Печалбата на банковата система в България нараства с 3,9 на сто на годишна база или със 107 млн. лева до общо 2,8 млрд. лева към края на месец септември тази година, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). През третото тримесечие на 2025 г. активите на банковата система нарастват с 8,2 млрд. лв. (4,1 на сто) и в края на септември възлизат на 210,1 млрд. лева. Брутните кредити и аванси на тримесечна база се увеличават с 2,2 млрд. лв. (1,7 на сто) до 133,9 млрд. лв. При вземанията от кредитни институции е отбелязан спад - с 2,5 млрд. лв. (17,7 на сто) до 11,6 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 4,6 млрд. лв. (3,9 на сто) до 122,1 млрд. лв. Увеличават се предимно кредитите за домакинства - с 3 млрд. лв., или 5,7 на сто (в това число с 2,2 млрд. лв. кредитите, обезпечени с жилищен имот). Растеж е отчетен и при кредитите за нефинансови предприятия - с 831 млн. лв. (1,5 на сто), за други финансови предприятия - с 429 млн. лв. (4,6 на сто), и за сектор държавно управление - с 329 млн. лв. (38,9 на сто). През третото тримесечие на 2025 г. депозитите в банковата система се увеличават със 7,6 млрд. лв. (4,4 на сто) и в края на септември достигат 178,2 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства - с 4 млрд. лв. (4,2 на сто), на нефинансови предприятия - с 3,7 млрд. лв. (7,5 на сто), и на кредитни институции - със 782 млн. лв. (4,8 на сто). Намаление е отчетено при депозитите на сектор държавно управление (с 815 млн. лв., 17,3 на сто) и на други финансови предприятия (със 140 млн. лв., 3 на сто). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на септември възлизат на 3,85 млрд. лв. (3,94 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 2,87 процента (2,99 процента в края на юни). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на септември е 1,79 млрд. лв. (1,95 млрд. лв. в края на юни) и делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите се понижава до 1,37 процента (1,52 процента в края на юни). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември възлиза на 25,2 млрд. лв. и спрямо края на юни отбелязва увеличение с 613 млн. лв. (2,5 на сто), за което допринася предимно растежът на текущата печалба. Размерът на разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, спрямо 30 септември 2024 г. нараства с 34 млн. лв. (7,6 на сто) до 485 млн. лв. в края на периода.

През 2023 г. активните предприятия в България са 404 257, като новосъздадените са 43 353, показват окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ). Според разпределението на предприятията по статистически райони и области най-голям брой активни предприятия се намират на територията на район Югозападен - 165 923, като най-голям е делът на тези предприятия област София (столица) - 30,7 на сто. Най-малък е броят активни предприятия в район Северозападен - 27 091, а с най-малък относителен дял е област Видин - 0,7 на сто.

