Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства

Теодора Каменова

Икономическата криза и опасността от нейното задълбочаване налагат търсенето на нови възможности за подобряване на икономическите показатели на България. Отрицателното търговско салдо на страната е един от най-очевидните проблеми, с които нашата икономика трябва да се бори, особено в дългосрочен план. Застоят на Европа, която е един от най-важните търговски региони за България, несъмнено оказва влияние на възможностите на страната да се измъкне от рецесията и да върви по-уверено към постигане на положителни макроикономически показатели.. В този смисъл необходимостта да се обърне поглед към перспективите, които предлага Близкия изток е съвсем логична, но неразработена от българското правителство политика. Има ли причини за недотам ползотворните търговски отношения и може ли региона да се окаже лекарство за съживяването на българския износ?

Страните, които традиционно се включват в понятието „Близък изток” са Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Обединените Арабски Емирства, Йемен и палестинските територии Ивицата Газа и Западния бряг. Понякога се използва и терминът „голям Близък изток”, който включва и Алжир, Мароко, Тунис, Либия, Судан, Сомалия, Турция и Кипър, като обаче последните две държави не идентифицират себе си с този регион, а с Европа. Съвсем логично, развитието на стабилни търговски отношения с някои от изброените държави на този етап е невъзможно поради политическата ситуация в тези страни (като например палестинските територии, Судан, Сомалия).

Теоретично, тези пазари представляват сериозна възможност за България да увеличи износа си в чужбина. Реално, преди да се постигне това, пред страната има значителни пречки, които варират от отстъпени политически и пазарни позиции, които България е имала там, липса на политическа инициатива в момента, до структурни икономически проблеми, които изискват доста дълъг период за разрешаване. В комбинация с деликатната политическа обстановка в много от тези страни, регионът трудно може да бъде смятан за потенциална „златна кокошка” в близко бъдеще.

Някои от страните, пример за нестабилна политическа обстановка като негативен фактор за оптимизиране на търговските отношения, са Иран и Ирак. Въпреки, че се отчита значителен ръст в търговията с Иран, санкциите наложени от международната общност на тази страна не позволяват пълното разгръщане на потенциала за икономическо сътрудничество и България не може да предприеме някакви значителни стъпки в тази насока докато тази ситуация не се промени.

В Ирак, където България беше изпратила свой военен контингент, и където има сериозен икономически потенциал, обстановката е още прекалено опасна и често се оказва достатъчна причина, за да откаже българските фирми да развият този потенциал. Увеличаването на положителното търговско салдо на България сигнализира, че тази тенденция може да се промени, особено ако българското правителство направи повече, за да стимулира наши фирми да вземат участие в проекти там. Положителен ход в тази насока ще бъде, например,  откриването отново на българско посолство в страната. Някои от областите, в които според Министерството на Икономиката, Енергетиката и Туризма, ще могат да се включат активно български фирми са : изграждане на иригационни съоръжения, строителство на пътища и ж.п. линии, изграждане на ВЕЦ, електропроводи и подстанции, оборудване и въвеждане в експлоатация на фармацевтични предприятия, строително-монтажни работи и други. Разбира се, всичко това до немалка степен зависи и от конкурентно-способността на българските фирми в тези области спрямо други компании, които ще се опитат да направят същото в ново-либерализираната иракска икономика.

Други две държави, които показват трудностите в развитието на търговските връзки с региона са Кувейт и Саудитска Арабия. Те също са афектирани сериозно политическата обстановка в региона. Износът към тези две страни е изключително затруднен поради естеството на сухопътната връзка с тях. В следствие на обстановката в Ирак, транзитния коридор е скъп и опасен.  Отделно българското правителство не работи достатъчно интензивно за подобряването на тези условия, а възможности затова има, особено ако бъде потърсена многостранна подкрепа за подобен проект от други заинтересовани страни. Въпреки това отношенията с Кувейт са пример за това как политическата инициатива може да доведе до много добри резултати: именно редовно провежданите сесии на Смесения българо-кувейтски междуправителствен комитет за търговско и икономическо сътрудничество играят важна роля за развитието на търговията между двете страни, както и за ръста в инвестициите. От друга страна подобни връзки със Саудитска Арабия са само епизодични и определено е нужда по-голяма координация между българските търговски и промишлени организации и българското правителство при търсенето на нови възможности за износ.

Това води до един от най-големите проблеми пред България в търговските й отношения с някои от страните от Близкия изток. Най-богатите държави от региона, които са и членки на Съвета за сътрудничество с арабските държави от Персийския залив¹, съставляват петия по големина експортен пазар на Европейския Съюз (ЕС). С положително салдо от над 30 милиарда евро в полза на Европа, би трябвало България да развива интензивно търговията си с тези държави. Точно тук, обаче идва структурния проблем: продуктите, които въпросните арабски страни внасят са техника и транспортни машини, като самолети, локомотиви, изделия на общото машиностроене, енерго-генериращи съоръжения - с няколко думи- всичко, което България не произвежда в момента.  Това е проблем свързан с отрасловата структура на страната и в обозримо бъдеще е малко вероятно тя да се промени. Едно от евентуалните дългосрочни решения за това е някакъв вид държавни стимули за производството на експортно ориентирани продукти и внедряване на високи технологии.

Оман и Либия също са предизвикателство пред политиката за износ на България. Първата страна до скоро е била затворена за стоки от източно европейските страни и е крайно нужно българското правителство да предприеме по-големи инициативи за търговското сближаване с двете страни. Договорноправната основа определяща техните отношения започва да се развива едва през 2007г. и е още на много ранен етап, а стокообменът с двете е незначителен. Либия от своя страна има добър потенциал за внос, но основните проблеми пред българките износители са наличието на редица нетарифни бариери и квоти, преференциални стоки за внос, висока инфлация пречеща на дългосрочни проекти, неефективна бюрокрация и нередовни плащания на либийски фирми².

Това са едни от главните предизвикателства пред перспективите на България за увеличаване на износа към изброените държави. Докато те бъдат преодолени, страната трябва активно да доразвива добрите си търговски отношения с тези страни от региона, с които вече има значителен напредък и условия за по-нататъшно задълбочаване на икономическите връзки. Това са страни като Египет, Йордания, Ливан и Сирия, които традиционно имат положително търговско салдо в полза на България. Тези държави са едни от най-значимите търговски партньори на България в региона и страната трябва да направи всичко възможно да доразвие възможностите за търговия с тях, особено в сегашната глобална рецесия. Увеличаване на двустранните срещи и контакти могат са крачка в тази посока. Възможности трябва да се търсят не само в сферата на търговията, но е хубаво да се стимулират и повече инвестиции, които могат да допринесат за свеж капитал в страната и то в условия, в които се очертава спад на инвестициите от Запад. Това важи за всички страни в региона, в които дори да няма бърза възможност за увеличаване на износа, то търсенето на инвестиции от тези страни към България е напълно осъществима стратегия, стига българското правителство да се заеме сериозни с нея. Пример за успешни сътрудничества в тази сфера са Оманските инвестиции в Корпоративна търговска банка, кувейтската инвестиция в новия терминал на летище София, както и други.

Нито една от държавите от Близкия изток не е част от двадесетте водещи страни в износа на България³.  До голяма степен това се дължи на комбинация от фактори, които не винаги имат решение в краткосрочен план (политическа обстановка, отраслова структура на страната и възможности за износ). Въпреки това, с повече усилия от българска страна, това може постепенно да се промени. Историята показва, че с държави, с които България е установила добри дипломатически контакти и солидна договорноправна база има сериозно положително развитие на търговските отношения. По-добро сътрудничество между правителството и заинтересованите български фирми е също добра комбинация, която ще допринесе за изготвянето на оптимални решения и стратегии. Ясен поглед към нуждите на тези пазари ще гарантира конкурентноспособност на българските стоки и услуги. Ако тези и други мерки бъдат предприети, България може да очаква ръст на износът и постепенното обръщане на тенденцията за негативно търговско салдо. Перспективите затова са добри- остава само българското правителство да се заеме с предизвикателството.

¹ Съветът включва: Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт, Оман, Бахрейн;
² Министерство на Икономиката, Енергетиката и Туризма;
³ Министерство на Икономиката, Енергетиката и Туризма;

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика