От 1 август 2026 г. се увеличава размерът на задължителните здравноосигурителни вноски за хората, които ги внасят сами за своя сметка. Новият месечен размер на вноската става 24.81 евро, съобщават от Националната агенция за приходите (НАП). Промяната засяга граждани като трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата, както и други лица, които не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Увеличението е в резултат на промяната в минималния месечен осигурителен доход, който от 1 август нараства от 550.66 евро на 620.20 евро. Съгласно Закона за здравното осигуряване, лицата, които не са осигурени на друго основание, дължат вноски върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се. Така здравноосигурителната вноска за тях се изчислява в размер на 8% върху база от минимум 310.10 евро. Максималният месечен осигурителен доход също се променя, като от 1 август той става 2300 евро. Срокът за внасяне на здравноосигурителните вноски е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Средната лихва на кредитите за бизнеса, отпуснати от банките през юни, расте на месечна и годишна база, показват данните на Българската народна банка (БНБ). При потребителските заеми лихвата расте в сравнение с година по-рано, но намалява в сравнение с май, докато при жилищните кредити е обратно. Обемите на заемите през юни се увеличават на месечна и годишна база, отчитат в централната банка. През юни в сравнение с май средният лихвен процент по кредитите за бизнеса до 1 млн. евро нараства с 0,12 процентни пункта (пр. п.) до 4,20%, при годишен ръст с 0,18 пр. п. При средната лихва по кредитите над 1 млн. евро увеличението за година е с 0,20 пр. п., а за месец – с 0,45 пр. п. до 4,59%. Средният лихвен процент по овърдрафта се увеличава спрямо май с 0,08 пр. п. до 3,48%. Обемът на новия бизнес по кредитите до 1 млн. евро нараства за месец с 33,8% (79,7 млн. евро) до 315,7 млн. евро, при годишен ръст от 23,9%. При заемите над 1 млн. евро увеличението на обема за месец е с 35,8% (280,2 млн. евро), а за година с 37,3% до 1,062 млрд. евро. При обема на предоговорените кредити и кредитите за рефинансиране се наблюдава месечно увеличение с 2,4 % (10,5 млн. евро) до 444,6 млн. евро. През юни в сравнение с май средният лихвен процент и годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление на домакинствата намаляват с по 0,19 пр. п. съответно до 8,76% и 9,06%. При жилищните кредити средната лихва се понижава за месец и за година с 0,03 пр. п. до 2,41%. ГПР по тези кредити отбелязва месечно понижение с 0,02 пр. п. до 2,75%. Средният лихвен процент по другите кредити нараства за година с 0,50 пр. п., и на месечна база с 0,77 пр. п. до 4,64%. При другите кредити на Работодатели и самонаети лица ръстът за месец е с 0,80 пр. п. до 4,61%. През миналия месец средният лихвен процент по овърдрафта спрямо май спада с 0,05 пр. п. до 13,20%, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, се увеличава с 0,04 пр. п. до 21,16%. Обемът на новия бизнес по заемите за потребление за година расте с 32,6%, а за месец с 18,1% (105,8 млн. евро) до 691,2 млн. евро. При предоговорените кредити и кредитите за рефинансиране увеличението за месец е с 14% (11,4 млн. евро) до 92,8 млн. евро. При жилищните заеми обемът на новия бизнес расте в сравнение с май с 28,4% (169,6 млн. евро) до 767,1 млн. евро, при годишен ръст със 17,5%. При предоговорените кредити и заемите за рефинансиране месечното увеличение е с 28,4% (33,9 млн. евро) до 153,2 млн. евро. Обемът на новия бизнес по другите кредити спада за година с 19,6%, а за месец – с 11,7% (1,8 млн. евро) до 13,6 млн. евро. При този на предоговорените кредити и кредитите за рефинансиране месечното намаление е с 39,9% (3 млн. евро) до 4,6 млн. евро. Обемът на новия бизнес по другите кредити на Работодатели и самонаети лица намалява в сравнение с месец май с 4,1% (0,5 млн. евро) до 11,3 млн. евро.

Представители на българската ИКТ общност са изпратили отворено писмо до министър-председателя Румен Радев и вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев, в което изразява сериозна загриженост относно модела на дигитална трансформация, който все повече концентрира проекти и публични средства в държавното дружество „Информационно обслужване“ АД. ИКТ общността наблюдава с дълбока тревога последователните намерения на управляващите не само да запазят, но и да разширят ролята на „Информационно обслужване“ АД като системен интегратор за все повече администрации и дейности, което превръща едно нормативно гарантирано предимство в траен и всеобхватен модел, който заобикаля конкурентните процедури. Данни от системата СИГМА сочат, че за периода август 2020 г. – юли 2026 г. средно 58,21% от договорите, възложени от държавното дружество, са сключени след процедури със само една оферта. Така са разходвани близо 85 млн. евро без ДДС при липса на реална конкуренция. Концентрирането на проекти в един държавен интегратор има сериозни негативни последици за цялата икономика. Ограничава пазара: Резервирането на значителна част от държавните ИКТ проекти затваря между 20% и 25% от потенциалния пазар за технологичните компании; Отслабва експортния потенциал: Когато българските компании са изключени от сложни проекти в собствената си държава, те по-трудно изграждат експертиза и капацитет за участие в международни процедури; Намалява инвестициите: Липсата на прозрачни и равнопоставени условия намалява привлекателността на България за развойни центрове, облачни инфраструктури и трансфер на технологии; Влияе на пазара на труда: Ограничават се възможностите за професионално развитие и се създава риск най-квалифицираните специалисти да потърсят реализация извън страната. Според приложен правен анализ, специалният статут на „Информационно обслужване“ АД е в противоречие и с европейското право, включително Директивата за обществените поръчки (2014/24/ЕС). Дори минимално частно капиталово участие в дружеството (0,23%) изключва възможността за прилагане на изключението за „in-house“ възлагане. ИКТ общността е убедена, че само чрез открита конкуренция може да бъде постигнат устойчив баланс между обществения интерес, националната сигурност и икономическия растеж.

Българската софтуерна компания Tiger Technology, която разработва решения за споделено ползване на локални и облачни услуги, е набрала финансиране на стойност 10 млн. долара в кръг от серия А. Водещ инвеститор в рунда е фондът за рисков капитал 3TS Capital, който влага пари от специализирания си подфонд TCEE Fund IV. Освен него в рунда влизат още фондовете Endeavor Catalyst, TDJ Growth, както и българските Impetus, MFG Invest и ангелският инвеститор Димитър Рачев. Финансирането ще се случи в рамките на две затваряния - първото през август, а второто до края на годината. Рундът оценява компанията на 34 млн. евро. Това е най-големият рунд на финансиране в Tiger Technology до този момент. През 2019 г. компанията набра малко над 2 млн. евро, след което повтори същата сума през 2023 и 2024 г. При последните набирания финансовите рундове бяха представяни като мостови, в очакване на по-голяма финансова инвестиция, каквато компанията получава сега. Това също така е и втора скорошна инвестиция на 3TS Capital като водещ инвеститор в българска компания, след като в края на ноември европейският фонд, регистриран в Люксембург, вложи 6.6 млн. евро в "Евротръст". Парите от новата инвестиция ще бъдат използвани за подкрепа във вече разработени пазари за компанията - САЩ, Европа и Близкия изток. Освен това те ще идат и за разширяване на продуктовото портфолио. В момента основният продукт на компанията е Tiger Bridge, софтуер, който работи като слой между локално съхранение и облачните услуги на Amazon, Microsoft и други. В момента Tiger Technology управлява над 100 петабайта данни, като сред големите клиенти на фирмата са летища, медийни компании и архитектурни студиа. Приходите на дружеството "Тайгър технолоджи" за 2025 г. са 3.8 млн. евро, а за първата половина на 2026 г. - 2.5 млн. евро, което е равно на пълните резултати на фирмата за цялата 2024 г. В дружеството към края на май работят 60 души, като това е почти постоянна бройка от края на 2023 г. насам. Водещият инвеститор 3TS Capital влиза в компанията с 10-процентов дял. И преди, и след сделката най-голям акционер остава основателят и технически директор Александър Лефтеров, през дружеството "Атиа", което е еднолична негова собственост. Миноритарен акционер в компанията е и "Телелинк инвестмънтс", а в борда на директорите на "Тайгър технолоджи" влиза и Любомир Минчев, основател на "Телелинк".

Български софтуерни инженери влизат в управлението на един от най-важните европейски проекти в космоса. Листваната на Българската фондова борса Wiser Technology започва работа по проекта ARGOS на Евопрейската космическа агенция и технологичния гигант GMV. Компанията ще отговаря за внедряването на изкуствен интелект в наземната мрежа на сателитната система Galileo, който да открива аномалии в реално време, да прогнозира технически проблеми и да защитава системата от кибератаки. Освен това ще допринася с експертиза в областта на cloud-native технологиите и DevSecOps. Независимо дали става дума за GPS навигация в автомобила, логистика на доставки или мисии на спешна помощ, системата Galileo е незабележимият, но незаменим двигател в ежедневието на милиони европейци. Тя е глобалната сателитна навигационна система на Европейския съюз, която предоставя високоточни услуги за позициониране, навигация и синхронизация на времето и се използва от милиарди устройства и приложения по света. Чрез ARGOS проучва нови подходи за модернизация на системите, които поддържат Galileo, както и за подготовката им за бъдещите оперативни изисквания. През юни Wiser пoдпиca мeмopaндyм зa paзбиpaтeлcтвo c гepмaнcĸaтa Rоhdе Ѕсhwаrz пo вpeмe нa вoeннoтo излoжeниe "Xeмyc 2026" в Πлoвдив. Компанията има дългогодишно партньорство с НАТО и разработва системи за разузнаване и ситуационна осведоменост на терен. Притежават строгите отбранителни сертификати НАТО AQAP 2110/2210, както и ISO 27001 за сигурност на информацията и TISAX. Wіѕеr имa нaд 25 гoдини oпит в cфepи ĸaтo cиcтeмнa интeгpaция, дaнни и изĸycтвeн интeлeĸт и мнoжecтвo пpoeĸти зa ĸлиeнти oт Eвpoпa, Близĸия Изтoĸ и Ceвepнa Aмepиĸa. След консолидацията на екипите на Bianor, Digital Lights и Prime Holding, Wiser се превърна в една от най-големите IT компании на БФБ с офиси в София, Пловдив и Стара Загора. B пopтфoлиoтo ѝ влизaт С4І peшeния (ĸoмaндвaнe, ĸoнтpoл, ĸoмyниĸaции, ĸoмпютpи и paзyзнaвaнe), плaтфopми зa yпpaвлeниe нa миcиитe c peaлнoвpeмeннa интeгpaция нa мнoжecтвo изтoчници нa инфopмaция, ĸaĸтo и пaтeнтoвaнa тexнoлoгия зa peaлнoвpeмeннo cлeдeнe нa oбeĸти в cpeдa c GРЅ зaглyшaвaнe.

Полската модна група LPP, собственик на брандовете Reserved, Sinsay, Cropp, House и Mohito, откри нов логистичен център край Букурещ, който ще обслужва магазините в България, Румъния и Гърция. Инвестицията цели по-бързи доставки, по-добро снабдяване и подкрепа за разширяването на веригата Sinsay у нас. Новата база е с площ 56 000 кв. м и вече обслужва магазините на групата в Румъния, България и Гърция, като повишава ефективността на регионалната верига за доставки. С капацитет от около 35 милиона артикула, складът е проектиран така, че да позволява бъдещо разширение и да подкрепи растежа на марката Sinsay и останалите операции на LPP в региона. Новата инвестиция укрепва логистичната инфраструктура на LPP Logistics в Югоизточна Европа. Благодарение на стратегическото си местоположение в близост до Букурещ и до дистрибуционния център, открит през ноември 2025 г., компанията ще може да обслужва както физическите магазини, така и онлайн поръчките от една локация. В момента новият център може едновременно да обслужва 454 магазина, а след планираното разширение в началото на 2027 г. капацитетът ще достигне 900 магазина. До края на тази година в логистичния център ще работят над 300 души, като броят им ще се увеличи след разширението. Една от най-интересните характеристики на новия център е високото ниво на автоматизация. В него вече работят 948 робота, доставени от HAI Robotics, които подпомагат обработката и съхранението на стоките. В момента в склада се съхраняват около 7.5 милиона артикула. Румънското дружество LPP Romania Fashion, което управлява марките Reserved, Sinsay, Cropp, House и Mohito, е отчело най-високите си приходи досега. През 2025 г. оборотът достига близо 2.4 млрд. румънски леи, което е ръст от 19% спрямо предходната година. В същото време нетната печалба намалява за втора поредна година – до около 10.7 млн. леи, или с 53% под нивото от 2024 г. Групата е основана през 1991 г. в полския град Гданск и днес оперира в 35 държави с 3748 магазина, като сред най-важните ѝ пазари са Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария и балтийските държави. България също е сред стратегическите пазари на компанията, а новият логистичен център край Букурещ ще подобри снабдяването на магазините в България.

Върховният касационен съд постанови, че „ВиК-Шумен“ не дължи на „Кумер“ ЕООД 900 хил. лв. неустойка по стар договор за доставка на електроенергия. Фирмата също така трябва да плати на водното дружество направените съдебни разноски в размер на 90 912 евро. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Заради спора с „Кумер“ през 2023 г. на няколко пъти бе спряно електрозахранването, първо на административната сграда, а после и на водните помпи на ВиК. Причината бяха няколкото неплатени фактури за електроенергия. „Кумер“ едностранно прекрати договора 6 месеца след подписването му, след което заведе и дела срещу ВиК. Решеното от ВКС дело бе за предвидената неустойка в размер на 5% от цялата сума по договора, която е 18 млн. лв. Първите две инстанции – Окръжен съд-Шумен и Апелативен съд-Варна, отсъдиха в полза на „Кумер“. В момента ВиК-Шумен води още едно дело срещу същата софийска фирма. Източник: shum.bg

Министърът на здравеопазването освободи четирима от петимата членове на Съвета на директорите на държавното дружество за производство на ваксини "Бул Био – НЦЗПБ“ ЕАД и назначи ново ръководство до провеждането на конкурс по Закона за публичните предприятия. Решението е взето след анализ на финансовото състояние на дружеството, одит на Министерството на здравеопазването, констатации от инспекция на Световната здравна организация и оценка на изпълнението на плана за коригиращи и превантивни действия (CAPA). Работещите в "Бул Био" от седмици протестират именно с искане за смяна на ръководството на дружеството, което го е довело до настоящата ситуация.От Съвета на директорите са освободени Десислава Билева, Бистра Колева-Маджарова, Стефан Гърчев и Румен Кофинов. На тяхно място са назначени Иво Тодоров като независим член, както и Климент Петров, Доротея Робева и Вероника Чанева като представители на държавата. Единствено Ани Александрова-Найденова запазва мястото си в управителния орган. Смяната идва на фона на рязко влошаване на финансовите показатели на дружеството. За последните шест години печалбата му е преминала от около 8 млн. лв. към загуба, а към 31 март 2026 г. е отчетен отрицателен финансов резултат от 872 хил. евро. Според анализа дружеството произвежда и продава част от продукцията си на загуба, разходите нарастват, ликвидността се влошава, а контролът върху финансовите и производствените рискове е недостатъчно ефективен. "Бул Био – НЦЗПБ" е дружество със 100% държавно участие и е стратегическият производител на ваксини, серуми и други биологични продукти за нуждите на общественото здравеопазване в България.

На заседанието си от 28.7.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Петър Петков за ръководител на функцията по вътрешен одит на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ“ АД и на ЗАД „ЕНЕРГИЯ“ АД. 2. Заличава „МИК БРОКЕРИ И КОНСУЛТАНТИ“ ЕООД от регистъра на застрахователните брокери. 3. Отказва да разгледа по същество подаденото от „БОНЕККС“ ЕООД заявление за издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи. 4. Открива административно производство по издаване на индивидуален административен акт за заличаване на „ДЕЛТА ИНС БРОКЕР“ ООД от регистъра на застрахователните брокери.

Shelly Tech Shelly Group SE упражни опцията си за придобиване на оставащите 24% от капитала в своето словенско дъщерно дружество Shelly Tech (с предишно наименование GOAP Računalniški inženiring in avtomatizacija procesov d.o.o. Nova Gorica) („Словенското дружество“). Упражняването на опцията е последният етап от придобиването на словенското дружество въз основа на Договор за опции, сключено между Shelly и съдружниците в Словенското дружество, обявено през януари 2023 година. Общата покупна цена за 24-процентния дял по упражнената опция възлиза на 948 939,02 евро, съгласно изчисленията в съответствие с Договора за опции. Прехвърлянето на дяловете е предмет на допълнителни процедури, които се очаква да бъдат извършени през следващите седмици. „Шелли Груп“ ЕД разработва, проектира и разпространява решения за Интернет на нещата (IoT) и интелигентни сгради за любители и професионалисти. Продуктите на Shelly позволяват дистанционно управление и автоматизация, както и управление на енергопотреблението на електроуреди и решения за интелигентни сгради чрез смартфони, компютри или системи за домашна автоматизация на други производители. Освен от продажбата на устройства, Шелли Груп генерира приходи и от своите облачни приложения. „Шелли Груп“ се възползва от производство с минимални активи чрез използването на договорни производители. Компанията има силно присъствие в немскоговорящите страни, а продуктите ѝ се предлагат в повече от 100 държави. С търговски организации в регионите DACH (Германия, Австрия и Швейцария), Бенелюкс, Скандинавия, Иберийския полуостров, Полша, Италия, Франция, Обединеното кралство, България, Словения, САЩ и Китай, Шелли Груп има широко международно присъствие.

Дъщерното дружество на производителя на метални кутии за хранително-вкусовата и химическата индустрия „Булметал“ АД – „Чеволани Италия“, е сключило нов търговски договор с клиент от Филипините. Договорът е на стойност 1,95 млн. евро, като компанията ще проектира, произведе, достави и монтира линия за производство на трикомпонентни кутии за хранителни продукти. Срокът за изпълнение на договора е март 2027 г. В началото на юли другата дъщерна компания на „Булметал“ – „Бибра“ в Германия, обяви договор за 900 хил. евро с клиент в Германия със срок 10 месеца от подписването за производство, доставка и монтаж на високотехнологична линия за производство на капаци за кутии. „Булметал“ е получило авансово плащане в размер на малко под 2,5 млн. евро по договора, сключен по процедурата за производствени инвестиции в големи предприятия в регион Стара Загора, финансирана със средства от оперативна програма: „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Безвъзмездното финансиране е за над 6,25 млн. евро, а общата стойност на проекта на компанията е над 11,4 млн. евро, т.е. собственото финансиране е близо 5,2 млн. евро.

