Календарно изгладения индекс на промишленото производство в България през февруари 2025 г. отчита намаление с 4.6% по данни на Националния статистически институт. На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в преработващата промишленост - със 7.1%, в добивната промишленост - с 1.8%, а ръст е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.2%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо февруари миналата година е регистриран при производството на основни метали - с 36%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 23.6%, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 19.3%. Ръст пък е регистриран при производството на превозни средства, без автомобили - с 54.6% и производството на тютюневи изделия - с 37.5%. През февруари 2025 г. календарно изгладените данни показват увеличение със 7.4% на строителната продукция спрямо същия месец на 2024 г. През февруари 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. е регистрирано увеличение с 9.7% при строителството на съоръжения, със 7.6% при специализираните строителни дейности и с 5.8% при продукцията от строителство на сгради.

Около 120 000 млади българи на възраст до 30 години имат дългове към ЧСИ, което е доказателство за това, че не могат да управляват адекватно финансите си, съобщава Сийка Анадолиева от Камарата на частните съдебни изпълнители. Все повече млади хора не само имат задължения, ами те са просрочени, осъдени са и по тях има заведени изпълнителни дела. 4000 от задлъжнелите млади хора са на възраст между 18 и 20 години, сред които млади хора, които още не са завършили училище. Над 36 000 са длъжниците между 20 и 25 години. Останалите близо 80 000 са на възраст между 25 и 30 години. Най-често задълженията са вследствие на потребителски кредити. Много често те са за покупка на по-луксозни стоки - техника и компютри, както и за почивки. Младите хора искат да имат един по-добър стандарт на живот, отколкото подволяват доходите им и затова най-често взимат кредитите. Генералният проблем е ниската финансовата грамотност на младите българи, за което са отговорни семейството, образованието и професионалната среда.

Всяка трета фирма в България отлага плащания към свои клиенти и доставчици, най-вече заради отложени плащания от нейни клиенти и от там - липсата на достатъчно налични средства. Това сочи проучване на финансовата компания "Експрес Факторинг" (Smart Factoring) и на агенцията за маркетингови изследвания "Блу Пойнт" (BluePoint). Така се създава порочен кръг на междуфирмена задлъжнялост и се пораждат предизвикателства в отношенията между компаниите. Проучването е направено през март сред представителна извадка от лица, вземащи решения в компании с персонал до 249 човека и годишни приходи между 100 000 и 5 000 000 евро. Сред анкетираните компании 42,5 на сто дават ясен сигнал, че отложените плащания влияят по-скоро негативно върху отношенията на фирмата с партньорите им, а 11,2 на сто от тях определят последствията като силно негативни за бизнеса им. При отложените плащания издадената фактура не се заплаща веднага, а след договорен срок между страните в сделката. Най-често този срок е в рамките на 30, 60 или 90 дни.

Полуразрушената сграда на ул. "Одрин" 8 в Пловдив - "Ориент Табако", която е паметник на културата, вече е собственост на пловдивската семейна компания "Лидер". Предприемачите имаха голяма фабрика за велосипеди край Пловдив, а през последните години правят значителни инвестиции в строителството, като строят жилищни сгради основно в столицата. В края на миналата година - на 23 декември владението на склада в Тютюневия град е сменено. Сградата е част от новоучреденото дружество "Одрин 8" ЕООД с управители Боряна Златанова, Георги Златанов и Димитър Златанов. Едноличен собственик на капитала е "Лидер Инвестмънт - 2016" ООД на Димитър Златанов, а седалището на фирмата е в село Рогош. Тя се занимава с придобиване, управление и продажба на активи, имоти дялове и др. Започнало е укрепване на фасадата с метална ограда по проект, съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. За склада има изработен проект за многоетажен хотел с подземни паркинги и гаражи, както и други обслужващи сгради. Част от комплекса е и хотел “Хилтън”.

На фона на глобалния растеж от почти 19%, който Milestone Systems постига, 2024 г. е успешна и за офиса на датската компания в София. Българският център за развойна дейност на групата за видеотехнологии е вторият по големина след този в Копенхаген, като тук работят над 210 служители в различни технически и нетехнически роли. Българските разработчиците имат ключова роля за поддържането на развитието на облачното решение за видеонаблюдение XProtect , като те отговарят за онлайн интерфейсите, модернизацията на архитектурата и фронт-енд възможностите. Българският офис на Milestone Systems заема два етажа в Garitage Park. Приходите на българското дружество "Майлстоун системс България" за последната отчетена досега година - 2023 г., са 26 млн. лв. През изминалата година Milestone Systems реализира две ключови придобивания -. BriefCam, която се занимава с видеоанализи, а Arcules е доставчик на облачни решения за видеонаблюдение. Компанията е постигнала двуцифрен растеж на световно ниво, като нетните приходи нарастват до 2 милиарда датски крони (около 246.6 милиона долара) от 1.7 милиарда датски крони през 2023 г., което е увеличение от 18.7%. Паралелно през изминалата година оперативната печалба на компанията достигна 106.8 милиона датски крони (15.5 милиона долара), а 23% от приходите са инвестирани в развойни дейности.

Застрахователната компания "Лев инс", която заведе иск срещу Mediapool за безпрецедентното обезщетение от 1 млн. лв. заради журналистическа публикация, загуби делото и на втора инстанция. Софийският апелативен съд потвърди решението на Софийския градски съд, което отхвърли изцяло иска на застрахователя. Решението на съда не е окончателно и може да се обжалва в едномесечен срок пред Върховния касационен съд. Застрахователната компания твърди, че медията е нанесла на застрахователя огромни вреди със статия на финансовия журналист Цветелина Соколова от 27 септември 2022 г. Публикацията информира обществото за изказване на служебния финансов министър Росица Велкова пред Министерски съвет за проблем на България с международната система за автомобилни застраховки "Зелена карта". Първата инстанция отхвърли иска на "Лев инс", като прие, че принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по членове от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но посочи, че статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди. Втората инстанция отхвърля иска на "Лев инс", защото намира за правилно становището, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези.

50 гигаватчаса (GWh) електроенергия от соларни панели е останала непроизведена в България през март, тъй като пазарът не е могъл да поеме това производство и централите са били изключени от системата, съобщи директорът на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Очаква се проблемът да се задълбочава, защото соларните панели се увеличават, а липсват батерии за съхранение на произведената електроенергия. За да бъде балансирана системата, са нужни батерийни мощности от 21 гигаватчаса. Първата батерия от 27 мегаватчаса вече работи, а през май се очаква да се включи още една мощност с капацитет от 500 мегаватчаса. Соларните централи в България са с капацитет от 4700 мегавата. През тази зима въглищата са съставлявали 30% от микса, което е по-малко от средния дял в предишни години, когато въглищните мощности осигуряваха над 40% от електроенергията в страната.

ЕС е загубил около 1,3 трилиона евро, след като се отказа от руски енергийни доставки, парите са отишли в САЩ, Великобритания, Норвегия и Близкия изток. Анализът на "Ведомости" изчисляват че общите загуби на икономиката на ЕС след отказа му от руски енергийни ресурси, са надхвърлири 1,3 трилиона евро, или 2,4%, в сравнение с прогнозата на МВФ с данните на Евростат за действителния растеж. Преди февруари 2022г., Русия е била основният доставчик на енергийни ресурси за Европейския съюз. През 2021 г. общата стойност на енергийните доставки, които съюзът получава от Москва, възлиза на 104 милиарда евро, почти една трета от целия внос на енергия в ЕС. По-голямата част от сумата е за руски петрол, който Русия продава със значителна отстъпка (571 евро за тон от Москва срещу 726 евро за същото количество от други доставчици до началото на 2022 г.). Тогава започна войната, след което ЕС се отказа от руския петрол. До края на миналата година обемът на доставките е намалял девет пъти в сравнение с нивата от 2021 г. (от 114 на 13 милиона тона). Идентична е ситуация и с газа, който днес е изместил петрола като основен вносен ресурс от Русия. Пазарната му цена започва да расте от 2021 г. В началото на войната тя вече възлиза на внушителните 810 евро за хиляда кубически метра. В края на лятото на 2022 г. цените достигнаха рекордно високо ниво от 3475 евро, въпреки че паднаха до около 744 евро до началото на 2023 г. През 2024 г. цената на вносния газ е била 587 евро, т.е. с 20% по-висока от три години по-рано. Според авторите на анализа, основните бенефициенти от отказа на ЕС от руски ресурси са САЩ и Великобритания, които сега продават петрол и газ на ЕС: ExxonMobil (САЩ) - допълнителни 231 милиарда долара, Shell (Великобритания) -  допълнителни 209 милиарда долара, British Petroleum BP (Великобритания) - допълнителни 200 милиарда долара. Според анализа от началото на войната до края на миналата година европейските купувачи са "надплатили" за енергоносители 544 млрд. евро. Сумата е сметната чрез изчисляване на разликата между сделките, които страните от ЕС са сключили с доставчици от САЩ, Обединеното кралство, Норвегия и Близкия изток, в сравнение с подобни потенциални доставки, ако договорите за тях са били сключени с руски доставчици. Като се вземат предвид инфлацията и растящите цени, общите загуби за страните от ЕС могат да достигнат 1,3 трилиона евро. "Нарастващите цени на енергията стимулират инфлацията, която достигна 19,2% в ЕС за три години. В резултат на това, като се вземат предвид всички косвени ефекти, общите загуби на икономиката на ЕС надхвърлят 1,3 трилиона евро, или 2,4%, ако сравним прогнозата на МВФ с данните на Евростат за действителния растеж. В крайна сметка ударът падна върху портфейлите на обикновените граждани, които загубиха 1,6 трилиона евро доходи, или 6,3% от брутните си заплати за 2022-2024 г.“, се казва в анализа.

Сенатор Адам Шиф призова Конгреса да разследва дали президентът Доналд Тръмп не е участвал в търговия с вътрешна информация или манипулиране на пазара, след като внезапно сложи въвеждането на новите мита на пауза за 90 дни. Това доведе до рязко покачване на цените на акциите. Коментарът на Шиф дойде, след като S&P 500 скочи с над 9% в сряда следобед. Решението на Тръмп да отложи митата за 90 дни е свързано с активната продажба на дълга на САЩ от Япония, счита репортерът на Fox Business Чарлз Гаспарино. „Вчера Белият дом беше този, който капитулира заради пазара на облигации. Висши финансови директори съобщиха, че Япония, а не Китай, е причинила вчерашната разпродажба на пазара на облигации, което принуди Тръмп да спре митата“, обясни той. Доналд Тръмп призова света да „бъде хладнокръвен“, след като неговите мащабни мита върху вноса влязоха в сила, сривайки световните пазари. Минути след началото на търговията на Уолстрийт той заяви: „Това е страхотно време за купуване“. Часове по-късно президентът извърши изключителен обрат, спирайки и намалявайки митата за повечето нации за 90 дни, като същевременно ги увеличи за вноса от Китай до 125%. Пазарите скочиха, а социалните медии избухнаха с обвинения, че президентът е организирал схема за понижаване на цените на акциите само за да ги изкупи, преди да се повишат отново.

Водещият производител на торове CF Industries постави началото на съвместно предприятие с най-големия генератор на електроенергия в Япония, JERA, и търговската къща Mitsui & Co. Целта е изграждането на едно от най-големите съоръжения за нисковъглероден ("зелен") амоняк в света на стойност около $4 милиарда. Новото съоръжение произвежда амоняк с автотермален реформинг (ATR) с единица за дехидратиране и компресиране на CO2. Планирано е да се изгради в комплекса Blue Point на CF Industries в Луизиана, за да може да се подготви уловения CO2 за транспортиране и секвестиране. Очаква се дейностите да започнат през 2029 година. CF Industries ще държи 40% в съвместното предприятие. Останалите дялове са 35% за JERA, а останалите 25% са на Mitsui. Според първоначалните планове съоръжението ще има годишен производствен капацитет от около 1,4 милиона тона. Това автоматично го превръща в най-голямото съоръжение за производство на амоняк по капацитет в света, коментираха от CF Industries. Участниците уточниха, че всеки партньор ще финансира проекта пропорционално на своя дял и съответно ще извлича амоняк. JERA планира да поеме 490 000 тона, като обмисля да ги достави приоритетно за своята ТЕЦ Hekinan в централна Япония. Mitsui, най-големият вносител на амоняк в Япония, също вижда нарастващо търсене в Европа, тъй като регулациите за емисиите продължават да се затягат. Бившият американски президент Джо Байдън прие най-мащабното законодателство в областта на климатичните изменения в историята на САЩ през 2022 година. То постави началото на бум в развитието на чиста енергия в Америка, включително продукти с ниски въглеродни емисии. Производителят на амоняк CF Industries заяви, че очаква да получи одобрение за 45Q данъчен кредит при улавяне на около 2,3 милиона метрични тона въглероден диоксид годишно. Според JERA японското правителство също ще осигури ценова подкрепа, базирана на разликата между цените на амоняка и въглищата за 15 години.