С 0.7% се повишава индексът на промишленото производство в България през август 2026 г. спрямо предходния месец, показват предварителните данни на Националния статистически институт. В сравнение с август 2025 г. е регистрирано намаление с 5.4% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в добивната промишленост - с 54.1%, и в преработващата промишленост - с 6.1%, докато нарастване се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42.4%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо август 2025 г. е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 41.3%, при производството, некласифицирано другаде - с 22.4%, и при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 22%. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 64.6%, и при производството на електрически съоръжения - с 19.4%.

Във все повече общини публичният сектор се превръща в основен работодател, а заплащането в него все по-често изпреварва това в частния сектор.Обичайно в големите общини един общински служител обслужва 350 души. Само в Казанлък и Костинброд на един общински служител се падат над 500 души. В София един служител отговаря за 473 души. При повечето общини има между 100 и 300 жители на един общински служител. В 71 общини обаче на един служител се падат по по-малко от 100 души. Това е голямо увеличение спрямо предходната година, когато в тази категория са били 46 общини. Най-малко хора на един служител има в Трекляно (17:1), Бойница (37:1), Макреш (41:1). Тези общини са ясно групирани – най-вече по западната граница на страната и в планинските райони. В някои случаи самата община е най-големият работодател, което поставя под въпрос необходимостта от самостоятелното ѝ съществуване при почти отсъстващ местен бизнес и бързо намаляващо население, пише в анализа. Слабата икономическа активност ограничава собствените приходи и прави тези общини почти изцяло зависими от трансферите от държавния бюджет, като същевременно повдига въпроси за ефективността на предоставяните услуги. Има и общини, където практически няма частен бизнес и всички заети са на бюджетна издръжка – не само в общината, но и в полицията, пожарната, образованието, здравеопазването. Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (87%) и Бойница (93%), където на практика частен сектор няма. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), заради водещата роля на въгледобива и енергетиката. Сходен пример би била и община Сопот с военните заводи, но данните са конфиденциални по правилата на НСИ. В цели 52 общини – при 46 година по-рано – повече от половината от работещите са наети в обществения сектор, като те са концентрирани в няколко района – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока. На обратния полюс са пет общини – Марица, Родопи, Божурище, Куклен и Лясковец – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 26 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес, да намалява. Сред областните центрове най-често делът на обществената заетост гравитира около 20%, но в икономически по-слабо развитите (Видин, Монтана, Силистра) надхвърля 30%.

Печалбата на десетте водещи компании в класацията на Информационната система за българските предприятия (BEIS) достига близо 7 млрд. лв. през 2025 г. Банковият сектор запазва водещата си позиция, докато ДПМ Челопеч, Българският енергиен холдинг и А1 България се открояват с ръст на отчетените финансовите резултати. Компаниите от Топ10 на класацията на BEIS постигат общ ръст от около 8,0% спрямо 2024 г. и 28,8% спрямо 2023 г. Банка ДСК заема първо място с 1,172 млрд. лв., следвана от УниКредит Булбанк с 1,047 млрд. лв. и Българския енергиен холдинг с 909,8 млн. лв. В челната десетка присъстват четири банки, както и компании от енергетиката, телекомуникациите, добивната промишленост, металургията, презастраховането и технологичния сектор. Четирите банки в класацията формират общо 3,315 млрд. лв. през 2025 г., или около 47,6% от сбора на десетте компании. Спрямо 2024 г. общият им резултат нараства с около 1,0%, а спрямо 2023 г. с приблизително 18,5%. Сред най-отчетливите промени е представянето на ДПМ Челопеч. Показателят на компанията нараства от 198,7 млн. лв. през 2023 г. до 428,6 млн. лв. през 2024 г. и 587,6 млн. лв. през 2025 г. Само за последната година увеличението е 37,1%, а спрямо 2023 г. — близо 196%. Българският енергиен холдинг също отчита силно възстановяване спрямо 2024 г. Показателят му се увеличава с 35,0%, или с 235,9 млн. лв., до 909,8 млн. лв. Въпреки това резултатът остава под стойността от 2023 г., когато е бил 1,106 млрд. лв. А1 България демонстрира последователен растеж през разглеждания период. Показателят на дружеството се увеличава от 580,4 млн. лв. през 2023 г. до 659,4 млн. лв. през 2024 г. и 713,8 млн. лв. през 2025 г. Двугодишното увеличение е 23,0%. През 2025 г. При УниКредит Булбанк отчита понижение от 2,6% спрямо предходната година, Обединена българска банка - с 0,5%, а при Аурубис България - 2,9%. Амюзнет Интерактив отчита спад от 7,1% спрямо 2024 г., но резултатът остава значително над този от 2023 г. Класацията на BEIS очертава многосекторния характер на големия български бизнес: банките запазват най-голяма тежест, но енергетиката, телекомуникациите, добивната промишленост, металургията и технологичните дейности също заемат съществено място сред компаниите с най-високи финансови резултати.

Проектът на "Аурубис България" за разширяване на рафинерията ѝ за катодна мед в Пирдоп, който е част от инвестиционната програма на компанията, бе включен в списъка на Европейската комисия с 46 нови стратегически проекта в 16 държави членки. Те ще помогнат на Евросъюза да укрепи и разнообрази веригите за доставки на критични суровини, посочва се в съобщение на Брюксел. Според евроцелите до 2030 г. Европа трябва да добива минимум 10 на сто от необходимите ѝ суровини, да преработва 40 на сто от тях и да рециклира 25 процента от стратегическите материали, за да повиши конкурентоспособността си и да намали зависимостта си от внос на минерали, който в момента е доминиран от Китай. Новите стратегически проекти са разположени в Белгия, България, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Швеция. Те бяха избрани измежду 102 кандидатури, постъпили в рамките на поканата за представяне на предложения, приключила по-рано тази година. Проектите обхващат различни етапи от веригата на стойността на суровините: осем са свързани с добив, 11 – с преработка, а 19 са проекти за рециклиране. Освен това има осем интегрирани проекта – три, съчетаващи добив и преработка, и пет, съчетаващи преработка и рециклиране – които подкрепят подхода на ЕС за интегрирана верига на стойността. Всички те засягат 15 от 17-те стратегически материали съгласно акта за критичните суровини на ЕС. Проектите ще укрепят европейските вериги на стойността в секторите на батериите, отбраната и аерокосмическата промишленост, както и при постоянните магнити. Те включват седем проекта за литий, 12 за никел, 10 за кобалт, пет за манган и четири за графит, като всички те подкрепят веригата на стойността на батериите в ЕС. Двата проекта за магнезий и трите за волфрам ще допринесат за секторите на отбраната и аерокосмическата промишленост, докато четирите проекта за редкоземни елементи ще подкрепят веригата на стойността на постоянните магнити, посочват от Брюксел. Българският проект е за общо 120 млн. евро и реализацията му ще повиши с близо 50% капацитета на "Аурубис" за производство на рафинирана мед до 340 хил. тона годишно. Какво европейско съфинансиране ще си осигури, предстои да се разбере, но компанията подписа през септември 2025 г. заем за 200 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, предназначен за разширяване на рафинерията в България и за повишаване на капацитета за рециклиране на метали и на мерките за опазване на околната среда в завода ѝ в Германия. Тези 46 проекта – заедно с изпбрани миналата година 47 стратегически проекта в ЕС и 13 такива в трети държави, биха могли напълно да покрият целевите показатели за добив на литий, никел, редкоземни елементи, магнезий и волфрам, както и целевите показатели за преработка на литий и редкоземни елементи. Те биха могли също така да покрият 89% от целевия показател за преработка на кобалт и съответно 57% и 51% за волфрам и магнезий, като същевременно напълно изпълняват целевите показатели за рециклиране на литий, кобалт и редкоземни елементи. Реализацията на избраните миналата година проекти напредва и 25 от тях имат оценки на въздействието върху околната среда, а 17 са получили разрешение за строеж благодарение на звената за единен контакт в държавите членки, които съдействат за ускоряване на процедурите по издаване на разрешителни. Комисията също така обяви, че към края на 2026 г. ще пусне нова покана за представяне на заявления за стратегически проекти в областта на критичните суровини.

Един от лидерите на българската отбранителна индустрия - казанлъшкия завод "Арсенал", откри нова инсталация за производство на нитроцелулоза. Новата инсталация е част от мащабната инвестиционна програма на дружеството за увеличаване на производствения капацитет и разширяване на асортимента от произвеждани изделия. Общият размер на инвестициите по програмата надхвърля 300 млн. евро. Технологията в новата инсталация е напълно автоматизирана. С въвеждането ѝ в експлоатация се увеличава производственият капацитет, подобряват се условията на труд, повишава се безопасността и се ограничават въздействията върху околната среда.

