Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
Жечко Димитров
В последните години е политически популярно България да се опитва да привлича чуждестранни инвеститори с приказки за "ниски данъчни ставки и благоприятен бизнес-климат" в страната. Всички развити икономики (САЩ, Китай, Япония, Европа и др) заделят все по-значими средства за да финансират нови мерки и политики за стимулиране на инвестициите, МСП и домакинствата. За съжаление обаче, в България се наблюдава точно обратната тенденция: към забавените европейски програми за финансиране се добави приемането на държавния бюджет за 2023 в последните дни на юли, а с него и нови административни решения на Финансовото министерство, които възпрепятстват развитието, увеличават прекомерно административната тежест за бизнеса и ограничават неговите вазможности за генериране на повече инвестиции, работни места и растеж на икономиката.
Поредните причудливи административни процедури за бизнеса: С форсираното приемане на Държавния бъджет, Финансовото министерство наложи нови административни процедури за фирмите, регистрирани по ДДС, периодично да изпращат допълнителни справки за касовите наличности. Тези със над 100 служители пък вече са задължени да превеждат трудовите им възнаграждения по банков път. Очевидно грижата за попълване на задаващия се бюджетен дефицит ще се превърне в задача за всяка българска фирма и бизнес. На тях им беше обещано повече данъчни проверки и натиск за да се финансират все по-нарастващите държавни разходи за по-високи заплати за администрацията, пенсии и други.
Липса на предвидимост и стабилност: Приемането на Държавния бюджет в последния ден на м. юли и влизането в сила на новите административни процедури още от следващото трето тримесечие на годината премахва наличието на елементарна предвидимост в бизнес средата. Ще се наложи форсирано пренастройване на счетоводни и административни процедури за да се отговори на новите изисквания на Фиска, което очевидно ще е отново за сметка на бизнеса.
Необходимост от диалог и комуникация с бизнеса Налага ни се да живеем в критични времена на глобални политически, здравни, суровинни и икономически трансформации и кризи, което изисква конструктивен политически диалог за обединяване усилията на всички заинтересовани страни - държава, бизнес и синдикати. Политическата отговорност е в това да се дефинират ясни и постижими цели, които са в интерес на цялото общество. Заедно с това е необходим конструктивен диалог, който да определят приемливи механизми и средства за постигане на тези цели. Това предполага зачитане мнението на онези, които ще платят цената за постигането на резултатите. А не да бъдат поставяни в ситуацията на обикновени и прости изпълнители на чужда воля, на странни и необмислени решения. Работодателите не са врагове на държавата и синдикатите, но не са и длъжни мълчаливо да приемат всеки административен произвол, който последователно превръща счетоводните им служби в придатък на Финансовото министерство и администрация. Българският счетоводител все повече работи под угрозата на тежки санкции за да обслужва безплатно Данъчната администрация (непрекъснато нарастващ брой справки, декларации и други подобни), отколкото финансовата отчетност и политика на самата фирма, за която работят и от която получават възнаграждението си.
Отлив на инвеститори и влошаване на бизнес-средата: По-сложните административни процедури и увеличаващата се бюрокрация не само отблъскват чуждестранни инвеститори, но вредят и на местните предприятия. Липсата на справедливост от съдебната система, ненаказаната корупция, отсъствието на желание за реформи са само част от причините за отлив на капитал от България и затруднена бизнес среда за всички участници.
Икономическите последствия: Нарастващата административна тежест, нестабилността и непоследователността в провежданата финансовата политика в България неминуемо води до негативни икономически последствия - спад или недостатъчен икономически растеж и заетост в страната.
В заключение: Административната тежест върху бизнеса в България нараства с поредните нови мерки, въведени от Финансовото министерство. Тези промени предизвикват загриженост относно предвидимостта и инвестиционната привлекателност на страната. За да се постигне баланс между фискалните интереси и стимулирането на предприемачеството, е необходимо държавните органи да преосмислят тези мерки и да предоставят по-добри условия за бизнеса - устойчив и предсказуем икономически климат, който да подпомага и развива бизнеса в България.
