Оборотът в търговията дребно в България, по съпоставими цени и производството в областта на бизнес услугите се повишиха, компенсирайки спада от предходния месец, показват данни на Националния статистически институт. През май оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени нарасна с 0,8% спрямо април, когато се с 1%. Спрямо годината по-рано оборотът в търговията на дребно нарасна през май със 7,9% след повишение със 7,4% месец по-рано. На годишна база търговията през май се увеличи в повечето основни сектори, включително храни, напитки и тютюн (с 4,7% спрямо повишение с 2,7% през април) и автомобилни горива в специализирани магазини (с 13,7% спрямо 8,6%). Ръстът на продажбите се забави на годишна база при нехранителните продукти, с изключение на горивата (8,3% спрямо 10,1%), на компютърното и комуникационно оборудване и други потребителски стоки (с 4,0% спрямо 8,9%) и продажбите по пощата, телефона и интернет (с 19,1% спрямо 21,0%). В същото време търговията намаля с по-бързи темпове при фармацевтичните и медицинските стоки, козметиката и тоалетните принадлежности (понижение с 2,5% след спад с едва 0,2% през април).НСИ представи и данни, показващи повишение на общия индекс на производството в областта на бизнес услугите на месечна база с 1,5% през април след понижение с 0,4% през март.

През първите шест месеца на годината производството на електроенергия в България се увеличава с почти 4% на годишна база, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). В този период са произведени 22,2 тераватчаса електроенеригя, като 3 тераватчаса идват от водните електроцентрали (ВЕЦ). Производството на ВЕЦ се удвоява спрямо първото полугодие на 2025 година. Водните електроцентрали се използват за балансиране на вечерното търсене, замествайки въглищата. Увеличава се и като цяло делът на възобновяемите енергийни източници и особено соларните паркове в енергийния микс на страната. В периода януари-юни базовите централи са произвели с 10,5% по-малко електроенергия на годишна база, или 14,1 тераватчаса. Потреблението пък расте с почти 7% до 21,4 тераватчаса. Салдото на износа и вноса е положително в размер на 866 гигаватчаса, което е намаление спрямо същия период на миналата година, когато достигаше 1,3 тераватчаса.

Загубата на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" в края на 2025 г., нараства с около 100% до 216 млн. лв. в сравнение със загубата от 102 млн. лв. година по-рано. За сравнение - през 2023 г. централата дори излезе на печалба от 57 млн. лв., но основната причина за това бе инерцията от 2022 г., когато високите цени на електроенергията донесоха големи печалби дори на традиционно губещите производители на ток. Основната причина за загубата на компания са огромните разходи за емисии на парникови газове, като това е най-голямото разходно перо. Те (включително закупени квоти и начислени провизии за недостиг) се увеличават до 718 млн. лв. при 656.5 млн. лв. година по-рано. Друг важен фактор е спадът в производството на ток, както и спадът в борсовите цени на електроенергията. Към края на м.г. списъчният състав на персонала на централата леко намалява и е 2211 служители при 2245 година по-рано. Въпреки намаления брой на заетите лица, общите разходи за персонала нарастват до 161 млн. лв. при 155 млн. лв. за 2024 г. В тези разходи обаче влизат не само заплатите, но и различните по вид обезщетения - пенсиониране, болнични и др. На фона на финансовото състояние на централата ръководството й съобщи, че тя ще започне да работи повече въпреки високата цена на произведения ток. "От 1 юли "ТЕЦ Марица-изток 2" увеличи с 65% годишните количества електроенергия, които предоставя на регулирания пазар. Основната причина за това е изтеклият договор на ТЕЦ "Ей и ЕС Гълъбово" с НЕК, по който до април тази година се осигуряваше част от енергията за бита. С хибридната либерализация от 1 юли м.г., която се случи само за пазара на едро, на енергийната борса бе създаден нов сегмент - "Двустранни договори", механизъм "Търгове - краен снабдител". Така прогнозното потребление за битовите крайни клиенти (което в най-новото ценово решение на КЕВР от 1 юли е оценено на 13 861 833 MWh) се закупува от крайните снабдители изцяло от организирания борсов пазар. На него енергията се предлага по новия сегмен отново от ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и ВЕЦ-овете на НЕК, обединени в обща група и на осреднена цена. Така, от една страна, се избегна традиционното увеличение на годишните квоти на ТЕЦ-а, а от друга, ролята и работата му бяха запазени и токът отново гарантирано влиза в регулираната цена за домакинствата. Последно преди създаването на новия борсов сегмент ТЕЦ "Марица-изток 2" влизаше в микса с годишна квота между 2.2 и 2.6 млн. MWh, като това ставаше с извънредна заповед на енергийния министър, без която токът на централата би бил непродаваем заради високата си цена. Определянето на по-голяма квота за работа на държавната ТЕЦ е интересно, но също толкова забележителни са и заложените 1.3 млрд. евро, които предстои да бъдат събрани и преразпределени от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), който се пълни с 5%-ните вноски от приходите на производителите на ток (частни и държавни), с постъпленията от продажбата на националните CO2 квоти, както и с целевите вноси върху свръхприходите на производителите (най-вече АЕЦ "Козлодуй") и др. Около 460 млн. евро от тях са предвидени за премии, свързани с производители от комбинирано производство на ток и топлинна енергия (топлофикациите), други 250 млн. са за компенсации за ток на бизнеса, за компенсиране на битовите клиенти през крайните снабдители са заложени 340.5 млн. евро, става ясно от решението на КЕВР. Парадоксът е, че решението на КЕВР от 1 юли на практика купува на ТЕЦ "Марица-изток 2" още една година гарантиран пазар - 65% по-голяма квота и ток, който отново влиза в регулираната цена за домакинствата - без да пипа структурния проблем. При положение че квотите за емисии изяждат над половината от приходите на дружеството, повече продаден ток означава и повече загуба на всеки мегаватчас, ако няма субсидии през ФСЕС. Кръгът обаче се затваря през самия фонд, чието най-голямо приходно перо са 730-те млн. евро от продажбата на националните CO2 квоти. Именно с тези пари ФСЕС субсидира цената за бита, в която гарантирано влиза токът на централата. Така въпросът какво ще прави ресорното министерство с активите и задълженията ѝ след отделянето от БЕХ през август остава ключов за бъдещата структура на този финансов кръг.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина на нидерландското дружество „Болкан Ритейл“ Н.В. (Balkan Retail N.V.) да изкупи 100% от акциите и да поеме пълния контрол над „Галерия Бургас“ ЕАД – компанията, която притежава и управлява едноименния мол в морския град. Продавач е румънската компания „Мас Пропърти Холдинг“ С.Р.Л., която е част от структурата на „МАС П.Л.С.“ (MAS P.L.C.) – публично дружество, чиито акции се търгуват на фондовата борса в Йоханесбург. С тази покупка купувачът засилва сериозно позициите си у нас. Зад нидерландската компания стои южноафриканският инвестиционен тръст за имоти „Хайпроп Инвестмънтс Лимитед“ (Hyprop Investments Limited). На българския пазар групата вече притежава и управлява (чрез дъщерното си дружество „АП Ритейл І“ ЕООД) един от най-големите столични търговски центрове – софийския The Mall на бул. „Цариградско шосе“. В документите по сделката купувачът посочва, че вижда в „Галерия“ висококачествен актив. Бургас е оценен като привлекателен център със силен туризъм и развита промишленост, където доходите и разходите на хората растат устойчиво. Инвестицията ще помогне на международната група да разнообрази портфолиото си от активи в България. Антимонополният орган одобри придобиването безусловно, тъй като двата мола се намират в различни градове. Това означава, че бизнесът им не се застъпва директно на местно ниво и сделката не крие риск от монополизиране на пазара или ограничаване на конкуренцията, се посочва в решенето на КЗК. Тъй като финансовите резултати на компаниите за 2025 г. надхвърлят законовите прагове за пазара у нас (над 25 млн. лв. общ оборот и над 3 млн. лв. за всяко от дружествата), сделката задължително трябваше да премине през предварително одобрение от КЗК.

Новото ръководство на Агенция "Пътна инфраструктура" одобри скандална поръчка за основен ремонт на пътища от времето на кабинета "Желязков". Тя е с прогнозна стойност 14.6 млн. евро и се дава на неслучайни фирми, които са предложили по-високи ценови оферти от конкурентите си, но въпреки това печелят. Поръчката е обявена в далечния месец февруари, 2025, като оферти са се подавали до 14 април, 2025 г. Ценовите оферти са отворени на 20 февруари, 2026 г. В резултат от трескавото оценяване на поръчката, която е разделена на 2 обособени позиции - участък Тънково-Слънчев бряг и участък Миролюбово-Ахелой, е дадена на фирми, които са предложили по-високи ценови оферти, но са класирани по-напред заради оценката за качество. “Нивел строй” взима първата позиция с цена 7.5 млн. евро при най-ниска оферта 6.6 млн. евро на “Щрабаг”, а “Грома холд” взима обособена позиция 2 с цена 6.4 млн. евро при най-ниска оферта 5.8 млн. евро, отново на “Щрабаг”. “Нивел строй” е пряко свързана с Христофорос Аманатидис - Таки през дружеството “Миг Строй 5”. “Грома холд” е бившето Агромах. И “Нивел строй”, и “Грома холд” имат големи авансови плащания по инхаус договорите на “Автомагистрали” - “Нивел строй” за “Видин-Ботевград”, “Грома холд” - за участъци 7-9 на “Хемус”. Впечатление прави огромната конкуренция за тези позиции и много високият брой отстранени фирми. За позиция 1 комисията е отстранила 13 участника, за позиция 2 - също 13 отстранени. На фона на големия интерес може да се очакват жалби в КЗК.

Две фирми - регистрираната в София Стелит 1 ЕООД и в Севлиево - Килтекс ЕООД, са манипулирали между 2020 и 2025 г. над 350 обществени поръчки, поделяйки си по този начин доставката на храна на училища, детски градини, университети и социални домове, ощетявайки по този начин възложителите. Това съобщи членът на КЗК Жельо Бойчев след края на проверката в офиса на едната от фирмите на софийската улица "Врабча" 10. По време на проверката с помощта на полицията от офиса са иззети множество документи, които тепърва ще се анализират, но предварителните проверки са показали, че поне в пет процедури двете фирми са играели заедно. По този начин те са картелирали този пазар, а това според член 15 от ЗЗК може да им донесе глоба до 10% от годишния им оборот.

Izida Ceramica, първият и най-стар производител на керамични плочки в България, разширява дейността си с откриването на дъщерно дружество в Румъния. Компанията, чиято история започва през 1894 г., има амбициозни планове за развитие на северния пазар, където вече има изградено присъствие. През последните години Izida Ceramica е инвестирала 30 млн. евро в модернизацията на своя завод в Елин Пелин, близо до София. Продуктите на българския производител вече се предлагат в големите вериги за строителни материали и магазини тип „направи си сам“ в Румъния, както и при основните дистрибутори на строителни продукти в страната. Годишният производствен капацитет на завода достига 6.5 млн. кв. м керамични плочки, като над 50% от продукцията се изнася за регионални пазари като Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония. Българската компания си поставя за цел да се нареди в топ 3 на най-разпознаваемите компании в сектора на румънския пазар в рамките на по-малко от три години. Ключовите показатели за Izida Ceramica включват годишен капацитет 6.5 млн. кв. м., инвестиции в модернизация 30 млн. евро и дял на износа: над 50%. Според данни на румънския Национален статистически институт (INS) потреблението на керамични плочки в страната е надхвърлило 300 млн. евро през 2025 г., което представлява ръст от 10% спрямо предходната година. Около 85% от местното потребление се покрива от внос, а основен канал за дистрибуция са магазините за строителни материали и „направи си сам“, които заемат над 55% от пазара.

Българо-американска кредитна банка направи промени в състава на Управителния си съвет. С решение на Надзорния съвет на БАКБ за нови членове на УС бяха избрани Иван Илиянов Иванов и Афродита Димитрова Миланова. Иван Илиянов Иванов е част от екипа на БАКБ от 2018 г., когато поема ръководството на дирекция „Банкиране на дребно“. Притежава над 20 години професионален опит в областта на банкирането на дребно, кредитирането, разработването на банкови продукти, управлението на продажбите и оптимизирането на бизнес процесите. Преди да се присъедини към БАКБ, Иван Иванов изгражда професионалната си кариера в Алианц Банк България, където заема редица ръководни позиции, сред които Началник управление „Банкиране на дребно“ и Директор на дирекция „Клонова мрежа“. Афродита Димитрова Миланова е част от екипа на БАКБ от 2026 г. когато поема ръководството на дирекция „Корпоративно банкиране“. Тя има над 20 години професионален опит в банковия сектор, като кариерата ѝ е изцяло фокусирана върху корпоративното банкиране, управлението на кредитен риск и развитието на бизнес с малки и средни предприятия. Професионалният ѝ път започва в Банка ДСК, след което основната част от кариерата ѝ преминава в ПроКредит Банк (България). Освен новоизбраните членове Иван Иванов и Афродита Миланова, в състава на УС на БАКБ влизат още: Лорета Григорова, Изпълнителен директор, Александър Димитров, Изпълнителен Директор и Силвия Кирилова, Член на УС. БАКБ се представлява съвместно от Лорета Григорова и Александър Димитров.

Фирмата за доставки на IoT продукти и решения за интелигентни сгради „Шелли груп“ ЕД приключи 2025 г. с нетна печалба в размер на 42 095 585.34 евро (82 331 808.68 лв.). От нея 1 914 566.20 евро (3 744 566.01 лв.) ще се изплатят като дивидент на акционерите, гласува редовното общо събрание на дружеството. Сума в размер на 40 178 519.14 евро (78 582 353.09 лв.) ще остане като неразпределена печалба. Общото събрание взезе решение за разпределяне като дивидент и 445 981.60 евро (872 264.19 лв.) от неразпределената печалба за 2024 година. Така общата сума за разпределение като дивидент възлиза на 2 360 547.80 евро (4 616 830.20 лв.) или по 0.13 евро (0.2543 лв.) на акция. Всеки изпълнителен член на съвета на директорите ще получи годишния бонус за 2026 г. в брутен размер на до 360 000 евро, платим съгласно политиката за възнагражденията и допълнителни условия, гласувани от общото събрание. Общото събрание е приело и промени в политиката за възнагражденията на членовете на управителния орган. Определен е и нов размер на постоянното месечно възнаграждение на мениджъри. Изпълнителните членове ще получават по 30 000 евро вместо 25 000 евро досега. Установено е, че са изпълнени заложените условия в Схемата за предоставяне на изпълнителните членове на съвета на директорите на възнаграждение в акции, предоставени с решение на общото събрание от 13 декември 2022 г., и е определен броя акции, които всеки директор има право да получи от дружеството при упражняване на правата си по тези опции. Общото събрание взе решение за превалутиране на номиналната стойност на акциите и капитала в евро, а разликата получена в резултат на превалутирането, в размер на 23 458.06 евро, да се отрази като неразпределена печалба. Така капиталът на дружеството вече е 9 260 610.60 евро, разпределен в 18 158 060 безналични обикновени поименни акции, всяка с номинал от 0.51 евро. В срок до пет години съветът на директорите има право да взема решения за увеличение на капитала на „Шелли Груп“ до достигане на общ номинален размер от 12 782 297.02 евро. Общото събрание гласува за увеличение на капитала по реда на чл. 112, ал. 4 от ЗППЦК, в което имат право да вземат участие изпълнителните директори на дружеството. То ще се извърши със 147 580 акции, всяка с емисионна стойност от 0.51 евро. Срок за провеждане на това увеличението е до 31 декември 2026 година. Право да участват имат Димитър Димитров и Волфганг Кирш. Инвестиционен посредник в процедурата ще е „Карол“ АД. Предлагането ще е успешно, ако е записана най-малко 1 акция от предлаганата емисия дялови книжа. Взето е решение и за увеличение на капитала по реда на чл. 112, ал. 3 от ЗППЦК, в което имат право да вземат участие служители на дружеството и неговите дъщерни дружества. То ще се извърши с 34 000 акции, с емисионна стойност от 0.51 евро. за акция. Увеличението трябва да се проведе до 31 декември 2026 година. Инвестиционен посредник в процедурата ще е „Карол“ АД. Предлагането ще е успешно, ако е записана най-малко 1 акция от предлаганата емисия дялови книжа. За 2024 г. „Шелли груп“ ЕД изплати брутен дивидент в същия размер – по 0.13 евро на акция.

Европейската комисия прие окончателната версия на ревизираните Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS), които ще се прилагат за компаниите, попадащи в обхвата на Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD). Наред с тях беше одобрен и нов доброволен стандарт за компаниите, които вече няма да бъдат задължени да отчитат устойчивостта си. Това е една от последните ключови стъпки в рамките на пакета Omnibus I, чрез който Европейската комисия цели значително да намали административната тежест и изискванията за ESG отчитане. Според Комисията броят на задължителните показатели е намален с 61%, а всички доброволни оповестявания отпадат. Така общото намаление на изискваната информация надхвърля 70%. Освен техническите промени, Комисията е направила и допълнителни уточнения, които трябва да направят правилата по-ясни и да дадат повече гъвкавост на компаниите при прилагането им. Една от най-важните промени е свързана с докладването на емисиите на парникови газове. Новите ESRS се доближават до международните стандарти на ISSB, като позволяват на компаниите сами да изберат дали да отчитат емисиите на дружествата, които контролират, чрез финансов контрол или оперативен контрол. Това ще улесни организациите със сложни корпоративни структури и частично притежавани дружества. В стандартите е включено и ново изискване за прозрачност към компаниите, които публикуват планове за климатичен преход, но поставените от тях цели не са съвместими с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C. Комисията въведе и специално уточнение за мениджърите на активи. Те няма да бъдат задължени да разкриват информация за инвестиции, които управляват от името на своите клиенти, когато тази информация е свързана с дейността на клиента, а не с дейността на самия мениджър. Според Европейската комисия това ще помогне да се избегне ненужното дублиране на информация и ще намали административната тежест за инвестиционните дружества. Паралелно с ревизираните ESRS Комисията прие и нов доброволен стандарт за отчитане на устойчивостта. След приемането на пакета Omnibus по-рано тази година около 90% от компаниите, които първоначално трябваше да прилагат CSRD, вече отпадат от задължителния обхват. Новите критерии обхващат основно предприятия с над 1000 служители и над 450 млн. евро годишни приходи. За компаниите, които остават извън обхвата на директивата, по-големите им партньори ще могат да изискват единствено информацията, включена в новия доброволен стандарт. Той е разработен на базата на Доброволния стандарт за малки и средни предприятия (VSME), който Европейската комисия одобри миналата година. Въпреки че първоначално VSME беше предназначен за компании с под 250 служители, новият доброволен стандарт е адаптиран така, че да бъде подходящ и за предприятия с до 1000 служители, като промените спрямо първоначалната версия са сведени до минимум. esgnews.bg

Русия обявява официална дата за въвеждането на цифровата рубла - 1 септември 2026 г. Председателят на централната банка на Русия Елвира Набиулина съобщи, че всички 12 системно значими банки в страната ще трябва да извършват операции с новата валута от този ден, а големите търговски вериги ще са длъжни да я приемат като разплащателно средство. Цифровата рубла е държавна, централизирано управлявана цифрова валута с курс 1:1 към физическата рубла - криптирана дигитална версия на съществуващите пари в брой. Идеята бе лансирана от Владимир Путин още през октомври 2017 г., а по-късно централната банка избра 13 банки да тестват валутата с ограничен кръг клиенти. Архитектурата на новата система теоретически позволява проследяване на цялата история на транзакциите, което би дало на властите възможност да контролират как се разходват бюджетни средства. Държавните служители ще могат доброволно да получават заплатите си в цифрови рубли, като централната банка и Министерството на финансите уверяват, че това няма да бъде наложено принудително. Междувременно търсенето на брой пари расте заради повтарящи се прекъсвания на интернет и слухове за възможно замразяване на банкови депозити. Функцията за офлайн разплащания с цифрови рубли, която Централната банка планираше да въведе, все още не е реализирана. В свой анализ Investopedia пише, че руската държава пази в тайна истинските цели зад проекта, но се смята, че една от основните причини е търсенето на начин за заобикаляне на международните санкции. Централизираната структура - при която централната банка е единственият емитент и засега единствената институция, оправомощена да открива дигитални портфейли, означава пряк държавен контрол. Централната банка вижда потенциал и в използването на смарт договори за бизнеса. За да стимулира разплащанията в новата валута, тя ще плаща на банките комисиона за всяко нареждане за заплата в цифрови рубли - 67 копейки на нареждане, но не по-малко от 10 рубли за цялостна изплатена ведомост.

Уругвай, страна с три милиона души население, току-що постигна глобален етап в областта на зеления водород. Частният сектор на Световната банка я избра за първата си инвестиция в зелен водород, която някога е правила. Зеленият водород е гориво, произведено чрез използване на чиста електроенергия за разделяне на водата, без да се произвежда или изгаря. Той е един от най-обсъжданите инструменти за почистване на индустрии, до които батериите не могат лесно да достигнат, като например тежкотоварния транспорт и тежката промишленост. Уловката в световен мащаб е, че почти нищо от него не се строи. По-малко от един на двадесет обявени проекта е достигнал точката, в която се ангажират реални пари, което е точно това, което прави сделката на Уругвай забележителна. Структурата е умишлено скромна и практична. IFC отпуска зелен заем от 20 милиона долара заедно с банката Grupo Santander, с допълнителна подкрепа от фонд за възобновяема енергия на ООН. Парите финансират пилотен проект, наречен Kahírós, управляван от група уругвайски фирми. Слънчевите панели ще генерират енергия, тази енергия ще произвежда водород, а водородът ще захранва шест специално построени камиона с горивни клетки, превозващи дървен материал до Монтес дел Плата, един от големите производители на целулоза в страната. Това е първата интегрирана система за зелен водород за товарни превози в страната и се очаква да заработи до края на тази година. Само по себе си тя ще намали около осемстотин и седемдесет тона въглерод годишно, приблизително колкото премахването на триста автомобила от пътищата. Въпросът не е в размера, а в сигнала. Когато кредитор за развитие с рейтинг AAA прави своя глобален дебют в дадена технология тук, а не на по-голям пазар, той казва на другите инвеститори, че страната е надеждно място за изпробване на залози за чиста енергия. Уругвай е спечелил тази репутация. Той вече работи почти изцяло на възобновяема електроенергия, което му дава чистата енергия, от която се нуждае водородната индустрия, и опит, който успокоява предпазливите кредитори. Изборът на товарен транспорт е показателен. Превозът на дълги разстояния е едно от най-трудните неща за електрифициране само с батерии, така че използването на водород за превоз на дървен материал е реален тест дали горивото може да работи там, където по-чистите варианти не са достатъчни. Чрез обвързването на камионите с един голям клиент за целулоза, проектът гарантира търсене от първия ден, което е точно онази сигурност, която обикновено липсва на ранните начинания за чиста енергия. Амбицията се простира далеч отвъд шест камиона. Поддръжниците твърдят, че по-широката индустрия би могла да поддържа над 30 000 директни работни места до 2040 г. и да превърне малката земеделска и горска икономика в износител на чисто гориво, въпреки че това обещание все още трябва да издържи на тежкото изпитание на разходите и цените на електроенергията. The Rio Times

От 7 юли европейският пазар на автомобилни гуми се променя - евтиният внос от Китай е ударен с мито от поне 30%, което може да стигне и до 52 на сто. След повече от година разследване Брюксел стигна до финалната фаза на антидъмпинговата процедура срещу вноса. Разследването бе започнато от ЕК на 21 май 2025 г. след жалба от европейската индустрия, според която китайски гуми са продавани в ЕС на дъмпингови цени. Комисията посочи още при старта, че пазарът на гуми за леки и лекотоварни автомобили в ЕС е за над 18 млрд. евро годишно, а секторът дава пряка заетост на около 75 хил. души в 14 държави членки. Обсъжданите ставки са диференцирани според производителя и поведението му в разследването, като достигат до 52% за част от компаниите, а при съдействалите производители са около 30%. Българският пазар също е засегнат, защото данни на WITS/UN Comtrade показват, че годишният внос от Китай е за близо 1 млн. гуми на стойност над 31 млн. долара. Това означава, че те държат близо една трета от пазара. Средната цена при вноса е 35,3 долара за гума. Това обяснява защо новите мита могат да се усетят най-вече при бюджетния сегмент. Китайските гуми не са единствените евтини на пазара, но при масовите размери те често държат долната граница на цените. Най-често срещаните китайски марки и такива с китайска собственост, които могат да се видят у нас, са Sailun, Linglong, Goodride, Triangle, Austone, RoadX, Onyx, Sonix, Leao, Dynamo и други брандове. Част от тях обаче вече имат или използват заводи и извън Китай. Sailun например посочва производствени бази в Китай, Виетнам, Индонезия и други държави, което означава, че върху цената на една и съща марка може да има различен ефект според реалния произход на конкретната гума. Митото не се начислява върху крайната цена в магазина, а върху стойността при вноса. При средна от около 35,3 долара мито от 30% означава допълнителни 10,6 долара на гума, а при 52% - около 18,3 долара. След ДДС ефектът за крайния клиент може да бъде приблизително 11 до 19 евро, ако търговците прехвърлят целия допълнителен разход в цената. Така гума, която сега се продава за около 50 евро, може да стигне приблизително 61-69 евро. Комплект от четири, който в момента струва около 200 евро, може да се окаже с 45-75 евро по-скъп, ако става дума за нов внос от Китай. При по-големите размери, където началната цена е 60-70 евро за брой, поскъпването в абсолютна стойност ще е подобно, но като процент ще изглежда малко по-ниско. Вносът обаче може бързо да се пренасочи към заводи извън Китай, включително във Виетнам, Тайланд, Индонезия, Корея, Турция и Сърбия. Тази промяна вече се вижда на европейско ниво. Данни на Tyres Europe за вноса в ЕС и Великобритания показват, че през 2025 г. търговците са изтеглили напред доставки от Китай заради очакваните мита. Вносът на гуми е нараснал с 5% през януари-ноември 2025 г., а Китай е останал доминиращ доставчик извън Европа. В същото време Виетнам е отчел много силен ръст, което подсказва накъде може да се пренасочи част от търговията.