Business Industry Capital
|
България
|
|  | |
|
Валутни курсове
(17.11.2026) |
| |
GBP |
|
1.19830 |
|
| USD |
|
0.90790 |
| CHF |
|
1.08180 |
| EUR/USD |
|
1.1014* |
|
* определен от ЕЦБ |
|
ОЛП |
| |
от 01.12 |
|
1.81% |
|
|

|
 |
Финансови новини |
 |
През октомври 2026 г. месечната инфлация, измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 1,2 на сто, а годишната инфлация за октомври 2026 г. е 6 на сто. Инфлацията от началото на годината (октомври 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 5,4 на сто. Средногодишната инфлация за периода ноември 2025 - октомври 2026 г. спрямо периода ноември 2024 - октомври 2025 г. е 5,1 на сто. Експресната предварителна оценка на НСИ през октомври беше за месечната инфлация от 1,3 на сто, а за годишната - 6,1 на сто, сочи справка в НСИ. През септември НСИ отчете отрицателна стойност на месечната инфлация от 0,2 на сто, а годишната инфлация беше 5,7 на сто. Според ИПЦ през октомври 2026 г. цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи: „Облекло и обувки“ - със 7,4 на сто; „Развлечения, спорт и култура“ - със 7 на сто; „Образователни услуги“ - с 2,5 на сто; „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ - с 1,1 на сто; „Застрахователни и финансови услуги“ - с 0,7 на сто; „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ - с 0,6 на сто; „Здравеопазване“ - с 0,4 на сто; „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ - с 0,4 на сто; „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ - с 0,4 на сто; „Информация и комуникация“ - увеличение с 0,4 на сто; „Услуги на ресторанти и хотели“ - с 0,3 на сто; „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ - с 0,3 на сто. Без промяна остават цените на стоките и услугите в група „Транспорт“. Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (октомври 2026 г. спрямо октомври 2023 г.) е 13,7 на сто, а за последните пет години (октомври 2026 г. спрямо октомври 2021 г.) е 41,5 на сто. През октомври 2026 г. месечната инфлация, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени, е 0,7 на сто, а годишната инфлация за октомври 2026 г. спрямо октомври 2025 г. е 5,9 на сто. Инфлацията от началото на годината (октомври 2026 г. спрямо декември 2025 г.) е 5,6 на сто. Средногодишната инфлация за периода ноември 2025 - октомври 2026 г. спрямо периода ноември 2024 - октомври 2025 г. е 4,4 на сто. Източник: НСИ
Активите, управлявани от местни и чуждестранни инвестиционни фондове в България, са нараснали с 33,4% на годишна база, достигайки 8,73 млрд. евро към края на септември. За сравнение, към края на третото тримесечие на 2025 г. размерът на управляваните активи е възлизал на 6,54 млрд. евро, което е с 2,19 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) общият размер на активите на инвестиционните фондове към септември 2026 г. достига 6.8 на сто. Това представлява увеличение спрямо септември 2025 г., когато този дял е бил 5.6 на сто, и спрямо края на юни 2026 г., когато е бил 6.6 на сто. Към края на септември тази година активите на местните инвестиционни фондове достигат 2.301 млрд. евро. Спрямо същия месец на 2025 г. (2.078 млрд. евро) те се увеличават с 223 млн. евро, или 10.7%. В сравнение с юни 2026 г. (2.254 млрд. евро) активите нарастват с 47.6 млн. евро (2.1%). Разпределението на ръста при различните видове местни фондове на годишна база е както следва: Фондове в акции: Увеличение със 136,2 млн. евро (10,5%) до 1,436 млрд. евро; Фондове в облигации: Ръст с 64,8 млн. евро (13,5%) до 545,2 млн. евро; Балансирани и други фондове: Нарастване с 22 млн. евро (7,4%) до 320,7 млн. евро. Данните на БНБ показват и географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове. Към септември 2026 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база с 87 млн. евро (8.7%) до 1.082 млрд. евро. В същото време инвестициите в останалите държави от Европейския съюз нарастват с 97.5 млн. евро (11.6%) до 938.2 млн. евро. Значителен принос за общото увеличение имат чуждестранните инвестиционни фондове. Привлечените от български резиденти средства в тях достигат 6.437 млрд. евро към края на септември. Това е увеличение с 1.967 млрд. евро, или цели 44%, спрямо същия месец на 2025 г., когато сумата е била 4.469 млрд. евро. Спрямо края на юни 2026 г. (6.246 млрд. евро) ръстът е със 190.2 млн. евро (3%). Източник: БТА 
 |
Дружества |
 |
|
|
|
 |
| |
Държавният доставчик на природен газ "Булгаргаз" с бързи темпове трупа нови загуби, като за първото тримесечие на 2026 г. загубата е 28 млн. евро, което е ръст от 70% спрямо същия период на м.г. В същото време отрицателният собствен капитал е -262 млн. евро (при -234 млн. евро в края на 2025 г.), а натрупаната загуба вече е -391 млн. евро. Парадоксът в отчета на "Булгаргаз" е, че всъщност брутната печалба от продажбата на природен газ расте два пъти - до 16 млн. евро, но оперативният резултат остава отрицателен заради разходите по неизползвания договор за капацитет с турската "Боташ", което в пари достига 37 млн. евро за тримесечието, показват още финансите на дружеството. Към 31.03.2026 г. са продадени 6 655 810 MWh природен газ, което е увеличение с малко над 5% в сравнение със същия период на м.г. Огромна тежест продължава да бъде дългът на "Топлофикация София" - просрочените брутни вземания на "Булгаргаз" към края на март вече са се увеличили на почти 809 млн. евро и към момента продължават да растат. Към момента задълженията на софийското парно само към държавния доставчик вече надхвърлят 970 млн. евро, а със започването на отоплителния сезон дългът със сигурност ще надхвърли 1 млрд. евро. За да обезпечи доставките на газ за "Топлофикация София", "Булгаргаз" разчита на допълнителна ликвидна подкрепа от БЕХ и от търговските банки чрез кредитни линии. Това обаче не е устойчив модел в дългосрочен план. Регулираният пазар на природен газ също е проблем за компанията. За първите три месеца на годината приходите от продажби намаляват с 22%, въпреки че продадените обеми са по-големи. Причината за това е, че цената на природния газ е регулирана и за първото тримесечие тя е със средно около 26% по-ниска спрямо същия период на 2025 г. Регулираният пазар формира значителен дял от приходите - 73%, или почти 178 млн. евро, докато от свободно договорените цени през първото тримесечие са дошли около 33 млн. евро. "Булгаргаз" и в момента работи на цени, значително под пазарните на нидерландския хъб TTF. За ноември енергийният регулатор одобри повишение на цената с 32.5%, или 58.43 евро/MWh без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС при стойности на TTF по това време от около 100-105 евро/MWh. В микса участват и количества по договора с Азербайджан, както и втечнен природен газ по договори с различни търговци. Новото заявление на "Булгаргаз" за декември предвижда увеличение с около 14% спрямо цената за ноември, но дори и да бъде одобрено, природният газ в България отново ще бъде на значително по-ниска цена спрямо европейските пазари. Източник: Дневник
"ДСГ Логистик“ ЕООД даде старт на изграждането на нов частен индустриален парк в Сливен. Проектът е на обща стойност 5 863 952.56 евро, като значителна част от финансирането – 4 061 549.69 евро – е осигурена от Европейския съюз по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. Новият парк се изгражда в промишлената зона на града, на терен с площ от 7 декара, като застроената площ на сградите ще бъде 4.5 декара. Според инвеститорите целта е да се създаде модерна и съвременна база за български и чуждестранни компании, които търсят място за развитие на своята дейност в България и на европейския пазар. Първоначално в индустриалния парк ще бъдат наети 26 души, като собствениците предвиждат пълният капацитет на базата да достигне до 100 служители. Проектът се реализира на територия с висок потенциал за развитие на логистични, складови и производствени дейности, което го превръща в ключов за икономиката на региона. Проектът е разработен с интегриран подход за изграждане на устойчива бизнес среда и включва пет основни компонента, които ще осигурят пълна функционалност на парка: складови и производствени сгради; административна част; вътрешна инфраструктура- вътрешни пътища, паркинг, обслужващи площи и инженерни мрежи за бърз и безопасен достъп до всички зони; технически системи за управление, контрол на достъпа, видеонаблюдение, противопожарна защита и комуникации; интегрирани решения за енергийна ефективност, включително собствено производство на електроенергия чрез фотоволтаична инсталация. Срокът за завършване на проекта е декември 2027 г. „ДСГ Логистик“ ЕООД (DSG Bulgaria EOOD) е основана през 2006 г. като дъщерно дружество на германската D-S-G Group. Компанията е със седалище в Сливен и предоставя цялостни услуги за поддръжка на обекти, логистика и персонал за B2B и B2G клиенти в Централна и Източна Европа. Сред основните ѝ дейности са изграждане на временни съоръжения, водоснабдяване, кетъринг и отдаване под наем на оборудване. Компанията работи по договори с Министерството на отбраната на САЩ, НАТО и други международни организации. Самата D-S-G Group обединява компании в сферата на отбраната и логистиката с експертиза в Германия, Полша, Балтийските държави, Италия, Румъния и България. Централата на групата се намира в Кайзерслаутерн, Германия. Източник: Дарик радио
Руската Първа инвестиционна банка, която няма абсолютно нищо общо с българската банка със същото име, е контролирана от българския „Старком Холдинг“, свързан с бизнесмените Асен Христов и Кирил Бошов. Холдингът придобива първоначално 67,11 на сто от капитала през 2018 година. След последваща капитализация делът му достига 97,76%, а след съдебни дела в Русия се свива до около 93%. Втората банка – ИК Банк в Казан – е свързана с българската група „Химимпорт“ чрез Централната кооперативна банка. Според данните, описани от „Система“ и „Свободна Европа“ българската банка придобива първоначално 9,9 процента от капитала на руската „ТатИнвестБанк“ през 2011 година. През 2014 година участието ѝ достига 56,2 на сто, а по-късно групата „Химимпорт“ увеличава контрола си до 86,27%. Двете банки не са сред големите кредитни институции в Русия. Към октомври 2026 година първата заема 141-во място по активи, а ИК Банк – 276-о. Източник: Банкеръ
Руската Първа инвестиционна банка, която няма абсолютно нищо общо с българската банка със същото име, е контролирана от българския „Старком Холдинг“, свързан с бизнесмените Асен Христов и Кирил Бошов. Холдингът придобива първоначално 67,11 на сто от капитала през 2018 година. След последваща капитализация делът му достига 97,76%, а след съдебни дела в Русия се свива до около 93%. Втората банка – ИК Банк в Казан – е свързана с българската група „Химимпорт“ чрез Централната кооперативна банка. Според данните, описани от „Система“ и „Свободна Европа“ българската банка придобива първоначално 9,9 процента от капитала на руската „ТатИнвестБанк“ през 2011 година. През 2014 година участието ѝ достига 56,2 на сто, а по-късно групата „Химимпорт“ увеличава контрола си до 86,27%. Двете банки не са сред големите кредитни институции в Русия. Към октомври 2026 година първата заема 141-во място по активи, а ИК Банк – 276-о. Източник: Банкеръ
Група "Градус" обяви закупуването на действащ производствен комплекс в село Чубра, община Сунгурларе, чрез дъщерното си дружество "Градус-1" ЕООД. Сделката включва птицекланица, инсталация за преработка на странични животински продукти и оборудване за втора такава инсталация. С нея дружеството разширява дейностите, които може да извършва в собствената си производствена система. Комплексът в с.Чубра надгражда вертикалната структура на компанията като дава възможност за оползотворяване на страничните продукти от дейността на "Градус" чрез собствена преработка. Новият актив обхваща 29 декара терени и 10 сгради с обща застроена площ над 4 400 кв. м. Освен производствените съоръжения сделката включва складова, енергийна, водоснабдителна и пречиствателна инфраструктура. В комплекса е изградена съществуваща рендеринг инсталация - съоръжение за преработка на странични животински продукти. Придобитото оборудване за втора технологична инсталация допълва потенциала на производствените активи на площадката. Чубра е поредното голямо придобиване на "Градус" след това на птицевъдния комплекс в село Черни връх, община Камено, оповестено през юни 2026г. Тогава сделката беше осъществена чрез "Милениум 2000" ЕООД като част от разширяването в сегмент "Пилешко месо". Към тези инвестиции следва да се добавят и новите мощности за отглеждане на бройлери в Стара Загора. Източник: money.bg
