През второто тримесечие на 2025 г. произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) на България възлиза на 52 363.9 млн. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат по 8 140 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.7256115 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 30 345 млн. долара и съответно на 4 717 долара на човек от населението. Преизчислен в евро, БВП е 26 773 млн. евро, като на човек от населението се падат по 4 162 евро.

Министерството на финансите обяви с цял месец закъснение изпълнението на държавния бюджет за месец август. Дефицитът по националния бюджет е в размер на 3.4 млрд. лв., към които се добавя недостиг от 1.8 млрд. лв. по европейските средства. Това прави общ дефицит от 5.2 млрд. лв. в края на август, с което надхвърли 2% от БВП (2,4 %) при планирани 3% или 6.4 млрд. лв. в края на годината. Към края на август приходите в бюджета са в размер на 52.661 млрд. лв. или 58,3 % от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,3 % (6.171 млрд. лв.) спрямо отчетените към август 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните постъпления, които нарастват c 14,9 % (5.593 млрд. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 19,8 % (1.285 млрд. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко със 708,1 млн. лева. Разходите са за 57.876 млрд. лв., което е 59,8 % от годишните разчети. В сравнение с миналата година те са нараснали с 8.504 млрд. лв. (17,2 %). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал и капиталовите разходи. Очакванията на Министерството на финансите е през четвъртото тримесечие на годината да постъпят втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост в общ размер на над 4,4 млрд. лв., което да компенсира натрупания дефицит по еврофондовете (в размер на над 1,8 млрд. лв.) и ще подобри бюджетното салдо.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Идеал Стандарт Видима АД - Севлиево излезе на първо място сред най-големите предприятия в ообласт Габрово по приходи за 2024 г. достигайки 462 млн.лв. Хитачи Енерджи България ЕООД се изкачи на второ място, следван от Балджиеви 91 ООД - Севлиево, Поликомп ЕООД - Габрово, Хамбергер България ЕООД - Севлиево, Дзалли ООД - Габрово, Емка АД - Севлиево, Беста Мед ЕООД - Трявна, Паралел ЕАД - Севлиево и Балканско ехо ЕООД - Кръвеник. Трабвя да се отчете, че традиционни участници в класацията като ЦЕБЕ Цератицит Европа ЕООД и Цератицит България АД - Габрово все още не са обявили своите финансови резултати за 2024 г. Хамбергер България ЕООД - Севлиево заема първото място по размер на реализираната брутна печалба през 2024 г. Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.

Енергийната компания E.ON Czech Republic обяви, че е избрала българската AMPECO за доставчик на платформа за управление на зареждането на електромобили. E.ON има 1,5 млн. клиенти в страната, но освен това местният пазар е специфичен - повечето коли на ток са служебни. В конкретния случай AMPECO ще трябва да интегрират в платформата си повече 1200 зарядни станции от различни производители и над 25 000 потребителски профила - със спецификите на корпоративния автопарк и нуждите на служителите от домашно зареждане. Платформата на AMPECO ще бъде използвана от чешкото подразделение на E.ON и в vehicle-to-grid проекти (т.е. електромобилите да се използват като батерии в ситуации на пиково потребление), както и в други перспективни разработки. AMPECO е основана през 2019 г. и нейният софтуер днес се използва на три континента. Компанията е привлякла над 40 милиона долара от инвеститори, като сред тях са BMW iVentures, Revaia, Cavalry Ventures, и LAUNCHub.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши продажбата на бензиностанциите, оперирищи под марката "Газпром" в България. Сделката се осъществява между собственика - сръбската "НИС Петрол" и дружеството "Уни Енерджи". Нотификацията за придобиването беше подадена в началото на август и комисията започна проверка. В своето решение от КЗК отбелязват, че сумата от оборотите на двете предприятия през 2024 година е под тавана, при който сделката може да има ефект върху пазара на горива в ЕС, и компетентен орган за решението е българският регулатор. Общият дял от продажбите на горива на дребно в страната, както и отделно на пазара в София, където и двете дружест ва имат бензиностанции, е нищожен - под 5%. Отделно "НИС Петрол" има дял под 5% от вноса на горива в страната. "Уни Енерджи" е съсобственик на бензиностанциите Avia и участва в управлението на 12 обекта под тази марка в цялата страна. Компанията е едноличен собственик на "Загора Ойл", което е специализирано в дейностите изграждане и експлоатация на бензиностанции. След финализирането на договора компанията ще получи 22 бензиностанции и 8 складови бази за съхранение на горива, които се използват изцяло за нуждите на компанията и не предлагат услуги за трети лица. "НИС Петрол" е сръбско дружество, чийто мажоритарен собственик е "Газпром". Руската компания държи дял от 56,2% от капитала, включително и чрез своето дъщерно дружество "Газпром Нефт". Заради руското участие "НИС Петрол" е под санцкиите на САЩ, но те все още не са влезли в сила, тъй като дружеството е собственик на единствената рафинерия в Сърбия и основен доставчик на горива за вътрешния пазар. Като част от условията за последващо отлагане на изпълнението на санкциите Вашингтон поиска Сърбия да спре да продава горива, произведени от руски петрол, извън страната. Преди дни сръбският президент Александър Вучич съобщи, че мерките ще бъдат отложени с още няколко дни - до 8 октомври, а Белград "има какво да предложи", за да бъдат отменени изцяло.