Според класацията на "Капитал 100" общите приходи на най-големите 500 дружества у нас достигат 214 млрд. лв. Средният ръст на стоте най-големи компании е 2,8%, а рентабилността – 9,5%. В същото време печалбите на стоте най-големи фирми намаляват с 5,3%, достигайки 7,2 млрд. лв. Ето кои са десетте най-големи компании с България към 2025 година: 1. ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС е водещ производител на нефтопродукти и петролни деривати в България. През 2024 г. компанията отчита приходи от 9,134 млн. лв., което е увеличение с 5,7% спрямо 2023 г. Въпреки ръста на приходите, завършва годината със загуба от 213 450 хил. лв., след като предходната година имаше печалба от 203 089 хил. лв. 2. АУРУБИС БЪЛГАРИЯ се занимава с производство и преработка на мед и други метали. През 2024 г. приходите на компанията достигат 8,949 млн. лв. (+22,63%), а печалбата се увеличава до 455 633 хил. лв., над два пъти повече от 219 469 хил. лв. година по-рано. 3. ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ е компания за търговия с горива и управление на бензиностанции. Приходите през 2024 г. са 5,935 млн. лв., което е спад от 5,96%, но печалбата нараства до 136 852 хил. лв. спрямо 107 635 хил. лв. през 2023 г. 4. АКСПО БЪЛГАРИЯ се занимава с производство и търговия с електрическа енергия. Компанията впечатлява с ръст на приходите до 4,127 млн. лв. (+68,13%) и връща печалбата си до 1 487 хил. лв., след като през 2023 г. е имала загуба от 14 337 хил. лв. 5. НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ управлява производството, преноса и доставката на електроенергия в страната. Приходите й през 2024 г. са 3,283 млн. лв. (-7,17%), а печалбата се увеличава до 139 090 хил. лв. от 95 020 хил. лв. година по-рано. 6. БИЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ произвежда и търгува с продукти от стъкло за индустриални и потребителски нужди. Компанията отбелязва спад на приходите до 2,684 млн. лв. (-10,89%) и намаление на печалбата до 161 923 хил. лв., след като предходната година е била 269 010 хил. лв. 7. ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ управлява мрежа от супермаркети и магазини за бързооборотни стоки. През 2024 г. приходите на компанията достигат 2,622 млн. лв. (+15,19%), а печалбата се увеличава до 121 090 хил. лв. спрямо 89 496 хил. лв. година по-рано. 8. КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ се занимава с търговия на дребно и управление на големи супермаркети. Приходите през 2024 г. са 2,567 млн. лв. (+5,3%), а печалбата достига 129 280 хил. лв., увеличавайки се от 116 623 хил. лв. през 2023 г. 9. АСТРА БИОПЛАНТ произвежда и търгува с горива и нефтопродукти. Компанията преживява спад на приходите до 2,281 млн. лв. (-43,47%), но успява да отчете печалба от 17 753 хил. лв., след като предходната година има загуба от 146 824 хил. лв. 10. ДАФНА ГРУП се занимава с производство и търговия на цигари и тютюневи изделия. Приходите през 2024 г. нарастват до 2,207 млн. лв. (+23,28%), а печалбата достига 30 453 хил. лв. спрямо 27 030 хил. лв. година по-рано.

Пазарът на частните куриерски фирми расте с близо 14% годишно, докато с почти същия процент пада делът на държавното дружество "Български пощи", стана ясно от доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за пазара на пощенските услуги в страната. Като цяло пазарът на пощенски услуги в България се оценява на 937.4 млн. лв. през 2024 г., което е годишен ръст от 12.4%. През миналата година пощенски услуги са предоставяли 86 оператора. Пощенският пазар има два основни сегмента – универсалната пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги. През 2024 г. приходите от универсалната пощенска услуга, възложена на „Български пощи“, са за скромните 28.5 млн. лв., което е с 12% по-малко от предната година. "Български пощи" има ангажимент да обслужва на достъпни цени всички потребители в страната дори и в най-отдалечените и труднодостъпни райони. В същото време вторият тип пощенски услуги - неуниверсалните, доминират с приходи от 908 млн. лв. през 2024 г. Те включват пощенските парични преводи, куриерските услуги, пряката пощенска реклама и услугата „хибридна поща” (предаването на информация по електронен път и доставянето й на получателя като пощенска пратка). Най-голям дял от тях имат куриерските услуги с приходи от 875 млн. лв. през 2024 г. и годишен ръст от 14,5%. Освен че губи пазарен дял, държавното дружество "Български пощи" търпи и загуби от предоставянето на универсалната пощенска услуга, за която има лиценз до 2030 г. Близо 90 млн. лв. неизплатени компенсации дължи държавата на дружеството. За последните три години са натрупани 67 млн. лв. задължения, а тази година недофинансирането ще бъде 25-30 млн. лв. Освен ангажимента да обслужва и най-отдалечените и труднодостъпни райони, държавното дружество е натоварено и със задачата да изплаща пенсиите на възрастните хора в малките населени места. За целта "Български пощи" поддържа 3700 клона в страната, като разходите с всяка година растат.

За първите десет месеца на годината реализираният оборот на „Българска фондова борса“ (БФБ) надвиши 1 млрд. лв., което е най-високото ниво за последните 12 години, отчетоха от борсовия оператор. В сравнение със същия период на миналата година, когато оборотът достигна 706 млн. лв., ръстът е с 42 процента. Оборотът на „Българска фондова борса“ за деветмесечието беше на стойност 859 млн. лв. (439 млн. евро) и бележи ръст от 29% на годишна база. Четири публични компании – „Шелли груп“ (акциите ѝ се търгуват и във Франкфурт), „Софарма“, „Спиди“ и „Чайкафарма висококачествените лекарства“, имат вече пазарна капитализация над 1 млрд. лева.

През миналата година фирма "Алепу" ЕООД (прекръстена в момента на "Аркутино френдс") изсече до голо 30 декара 50-годишна дъбова гора в "Натура 2000" на метри от прословутия хотел - подпорна стена, който стана емблема на безобразията по морето. Това стана при куп нарушения на закони, евродирективи, ограниченията в местността, която е в защитената зона към резерват Ропотамо и при пълна забрана да се секат дървета там, показа разследване на "Биволъ". Нарушенията бяха потвърдени, но РИОСВ-Бургас се споразумя с пълномощниците на фирмата и глобата бе 3500 лв., въпреки че само дървеният материал се оценява на поне 200 000 лв. Тази година случаят получи още по-скандално продължение. През август фирмата-обезлесител получи зелена светлина от същата екоинспекция, за да строи голям курортен комплекс на разчистения терен. Мотивът - там вече няма гора ("теренът е антропогенно повлиян") и няма нужда да се прави екологична оценка на курортния комплекс. "Зелено движение" изпрати жалба до министъра на околната среда и той е върнал решението за нова преценка. Основните аргументи за това са, че в документацията по преписката има противоречива информация и не е изяснена фактологията относно вероятните въздействия от изменението върху двете защитени зони. Три партии поискаха оставката на шефа на екоинспекцията Павел Маринов - "Средна европейска класа", "Зелено движение" и "Единение" заради липса на контрол, за бездействие по сигнали, за прикриване на проблеми. Сред основните сигнали са за качеството на въздуха в Бургас и липса на реални проверки, превишаване на правомощия и самоволно тълкуване на закона, неглижиране на ключови процеси в работата на инспекцията, неизпълнение на заповеди и указания от Министерството на околната среда и водите.

Инж. Мартин Георгиев се присъединява към екипа на Електрохолд Трейд като Главен Оперативен Директор и член на Съвета на директорите. В новата си роля той ще отговаря за надграждането и оптимизацията на съществуващото водещо портфолио от продукти и услуги на компанията в България с фокус върху внедряване на иновативни технологии при управление на ВЕИ производители и системи за съхранение на енергия. В периода май 2022 г. - март 2025 г. инж. Георгиев заема поста Изпълнителен Директор на Националната електрическа компания (НЕК). Под негово ръководство са реализирани ключови проекти за рехабилитация на важни мощности, включително хидроагрегат 2 на ПАВЕЦ Чаира, и стартира изграждането на нови помпено-акумулиращи мощности. През този период НЕК постига отлични финансови резултати. Преди това Мартин Георгиев заема позицията Регионален Мениджър за Южни Балкани в швейцарската енергийна компания Alpiq и е член на борда на съвместното ѝ дружество с гръцката Public Power Corporation. Инж. Георгиев е работил като Key Account Manager в Atel (Швейцария), както и като консултант на E.ON Energie (Германия), където участва в процесите по преструктуриране на дейността на компанията в България.

Министерството на финансите е провела безобразна обществена поръчка- за част от информационната кампания за въвеждане на еврото, за избор на фирма/агенция, която да просвещава чрез социалните мрежи българите за еврозоната и ползите от членството ни в нея. Дейностите по информирането не само са безнадеждно закъснели - остават само 60 дни до идването на еврото, но и ще бъдат възложени по порочен начин. На 21 октомври МФ е обявило обществена поръчка за разпространение на образователни материали за еврото във Facebook, X, Instagram, YouTube и др. подобни канали. Прогнозната стойност е 1.4 млн. лв. без ДДС. Срокът за кандидатстване е абсурдно къс - 10 дни. При това министерство е решило, вместо прозрачно състезание на оферти, да направи пряко договаряне на избор на изпълнител. И е поканило за преговори само пет фирми - селектирани по незнайни критерии: "Диджитал Ай Ди" АД, "Диджитейл" ООД, "Ай Ти Дизайн 2020" ЕООД, "Дир.БГ" АД и "Агенция Вила" ЕООД. Въпросните компании не са сред водещите комуникационни агенции в страната и не разполагат с опит в реализирането на кампании от обществен интерес, което поставя под съмнение тяхната професионална квалификация, а в същото време са пренебрегнати признати дружества от бранша, твърдят от Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), сдружението "Интерактив Адвъртайзинг Бюро България" и Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО).

Българска и турска компании стартираха съвместен проект за повишаване на енергийната ефективност в хранително-вкусовата промишленост. Проектът "Бизнес модел за енергийна ефективност в трансграничен регион" GREEN FOOD се финансира по програмата за трансгранично сътрудничество Interreg VI-A IPA България - Турция 2021-2027 и цели намаляване на енергопотреблението и въглеродния отпечатък в предприятията от региона. Проектът се изпълнява от "Чикън груп" ООД - водещ партньор от българска страна, и "Айтач" ООД от Република Турция. Двете компании оперират в сферата на хранително-вкусовата промишленост. Общият бюджет на проекта е близо 400 000 евро, като финансирането е изцяло безвъзмездно. Продължителността на изпълнението е 12 месеца. И двете компании ще модернизират технологичното си оборудване, като "Чикън груп" ще внедри нова хладилна техника и система за рекуперация на топлина, осигуряваща топла вода от отпадъчната енергия на охлаждащите камери. Инвестицията ще намали с 63,66 процента потреблението на първична енергия и ще редуцира въглеродните емисии с 230 тона годишно. Освен това ще се подобри качеството на продукцията и енергийната ефективност на предприятието. В момента "Чикън груп" изнася продукция за Гърция, Румъния и Германия и очаква проектът да допринесе за увеличаване на износа. Хладилните камери ще дадат възможност за по-големи обеми и гарантирано качество на продукцията, а инвестицията в рекуперация ще подобри производствените процеси и ще повиши конкурентоспособността на предприятието. От турска страна "Айтач" ще достави нови машини за месопреработка с висок клас енергийна ефективност. Очакванията са за 30 процента намалена консумация на енергия и над 50 тона годишно по-малко въглеродни емисии.

Нови два бизнес проекта започна да развива „Мебел стил“ ООД в Търговище по повод 30-тата си годишнина. В предприятие за производство на дървени къщи и медицинско-естетичен център дружеството инвестира общо около 11 млн. лв. Предприятието е специализирано в производството на тапицирана мебел и матраци. Ръководството на двете дъщерни дружества остава в семейството на Илиев. „Модера хаус“ ЕООД е създадена от сина Иво Илиев, който ръководи фирмата заедно с Динко Данев – зет на предприемача. Медицинският център „Финесс“ е поверен на съпругата на Илко Илиев – Мария. Развитието на „Модера хаус“ започва преди две години, но дълго траят процедурите по започване на реална работа в цеховете. Първата мострена къща е сглобена само преди двайсетина дни. Фирмата е единствената в страната, занимаваща се с производството на префаб дървени къщи. В заводски условия панелите за къщите излизат при 90 процента готовност. Работи се с най-висок клас машини и специална дървесина, внасяна от Германия и Австрия. Поради спецификата на дейността, екипът черпи опит от сродни компании именно в Австрия и Германия, а скоро предстои и такова в Швейцария. Голямото предимство на префаб дървените къщи е краткото време за изпълнение, което ги прави предвидими и по отношение на цената. А цената на квадратен метър към момента започва от 1500 лв. без ДДС. Иновативни и неинвазивни са палитрата процедури, които предлага Медицинският център „Финесс“, казаха при представянето му семейство Илиеви. Центърът заработи през юли тази година и вече е забележим и разпознаваем в Търговищка област, споделиха собствениците. В него се предлагат над 170 услуги, голяма част от които гражданите на Търговище и региона не могат да намерят другаде в района.

Годишната инфлация в страните от еврозоната, измерена спрямо Индекса на хармонизираните потребителски цени (ХИПЦ), отслабва леко през месец октомври в сравнение с месец септември - от 2,2 до 2,1 на сто. Това показват най-новите прогнозни данни на Евростат. С най-много поскъпват услугите, чиито цени ускоряват темпа си от 3,2 на сто през предходния месец до 3,4 на сто през октомври. Цените на храните наддават с 2,5 на сто през октомври, докато през септември годишният им ръст бе 3 на сто. Поскъпването на неенергийните промишлени стоки също се забавя - от 0,8 на сто до 0,6 на сто, а цените на енергийните продукти намаляват с 1 на сто, докато през септември спаднаха с 0,4 на сто на годишна база. Инфлацията във валутната зона остана на ниво 2 на сто - целевото равнище на Европейската централна банка - през юни, юли и август.

Влошаването на световния геополитически ред, необходимостта страните да намерят независими и стабилни източници на енергия и нарастващото търсене на електроенергия поради навлизането на изкуствения интелект (ИИ) и електрификацията на автомобилния парк подхранват идеята за ново възраждане на ядрената енергетика. В света има 407 реактора в експлоатация, 64 в процес на строителство и 33 в процес на закриване, според годишния Доклад за статуса на световната ядрена енергия (World Nuclear Industry Status Reports). Те генерират около 9 на сто от електроенергията, която се консумира на планетата. По-голямата част от новите съоръжения са концентрирани в Азия (предимно в Китай и Индия), въпреки че се строи и в Турция, Египет и Русия. САЩ, най-големият производител на ядрена енергия в света, удължават живота на остарелите си централи, а президентът Доналд Тръмп иска производството да нарасне четирикратно през идните 25 години. Италия, която реши да затвори своите централи през 1987 г., година след катастрофата в Чернобил, преосмисля инсталирането на малки модулни реактори. Дори Полша пренебрегва факта, че граничи със страна, която е във война като Украйна, и друга, открито враждебна като Беларус, и е решила да пристъпи към изграждането на първата си ядрена централа на брега на Балтийско море. Същото планират Финландия и Швеция,  които организираха неотдавна двустранна среща на върха, за да обсъдят как да постигнат напредък към целта си да утроят производството на атомна енергия до 2050 г. Те планират да предоставят на частните оператори улеснения за получаване на финансиране и разрешения за строителство. С 30 на сто от общото световно производство на ядрена енергия САЩ са суперсила в сектора, въпреки че голяма част от съоръженията им са стари и производството им е относително рентабилно, като се има предвид, че то осигурява само 19 на сто от електроенергията, която страната потребява, спрямо 60 на сто от изкопаеми горива и 21 на сто от възобновяеми енергийни източници. Президентът Доналд Тръмп обаче иска действащите реактори, които в момента са 94, да бъдат по-производителни. През май той подписа три указа за стимулиране на сектора, като целта му е да гарантира стабилен енергиен източник.

Белият дом обяви споразумение между САЩ и Китай за икономически и търговски отношения. Споразумението задължава Китай да спре потока от прекурсори, използвани за получаване на фентанил в Съединените щати. Китай стриктно ще контролира износа на някои химикали до всички дестинации в света. Пекин ще премахне контрола върху износа на редкоземни елементи и други критични минерали и ще прекрати ответните мерки срещу американските производители на полупроводници и други големи американски компании. Китайският пазар за соя от САЩ и други селскостопански продукти отново се отваря. Китай ще закупи най-малко 12 милиона тона американска соя. Китай ще издаде общи лицензи, валидни за износ на редкоземни елементи, галий, германий, антимон и графит в полза на крайните потребители в САЩ. Освен това Китай ще възобнови покупките на сорго и дървени трупи от САЩ. Съединените щати ще намалят митата върху китайския внос, наложени, за да ограничат потоците фентанил, като премахнат 10 процентни пункта от кумулативната ставка, в сила от 10 ноември 2025 г., и ще запазят спирането на повишените реципрочни тарифи върху китайския внос до 10 ноември 2026 г. Настоящата реципрочна тарифа от 10% ще остане в сила през този период на суспендиране.