Цените на горивата и смазочните материали за личните превозни средства в България са се повишили с 26% през юни спрямо същия месец на 2025 г. Това е най-голямото увеличение сред държавите от Европейския съюз, показват данните на Евростат. Средното поскъпване в ЕС на годишна база е 13,7%. През май увеличението беше 20,7%, а през април – 20,8%. Ръст на цените през юни е отчетен във всички държави членки, но темповете са по-бавни в сравнение с май. След България най-голямо увеличение има в Литва – с 23,5%, Румъния – с 23,1%, и Финландия – с 22%. Най-малко са поскъпнали горивата и смазочните материали в Унгария – с 2,3%, и Полша – с 5,8%. В останалите страни увеличението е между 7,9% в Испания и 18,6% в Кипър. Темпът на поскъпване в България се е забавил. През май цените бяха с 33,9% по-високи на годишна база, а през април – с 27,8%. Спрямо май през юни дизелът в ЕС е поевтинял средно с 6,4%, а бензинът – с 4,2%. Месец по-рано цената на дизела се понижи с 5,8%, докато бензинът поскъпна с 0,8% спрямо април. През юни дизелът е поевтинял във всички държави от ЕС. Най-голямо намаление е отчетено в Чехия – с 11,3%, следвана от Полша с 9,7% и България с 9,4%. Най-слабо е понижението на цената на дизела в Унгария – с 0,6%, Италия – с 1,4%, и Словения – с 1,6%.

Облекчава се достъпът на сезонни работници от трети страни до пазара на труда на България. Това става възможно, след като правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, чиято основна цел е да се оптимизират процедурите за достъп до българския пазар на труда на сезонни работници от трети държави за период до 90 дни. Измененията предвиждат срокът за регистрация за сезонна заетост да се намали от 10 на 3 работни дни. Ускорената процедура ще се прилага за работници, които през последните 5 години поне веднъж са извършвали такъв тип работа в България. Новите разпоредби предвиждат при кандидатстване за достъп до пазара на труда на гражданин на трета държава да отпадне изискването да се представят копия от лични документи. С промените ще се децентрализира процесът за регистриране на сезонни работници. Предвижда се работодателите да могат да подават декларации за регистрация на тяхната заетост в бюрата по труда в цялата страна, което ще ускори значително процедурата. С промените националното законодателство на България се привежда в съответствие с изискванията на европейското право и с Директива 2014/36/ЕС за сезонната заетост.

Пловдивската фирма "Фитспо нутришън" ще увеличи производството си на протеинови барове, храни и добавки с подкрепа от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и банков кредит. Според подписано споразумение УниКредит Булбанк предоставя 5.3 млн. евро дългосрочно финансиране на компанията, а ЕБВР споделя риска до 2.7 млн. евро. Освен това дружеството получава безвъзмездна помощ до 750 хил. евро за енергоефективни технологии по Програмата за зелени иновации на ЕБВР, финансирана от "Хоризонт 2020" на Европейския съюз. Проектът включва покупка и инсталиране на автоматизирана производствена линия, опаковъчна линия, машини и оборудване. Тя ще бъде на площадката в Ямбол. Пловдивската компания произвежда протеинови барове, протеинови бисквитки, протеин на прах, флапджак (овесени барове), веган продукти, колагенови барове под марките FitSpo и RiceUP!. Според Николай Колев - управител на "Фитспо нутришън", производственият капацитет в момента е 150 тона на месец, а след инвестицията ще достигне около 450 тона на месец. В момента компанията изнася продукция за 42 държави, но след обновяването задграничните пазари се очаква да се увеличат. "Фитспо нутришън" е собственост на Венцислав Георгиев, който притежава и производителя на оризови продукти "Нухелт" с марката Rice UP!. Георгиев е познат и като един от основателите на пловдивската "Белла България", от която се оттегли преди повече от десетилетие. Във "Фитспо" той влиза на две стъпки - през 2019 г. и 2022 г. Продуктите се произвеждат в две бази - в Пловдив и Ямбол, в които през 2022 г. са инвестирани над 17 млн. евро. "Фитспо нутришън" има фирмен R&D отдел и екип по качество. Компанията продава под собствени марки, но около 25% от капацитета е зает и за продукти под частни марки на възложители. За 2024 г. дружеството отчита 11.2 млн. евро приходи, което е над 61% ръст спрямо предходната година, и 2 млн. евро печалба. Заетите са 72. Механизмът за финансиране в този сектор не е нов за ЕБВР. През 2024 г. друг български производител на протеинови барове - "Хелти барс" - София, договори подобна схема - заем от УниКредит Булбанк, частично гарантиран от ЕБВР, като получи подкрепа и чрез Програмата за зелени иновации на ЕБВР. Средствата са за нова фабрика за протеинови барове върху собствен терен в столичния квартал "Връбница". Пазарът на протеинови барове в България е динамичен, бързо развиващ се и се оценява на около 30 млн. евро.

С решение на Министерския съвет сградата на столичната улица "Врабча" 23 се прехвърля на Националната агенция по приходите (НАП). До момента имотът се ползваше от партия ДПС за тяхна централа. На ДПС ще бъде предоставена друга подходяща сграда. Имотът е 554 кв. м и беше предоставен на ДПС с решение на правителството на Димитър Главчев от 13 ноември 2024 г.

Предприятието за производство на торове "Агрополихим" в Девня ще получава изцяло зелена електроенергия от компанията "Енерго-Про Енергийни услуги" за производство на минерални торове с нисък въглероден отпечатък за България и региона. Сътрудничеството е част от общата визия на двете компании за ускоряване на индустриалната декарбонизация и насърчаване на устойчивото земеделие. Тя ще осигури енергия от възобновяеми енергийни източници за производство на торове, базирани на "син" амоняк като основна суровина. "Агрополихим" е водещ производител на азотни торове в Югоизточна Европа и лидер в производството на фосфорни торове на Балканския полуостров, а амониевият нитрат е най-разпространеният тор за азотно подхранване на земеделските култури. Синият амоняк се произвежда от природен газ, като при производството му се използват специални технологии за улавяне и съхранение на отделените въглеродни емисии. Това позволява на "Агрополихим" да използва суровина със значително намален въглероден отпечатък спрямо конвенционално произведения амоняк.

Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на кмета на Горна Оряховица Николай Рашков срещу решението от 2024 г. на закритата Комисия за противодействие на корупцията (КПК) за конфликт на интереси по отношение на него . Общинската избирателна комисия в Горна Оряховица трябва да прекрати предсрочно пълномощията на кмета и с указ на президента да се насрочат частични избори. Производството срещу Николай Рашков е образувано от КПК по сигнал, в който се твърди, че през лятото на 2023 година Община Горна Оряховица е обявила търг с тайно наддаване за продажбата на осем поземлени имота с обща площ от 8 785 кв. м. Явили се три търговски дружества, като най-висока цена е предложила фирмата „Мирвана“ ООД, в която съдружник и управител до 16.11.2023 г. е бил Николай Рашков. След обжалване, поради неспазване на сроковете по тръжната процедура, заповедта за обявяване на „Мирвана“ ООД за купувач на поземлените имоти влиза в сила на 16.11.2024 г., т.е. малко след встъпването на Рашков в длъжност като кмет. Дружеството изпълнило задължението си да заплати цената на имотите. При тази ситуация, на 24.11.2023 г. Рашков сключил договор с “Мирвана“ ООД, представлявано вече от майка му, на която той прехвърлил и дяловете си от дружеството.

Mastercard премести целия си екип в България в Puzl CowOrKing - Алабин 58, където компанията заема цял етаж от сградата. „Алабин 58“ е централната софийска локация на Puzl CowOrKing. Сградата е бутикова постройка от началото на XX век, преосмислена чрез интериорната концепция The Atelier, вдъхновена от средата на миналия век и създадена от Puzl Studio - вътрешното архитектурно и строително звено на компанията. Преместването е подкрепено от Cushman & Wakefield, който работи и с двете страни по време на прехода от предишния офис на Mastercard към Puzl - Алабин 58.

Само три от бившите приватизационни фондове – „Стара планина холд“ АД – София, „Албена“ АД – кк „Албена“ и „Индустриален капитал холдинг“ АД – София, изплащат дивидент на своите акционери от печалбите си за 2025 година. За 2024 година дивиденти изплатиха само „Стара планина холд“ АД, „Албена“ АД, „Български транспортен холдинг“ АД – Пловдив и „Индустриален капитал холдинг“. Преди тридесет години, когато започна масовата приватизация, на старта застанаха 81 приватизационни фонда. Днес само 38 от тях са на действащи, като те са преобразувани вече в холдингови дружества. През изминалите години някои от тези компании бяха ликвидирани, а други решиха да продължат дейността си като обикновени акционерни дружества. „Стара планина холд“ АД е единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент за всяка година от дейността си. Брутната сума, заделена за изплащане на акционерите през този период е в размер на над 35 млн. евро (над 68.7 млн. лева). Брутният дивидент на предприятията от групата на „Стара планина холд“ за 29 финансови години е 160.3 млн. евро (313.6 млн. лева). Нетната печалба за 2025 г. в размер на 5 237 382.80 лв. (2 677 831.30 евро) и неразпределената печалба от предходни години от 668 385.10 евро, представляващи общата сума от 3 346 216.40 евро, се разпредели като дивидент, като брутният му размер е 0.16146 евро на акция. Общо 6 544 630.42 лева бяха изплатени като дивидент от печалбата за 2024 година. Брутната сума на акция е 0.31579 лева, колкото беше разпределена и от печалбата за 2023 и 2022 година. „Албена“ АД приключи 2025 г. с печалба в размер на 2 712 755.25 евро. Общото събрание гласува за разпределяне на брутен дивидент от по 0.15 евро на акция. Останалата част остава като неразпределена печалба. От печалбата на туристическото дружество за 2024 г. в размер на 5 303 700.58 лв. беше изплатен дивидент от по 0.20 лв. на акция, а останалата част е отнесена като неразпределена печалба. От печалбата за 2025 г. в размер на 1 056 440.06 евро „Индустриален капитал холдинг“ АД – София заделя 829 712.84 евро за изплащане на дивиденти. Брутната сума на акция е 0.052631579 евро. Остатъкът от положителния финансов резултат в размер на 226 727.22 евро остава като неразпределена печалба. „Индустриален капитал холдинг“ завърши 2024 година с нетна печалба от 2 153 568.00 лева. Общото събрание реши със сумата от 1 659 425.68 лв. да се изплати дивидент, като брутно за една акция той е по 0.10526316 лева. Холдингът е правоприемник на Приватизационен фонд „Индустриален капитал” АД, създаден с цел участие в масовата приватизация през 1996 година. Днес компанията притежава акции в предприятия от машиностронето – “Силома” АД, “Руболт” АД, “ЕМКА” АД, “ЗАИ” АД и “М+С Хидравлик” АД.

В Черна гора и Босна и Херцеговина вече може да се да използва системата за бързи плащания на Европейския съюз (TARGET Instant Payment Settlement), която позволява изпращане на пари от сметка в сметка за само няколко секунди, съобщи регионалната редакция на Радио Свободна Европа. Изпращането на пари вече ще бъде възможно по 24 часа на ден, всеки ден в годината, включително през уикендите и по празници. Черна гора е първата страна, която успешно е въвела в експлоатация системата с едновременно включване на всички 11 банки, които обслужват националния пазар.  Европейската централна банка се отбелязва, че в началото на 2025 г. централните банки на страните от Западните Балкани и Банката на Италия са подписали споразумение, според което италианската банка ще осигури системата за бързи плащания за региона на Западните Балкани. В инициативата участват Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора, като има възможност за по-късно включване и на Република Северна Македония.

След като пое контрол върху износа на венецуелски петрол през януари, правителството на САЩ е получило приблизително 13 милиарда долара приходи от продажбите, според Financial Times, позовавайки се на собствени изчисления. Анализатори, интервюирани от изданието, отбелязват, че приходите от петрол представляват приблизително една четвърт от БВП на Венецуела и се очаква облекчаването на санкциите да има значително положително въздействие върху икономиката. Експертите обаче посочват, че признаците за икономическо възстановяване във Венецуела все още са слаби, позовавайки се на неспособността на САЩ да върнат всички приходи от петрол във Венецуела. Както отбелязва Financial Times, съдбата на приходите от венецуелски петрол стана още по-належаща след двете опустошителни земетресения на 24 юни. От ООН оценяват икономическите щети на приблизително 37 милиарда долара.

Министерството на земеделието на Индонезия си е поставило за цел да развие 151 554 хектара земеделски площи за кокосови орехи през 2026 г., с които да увеличи доставките на суровина за промишлеността  и да увеличи добавената стойност на стоката. Целта за 2026 г. е подкрепена от бюджет от около 427 милиарда рупии (около 20,85 милиона евро), който изключва цената на семената. Тази година програмата на министерството е значително разширена спрямо предходната, когато са развити 1975 хектара с общ бюджет 10,92 милиарда рупии. В програмата участват 28 провинции на този етап, отбеляза Росийд. Правителството ще предостави пакети за помощ, включващи кокосови семена, органични торове и финансова подкрепа за подготовка на земята и засаждане. В момента Индонезия е вторият по големина производител на кокосови орехи в света, с годишно производство от около 2,1 милиона тона.