Упpaвитeлният cъвeт нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa paзpeши пpeoбpaзyвaнeтo нa "Toĸyдa Бaнĸ" AД чpeз вливaнe в "Бългapo-aмepиĸaнcĸa ĸpeдитнa бaнĸa" AД (БAKБ). Peшeниeтo e взeтo нa зaceдaниe нa 9 oĸтoмвpи 2026 г. и e пo peдa нa чл. 262 oт Tъpгoвcĸия зaĸoн. Cлeд пpeoбpaзyвaнeтo БAKБ cтaвa yнивepcaлeн пpaвoпpиeмниĸ нa "Toĸyдa Бaнĸ", ĸoятo ce пpeĸpaтявa бeз лиĸвидaция. C тoвa пpиĸлючвa пocлeдният peгyлaтopeн eтaп oт cдeлĸa, ĸoятo зaпoчнa пpeди oĸoлo двe и пoлoвинa гoдини. Πpeз aпpил 2024 г. БAKБ oбяви, чe e дoгoвopилa пpидoбивaнeтo нa 99,94% oт ĸaпитaлa нa "Toĸyдa Бaнĸ" oт япoнcĸaтa Тоkuѕhukаі Іnсоrроrаtеd, ĸopпopaциятa нa япoнcĸия мaгнaт Topao Toĸyдa, ĸoйтo бeшe пъpвoнaчaлният инвecтитop и в пъpвaтa гoлямa чacтнa бoлницa в cтpaнaтa. Koмиcиятa зa зaщитa нa ĸoнĸypeнциятa oдoбpи ĸoнцeнтpaциятa c peшeниe oт 18 юли 2024 г.. БHБ дaдe oдoбpeниe в нaчaлoтo нa дeĸeмвpи 2025 г., cлeд cъглacyвaнe c изиcĸвaниятa нa Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa. БHБ c пpeдвapитeлнo oдoбpeниe нa cдeлĸaтa зa "Toĸyдa Бaнĸ". Cдeлĸaтa бeшe финaлизиpaнa c дoгoвop oт 12 янyapи 2026 г., c ĸoйтo БAKБ пpидoби 6,8 млн. aĸции, пpeдcтaвлявaщи 100% oт ĸaпитaлa нa "Toĸyдa Бaнĸ". Πpидoбивaнeтo e изцялo финaнcиpaнo cъc coбcтвeни cpeдcтвa нa БAKБ oт бaнĸoвaтa ѝ дeйнocт, ĸaтo цeнaтa нe e oпoвecтявaнa. Oщe тoгaвa БAKБ зaяви нaмepeниe дa влee пpидoбитaтa бaнĸa cлeд пoлyчaвaнe нa peгyлaтopнитe paзpeшeния. Cпopeд бaнĸaтa тoвa щe yвeличи aĸтивитe ѝ и щe пoдoбpи eфeĸтивнocттa ѝ. "Toĸyдa Бaнĸ" e нaй-мaлĸaтa бaнĸa в Бългapия. Kъм ĸpaя нa ceптeмвpи 2025 г. тя e имaлa aĸтиви oт 502,9 млн. лв. (oĸoлo 257 млн. eвpo) и coбcтвeн ĸaпитaл oт 65,4 млн. лв. (oĸoлo 33 млн. eвpo). БAKБ e билa 13-тa пo aĸтиви бaнĸa c 2,8 млpд. лв. (oĸoлo 1,43 млpд. eвpo).

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) съобщи, че санкционира изпълнителя на основния ремонт на третокласния път Мъдрец – Гълъбово за забавяне при извършваните строително-монтажните (СМР) работи. Изпълнител е дружеството "Раднево Ленд" ДЗЗД, в което участват компаниите "БГ Ленд Ко" АД, "Виа Про Инженеринг" ООД и "Ий Кей Джей България Кънсълтинг Енджиниърс" ЕООД. Стойността на договора с тях е 10 111 308,24 евро с ДДС. Строителният надзор е възложен на обединение "Инфраконтрол 2022", с участници "Пътконсулт 2000" ЕООД и "Ен Ар Консулт" ЕООД. Стойността на техния договор е 254 377,94 евро с ДДС.

Пазарът на пощенски услуги в България достига 500 милиона евро, като услуги предоставят 87 оператора. Това съобщи Министерството на транспорта и съобщенията по повод Световния ден на пощата. Пощенските услуги днес включват не само писма и пощенски марки, но и куриерски доставки, електронна търговия и проследяване на пратки. От министерството посочват, че за „Български пощи“ това означава да намерят правилния баланс между модернизацията и отговорността към хората и населените места, които разчитат на пощенската мрежа. Частните оператори и куриерските компании трябва да продължат да инвестират в технологии, организация и условия на труд, а за държавата е важно тези промени да водят до по-добри услуги, по-добра работна среда и достъп до пощенски услуги в цялата страна. Стана ясно, че одитът на „Български пощи“ е установил слабости в управлението. Сред тях той посочи липсата на реална дейност извън харченето на субсидията, ползване на външни услуги, консултантски договори с неясна цел, плащане за услуги, които трябва да се вършат от пощите - правни и консултантски услуги за обществени поръчки.

Инж. Николета Бачева е избрана за изпълнителен директор на държавното дружество "Автомагистрали", като заема мястото на подалия оставка инж. Иван Кунев. Интересна подробност е, че в края на август Николета Бачева бешеа отстранени от директорския борд на държавната компания, която нашумя с инхаус договорите за довършването на магистрала "Хемус", за пътя между Видин и София и укрепването на свлачищата. Председател на директорския борд остава 64-годишният Митко Михайлов, който беше областен управител на София по време на служебните кабинети на Стефан Янев и Гълъб Донев, назначени от Румен Радев. Третият член на Съвета на директорите на дружеството е юристът Виктор Попов.

Страните членки на Европейския съюз (ЕС) постигнаха споразумение за реформа на надзора на пазарите след 10-годишни усилия за сваляне на националните бариери и стимулиране на частното финансиране, предава Bloomberg. Финансовите министри постигнаха в Люксембург споразумение по т. нар. Пакет за интеграция и наздор на пазарите, или MISP, който ще централизира наблюдението и правоприлагането въз основа на базирия в Париж Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA). Ирландия, която в момента е ротационен председател на ЕС, направи компромисно предложение за преодоляване на различията относно решението кои „значими“ институции трябва да попаднат под прекия надзор на ESMA и кои дружества са освободени, включително няколко големи като германската Deutsche Boerse. Страните преговаряха и колко власт да дадат на новия изпълнителен съвет, който ще наблюдава дейностите на ESMA, и как би трябвало да се финансира по-влиятелната ESMA. Пакетът трябва да получи одобрението на Европейския парламент следващите месеци преди да бъде ратифициран. Пакетът MISP беше предложен, за да оглави усилията за изграждане на истински съюз на капиталовите пазари в Европа, който цели да разблокира финансиране в подкрепа на намаляващата конкурентоспособност на Европа. Страните членки на ЕС се борят от десет години да свалят националните граници, които пречат на свободния приток на капитал в блока.

Световната търговска организация (WTO) рязко повиши прогнозата си за растежа на световната търговия през тази година, като удвои предишната си прогноза - до 3,9%. Според базираната в Женева WTO световният стокоомбен е продължил да се движи със стабилно темпо, тъй като веригите за доставки са се адаптирали, а разходите, свързани с ИИ, са осигурили „силен тласък за търговията със стоки“ и това компенсира удара от войната в Близкия изток. Ревизираната прогноза е голям скок спрямо първоначалната от тази пролет, която бе за ръст от 1,9% на стокообмена. Търговската организация също така прогнозира ръст от 4,1% догодина, докато през март предвиждането бе за 2,9%. Търговията с петрол, газ и торове през Персийския залив бе разтърсена, след като през февруари започна американско-израелската война срещу Иран. WTO посочва, че въпреки това стокообменът е нараснал с 3,5% през първата половина на годината, подкрепен от пазара на изкуствен интелект. Същевременно износът на втечнен природен газ от Близкия изток е спаднал с 47% през първото полугодие, докато износът на суров петрол е спаднал с близо 1/4. Доставките от други източници обаче са помогнали за ограничаване на спада до приблизително 1% за втечнения природен газ и около 6% за суровия петрол. От WTO заявяват, че очакват световният БВП да нарасне с 2,6% през тази година и с 2,9% през 2027 г., въпреки че, според прогнозите им, конфликтът в Близкия изток ще продължи да тежи върху търговията поради по-високите цени на енергията и прекъсванията на транспортните маршрути.

Вносът на мебели от Китай в ЕС е достигнал 12,5 млрд. евро през 2025 г., при 8 млрд. евро през 2019 г., което представлява ръст от 55,6%. Европейската конфедерация на мебелната индустрия (EFIC) изрази тревога от нарастващия внос на мебели от Китай пред европейския комисар по търговията Марош Шефчович. Позицията на EFIC е, че вносът води до нелоялна конкуренция за европейските производители. EFIC представлява около 80% от оборота на европейската мебелна индустрия, а мебелният сектор осигурява заетост на 1 милион души в около 130 000 предприятия и генерира оборот от над 100 милиарда евро, поради което е важна част от икономиката на ЕС. Според конфедерацията ръстът на вноса води пряко до загуба на производствени обеми, приходи и работни места за производителите в ЕС, чийто пазарен дял се измества от китайски мебели. Повечето държави от ЕС вече отчитат свиване на производството, затваряне на предприятия, загуба на работни места и отлагане на инвестиции в сектора. В същото време европейските фирми срещат нарастващи пречки при износ за Китай, включително изисквания по стандарти, които не съответстват на международно признатите.