01.10.2009

Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч

Теодора Каменова

Последната среща на Г-20 беше съпътствана от вълна от прогнози, надежди и очаквания за резултатите от нея. За съжаление, още преди края на срещите в Питсбърг коментарите станаха по-умерени и се появиха съмнения, че нищо съществено няма да се промени след тях. Въпреки това, решението, че Г-20 ще заеме мястото на Г-8 в центъра на влияние върху световния икономически ред определено заслужава внимание. Новината е наистина невероятна, предвид предишни опити за постигане на това и вдъхна оптимизъм на много от критиците на ексклузивните форуми. Но до колко всъщност това ще промени нещо и кризата ли беше катализатор за тези промени?

Г-20 се създава през 1999г. с цел обединяването в дискусия на важни за системата индустриализирани и развиващи се икономики, която да разшири и допълни обсега на групата на осемте най-богати държави. Въпреки липсата на ентусиазъм на някои страни за създаването на подобна институция (в частност Италия, Франция и Великобритания) е постигнат консенсус и нейното начало е поставено на официална церемония през декември същата година. Страните включени в проекта са: Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Великобритания, САЩ, Индия, Япония, Индонезия, Турция, Русия, Италия, Мексико, Южна Корея, Южна Африка, Саудитска Арабия. Интересното в случая е, че не отделна суверенна държава, а Европейския съюз (ЕС) е двадесетия член на групата и така, поне на теория, Европа е представена от 27 държави.

Взетите решения тази година са в три посоки: климатични промени, световната криза и новата тежест, която бе дадена на Г-20 в обсъждането на подобен тип въпроси, което бе повод за мнозина да предвидят нова ера в многостранните отношения. В първата сфера, освен общото съгласие, че са нужни още усилия и засилен диалог, имаше малко конкретност. Все пак, лидерите се съгласиха за постепенното спиране на субсидиите за изкопаеми горива, което според някои природозащитни организации има потенциала да генерира милиарди долари за развиването на по-екологично чисти видове енергия и достъп до такава за развиващите се страни. По отношение на световната криза, лидерите на Г-20 постигнаха съгласие за прилагането на „агресивен план” за устойчиво възстановяване на работни места, засилена подкрепа за развиващите се икономики, по-стриктна международна финансово-регулаторна система, както и вземане на мерки за стимулиране на икономическата активност до пълното възстановяване от кризата.

Като най-интересно може да се определи третото решение - Г-20 да стане водещата институция в разглеждането на глобални финансови въпроси и проблеми. Безспорно това може да бъде оценено като голям шанс за ЕС да разшири възможностите за отстояването на своите интереси. С членството на Съюза в Г-20, дори по-малките икономики в него, като тази на България, имат своеобразно представителство и възможност за достъп до дневния ред и неговото формиране. Влиянието и авторитета на ЕС пред развиващите се държави също е значителен вследствие на политиката му за подпомагане, човешки права, поддържане на мира и други дейности. Този авторитет се оказва важен и спомага за повлияване при формирането на консенсус с развиващите се държави. Подобна позиция дава шанс на ЕС, ако се възползва от него, в рамките на една по-силна Група на двадесетте, да изгради доста успешна платформа за дневния ред на Европа, който тази година определено беше доминиран от предизвикателствата на световната криза.

Не бива да се забравя, че Г-20 не е институция, която може да наложи конкретни мерки на една или на група от страни. Целта на форума винаги е била да „свери часовниците” на световните лидери и да се увери, че всички са в едно „часово време”. Въпреки това, срещите на групата са изключително важни, защото предопределят бъдещите посоки и тенденции в глобалната икономика и политика. Без тях координацията би била много по-тежка, а диалога по-труден, което особено във време на криза би могло да доведе ако не до пропуснат шанс за излизане от нея, то поне до сериозно забавяне.

В свое изказване, председателят на Европейската комисия- Жозе Барозу, приветства решенията на Г-20 и допълни, че чрез тях са поставени основите за световни правила, които да осигурят глобален просперитет чрез отворени пазари, устояване на изкушението за протекционизъм, по-стриктна координация на икономическите политики на държавите и съгласието да се ограничат бонусите в банковия сектор. Подобни стъпки наистина са важни, но някои от тях бяха определени от много анализатори като „хляб и зрелища за масите”, а не доказателство за нова ера в икономическото сътрудничество водено от Г-20. Избягването на протекционистки политики и поддържането на отворени пазари наистина са ключови за възстановяването от глобалната рецесия, но тона както на тези, така и на другите мерки, остана твърде пожелателен дори за подобен тип форум. Други коментатори пък усетиха до известна степен липса на единност в позицията на ЕС, като изразиха опасения, че Франция и Германия са доминирали във формирането на целите, отстоявани на срещата от Съюза.

В тази светлина, решението Г-20 да стане водещият форум за международно икономическо сътрудничество не се оправдава напълно. Резултатите от срещите в Питсбърг показват, че ентусиазма от настъпването на нова ера за Групата на двадесетте е прибързан. Взетите решения, не само не представляват разтърсващи промени, но дори на моменти изглеждат като доста трудно постигнат консенсус. Да, съгласието да се работи, за предотвратяване на климатичните проблеми чрез алтернативни източници на гориво е крачка напред. Прогрес е и общото разбиране, че е нужна по-голяма координация в световната икономика. Но това ли са единствените поуки, които си взе света от кризата, или са тези само на двадесет страни? Решението, Групата на двадесетте да стане водеща платформа за дискусии за икономическо сътрудничество, ще доведе до нова ера само ако групата наистина покаже, че е по-всеобхватна и представлява интересите на по-голям брой държави. В противен случай и Г-8 върши същата работа. Щом дори ЕС не се възползва напълно от факта, че е пълноправен член на Г-20 (а не наблюдател както при Осемте) и представлява не само още 27 европейски държави, но и поради авторитета си към нея има очаквания да защити интересите и на по-малко развити икономики вътре и извън континента, то светът все още е далеч от една нова епоха. Това поражда съмнение дали триумфът на многостранната политика олицетворен в новите функции на Г-20 е действително някаква победа? Чрез привидното отказване от минали практики, от ексклузивността, от привилегирования статус на богатите държави, които олицетворяваше Г-8 – Г-20 всъщност даде „хляб и зрелища” на по-бедните държави, така както общото съгласие за ограничаването на бонусите в банковия сектори бе предназначен да направи същото за хората от по-развитите държави откъдето започна кризата.

Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали