България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света

Борислав Георгиев – експерт по външна търговия

България - сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света

Понятието велосипед включва класическия велосипед, определен в световния, европейски и български стандарт БДС EN ISO 4210 съставен от 9 различни части и ВПЕЗ (велосипеди с помощно ел. задвижване) съгласно европейския и български стандарт БДС EN 15194. Тези два типа велосипеди запазват съществената функция за придвижване само и единствено ако човек върти педалите и затова те НЕ СА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО по смисъла на закона за движение по пътищата. Велосипедът е единственото превозно средства, препоръчван например за градски транспорт в условията на КОВИД от СЗО-Женева. Разбира се той е особено подходящ като елемент от всякакви зелени стратегии.

Днес по света и у нас битуват и други съдържания на „велосипед“, както поради много бързото развитие на някои технологии, така и по други причини. Такова размиване на съдържанието е тревожно, например от гледна точка на безопасността на потребителите. Такива други моторни превозни средства като електрически мопеди, елктротротинетки и т.н. заемат една сива зона. Всички те се отличават от велосипеда, че с най-просто застопоряване на една ръчка могат да се движат без велосипедист.

България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света, като продава средно и високо качество изделия. Средногодишния износ на класически велосипеди (от митническа тарифна подпозиция 871200) в света за последните пет години (2015 – 2019) е на обща стойност повече от 8 милиарда евро. Китай е на първа позиция в света като отделна държава с повече от 2,8 милиарда евро (35 %), целия ЕС – 28 има дял повече от 2,9 милиарда (повече от 38 %). България е на 10 позиция в света с близо 124 милиона евро износ и на 7 позиция в сравнение със страните-износителки от ЕС-28. В натура (брой велосипеди) картината е почти същата. Китай е водещ с износ от повече от 57 милиона велосипеда, целият ЕС.28 има износ от повече от 12 милиона броя, като България изнася повече от 700 хиляди велосипеда и е на 6 позиция в натура сред страните от ЕС-28.

Средногодишния износ на ВПЕЗ[1] (велосипеди с помощно ел. задвижване) от митически тарифен код 87119010 за времето 2012 – 2016 и митнически тарифен код 87116010 за времето 2017-2019 за целия ЕС-28 за последните пет години е близо 1,4 милиарда евро и близо 1,4 милиона броя ВПЕЗ. Все още липсват възможности за световна сравнимост и затова се ограничавам с данните само за износа на страните от ЕС-28, където България е на 5 позиция по стойност в евро и на 6-та позиция като натура - брой ВПЕЗ.

Развитието на сектора за последните десетилетия се характеризира с няколко съществени особености:

• Българските производители се отличават с опит, знание и професионализъм. Българските велосипеди са преимуществено от средния към високия клас изделия. Слагането на две колелета на една триъгълна метална рамка и добавяйки седалка и кормило не е производство на велосипед. Велосипедът е динамичен продукт, който можете да прецените при активна употреба. Това изисква предварително задълбочено проектиране. Отделни възли са широко достъпни и когато със знание и опит се ражда цялото изделие при това в серийност от стотици хиляди бройки годишно има развитие. Повече от 90 % от броя български велосипеди се продават на водещите световни пазари;
• Българските производители има активен дългогодишен формален и неформален диалог чрез европейските браншови структури от Брюксел с ЕК. Това позволява задължителната прозрачност, предсказуемост и доверие;
• Професионални и добросъвестно отношение на експертите и всички български министри на икономиката досега в подкрепа на българските производители. Това е особено необходимо за да бъдат прилагани пълноценно правилата за честна търговии, характерни за пазара в ЕС;

Българските производители осигуряват значителна заетост в градове като Монтана, Видин, Пловдив, Ловеч, София, Варна. Всички те практически са организирани в Асоциацията на производителите на велосипеди в България – www.abpb.bg. АПВБ е активен член вече 15 години на европейската такава структура – КОНЕБИ – www.conebi.eu – Брюксел. На тези два сайта има представена допълнителна и съществена информация за сектора.

Производството на велосипеди в България може да съществува и развива само и единствено ако работи за износ.

Българския вътрешен пазар на велосипеди е твърде малък, ограничен и има особености, пречещи на развитието. Половината от продаваните у нас велосипеди се внасят. Един пример са числата от приложената таблица за вноса на класически велосипеди от Китай в България за последните пет години, включително предварителните данни за първото тримесечие на 2020, систематизирани от автора за да бъдат сравнение с предишните години.

Внос по Тарифен код 871200	2015	2016	2017	2018	2019	2020 – Q1 (Предв. данни)
Брой от CN – BG данни	24,168	23,684	19,953	19,491	28,286	5,500
Брой от CN – CN данни (огледални)	42,260	19,907	16,743	22,621	21,284	4,000
Евро/ брой BG данни	12	9.46	11	11	11	16
Евро/ брой CN данни – огледални	95	49	84	34	33	36,6

Източник: www.trademap.org

От представените данни е видно, че през 2015 г. един китайски велосипед напуска китайската митница на цена 95 евро и пристига/ влиза през българската митница на 12 евро. Тази огледална разлика е поразително устойчива през годините, като от близо 8 пъти намалява до 3 пъти за 2019 и достига до приблизително 2 пъти през 2020 г. Броят на внасяните в България китайски велосипеди средногодишно за този период е близо 50 % от общия брой внасяни велосипеди.

Съществува и още един важен фактор имащ пряко отношение не просто към ВПЕЗ, а и към всички видове елктромобили и средства, продукти, изделия характеризиращи се с електромагнитно поле. Има изрични изисквания в ЕС за тяхната пасивна и активна електромагнитната съвместимост (ЕМС) за да бъдат пускани на пазара. Тези параметри могат да се измерват/доказват само от квалифицирани инженери със специализирано оборудване, акредитирана съгласно БДС EN ISO 17025 и т.н. Преди години, България направи един срамежлив опит в тази посока, чрез такава лаборатория към Българския институт по метрология в София. Добре би било да се анализира дейността на тази лаборатория. Без нея не може да бъда защитаван пълноценно българския потребител, нито пък подпомаган ефективно българския износител.

 София, юли 2020,

 

 

[1] EPAC (Electrically Power Assisted Cycles)

Бизнес - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика