Месечната инфлация в България през май е 0,0%, докато годишната инфлация достига 6,9%. От началото на годината инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 3,8%, а средногодишната инфлация за периода юни 2025 г. - май 2026 г. възлиза на 5,0%. През май най-голямо увеличение на цените е отчетено при услугите на ресторанти и хотели, както и при алкохолните напитки и тютюневите изделия - с по 0,9%. Транспортът е поскъпнал с 0,8%, а услугите в секторите информация и комуникация и здравеопазване - съответно с 0,7% и 0,5%. В същото време понижение на цените е регистрирано при развлеченията, спорта и културата (-2,0%), хранителните продукти и безалкохолните напитки (-0,4%) и личните грижи и различните услуги (-0,1%). Сред хранителните продукти най-силно са поскъпнали картофите - с 25,5%, цитрусовите плодове - с 12,7%, ябълките - с 8,7%, както и морковите и червеното цвекло - с 8,1%. Ръст е отчетен още при кафето, сиренето, захарта, бирата и белия хляб. Поевтиняване е регистрирано при пипера (-23,2%), доматите (-11,1%), краставиците (-3,4%), яйцата (-2,9%) и говеждото месо (-2,2%). При нехранителните стоки и услуги най-сериозно увеличение е отчетено при таксите за издаване на лични документи - с 22,3%, куриерските услуги - с 4,9%, централното газоснабдяване - с 3,1% и бензина А95Н - също с 3,1%. В здравеопазването цените на лекарските услуги са се увеличили с 1,4%, на стоматологичните услуги - с 1,2%, а на лекарствените продукти - с 0,4%. По хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се използва за сравнение между държавите от Европейския съюз и е ключов показател за еврозоната, месечната инфлация през май е 0,3%, а годишната - 6,3%. Натрупаната инфлация за последните пет години достига 44,3% според националния индекс на потребителските цени и 38,3% според хармонизирания европейски показател. Според индекса на цените за малката кошница, който отразява потреблението на най-нискодоходните 20% от домакинствата, през май е отчетено месечно понижение от 0,5%, докато годишното увеличение на цените е 3,9%.

Aктивите на пенсионните фондове в България възлизат на 16,091 млрд. евро към края на март, нараствайки с 2,065 млрд. евро (14,7%) в сравнение с края на март миналата година (14,026 млрд. евро), показват най-новите данни на БНБ. Размерът им нараства и с 90,2 млн. евро (0,6%) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2025 г. (16,001 млрд. евро). В инструментите, включени в активите на пенсионните фондове към края на март, преобладават притежаваните дългови ценни книжа, които на годишна база се увеличават с 1,354 млрд. евро (15,5%) до 10,087 млрд. евро. Техният относителен дял в общите активи към края на март 2026 г. е 62,7% при 62,3% спрямо същото тримесечие на миналата година. Акциите и другите капиталови инструменти, различни от инвестиционни фондове (ИФ) и фондове на паричния пазар (ФПП), се увеличават на годишна база с 693,2 млн. евро (32,7%) до 2,812 млрд. евро. Техният относителен дял в края на първото тримесечие е 17,5% при 15,1% към края на март миналата година. За една година акциите/дяловете на ИФ и ФПП се увеличават на годишна база с 395,1 млн. евро (19,6%) до 2,412 млрд. евро. Относителният им дял в края на първото тримесечие на тази година е 15% при 14,4% към края на март 2025 година. По отношение на географската структура на активите на пенсионните фондове към края на март БНБ отчита, че активите им в България нарастват на годишна база със 714 млн. евро (17,4%) до 4,814 млрд. евро при 4,100 млрд. евро към края на март миналата година. Техният относителен дял е 29,9% към края на първото тримесечие при 29,2% година по-рано. В края на първото тримесечие на тази година средствата, инвестирани при други резиденти на еврозоната, се увеличават на годишна база с 1,015 млрд. евро (20,5%) до 5,969 млрд. евро при 4,955 млрд. евро към края на март 2025 година. Относителният им дял към 31 март е 37,1% при 35,3% в края на март миналата година. Към края на първото тримесечие активите в други държави и международни организации нарастват на годишна база със 174,3 млн. евро (6%) до 3,074 млрд. евро. Относителният им дял към за този период е 19,1% при 20,7% в края на март 2025 година. В пасивите на пенсионните фондове в България преобладават пенсионните права, които възлизат на 16,023 млрд. евро. Техният размер нараства на годишна база с 2,068 млрд. евро (14,8%) и с 84,5 млн. евро (0,5%) спрямо края на четвъртото тримесечие на миналата година. Относителният им дял в общия размер на пасивите към края на март е 99,6% при 99,5% преди година.

Над 500 одобрени фирми не могат да започнат проектите си финансирани по Фонда за справедлив преход. Фондът за справедлив преход на въглищните региони разполага с общ бюджет 1,2 млрд. евро, но единствената възможност, насочена директно към бизнеса и работната сила в засегнатите региони - процедура "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход" - е блокирана от продължителни административни процедури и институционално бездействие. Тя бе отворена за кандидатстване в началото на 2025 г. с основна цел диверсификация на икономиката на въглищните региони и създаване на нови работни места, преди старите да бъдат закрити. Това не е грантов механизъм за технологична модернизация, а ключов инструмент за осигуряване на справедлив преход, тъй като оценката на проектите беше пряко обвързана със създаването на заетост. В рамките на срока за кандидатстване бяха подадени 1931 проектни предложения. През декември 2025 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува резултатите от оценката, като 501 от всички проектни предложения са предложени са финансиране. Зад това стоят над 2000 работни места, които чакат да бъдат разкрити. Повече от шест месеца след обявяване на резултатите обаче одобрените компании не могат да сключат договори и да стартират изпълнението на проектите си. Причината за забавянето е стартирала извънредна одитна проверка за спазването на нормативните изисквания при подбора и оценяването на проектните предложения. О снованията за одит са свързани с предполагаеми пороци в оценителния процес. Липсва официална информация от страна на МРРБ за срока, в който ще се извърши одитът, и последващите действия. Това поражда сериозни притеснения сред бизнеса и местните общности, че забавянето може да се проточи за неопределен период, а в най-неблагоприятния сценарий да доведе до частична или цялостна невъзможност за реализиране на предвидените инвестиции. България може да загуби 127 млн. евро безвъзмездни средства и поне още толкова частно финансиране, но най-големият проблем е, че бизнесът във въглищните райони ще остане неподготвен да посрещне предстоящата безработица и над 2000 работни места няма да бъдат разкрити. Страната рискува да навлезе в преход, при който старите позиции изчезват по-бързо, отколкото се създават нови.

"Алкомет" - най-големият производител на алуминиеви валцови и пресови продукти, пусна в експлоатация нов модерен цех след инвестиция на стойност 70 милиона евро. Тя беше реализирана само за 18 месеца и ще доведе до разкриването на 160 нови работни места. С помощта на новия цех производственият капацитет на валцовите продукти достига 115 000 тона годишно, а на пресовите продукти - 45 000 тона. Разширява се и продуктовото портфолио с асортимент за автомобилостроенето, електромобилността, ВЕИ сферата и строителството. "Алкомет" е предприятие с огромна значимост за региона. Приходите за 2024 г. са над половин милиард лева, като огромната част от продукцията е за износ. Към март в компанията работят почти 1360 души, като освен това тя има много активна социална и културна дейност.

Yettel България отбелязва 25 години от първия разговор в своята мрежа – юбилей, който проследява пътя на компанията от първите мобилни услуги до днешната ѝ все по-важна роля в живота на потребителя и амбицията да бъде „повече от телеком“. През годините компанията е позната под три бранда – Globul, Теленор и Yettel. От създаването си досега Yettel България е инвестирала 1,7 милиарда евро. Само през последните пет години (2021-2025) е внесла близо 350 милиона евро в държавния и общинските бюджети под формата на данъци, осигуровки и такси, включително местни и регулаторни такси. През 2015 г. Теленор първи сред големите оператори стартира 4G мрежата в България. Следващата важна крачка идва през 2019 г., когато Теленор провежда първия публичен 5G тест в страната чрез демонстрация на дистанционен медицински преглед. През 2021 г. стартира и 5G мрежата за масовия потребител, а през 2023 г. тя става първата „зелена“ мрежа* у нас благодарение на 10-годишен договор за енергия от възобновяеми източници с Електрохолд. Днес мобилната мрежа на Yettel е с национално покритие – 99,75% покритие на населението при 4G и 86% при 5G. Тя е и многократно отличавана – Yettel е девет пъти носител на сертификата Best in Test за най-добра мрежа, издаван от независимата организация за сравнителен анализ umlaut. Само за последните пет години (2021-2025) инвестициите в мрежата на Yettel – от телекома и инфраструктурната компания CETIN, която отговаря за поддръжката ѝ – надхвърлят 310 милиона евро, или 64% от общия размер на инвестициите за периода. Днес Yettel предоставя мобилни услуги и бизнес решения на над 3 милиона клиенти, а портфолиото на компанията включва над 2000 артикула – от мобилни телефони и смарт аксесоари до таблети, лаптопи и телевизори. Телекомът се нарежда и сред топ 3 телевизионни доставчици в страната – само две години и половина след старта на интерактивната си телевизия. През септември 2001 г. телекомът има 188 служители, а днес екипът му наброява 2100 души. Само за последните пет години (2021-2025) компанията е инвестирала над 4.1 милиона евро в обучения и програми за развитие на своите служители, а през 2023 г. става първият телеком у нас със сертификат Top Employer – отличие, което днес притежава за трета поредна година.

"Градус" АД обяви придобиването на мащабен птицевъден комплекс край Бургас чрез дъщерното си дружество "Милениум 2000" ЕООД. Сделката е част от дългосрочната стратегия на групата за разширяване на производствените мощности в сегмента "Пилешко месо" и идва в момент, когато компанията реализира най-мащабната си инвестиционна програма през последните години. Придобитият актив се намира в землището на с. Черни връх, община Камено, област Бургас и включва 24 поземлени имота с обща площ около 305 декара, както и 143 сгради с обща застроена площ близо 80 хил. кв.м. В комплекса са включени над 60 производствени халета, складови и обслужващи сгради, административна инфраструктура и водостопански съоръжения. Производствените площи надхвърлят 67 хил. кв.м, а техническият капацитет на комплекса позволява отглеждането на над 1,4 млн. бройлера в един производствен цикъл. При стандартна организация на производството това съответства на потенциален годишен капацитет от над 8 млн. птици. От компанията посочват, че след поетапното въвеждане на комплекса в експлоатация производственият капацитет на групата в сегмент "Пилешко месо" се очаква да нарасне с над 50% спрямо настоящите нива. Придобиването идва паралелно с изграждането на новия Шести център за отглеждане на бройлери в Стара Загора. Според ръководството реализацията на двата проекта представлява най-мащабното разширяване на производствените мощности на групата през последните осем години, създавайки предпоставки за оптимално използване на вече изградената интегрирана структура на компанията - от родителските стада и люпилните до фуражното производство, преработката и логистиката. Градус е сред водещите европейски производители на разплодни яйца и еднодневни пилета и развива напълно интегриран модел, обхващащ родителски стада, люпилни, фуражно производство, птицеферми, кланици и логистика.

Дитекс-СМ официално представи резултатите от наскоро реализиран мащабен проект за повишаване на енергийната ефективност на производственото предприятие. Инвестицията е на обща стойност 559 077,92 евро, като близо половината от сумата е осигурена под формата на безвъзмедно финансиране по линия на инструмента NextGenerationEU на Европейския съюз чрез Механизма за възстановяване и устойчивост. Проектът обхваща пълна трансформация на близо 5000 кв. м производствена площ. В резултат на внедрените иновации предприятието намалява зависимостта си от динамичните пазарни цени на тока и свива въглеродния си отпечатък със 117 тона вредни емисии годишно.

Българска фирма „Аква Сервиз - БГ“ ООД - Балчик е сред световните лидери в производството на парашути - една от едва петте фирми в света в тази сфера. Компанията се утвърди като един от световните лидери в дизайна и производството на парашути за парасейлинг. С помощта на европейско финансиране по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ фирмата внедрява модерна лазерна система, която заменя ръчния труд и повишава прецизността, качеството и производствения капацитет. С помощта на финансиране от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020 г., осъществено чрез Местната инициативна група „Балчик – Генерал Тошево“, предприятието „Аква Сервиз - БГ“ ООД внедрява ключова иновация – модерна лазерна система. Тази инвестиция трансформира изцяло производствения процес, като заменя ръчното кроене с високопрецизна автоматизирана технология. Създадена през 2016 г., компанията се занимава с разработка на парашути за парасейлинг и е една от едва петте фирми в света в тази сфера. Благодарение на фокуса върху качеството, продуктите ѝ бързо печелят доверието на клиенти в цял свят. Специалистите, работещи във фирмата, са с дългогодишен опит както в производството и експлоатацията на парашути за парасейлинг, така и в изработката на парашути за нуждите на армията. Компанията разполага с оборудване, което позволява цялостен цикъл на производствения процес – от получаването на материалите и кроенето до изпитването на готовите изделия, без да се разчита на външни фирми.

Германия договори изключение за „Дойче Бьорзе" в планираната реформа на надзора върху капиталовите пазари в Европейския съюз, което поставя под въпрос ангажимента на Берлин към усилията за по-дълбока интеграция на европейските финансови пазари, пише „Файненшъл таймс". Според договорен компромис между шестте най-големи икономики в ЕС - Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Нидерландия, германската борсова група „Дойче Бьорзе" ще може сама да избере дали да бъде надзиравана от Европейския орган за ценни книжа и пазари, базиран в Париж, или да остане под контрола на националния си регулатор. Промяната е част от обсъжданата реформа на надзора върху финансовите пазари в ЕС. Миналата година Европейската комисия предложи европейският орган да получи преки надзорни правомощия върху ключови елементи на пазарната инфраструктура, включително фондови борси, клирингови къщи, централни депозитари на ценни книжа и криптоплатформи. Целта е да се осигури по-еднакво прилагане на правилата в целия Европейски съюз. Според германската позиция „Дойче Бьорзе" се различава от други големи европейски оператори като „Юронекст"  и „Насдак", тъй като развива дейността си само в Германия и не може да бъде определена като паневропейски пазарен оператор. Поради това Берлин настоява надзорът от страна на европейския орган да остане доброволен, а не задължителен. Германските власти аргументират компромиса и с особеностите на националната система, при която надзорът върху финансовите пазари е в компетенциите на федералните провинции. В случая става въпрос за провинция Хесен, където се намира седалището на „Дойче Бьорзе". Въпреки това редица европейски партньори гледат критично на изключението. Според представители на други държави от групата Е-6 е трудно да се обоснове защо Франкфурт трябва да бъде третиран по различен начин от финансови центрове като Париж, Амстердам или Мадрид. От „Дойче Бьорзе" заявиха единствено, че очакват реформата да осигури равнопоставени условия за всички участници на пазара, без допълнителна административна тежест и без нови регулаторни нива. Германското министерство на финансите подчерта пред „Файненшъл таймс", че възможността за доброволен надзор от страна на европейския орган ще бъде достъпна за всички борси и пазарни оператори в Европейския съюз. В същото време операторите, които надхвърлят определени прагове за размер и значение, ще бъдат поставяни под европейски надзор задължително. Предстои позицията на шестте държави да получи подкрепата на още девет страни членки, за да бъде одобрена. Част от по-малките държави, сред които Ирландия и Люксембург, се противопоставят на реформата, тъй като се опасяват от ограничаване на националните им правомощия в регулирането на финансовия сектор. Окончателният вариант на законодателството ще трябва да бъде договорен и с Европейския парламент. Лидерите на ЕС се надяват реформата да бъде финализирана до края на годината.