Българската фондова борса (БФБ) отчита увеличение на оборота си през септември 2025 г. благодарение на търговията с облигации и т.нар. други инструменти. Оборотът на капиталовия пазар през миналия месец надвишава 161,4 млн. лева, което е с почти 62% повече от оборота през август (малко под 100 млн. лева) и петкратно повече спрямо септември 2024 г. (над 30,4 млн. лева). Оборотът за деветмесечието (януари-септември 2025 г.) е за над 859,4 млн. лева при над 666,3 млн. лева за деветмесечието на 2024 г., или с 29% повече на годишна база. Търговията с облигации допринася за 45,5% от оборота на БФБ през септември, или почти 73,5 млн. лева, следвана от другите инструменти с 27,6% (44,55 млн. лева). На борсата през септември са сключени близо 6300 сделки, което е със 7,52% под броя на сделките през август. За деветмесечието обаче има 1,45% ръст спрямо първите девет месеца на миналата година.

Sunterra RE разшири портфолиото си от системи за съхранение на електроенергия (BESS) с пускането в експлоатация на съоръжение с инсталирана мощност 47 MW и капацитет 94 MWh към фотоволтаичната централа „Калояново Солар". Финансирането в размер на 31,7 млн. лева е реализирано в рамките на стратегическата инвестиция C4.I6 от Националния план за възстановяване и устойчивост, което потвърждава приоритетния статус на проекта за енергийната трансформация на страната ни. Технологичното решение се базира на 23 литиево-желязо-фосфатни (LFP) батерии, като изборът на LFP технология е продиктуван от съображения за оперативна безопасност, жизнен цикъл на активите и екологична устойчивост. Системата е предназначена да балансира променливото производство на слънчева енергия с нуждите на електропреносната мрежа, като осигурява предвидимост и стабилност на енергоснабдяването. Проектът в Калояново е първият от тристепенната BESS програма на компанията, която включва системите за съхранение на електроенергия към ФЕЦ Гълъбово и ФЕЦ Карлово. Комбинираната инсталирана мощност на трите съоръжения достига 156 MW при общ капацитет 312MWh.

Премахването на таксите за теглене от повечето банкомати в Гърция доведе до драматично увеличение на броя на транзакциите само за един месец, пише местното онлайн издание Insider. Според данни на междубанковата система DIAS от влизането в сила на разпоредбите на 11 август до 10 септември тегленията като брой са се увеличили с 61,6% в сравнение със същия период на предходната година, надхвърляйки 605 хиляди транзакции. За един месец от прилагането на мярката стойността на транзакциите е нараснала с 53,7% на годишна база, надхвърляйки 120 милиона евро. Още по-впечатляващ е месечният растеж. Обемът на тегленията между 11 август и 10 септември 2025 година се е увеличил с 58,5% в сравнение с предходния месец (11 юли - 10 август 2025), а стойността им е била с 47,7% по-висока. Скандалът започна по-рано през годината, когато Piraeus Bank замени стотици собствени банкомати с машини на външната компания Cashflex, в която е акционер. Този тип ATM-и, които (де юре) не принадлежат на банки, са добре познати на туристите (и отбягвани от по-разумните сред тях), но освен това в южната ни съседка мрежите им са огромни. Добре известните и у нас Euronet са абсолютен лидер с 2200 устройства. Клиентите на Piraeus установиха, че при теглене на пари им се начислява такса от над 2 евро. Въпросът достигна до гръцкия парламент, като опозицията остро критикува правителството, а Министерството на финансите отговори, че няма да позволи на банките да въвеждат подобни такси. До 10 август 2025 година таксите за теглене от банкомат на друга банка, член на междубанковата система DIAS, варираха между 1,50 и 2 евро. Освен това съществуваше и такса за издателя на картата в размер между 0,50 и 0,75 евро за картодържатели, използващи банкомат извън мрежата на своята банка. Приетият закон въведе следните промени за потребителите на банкомати в Гърция: Нулеви такси за теглене на пари между всички банки, участващи в междубанковата система DIAS; Премахване на таксите от доставчици на трети страни, когато има пряка или непряка акционерна връзка с банката на клиента; Нулеви такси от доставчици на трети страни в общини, където работи само един банкомат; Максимална такса от 1,50 евро за теглене от банкомати на трети страни в цялата страна; Безплатна справка за баланс за всички картодържатели, независимо от банка или доставчик на банкомат; Еднократна такса от 0,50 евро за изпращане на парични преводи чрез дигитални канали от доставчици на трети страни. Законът също установи, че нито една банка не може да начислява на своите клиенти такси за теглене на пари в брой. Банките посочват загуби в размер на 20-25 милиона евро от мерките, приети под правителствен натиск. По-рано през годината вече бяха въведени намаления на "народните" такси - нулева такса за плащане на сметки и задължения, 0,50 евро за изпращане и получаване на суми до 5000 евро, припомня Insider. Основните печеливши от мярката са клиентите на банките, които вече могат да теглят от всеки банкомат, независимо в коя банка имат сметка. Печелят и по-малките банки, които разполагат с по-малка мрежа от банкомати и сега могат да използват съществуващата инфраструктура на четирите системни банки без допълнителни разходи. Мрежата от банкомати извън банкови офиси представлява дейност, която губи пари за банките поради високите разходи за поддръжка, наем, зареждане, осигуряване срещу вандализъм. Вероятно именно това е довело до появата на "златни" ATM-и на мястото на такива на една от най-големите банки в страната. С премахването на таксите стимулът за поддържане на разширена мрежа от банкомати значително намалява, отбелязва гръцкото издание.

Рекордният брой мегасделки - като изкупуването на Electronic Arts за 55 млрд. долара от консорциум от частната инвестиционна компания Silver Lake, Публичния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия и Affinity Partners на Джаред Къшнър, повиши глобалния обем на сливанията и придобиванията (М&А) до над 1 трлн. долара през третото тримесечие. Сделката за поглъщане на разработчика на видеоигри сложи край на необичайно натовареното лято за сектора, като по данни на London Stock Exchange Group в световен мащаб бяха обявени 14 сделки на стойност над 10 млрд. долара, съобщава Financial Times. Придобиването на Norfolk Southern от железопътния гигант Union Pacific за 85 млрд. долара, обвързването на минната компания Anglo American с Teck за 50 млрд. долара и придобиването на CyberArk от групата за киберсигурност Palo Networks за 25 млрд. долара се нареждат сред най-големите сделки през лятото. През първите три тримесечия бяха сключени общо 47 сделки на стойност над 10 млрд. долара, което е най-големият брой, откакто LSEG води статистика. Големите разделяния, като например решението за разделяне на Kraft Heinz и плановете на Keurig Dr Pepper да отдели бизнеса си с кафе след закупуването на JDE Peet's, също стимулираха активността по сделките. В световен мащаб активността в областта на сливанията и придобиванията през тази година достигна близо 3.1 трлн. долара, което е с 35% повече в сравнение със същия период на миналата година и поставя тази година на път да бъде най-добрият 12-месечен период от 2021 г. насам. Сделките с частен капитал заемат по-малък дял от сливанията и придобиванията в сравнение с този период на миналата година, но лихвените проценти вероятно ще стимулират активността на спонсорите. В световен мащаб през деветте месеца до края на септември са генерирани 95.4 млрд. долара такси за инвестиционно банкиране, което е втората най-висока сума от началото на годината досега, откакто LSEG води регистри. Bank of America ще получи приблизително 130 млн. долара от консултирането на Norfolk Southern по отношение на железопътното сливане, ако сделката премине през двегодишен антитръстов преглед, което може да задмине рекордния хонорар от 123 млн. долара, който JPMorgan Chase получи от консултирането на Allergan при продажбата му на AbbVie за 63 млрд. долара.

Износът на Япония се е понижил за четвърти пореден месец през август. Увеличението на доставките за Азия и Европейския съюз (ЕС) е спомогнало спадът все пак да бъде ограничен. По-рано икономистите прогнозираха понижение от 2%. На този фон Япония е отбелязала най-големия спад в стойността на износа за САЩ за повече от четири години. В по-общ план през миналия месец търговският баланс на Страната на изгряващото слънце е бил на червено, с дефицит от 242,5 млрд. йени (1,7 млрд. долара). Вносът се е свил с 5,2% в сравнение с очакванията за спад от 4,1%. Проблемите с търговията могат да нарушат положителния цикъл между инфлацията, ръста на заплатите и растежа, към който се стремят властите на азиатската държава. Спадът в общия износ е воден от 13,8% понижение в стойността на пратките за САЩ, като автомобилите са основният фактор за това. Износът за Китай се е свил с 0,5%, а пратките за Европа са отбелязали ръст от 5,5%.