Европейската перспектива пред Сърбия - възможности за икономическо сътрудничество и добросъседство

Теодора Каменова

Отношенията между Сърбия и България, особено в последното десетилетие, съвсем не сa типични за развитието на едно добро регионално сътрудничество. Въпреки, че двете страни имат установени дипломатически отношения от 130 години, те не се характеризират с пълноценен диалог и сътрудничество поради редица исторически и геополитически причини. Кои са въпросите от първостепенна важност, които двете правителства трябва да вземат под внимание в своите бъдещи разговори? Какви стъпки може да предприеме България с цел оптимизирането на отношенията с Република Сърбия?

Когато се разглеждат отношенията между България и Сърбия е изключително важно това да стане като се вземе под внимание европейската перспектива пред западната ни съседка. Страната не трябва да бъде приемана само като потенциална членка на съюза в едно неопределено бъдеще. Тя трябва да се разглежда в контекста на нарастващ шанс това да стане реалност съвсем скоро (след по-малко от десет години) и то с голям процент на сигурност, ако сегашната й политика, както и тази на Европейския съюз (ЕС) се запази същата.  Именно тези обстоятелства я превръщат в изключителна важна тема от външнополитическия дневен ред на България и изискват от страната ни по-голяма инициативност в рамките на конкретна стратегия за югоизточна Европа.

Регионално сътрудничество и ЕС
Българското правителство осъзнава, че основния път за постигане на стабилност, добросъседски отношения и икономически просперитет в региона, е постепенната интеграцията в ЕС на Западните Балкани. Според МВнР¹ страната ни се стреми да оказва подкрепа и да предава опит в този процес на интеграция, като също така води интензивен диалог със своята съседка. Въпроса е обаче, до колко тези усилия и разговори са пълноценни? Предвид факта, че последните официални разговори на високо ниво са били през 2007, изглежда, че отношенията имат нужда от нов тласък. България действително може да бъде лидер в усилията на Западните Балкани да се присъединят към ЕС, но, за да стане това е нужно изготвянето на ясна стратегия, която да бъде включена във външнополитическите приоритети на страната и координирана със Съюза.

Енергийна политика
Това е още една от областите, в които България и Сърбия могат да работят за по-добра координация и формулирането на конкретни цели и срокове. Два са проектите от най-голям взаимен интерес за двете страни: газопроводите „Южен поток” и „Дупница–. Драгоман - Димитровград (Сърбия) - Ниш (Сърбия)”. Първият има твърдата подкрепа на Сърбия, но новото българско правителство засега поставя под въпрос неговото осъществяване. Това прави разговорите по тази тема още по-наложителни, за да се изяснят бъдещите приоритети в тази насока и на двете страни. Съдбата на вторият газопровод също е доста неясна. България е изявила нееднократно желанието си да започне строителството на проекта, но той още не е стартирал. Предпоставка това да се случи е подписване на споразумение с Русия за доставка на природен газ и това връща българското правителство обратно в реалностите на силно взаимосвързаната световна икономика и политика. Страната трябва да намери начин да разгледа тези въпроси в рамките на цялостните предизвикателства, които в момента характеризират българо-руските отношения в енергийната сфера. И в двата случая тристранните разговори биха могли да бъдат от огромна полза и България трябва направи опит да инициира провеждането на такава среща на високо ниво.  

Търговия и икономическо сътрудничество
Търговските отношения между двете страни са много добре развити и от изключително значение за страната ни.  Сърбия е на седмо място в износа на България и този потенциал може да нарасне с приемането на страната в Европейския съюз. Затова обаче е нужно активизиране на икономическото сътрудничество и предприемането на бързи стъпки за подновяване на Споразумението за икономическо сътрудничество между двете държави. Освен в областта на търговията, двете страни имат общ интерес за изготвяне на стратегическо партньорство, което да насърчи инвестициите. При внимателно планиране и разработване на специфични инвестиционни планове, България може успешно да подпомогне развитието на западните райони, които имат жизненоважна нужда от това. Друга сфера, която е от изключителна важност и за двете страни, са инфраструктурите проекти, като магистралата София-Ниш. Осигуряването на финанси за този проект очевидно е трудно на този етап за българското правителство, но възможности затова съществуват и те трябва да бъдат проучени. В момента Европейския съюз осигурява средства за редица стратегически проекти в Сърбия и това е една от опциите, която може да бъде разгледана с цел осъществяване на проекти от инфраструктурата, които са значими за двете страни.

Като цяло, отношенията между България и Сърбия все още се характеризират с много политически перипетии, които възпрепятстват пълноценният диалог и сътрудничеството. Признаването на суверенитета на Косово беше такава пречка и събития като това несъмнено влияят на отношенията между двете държави. Въпреки това, Сърбия е поела курс за присъединяване към Европейски съюз, а с това и към потенциално подобряване на добросъседските контакти, което със сигурност ще допринесе за повече стабилност на Балканите. България несъмнено подкрепя европейските амбиции на своята западна съседка, но ако положи повече усилия и поеме лидерството в тази сфера, то тя има реален шанс да подобри в дългосрочен план техните отношения. Във връзка с енергийните проекти, страната ни трябва да има предвид политическата конфигурация, която предопределя решенията на Белград. Страната има подкрепата на Турция и Русия и това е нещо, което поставя допълнителни въпроси пред плановете на България относно какви стъпки да предприеме в енергийната си политика. От друга страна, икономическото сътрудничество между Сърбия и България, макар и на добро ниво, има доста по-голям потенциал, особено в сферата на инвестициите. Във всеки случай европейската перспектива пред Сърбия ще разкрие още много възможности и българското правителство трябва да е готово за тях. Европейския път на Сърбия е и единствения път за дълготрайно подобряване на отношенията между нея и България и за още по-интензивно икономическо и политическо сътрудничество. Точно поради тази причина е време страната ни да поеме лидерството в тези исторически за региона процеси.

¹ Министерство на Външните работи (МВнР)

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика