Броят на регистрираните тютюнопроизводители в България се увеличава с 237 души през 2026 г., в сравнение с предходната година. Според официалните данни на Министерството на земеделието и храните се наблюдава стабилна тенденция на растеж в сектора. Сравнението между 2025 г. и 2026 г. показва следните резултати: 2025 г.: Регистрирани са 8 331 тютюнопроизводители, които са обработвали общо 41 100 дка. Договореното количество тютюн е било 6 448 756 кг. През 2026 г.: Броят на производителите нараства до 8 568, а обработваемата площ достига 45 295 дка. Договорените количества също се увеличават до 7 278 940 кг. През 2026 г. тютюн се отглежда в общо 18 области на страната. Оперативните данни за реколта 2026 г. също сочат значителен обем на производството. Очаква се да бъдат произведени 2 890 тона тютюн при среден добив от 128 кг/дка. Най-голям дял заемат площите с ориенталски тютюн – 1 690 хектара. След него се нареждат тютюн „Виржиния“ с 432 хектара и „Бърлей“ с 355 хектара.

През 2023 г. правителствата на ЕС са похарчили общо € 806 милиарда за образование, което се равнява на 4,7% от БВП на блока. По данни на Евростат, средствата са намалели - от 4,96% през 2014 г. до 4,65% през 2023 г. Най-висок дял от БВП за образование отделя Швеция - 6,8%. Финландия, Исландия, Белгия и Дания също харчат повече от 6%. „На опашката“ са Румъния (с 2.97) и Гърция (3,33%). България поддържа средно ниво с 4.5% от БВП за образование, но според стандартите на покупателната способност (PPS), разходите за един ученик у нас са „на дъното“ (3097 PPS). Въпросът е в мащаба на икономиките. С 4.07% от БВП за образование Италия привидно се грижи по-зле от България за учащите, но реалният ресурс на един италиански учащ е 7945 PPS, т.е., над два пъти повече, отколкото България. Втората уловка: по-щедрото финансиране не означава автоматично по-добри образователни резултати. PISA, програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците, е един от начините за определяне на образователното равнище на завършилите основно образование, като за основни умения се приемат четене, математика и природни науки. PISA определя учениците с ниски постижения в категория под „ниво 2“ – базовата линия, която ОИСР смята, че ще осигури пълноценно участие на ученика в обществото. Според PISA, образователното равнище в ЕС става по-лошо. През 2022 г. над 27% от учениците в блока остават под ниво 2, при около 20% през 2012 г. С най-малък дял слабо подготвени ученици е Естония. Сравнително добри резултати постига и Латвия, макар че за образованието в страната се отделят ограничени ресурси. От друга страна в Малта, която е похарчила 9 658 PPS на ученик – т.е., 17% над средното за ЕС, учениците под ниво 2 са над 34%. С най-слаби резултати е България, като у нас 53.6% от учениците са показали слаба подготовка по стандартите на PISA. Близо до нас е и Кипър, с 53,2% зле подготвени ученици. Около наполовина по-малко са учени;ите под ниво 2 е Люксембург, където харчат най-много за образованието на един ученик. Резултатите са подобни и в големите европейски икономики като Франция (26,9% ученици с незадоволителни основни умения), Германия (29,5%), и Италия (29,6%). Общите резултати показват, че ЕС все още е много далече от целта си до 2030 г. да сведе групата на слабо подготвените ученици с основно образование до 15%. И това не е самоцел - доклад на Европейската комисията (ЕК) твърди, че слабите образователни умения ще се отразят негативно на производителността, иновациите и икономическия растеж. С идеята да се предотврати подобен срив, ЕК насърчава страните в блока до 2030 г. да повишат образователните си бюджети с 8% до 10%. Препоръчват се още по-малки класове, по-персонализирано преподаване, модернизиране на учебните програми с нови технологии и не на последно място - повишена квалификация и по-добри трудови условия на учителите. Само три години преди 2030, бюджет 2026 на България сви средствата за образование на 4.5% от БВП, при 4.8 за 2025 г. Очаква се заложеният растеж на БВП от 2.6% реално да увеличи образователния бюджет, но тази опция все още е прогнозна. Източник:Кеш

Международен панаир Пловдив (МПП) съобщи, че обновява концепцията за развитие на изложбите, която предвижда преструктуриране на есенното техническо изложение. В рамките на този процес през 2026 г. издание на Международния технически панаир няма да се проведе. Новият модел предвижда профилиране по отделни браншове в съответствие със съвременните тенденции в бизнеса и предпочитанията на изложителите за обособени тематични форуми. В рамките на преструктурирането се разглежда и възможността Международният технически панаир да премине към двугодишен цикъл.

Решението на Just Eat Takeaway.com (JET) да прекрати дейността си в България изглежда противоречиво. Финансовите резултати на двете дружества, през които JET оперира в България, показват растящ оборот, но все по-колеблива рентабилност. При „БГ меню“ приходите се увеличават почти всяка година – от 11.2 млн. евро през 2021 г. до 15.5 млн. евро през 2024 г. Печалбата обаче не следва същата траектория: след 165 хил. евро през 2021 г. и 184 хил. евро през 2022 г. тя скача до 746 хил. евро през 2023 г., но година по-късно се свива наполовина до 311 хил. евро. При „ХХ Деливъри БГ“ картината е още по-неравномерна. Приходите нарастват от 5.3 млн. евро през 2021 г. до 14.3 млн. евро през 2022 г., след което се свиват до 6.5 млн. евро през 2023 г. и се възстановяват до 7.5 млн. евро през 2024 г. След печалба на стойност 60 хил. евро през 2021 г. и 287 хил. евро през 2022 г. дружеството излиза на загуба с 644 хил. евро през 2023 г., която намалява до 211 хил. евро година по-късно. Взети заедно, двете дружества отчитат около 23 млн. евро приходи през 2024 г., но консолидираната им нетна печалба е едва около 100 хил. евро. Тоест бизнесът продължава да генерира значителен оборот, но рентабилността е силно притисната – важен контекст за решението на JET да се изтегли от България. През април 2026 г. компанията приключи 25-годишното си присъствие в Дания, а преди това вече бе обявила изтегляне от Франция, като и в двата случая аргументът звучи сходно – фокус върху пазари, на които групата може да заема водещи и устойчиво печеливши позиции. В оценката си за 2025 г. Statista поставя обема на сегмента Meal Delivery в България на 84.4 млн. долара, или ръст с 11.8% спрямо предходната година. Тук влизат както платформените доставки, така и поръчките и доставките директно от ресторанти. До 2030 г. платформата очаква този пазар да достигне малко над 103 млн. долара. По-широкият пазар на онлайн доставки на хранителни стоки е значително по-голям. Statista го оценява на 279.8 млн. долара през 2025 г. при ръст с 13.8%, но тук влизат не само бързите доставки през платформи като Glovo и Wolt, а и онлайн продажбите с доставка директно от супермаркети и търговци. По-широката картина сочи в същата посока. Българската е-комерс асоциация оценява всички B2C онлайн продажби на продукти и услуги в страната на над 2.69 млрд. евро през 2025 г., около 15% повече спрямо 2024 г. Пазарът, според Асоциацията, се е удвоил за четири години. Данните за електронната търговия добавят още един нюанс. През 2025 г. 78% от хората в ЕС са купували или поръчвали стоки и услуги онлайн, докато в България делът е 57% от интернет потребителите – най-ниският в ЕС, според Eurostat. Подобна е картината и при бизнеса. През 2024 г. едва 16.2% от българските предприятия са продавали онлайн, а електронните продажби са формирали 7.6% от общия им оборот. За сравнение, средно за ЕС дяловете са съответно 24 и 19%. За Glovo и Wolt на пазара изведнъж се освобождават клиенти, ресторанти, търговци и куриери. Glovo има над 150 хил. месечно активни потребители в България, според данните, предоставени от компанията, и вече разполага с натрупано присъствие от пет години. На пазара остава и Bolt Food, чийто официален сайт потвърждава дейност в София, включително доставка на хранителни стоки през Bolt Market.

„Агрия Груп Холдинг“ АД е сключило договор за продажба по предвидения в законодателството ред (чрез договор за прехвърляне дружествени дялове с нотариално удостоверени подписи и съдържание по чл.129 от Търговския закон) на правото на собственост на 100% от дяловете от капитала на търговско дружество „АгриВиа Ойл“ ЕООД, развиващо дейност в областта на търговията със зърнени маслодайни култури и растителни олиа. Сделката е подписана на 28 август, а в нея не участват свързани и/или заинтересовани лица. Предстои документите във връзка с продажбата на дяловете от капитала на търговско дружество „АгриВиа Ойл“ ЕООД да бъдат подадени в Търговския регистър и в регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията. “Агрия Груп Холдинг” обединява фирми, специализирани в агропроизводство, търговия със зърнени и маслодайни култури, съхранение, преработка, транспорт и логистика, възобновяема енергия.

Nextpower Deutschland, свързана с американската Nextpower Inc, е изпратила уведомление за концентрация в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за да придобие германската Zimmermann PV-Steel Group, която доставя носещи конструкции за фотоволтаични централи. Компанията Zimmermann има пряка връзка с България – тя е доставчик на едноосови тракери за фотоволтаичния парк „Тенево“ в област Ямбол. С осъществяването на сделката Nextpower реално ще навлезе на българския пазар. Към момента соларният парк „Тенево“ се развива като хибриден енергиен комплекс – фотоволтаична централа с мащабна батерийна система за съхранение (BESS). Сега той разполага с 242 MW пикова мощност и капацитет 311 MW / 772.5 MWh. Фотоволтаичните панели са монтирани върху едноосови следящи системи Single Axis Trackers на Zimmermann. При такава конструкция панелите не стоят постоянно под един и същ ъгъл, а се въртят през деня, за да следят движението на слънцето и да увеличават производството. Очаква се сделката за придобиването на Zimmermann да е с максимална цена 330 млн. евро, комбинация от кеш и акции. Американската Nextpower Inc пък е водещ световен доставчик на интелигентни соларни тракери и софтуерни решения със седалище във Фремонт, Калифорния. Компанията развива дейността си в световен мащаб чрез контролираните от нея дружества, каквото е и Nextpower Deutschland.

Енерго-Про добави нова соларна електроцентрала към портфолиото си от PV активи, а инвестицията в нея надхвърля 1 млн. евро. Съоръжението е ситуирано край с. Полско Косово в област Русе. Новият фотоволтаичен парк разполага с инсталирана мощност над 2,3 MWp и се простира на площ от близо 21 000 кв. м, съобщават от Енерго-Про. С него компанията вече управлява 11 соларни централи в страната с обща инсталирана мощност 33 MWp. При реализацията на проекта са монтирани 14 инвертора с единична мощност 155 kW и един комплектен бетонов трансформаторен пост с мощност 2200 kVA. Очакваният производствен капацитет на централата е 3,325 GWh на година, което ще позволи спестяването на повече от 1500 тона въглеродни емисии на годишна база, допълват от компанията. "ФЕЦ "Полско Косово" е проект, с който Енерго-Про затвърждава дългосрочната си визия за развитие на устойчиво енергийно портфолио.

Германската индустриална компания Liebherr разширява производствената си дейност в България. Компанията има три предприятия в България, които се намират в пловдивска област. През юни 2025 г. Liebherr обяви значително разширяване на дейността си около Пловдив, включително изграждане на нова, по-голяма производствена база за второто си местно дружество, „Либхер – Транспортни системи Марица“. Площта на предприятието, базирано в подзона „Марица“ на Тракия икономическа зона, е около 20 хил. кв. м, като в него се развиват железопътните и транспортните HVAC системи, както и производството и сглобяването за авиационната индустрия. Сред произвежданите аерокосмически компоненти са части за колесници, климатични системи и механизми за управление на полета. Успоредно с това, продължат да се произвеждат отоплителни, вентилационни и охладителни системи за релсов транспорт, охлаждащи агрегати за хладилни полуремаркета, както и бетонна техника – автобетоновози и бетонови инсталации. Готовата продукция е предназначена за всички европейски страни и Близкия изток. Пренасочването на дейностите по сглобяване ще създаде допълнителни работни места на новия обект в района на град Пловдив, докато Liebherr се стреми да запази работната си сила на съществуващите обекти незасегната, възползвайки се от растежа в други продуктови области или дейности. Liebherr има три основни дружества в страната, които са базирани в района на Пловдив. Със завода „Либхер – Домакински уреди Марица“ германската компания навлиза в България, като първата фабрика отваря врати през 1999 г. В момента тя произвежда уреди както за домакинска, така и за професионална употреба. Най-луксозният хладилник на Liebherr, от серията MultiDoor, се произвежда именно там и е сериозно търсен в световен мащаб. Към момента предприятието създава около 868 хил. уреда годишно, което го прави един от важните европейски производствени центрове на компанията за хладилна техника. Второто дружество „Либхер – Транспортни системи Марица“ започва работа през 2004 г. Основната му специализация е производството на системи за отопление, вентилация, климатизация (HVAC), железопътни превозни средства, охлаждане и температурен контрол за транспортни приложения. Третото е „Либхер – Бетонна техника Марица“, отворено през 2021 г., като там се произвеждат комплектовани бетоновози, модули и конструкции за тях. Трите предприятия осигуряват около 2 хил. работни места в страната към момента.