Очаква се общият обем на инвестициите в бизнес имоти в Европа да достигне 53 млрд. евро през второто тримесечие. Това е ръст с 6% на годишна база, сочат данни на консултантската компания Savills. Спрямо първото полугодие на миналата година инвестиционната активност в Полша и Финландия почти се е удвоила с ръст от съответно 95% и 94%. Сред най-големите имотни пазари в Европа изпъкват Швеция и Испания, където оборотът е нараснал съответно с 68% до 12,8 млрд. евро и с 56% до 12,2 млрд. евро. Според консултантската компания повечето инвеститори продължават да отдават предпочитание на дефанзивни сектори с устойчиви наематели. Жилищният сектор, включително многофамилните жилища, студентските жилища, домовете за възрастни хора, вече съставляват почти 30% от общия обем на инвестициите в бизнес имоти в Европа. „Очаква се средните размери на сделките да са нараснали през второто тримесечие, подкрепени от ключови придобивания, които показват продължаващ интерес към изключителни активи въпреки общите пазарни нагласи“, коментира Лидия Бриси, директор на отдела за анализи на бизнес имотите в Европа в Savills. Въпреки че дългът остава наличен за висококачествени активи в Европа, кредиторите и инвеститорите обръщат по-голямо внимание на сигурността на приходите, качеството на активите и ценовата дисциплината при ценообразуването, казва Джеймс Бърк, директор на отдела за глобални трансгранични инвестиции в Savills.

Бразилия започна процедура за уреждане на търговски спор в рамките на Световната търговска организация (СТО) във връзка с митата, наложени ѝ от САЩ, съобщи министерството на външните работи на страната, цитирано от Франс прес. Според бразилските власти американските мита са „неоправдани“ и „несъвместими“ с правилата на международната търговия. Искането за консултации е първата официална стъпка в процедурата за уреждане на спорове в рамките на СТО. Консултациите дават възможност на страните да обсъдят проблема и да постигнат взаимноприемливо решение, без да се стига до съдебно производство. Ако не бъде постигнато споразумение, жалбоподателят може да поиска спорът да бъде разгледан от специална експертна комисия на организацията. По-рано този месец администрацията на американския президент Доналд Тръмп наложи две нови допълнителни мита върху определени бразилски стоки - 25 на сто заради предполагаеми нелоялни търговски практики и допълнителни 12,5 на сто заради предполагаемо използване на принудителен труд. Президентът на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва обвини Тръмп, че чрез ставките се опитва да повлияе на вътрешнополитическата обстановка в страната преди президентските избори през октомври, на които Лула ще се кандидатира за втори мандат. Това не е първият подобен спор между двете държави. През 2025 г. Бразилия също сезира СТО, след като Вашингтон наложи ставки от 50 на сто върху бразилски стоки в знак на протест срещу съдебното преследване на бившия президент Жаир Болсонаро, който се ползва с подкрепата на Доналд Тръмп, като по-голямата част от тези тарифи впоследствие беше отменена.

Турският текстилен сектор е реализирал износ в размер на 4.13 милиарда евро за първите шест месеца на 2026 г., по данни от Асоциацията на износителите от Югоизточния Анадол. За посочения период турските производители са изнесли общо 1.226 милиона тона продукция, достигайки до 196 държави и свободни зони по света. Най-голям дял от 1.5 милиарда евро са били експортните приходи от страни от Европейския съюз. Износът за страни от Африка се е увеличил с 4.9 процента и е достигнал 672 милиона евро, посочват представителите на сектора. Сред страните вносителки на турски текстил на първо място се нарежда Италия с внос на стойност 339 милиона евро, следвана от САЩ – с 265 милиона евро и Испания – с 255 милиона евро. Разгледан по подгрупи продукти, най-големият износ е на платове (на стойност 2.53 милиарда евро), следван от прежди (1.07 милиарда евро) и влакна (541 милиона евро). Най-големите износители, според цитираните данни, са производители от Истанбул, следвани от такива в Газиантеп, Бурса и Кахраманмараш.