Шенген: барометър за неуспех не само на национално, но и на европейско ниво
Теодора Каменова
България и Румъния отново получиха отказ за прием в Шенген. Реакциите на двете страни бяха различни, но белязани от поредното доказателство, че Европа не е единна. Опозицията в двете държави несъмнено ще се възползва от неуспеха на управляващите партии, но дали икономическите проблеми на Европейския съюз ще отклонят вниманието от задълбочаващата се в него политическа криза?
Двете най-нови членки на ЕС показаха, че изпълнението на технически изисквания не е достатъчно за спечелването на доверието на Европа. Техните проблеми с корупцията и липсата на особен прогрес в борбата с трафика на хора и наркотици, дори след изпълнението на шенгенските критерии, показва, че тяхното негодувание срещу ветото на Финландия и Холандия е до голяма степен защита от нападките на местната опозиция.
България и Румъния са единствените държави, на които са поставени нови допълнителни условия за прием. Те обаче не са свързани с дискриминация срещу тях, а резултат от репутацията, която са си създали: корупция, злоупотреби и тромаво правосъдие. Тези проблеми са подробно описани в редица европейски доклади и нямат нужда от нова конкретна формулировка във връзка с Шенген. Те са достатъчна причина да пробудят съмнения в повечето държави от ЕС, че новите граници на съюзът ще бъдат пазени адекватно дори и след изпълнението на техническите критерии. Пропуските в политиката на България и Румъния са очевидни, както и стъпките, които трябва да предприемат: ясни и ефективни реформи, както и тяхното прилагане на практика.
По съвсем различен начин обаче стоят нещата за Европейския съюз. Пукнатините в имиджа на „обединена” Европа стават прекалено много, а нужните действия за спасяването му – не толкова ясни. Отказът за прием на двете страни е показател не само за техните слабости, но и за неефективната политика и ограниченото влияние, което има съюзът над някои от своите членки. Прогресът на държавите в него е отражение на (не)успехите на тази политическа система: България и Румъния не могат да изпълнят необходимите критерии, но Европа е тази, която ги приема в съюза преди те да бъдат напълно готови за пълноправно членство, рискувайки появата на подобни ситуации.
Пораженията в политиката на Европейския съюз обаче стават прекалено много: ЕС не знае как да реагира, когато някоя от членките й е пред фалит и няма обща визия, с която да успокои финансовите пазари; ЕС няма единна позиция дали две от членките й трябва да влязат в Шенген и какво трябва да се промени, за да стане това; ЕС дори не знае как да разреши адекватно казуси възникнали между нейни членки (пример за това са блокадите на гръцко-българската граница). Икономическите последици от това са повече от ясни, но не трябва да се пренебрегва и политическият отзвук от тези събития.
Именно затова Шенген е поредният пример, който показва истинското лице на съюза. За тези, които са част от споразумението, той винаги ще е знак за единност и доверие в Европа, за тези извън него, болезнено напомняне за разделението на континента и деленията, които съществуват дори в самия съюз. А днес, Шенген е и олицетворение на най-големия страх на европейците – световните миграционни процеси и ефекта им върху икономиките на засегнатите държави. Въпреки, че нарастването на миграцията и трансграничната престъпност се дължи на десетки геополитически промени, много национални правителства сочат премахването на граничния контрол в единния пазар като основна причина.
Този страх отразен в предизборните кампании на редица държави, включително Холандия и Финландия, е една от главните причини за възхода на крайно десни партии в Европа. Основната амбиция на всяка партия – преизбирането – превръща опитите за запазване на сегашния статус на Шенген в главна цел за много правителства. Тези страхове обаче се превръщат в пречка за интеграционния процес, а Европа изглежда все по-слаба политически в очите на страничните наблюдатели. Подобни маневри изваждат на показ едни от основните проблеми на ЕС: противоречията между национална и европейска политика, между политици и бюрократи, между имидж и реалност.
Икономическите проблеми на Европейския съюз са само едно от отраженията на неуспехите в политическото му обединение. Хаосът и липсата на единна позиция по редица въпроси са пример за това, а реакцията на финансовите пазари – доказателство. Какво е необходимо на ЕС, за да набере отново необходимата инерция, която преди години го превърна в едно забележително световно постижение? В момента, Европа е обединена само в страха си пред проблемите, но не и в намирането на решения, а това трябва да се промени, защото политическите успехи неминуемо ще доведат и до икономически ползи.
