Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
29.10.2009

Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства


Теодора Каменова

Икономическата криза и опасността от нейното задълбочаване налагат търсенето на нови възможности за подобряване на икономическите показатели на България. Отрицателното търговско салдо на страната е един от най-очевидните проблеми, с които нашата икономика трябва да се бори, особено в дългосрочен план. Застоят на Европа, която е един от най-важните търговски региони за България, несъмнено оказва влияние на възможностите на страната да се измъкне от рецесията и да върви по-уверено към постигане на положителни макроикономически показатели.. В този смисъл необходимостта да се обърне поглед към перспективите, които предлага Близкия изток е съвсем логична, но неразработена от българското правителство политика. Има ли причини за недотам ползотворните търговски отношения и може ли региона да се окаже лекарство за съживяването на българския износ?

Страните, които традиционно се включват в понятието „Близък изток” са Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Обединените Арабски Емирства, Йемен и палестинските територии Ивицата Газа и Западния бряг. Понякога се използва и терминът „голям Близък изток”, който включва и Алжир, Мароко, Тунис, Либия, Судан, Сомалия, Турция и Кипър, като обаче последните две държави не идентифицират себе си с този регион, а с Европа. Съвсем логично, развитието на стабилни търговски отношения с някои от изброените държави на този етап е невъзможно поради политическата ситуация в тези страни (като например палестинските територии, Судан, Сомалия).

Теоретично, тези пазари представляват сериозна възможност за България да увеличи износа си в чужбина. Реално, преди да се постигне това, пред страната има значителни пречки, които варират от отстъпени политически и пазарни позиции, които България е имала там, липса на политическа инициатива в момента, до структурни икономически проблеми, които изискват доста дълъг период за разрешаване. В комбинация с деликатната политическа обстановка в много от тези страни, регионът трудно може да бъде смятан за потенциална „златна кокошка” в близко бъдеще.

Някои от страните, пример за нестабилна политическа обстановка като негативен фактор за оптимизиране на търговските отношения, са Иран и Ирак. Въпреки, че се отчита значителен ръст в търговията с Иран, санкциите наложени от международната общност на тази страна не позволяват пълното разгръщане на потенциала за икономическо сътрудничество и България не може да предприеме някакви значителни стъпки в тази насока докато тази ситуация не се промени.

В Ирак, където България беше изпратила свой военен контингент, и където има сериозен икономически потенциал, обстановката е още прекалено опасна и често се оказва достатъчна причина, за да откаже българските фирми да развият този потенциал. Увеличаването на положителното търговско салдо на България сигнализира, че тази тенденция може да се промени, особено ако българското правителство направи повече, за да стимулира наши фирми да вземат участие в проекти там. Положителен ход в тази насока ще бъде, например,  откриването отново на българско посолство в страната. Някои от областите, в които според Министерството на Икономиката, Енергетиката и Туризма, ще могат да се включат активно български фирми са : изграждане на иригационни съоръжения, строителство на пътища и ж.п. линии, изграждане на ВЕЦ, електропроводи и подстанции, оборудване и въвеждане в експлоатация на фармацевтични предприятия, строително-монтажни работи и други. Разбира се, всичко това до немалка степен зависи и от конкурентно-способността на българските фирми в тези области спрямо други компании, които ще се опитат да направят същото в ново-либерализираната иракска икономика.

Други две държави, които показват трудностите в развитието на търговските връзки с региона са Кувейт и Саудитска Арабия. Те също са афектирани сериозно политическата обстановка в региона. Износът към тези две страни е изключително затруднен поради естеството на сухопътната връзка с тях. В следствие на обстановката в Ирак, транзитния коридор е скъп и опасен.  Отделно българското правителство не работи достатъчно интензивно за подобряването на тези условия, а възможности затова има, особено ако бъде потърсена многостранна подкрепа за подобен проект от други заинтересовани страни. Въпреки това отношенията с Кувейт са пример за това как политическата инициатива може да доведе до много добри резултати: именно редовно провежданите сесии на Смесения българо-кувейтски междуправителствен комитет за търговско и икономическо сътрудничество играят важна роля за развитието на търговията между двете страни, както и за ръста в инвестициите. От друга страна подобни връзки със Саудитска Арабия са само епизодични и определено е нужда по-голяма координация между българските търговски и промишлени организации и българското правителство при търсенето на нови възможности за износ.

Това води до един от най-големите проблеми пред България в търговските й отношения с някои от страните от Близкия изток. Най-богатите държави от региона, които са и членки на Съвета за сътрудничество с арабските държави от Персийския залив1, съставляват петия по големина експортен пазар на Европейския Съюз (ЕС). С положително салдо от над 30 милиарда евро в полза на Европа, би трябвало България да развива интензивно търговията си с тези държави. Точно тук, обаче идва структурния проблем: продуктите, които въпросните арабски страни внасят са техника и транспортни машини, като самолети, локомотиви, изделия на общото машиностроене, енерго-генериращи съоръжения - с няколко думи- всичко, което България не произвежда в момента.  Това е проблем свързан с отрасловата структура на страната и в обозримо бъдеще е малко вероятно тя да се промени. Едно от евентуалните дългосрочни решения за това е някакъв вид държавни стимули за производството на експортно ориентирани продукти и внедряване на високи технологии.

Оман и Либия също са предизвикателство пред политиката за износ на България. Първата страна до скоро е била затворена за стоки от източно европейските страни и е крайно нужно българското правителство да предприеме по-големи инициативи за търговското сближаване с двете страни. Договорноправната основа определяща техните отношения започва да се развива едва през 2007г. и е още на много ранен етап, а стокообменът с двете е незначителен. Либия от своя страна има добър потенциал за внос, но основните проблеми пред българките износители са наличието на редица нетарифни бариери и квоти, преференциални стоки за внос, висока инфлация пречеща на дългосрочни проекти, неефективна бюрокрация и нередовни плащания на либийски фирми2.

Това са едни от главните предизвикателства пред перспективите на България за увеличаване на износа към изброените държави. Докато те бъдат преодолени, страната трябва активно да доразвива добрите си търговски отношения с тези страни от региона, с които вече има значителен напредък и условия за по-нататъшно задълбочаване на икономическите връзки. Това са страни като Египет, Йордания, Ливан и Сирия, които традиционно имат положително търговско салдо в полза на България. Тези държави са едни от най-значимите търговски партньори на България в региона и страната трябва да направи всичко възможно да доразвие възможностите за търговия с тях, особено в сегашната глобална рецесия. Увеличаване на двустранните срещи и контакти могат са крачка в тази посока. Възможности трябва да се търсят не само в сферата на търговията, но е хубаво да се стимулират и повече инвестиции, които могат да допринесат за свеж капитал в страната и то в условия, в които се очертава спад на инвестициите от Запад. Това важи за всички страни в региона, в които дори да няма бърза възможност за увеличаване на износа, то търсенето на инвестиции от тези страни към България е напълно осъществима стратегия, стига българското правителство да се заеме сериозни с нея. Пример за успешни сътрудничества в тази сфера са Оманските инвестиции в Корпоративна търговска банка, кувейтската инвестиция в новия терминал на летище София, както и други.

Нито една от държавите от Близкия изток не е част от двадесетте водещи страни в износа на България3.  До голяма степен това се дължи на комбинация от фактори, които не винаги имат решение в краткосрочен план (политическа обстановка, отраслова структура на страната и възможности за износ). Въпреки това, с повече усилия от българска страна, това може постепенно да се промени. Историята показва, че с държави, с които България е установила добри дипломатически контакти и солидна договорноправна база има сериозно положително развитие на търговските отношения. По-добро сътрудничество между правителството и заинтересованите български фирми е също добра комбинация, която ще допринесе за изготвянето на оптимални решения и стратегии. Ясен поглед към нуждите на тези пазари ще гарантира конкурентноспособност на българските стоки и услуги. Ако тези и други мерки бъдат предприети, България може да очаква ръст на износът и постепенното обръщане на тенденцията за негативно търговско салдо. Перспективите затова са добри- остава само българското правителство да се заеме с предизвикателството.

1 Съветът включва: Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт, Оман, Бахрейн;
2 Министерство на Икономиката, Енергетиката и Туризма;
3 Министерство на Икономиката, Енергетиката и Туризма;

Общество - всички публикации
 10.11.2023: България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
 03.08.2023: Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
 02.08.2023: Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало!
 11.07.2023: Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път?
 28.06.2023: Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ?
 22.05.2023: Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси
 23.02.2023: Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България
 06.02.2023: Минималната работна заплата да надмине максималната :)
 11.01.2023: Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства
 11.10.2022: По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете
 11.08.2022: Българският износ – показател за развитие и възможност за развитие
 13.07.2022: Най-големите 50 производители на стомана в света
 20.06.2022: България на световната карта за производство на велосипеди
 26.05.2022: България сред най-големите износители на сирена в света
 18.05.2022: Българският износ на етерични масла (2017-2021 г)
 08.04.2022: 30 години от първата борсова сесия в България – 8 април 1992 г.
 21.02.2022: Вносът на сухо мляко в България е колкото този на Сърбия, Гърция, Румъния и Швейцария, взети заедно
 16.02.2022: Мащаб, структура и външнотърговската евроинтеграция на балканските държави
 07.04.2021: Цифровото общество в България 2021 - какви са реалностите?
 07.11.2012: В стандарт ли се превръща монополисткия рекет в България?
 30.09.2011: Шенген: барометър за неуспех не само на национално, но и на европейско ниво
 14.04.2011: Инвестиции в знания: лукс или необходимост?
 01.07.2010: Готова ли е България за Шенген?
 10.06.2010: Ще остане ли икономическия потенциал на Черноморския регион далечна перспектива за България?
 27.05.2010: Неясните приоритети на правителството: бариера за българската външна политика?
 15.05.2010: Какво липсва в „анти-кризисната” рецепта?
 22.04.2010: Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?
 15.04.2010: Крачка назад за България ли е отказа от ERM-2?
 18.03.2010: ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование
 04.03.2010: България, Румъния и Дунав мост 2 - шанс за развитие, а не конкуренция
 18.02.2010: Кризата в Гърция- криза за Европейския съюз?
 04.02.2010: Срещата Борисов- Ердоган, нов тласък за „Набуко”?
 28.01.2010: Провал за ЕС ли е трагедията в Хаити?
 21.01.2010: Аденския залив и предизвикателствата пред Европа
 14.01.2010: Испанското председателство и България
 07.01.2010: 2010: под сянката на безработицата
 10.12.2009: Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?
 03.12.2009: Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия
 26.11.2009: Европа избира, България се съгласява?
 19.11.2009: България начело на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество - исторически шанс за взаимодействие
 12.11.2009: Българската външна политика 2009-2013: между амбиции и реалност
 05.11.2009: Европейската перспектива пред Сърбия - възможности за икономическо сътрудничество и добросъседство
 29.10.2009: Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства
 23.10.2009: Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия
 15.10.2009: Готова ли е България за Лисабонският договор?
 08.10.2009: Европа в обсега на Шахаб-3 - Техеран дава смесени сигнали на света
 01.10.2009: Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч
 24.09.2009: Обама и Новата Европа: отива ли ПРО на изток?
 17.09.2009: България-Гърция и дилемата Бургас-Александруполис
 10.09.2009: ЕС санкции – от моркова до тоягата
 03.09.2009: Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза
 27.08.2009: ОНД без Грузия- международно предизвикателство или ПР за Тбилиси?
 20.08.2009: Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”
 13.08.2009: Българската енергийната политика на кръстопът или в безизходица?
 07.08.2009: Анализ за констатираните нередности в конкурсната документация, процеса и процедурите за оценка и публичност на проектите по схемите по ОП Конкурентоспособност
 06.08.2009: Българското участие във войната в Ирак – интереси, необходимост или партньорство?
 30.07.2009: България-САЩ: изток-запад или право напред
 23.07.2009: Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията
 16.07.2009: Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм
 09.07.2009: Избирателите отлагат очакванията за по-социална Европа
 02.07.2009: ЕНП – отговорност за бъдещето на ЕС и възможности за България
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика

Общество

 България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни 10.11.2023
 Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса 03.08.2023
 Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало! 02.08.2023
 Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път? 11.07.2023
 Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ? 28.06.2023
 Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси 22.05.2023
 Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България 23.02.2023
 Минималната работна заплата да надмине максималната :) 06.02.2023
 Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства 11.01.2023
 По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете 11.10.2022

Бизнес

 Бумът на електронните магазини в България 01.02.2021
 Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната. 20.10.2020
 България - от страна на розите към страна на лавандулата 11.08.2020
 Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г. 30.07.2020
 България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света 23.07.2020
 Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене 30.06.2020
 България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница 19.06.2020
 От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци 10.06.2020
 Стокообменът на България - тенденции и аномалии 05.06.2020
 Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане 01.06.2020


Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.