15.10.2009

Готова ли е България за Лисабонският договор?

Теодора Каменова

Ирландското „да” пробуди отново европейската еуфория свързана с Лисабонския договор. Към момента, единствено подписът на чешкия президент Вацлав Клаус дели Европейския съюз (ЕС) от сериозните промени, до които ще доведе документа. Самия текст е поправка на предишните европейски договори и втори опит за въвеждане на по-радикални промени след неуспешния опит с Конституцията през 2005. Ефектът от влизането му в сила не е само символичен, той ще се отрази реално както на международно ниво, така и във всяка страна членка. Именно затова бяха и трудностите при ратифицирането на документа: редица държави се опитаха да договорят изгодни за тях допълнителни клаузи и условия съобразени с новия текст. В България договора беше ратифициран без подобни претенции и с малко обществена гласност. Липсата на информация е учудваща имайки предвид, значимостта на Лисабонския договор. Страната като членка на ЕС съвсем скоро ще бъде в центъра на исторически за Съюза промени и тя трябва да участва активно в тези процеси, ако иска да се възползва напълно от тях и да ги превърне в предимство. Каква ще е нейната роля оттук нататък и какво да очаква България след влизането в сила на документа?

Съвет на министрите
Съветът взема крайните решения в ЕС самостоятелно или заедно с Европейския парламент. Понякога те се вземат с консенсус, а в други случаи с гласуване с квалифицирано мнозинство (ГКМ), където гласовете на държавите членки са според големината им и е необходимо преобладаващо мнозинство от 74%. С приемането на Лисабонския договор много повече решения ще бъдат вземани чрез ГКМ, което означава, че малките страни няма да са ощетени. При квалифицираното мнозинство малките държави получават тежест на вота по-голяма от тяхното население и това означава, че гласа на България съвсем не е без значение. Освен това след влизането в сила на договора, решения в Съвета на министрите не могат да бъдат блокирани от една държава както преди, а затова ще трябват минимум четири страни. Това също е голямо предимство, тъй като дори най-богатите държави ще имат нужда от поне още трима съмишленици преди да могат да поставят вето.

Парламента
С влизането в сила на Лисабонския договор, националните парламенти на държавите членки придобиват още по-важен статут в структурата на ЕС. Те ще бъдат много по-обвързани в процеса на вземане на решения в Европа. За България това означава, че Народното събрание ще има още по-сериозна задача: да разглежда предложения и решения на Съюза, които ще трябва да обсъди и реши до каква степен отговарят на българските интереси и приоритети. Ако страната има някакви възражения, то тя може да оспорва. Също така националния парламент ще има специфична роля при евентуални поправки в новия договор. България ще трябва да положи допълнителни усилия за да вземе активно участие в тези процеси и внимателно да разглежда всички възможности и решения, които могат да повлияят на националния интерес.

Гражданска инициатива
Ролята на гражданското общество при Лисабонския договор също се увеличава значително. За съжаление, малко българи са информирани за тази своя нова „власт”, тъй като управляващите, поне до момента, не направиха много за нейното популяризиране. Според новия текст, ако поне един милион души от значителен брой страни-членки поискат, могат да накарат Комисията да представи техни предложения свързани с договора, като Комисията е длъжна да разгледа предложението. Това е сериозна крачка за гражданското общество и то трябва да бъде информирано за тези възможности, които предлага Договора от Лисабон.

Човешки права
Лисабонския договор ще даде на Европейската харта за правата на човека същата правна стойност както на договорите на Съюза. Въпреки, че това не дава нови компетенции на ЕС, тази подробност ще даде на много повече граждани възможността да потърсят правата си в Страсбург. Това разбира се може да доведе до нова допълнителна тежест както за българската съдебна система, така и за България като потенциална страна в съдебен иск или спор. В момента също така се обсъжда възможността ЕС като институция да подлежи на съд при нарушение на човешки права, което ще донесе допълнителна отговорност при всички действия на Съюза като цяло, както разбира се на отделните страни-членки. Във връзка със съдебната система също така има предложение за още по-големи правомощия за Европейския съд да налага санкции и глоби при нарушаване на законите на ЕС, което на този етап е все още доста притеснително за България, която е под постоянно наблюдение за подобни нарушения.

Президент и Висш председател по въпросите на външната политика и сигурността
Тези две позиции са нови за ЕС и изборът за постовете е от историческо значение, защото ще предначертае до голяма степен пътя напред за тези две институции. Президента на Съюза ще има мандат от две години и половина, ще го представлява на всички срещи на високо равнище и де факто ще замени председателството на ротационен принцип. Вторият пост пък обединява в едно Комисаря по външните работи и Висшия председател по външна политика и сигурност. Някои страни-членки изразиха опасения, че ако новите постове се заемат от представители на по-големите и богати държави, то интересите на по-малките може да пострадат или да бъдат донякъде пренебрегнати. Именно затова, България трябва да бъде внимателна, когато участва в изборния процес, както и да номинира опитни политически фигури с реален шанс за тези позиции. Засега в страната няма открит дебат по въпроса, като единственото предложение за поста Президент бе на Соломон Паси, който предложи Симеон Сакскобургготски.

Обща европейска външна политика и сигурност
Новите планове за европейска външна политика ще доведат и до увеличаване на нуждата от подготвени дипломати, което също е нещо, което българското правителство трябва да вземе предвид. Във връзка със сигурността и отбраната, според Лисабонския договор, решенията трябва да се вземат единодушно и е добавена клауза за взаимопомощ. Тя включва задължение на държавите-членки да помагат на друга страна-членка, която е станала жертва на военна агресия, като помощта трябва да е съобразена с Хартата на ООН. Също така се добавя и нова клауза за солидарност, която задължава помощта между страните членки в случай на терористична атака, на природно или предизвикано от човека бедствие. Тези клаузи са от изключително значение както за естеството на ЕС като цяло, така из а отделните държави. Положителния аспект на тази част от Лисабонския договор е неоспорим, но идва и с множество отговорности. Това означава, че България ще трябва да предвиди отделно перо в бюджета, за да може да отговори адекватно на потенциални предизвикателства свързани с клаузата.

Напускане и присъединяване към ЕС
Лисабонския договор за първи път представя възможността за напускане на съюза, като описва определени за това процедури. Договорът също така ще улесни приема на нови членки, като първо не поставя определени граници за разширяване и второ, не променя сегашните условия, при които една държава може да направи това. Условията вече могат да бъдат променени само при промяна на самия договор. За България това означава допълнителна отговорност в регионалната политика. В рамките на няколко години е напълно възможно Съюза да се разшири и страната ни трябва да е подготвена за това. Тя трябва да изгради ясна стратегия в тази насока и да се утвърди като лидер в сътрудничеството в региона. Инициативност в тази област може да й спечели много дивиденти от ЕС.

Климат
Лисабонския договор включва борбата с климатичните промени като ясно определена цел заложена в текста. За съжаление, това е една от областите, в която България е изключително слаба както като компетенции, така и като инициативност. Страната ще трябва да поеме много по-сериозни стъпки в тази сфера и да сформира добри екипи, които да представляват държавата по тези въпроси.

Нов Европейски Съюз
Това са част от промените, които ще имат специфичен ефект върху България, като страна-членка на Съюза. Още редица нововъведения на институционално ниво ще променят съвсем скоро облика на ЕС. За евроскептиците недостатъците на Лисабонския договор са свързани с централизирането на Съюза, докато за поддръжниците на обединена Европа именно това е най-голямото предимство. Макар сам по себе си договорът да не е автономен текст, а поправка към вече съществуващите договори, той поставя началото на изключително значим етап от историята на Европа, особено във време, когато много хора бяха загубили вяра в нейното бъдеще. Затова, България не трябва да бъде пасивна, а да се опита да участва активно в тези трансформации. По пътя към това обаче тя не бива да пропусне да направи и една от най-важните стъпки: да информира гражданското общество за тези промени и възможности, които досега заемат незначително място в обществения дебат.

Готова ли е България за Лисабонският договор?

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Готова ли е България за Лисабонският договор?

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали