Средната възраст на ЕС се е увеличила с 2,1 години за последните 10 години, като увеличение е регистрирано във всички страни от съюза с изключение на Германия и Малта, където тя е намаляла с 0,4 години. През 2025 г. средната възраст на европейците е достигнала 44,9 години, а в България е 47,3 години. 44,9 години средна възраст означава, че половината хора в ЕС са над тази възраст, а другата половина – под нея. Застаряването на населението е най-силно изразено в Словакия и Кипър, където медианата се е увеличила с 4 години, следвана от Италия (3,9 години), Гърция и Полша (3,8 години) и Португалия (3,7 години). Най-малко увеличение се наблюдава в страните от Северна и Западна Европа. В Швеция, Люксембург и Белгия то е с под 0,5 години за всяка една от страните.

Преди години българската обувна индустрия е носила добър поминък на много хора от различни краища на страната. Габрово е един от градовете, в които са се произвеждали кожи, обувки, чанти, галантерия. Сега тази дейност е почти преустановена, повечето предприятия са фалирали или просто са спрели своите производства. Според Пламен Иванов, председател на Браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната промишленост, в сектора се преплитат недостиг на кадри, безконтролен внос, отсъствие на заинтересованост и на подкрепа от страна на държавата. След като в Габрово е затворена единствената професионална гимназия за текстил и кожи, бизнесът с обувки започва да изпитва остър недостиг на работници, на майстори и технолози. Пламен Иванов е и един от ръководителите на „Техномат–Меркурий“-Габрово и счита, че втората причина за краха е безразборният внос от Китай и Турция. Пазарът е наводнен с евтина и често некачествена стока, а родните производители не могат да издържат на натиска. Някога България е имала над 200 предприятия, свързани с обувното и галантерийното производство. Днес са останали не повече от 20, и то по-малки фирми с персонал обикновено под 50 души. В Пещера, някогашният „град на обувките“, от 27 производители са оцелели едва 3-4. Завод „Пещера“, последният гигант в обувната индустрия, затваря по време на пандемията и повече не отваря. Типичен пример за свиването на бранша е „Техномат-Меркурий“ – фирма за производство и търговия с обувни изделия от естествена кожа и обработка на естествени кожи за собствени нужди. От над 400 служители в нея днес работят около 70 човека. "На нашия пазар не повече от 5% от обувките са родно производство, останалото е внос, като по-голямата част от него е със съмнителен произход“, посочва Пламен Иванов. Продажната цена на качествени български обувки от естествена кожа е далеч под реалната себестойност и е доста по-ниска в сравнение с европейския пазар. Част от оцелелите фирми работят основно на ишлеме за Италия, а износът на готови български обувки почти липсва. Производителите често внасят подметки и материали от Италия, защото у нас вече почти няма кой да ги изработи. Ingiliz Group – Пещера е пример за устойчив обувен бизнес в България, който успява да се позиционира на международната сцена.

Собственикът на "Инса ойл" Георги Самуилов купи дружеството "Международен център по фирмено управление", на което навремето е предоставена за ползване резиденция "Бистрица" край София. В началото на 90-те години на миналия век бившата резиденция на Тодор Живков е дадена за школа за обучение на стопански кадри, в която са съдружници британският бизнесмен Робърт Максуел и група български държавни предприятия. После става личен дом на боса на "Мултигруп" Илия Павлов, чак до убийството му през март 2003 г. Годишно генерира малки приходи от отдаване на помещения под наем за съоръжения на мобилен оператор (70 хил. лева за 2024 г.), но трайно е на загуба (с изключение на последните две години). През септември 2025 г. "Глоубс груп" с едноличен собственик Георги Самуилов придобива 96.12% от "Международен център по фирмено управление" (МЦФУ). Променя седалището на МЦФУ със с. Стряма, община Раковски, където са и останалите му дружества, и сменя системата на управление от двустепенна - УС и НС, на едностепенна. "Глоубс груп" е собственост официално на Самуилов отскоро - от 2024 г., като през 2021 г. неговото GS Residence купува от дружеството парцел от около половин декар на ул. "Цар Асен" в Пловдив за 18 хил. евро, върху който построява сграда. Продавачи са наследниците на Илия Павлов, от една страна, и от друга, Георги Крумов - някогашен управляващ партньор на частния инвестиционен фонд Equest, а сега почетен консул на Чили в България. Дружествата - "Би Ти девелопмент сървисиз" на първите и "Джи Би Кей ризортс" на Крумов имат по 48.06% дял в компанията. Три процента според доклада за дейността притежава "Максуел корпорейшън" , а останалите 0.88% принадлежат на 24 български предприятия с преобладаващи дялове от 0.04% и 0.01%, наследство от годините на школата за обучение на стопански кадри. "Международен център по фирмено управление" е имал договор с Министерството на финансите от зората на прехода (6 април 1990 г.), с което са му предоставени за ползване резиденцията, наречена "Учебен център Бистрица" и прилежащите й терени от 135 дка, за сумата от 6 млн. лева. Това става по силата на решение на Министерския съвет (Решение 110 от 21 май 1990 г.). Правото за ползване е предоставено за 50 години, което означава, че би трябвало да изтече през 2040 г. През май 2000 г. обаче Правителството на Иван Костов прекратява правото на ползване на "Международен център по фирмено управление" върху "Учебна база - Бистрица", поради изтичане на договора от 1990 г. (решение №264 на МС от 12 май 2000 г.). Разпорежда се статутът на имота да бъде сменен от частна в публична държавна собственост и той е предоставен за безвъзмездно управление на Института по публична администрация и европейска интеграция към министъра на държавната администрация. На областния управител на София се възлага да отрази промяната в акта за държавна собственост. В решението на МС въпросният имот е описан така: основна сграда с площ 840 кв.м, гараж - 188 кв.м, помощна сграда - 70 кв.м, трафопост - 36 кв.м, агрегатно помещение - 24 кв.м, и неурегулирано място - 135 дка. Ако това решение е в сила и няма последващи промени, МФЦУ не би следвало да има права върху сградата. Справка в кадастъра сега показва, че имотът е разделен на две долепени сгради, всяка с отделен идентификатор. Едната е със застроена площ 1420 кв.м и тя е публична държавна собственост по силата на акт от юли 2000 г. (вероятно в изпълнение на решението на кабинета "Костов"). Предоставена е за ползване на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. По-малката е със застроена площ 829 кв.м и като неин собственик в кадастъра сега е посочен "Международен център по фирмено управление". В баланса на "Международен център по фирмено управление" за 2024 г. няма отбелязани нито сгради, нито земи. Вписани са единствено нематериални активи (концесии, патенти, лицензи) за 434 хил. лева.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е излязла с определение, с което допуска предварително изпълнение на решение на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да възложи на консорциум "ИСПА" ремонта на жп участък София-Перник-Радомир. В консорцуима влиза фирмата "СА.И.Е", свързвана от различни медии с бизнесмена Христо Ковачки. Поръчката е на стойност 215,4 млн. евро без ДДС (421 283 219 лв. без ДДС). Така НКЖИ ще може да сключи договора и да изплати 10% аванс от стойността му, докато КЗК разглежда по същество жалбите на останалите участници в процедурата по избора на изпълнител. Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) в тридневен срок от съобщаването му на страните. Победителят в търга бе обявен в края на миналата година. Обществената поръчка е за строеж на двойна жп линия за скорости до 160 км/ч, обновяване на коловозното развитие в гарите и пълно премахване на пресичанията на едно ниво с пътния и пешеходния трафик. Трябва също така да се изградят два двупътни тунела - Батановци, с дължина около 880 м, и Бушляк - с дължина около 400 м. И още - да се направят 8 мостови съоръжения с отвори от 25 до 50 метра. За изпълнител бе избран консорцуим "ИСПА". В него влизат фирмата "Интерконекта" и свързваната с Христо Ковачки "СА.И.Е". Тя е позната като участник в редица търгове на "Булгартрансгаз", включително за новите сондажи в газохранилището в Чирен и за част от разширението на газопреносната мрежа по трасето на Вертикалния газов коридор. "СА.И.Е" ЕООД е свързвана с Ковачки - бизнесмена, представящ се за консултант на големи ТЕЦ-ове у нас, но считан за техен реален собственик. "СА.И.Е" декларира опит в ремонти на училища и детски градини в Бобов дол, Радомир и Гълъбово. Седалището на компанията е в ж.к. "Изток" в София, а предметът ѝ на дейност е "инженерингова, търговска и предприемаческа дейност в областта на промишленото и гражданското, хидромелиоративното, хидротехническото строителство", "производство на строителни материали, елементи, детайли и конструкции", "организация и мениджмънт в областта на промишленото и гражданското строителство" и др. Управител е Венцислав Петков, а едноличен собственик на капитала - "ВИ ПИ СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ". Решението за избора на консорциума "ИСПА" бе обжалвано пред КЗК на 26 януари 2026 г. от останалите участници в процедурата - Сдружение "ПТТ Перник - Радомир", "Консорциум Страбаг Рейл Кънстракшън" ДЗЗД и Обединение "Рейлуей БГ Запад".

Bulgaria Sat, операторът на първия български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1, обяви нова фаза в стратегическото си развитие, с фокус върху предоставяне на защитени сателитни комуникации (secure SATCOM), интегрирани end-to-end решения и услуги за нуждите на отбраната, сигурността и критичната инфраструктура и развойна дейност с потенциал за индустриално производство в България. Операторът на геостационарния комуникационен сателит BulgariaSat-1 разширява дейността си отвъд традиционните телекомуникационни услуги и позиционира сателита като стратегически комуникационен капацитет в контекста на нарастващите изисквания за сигурност, устойчивост и комуникационен суверенитет в Европа. Новата стратегия включва предоставяне на гарантиран сателитен капацитет за държавни структури, решения за критична инфраструктура, като енергийната и транспортната, интеграция на сателитен капацитет, наземна инфраструктура и оперативно управление, както и разработва нов тип защитени наземни терминали с цел бъдещо серийно производство в страната. Стратегическата трансформация се развива в синхрон с инициативата GovSatCom на Европейски съюз, чрез която Европейският съюз изгражда система за координирано използване на защитени сателитни комуникации за нуждите на държавните институции, отбраната и сигурността, за управление на критичната инфраструктура и управлението на кризи в рамките на държавите членки на ЕС и намалява зависимостта от външни за Европа оператори. BulgariaSat-1 осигурява покритие на Балканите, Черноморския регион, Европа, Близкия изток и Северна Африка – региони с ключово значение за отбраната, граничния контрол, енергетиката и управлението на кризи. Геостационарната орбита предоставя стабилен и предвидим капацитет, използван традиционно за държавни и отбранителни комуникации.

Германската Hamberger Industriewerke, която преди повече от 20 години направи завод за тоалетни седалки в Севлиево, ще продаде част от бизнеса си на фонда за дялов капитал Mutares - производството на подови настилки - една от основните дейности на семейната компания в Германия, която осигурява половината от оборота й. Сделката засяга и "Хамбергер България", където преди няколко години бяха изградени допълнителни мощности и за дървен паркет. Mutares обяви, че е подписал споразумение за придобиване на бизнеса с подови настилки на Hamberger Industriewerke, който оперира под марката HARO. Очаква се сделката да приключи през второто тримесечие на 2026 г., след като мине регулаторно одобрение. Компанията е лидер в производството на паркет и други твърди подови покрития в Германия и има силно европейско и азиатско присъствие, а бизнесът е добре позициониран да се възползва от текущата пазарна среда. Той генерира около 150 млн. евро годишни приходи, или половината от общо 300 млн. евро оборот на Hamberger Industriewerke. Сделката засяга дейности в Германия и България с над 700 служители, които произвеждат паркет, ламинат, дизайнерски подови настилки, спортни настилки и акустични панели. Сделката ще засегне около 20% от дейността на завода в Севлиево. През 2024 г. нетните приходи "Хамбергер" нарастват с 4% до 92.8 млн. евро (181.5 млн. лв.). Това означава, че продажбите на паркет са приблизително 18 млн. евро. Преструктурирането вече е в ход. В началото на февруари тази година едноличният собственик е взел решение за преобразуване на "Хамбергер България" чрез отделяне на част от имуществото му в "Хамбергер флоринг България". Новото дружество е регистрирано през декември 2025 г. и както може да се съди по името, към него ще мине производството на подови настилки, което Mutares купува. Земята и сградите ще останат в "Хамбергер България". Общите дълготрайни материални активи на българското дружество към края на 2024 г. са 28.9 млн. евро. Към новата компания ще преминат и 174 души персонал, или 17% от общо заетите 1050 души. Намалените в бъдеще приходи от паркет в "Хамбергер" в Севлиево вероятно ще бъдат компенсирани от увеличение при тоалетните седалки, тъй като заводът ще поеме част от производството в Германия. Миналия октомври Hamberger съобщи, че се налага да закрие производството в Рордорф в края на 2025 г., като мярката ще засегне около 40 работни места. Причината е негативната тенденция на пазара на тоалетни седалки като цяло, който страда от слабата активност в строителството и ремонтите в Германия и Европа. Част от германското производство ще бъде прехвърлено в завода в Севлиево, както и част от отдела "Продажби". Освен в Германия и България групата има производство на тоалетни седалки също в Китай и Египет. В Севлиево е най-голямата фабрика на групата Hamberger за производство на тоалетни седалки и практически най-големият такъв производител в Европа. Германската компания влезе в страната през 2003 г. заради свой ключов клиент - Ideal Standard (сега част от Villeroy & Boch), който произвежда санитарна керамика и арматура в града. С времето производството поетапно беше разширено, добавени бяха и други клиенти и сега почти цялата продукция е за износ. През 2016 г. компанията обяви, че започва да прави и подови настилки. Днес "Хамбергер" е вторият по големина работодател в областта. Mutares е създаден като фонд за частен капитал в Мюнхен през 2008 г., но с времето разширява дейността си и се превръща в глобален играч с дейности по целия свят и офиси в Европа, Азия и САЩ. Приходите на групата за 2024 г. са 5.3 млрд. евро, а служителите са над 34.5 хил. души. Hamberger Industriewerke е базирана в Щефанскирхен и се определя като средно голям семеен бизнес. Компанията е основана през 1866 г. и днес включва няколко подразделения. Основното от тях - за подови настилки, е създадено през 1950 г., като заводите днес са в Германия и България. Тоалетни седалки се произвеждат от 1912 г., като българската локация е с най-голяма площ - 74 хил. кв.м. Германия се нарежда втора със 17 хил. кв.м производствена площ, а заводът в Китай е върху 5300 кв.м. Групата има собствено горско стопанство, откъдето си осигурява суровина, както и собствена ферма за месо и колбаси. Групата има 2300 служители и годишни приходи приблизително 300 млн. евро. Продуктите й се изнасят в над 90 държави по света.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно реши, че производствената линия на завода за дървесни плочи „Кроношпан“ във Велико Търново остава спряна поради установени нарушения на екологичните норми и разпространение на силни миризми, които засягаха качеството на живот в града. Производственият процес беше преустановен в края на миналата година със заповед на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). Решението на екоинспекцията бе продиктувано от зачестили сигнали за замърсяване на атмосферния въздух. Въпреки че дружеството обжалва принудителната административна мярка пред Административен съд – Бургас, върховните магистрати оставиха в сила предходното решение, с което обектът остава запечатан. Спирането на една от основните производствени линии на голям инвеститор като „Кроношпан“ поставя на дневен ред въпроса за баланса между индустриалното развитие и екологичните стандарти. Окончателното решение на ВАС е ясен сигнал към бизнеса, че устойчивото развитие и модернизацията на филтриращите системи са задължително условие за легитимна икономическа дейност.

Пловдивската фирма "Елвеко Електромонтажи" е специализирана в изграждането на електро- и ВиК инсталации, инфраструктурни обекти, цялостно строителство, железопътно строителство. Разполага със собствен жп възел в близост до сградата на митниците в Пловдив, на който могат да бъдат извършвани доставки с жп транспорт и товаро-разтоварна дейност. Преди вече десет години компанията кандидатства по мярка за енергийна ефективност на малките и средните предприятия, отворена от Министерството на икономиката през 2016 г. Финансирането е по линия на програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020, а бюджетът по мярката е около 70 млн. евро (176 млн. лв.). Проектът на "Елвеко" е за малко над 721 хил. евро (1.4 млн. лв.) без ДДС и решава да кандидатства с проект за закупуване на нов тип багер. След като "Елвеко" най-накрая получава покана от Управляващия орган на програмата, че може да стартира проекта си, като искат нови актуални оферти от доставчиците и правят вид "малка обществена поръчка" - задължителната процедура между трима потенциални доставчици. Печели "Просол" ООД. Банката отпуска парите, машината пристига и започва работа. Около година по-късно обаче "Елвеко" получава известие, че им е наложена финансова корекция и НАП директно блокира сметката им. Поводът е, че "мини обществената поръчка", която е трябвало да направят и е задължителна по закон, е проведена неправилно, а доставчикът "Просол" е бил избран на база субективни критерии. бързо", коментират от "Елвеко". В същото време обаче наложената им санкция е, защото изискването базите да са в България ограничава потенциални участници от съседни държави, т.е. един вид се нарушават правата на свободно договаряне. Корекцията е 10% от сумата на проекта, който включва и самоучастието на компанията. "Елвеко" обжалват и втората корекция, като към момента има решение на Административния съд в Пловдив, който я отменя. От министерството обаче обжалват обратно. "Елвеко" е допуснала нарушение при възлагането на доставката на конкретната машина, а проверките за законосъобразност на проведените процедури за избор на изпълнител не изключват възможността за извършване на последващ контрол, заявяват експертите на Министерството на иновациите и растежа (МИР). Според Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление размерът на корекцията следва да се прилага върху общата стойност на разходите, засегнати от установената нередност (в т.ч. безвъзмездна помощ и съфинансиране). Казусът все още е в съда, като след произнасянето на съда Управляващият орган ще предприеме действия.

„Ейч Ар Кепитъл“ АД и „МФГ Инвест“ АД са подписали окончателния договор за сделката за 6% от капитала на платформата за търговия и доставка на хранителни продукти и стоки за дома eBag.bg. Сделката е за 5074 броя поименни, налични, привилегировани акции от клас Б. Прехвърлянето е оформено с джиро съгласно законовите изисквания и продажбата е отбелязана в Книгата на акционерите на „Кънвиниънс“ АД (компанията, която стои зад сайта eBag.bg, - б.ред.), посочва се в съобщението на „Ейч Ар Кепитъл“. Продажната цена на една акция е в размер на 951 евро, а общата продажна цена е в размер на 4 825 374 евро. Продавачът ще получи сумата в срок от 5 работни дни и след представяне на всички необходими документи на банката доверител по емисията облигации на „Ейч Ар Кепитъл“ АД. Компанията набра 5 млн. евро от продажбата на конвертируеми облигации, за да финансира сделката. След сделката „МФГ Инвест“ ще остане с дял от малко над 6% в платформата. „Ейч Ар Кепитъл“ ще увеличи дела си до близо 26%. Съгласно договорената цена на акциите оценката на eBag.bg възлиза на 81 млн. евро (близо 159 млн. лева).

Франция, дългогодишен селскостопански лидер в Европейския съюз (ЕС), отбеляза спад на търговския си излишък в хранително-вкусовата промишленост за миналата година, засегната от зависимостта от износа към пазари извън блока и трудностите при задоволяване на вътрешното търсене, докато други европейски страни печелят позиции, съобщава Euractiv. Благодарение на своите вина, зърнени храни и млечни продукти, Франция е селскостопанската звезда на Европа. През 2024 г. стойността на производството на страната достига 88,3 млрд. евро, най-високата в ЕС, следвана от Германия (75,5 млрд. евро), Италия (70,2 млрд. евро) и Испания (68,7 млрд. евро). И все пак търговският баланс се влошава. През 2025 г. Париж регистрира най-слабите си резултати в търговията със селскостопански храни от четвърт век, както и най-нисък излишък от 25 години. Това не е просто краткосрочна криза, а резултат както от външни сътресения, така и от по-дълбоки структурни проблеми. В продължение на десетилетия излишъкът на Франция в хранително-вкусовата промишленост се движи от износа на продукти с висока добавена стойност, като вино и спиртни напитки, продавани както в рамките на ЕС, така и в трети страни. Тази нарастваща зависимост направи Франция особено уязвима, когато през лятото се появиха търговски търкания. През юли и август двата основни експортни пазара на Франция за вино и спиртни напитки – САЩ и Китай – наложиха високи мита: 15% за вино и спиртни напитки от ЕС в САЩ и до 34,9% за спиртни напитки в Китай. Въздействието беше незабавно: износът на вино спадна с 8% по стойност, а цените на спиртните напитки се сринаха с цели 25%. Франция също така се сблъска с рязък спад в износа на зърнени култури, засегнат от лошата реколта през 2024 г. и загубата на ключов купувач на пшеница Алжир на фона на геополитическото напрежение. Други страни от ЕС са се справили по-добре с предизвикателствата, като са се съсредоточили върху висококачествени местни продукти или ефективни технологии и като разчитат в по-голяма степен на търговията в рамките на ЕС. Испания, например, консолидира позицията си на четвъртия по големина износител в ЕС, благодарение на „ясното предимство в ценовата конкурентоспособност“ при ключови продукти като плодове, зехтин и свинско месо. Също така в Източна Европа конкурентите растат бързо. Полша, по-специално, разширва своя производствен и експортен капацитет, като комбинира силна разходна ефективност с все по-интегрирана агрохранителна промишлена верига. Но най-ясният пример е Италия, която се конкурира по качество и брандиране, а не по цена, използвайки географски предимства. Страната е постигнала рекорден износ от около 73 млрд. евро в селскостопански хранителни продукти през 2025 г., което е с 5% повече спрямо 2024 г. Франция също така страда от известна степен на елитаризъм. Разчитайки на силна и кодифицирана традиция, тя не успя да се адаптира към променящото се потребителско търсене, тъй като хората все повече жадуват за по-евтини продукти и вече не искат да прекарват часове в кухнята за по-сложни ястия. При плодовете и зеленчуците страната вече отчита дефицит. Потреблението се измества от пресни продукти към преработени.

Страните от БРИКС навлязохс в нов етап от усилията си да намалят зависимостта от щатския долар чрез въвеждането на трансгранична платежна система, базирана на бразилската технология Pix. Новата платформа Decentralized Cross-Border Messaging System (DCMS) използва блокчейн инфраструктура и свързва националните платежни мрежи на страните членки, позволявайки разплащания в местни валути и бъдеща интеграция с цифровите валути на централните банки. Системата може да обработва до 20 000 съобщения в секунда, като елиминира нуждата от кореспондентски банки и намалява разходите за международни транзакции. Тя е проектирана да работи дори при ограничена свързаност, а част от кода ѝ ще бъде отворен, за да улесни присъединяването на нови държави. Това е ключов елемент от стратегията на БРИКС да изгради алтернативна финансова инфраструктура, независима от западните системи като SWIFT. Инициативата идва в момент на рекордно негативни настроения към долара сред институционалните инвеститори. Според проучване на Bank of America позиционирането срещу долара е най-песимистичното от 2012 г. насам. Паралелно с това страните от БРИКС вече са преместили значителна част от взаимната си търговия към местни валути - Русия и Китай например извършват около 90% от двустранните си разплащания в рубли и юани. Бразилската технология Pix е в основата на новата система. В Бразилия тя революционизира ежедневните плащания чрез мигновени, евтини трансфери, достъпни 24/7. Успехът ѝ я превърна в модел за международна адаптация. Разширяването на БРИКС след 2024 г. с присъединяването на Египет, Етиопия, Иран, ОАЕ, Саудитска Арабия и Индонезия увеличи икономическата тежест на блока, който вече представлява над 40% от световното население. Платформата BRICS Pay, която ще използва DCMS, позволява директни разплащания между реал, юан, рупия, рубла и други валути, като намалява валутния риск и зависимостта от доларовата ликвидност. Въпреки напредъка, проектът има значителни слабости. Липсата на централизирано управление затруднява изграждането на доверие, а различните национални интереси и особено напрежението между Индия и Китай могат да забавят интеграцията. Много от валутите в блока не са свободно конвертируеми, а пазарите им са плитки в сравнение с доларовия. Съществува и риск от прекомерна доминация на Китай, чиято система CIPS вече е свързана с над 120 държави.Алтернативният геополитически блок има огромен потенциал, но вътрешните противоречия го спират. Външният натиск също е фактор. Президентът Тръмп заплаши със 100% мита държавите, които активно заобикалят долара. Бразилският президент Лула да Силва отговори, че страната "може да оцелее без САЩ", тъй като американската търговия представлява едва 1,7% от бразилския БВП. Китай, Индия, Саудитска Арабия и Египет обаче със сигурност не мислят така.

Индустриалното производство на Монголия достигна 5,4 трилиона монголски тугрика (приблизително 1,6 милиарда щатски долара) според предварителните резултати за януари 2026 г., което представлява увеличение с 55 процента, или с 1,9 трилиона монголски тугрика (около 560 милиона щатски долара), спрямо същия период на миналата година, предава монголската новинарска агенция МОНЦАМЕ. Според Националната статистическа служба на Монголия растежът се дължи основно на сектора на минното дело и добива на кариерни материали, който е нараснал с 68 процента, както и на сектора за доставка на електроенергия, газ, пара и климатизация, който е отбелязал увеличение от 34,3 процента. Този растеж се дължи основно на увеличение 2,2 пъти в добива на метални руди и на ръст от 29,9 процента в добива на каменни и кафяви въглища. Производството на желязна руда и меден концентрат (по съдържание на метал), както и обемът на каменни въглища и желязна руда, са се увеличили между 3,5 процента и 2,3 пъти в сравнение със същия период на миналата година. В същото време производството на нерафинирано злато, суров нефт, флуорит, кафяви въглища, сребро и цинков концентрат е намаляло между 2,5 и 89,1 процента. Продажбите в индустриалния сектор са достигнали 8 трилиона монголски тугрика (приблизително 2,35 милиарда щатски долара) според предварителните резултати за януари, което е увеличение с 4,6 трилиона монголски тугрика (около 1,35 милиарда щатски долара), или 2,4 пъти, спрямо същия период на миналата година. По-голямата част от ръста се дължи на продажбите в минния сектор, които са нараснали с 4,4 трилиона монголски тугрика (приблизително 1,3 милиарда щатски долара), или 2,8 пъти. От общия износ на минния сектор 26,5 процента се падат на въглища, 71,7 процента на метални руди, 0,9 процента на суров нефт и 0,9 процента на други полезни изкопаеми.