Бюджет 2026 е окончателно приет от парламента със свръхдефицит от 5,7% от БВП, или близо 7,2 млрд. евро. Максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет тази година, е 10,1 млрд. евро, включително до 3,26 млрд. евро по европейския инструмент на отбраната SAFE. Размерът на държавния дълг ще нарасне до над 50,5 млрд. евро или 35,2% от БВП към края на 2028 г. Основните параметри на Бюджет 2026: Разходите за персонал се запазват почти на нивото от 2025 г. - 12,4 млрд. евро. Делът на разходите за образование тази година се намалява от 4,8% на 4,5% от БВП, като до 2028 г. планът на управляващите е секторът да получава все по-малко пари и да се свие до 3,8% от БВП. Бюджетът отменя формулата за изчисляване на минималната работна заплата през 2026 г., като тя се замразява на 620,20 евро до приемането на нова формула, решиха депутатите. Според Кодекса на труда минималната работна заплата за 2027 г. трябва да бъде определена от правителството до 1 септември 2026 г. От минималната заплата, която сега е 50% от средната брутна работна заплата, зависят редица социални плащания. Автоматичните механизми за увеличение на заплатите на учители, университетски преподаватели, военни, полицаи няма да се отменят. Министрите, зам.-министрите, другите еднолични държавни органи, шефовете, зам.-шефовете, членовете на комисии и други колегиални държавни органи няма да получават бонуси (допълнително възнаграждение за постигнати резултати). В същото време заплатите на шефовете на различни комисии и агенции бяха обвързани с депутатските заплати, които в момента са замразени. Данъчното облекчение за деца в размер на 306,78 евро на дете ще се прилага и за доходите от настоящата година. С Бюджет 2026 се премахва въведената от Асен Василев от ПП Общинска инвестиционна програма – т. нар. приложение 3 към бюджета. То представляваше списък на всички заявени от общините проекти, които са в сравнително напреднала фаза. Целта беше финансирането на местната власт да става по общи правила, за да няма фаворизиране на определени кметове, но финансовите ангажименти по приложението нараснаха до над 4 млрд. евро, без да е осигурено необходимото финансиране и без да се оценява ефективността на проектите. Сега обаче проблемът отново се връща в изходна позиция - властта ще прехвърли на регионалния министър преценката за това кои общински проекти да се плащат от бюджета. С промени в Кодекса на труда се променя изчисляването на трудовия стаж на хората, работещи на 4-часов трудов договор. Занапред той ще се изчислява на база на действително отработените часове. С 30% се увеличават винетните такси от 1 август. Вдига се и акцизът върху цигарите. Субсидията за вероизповеданията се намалява от 20 лв. на вярващ на 7,7 евро.

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). В сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места - от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно - по около 8-10 хил. през 2026 г. - което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна - спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд.

Синът на оръжейния производител Емилиян Гебрев - Христо Гебрев, наскоро придоби металообработващото предприятие „КПЗ-99“ край Дряново за 16 млн. евро. Дружеството, което е доставчик на корпуси за боеприпаси, ще бъде разширено и с производство за граждански нужди. За изпълнителен директор беше избран Валентин Каменов, който пое поста от Митко Мандичев. Така Гебрев вече контролира 94.29% от дружеството, като продавачите включват Митко Мандичев (45.8%) и Симона Денчева (40.3%), както и Вероника Терлегкас, Райна Минчева и "Роял парк" с по-малки дялове. Останалите 5.71% от акциите остават пръснати сред стотина дребни акционери, влезли като собственици при работническо-мениджърската приватизация на завода. За закупения мажоритарен дял цената е малко над 16 млн. евро и е изцяло финансирана със собствени средства. Заводът "КПЗ-99" край Дряново работи основно за военната индустрия, но може да произвежда и гражданска продукция. Освен в България продава и в чужбина. През последните години отчита постоянен ръст на оборота, като през 2025 г. общите приходи скачат с 92% до 9.3 млн. евро. Компанията стабилно е на печалба, която през миналата година нараства 2.5 пъти до 4.1 млн. евро. В дружеството работят 77 души към май 2026 г. "КПЗ-99" е създадено като Ковашко-пресов завод през 80-те години на миналия век. Произвежда метални изделия с приложения в различни области - авто- и жп транспорт, машиностроене, минна индустрия. Един от основните му продукти през последните години са корпусите за различни видове боеприпаси, а сред клиентите са военните заводи "Емко" и "Дунарит" на Емилиян Гебрев, в които синът държи минимални дялове. Христо Гебрев има мажоритарно участие в "Елкотех-синхрон", което произвежда пластмасови и метални детайли и възли за продукти, свързани с отбраната, както и електрически разклонители и удължители като съпътстваща дейност. Други негови компании са "Пропъртис-СС", която се занимава с придобиване и отдаване под наем на недвижими имоти и автомобили, и "Караш инвест", на която предстои да започне строителството на завод за взривни вещества край Смядово, област Шумен. Проектът се подготвя от години и трябваше да бъде вписан като стратегически обект от значение за националната сигурност, но заради политически спорове не получи такъв статут. Проектът премина успешно ОВОС в края на миналата година, а производството се очаква да започне в края на 2027 г. Проектът попадна в епицентъра на политически сблъсъци, след като през март 2024 г. икономическото министерство, тогава оглавявано от Богдан Богданов ("Продължаваме промяната"), предложи на Министерски съвет заводът на "Караш инвест" и подобен проект на "Ахелой ОПМ" да бъдат включени в списъка със стратегически обекти, които са от значение за националната сигурност. Това щеше да им осигури защита и съдействие от страна на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) при охраната и предотвратяването на кибератаки, тероризъм и други такива престъпления. В последния момент обаче предложението беше оттеглено. Проектът все пак ще бъде изпълнен, макар и без специалната защита от ДАНС. На мястото навремето се е намирал най-големият такъв завод в Европа, но новият проект ще бъде разположен само на част от тогавашния терен. Общата площ на площадката е близо 1380 дка, а производство сега ще засегне около 106 дка. През последните години компанията "Караш инвест" изкупи на части терена, който беше разпокъсан след закриването на стария завод. Оборудването също вече е готово. С решение по ОВОС от 4 декември 2025 г. местната екоинспекция одобри инвестиционното предложение, което е за изграждане на инсталация за производство на двуосновни (нитроестерни) барути за миномети, за артилерийски изстрели и за твърди ракетни горива. Предвижда се изграждане на съответните инсталации, на 12 нови сгради, в които да бъде разположено технологичното оборудване, както и реорганизация на наличните складове за съхраняване на опасни химични вещества и смеси, необходими за производствения процес, както и на произведената продукция. Технологичните процеси включват само механични процеси (смесване, сушене, формоване и т.н.) и не се предвижда химично превръщане. Максималният производствен капацитет на инсталацията ще бъде 6 тона/24 часа, съответно 1200 тона/година.

Китайското Министерство на търговията заяви днес, че забранява износа на стоки с двойно предназначение за 14 организации вносители от Европейския съюз. Сред тях е и българската компания "Оптикоелектрон". Решението на китайските власти е в отговор на най-скорошния пакет от санкции на ЕС срещу Русия, с който бяха санкционирани 14 компании от континентален Китай и Хонконг, заяви китайското министерство, цитирано от в. "Саут Чайна Морнинг Пост". Мерките са насочени срещу три фирми от Германия, три от Франция, две от Италия, две от Полша и по една от Нидерландия, Чехия, България и Литва. „Оптикоелектрон Груп“ АД е производствено предприятие с висока степен на технологична и производствена независимост и последователно развива собствен капацитет, като се стреми да произвежда максимална част от необходимите компоненти и изделия със собствени ресурси.

Днес са останали едва около 500 декара, концентрирани край Велинград. В Чепинската котловина край Велинград се намира практически цялото производство на хмел в България. Докато в миналото насаждения е имало в Ихтиман, Самоков, Бели бряг, Ябланово и дори в района на Трън. Днес в България само един компания произвежда хмел - "Булхопс ЕООД. Причината производството да е оцеляло именно там е географията. Чепинската котловина се намира на 750-800 метра надморска височина, където летните температури са по-ниски, а влажността е по-висока. Това е критично важно за хмела – растение, което не понася екстремни горещини и се развива най-добре при умерени температури и достатъчно влага. Хмелът не може просто да бъде засаден като повечето земеделски култури. Необходима е сложна метална конструкция, по която растенията да растат, а самото насаждение започва да дава икономическа реколта едва след около три години. Самата компания също е преминала през драматично свиване. Преди години тя е обработвала около 3000 декара хмел. Днес площите са многократно по-малки. Освен за българските пивоварни,"Булхопс" изнася хмел за Германия, Сърбия, Турция и дори за държави в Африка. Компанията работи съвместно с германското подразделение на американската група Hopsteiner и предлага богато портфолио от сортове за пивоварната индустрия. Годишната реколта достига между 70 и 100 тона. Освен в пивоварството растението намира все по-широко приложение в козметиката, фармацията и биоземеделието. Хмеловите шишарки съдържат ксантохумол – мощен антиоксидант, който се използва в различни хранителни добавки и фармацевтични продукти. Самото растение има и успокояващ ефект, а ароматът му традиционно се използва за подобряване на съня. "Булхопс" оползотворява и отпадъчната маса от производството. От листата и стъблата се произвежда компост, а част от него се преработва в органичния тор Humostim.

Notino, най-големият онлайн търговец на козметика и продукти за здраве в Европа, който оперира и в България отчита за 2025 г. приходи в размер на 1.76 млрд. евро, отбелязвайки ръст от 11.5% на годишна база. Към днешна дата Notino обслужва над 40 милиона клиенти на 27 европейски пазара, включително в България. Разпределението на приходите показва силно присъствие в ключови европейски държави. Полша остава най-големият пазар за Notino, генерирайки над 15% от общите продажби. След нея се нареждат Чехия с 12% и Италия с 9%. Румъния също има значителен принос, формирайки 7% от общите приходи на компанията. Най-бързо растящите пазари през изминалата година са Хърватия и Литва, където продажбите са се увеличили с над 25% в сравнение с предходния период. Компанията продължи активно да развива своята омниканална стратегия, която успешно съчетава онлайн пазаруване с мрежа от физически магазини и предлагане на козметични услуги. Notino разшири присъствието си в Европа, като откри и първия си физически обект в Хърватия. Към момента компанията управлява 27 магазина в осем европейски държави. Продажбите във физическите обекти бележат сериозен ръст от близо 30% на годишна база. Плановете за експанзия продължават, като през есента предстои откриването на първия магазин на Notino в Любляна, Словения. Notino навлезе във фискалната 2026 г. с нова управленска структура. След повече от шест години начело на компанията, Збинек Коциан предаде ръководството на трима съизпълнителни директори: Бартош Клиш, Лукаш Хавласек, Якуб Шеди.

"Агарикус БГ" инвестира в ново производство, пусна нов бранд десерти за българския пазар и гледа към Китай. В модерното автоматизирано производство в софийското село Гурмазово работят 40 души. В началото на 2026 г. е завършена новата производствена сграда на предприятието с площ от 3400 кв. м - четири пъти по-голяма от досегашната. Общата инвестиция в сграден фонд и оборудване за последните 10 години е около 10 млн. евро, посочва изпълнителният директор. Разширяването премахва физическите ограничения пред асортимента на компанията. Фабриката изпраща между 500 000 и 600 000 функционални барчета всеки месец към външните пазари. Близо 70% от продуктите са био сертифицирани, което позиционира компанията в премиум сегмента на европейските търговски вериги. През 2025 г. оборотът на "Агарикус БГ" достига 4 млн. евро. Днес 80% от продукцията на фабриката в Гурмазово заминава директно за германския пазар. Германските партньори, за които компанията произвежда частни марки (private label), идват с все по-високи изисквания. До момента екипът на "Агарикус" е разработил над 200 индивидуални рецепти. След две години подготовка, през март 2026 г. "Агарикус БГ“ пусна в търговската мрежа собствената си марка Mojo Bite. С разрастването на собствения бранд за десерти Mojo Bite и разработката на нови продукти,

Кметът на Благоевград Методи Байкушев внесе в Общинския съвет серия от предложения за приемане на годишните финансови отчети на всички общински дружества за 2025 г. Част от общинските предприятия приключват 2025 г. с печалба и ще изплатят дивидент на общината: „Благоевград Инвест 2016“ ЕООД – дивидент 447 евро след покриване на част от загуби от минали години; „АРТ Стейдж енд Фест“ ЕООД – дивидент 26 302 евро; „Паркинги и гаражи – Благоевград“ ЕООД – дивидент 26 259 евро след приспадане на част от стари загуби; „Пазари“ ЕООД – дивидент 2 992 евро след заделяне на 10% резерв; „Биострой“ ЕООД – дивидент 354 евро; ОФК „Пирин“ ЕООД – най-висок дивидент – 114 534 евро. Дружества без дължим дивидент: „Благоевград проект 2021“ ЕООД , „Благоевград еко транспорт“ ЕООД, „Медицински център I – Благоевград“ ЕООД – не дължи дивидент, „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД, Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания „Св. Иван Рилски“ ЕООД, Специализираната болница по онкология „Св. Мина“ ЕООД – не дължи дивидент.

Продажбите на гръцкия ритейлър за играчки Jumbo в Румъния са намалели през юни за шести пореден месец, което увеличава спада от началото на годината до около 7%. Румъния е единственият пазар на Jumbo, който отчита отрицателен резултат както през юни, така и за първото полугодие, показват данни, анализирани от Profit.ro. Продажбите са спаднали с около 6% през юни спрямо същия месец на миналата година и с приблизително 7% от началото на 2026 г. Компанията посочва, че продажбите на румънското ѝ подразделение през втората половина на годината ще бъдат сравнявани с „особено труден период през 2025 г., засегнат от увеличението на ставката на ДДС и обезценяването на лея, което създава по-благоприятна база за сравнение“. Румъния е най-големият пазар за Jumbo извън Гърция. Компанията има местна мрежа от 20 физически магазина, разпределени в: 5 в Букурещ и околностите; 2 в Орадя; 2 в Тимишоара; по един магазин в Арад, Плоещ, Питещ, Констанца, Сучава, Бакъу, Браила, Брашов, Крайова, Сибиу и Яш. През октомври Jumbo ще открие нов хипермаркет в Бая Маре, на мястото на бившата текстилна фабрика Habitex, която наскоро е придобита. Освен това компанията подготвя разширяване с дистрибуционен център в Румъния, както и пускане на нов формат магазини, който ще бъде тестван за първи път именно на румънския пазар. На ниво група продажбите на Jumbo се увеличават със 7% през юни и с 4% от началото на годината. В Гърция – основният пазар на компанията – продажбите нарастват с 10% през юни и със 7% през първото полугодие. Хипермаркетите в България отчитат 12% ръст на продажбите през юни и около 11% годишен ръст за първата половина на годината. В Кипър продажбите се увеличават с 6% през юни и 4% от началото на годината. Jumbo управлява мрежа от 89 физически магазина 53 в Гърция, 20 в Румъния, 10 в България, 6 в Кипър. Чрез партньорства марката присъства и на пазарите в Албания, Косово, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Израел – с още 46 магазина под бранда Jumbo. Наскоро гръцкият ритейлър обяви партньорство с инвестиционната група Balfin (Balkan Finance Investment Group) – собственик на някои от най-големите компании в Албания – за развитие на марката Jumbo на още шест нови пазара: Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан, Казахстан и Узбекистан. Новото споразумение надгражда вече съществуващото партньорство в Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора и следващия пазар в региона – Молдова. Първият магазин Jumbo в Молдова се очаква да бъде открит до края на годината.

Бившият министър на отбраната от правителството "Орешарски" Ангел Найденов влиза в ръководството на държавния оръжеен търговец "Кинтекс". Той е назначен в борда на директорите на "Кинтекс". Решението за назначението е взето на 7 юли, но още не е официално съобщено. "Кинтекс" е под шапката на "Държавна консолидационна компания", а неин принципал е Министерството на икономиката.

Хотелският комплеткс „Парк хотел Троян“, намиращ се в живописната местност „Капинчо“ край Троян, с прилежащи терен от близо 7 декара, е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител. Като начална цена е определена на 1 068 050,16 евро (над 2 млн. лева). Имотът е собственост на фирма „ПИ ЕС Хотели“ ООД. Хотел и аквапарк „Аквафантази“ (познат и като хотел „Аква“) в Кърджали е разположен на близо 9 декара в местността „Чакъл Тарла“, комплексът се продава от ЧСИ с начална цена от 1 118 544,04 евро. Върху дяловете на собствениците от „Аквафантази“ ООД (Метин и Гюлшен Бекир) тежат масивни запори. Задълженията към един от кредиторите надхвърлят 1.56 млн. лева, като отделно има претенции от НАП и други банки. В търга са включени сградите, водните пързалки, басейните, както и цялото оборудване до последния шезлонг, телевизор и индустриален фритюрник. Източник: trafficnews

Българската компания Alteya Organics съчетава над 100-годишна семейна традиция в отглеждането на маслодайна роза с модерен научен подход и устойчиви практики. Чрез контрол върху целия производствен процес – от биосертифицираните градини в Розовата долина до крайния продукт, българският бранд успява да се наложи на международните пазари в Европа, Азия и Северна Америка, представяйки достойно качеството на българското розово масло пред света. Alteya Organics инвестира в капково напояване на розовите си насаждения, което позволява по-ефективно използване на водата директно до кореновата система на растенията. Компанията инвестира в собствена научно-развойна дейност, като съчетава българското розово масло и розовата вода с висококачествени активни съставки от цял свят. Всички суровини преминават през строг подбор, а продуктите отговарят на изискванията на международни сертификати като NATRUE и USDA Organic. Изградена е фотоволтаична инсталация, която осигурява около 50% от електроенергията за производствената база. Планира се и втори етап, с който компанията ще покрива изцяло енергийните си нужди. Продължават инвестициите в нови машини, автоматизация и технологични решения за подобряване на ефективността и контрола на качеството. В момента компанията работи по разширяване на портфолиото си с хранителни добавки и нови продукти за грижа за лице, коса и тяло.

Два от бившите приватизационни фондове, преобразувани в холдинги – „Доверие обединен холдинг“ АД и „Република холдинг“ АД, ще направят обратно изкупуване на собствени акции. Това решиха акционерите им на проведени редовни годишни общи събрания. Печалбите им за 2025 г. обаче останаха неразпределени и бяха капитализирани. Акционерите на „Доверие – обединен холдинг“ гласуваха изменение в условията за обратно изкупуване на собствени акции, които бяха приети с решение на общото събрание от 27 юни 2024 година. Минималната цена за една акция ще е 4 евро, а максималната – 10 евро. Компанията завърши миналата година с печалба в размер на 6 230 863,94 евро. От нея сумата от 6 043 938,02 евро се отнася като неразпределена печалба. Заедно с това акционерите решиха 1% от печалбата за 2025 г. да се изплати като еднократно възнаграждение на изпълнителния директор на дружеството. А 2% от печалбата за 2025 г. ще се използва като бонус на служителите на дружеството. „Доверие – обединен холдинг” е една от най-големите холдингови структури в България, обединяваща множество дружества от различни отрасли на икономиката в няколко населени места на територията на България и BC Moldindconbank S.A. – втората по големина банка в Молдова. Акциите на „Доверие – обединен холдинг” се търгуват на „Българска фондова борса“. Редовното общо събрание на акционерите на „Република холдинг“ също взе решение за обратно изкупуване на собствени акции. Максималният брой книжа, които ще бъдат събрание е до 440 700, всяка с номинална стойност от по 0.51 евро. Обратното изкупуване трябва да се проведе до 31 декември 2026 година. Одобрена е минимална цена на акция от 1.50 евро и максимална – 2.50 евро. Холдингът завърши 2025 г. с печалба в размер на 1 028 364,39 лева (525 794,36 евро), която е оставена във фонд „Резервен“.

На 24.07.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Публично уведомление за финансовото състояние на "Випом" АД към 30.06.2026г.

Европа разполага със значителни финансови ресурси, но изостава при инвестициите в модернизацията и разширяването на производството, въпреки че има необходимия капитал за това, според анализ на McKinsey Global Institute - MGI, цитиран от германското издание Spiegel. Според проучването глобалното богатство е нараснало през 2025 г. до около 1800 трлн. долара спрямо приблизително 1700 трлн. долара година по-рано. Около 620 трлн. долара от тази сума се падат на реални активи, като недвижими имоти и инфраструктура, а приблизително 570 трлн. долара представляват богатството на домакинствата. Едва около 20 на сто от увеличението на глобалното богатство обаче се дължи на инвестиции в реалната икономика. Основната част от ръста е резултат от преоценка на активите, например вследствие на поскъпването на акциите, което, според авторите на анализа, увеличава риска при евентуални пазарни корекции. В международен план Европа запазва стабилни баланси, но изостава по отношение на продуктивните инвестиции. Нетните вложения в производствен капитал възлизат на около 2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), което е приблизително два пъти по-малко в сравнение със САЩ. „Европа е богата на активи и бедна на инвестиции“, коментира партньорът в MGI и автор на проучването Ян Мишке. По думите му, докато в САЩ ръстът на богатството се подкрепя от силно повишение на борсовите оценки, а Китай разчита на високо ниво на задлъжнялост, Европа е в по-стабилна финансова позиция. Проучването откроява Германия като пример за стабилни публични и частни финанси. Страната има сравнително ниска задлъжнялост на домакинствата, умерен държавен дълг и нетни чуждестранни активи, които се равняват на близо 90 на сто от БВП. В същото време нетните продуктивни инвестиции - средствата, които след приспадане на амортизациите се насочват към инфраструктура, машини и интелектуална собственост, са намалели почти до нулата. Освен това реалното богатство на германските домакинства е намаляло през 2025 г., главно заради понижението на цените на недвижимите имоти. „Само балансовата стабилност не е достатъчна. Тя трябва да се превърне в инвестиции в инфраструктура, машини, цифрови технологии и иновации, за да могат доходите и богатството да продължат да нарастват“, подчертава Мишке.

Южнокорейски компании и американски техгиганти обявиха партньорства и сделки за общо 950 млрд. долара в сферата на изкуствения интелект. Това съобщи президентската администрация на Южна Корея след срещата на върха за AI, организирана от президента И Дже-мьон в Сан Франциско. Най-голямата част от инвестициите идва от южнокорейската корпорация "Ес Кей Груп" (SK Group), която е сключила споразумения за около 750 млрд. долара. Сред тях е партньорството между подразделението ѝ за производство на чипове "Ес Кей Хайникс" (SK Hynix) и американския технологичен гигант "Енвидиа" (Nvidia), оценено на над 500 млрд. долара. Другият голям играч в сделките е "Самсунг Електроникс" (Samsung Electronics), която е подписала меморандум за разбирателство с "Броудком" (Broadcom) за проекти на стойност до 200 млрд. долара. Споразумението обхваща разработването на чипове памет, услуги за производство на полупроводници и модерни технологии за опаковане на чипове.