Готова ли е България за Шенген?

Теодора Каменова

Политическо значение

Подписването на Шенгенското споразумение през 1985г. дава старта на един от най-значимите етапи на европейската интеграция и впоследствие започва да се възприема като неделим елемент от единния пазар. За всички нови страни членки на ЕС, политическото значение от премахването на физическите бариери пред свободното движение на хора в Европейския съюз се превърна в особено важно събитие. Безпроблемното функциониране на Шенгенската система обаче зависи от редица фактори и от високи нива на доверие между държавите членки. Именно затова приближавайки се към Шенген, България не трябва да забравя, че трябва да оправдае гласуваното й доверие и да предприеме необходимите мерки в различни области.

Национална и европейска сигурност

С приемането си в Шенген, България ще се превърне във външна за Европейския съюз граница. Освен въвеждането на Шенгенската информационна система, която позволява висока степен на координация в защитата на границите, страната ще трябва по-детайлно да преразгледа както собствената си политика за национална сигурност, така и задълженията, които поема в тази област от гледна точка на нейното членство в ЕС. Към момента, в публикуваната от правителството „Стратегия за национална сигурност на Република България”, този аспект получава доста малко внимание. Въпреки, че правителството съзнава, че „нестабилната икономическа и политическа обстановка и ниският стандарт на живот в други държави и региони генерират миграционен натиск върху страната като външна граница на ЕС”, както и своите ангажименти „по охраната на външните граници на НАТО и ЕС, за противодействие на транснационалните асиметрични рискове и заплахи”^[1], това са единствените случаи, в които това се споменава в публикуваната стратегия, а това до известна степен показва някои пропуски. Освен това, трябва да се вземе и под внимание, че с приемането на страната в Шенген нуждата от ефективно сътрудничество със страните от Черноморския регион и Турция ще стане все по осезаема и нови инициативи в тази област могат значително да улеснят този процес и да допълнят усилията на страната.

Икономически и социални аспекти

Пълноправното членство на България в Шенгенското пространство определено ще даде положителен сигнал на много чуждестранни инвеститори. Покриването на критериите от която и да е страна е знак за политическа стабилност, международно доверие и високи нива на сътрудничество с другите страни членки на ЕС.

Някои експерти изразиха опасенията си, че приемането на България и Румъния в Шенген ще доведе до увеличаването на броя емигранти от тези страни към Европа, което ще има сериозно икономическо и социално отражение. Повечето изследвания обаче показват, че не се очаква това да се случи в големи мащаби. Причината е, че голяма част от гражданите на тези страни, които са искали да емигрират в някои от другите държави членки, вече са го сторили още с приемането на страната в ЕС и непосредствено преди това.

Въпреки това, емиграцията към България и Румъния от страни, които не са членки на Съюза може да се увеличи значително и това ще има многопластов икономически и социален ефект. Тази тенденция най-вероятно ще е под формата на транзитна емиграция от двете към трети страни членки на ЕС и/или увеличаване на броя бежанци търсещи убежище, в държава членка на Съюза. От една страна, за България това означава още по-голяма отговорност при допускане на чужди граждани и по-ефективен граничен контрол. От друга страна, правителството трябва да се увери, че всички законови разпоредби относно политика за бежанците са в съответствие с европейските директиви. Трябва да бъдат предвидени и допълнителни финансови средства в тази област. Всички тези мерки трябва бъдат предприети преди пълноправното членство на България в Шенген, а до момента тя все още понася сериозни критики от Европейския съюз по отношение на бежанската си политика.

Не на последно място, България трябва значително да увеличи усилията си в борбата с организираната престъпност. Трансграничната престъпност под формата на контрабанда, наркотрафик и трафик на хора, е често определяна като една от най-големите заплахи за Шенген. Страната трябва да предвиди, възможността за ръст в опитите за такава дейност и да се съсредоточи върху подобряването на сътрудничеството между правоохранителните и правораздавателните органи, както и между органите за сигурност, така както е предвидено и в Стратегията за национална сигурност.

Приемането на България в Шенгенското пространство е важна крачка в утвърждаването на страната като пълноправен член на Европейския съюз. Политическата победа обаче носи и редица отговорности и предизвикателства, с които тя трябва да е готова да се справи. Ревизиране на стратегията за национална сигурност, борба с организираната престъпност, адекватно финансиране и ефективно законодателство са само някои от предпоставките за това България да оправдае гласуваното й от ЕС доверие. Засега, обаче страната не изглежда напълно подготвена във всички тези сфери. Въпреки, че на този етап потенциалните проблеми, които могат да възникват от това са сякаш далеч от медийното пространство, цената от подобен сценарий ще бъде значително по-висока отколкото разходите и политическата воля нужни непосредствено преди и по време на първите години от пълноправното приемането на България в Шенген. 

---

[1] „Стратегия за национална сигурност на Република България”, Министерски Съвет

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика