България остава с най-голямо годишно повишение на производствените цени в промишлеността в Европейския съюз за десети пореден месец през ноември, сочат най-новите данни на Евростат. Годишният растеж на цените на производител в родния промишлен сектор се забавя до 13,8 на сто през ноември след 17,6 на сто през октомври. Темпът през октомври бе най-голям от шест месеца. Освен в България, през ноември с най-голям ръст на производствените цени е била промишлеността в Румъния (4,9 на сто), Естония (3,2 на сто) и Хърватия (2,9 на сто). По отношение на месечния ценови темп на продукцията на българския промишлен сектор, Евростат отчита забавяне. Докато през октомври спрямо предходния месец производствената инфлацията в българската промишленост достигна 4,6 на сто – най-много сред страните от ЕС, през ноември показателят отслабва до 1,6 на сто. Така България се нарежда на трето място в ЕС по-най- значително месечно увеличение на производствените цени в промишлеността – след Ирландия (4,4 на сто) и Швеция (1,9 на сто).В същото време цените на производител в промишлеността в еврозоната се повишават с 0,5 на сто през ноември спрямо октомври, но спадат с 1,7 на сто, отнесено към същия месец на 2024 г. През октомври месечната производствена инфлация в еврозоната бе 0,1 на сто, а на годишна база бе отчетен спад от 0,5 на сто. В рамките на Европейския съюз цените на производител в промишлеността през ноември 2025 г. намаляват с 1,3 на сто, което е най-големият годишен спад от октомври 2024 г. (-3,1 на сто), сочи справка в данните на Евростат. В сравнение с предишния месец обаче се регистрира увеличение – производствената инфлация в промишлеността в ЕС достига 0,6 на сто през ноември спрямо 0,1 на сто през октомври. Сред страните от еврозоната през ноември 2025 г., в това число и България, годишният спад на цените на промишлен производител е 1,6 на сто, или с 0,1 процентни пункта по-малък, отколкото в официалната оценка на Евростат за 20-членната валутна зона.

Безработицата в България през ноември е намаляла до 3,5 на сто от 3,4 на сто през октомври, показват сезонно коригираните данни на Евростат, публикувани днес, предаде БТА. По този начин страната ни се намира на трето място по най-ниско ниво на показателя. Най-ниска е безработицата в Малта – 3,1 на сто, и в Чехия и Полша - по 3,2 на сто. По данни на Евростат сезонно коригираната безработица в еврозоната през ноември 2025 г. е била 6,3 на сто, което е понижение спрямо 6,4 на сто през октомври 2025 г. и повишение спрямо 6,2 на сто през ноември 2024 г. В Европейския съюз безработицата е била 6,0 на сто през ноември, без промяна спрямо предходния месец, но над нивото от 5,8 на сто през ноември 2024 г. Евростат оценява, че през ноември 2025 г. в ЕС е имало 13,225 млн. безработни, от които 10,937 млн. в еврозоната. В сравнение с октомври 2025 г. броят на безработните е намалял със 97 хил. души в ЕС и със 71 хил. души в еврозоната. На годишна база обаче безработицата се е увеличила с 416 хил. души в ЕС и с 253 хил. души в еврозоната. През ноември 2025 г. 2,923 млн. млади хора на възраст под 25 години са били безработни в ЕС, от които 2,318 млн. в еврозоната. Равнището на младежката безработица е било 15,1 на сто в ЕС при 15,2 на сто през октомври и 14,6 на сто в еврозоната при 14,8 на сто месец по-рано. Спрямо октомври 2025 г. младежката безработица е намаляла с 44 хил. души в ЕС и с 42 хил. души в еврозоната. На годишна база обаче тя се е увеличила с 24 хил. души в ЕС и с 11 хил. души в еврозоната. И при младежката безработица България отчита подобрение – от 13,2 на сто през октомври до 12,6 на сто през ноември. Безработицата по данни на Евростат и Агенцията по заетостта (АЗ) се измерва по различни методологии, като Евростат използва стандартизирани изследвания, сертифицирани по Международната асоциация по труда (LFS - Labor Force Survey), включващи търсещи работа, докато АЗ преброява регистрираните безработни, което води до съществени разлики, като Евростат изчислява традиционно по-нисък дял безработни в България, тъй като включва и хора, които активно търсят работа, но не са регистрирани в бюрото по труда.

Mercuria през 2026 г. Швейцарският енергиен и стоков търговец Mercuria е подписал споразумение с българската "Геотехмин" за изкупуване на цялото количество меден концентрат от рудник "Елаците" през 2026 г. Оператор на рудника е дружеството "Елаците мед", част от "Геотехмин". Досега концентратът се преработваше в завода на "Аурубис" край Пирдоп и Златица. През 2026 г. се очаква "Елаците" да произведе 195 хил. тона меден концентрат, който според отчета на дружеството съдържа 22% мед. Заедно с рудника на "Асарел - Медет" край Панагюрище това са най-големите производители на мед в страната. Медно-златни концентрати се произвеждат също от "ДПМ Челопеч". И трите дружества досега продаваха концентрата си на "Аурубис", с което металургичният завод, част от германската група Aurubis, покриваше около 30% от нуждите си. Останалите 70% се внасят през пристанището в Бургас. В рамките на сделката Mercuria и "Геотехмин" са подписали също финансово споразумение за предварително плащане на 250 млн. долара. Целта е да се подкрепят дългосрочните планове за растеж на "Геотехмин". През март миналата година концесията на "Елаците мед" беше удължена с 10 години до 2041 г. Макар че до изтичането на сегашния договор през 2031 г. има още време, това ще позволи на компанията да подготви бъдещото си разширение. Преди време оттам посочиха, че са доказали допълнителни запаси, в чиято разработка ще бъдат вложени 1.2 млрд. лв. Основната част от средствата ще бъдат инвестирани в изграждане на съоръжения и покупка на техника в началото. "Елаците мед" е част от строителната и минна група "Геотехмин", собственост на Цоло Вутов. Рудникът е разположен край Етрополе, а обогатителната фабрика се намира от другата страна на Балкана, в село Мирково, като двете са свързани с тунел. За 2024 г. "Елаците мед" отчете 7% ръст на приходите до 738.2 млн. лв. (377.4 млн. евро). Mercuria е една от водещите независими енергийни и стокови групи, която оперира на пазарите на нефт, газ, енергия и метали. По данни от сайта й има над 1100 служители в 50 държави и 174 млрд. долара приходи за 2022 г.

Швейцарският енергиен и стоков търговец Mercuria е подписал споразумение с българската "Геотехмин" за изкупуване на цялото количество меден концентрат от рудник "Елаците" през 2026 г. Оператор на рудника е дружеството "Елаците мед", част от "Геотехмин". Досега концентратът се преработваше в завода на "Аурубис" край Пирдоп и Златица. През 2026 г. се очаква "Елаците" да произведе 195 хил. тона меден концентрат, който според отчета на дружеството съдържа 22% мед. Заедно с рудника на "Асарел - Медет" край Панагюрище това са най-големите производители на мед в страната. Медно-златни концентрати се произвеждат също от "ДПМ Челопеч". И трите дружества досега продаваха концентрата си на "Аурубис", с което металургичният завод, част от германската група Aurubis, покриваше около 30% от нуждите си. Останалите 70% се внасят през пристанището в Бургас. В рамките на сделката Mercuria и "Геотехмин" са подписали също финансово споразумение за предварително плащане на 250 млн. долара. Целта е да се подкрепят дългосрочните планове за растеж на "Геотехмин". През март миналата година концесията на "Елаците мед" беше удължена с 10 години до 2041 г. Макар че до изтичането на сегашния договор през 2031 г. има още време, това ще позволи на компанията да подготви бъдещото си разширение. Преди време оттам посочиха, че са доказали допълнителни запаси, в чиято разработка ще бъдат вложени 1.2 млрд. лв. Основната част от средствата ще бъдат инвестирани в изграждане на съоръжения и покупка на техника в началото. "Елаците мед" е част от строителната и минна група "Геотехмин", собственост на Цоло Вутов. Рудникът е разположен край Етрополе, а обогатителната фабрика се намира от другата страна на Балкана, в село Мирково, като двете са свързани с тунел. За 2024 г. "Елаците мед" отчете 7% ръст на приходите до 738.2 млн. лв. (377.4 млн. евро). Mercuria е една от водещите независими енергийни и стокови групи, която оперира на пазарите на нефт, газ, енергия и метали. По данни от сайта й има над 1100 служители в 50 държави и 174 млрд. долара приходи за 2022 г.

Комисията за защита на конкуренцията извършва проверки на място в офиси на фирми по разследване за картел при обществени поръчки за доставка на храна в болници. КЗК са констатирали наличието на множество данни, които дават основание да се образува това производство - т.нар. съгласувани практики - това означава тръжни манипулации, предварително разпределяне на пазара, предварително уговаряне на цената, а след това предварително определяне на печелившия участник. Производството е образувано след постъпил на 2 октомври 2025 г. в антимонополния орган сигнал от народния представител Васил Пандов. В сигнала се изразяват съмнения за манипулиране на процедури по обществени поръчки за храна за лечебни заведения от страна на фирмите „Мастър-пик“ ЕАД, „Болкан мийл“ ЕООД и „Парти фууд“ АД. Разгледани са всички поръчки за доставка на болнична храна, проведени за територията на град София за периода 2022 г.-2025 г., в които дружествата участват като конкуренти. След приключването на процесуалните действия по преписката, КЗК ще се произнесе в рамките на законоустановената си компетентност.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е издало разрешения за строеж за нови 36 км от магистрала "Хемус" -подучастък от т.нар. участък 4 между п.в. "Плевен" и път III-301 и участък 5 от п.в. "Летница" до път- III-303. В момента магистрала "Хемус" официално би трябвало да се строи от държавната фирма "Автомагистрали" по два инхаус договора между нея и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), които бяха подписани в края на 2018 г. и в края на 2019 г. На практика обаче е обществена тайна, че големи частни строителни компании изграждат магистралата. Това се случва в разрез със закона, защото инхаус хипотезата от Закона за обществени поръчки не позволява употреба на подизпълнители и при нея общински или държавни дружества, които получават поръчки без състезание, трябва да ги изпълняват само със собствен капацитет. За четвъртия участък договор с "Автомагистрали" има "Автомагистрали Хемус", която два пъти смени имената си и сега се нарича "Славлен". В миналото фирмата имаше косвени връзки с "Джи Пи груп". В момента официалната й собственичка е Димитрина Грозданова. Второто разрешение за строеж от 23 декември е за целия участък 5, който включва 23 км от края на пътен възел "Летница" (пресичане с път III-301) до път III-303, или от км 166 до км 189 от "Хемус". Прогнозният срок за завършване на същия е краят на 2028 г. За този участък "Автомагистрали" има договор с "Водно строителство Благоевград" с ново име "Етерна кънстръкшън". Неин собственик е Виктор Велев, който е и управител на "Грома холд" (която в миналото бе позната като "Агромах"). Името на "Водно строителство Благоевград" излезе в разкрития на Антикорупционния фонд за разследване на прокурор Ивайло Занев за схема за присвояване на 55 млн. лв. от държавните средства за "Хемус", но е отстранен от делото. По данните от Сметната палата към 2021 г. "Автомагистрали" има договори за тези два участъка със "Славлен", "Инжстройинженеринг", АБ, "Пътинженерингстрой Т", "ПСТ груп", "Парсек груп", "Новако строй", "Инфра експерт", "Копекс и ко", "Пътинженеринг". За шести участък - който е между път III-303 до Велико Търново, вече са завършили отчужденията, като предстои да бъде одобрен проект. Чак след това може да се премине към строителство. Прогнозният срок за завършване е в началото на 2029 г. След Велико Търново има още 89 км непостроена магистрала, но те са на по-ранен етап - проектиране, екологични процедури, отчуждения на имоти. Въпреки това по договора за това трасе са платени над 478 млн. лв. още преди няколко години.

България направи стратегическа крачка напред в модернизацията на енергийния си сектор с официалното въвеждане в експлоатация на една от най-големите самостоятелни системи за съхранение на електроенергия с батерии (BESS) в Източна Европа. Новата инсталация е разположена в комплекса на ТЕЦ „Марица Изток 3“, използвайки съществуващата електроенергийна инфраструктура в региона на Стара Загора. С мощност от 202 MW и капацитет 500 MWh, проектът ContourGlobal Maritsa BESS се нарежда сред най-мащабните и технологично напреднали батерийни съоръжения в България и региона. Системата вече активно участва в националния електроенергиен пазар, включително на пазарите „Ден напред“ и „В рамките на деня“, като допринася пряко за балансирането, гъвкавостта и сигурността на българската електроенергийна система. Само за изминалата година с внедряването на батерийни технологии достигнахме капацитет за съхранение, сравним с този на ПАВЕЦ „Чаира“ – близо 5000 MWh. Очакванията са до средата на тази година капацитетът да нарасне до поне 15 000 MWh. Проектът ContourGlobal Maritsa BESS е финансиран По плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Системата за съхранение на енергия е разположена върху площ от 25 000 кв. м и е оборудвана с най-съвременни технологични решения, включително 110 батерийни платформи и 28 комбинирани системи за преобразуване на енергия и трансформатори, осигуряващи ефективна интеграция в електропреносната мрежа.

През 2025 г. ТЕЦ "AES Гълъбово" е произвела най-голямото си количество електроенергия за последните три години. В този период двата блока на най-модерната въглищна централа в България са осигурили 2.618 млн. MВтч, което се равнява на 7% от цялото потребление в страната. Вятърният парк на компанията "Свети Никола" край Каварна пък е доставил 284 369 MВтч чиста енергия. Тази пролет обаче изтича договорът за дългосрочно изкупуване на електроенергията от въглищната ѝ електроцентрала от НЕК. Плановете са за трансформация на мощностите и замяна на сега използваните лигнитни въглища с гориво SRF, произвеждано от нерециклируеми "излезли от употреба" отпадъци, включително невъзможна за преработка хартия и пластмаса. Това би намалило значително да намали въглеродните емисии на централата и оперативните ѝ разходи, което да направи цените ѝ по-конкурентни на свободния пазар на електроенергия. Планира се също така изграждане на система за съхранение на енергия чрез разтопена сол.

Комисията за финансов надзор (КФН) издаде първия лиценз в България по Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA) на "Аларик Секюритис" ООД. "Аларик Секюритис" ООД е утвърден български инвестиционен посредник -лицензиран от КФН и предоставя инвестиционни услуги в съответствие с европейското законодателство, като комбинира международен опит и високи технологични стандарти. Към момента над 50 български компании са заявили интерес и намерение да кандидатстват за лиценз. Вписването в регистъра по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви не представлява лиценз по MiCA, а дава право единствено на временно продължаване на дейността в рамките на преходния режим. След изтичането му, услуги за криптоактиви ще могат да предоставят само лицензирани от КФН лица.

На заседанието си от 8.1.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Цветелина Димитрова за лице, което може да сключва самостоятелно сделки за сметка на управляващо дружество „Карол Капитал Мениджмънт“ ЕАД. 2. Издава разрешение на управляващо дружество „Инвест Фонд Мениджмънт“ АД за организиране и управление на национален договорен фонд от отворен тип „Инвест Фокус“. Вписва „Инвест Фокус“ като национален договорен фонд от отворен тип в регистъра на националните инвестиционни фондове. 3. Отписва емисия облигации, издадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. София, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 20 000 000 евро, разпределени в 200 броя, лихвоносни, поименни, безналични, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения по смисъла на Глава XIII, Раздел II от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, с номинална и емисионна стойност от 100 000 евро всяка, с ISIN код BG2100021240. 4. Отписва емисия облигации, издадена от „Уеб Финанс Холдинг“ АД, гр. София, и дружеството като емитент, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 10 000 000 евро, разпределени в 10 000 броя безналични, поименни, лихвоносни, необезпечени, конвертируеми, свободнопрехвърляеми облигации, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с ISIN код BG2100023121.

Българската компания “Лигна Груп” изпълни успешно проект на интериорен дизайн и обзавеждане на емблематичния петзвезден хотел Bristol в Берлин. Комплексът е част от голямата международна верига InterContinental. “Лигна Груп” са направили интериорния дизайн и изпълнението с мебелите, настилки, завеси, мокети, килими, а също така и баните. Подизпълнителите са изцяло български фабрики, каза Христова. Хотелът вече е спечелил няколко награди в Германия за редизайна и обслужването след обновяването му . Легендарният Hotel Bristol Berlin вече е част от премиум портфолиото Vignette Collection на IHG Hotels & Resorts. Разположен е на емблематичния булевард Kurfürstendamm, хотелът — открит за първи път през 1952 г. — има дълбоки корени в градската история и остава сред водещите обекти за луксозно настаняване в Берлин. Bristol Berlin разполага с 303 стаи с изтънчен дизайн, в който традиционна европейска елегантност се среща с модерни удобства. Инвеститор в хотел Bristol в Берлин е концернът Aroundtown SA - най-голямата листвана компания на борсата за търговски недвижими имоти в Германия, фокусирана върху доходоносни активи в Германия, Нидерландия и Лондон. Тя инвестира значително в хотелиерския сектор, като този сегмент е ключова част от диверсифицираното им портфолио от търговски имоти. “Лигна Груп” е собственост на Геновева Христова и Анелия Касабова и се занимава с интериорен дизайн и обзавеждане на хотели от 20 години. Осъществили са над 300 проекта в хотелския бизнес в Европа и един в САЩ за групите на InterContinental, Marriott и Accor. Обектите са обзаведени от български мебелни производители. Двете участват и в собствеността на първия “умен хотел” в България - "Интроверт" (Introvert), който се намира на бул. “Мария Луиза” в София. Почти всичко - резервация, плащане, регистрация, чекиране, е дигитализирано и клиентът може да го управлява от телефона си.Източник: travelnews.bg

Payhawk - българският стартъп, който помага на компаниите да управляват разходите си, е в начален етап на преговори за набиране на ново финансиране, което може да удвои оценката му до около 2 млрд. долара, съобщава Bloomberg. Компанията води преговори за набиране на повече от 100 млн. долара, като преговорите са в ранен етап и числата за финансирането и оценката могат да се променят. Българската компания, създадена през 2018 г., е един от редицата стартъпи, които се появиха през последното десетилетие, за да помогнат на компаниите да управляват разходите за пътувания и карти на служителите, плащанията в брой и към доставчици, както и фактурите по по-автоматизиран и рационализиран начин. В тази сфера се появиха няколко европейски „еднорога“ като Pleo и Spendesk. Публикуваните годишни повтарящи се приходи на Payhawk - по-тесен показател, показващ годишната стойност на активните абонаменти или договори, достигат 39,5 млн. евро за 2024 г. Payhawk посочва като свои клиенти компании като нидерландския стартъп за електроскутери Dott и британската верига ресторанти Gaucho. Сред по-ранните му инвеститори са Lightspeed Venture Partners и Greenoaks Capital.

„Лавена“ АД – Шумен ще подаде оферта „купува“ на собствени 5000 акции на 8 януари по цена за една акция от 1,02 евро. Процедурата ще се извърши чрез лицензирания инвестиционен посредник за подаване поръчката на БФБ за покупка на акциите „БенчМарк Финанс“ АД. Решението е взето от общото събрание на акционерите на „Лавена“ от 10 юни миналата година и след заседание на съвета на директорите на дружеството от 7 януари. Максималният брой акции, които то ще събере, е до 10 на сто от общия брой книжа с право на глас, издадени от дружеството, но не повече от 3 на сто за всяка календарна година, включена в срока на обратното изкупуване. Минималната цена ще бъде 1.80 лв., а максималната – 2.80 лева. Процедурата ще се извърши в рамките до 5 години от датата на приемане на решение от общото събрание. Съветът на директорите ще може да определя всички останали параметри на обратното изкупуване. Общо 1 521 116.96 лв. от нетната печалба на „Лавена“ за 2023 година са изплатени като дивидент на акционерите в брутен размер на 0.03 лв. на акция.

Подкрепата за Европейския съюз в България за първи път пада под 50%, отчете последното изследване на "Евробарометър". Едва 46% от българите заявяват, че имат доверие в съюза, 42% не му вярват, а 12% не могат да преценят. 51% от запитаните са оптимисти за бъдещето на ЕС, но 44% вече гледат песимистично. Отношението към бъдещето на Съюза се влошава - 51% са оптимисти, но 44% вече гледат песимистично, като песимизмът нараства спрямо предишното проучване. Чувството за принадлежност към ЕС също остава по-слабо в сравнение с националната идентичност - 95% се чувстват свързани с България, но едва 52% - с Европейския съюз. 69% от българите определят икономиката като лоша, а едва 26% - като добра. Над 42% очакват икономическата ситуация да се влоши през следващите 12 месеца и само 20% се надяват на подобрение. За половината от българите растящите цени и цената на живота са най-острият проблем пред държавата. Това е значително над средното ниво за ЕС от 31%.

Търговският дефицит на САЩ се сви през октомври 2025 г. с цели 39% до едва 29,4 млрд. долара от 48,1 млрд. долара през септември (ревизия от дефицит в размер на 52,8 млрд. долара), достигайки най-ниско ниво от юни 2009 г., докато очакванията бяха за доста по-голям дефицит в размер на 58,1 млрд. долара. Това показват данни на Бюрото за икономически анализи към американското министерство на търговията. Вносът през октомври се сви с 3,2% до 21-месечно дъно от 331,4 млрд. долара най-вече в резултат на голям спад при фармацевтичните препарати и в по-малка степен при немонетарното злато и транспорта. От друга страна, вносът на компютърни аксесоари, телекомуникационно оборудване и компютри са се увеличили. Вносът на стоки в САЩ намаля с 12,1 млрд. долара до 255 млрд. долара, а този на услуги се увеличи с 1,1 млрд. долара до 76,3 млрд. долара. В същото време американският износ нарасна с 2,6% до рекордните 302 млрд. долара, воден от рязкото увеличение на немонетарното злато и на други благородни метали, докато при експорта на фармацевтичните продукти и държавните стоки и услуги се наблюдава спад. Износът на стоки нарасна със 7,1 млрд. долара до 195,9 млрд. долара, докато износът на услуги се увеличи със 700 млн. долара до 106,1 млрд. долара. Най-големите търговски дефицит на САЩ през октомври бяха регистрирани с Мексико (цели 17,9 млрд. долара), Тайван (15,7 млрд. долара), Виетнам (15 млрд. долара) и Китай (13,7 млрд. долара). Търговският дефицит на САЩ с ЕС пък се сви рязко през октомври до 6,3 млрд. долара.

Търсенето на технологии в САЩ, евтините производствени разходи и пренасочването на стоки от Китай са част от факторите, които допринесоха за устойчивостта на Югоизточна Азия след въвеждането на митата на Доналд Тръмп, показва анализ на Financial Times на търговските данни. Бюрото за преброяване на населението на САЩ отчете ръст на износа на стоки от Югоизточна Азия към САЩ в размер на 25% от юли до септември спрямо същия период на 2024 г. Търговската война на американския президент не успя да спре чуждестранните инвестиции, които продължават да са в основата на производството в региона. Увеличението на чуждестранните инвестиции вероятно е водено от глобалните усилия за диверсификация на веригите за доставки. Първоначалните "реципрочни" мита на президента на САЩ достигнаха до 49% и бяха фокусирани върху производството на страните от Югоизточна Азия. Малко по-късно след споразумения, сключени с Вашингтон, те бяха смекчени до около 20%. По думи на Матс Персон, ръководител на макро- и геостратегиите в консултантската компания EY, началното притеснение за реципрочните мита е избледняло на фона на ценовото предимство от производството на стоки в Азия. Така митото от 20% не е било достатъчно за пренасочване на производството. Дори след митата това ценово предимство е "между 20% и над 100%" спрямо производството на стоки в САЩ или Европа, добави Персон, бивш съветник на британското финансово министерство. Компаниите, които въведоха стратегията "Китай плюс едно" още през първия мандат на Доналд Тръмп, изпитаха известно облекчение. Те използваха икономиките в Югоизточна Азия като алтернативна експортна база с цел да ограничение ефекта от високите мита, наложени върху китайския износ. Тези модели на диверсификация се запазват и до днес, посочва Персон. Данните на Бюрото за преброяване на населението на САЩ показват, че макар китайският износ към американския пазар да се е свил с около 40% през третото тримесечие на 2025 г. на годишна база, общият износ от Азия към САЩ остава относително стабилен. В Камбоджа - един от водещите производители на обувки и облекло, търговията със САЩ продължава да нараства въпреки въведеното през април мито от 49%. След последвалите преговори с Белия дом митото беше намалено до 19%. По данни на Trade Data Monitor износът на плетени дрехи от Камбоджа към САЩ се е увеличил с една четвърт между третото тримесечие на 2024 г. и 2025 г. Кен Лу, генерален секретар на Асоциацията за текстил, облекло, обувки и пътнически стоки на Камбоджа, заяви пред FT, че първоначално индустрията е била притеснена от митата, но когато е станало ясно, че и конкурентите в Бангладеш, Виетнам и Индонезия са изправени пред подобни мита, притеснението се е разсеяло. Нови инвестиции от чуждестранни компании продължават да се насочват към Камбоджа, като голяма част от тях (около 90% ) са за сектор облекло, обувки и пътнически стоки, като вложенията идват от компании, базирани в континентален Китай. Според анализ на консултантската компания Capital Economics размерът на пренасочване на китайската търговия нараства, достигайки до рекордно високите 23.7 млрд. долара през септември, въпреки реципрочното мито от 37%. Непрекият износ от Китай към САЩ е с подобен мащаб на директната търговия между двете икономики. Най-голям ръст в пренасочването на търговията се наблюдава в Камбоджа, като стойността на непрекия китайски износ към САЩ за септември се е увеличил с около 73% спрямо предходната години, добавя Capital Economics. Търговията, пренасочена през Виетнам, Индонезия и Тайланд, също се увеличава значително. Според официални данни търговският излишък на Виетнам със САЩ достига рекордните 121.6 млрд. долара през първите 11 месеца на 2025 г. Ръст се наблюдава и при вноса на суровини и стоки от Китай в Тайланд с 34% през октомври, докато износът за САЩ се е увеличил с 33%. Пред страните от Югоизточна Азия стои нова заплаха, а именно обещанието на администрацията на Тръмп за 40% мито върху всички "претоварени" стоки с цел справяне с пренасочването, предупреждават анализатори. Неясно обаче остава как точно САЩ биха определили тези стоки. В голяма степен страните от Югоизточна Азия разчитат на китайски суровини и междинни стоки. Това обаче е проблем за САЩ, тъй като администрацията на Тръмп посочи в разговор със страни от региона, че може да не толерира високо китайско съдържание в крайните продукти, които се внасят. Друг основен фактор за устойчивостта на региона е технологичният бум в САЩ. Администрацията освобождава от мита голяма част от технологичните стоки за износ като чипове, оборудване за производството на чипове, компютри и смартфони. "Износът на електронни стоки сега нараства с около 40% на годишна база - по-бързо, отколкото в пика на пандемията - когато карантините доведоха до това потребителите да се нахвърлят върху електронни продукти, произведени в Азия", написа Capital Economics в скорошна бележка до клиентите. Тя прогнозира стабилност на силното търсене през 2026 г. Том Милър, анализатор в консултантската компания Gavekal, сподели след неотдавнашното си посещение във Виетнам, най-големият износител в региона, че макар чуждестранните инвеститори да са уверени, че регионът ще се справи в търговската война, икономиката му ще остане зависима от решенията на администрацията на Тръмп. "Все още е сравнително рано", добави Милър в бележка до клиентите през декември. Въпреки това той смята, че при евентуални агресивни действия от страна на САЩ за намаляване на китайските вложения от глобалните вериги за доставки Виетнам ще бъде най-силно засегнат поради високата си интегрираност в китайската верига за създаване на стойност.