Milestone Systems отбелязва 15 години от началото на дейността си в България. Компанията стартира през 2011 г. с четирима инженери, а днес софийският ѝ офис има над 200 служители и е важен технологичен и бизнес център с международни отговорности. Българският екип участва в разработването на основната платформа за управление на видеонаблюдение XProtect, както и в развитието на облачните услуги, видеообработката, интеграцията с устройства, управлението на достъпа и автоматизацията. От София се ръководят международни екипи и се координират продажбите, маркетингът и партньорските програми в 27 държави от Централна и Източна Европа и Израел. Регионалният търговски екип работи с над 800 риселъра. През 2025 г. бизнесът на компанията в региона е нараснал със 78% спрямо 2021 г., като формира около 12% от приходите на Milestone в EMEA. Според Omdia пазарът на системи за управление на видеонаблюдение (VMS) и видеоуслуги в облака (VSaaS) в Източна Европа е нараснал с 14% през 2025 г., а Milestone заема първо място в EMEA с пазарен дял от 19,1%. Разширяването на дейността включва и финансови, административни и HR функции, подпомагащи глобалните операции. Придобиването на BriefCam и Arcules допринася за разширяването на експертизата на компанията. Следващият етап от развитието на българския офис е свързан с по-голямо участие в технологичните и стратегическите решения, включително в развитието на решения с изкуствен интелект. Източник: TechNews
Международната инвестиционна група BIG Shopping Centers, листната на борсата в Тел Авив и основана от Йехуда Нафтали, е подписала обвързващо споразумение за придобиване на седем търговски центъра от открит тип в България за 223 млн. евро от българската компания „Тринити кепитъл“. Сделката обхваща седемте обекта от веригата XOPark и Outlet Village Sofia – първото аутлет селище от отворен тип в страната. Придобиването ще се осъществи поетапно, като първоначално чрез дъщерното си дружество CEE-BIG B.V., в което притежава 95%, BIG ще придобие три действащи обекта: XOPark София (бивш Jumbo Plaza) с площ 55 хил. кв.м и предстоящо разширение до 68 хил. кв.м, XOPark Ямбол с 12 хил. кв.м и Outlet Village Sofia, чието откриване е планирано за 25 ноември. През следващите година и половина се очаква да бъдат придобити още четири проекта в процес на разработка в Несебър, Разград, Стара Загора и Гоце Делчев. Извън сделката остават XOPark Хасково с 6.3 хил. кв.м и XOPark Пловдив с 8.2 хил. кв.м. Завършването на сделката зависи от изпълнението на стандартните условия, включително одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. BIG планира да финансира до 60% от придобиването чрез местни банкови заеми, а останалата част със собствени средства. След приключването активите ще работят под марката BIG, като се очаква да генерират годишен нетен оперативен доход (NOI) от 16.8 млн. евро. Сделката е една от най-големите в сегмента на търговските площи в България за последното десетилетие и представлява значима стъпка към навлизането на международен инвеститор на местния пазар. Чрез CEE-BIG B.V. BIG вече управлява портфейл от 20 търговски и бизнес имота в Сърбия и Черна гора, включително 13 ритейл парка, три мола BIG Fashion и аутлет център в Сърбия, както и най-големия мол в Черна гора – BIG Fashion Podgorica, и комплекса The Capital Plaza в Подгорица. Компанията планира инвестиции за 140 млн. евро в нов ритейл парк в Никшич и проекти по адриатическото крайбрежие, както и навлизане на албанския пазар с проект в Шкодра. Освен това BIG Shopping Centers притежава 89% от AFI Properties, която развива офисни и жилищни проекти в Румъния, Чехия, Полша и Сърбия. В България AFI притежава „Бизнес парк Варна“, за чиято продажба на местна компания очаква одобрение от КЗК. Продавачът „Тринити кепитъл“ е създадена през 2019 г. и е специализирана в инвестиции и управление на търговски имоти. Мажоритарен собственик с 61% е Тенчо Шиков, съсобственик на фармацевтичната компания „Ромфарм компани“, а останалите 39% са собственост на „Джи Ай Ес пропърти“, свързана с изпълнителния директор Стоян Колев. Приходите на дружеството за 2025 г. възлизат на 19.6 млн. лв. Компанията притежава и дялове в моловете Park Center, West Mall и Mall Plovdiv, както и развива веригата XOPark. След продажбата на активите на BIG „Тринити кепитъл“ планира да продължи да инвестира в разработването на нови търговски проекти, като двете компании оставят възможност за бъдещо партньорство на българския пазар.
