Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”

Теодора Каменова

Както често се случва на Балканите, един чисто битов проблем (какъвто е случая “Спаска Митрова”) лесно прерасна от правен казус в дипломатически спор между България и Македония. И тъй като политиците и дипломатите на двете държави очевидно не са в състояние да намерят справедливото в случая решение, има всички изгледи “домашната кавга” да се пренесе за разрешаване до ЕС. От една страна Македония демонстрира твърдост срещу една майка, която търси справедливост за своето дете. От друга страна България недвусмисленно обръща внимание, че съгласно изискванията на Копенхагенските критерии, всеки кандидат за член в ЕС трябва да демонстрира „стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, правовата държава, спазване на правата на човека, защита на малцинствата…”. Може ли реално българската държава да се позове на Копенхагенските критерии, за да защити Митрова и дали ЕС дава сигнал, че е готова в този случай да защити човешките права на една българка в Македония?

М.А.Вахудова, една от най-изтъкнатите академици¹, разглеждащи влиянието на ЕС в присъединителния процес, посочва, че критериите²  са част от активните „лостове”, които Съюза може да използва, за да предизвика промяна в различни сфери. Има доста критики относно огромните изисквания поставяни на страните-кандидати, но най-големите упреци са свързани с липсата на специфичност в една от най-чувствителните и трудни за интерпретация области, а именно човешките права и защитата на малцинствата. Редица изследвания обаче показват, че по отношение на политиката към малцинствата чрез активните „лостове” на ЕС са постигнати сериозни успехи, макар и променливи в различните етапи на присъединителния процес. Това означава, че при правилен подход Копенхагенските критерии могат да бъдат използвани за гарантиране чрез законови рамки на правата на малцинствата. Тези законови рамки пък от своя страна могат да послужат за правовата защита в случаи подобни на този на Спаска Митрова. България може да се възползва от липсата на специфика в политическите препоръки в Копенхагенския документ и ефективно да блокира членството на Македония в НАТО и Съюза.

Опасявайки се от подобна българска реакция, македонските власти се опитаха превантивно да омаловажат възможността за позоваване на Копенхагенските критерии по случая Спаска Митрова. На въпрос отправен чрез македонските медии, постоянният представител на ЕС в Република Македония, Ервин Фуере се опита да успокои македонската страна, но подобна негова позиция изобщо не работи в интерес на България като член на ЕС. Възползвайки се от това изказване на Фуере, което изразява в някаква степен позиция на ЕС, македонските медии услужливо припомниха, че България е смятана за една от най-корумпираните държави в Съюза, която е под постоянно наблюдение и критики. Коментара с абсолютно право посочва познатите проблеми на страната, но и напомня също толкова ясно, че влиянието, което могат да имат различните лостове на ЕС не е за подценяване. Както обаче отбелязва авторски анализ в македонския вестник „Дневник”, „проблемите” в отношенията между двете страни явно са доста по-дълбоки щом един „тривиален юридически случай” е придобил подобни измерения.

Странно е, че г-н Фуере прибърза с изказването си и заяви, че случая не трябва да се преувеличава. При наличието на очевидно по-сериозни различия по дадени въпроси е нормално двете държави да изяснят позициите си и случая да не бъде подминат. Липсата на нормална комуникация между двете държави явно допълнително допринася за неразбирателството по казуса и е предпоставка за недотам добри дипломатически отношения, което е недопустимо за държави, едната от които е членка, а другата бъдеща членка на ЕС.

И докато американският посланик в Скопие г-н Рийкър призоваваше Македония да не търси проблеми там, където не съществуват, медийната офанзива и от двете страни подсили впечатлението, че дори спорът да не е започнал като политически, той определено вече е такъв. Това също се доказва и от факта, че македонският президент се бави с позиция относно възможна амнистия за Митрова.

Повече от ясно е, че България никога няма да застане на пътя на Македония към НАТО и ЕС. Дори точно обратното, България е държавата, която винаги ще се застъпва за евро-атлантическата ориентация на своята югозападна съседка. Тази група македонски политици, които не осъзнават това или търсят конфронтация с България трябва да разберат, че както в случая със Спаска Митрова, така и в отношението си към българските граждани трябва тепърва да доказват на ЕС, че Македония наистина отговаря на Копенхагенските критерии за членство.

---

¹ Милада Анна Вахудова специализира в разглеждането на процеса на демократизация на след-комунистическа Европа, разширяването на ЕС, както и влиянието на международни актьори върху вътрешната политика на държавите. В момента е професор по Политически науки в Университета на Северна Каролина.
² През 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген ЕС взима решението „асоциираните страни от Централна и Източна Европа, които желаят, могат да станат членове на Европейския съюз“. Така, въпросът за разширяването вече става не „дали“, а „кога“. Европейският съвет декларира, че „присъединяването ще се състои веднага щом асоциираната страна бъде способна да изпълнява задълженията на членството като изпълни икономическите и политическите условия за това.“ Дефинираните критерии за членство в ЕС (т.нар. Копенхагенски критерии) са, както следва:
* стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата;
* съществуване на функционираща пазарна икономика и способност за издържане на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС;
* способност за изпълнение задълженията на членството, включително готовност за придържане към целта за политически, икономически и валутен съюз.
Критериите за членство изискват страните-кандидатки да създадат условия за интегрирането си в ЕС чрез приспособяване на административните си структури. Изискването е въведено от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Това условие се отнася до способността на страните-кандидатки не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни структури.

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика