Външнотърговски баланси на България за последните 21 години от 21-вия век
Борислав Георгиев
Данните на българската външна търговия в евро и в натура за последните 21 години (2004 – 2024) за разликата (баланс) между износа и вноса са красноречив и тревожен показател за състоянието на икономиката. Представени са графики за ключови области като храни и енергетика на база световните данни по глави и митнически позиции от Хармонизираната система, използвана от целия свят от сайта www.trademap.org. към януари 2025 г. Балансът в евро и в натура за десетилетия, позволява да се правят изводи, тъй като това е цялостната реална оценка за стоковия поток за българската отворена икономика. Данните за 2024 г. са на база екстраполация на числата от деветмесечието, тъй като годишните данни ще бъдат готови през април 2025 г.
Енерго ресурсите и храните са две стратегически области и за България. Общо нефта, природния газ, въглищата, горивата, електричеството (енергетиката) се описва от глава 27 ХС, като електричеството е мтп 2716. До 2007 година българският баланс е положителен и се променя в диапазона 180 – 618 милиона EUR. Следва устойчивата тенденция е отрицателен баланс от 1,2 до близо 3 млрд. EUR. Отделно, тенденцията при електричеството е от положителен баланс малко над 300 милиона EUR електричеството до едва 68 милиона EUR или петкратно намаление. Измерена през количеството, началото на тенденцията е положителен баланс от 4,5 TWh като пада 20 пъти до около 200 GWh за 2024 г.
Милиардният устойчив отрицателен баланс на стокообмена на енерго-ресурсите на България е остър и тревожен сигнал за оцеляването и жизнеността на българската икономика. Устойчивият отрицателен баланс на страната е обективна оценка за ефективността от провежданата икономическа политика за периода или по скоро за липсата на такава в защита на стратегическия български интерес за тези 21 години.
Спад е налице и във външнотърговския баланс на електричество в България (и в стойност и в натура), което илюстрира не само намаляващия експортен потенциал на сектора. Нарастващата зависимост на страната от внос на електроенергия значително намалява конкурентоспособността на българската икономика като цяло, особено в енергоемките производства.
За съжаление неблагоприятните тенденци с енерго-ресурсите - „храната“ на българската икономика се повтарят и при храни на хората. България е нетен вносител на основни храни като месо, мляко и млечни продукти, зеленчуци и плодове. Вековната българска история до началото на 21 век не познава подобен търговски дефицит в тонове на България при домати, картофи, ябълки и др. Вече постоянно и редовно, всяка година, внасяме повече основни храни в стойност и количества, отколкото изнасяме. Тази интегрална оценка за устойчивостта на регреса за тези 21 години е остър сигнал за продоволствената сигурност на страната. До 2005 г. българският търговски баланс общо на тези храни е бил положителен между 24 и 13 милиона EUR. След това става устойчиво отрицателен започвайки с 25 милиона за 2006 и сривайки се близо 40 пъти (!) пъти по предварителна оценка на 973 милиона EUR за 2024 г.
Линията на тенденцията при доматите завършва с близо 90 хиляди тона или повече от 55 милиона EUR отрицателен баланс според екстраполацията на данните за 2024 г.
Линияна на тенденцията при картофите завършва с близо 45 хиляди тона или 13 милиона EUR отрицателен баланс според екстраполацията на данните за 2024 г.
Линията на тенденцията при ябълките/ крушите/ дюлите завършва с близо 65 хиляди тона или повече от 20 милиона EUR отрицателен баланс според екстраполацията на данните за 2024 г.
Представените данни са достатъчно красноречиви не само за състоянието на сектора, но са тревожен сигнал за качеството на потреблението и здравето на българите и в най-голяма степен част от причините за демографския срив в страната и миграцията на работната сила от селата към градовете и чужбина.
Всичко това изисква спешни мерки, реални политики и действия.
