През периода януари - април 2025 г. от България общо са изнесени стоки на стойност над 26,498 млрд. лв., което е с 4,8 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. През април 2025 г. общият износ на стоки възлиза на над 6,583 млрд. лв. и намалява с 11,6 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - април 2025 г. общо в страната са внесени стоки на стойност над 33,108 млрд. лв., или с 4,8 на сто повече спрямо същия период на 2024 година. През април 2025 г. общият внос на стоки намалява с 1 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на повече от 8,460 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо за периода януари - април 2025 г. е отрицателно и е на стойност над 6,610 млрд. лева. През периода януари - април 2025 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5,7 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност малко над 9,541 млрд. лева, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Алжир, Украйна и Китай, които формират 53,4 на сто от износа за трети страни. През април износът на стоки от България за трети страни намалява с 10,7 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,375 млрд. лева, отчита НСИ. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - април 2025 г. нараства с 13,8 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност близо 14,417 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. През април 2025 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 6,8 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на почти 3,667 млрд. лeвa. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари - април 2025 г. е отрицателно и е в размер на близо 4,876 млрд. лева.

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на април е над 48,169 млрд. лева, като бележи увеличение с 391,8 млн. лв. спрямо края на март 2025 г., съобщи Министерството на финансите. Увеличението се дължи основно на поетия през април нов дълг на вътрешния пазар на ДЦК. Вътрешните задължения са за 12,517 млрд. лева, а външните – 35,652 млрд. лева. Съотношението „дълг на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 22,1% и бележи увеличение с 0,2 процентни пункта спрямо нивото му от март. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 5,7%, а на външния дълг – 16,3%. В структурата на дълга на подсектора за април вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 26% и 74%. В структурата на дълга по инструменти към 30 април основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 63%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 25,5% и заемите – 11,4%. В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99,4%), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (94,6%), дългът в щатски долари е с дял от 5,4%. В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 51%, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 38,1%, от 1 до 5 г. – 10,7% и до 1 г. – 0,2%. Съгласно водения от Министерството на финансите официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на април достига до 47,832 млрд. лева или 21,9% от БВП.

Българският енергиен холдинг (БЕХ) в близките дни ще се завърне на международните дългови пазари в опит да пласира облигации за поне 600 млн. евро, с които трябва да се рефинансира падежиращият на 28 юни бонд на държавната компания. По проспект приходите от емисията са предназначени да бъдат използвани за погасяване на 600 млн. евро и за общи корпоративни цели, с изключение на дейности, свързани с въглищата. Това е от особено значение, тъй като през годините холдингът купуваше нужните за ТЕЦ "Марица-изток 2" въглеродни квоти (които формално се вписваха като дълг, който след това се капитализираше) в размер на стотици милиони левове. Облигацията на БЕХ на практика е най-голямата в страната и е ключова за сектора. За участие в процедурата са били поканени няколко дружества - Citi, JPMorgan, HSBC, BNP Paribas, Standart Chartered Bank, Goldman Sachs, Deutsche Bank, SG Corporate & Investment Banking, BofA Securities, ING и UniCredit. Според информация от Moody's ликвидността на холдинга се подкрепя от значителната му позиция в парични средства и парични еквиваленти от 3.7 млрд.лв. към края на 2024 г. Освен падежа през юни обаче има и още едно съществено плащане - държавният заем на стойност 800 милиона лева, предоставен на "Булгаргаз", с падеж през август 2025 година. Този заем бе отпуснат на газовото дружество, за да може свежият ресурс да осигури ликвидността на компанията след спирането на доставките на руски газ. БЕХ държи около 40% от производствения капацитет на страната, като освен това притежава и управлява електропреносните и газопреносните мрежи и е обществен доставчик на газ в страната. През 2024 г. холдингът отчита консолидирани общи приходи от 8.8 млрд.лв. и печалба преди лихви, данъци и амортизация от 1.38 млрд.лв., пишат още от Moody's. Според годишния отчет на БЕХ за 2024 г. нетната печалба от 1.1 млрд. лв. до едва 246 млн. лв. За първото тримесечие на годината стойността на оборотния капитал на БЕХ е отрицателна величина в размер на 178.9 хил. лв. в резултат на увеличение на текущите пасиви поради предстоящия падеж през 2025 г. на емитираната през 2018 г. облигационна емисия.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е подписала гаранционни споразумение с две български институции за общо 149 млн. евро по нов финансов инструмент в рамките на стартирането в България на програмата InvestEU. Подписаните гаранции са в размер на 135 милиона евро с Пощенска банка и 14 милиона евро – с ПроКредит Банк България. Очаква се първоначалните споразумения мобилизират над 300 милиона евро ново финансиране за зелени проекти. Други финансови институции, работещи на българския пазар, също ще се присъединят към програмата в близко бъдеще. Гаранциите по програмата InvestEU на ЕБВР отключват финансиране за проекти, които имат за цел повишаване на енергийната ефективност, инвестиции във възобновяема енергия и решения за чист транспорт, като подкрепят бизнеса да намали разходите си, да управлява рисковете и да расте устойчиво. Новият инструмент дава възможност на широк кръг кредитополучатели – от частни лица и сдружения на собственици на апартаменти до големи корпоративни клиенти – да се възползват от подобрени условия за кредитиране. Проектите, финансирани по линия на тези инструменти, трябва да отговарят на строги технически стандарти и да допринасят за спестяване на енергия и намаляване на въглеродните емисии. Освен инструменти за споделяне на риска, програмата InvestEU на ЕБВР предоставя практическа подкрепа на банките-партньори и техните клиенти. Green Technology Selector е дигитален инструмент, който помага на бизнеса, домакинствата и банките да идентифицират и финансират предварително одобрени енергийно ефективни технологии, като по-този начин се оптимизира процесът на вземане на решения.

"Лайънс Хед" (Lion's Head), която има българско участие в капитала си, получи разрешение за строеж на първия си логистичен парк в Румъния – в Попещи-Леордени. "Лайънс Хед" Logistics Park ще предлага гъвкави площи с размер на помещения между 1500 и 20 000 кв. м с чиста височина от 12 м. Проектът ще включва три складови сгради, предназначени за съхранение и логистични операции, с обща застроена площ от приблизително 85 000 кв. м. Паркът е стратегически разположен между DNCB (съществуващия околовръстен път) и A0 (новия околовръстен път на Букурещ), близо до магистрала A2, което позволява бързи връзки с всички части на Букурещ и основни транспортни коридори. Строителството на обекта ще започне през третото тримесечие на тази година. Инвестицията е на стойност 65 млн. евро и ще бъде реализирана върху терен от 155 000 кв. м, придобит от компанията през миналата година. Проектът бележи разширяването на портфолиото на "Лайънс Хед" в Румъния и диверсификацията му в логистичния сегмент. Компанията, съвместно дружество на AG Capital и Old Mutual Property, управлява инвестиции в недвижими имоти на стойност над 440 млн. евро, което включва и Oregon Park в Букурещ. През 2024 г. IFC (International Finance Corporation), част от Групата на Световната банка, обяви фонд от 150 млн. евро в подкрепа на устойчивите логистични проекти на "Лайънс Хед" в Румъния и България с цел укрепване на зелената складова инфраструктура в региона. "Лайънс Хед" е платформа за инвестиции и управление на активи в недвижими имоти, фокусирана върху първокласни офис и логистични имоти в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Компанията е съвместно дружество между AG Capital – водеща инвестиционна група в търговски и жилищни имоти в ЦИЕ, и Old Mutual – платформа за инвестиции в недвижими имоти от Южна Африка. Началото на AG Capital е през 1993 г. и е дадено от предприемача Христо Илиев. През 2024 г. "Лайънс Хед" придоби най-голямата частна логистична компания в страната – BPD. Сделката позиционира компанията като втория по големина собственик на индустриални площи в България, с логистични сгради в София, Варна и Русе. Офис портфолиото на "Лайънс Хед" включва пет офис сгради клас А в София и Букурещ. "Лайънс Хед" управлява бизнес имоти с обща отдаваема площ от 445 000 кв. м. Сред обектите в портфолиото на "Лайънс Хед" са: Логистичен парк София Изток - складова сграда с офиси и търговски площи. Паркът е в експлоатация от 2016 г. и предлага развита инфраструктура и модерни съоръжения. Управлението на имота е в съответствие със стандартите на Института за управление на недвижими имоти (IREM), Логистичен парк Варна - складова сграда с офиси и търговски площи,  функционира от 2008 г. и предлага развита инфраструктура и модерни съоръжения.  От създаването си през 2008 г. паркът постепенно се разширява чрез строителство на нови сгради, като последната е завършена през 2024 г., Логистичен парк Русе - складова сграда с офис площи функционира от 2012 г. и предлага развита висококачествена инфраструктура и модерни съоръжения. АG Саріtаl е гpyпa oт ĸoмпaнии в ceĸтopa нa нeдвижимитe имoти, която paзвивa дeйнocт и yпpaвлявa пpoeĸти в Бългapия, Pyмъния и Πoлшa на стойност над 700 милиона евро. В пopтфoлиoтo й ca BLD и Ultima(жилища), както и дивeлъпмънт ĸoмпaниите - Раrk Lаnе и "Лайънс Хед". Групата си пapтниpa с водещи институционални инвecтитopи ĸaтo Old Mutual, IFC, EBRD, Ароllо Glоbаl Маnаgmеnt и Міtіѕkа RЕІМ.

БДЖ въвежда три нови електрически локомотива „Смартрон“ в експлоатация по различни направления в страната. Подвижният състав е по подписания договор между БДЖ и ДЗЗД „Сименс Трон” за производство, доставка и гаранционна поддръжка на 10 електрически локомотива. Доставените машини по този договор вече са шест, като до края на годината се очакват и останалите четири. С въвеждането на новите локомотиви в експлоатация, „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД продължава поетапната подмяна на остарелите и амортизирани машини.

През 2024 година Първа инвестиционна банка отчита печалба преди обезценка в размер на 363,4 млн. лв. Общите приходи от банкови операции се увеличават до 613,2 млн. лв. (през 2023 г. са били 563,9 млн. лв.) с нарастване при всички основни източници на доход. Активите на ПИБ също растат с 13,4 % до 16 856 млн. лв., като на индивидуална основа Fibank запазва 5 място в страната с пазарен дял от 8,22 %. Fibank отчита ръст на нетната си печалба с цели 165% до 49.6 млн. лв. към края на март тази година. Fibank вече предлага директно своите продукти и услуги в Гърция, която е един от водещите за страната външнотърговски партньори. От дълги години Първа инвестиционна банка има свой клон в Кипър и дъщерна банка в Албания. От Fibank не крият амбициите си след Гърция да стъпят и на други европейски пазари.

Германия е на път да прескочи исторически праг в своя енергиен преход. Очаква се до края на юни Федералната агенция за мрежи (BNetzA) да отчете 1 милион регистрирани соларни устройства за монтаж на терасите - така наречените "балконски електроцентрали". Това показва последната оценка на Германската асоциация на слънчевата индустрия BSW, базирана на официални данни. Соларните устройства, които се включват директно в електрическата мрежа на домакинството чрез стандартен контакт, се утвърждават като икономичен и достъпен вариант за собственици и наематели на жилища - особено в многофамилни сгради. Според представително проучване на YouGov, поръчано от асоциацията в края на 2024-та, 8% от анкетираните планират да закупят такова устройство в рамките на тази година, а още 9 на сто заявяват, че биха го направили в бъдеще. Само за първите четири месеца на 2025 година в експлоатация са били пуснати около 135 000 нови устройства, което представлява ръст от 36% спрямо същия период на предходната година. Още по-впечатляващо е, че общата инсталирана мощност на новите системи е нараснала с приблизително 75%. В последните години федералното правителство значително улесни условията за използване на слънчеви устройства с ниска мощност, като премахна редица административни пречки и опрости изискванията за съгласие от страна на наемодатели и етажна собственост. В резултат, соларният бум вече не се ограничава до покривите, а постепенно оформя и пейзажа на балконите в градските райони. Все по-широки слоеве от населението получават възможност да участват пряко в енергийния преход и да намалят сметките си за ток по устойчив начин. Слънчевите устройства с директно включване в контакта се различават от традиционните фотоволтаични системи по това, че работят с ограничена мощност - модулите не надвишават 2000 вата, а инверторът е с лимит до 800 вата, според проекта на стандарта VDE. Това практически елиминира рисковете за електрическата инсталация и я прави безопасна за крайни потребители. Регистрацията на устройствата в Регистъра на пазарните данни на Федералната мрежова агенция е задължителна в рамките на един месец от пускането в експлоатация.

Растежът на американска инфлация на годишна база се повиши май до 2,4% от 2,3% през април (най-ниско ниво от 2021 г.), докато пазарните очаквания бяха за малко по-сериозно ускоряване  на инфлацията до 2,5%, като в същото време основната инфлация (без цени на храни и енергия) стабилизира в 4-годишното дъно от 2,8% при очаквания за 2,9%, показват данни на Бюрото по трудова статистика на САЩ. На месечна база индексът на потребителските цени (CPI) се повиши през май с 0,1% при очаквания за повишение с 0,2 на сто за втори пореден месец. Слабото ускоряване на инфлацията през май се дължи на малко по-високите цени на храните (повишение с 2,9% след 2,8% през април), на транспортните услуги (с 2,8% спрямо 2,5% през април), на новите превозни средства (с 0,4% спрям 0,3% месец по-рано) и на употребяваните коли и камиони (повишение на цените с 1,8% след нарастване с 1,5% през април). Енергийните цени се понижават с 3,5% след спад с 3,7% през април, главно поради по-рязкото поевтиняване на бензина (спад с 12% след понижение с 11,8% месец по-рано), 3,1% през февруари) и на мазута (с 8,6% след спад с 9,6% през април), докато цените на природния газ се повишиха с 15,35 спрямо година по-рано след поскъпване на синьото гориво с 15,7% през април. Федералният резерв проследява различни измерители на инфлацията за целевото си ниво от 2 на сто. Централната банка на САЩ се очаква да остави референтния си лихвен процент в диапазона 4,25-4,50% следващата сряда, докато членовете на Фед продължава да наблюдават икономическото въздействие на тарифите.

Съединените щати и Китай се споразумяха за план, който да възстанови примирието в търговската им война след двудневни интензивни преговори в Лондон. Американският екип, в който участваха министърът на търговията Хауърд Лутник и търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър, ще се върне във Вашингтон, за да представи споразумението на президента Доналд Тръмп, заяви Лътник. Той не предостави подробности относно съдържанието на рамката, съобщава Financial Times. Ли Чънган, заместник-министър на търговията на Китай, определи преговорите като "рационални, задълбочени и откровени" и съобщи, че двете страни са се договорили да приложат консенсуса, постигнат в Женева и в телефонния разговор между Тръмп и китайския президент Си Цзинпин миналата седмица, според държавната агенция "Синхуа". Той изрази надежда, че постигнатият напредък в Лондон "ще допринесе за засилване на доверието между Китай и Съединените щати". Двете страни се договориха миналия месец в Женева да намалят взаимните си мита със 115 процентни пункта и определиха 90-дневен прозорец за разрешаване на търговския конфликт. Американската делегация, в която участваше и министърът на финансите Скот Бесент, води двудневни разговори с китайската делегация, ръководена от Хъ Лифън - вицепремиер с ресор икономика. Преговорите бяха инициирани с цел да се гарантира, че китайският износ на редкоземни елементи към САЩ и американският контрол върху технологичния износ за Китай няма да подкопаят по-широките търговски преговори между двете страни. Преди първия кръг от преговори в Женева Бесент предупреди, че високите нива на взаимни мита фактически представляват ембарго върху двустранната търговия.