Бургаската кооперация „Черноморка“ е основана през 1950 г. от хора с увреждания, предприятието, което на 24 декември тази година ще навърши 76 години, днес е един от малкото представители на социалната икономика в Югоизточна България. Докато много шивашки фабрики в региона се задъхват под натиска на скъпия ток и конкуренцията, „Черноморка“ шие висок клас облекла за Западна Европа, но реално се издържа от нами. В цяла България са останали около 70 трудово-производителни кооперации за хора с увреждания и броят им продължава да намалява, казва председателят на „Черноморка“ Антонела Илиева. Кооперацията отдава свободните си площи под наем на разнообразен микс от бизнеси, което ѝ осигурява стабилност. Сред наемателите са: Производители на спално бельо, Фирма за хигиенни материали, Производител на електронни платки, Рибопреработвателно предприятие, Две модни къщи и два аптечни склада. В кроячния и шивашкия цех, където стари машини работят редом до нови, закупени с европейско финансиране, няма дизайнер. Социалното предприятие работи по готови кройки и шаблони на западни клиенти, произвеждайки ежедневни дамски дрехи за Дания и луксозни детски модели за Франция, Италия и Испания. Въпреки ниските маржове и несигурността, в цеха продължава да се инвестира. Следващата цел е специализирана филетмашина за прецизна изработка на джобове за сака и палта. През десетилетията кооперацията е сменяла десетки дейности – от производство на мебели, плетива и битови кукли до чупене на бадеми и пакетиране на подправки. В определен период предприятието дори е един от двата официални вносителя на сурово кафе в България, като пече и пакетира сортове от Виетнам, Коста Рика и Венецуела. Днес основният капитал на кооперацията са нейните около 30 работници от Бургас и околните села. Източник: БТА
„Адванс Терафонд“ АДСИЦ намалява рентите на земеделска земя за трета поредна стопанска година. Средната рента за стопанската 2026-2027 г., която започна на 1 октомври, се понижава с още малко над 8% до 27,32 евро от 29,78 евро за 2025-2026 стопанска година, която приключи на 30 септември тази година. За предходната стопанска година средната рента беше намалена с малко над процент спрямо 2024-2025 г. Дружеството е отдало малко над 85% от земята си при 88,8% за предходната стопанска година. Очакваните приходи от ренти за текущата стопанска година възлизат на малко над 3,9 млн. евро при почти 4,5 млн. евро за предходната стопанска година, или с 12,6% по-малко. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е събрало 16,5% от очакваните приходи от ренти предварително. За предходната стопанска година са събрани под три четвърти от очакваните приходи, които са в размер на почти 4,5 млн. евро, т.е. около 3,2 млн. евро. Към края на месец октомври 2026 г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ притежава 169 196 дка земеделска земя и 60,8 дка земя в урбанизирани територии. През месеца са купени 218 дка земеделски земи и са продадени 534 дка. Компанията е сключила и предварителни договори за продажба на разсрочено плащане на земеделски земи за 347 дка с краен срок за прехвърляне на собствеността 2031 г. Източник: investor.bg
 |
Регулирана информация |
 |
|
|
Инвестиции
|
|  |
|
|
| |
 |
Продажби |
 |
|
|
|
|
Общини: Чирпан, Братя Даскалови, Брезово, Панагюрище и Първомай
Около 40 дка собствена земя в областите Пловдив и Стара Загора, 29 инсталирани ФЕЦ-а с капацитет по 29 700 Wp всеки и 3 допълнителни имота с потенциал за развитие.
|
|
|
Местоположение: гр. Самоков, област София
Индустриален актив с площ от 17 285 м², разположен в индустриалната зона на гр. Самоков, Софийска област.
|
|
|
Местоположение: София, център
500 кв. м, функционално разпределени между open space зона, самостоятелни кабинети, зала за срещи, сървърно помещение и санитарен възел.
|
|
|
Местоположение: София
Работещо предприятие с отлични финансови резултати и 14,6 дка обща площ на атрактивна локация. Включва 3 халета (общо 1 600 кв. м, височина 11 м), кранове с товароподемност 13 т, административна сграда (360 кв. м), складове и действащ магазин.
|
|
|
Местоположение: Благоевград
111 дка собствена земя (в два съседни парцела по 55 дка) на входа на града от АМ „Струма“.
|
|
|
|
Българска стопанска камара
|
|  |
|
Светът
|
|  |
 |
Европа |
 |
През първото полугодие на 2026 г. вносът на птиче месо в Европейския съюз от трети страни се е увеличил с 13,2% в количествено изражение, достигайки 573 037 тона спрямо приблизително 506 000 тона за същия период на 2025 г. Стойността на вноса е нараснала с 6%. Най-сериозно увеличение има при доставките от Бразилия и Украйна, докато вносът от Великобритания и Тайланд намалява. Бразилия затвърждава позицията си на най-голям външен доставчик с 263 764 тона, което представлява 46% от целия внос на ЕС от трети страни и ръст от 44% спрямо първото полугодие на 2025 г. Украйна е вторият основен доставчик с 118 442 тона, увеличение от 21,7%, и дял от 20,7%. Следват Тайланд с 89 467 тона (спад от 2,7%) и Великобритания с 61 392 тона (спад от 31,9%). Четирите държави осигуряват близо 91% от целия външен внос на птиче месо в ЕС. Особено показателно е развитието при Бразилия: само за първите девет месеца на 2026 г. доставките ѝ достигат около 312 000 тона, което е с 34% повече от целия обем за 2025 г. Само през септември са внесени 43 500 тона. Този ръст предизвиква реакция от европейската асоциация AVEC, която настоява Европейската комисия да отложи възстановяването на разрешението за бразилски износ, докато не бъдат предоставени допълнителни независими гаранции за спазване на европейските правила за употреба на антимикробни вещества. AVEC настоява и за по-строго обозначаване на произхода на месото в преработените храни и ресторантите, както и за по-добър контрол върху тарифните квоти. За европейските птицевъди тенденцията означава засилваща се конкуренция от вносни продукти, особено от Бразилия и Украйна. Източник: The Poultry Site
България е сред страните членки на Европейския съюз (ЕС), които са регистрирали най-рязко свиване на промишленото производство на годишна база - 8,9%. През септември то е намаляло с близо 9%. През септември спрямо август промишленото производство, коригирано спрямо сезонните колебания, се е увеличило с 0,2% в еврозоната и с 0,5% в ЕС. За сравнение, през август то намаля с 0,5% във валутния съюз и с 0,3% в целия евроблок. На годишна база промишленото производство е спаднало с 1,5% в еврозоната и с 0,8% в ЕС. Сред държавите членки най-голямо месечно увеличение е отчетено в Дания (3,7%), Полша (2,9%), Чехия и Словакия (по 7%), докато най-сериозен спад е регистриран в Ирландия (5,5%), Люксембург (3,8%) и Румъния (2,6%). По отношение на годишното изменение най-рязко намаление на промишленото производство е отчетено в Ирландия (19,1%), България (8,9%) и Румъния (6,3%). Най-силен годишен ръст е регистриран в Нидерландия (8,8%), Унгария (8,2%), Литва и Малта (по 7,1%). Източник: investor.bg
 |
Америка |
 |
Бразилия е изнесла 512 800 тона пилешко месо през октомври 2026 г. – най-голямото месечно количество от началото на годината и с 2,3% повече спрямо октомври 2025 г. Приходите от износа достигат 994,1 млн. долара, което представлява увеличение от 14,9% на годишна база. За периода януари–октомври общият износ достига 4,9 млн. тона, ръст от 12,7%, а приходите нарастват с 20,4% до 9,7 млрд. долара. Сред основните пазари през октомври са ОАЕ с 53 200 тона, Саудитска Арабия с 47 900 тона, Китай с 46 800 тона и Япония с 38 700 тона. Особено силно е увеличението на доставките за Китай – от 28 000 на 46 800 тона. За първите десет месеца износът за Китай е нараснал с 104,3% до 467 700 тона. Доставките за Европейския съюз достигат 314 900 тона, повече от двойно спрямо 151 300 тона за същия период на 2025 г. Най-голям принос за износа през октомври има щатът Парана с 205 700 тона, следван от Санта Катарина с 113 400 тона и Рио Гранде до Сул с 66 100 тона. Според бразилската асоциация ABPA регионализацията на ограниченията заради Нюкясълската болест е помогнала на страната да запази по-голямата част от експортните си потоци. Производителите са успели да пренасочват доставките към пазари, които не са наложили ограничения върху цялата страна. Източник: Reuters
 |
Азия |
 |
Виетнам реализира мащабен инвестиционен проект в птицевъдството на стойност приблизително 700 милиона щатски долара (18,3 трилиона виетнамски донга). Проектът е съвместна инициатива на нидерландската компания De Heus и виетнамската Hung Nhon Group и предвижда изграждането на интегрирана агропромишлена структура в провинция Тай Нин в периода 2026–2036 г. Планираният производствен капацитет включва до 25 милиона бройлера годишно, 3 милиона носачки, 1 милион подрастващи ярки и мащабно производство на разплодни птици, посочено в проекта с капацитет от 200 милиона птици. Предвидени са също свиневъдни мощности за около 10 000 разплодни свине. Очакванията са след пълното реализиране на инвестицията интегрираният бизнес да генерира годишни приходи до 2 милиарда долара. В проекта участват международни компании със специализирана дейност в различни направления на птицевъдството. De Heus осигурява експертиза в производството на фуражи и храненето на животните, Bel Gà участва с генетика и разплодни птици, а германската Big Dutchman е свързана с технологичното оборудване на фермите. Предвидено е сътрудничество и с Boehringer Ingelheim във ветеринарното здравеопазване и ваксините. Производствената верига ще обхваща родителски стада, производство на яйца за люпене, индустриални люпилни, бройлерни ферми, фуражни заводи, клане и преработка на пилешко месо. Важна част от проекта е изграждането на предприятие за преработка на хранителни продукти в икономическата зона Moc Bai. Целта е не само производство на сурово пилешко месо, но и предлагане на разфасовки и продукти с по-висока добавена стойност. Особено внимание се отделя на износа към международни пазари, включително държави с търсене на Halal продукти. Първите доставки към такива пазари са планирани за началото на 2027 г. Част от инфраструктурата вече се изгражда. Сред важните обекти е люпилнята Bel Gà Tây Ninh, чиято инвестиция е около 200 милиарда виетнамски донга. Предвиденият ѝ капацитет е 19 милиона еднодневни пилета годишно в първия етап, с възможност за увеличаване до 38,4 милиона пилета годишно във втория етап. Проектът е показателен за тенденцията към вертикална интеграция в съвременното птицевъдство, при която една производствена структура обединява генетиката, люпенето, фуражите, отглеждането, ветеринарния контрол и преработката. По този начин Виетнам се стреми да увеличи производствения си капацитет, да намали зависимостта си от външни доставки и да се превърне в по-значим международен износител на пилешко месо. Източник: eFeedLink
|
|
Индекси на фондови борси 16.11.2026 |
| Dow Jones Industrial |
| 51 437.60 |
(-167.50) |
| Nasdaq Composite |
| 24 509.80 |
(-626.52) |
Стокови борси 16.11.2026 |
| |
Стока |
Цена |
|
| Light crude ($US/bbl.) | 85.10 |
| Heating oil ($US/gal.) | 3.9883 |
| Natural gas ($US/mmbtu) | 3.4340 |
| Unleaded gas ($US/gal.) | 2.5002 |
| Gold ($US/Troy Oz.) | 3 872.80 |
| Silver ($US/Troy Oz.) | 47.48 |
| Platinum ($US/Troy Oz.) | 1 488.87 |
| Hogs (cents/lb.) | 59.85 |
| Live cattle (cents/lb.) | 22 312.80 |
|
|
 |
Връх Мусала - Рила |
 |
Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (на 6 място в Европа след Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиринеите и Етна). От Рила извират големите български реки Искър, Марица и Места. В Източния (Мусаленски) дял на Рила се намира връх Мусала (2925 м.) - най-високият връх не само в България, но и на Балканския полуостров. Името на върха има турски произход и означава “пътят към Бог”. Снежната покривка тук се задържа 8 месеца, а температурата е над 0°С само 4 месеца в годината. Първото писмено свидетелство за изкачването на върха се отнася за цар Филип II, бащата на Александър Велики.
Местоположение
|
Архив Бизнес Индустрия Капитали |
|