На заседанието си от 27.08.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява изменения и допълнения в Договор за възлагане на дейности, сключен между „Софарма имоти“ АДСИЦ, гр. София и трето лице по смисъла на чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС. 2. Изпраща уведомления до компетентните органи на Велико херцогство Люксембург, Княжество Лихтенщайн, Кралство Белгия, Кралство Дания, Кралство Испания, Кралство Норвегия, Кралство Швеция, Република Естония, Република Ирландия, Република Исландия, Република Италия, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Малта, Република Полша, Република Португалия, Република Словакия, Република Словения, Република Унгария, Република Финландия, Република Хърватия, Чешка република във връзка с намерението на „КАРГОФОРТ“ ООД да разшири обхвата на дейността си при условията на свобода на предоставяне на услуги на териториите на съответните държави. 3. Изпраща писма до „БлокДев“ АД и до „Бифайнанс“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадени заявления за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви.

През 2025 г. в Европейския съюз са осъществени 6.9 милиона граждански полета, което представлява увеличение от 3.8 на сто, в сравнение с 2024 г., когато са били 6.7 милиона. Броят на полетите в рамките на ЕС показва непрекъснат растеж от 2021 г. насам. През 2025 г. той почти се изравнява с нивото от предпандемичната 2019 г., когато са регистрирани 7 милиона полета. Нетрадиционните граждански полети, които включват чартърни и други специални полети, съставляват 8.5% от общия брой за 2025 г. Техният пик е отчетен през летните месеци, когато делът им нараства значително: Юни: 648 707 полета (11.2% от общия брой), Юли: 690 855 полета (12.3% от общия брой), Август: 693 046 полета (11.4% от общия брой).  През 2025 г. летище „Схипхол“ в Амстердам, Нидерландия, е било най-натовареното в ЕС с регистрирани 488 000 полета (редовни и нерегулярни). На второ място се нарежда парижкото летище „Шарл дьо Гол“ с 476 000 полета, а третото място заема летището във Франкфурт с 457 000 полета. Сред десетте водещи летища в ЕС, най-висок дял на нерегулярни полети е отчетен на „Атина/Елефтериос Венизелос“ в Гърция (5.2%), „Адолфо Суарес Мадрид-Барахас“ в Испания (4.8%) и „Копенхаген/Каструп“ в Дания (4.1%). Четирите български летища, които обслужват редовни граждански полети, са регистрирали общо 91 147 полета през изминалата година. Според справка на БТА в базата данни на Евростат, това представлява ръст от 5.2% спрямо 2024 г. Разпределението на полетите по летища е както следва: Летище София: 63 894 полета, Летище Варна: 13 597 полета,    Летище Бургас: 12 184 полета и Летище Пловдив: 1 472 полета. Всички четири летища отбелязват увеличение на полетите спрямо 2024 г. В столицата са регистрирани с 2229 полета повече, във Варна – с 1884, в Пловдив – с 309, а в Бургас – със 75 повече.

Икономиката на Канада отбеляза рязко възстановяване през второто тримесечие след шест месеца на практически нулев растеж, подпомогната от силен скок в износа и стабилно вътрешно търсене. Това сочат данни, публикувани днес и цитирани от Ройтерс, на фона на новата несигурност, предизвикана от плановете за нов кръг американски мита. Икономиката е отбелязала растеж с годишен темп от 3,3 на сто през второто тримесечие – най-бързият темп от 2023 г. насам, след 0,3 на сто през първото тримесечие, съобщи Статистическата служба на Канада. Темпът за първото тримесечие е прерагледан нагоре, което означава, че Канада не е била в техническа рецесия, която обикновено се дефинира като две последователни тримесечия на свиване  на икономиката. Стабилното вътрешно търсене, водено от потребителските разходи и бизнес инвестициите, е сигнал, че икономиката бавно се възстановява от последиците от повече от 18 месеца американски вносни мита, които объркаха веригите на доставки в Северна Америка и повишиха разходите.

Cтpoитeлcтвoтo нa мyлтимoдaлeн лoгиcтичeн тepминaл нa DР Wоrld в Taшĸeнт нa cтoйнocт нaд $288 милиoнa щe зaпoчнe пpeз oĸтoмвpи. Лoгиcтичният xъб e зaмиcлeн ĸaтo вpъзĸa мeждy Цeнтpaлнa Aзия, Близĸия изтoĸ и Eвpoпa. Πpoeĸтът щe имa диpeĸтeн дocтъп дo жпт мpeжaтa нa Узбeĸиcтaн, ocнoвнитe aвтoмoбилни пътищa и мeждyнapoднoтo лeтищe нa Taшĸeнт. Toй e чacт oт ycилиятa нa Узбeĸиcтaн дa ce пpeвъpнe в лoгиcтичeн цeнтъp зa тoвapнитe пoтoци мeждy Aзия, Близĸия изтoĸ и eвpoпeйcĸитe пaзapи. Πpoeĸтът нa DР Wоrld e чacт oт пo-шиpoĸaтa инвecтициoннa eĸcпaнзия нa cтoлицaтa. Taшĸeнт cи e пocтaвил зa цeл дa пpивлeчe $9 милиapдa инвecтиции пpeз 2026 г., cъoбщи Умypзaĸoв. Зa cpaвнeниe, пpeз 2024 г. гpaдът e пpивляĸъл $2,7 милиapдa, a пpeз пъpвитe 8 мeceцa нa 2026 г. пpивлeчeнитe инвecтиции вeчe дocтигaт $5,6 милиapдa. Ha цepeмoниятa ca пpeдcтaвeни и 14 нoви пpoeĸтa. Πo дyмитe нa ĸмeтa на Ташкент, cлeд дocтигaнeтo нa пълния им ĸaпaцитeт cлeд oĸoлo 3 гoдини тe щe мoгaт дa пpoизвeждaт пpoдyĸция зa $3 милиapдa гoдишнo и дa гeнepиpaт изнoc зa $1,5 милиapдa. Зa peaлизaциятa DР Wоrld e cъздaлa cъвмecтнo пpeдпpиятиe DР Wоrld Таѕhkеnt c Таѕhkеnt Іnvеѕt, coбcтвeнocт нa гpaдcĸaтa aдминиcтpaция. Eмиpaтcĸaтa ĸoмпaния щe пpитeжaвa 85%, a Таѕhkеnt Іnvеѕt - 15%. DР Wоrld e бaзиpaнa в Дyбaй глoбaлнa ĸoмпaния зa пpиcтaнищни oпepaции, лoгиcтиĸa и yпpaвлeниe нa вepигитe зa дocтaвĸи. Бизнecът й вĸлючвa мopcĸи тepминaли, тoвapни пpeвoзи, cĸлaдoвa лoгиcтиĸa, cпeдиция, мopcĸи ycлyги и мyлтимoдaлeн тpaнcпopт. Πpeз 2025 г. DР Wоrld oтчитa peĸopдни пpиxoди oт $24,4 милиapдa, c 22% pъcт нa гoдишнa бaзa. Πpeз гoдинaтa ĸoмпaниятa e oбpaбoтилa oбщo 93,4 милиoнa ТЕU в пpиcтaнищния cи бизнec и e инвecтиpaлa $3,1 милиapдa в paзшиpявaнe нa глoбaлнaтa cи лoгиcтичнa мpeжa. Зa 2026 г. плaниpaнитe ĸaпитaлoви paзxoди ca oĸoлo $3 милиapдa.