България отчита първа дефлация за годината през юни, след като месечната инфлация за първи път от началото на годината излезе на отрицателна територия. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че цените на стоките и услугите са намалели с 0,9 на сто спрямо предходния месец май. Това представлява първият месечен спад след продължителна поредица от поскъпвания. За сравнение, през май месечната инфлация беше в застой на ниво от 0,0 на сто, а годишната възлизаше на 6,9 на сто. Понижението на цените през юни доведе до свиване и на годишната инфлация до 5,4 на сто. Този спад на средното ценово равнище на месечна база се дължи основно на поевтиняването на транспорта, храните и сезонните стоки. Така натрупаната инфлация от началото на годината възлиза на 2,9 на сто, а средногодишното поскъпване за дванадесетмесечния период от юли 2025 г. до юни 2026 г. достига 5,1 на сто. Най-силно влияние върху месечния спад са оказали разходите за транспорт, които са намалели с 3,3 на сто, подкрепени от сериозен спад при горивата. Въпреки юнското успокоение на пазара, в годишен план транспортът остава секторът с най-драстичен ръст на цените от 16,8 на сто спрямо юни миналата година. Следват развлеченията, спортът и културата с повишение от 10,8 на сто, ресторантите и хотелите с ръст от 9,6 на сто и образованието с 9,4 на сто. Хранителните стоки са с 2,4 на сто по-скъпи на годишна база, а жилищните разходи са се увеличили с 5 на сто. Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се използва за официално сравнение между страните членки на Европейския съюз, месечната дефлация в България за юни е 0,5 на сто, а годишната инфлация се забавя до 5,2 на сто. Въпреки временното понижение на цените в началото на лятото, дългосрочното натрупано поскъпване у нас остава изключително сериозно. Статистиката показва, че за последните пет години цените на стоките и услугите в България са се увеличили средно с общо 43,3 на сто.

България остава сред най-слабо представящите се държави в Европейския съюз по отношение на дигиталните умения на младите хора. Само 52,8% от българите на възраст между 16 и 24 години разполагат поне с базови дигитални умения през 2025 г., сочат данните на Евростат. Това поставя България на последно място в ЕС, като единствено Румъния се доближава до нас с 53,3%. Средно за Европейския съюз делът на младите хора с поне базови дигитални умения достига 74,6%. Лидер в класацията е Дания, където 92,1% от младите хора притежават такива умения. Следват Чехия с 91,7% и Малта с 91,5%. Данните показват сериозна разлика между отделните държави членки. Докато в редица страни над 90% от младите хора имат поне базови дигитални умения, България и Румъния са единствените две държави в ЕС, при които този показател остава под 60%. На равнище Европейски съюз младите жени се представят малко по-добре от младите мъже по отношение на базовите дигитални умения. През 2025 г. 75,9% от жените на възраст между 16 и 24 години в ЕС притежават поне базови дигитални умения, докато при младите мъже делът е 73,3%. Подобна тенденция се наблюдава в 22 от държавите членки. Най-голямата разлика в полза на младите жени е отчетена в Кипър, където разликата достига 18,8 процентни пункта - 73,9% при жените спрямо 55,1% при мъжете. Следват Словения с разлика от 11,6 процентни пункта - 73,5% спрямо 61,9%, и Австрия с 9,1 процентни пункта - 82,7% спрямо 73,6%. В останалите пет държави от ЕС младите мъже имат по-висок дял на базови дигитални умения от младите жени. Най-голяма разлика в полза на мъжете е регистрирана в Малта - 4,6 процентни пункта, където делът е 93,6% при младите мъже спрямо 89,1% при младите жени. В Румъния разликата е 4 процентни пункта - 55,1% при мъжете спрямо 51,1% при жените.

Комисията за защита на конкуренцията официално разреши придобиването на производителя на захарни изделия „Престиж-96“ АД и неговото дъщерно дружество „Кредо Фууд“ ЕООД от ирландското гигант Valeo F4 Company Unlimited Company. Сделката обаче може да се осъществи под условие. Ирландският гигант Valeo, който е непряко контролиран от американския инвестиционен фонд Bain Capital, управлява десетки международни марки, докато „Престиж-96“ е лидер на българския пазар с брандове като Траяна, Ная, Мираж и Хипер. Проучването на КЗК очертава сериозното пазарно присъствие на производителя, който държи между 20% и 30% дял в категориите на вафлите, сухите пасти и тункваните бисквити. Поради това КЗК идентифицира риск новата обединена група да използва пазарната си сила за антиконкурентни практики. Основното притеснение на регулатора е свързано с възможността за така нареченото „обвързване и пакетиране“ на продукти. И опасността купувачът да започне да изисква от големите търговски вериги и дистрибутори да зареждат международните марки на Valeo (като Balconi или Freddi) като задължително условие, за да получат достъп до търсените от българските потребители продукти на „Престиж“. Това би затворило търговските канали за по-малките местни производители на захарни изделия. За да се неутрализира този риск, сделката се разрешава при строго условие, като Valeo трябва да спазва тригодишна забрана за обвързани продажби. Ирландската компания се задължава да не поставя под каквото и да е условие доставката на продуктите на „Престиж-96“ срещу покупката на други стоки от портфолиото на групата. Спазването на това задължение ще се контролира чрез периодично представяне пред КЗК на информация за търговските условия и сключените договори с дистрибутори и вериги. Всяко нарушение на тези мерки може да доведе до глоба в размер до 10% от оборота на дружеството. Сделката предвижда прехвърлянето на всички 5 000 000 акции на „Престиж-96“. Икономическата цел е ясна: ускоряване на растежа чрез синергия, споделяне на производствени мощности и възможности за „кръстосани продажби“ на международния пазар. Ирландското дружество е част от международната група „Валео Фуудс“, която управлява 29 производствени бази в Европа и Северна Америка и притежава портфолио от над 80 марки (сред които Jacobs, Kettle, Rowse, Balconi и др.).

АЕЦ "Козлодуй" приключва 2025 г. с 12.7 млн. лв. на плюс въпреки по-високите си приходи с 9% (оперативните приходи на дружеството са 2.2 млрд. лв. при 2 млрд. лв. за 2024 г.). За сравнение, година по-рано централата е била на печалба от 222 млн. лв. Това се дължи основно на увеличените производствени разходи, на разходите за вноски в държавните фондове и на завишения размер на корпоративния данък. В края на 2024 г. капиталът на дъщерното дружество - "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" е бил увеличен със собствени средства на централата в размер на 300 млн. лв. с цел подпомагане на проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй". На база решение на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" (и със съгласието на БЕХ), той е бил увеличен още веднъж, но чрез извършване на непарична (апортна) вноска - 202.679 дка земя в размер на 651 млн. лв., или абсурдните над 3200 лв. за квадратен метър. Теренът е бил нужен за изграждането на новите ядрени мощности, а разрешението за апорт на земята е дадено след оценка на имота (непаричната вноска) от три вещи лица, които са определили и стойността на вноската, която е, меко казано, смущаваща. Тя е основана на прогнозата, че върху терените ще се направи инвестиция от 32.4 милиарда лева за новите реактори. За да обосноват цена от над 3200 лв. на квадрат, оценителите на държавата са цитирали като "пазарни аналози" същите две сделки в с. Гложене от 12 август 2025 г., при които цените са драстично над пазарните. Според отчета за 2025 г. разходите й за данък върху дохода бележат ръст от 174%, основно в резултат на платения данък в размер на 65 млн. лв. именно заради апортната вноска в капитала на "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности" и 7 млн. лв. разходи за национален допълнителен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане. Фактор за лошия финансов резултат на дружеството е и задължителното 100-процентово отчисление на дивидента от печалбата на АЕЦ "Козлодуй" в полза на Българския енергиен холдинг. За 2024 г. сумата е почти 200 млн. лв., които компанията се е затруднила да изплати наведнъж и затова е сключила споразумение за разсрочването ѝ. През 2025 г. са платени 597.5 млн. лв. вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система", което също е натежало на АЕЦ-а. За да финансират текущите си разплащания, на 12 май 2025 г., е сключен договор за заем между "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" като заемодател и "АЕЦ Козлодуй" - заемополучател, в размер на 50 млн. лв. за срок от 1 година (при лихвен процент 3.2%). Впоследствие заемът е бил увеличен на 100 млн. лв., а отделно от това атомната централа е взела кредит овърдрафт в размер на 50 млн. лв. при фиксиран годишен лихвен процент и със срок на действие 12 месеца. Общите разходи на компанията през 2025 г. са на стойност 2.2 млрд. лева. Около 96% от тях са оперативни разходи за осъществяване на дейността и са в размер на 2.1 млрд. лв., или ръст от 18% спрямо 2024 г.

Словенската енергийна група GEN-I обяви амбициозни планове за разширяване на своето присъствие на пазара на батерийни системи за съхранение на енергия (BESS), като цели до края на годината да управлява портфолио от 800 MW. Компанията активно развива нови проекти в Румъния и вече финализира придобиването на три работещи съоръжения в България - Белово, Момчилград и Първомай 1. Трите обекта разполагат с обща мощност от 30 MW и капацитет от 76 MWh. С тази стъпка портфолиото на GEN-I Invest нараства до 42 MW мощност и 100 MWh общ капацитет за съхранение. Успоредно с това, на родния си пазар в Словения, GEN-I стартира първата по рода си услуга, която позволява на собствениците на фотоволтаични централи да споделят произведената от тях електроенергия. Към момента GEN-I търгува с електроенергия в 27 държави, включително САЩ, и има активно присъствие на пазарите на природен газ и въглеродни емисии.

Съд в Сан Марино официално отмени превантивния запор на средства, свързани с българския инвеститор Асен Христов и неговата компания San Marino Group SpA, като разпореди връщането им по дело, свързано с дългогодишния спор за неуспешен опит за придобиване на дял в Banca di San Marino (BSM). Решението, издадено на 29 юни от разследващия съдия, прекратява първоначално наложения на 9 ноември 2025 г. запор. Досега е освободена само част от приблизително 15 милиона евро – приблизително 8,5 милиона евро, като останалата част е задържана от BSM като гаранция срещу потенциални бъдещи искове и като авансово плащане към фондацията, притежаваща банката. Макар че приблизително 8,5 милиона евро са били преведени обратно на San Marino Group SpA малко след решението, инвеститорът твърди, че пълната сума не е била възстановена. Според съобщенията, 5,5 милиона евро остават задържани от BSM като обезпечение срещу евентуални бъдещи искове, а 1,5 милиона евро са били третирани като аванс към фондацията, която притежава банката. Сагата започна през 2025 г., когато групата “Старком” на Христов направи значителна оферта за придобиване на контролен пакет акции в Banca di San Marino от Ente Cassa di Faetano. Средствата бяха преведени като част от процеса, но транзакцията беше блокирана, средствата бяха замразени поради съмнения за пране на пари и сделката се провали. През април “Старком” и Христов официално започнаха международно арбитражно производство срещу Сан Марино по двустранния инвестиционен договор между България и Сан Марино, като претендираха за обезщетение от около 150 милиона евро. Източник: EUalive

Столична община направи ключов пробив в защитата на обществения интерес в Борисовата градина, като поземленият имот на къпалнята "Мария Луиза" вече е актуван и вписан в кадастралната карта като общинска собственост. От 23 години насам Общината бе миноритарен собственик в "Парк Мария Луиза" АД чрез общинското дружество "Софийски имоти", което има 41,96% от собствеността. От 2003 г. останалата част беше поделена между фирмите "Карплеон" ЕООД и "Юромарк асет мениджмънт" ООД. Последната е свързвана с бизнесмена Румен Гайтански-Вълка. Източник: dir.bg

Акционерите на „АмонРа Енерджи“ АД са гласували на редовното годишно общо събрание, проведено на 15 юли 2026 г., дивидент в размер на 0,11998 евро бруто на акция). Общата сума, която ще бъде изплатена на акционерите, възлиза на 750 хил. евро. Останалата част от печалбата за 2025 г. в размер на 142 499,02 евро от общо 892 499,02 евро се отнася като неразпределена печалба. Компанията започва да изплаща дивидента на 11 септември чрез Централния депозитар и „УниКредит Булбанк“ АД.

Според икономически анализатори активите на семейната бизнес империя, която е управлявал трагично загиналият предприемач Мартин Велев в партньорство с брата на майка си Даниел Лечев, са надскачали 100 милиона евро. Активното му участие е в над 30 компании като действителен собственик, управител или член на съветите на директорите. Сред всичко най-големи са активите на семейната империя „Ем Ви Еф Холдинг“, наследена от Манол Велев. Бизнесът им в сферата на хотелиерството и туризма включва няколко знакови обекта в България и Гърция. Сред тях са столичният хотел „Вега“, който се намира на бул. „Г. М. Димитров“ и Мартин Велев участва в управлението му чрез дружеството „Ларис-Вега“ ООД. Семейството държи мажоритарен дял и контрол над емблематичния Интерхотел „Черно море“ в центъра на Варна и казиното към него. Участието се осъществява чрез „Черно море Хотел Мениджмънт“ АД и „Ларис-Вега“ ООД. Друга туристическа перла в семейството е и хотел „Белвю“ в Слънчев бряг. Четиризвездният реновиран хотел е разположен на първа линия на плажа в Слънчев бряг. В края на 2022 година отвори врати петзвездният спа комплекс Kings’ Valley&Spa Hotel в Минерални бани Овощник край Казанлък. Проектът бе стартиран с фамилна инвестиция от 22 милиона евро. На семейството е и емблематичният хотел „България“ в центъра на Бургас. В хазартния бизнес на фамилията Мартин няма пряко участие. Там основен мениджър и собственик на казината „Сезам“ се води Даниел Лечев, но фирмата е част от „Ем Ви Еф Холдинг“, а брандът е изключително популярен у нас чрез своите игрални зали и онлайн платформи за залози. Източник: filternews.bg

 Населението на Европейския съюз е изправено пред трайна тенденция на свиване, която е най-силно изразена в България, Румъния, Гърция, Литва, Латвия, Естония, източните части на Полша и Германия, Южна Италия, както и в земеделските райони на Иберийския полуостров. Това показва представеният доклад на Европейската комисия. Процесите на застаряване на населението в България протичат с бързи темпове, като през изминалата година средната възраст в страната е достигнала 47 години, в сравнение с 43 години само десетилетие по-рано. В сектора за дългосрочни грижи, където се отчита сериозно изоставане в заплащането. В България, Италия и Естония специалистите по здравни грижи за възрастни хора получават едва около 65 на сто от средното възнаграждение за съответната страна, докато в останалите държави членки този показател е под 80 на сто. На този дефицит на кадри се противопоставя тенденцията за повишаване на дълголетието, като според прогнозите към 2100 г. продължителността на живота в България ще достигне 90 години. В общоевропейски план застаряването и свиването на населението ще създадат сериозни предизвикателства пред пазара на труда, здравеопазването, социалните системи и бюджетите на държавите членки. Към днешна дата европейците живеят по-дълго от всякога, като средната продължителност на живота надхвърля 81 години. Прогнозите на ЕК сочат, че до 2050 г. населението на ЕС ще възлиза на около 445 милиона души, а до 2100 г. ще се свие до 398,8 милиона души, което представлява спад от близо 11,7 на сто спрямо 70-те години на миналия век. До средата на века почти всеки трети жител на Съюза ще бъде на възраст над 65 години, докато в момента това съотношение е един на всеки петима граждани. Тези демографски промени оказват сериозен натиск върху трудовия пазар. Около 20 на сто от хората в трудоспособна възраст в ЕС в момента се намират извън пазара на труда, а 8 милиона млади хора нито учат, нито работят. Положителна тенденция се наблюдава при заетостта сред хората на възраст между 55 и 64 години, която бележи ръст спрямо предходните десетилетия. Според анализаторите на Европейската комисия квалифицираните мигранти имат ключова роля за преодоляване на дефицита на работна ръка и смекчаване на ефектите от застаряването на европейското население. Очаква се повишената продължителност на живота рязко да увеличи търсенето на здравни и социални услуги. Броят на хората, нуждаещи се от дългосрочна подкрепа в ЕС, ще нарасне от 36 милиона на 48 милиона души до 2070 г., като успоредно с това се предвижда делът на европейците на възраст над 80 години да се удвои. 

Желязната руда и медната руда заедно донесоха на Бразилия около седемнадесет и три милиарда долара през първото полугодие. Това е приблизително сумата, която страната е продала на целия американски пазар през същия период. Износът на медна руда и концентрати достигна 3,87 милиарда долара през първото полугодие, спрямо 2,1 милиарда година по-рано. Това е ръст от осемдесет и четири процента в долари. Обемът се е увеличил с тридесет процента, от шестстотин петдесет и две хиляди тона до осемстотин четиридесет и осем и половина хиляди. Разликата между тези две цифри е интересната част. Ако извадим обема, предполагаемата средна цена се е повишила с около четиридесет и два процента, от приблизително три хиляди двеста долара на тон до четири хиляди петстотин и шестдесет. Желязната руда разказва по-скучна история. Доставките достигнаха тринадесет и четири милиарда долара, което е увеличение с пет и два процента, при обем от сто осемдесет и девет и четири милиона тона. Вътре в тази цифра се намира една наистина бързорастяща линия. Агломерираната руда – пелети, агломерат, брикети – се е повишила с двадесет и половина процента в стойност и с близо двадесет и три процента в обем, докато суровата неагломерирана руда се е увеличила с три,4 процента. Вашингтон е изправен пред законоустановен краен срок днес дали да наложи допълнително мито от двадесет и пет процента върху бразилски стоки. Предложението, публикувано на 1 юни, съдържа приложение с повече от хиляда и шестстотин освободени тарифни линии. Желязната руда е в този списък. Медта е изключена по различен начин, тъй като стоките, вече обхванати от американските тарифи за метали, попадат извън предложеното действие. Така че двете стоки, които са донесли на Бразилия седемнадесет милиарда долара за шест месеца, според предложението, както е изготвено, са до голяма степен незасегнати. Митата са натоварили промишлените стоки, а износът на промишлени стоки за американския пазар е спаднал с повече от милиард долара за същото полугодие. Това е формата на целия спор в едно сравнение. Търговията със стоки на Бразилия е изолирана; промишлената търговия не е. The Rio Times

Правителството на Индия одобри разширяване на ключова програма за стимулиране на производството на чипове в страната с 1,28 трлн. рупии (13,3 млрд. долара), предаде Ройтерс.  Капиталът ще бъде насочен към разработване на интелектуална собственост и дизайн на чипове, изграждане на повече заводи за полупроводници и стимулиране на изследователската и развойна дейност, посочиха властите в изявление. Преди пет години Индия представи план за стимули на стойност 10 млрд. д. като част от усилията за установяване на страната като глобален център за производство на електроника. По плана от 2021 г. индийските власти вече са одобрили 12 производствени съоръжения и 24 проекта за дизайн на чипове. Правителството е приело и насочване на 625 млрд. рупии към петгодишна програма за стимулиране на производството на мобилни телефони в страната, посочи министърът на информационните техноогии Ашвини Вайшнав. 
Програмата осигурява стимули за продажби, свързани с производството на мобилни телефони в Индия, при диференцирани ставки, вариращи от 2,25 процента до 5 процента. Програмата също така предвижда допълнителен стимул от до 1,5 процента, свързан с набавянето на ключови компоненти от местни източници. Очаква се програмата да създаде около 60 000 преки работни места, се допълва в изявлението на правителството.