Към края на март печалбата на банковата система възлиза на 889 млн. лв. и е със 72 млн. лв. повече от реализираната за първото тримесечие на миналата година, съобщава БНБ. Нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 20 млн. лв. (1,5 процента) и възлиза на 1,4 млрд. лв. в края на март 2025 г., а нетният доход от такси и комисиони нараства с 46 млн. лв. (12,4 процента) до 420 млн. лв. През първото тримесечие на годината активите на банковата система нарастват с 6 млрд. лв. (3,1 процента) и в края на март възлизат на 197,6 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 8,1 млрд. лв., 6,9 процента), като делът им в активите достига 63,5 процента (61,2 процента към 31 декември 2024 г.). Брутните кредити и аванси през тримесечието се увеличават с 8,1 млрд. лв. (6,7 процента) до 128,8 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват спрямо 31 декември миналата година с 4,5 млрд. лв. (45,1 процента) до 14,5 млрд. лв. Собственият капитал в баланса на банковата система в края първото тримесечие на възлиза на 23,5 млрд. лв. и спрямо края на декември 2024 г. се увеличава с 311 млн. лв. (1,3 процента). Принос за растежа през периода има положителната динамика при текущата печалба, посочват от БНБ.

Общият индекс на цените от производител в България през март 2025 г. е със 17,4% над нивото от март 2024 година. Най-висок ръст на цените на годишна база е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с внушителните 53,1%, в добивната промишленост - с 32,4%, както и в преработващата промишленост - с 10,7%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при производството на: основни метали - с 29.8%, хранителни продукти - с 24.4%, напитки - с 15.5%. Намаление на цените на годишна база е отчетено при производството на тютюневи изделия (с 12.4%) и на мебели (с 6.8%). Индексът на цените от производител на вътрешния пазар нараства с 22% в сравнение с март 2024 година. Ръст на цените се наблюдава при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 59.9%, в добивната промишленост - с 26.9%, както и в преработващата промишленост - с 11.3%. През март 2025 г. повишение на цените в преработващата промишленост спрямо март 2024 г. е регистриран при производството на: хранителни продукти - с 30.9%, основни метали - с 22.5%, напитки - с 20.8%. По-ниски цени на годишна база са отчетени при производството на: автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.2%, обработката на кожи, както и на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 3.9%. Индексът на цените от производител на международния пазар през март 2025 г. се увеличава с 0.1% спрямо предходния месец и с 10.7% - спрямо март 2024 година. Цените от производител на месечна база, т.е. за март 2025 г. спрямо февруари, като цяло показват минимално намаление с 0,5%, според данните на НСИ. По-ниски цени на месечна база се наблюдават при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 1.6%) и в преработващата промишленост (с 0.5%), докато в добивната промишленост е отчетено голямо месечно увеличение - със 7.6%. Индексите на цените от производител измерват средното изменение на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия, които могат да се разглеждат като ранен измерител на инфлацията и да се използват за международни сравнения.

Българската група "Старком холдинг" се подготвя да придобие мажоритарния дял от капитала на Банка ди Сан Марино (Banca di San Marino) със сделка на стойност 38 милиона евро. Общото събрание на акционерите на Ente Cassa di Faetano е одобрило промяната в устава, необходима, за да се позволи на външния инвеститор да придобие поне 51% от Banca di San Marino Spa, поемайки контрол над нея, обяви президентът на Ente Cassa di Faetano Марко Бекари - и след това ще направят значително увеличение на капитала. С рекапитализацията инвеститорът ще увеличи мажоритарния си дял до приблизително 69%. Според постигнатите до момента споразумения Фондацията Ente Cassa di Faetano ще продължи да участва в борда на директорите, определяйки една трета от членовете. Очаква се сделката да се финализира в следващите месеци след одобрение от Централната бана на Република Сан Марино (BCSM). Източник: San Мarino RTV

Правителството реши да плати 31 860 000 евро за увеличението на уставния капитал на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Нарастването е в изпълнение на решение на Съвета на управителите на ЕБВР от 15 декември 2023 година, а целта е да бъде осигурен достатъчно капитал в средносрочен план. Към момента акционерният капитал на ЕБВР е 30 млрд. евро, а делът на страната ни в него е 237 110 000 евро, т.е. притежаваме 23 711 акции, всяка с право на един глас. Според представени от ЕБВР разчети общият размер на участието в увеличението на капитала, който България може да запише с максималния брой дялове (0,79% от общия размер на увеличението), е 31 860 000 евро, или 3186 нови акции. Записването на посочените дялове ще даде възможност на България да запази позицията си като държава-съучредител на банката и настоящия си дял от правата на глас в управителните органи на ЕБВР. България е член на ЕБВР от създаването й през 1990 година. От началото на дейността й до 31 януари 2025 г. банката е инвестирала 4,791 млрд. евро за финансиране на 307 проекта у нас в областта на устойчивата инфраструктура, финансите, индустрията, търговията и агробизнеса.

Отчисления в размер на 100 процента от печалбата за финансовата 2024 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата до 27-и май. Правителството прие разпореждането, като определи, че освен печалба за миналата година, междинен дивидент от печалба към 30 юни тази година до 30-и септември ще внесат "Български енергиен холдинг", "Държавна консолидационна компания", "Национална компания индустриални зони" и "ТЕРЕМ Холдинг". От обхвата на дивидента се изваждат лечебните заведения, центровете за психично здраве и дружествата от ВиК сектора. От правителството мотивират решението си с изпълнението на приходната част на бюджета за тази година.

"Монди Стамболийски", който е най-големият производител на хартия в България, затваря окончателно бизнеса си в завода и няма да продължи своята дейност. От ръководството вече са информирали официално и българските власти, че решението им е окончателно. Финалното прекратяване на производството във фабриката засяга пряко малко над 300 работници, които остават без работа. За тях обаче ще има обезщетения и/или нова работа, обещават както от компанията, така и от държавата. Mondi беше основен работодател в района и един от най-големите данъкоплатци в Пловдивския регион. Спирането на производството на целулоза и крафт хартия поставя под сериозен риск не само трудовия пазар, но и редица бизнеси, свързани с изкупуването на дървесина, логистиката и други индустриални сектори в България.

ПФК "Левски" е намалил дълговете си с над 5 млн. лв. за изминалата финансова година, като те възлизат на 22.115 млн. лв. към 31 декември м.г. Основна част от тези задължения са към компаниите на бившия собственик на клуба Васил Божков, макар че той нееднократно е обявявал, че няма да си ги търси. През изминалата година клубът реализира приходи в размер на 41,92 милиона лева. Отчетената нетна печалба за периода възлиза на 14,69 милиона лева. В рамките на 2024 г. ПФК "Левски" успя да изплати голяма част от задълженията към НАП, Столична община и основни доставчици. От доклада на независимия одиторе отчетено, че регистрираният капитал на дружеството (30.787 млн. лв.) надвишава нетните активи, които са в размер на 16.201 млн. лв., с което е нарушено изискването на чл. 252 от Търговския закон. Тези обстоятелства пораждат съществена несигурност относно способността на Дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие.

На 30.04.2025 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи финансов отчет за първото тримесечие на 2025г. от КММ АД - Шумен

През първото тримесечие на 2025 г. сезонно коригираният брутен вътрешен продукт (БВП) нараства с 0,3 на сто в ЕС и с 0,4 на сто в еврозоната спрямо последното тримесечие на 2024 г., сочат предварителни данни на Евростат. През четвъртото тримесечие на 2024 г. БВП се увеличи с 0,4 на сто в ЕС и с 0,2 на сто в еврозоната. Спрямо същото тримесечие на предходната година БВП нараства с 1,4 на сто в ЕС и с 1,2 на сто в еврозоната през първото тримесечие на 2025 г. През четвъртото тримесечие на 2024 г. на годишна база БВП бе нагоре с 1,4 на сто в ЕС и с 1,2 на сто в еврозоната. Сред страните от ЕС Ирландия регистрира най-голямото увеличение на БВП спрямо предходното тримесечие – 3,2 на сто, следвана от Испания и Литва - и двете с ръст от 0,6 на сто и Чехия – с 0,5 на сто. Унгария е единствената държава членка, която е регистрирала спад спрямо предходното тримесечие - с 0,2 на сто. На годишна база единадесет държави от ЕС са регистрирали ръст на БВП, а три спад.

Икономиката на САЩ се свива с годишен темп от 0,3 на сто през първото тримесечие на годината, което представлява първи икономически спад от три години насам, предаде Асошиейтед. Свиването на брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ идва на фона на рязко нарастване на вноса в страната през периода януари - март. Американските компании са ускорили вноса на стоки от други страни в опит да изпреварят влизането в сила на новите мита, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп. Брутният вътрешен продукт на САЩ се свива през първото тримесечие на тази година, след като нарасна с  2,4 на сто през последните три месеца на 2024 година. Потребителските разходи в страната забавят рязко своя темп на нарастване, а разходите на федералното правителство в САЩ се сриват с 5,1 на сто. На този фон бизнес инвестициите се увеличават с 21,9 на сто, тъй като американските компании са ускорили своите инвестиции в оборудване.

През по-голямата част от постсъветската епоха Централна Азия не е играла важна роля в стратегическите сметки на Европейския съюз (ЕС). Обграден от могъщи съседи и дълго време възприеман като далечна периферия, ролята на региона във външната политика на ЕС се ограничаваше до помощ за развитие, енергийно сътрудничество и защита на правата на човека. Това възприятие се променя бързо. Европейският съюз все повече разглежда Централна Азия като стратегически важен регион. Основната цел на ЕС е да задълбочи търговските и инвестиционните си връзки с петте централноазиатски държави. Сред петте държави от Централна Азия, Казахстан се откроява като водещ партньор на ЕС. През 2024 г. двустранната търговия между ЕС и Казахстан достигна рекордните 50 милиарда долара, като инвестициите от ЕС надхвърлиха 200 милиарда долара. Казахстан представлява 80% от търговията на ЕС с Централна Азия и повече от 40% от общите европейски преки чуждестранни инвестиции в региона. Казахстан заяви интерес да увеличи износа си за ЕС в 175 стокови категории на стойност над 2 милиарда долара. Тъй като търговските маршрути през Русия сега са политически и логистично напрегнати, ЕС се насочи към Транскаспийския международен транспортен маршрут (TITR), известен още като Средния коридор. Този коридор преминава през Централна Азия, през Каспийско море и води към Южен Кавказ и Европа. ЕС го е определил като най-оптималния, най-бърз и конкурентен маршрут за интегриране на континенталните вериги за доставки – а Казахстан е неговата ключова фигура. Контейнерният трафик по TITR се е увеличил с 63% през 2024 г., достигайки 4,1 милиона тона. Целта е да се достигнат 10 милиона тона до 2027 г. Като част от своята инициатива „Глобален портал“ на стойност 300 милиарда евро , ЕС дава приоритет на модернизацията на този коридор, което в крайна сметка би могло да увеличи броя на контейнерите, пристигащи в Европа от Централна Азия, от под 100 000 на над 800 000 годишно . Средният коридор може да съкрати времето за транспорт между Китай и Европа до само десет до петнадесет дни. Огромните залежи на критични суровини в Централна Азия също привличат вниманието на ЕС. Тъй като Китай в момента доминира в световните вериги за доставки – контролирайки голям дял от производството и преработката на критични минерали – ЕС спешно търси алтернативни източници. Централна Азия притежава значителни залежи от критични минерали, включително 38,6% от световните манганови руди, 30% от хром, 20% от олово, 12,6% от цинк и 8,7% от титан. По-специално, Казахстан вече произвежда деветнадесет от тридесет и четирите критични суровини на ЕС и има планове това количество да се разшири до двадесет и един. Узбекистан е богат и на сребро, молибден, титан и злато. Тези ресурси са жизненоважни за зеления преход и цифровата икономика на Европа. Казахстан обяви откриването на 20 милиона метрични тона редкоземни метали, включително неодим, церий, лантан и итрий. Ако това бъде потвърдено, това ще позиционира Казахстан като третия по големина притежател на редкоземни запаси в света – след Китай и Бразилия. Тези минерали са ключови за производството на автомобилни батерии, вятърни турбини и медицински изделия. По същество ЕС се стреми да намали зависимостта си от Китай и да диверсифицира доставките на критични минерали. Установяването на вериги за доставки през Средния коридор би създало печеливша ситуация за всички участващи страни. Източник: dnes.bg