинброд, който отбеляза 30 години, ca инвecтиpaни нaд 80 милиoнa eвpo. За 2024 "Кока-Кола ХБК България" отчита 15.7% ръст на приходите, които надхвърлят 670 млн. лв., и 88.654 млн. лв. печалба.

Професионален футболен клуб “Лудогорец” още не е получил цялата трансферна сума за продажбата на Руан Круз в Бразилия. През февруари миналата година грандът “ Ботафого” купи от разградчани нападателя за около 10 млн. евро, но не са платили все още цялата сума по трансферира. Това стана ясно от южноамериканския съд в списък на всичките суми, които кредиторите на клуба от Рио де Жанейро имат да взимат. Сред тях е и “Лудогорец”, като парите, които в Разград трябва да получат, са 6,1 млн. евро. Именно заради парите за Руан Круз и други задължения “Ботафого” е със забрана за входящи трансфери. През зимата нападателят се завърна в “Лудогорец” под наем и договорът му е до края на годината.

Европейската централна банка повиши водещите лихвени проценти с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта) след края на двудневното си заседание по паричната политика във Франкфурт. Това е първа промяна на ставките на ЕЦБ от година, както и първо увеличение от септември 2023 г. ЕЦБ намали очакванията си за икономическия растеж в еврозоната за тази година и догодина, като в същото време повиши прогнозите за инфлацията. Водещите лихви на ЕЦБ - по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение, достигат съответно 2,25 на сто, 2,35 на сто и 2,65 на сто, като ще се прилагат от 17 юни. В базовия сценарий на новите прогнози на ЕЦБ се очаква инфлацията тази година да бъде средно 3,0 на сто, след което постепенно да намалее до 2,3 на сто през 2027 г. и до 2,0 на сто през 2028 г. При предишните прогнози на банката, публикувани през март, беше заложено инфлацията през 2026 г. да бъде 2,6 на сто, 2 на сто догодина и 2,1 на сто през 2028 г. За основната инфлация, която не включва цените на енергията и храните, базовият сценарий предвижда средно 2,5 на сто инфлация през 2026 и 2027 г. и 2,2 на сто през 2028 г. По отношение на икономическия растеж ЕЦБ сега предвижда БВП на еврозоната да нарасне с 0,8 на сто тази година и с 1,2 на сто през 2027 г., докато през март очакваше съответно 0,9 на сто и 1,3 на сто догодина. За 2028 г. оценката остава непроменена, като се очаква растеж с 1,5 на сто.

Средната цена на селскостопанската продукция в ЕС намалява с 2,9 на сто през първото тримесечие на 2026 г. в сравнение с първите три месеца на 2025 г., сочат данните на Европейската статистическа служба Евростат, публикувани на сайта й. Това е малко по-висок темп на спад спрямо последното тримесечие на 2025 г. (-1,7 на сто). Средната цена на селскостопанската продукция (стоки и услуги, използвани в земеделието и несвързани с инвестиции като енергия, торове или фуражи) се променя незначително (-0,4 на сто) през първото тримесечие на 2026 г. Това е продължение на тенденцията на относителна ценова стабилност при тези ресурси, наблюдавана през 2025 г. Средната цена на селскостопанската продукция през първото тримесечие на 2026 г. отбелязва спад на годишна основа в 19 страни от ЕС. Най-сериозни понижения са регистрирани в Белгия (-12,9 на сто спрямо първото тримесечие на 2025 г.), Германия (-11 на сто) и Литва (-10,8 на сто). В останалите 8 страни от ЕС цените се повишават, като най-значителен ръст е отчетен в Малта (14,8 на сто), Хърватия (8,5 на сто) и Финландия (5,5 на сто). По отношение на средната цена на селскостопанската продукция, несвързана с инвестиции, спадове са отчетени в 14 страни от ЕС. Най-големите намаления са регистрирани в Германия (-3,8 на сто), Нидерландия (-3,4 на сто), Кипър и Португалия (-3,1 на сто и в двете страни). В останалите 13 страни са отчетени увеличения, като най-високи са те в Литва (16,8 на сто), Румъния (5 на сто) и Ирландия (3,6 на сто). Средната цена на селскостопанската продукция в България през първото тримесечие на 2026 се понижава на годишна основа с 3,03 на сто, а на несвързаната с инвестиции селскостопанска продукция нараства с 0,8 на сто. Цените на млякото и зърнените култури на равнище ЕС намаляват средно съответно с 15,5 на сто и 11,7 на сто през първото тримесечие на 2026 г. в сравнение със същото тримесечие на 2025 г. Сред стоките и услугите, използвани в земеделието, средните цени на торовете и подобрителите на почвата в ЕС се повишават с 6,6 на сто през същия период, докато цените на фуражите и енергията намаляват съответно с 4,9 на сто и 0,6 на сто.

Бюджетният дефицит на САЩ за май е спаднал с 23 млрд. долара, или със 7% - до 293 млрд. долара. Това е главно поради промени в календара от предходната година при изплащането на помощи. И разходите, и постъпленията са спаднали. Постъпленията са понесли сериозен удар от възстановяването на спешните мита на президента Доналд Тръмп. Това съобщи американското министерство на финансите. Възстановяванията на мита възлизат на 21,97 млрд. долара през май срещу брутни митнически постъпления от 21,93 млрд. долара, което води до нетни митнически изходящи потоци от 42 млн. долара за месеца, съобщи финансовото ведомство. Агенцията за митници и гранична охрана на САЩ започна да издава възстановявания на около 166 млрд. долара от мита, събрани по силата на Закона за международни извънредни икономически правомощия, които бяха обявени за незаконни от Върховния съд на САЩ през февруари. Преди това митата се бяха превърнали в значителен източник на месечни постъпления за министерството на финансите, достигайки нива от около 30 млрд. долара в края на миналата година. Общите постъпления за май спаднаха с 36 милиарда долара, или 10%, до 336 млрд. долара в сравнение с май 2025 г., докато разходите спаднаха с 59 млрд. долара, или 9%, до 628 млрд. долара. Като се вземат предвид обаче календарните промени на някои плащания от юни 2025 в май същата година, министерството на финансите заяви, че коригираният бюджетен дефицит за май в размер на 293 милиарда долара би представлявал увеличение със 71 млрд.долара, или 32%, спрямо предходната година. Бюджетният дефицит за първите осем месеца на фискалната 2026 година, започваща на 1 октомври, възлиза на 1,246 трилиона долара, което представлява спад със 118 млрд. долара, или 9%.

Азиатската банка за развитие (ADB) одобри заем в размер на 645,8 милиона евро за финансиране на изграждането на 127-километрова железопътна линия в Турция, с което ще се засили ролята на страната като жизненоважен транспортен и логистичен център, свързващ Европа и Азия. Новината беше съобща официално от банката и цитирана от Daily Sabah. Проектът за железопътен прелез Истанбул Север (INRAIL) имаше за цел да заобиколи метрополния район на Истанбул и да осигури висококапацитетна сухопътна железопътна връзка през Босфора. Проектът планира да свърже две основни летища с националната железопътна мрежа. Генералният директор на Азиатската банка за развитие за Централна и Западна Азия, Лия Гутиерес, заяви, че този водещ железопътен проект засилва стратегическата роля на Турция като ключова връзка между Азия и Европа, осигурявайки по-бързо, висококапацитетно и по-надеждно движение на товари. Банката е проектирала електрифицирания маршрут, за да облекчи пречката във веригата за доставки както за пътници, така и за товари. Азиатската банка за развитие и Световната банка съфинансираха инициативата за рационализиране на подготовката на проекти и предоставяне на ефективна подкрепа за развитие. Длъжностните лица прогнозираха общата стойност на проекта да бъде над 8 милиарда евро. Банката планира втори заем за същата сума за разглеждане през 2028 г. Проектът е в съответствие с 12-ия план за развитие на Турция и Генералния план за транспорт и логистика. По-рано през март Световната банка одобри финансиране от близо 2 милиарда евро за същия проект.