Илон Мъск се превърна в първия трилионер в света благоарение на инженерите в неговите компании, които постигнаха технологични пробиви, инвеститорите от Уолстрийт, които инвестираха милиарди въпреки съмненията около финансовите показатели, но най-вече американските данъкоплатци и правителствените политики. Според Рос Гербер, главен изпълнителен директор на Gerber Kawasaki и ранен инвеститор в Tesla, без държавна подкрепа компаниите Tesla и  не биха съществували в сегашния си вид. Федералното правителство е предоставило на SpaceX над 500 милиона долара безвъзмездни средства в ранните години на компанията. Това обаче е само малка част от общата държавна подкрепа, която Tesla получава под формата на субсидии, заеми, договори и регулаторни политики. Въпреки че успехът на двете компании не се дължи изцяло на публични средства, те са били в критично ранно състояние, преди да получат тази подкрепа, предава CNN.  Първият значим тласък за SpaceX идва през 2006 г., когато НАСА отпуска 278 милиона долара за разработване на ракетата Falcon и капсулата Dragon. Това е в момент, когато програмата Space Shuttle приключва и САЩ търсят нови решения за транспорт до Международната космическа станция. По-късно компанията получава още над 500 милиона долара безвъзмездни средства и през 2008 г. договор за 1,6 милиарда долара с НАСА, когато е била близо до финансов колапс. Самият Мъск признава, че без помощта на НАСА SpaceX не би могла да съществува. Подобна е ролята на държавата и при Tesla. През 2010 г. компанията, която е продала по-малко от 2000 автомобила, получава заем от 465 милиона долара от Министерството на енергетиката, който помага за разработването на Model S. Освен това федерален данъчен кредит от 7500 долара за електромобили подпомага продажбите, като общата стойност на облекченията за купувачи на Tesla достига около 3,4 милиарда долара до 2019 г. Най-съществената подкрепа за Tesla обаче идва чрез системата за регулаторни кредити за въглеродни емисии. Тъй като компанията произвежда само електромобили, тя натрупва кредити, които продава на други автомобилни производители. Между 2008 и 2019 г. тези продажби носят над 2 милиарда долара, а след 2019 г. – още 12,3 милиарда долара. В определени години тези приходи съставляват значителна част от общите доходи на компанията и са ключови за оцеляването ѝ. Макар Tesla вече да е по-малко зависима от тези механизми, анализите показват, че без ранната държавна подкрепа компанията вероятно не би оцеляла. Днес оценката ѝ се базира повече на очаквания за бъдещи технологии като роботаксита и хуманоидни роботи, отколкото на автомобилния бизнес. Според анализатори именно ранната правителствена помощ е дала основата, върху която по-късно се изгражда огромното състояние на Мъск, докато Уолстрийт започва да му вярва едва след това.

"Северна Корея е най-изненадващата история на икономически успех в света", обяви авторитетното бизнес издание The Wall Street Journal. Икономиката на КНДР процъфтява по начин, който не е наблюдаван от десетилетия, подхранвана от продажбите на оръжия и изпращането на войски в Русия, доставките и финансирането от Китай и способността на страната да се противопоставя на международните санкции за внос на енергия, компоненти и материали. Миналата година в Пхенян са построени 10 000 нови жилища, повече отколкото в Лос Анджелис или Чикаго, отбелязва WSJ. Извън столицата обаче Северна Корея си остава бедна. Близо половината от 26-те милиона жители на страната страдат от недохранване, според доклад на ООН. Съоръженията за съхранение на петрол, които в момента се разширяват, отбелязват рязко увеличение на доставките по море. Режимът на Ким Чен Ун изпрати боеприпаси и повече от 15 000 войници на руския фронт във войната срещу Украйна. Южнокорейският Институт за национална сигурност (INSS), свързан с разузнаването на Сеул, изчислява, че продажбите на оръжия са генерирали милиарди долари за Пхенян. Месечната търговия с Китай достигна осемгодишен връх, като различни китайски потребителски марки агресивно рекламират своите продукти в Северна Корея, въпреки че подобни продажби нарушават международните санкции. Икономиката на Северна Корея нарасна с 3,7% през 2024 г., най-бързият темп от осем години, според последните данни на централната банка на Южна Корея. А анализаторите са категорични, че тази тенденция продължава.