Българският износ на стоки се сви с 3.3% през 2024 г. до едва 84 млрд. лв., по предварителни данни на Националния статистически институт. Резултатът в номинални стойности е с около 3 млрд. лв. под този от 2023 г., но далеч от рекордната 2022-ра. Тогава обаче износът срещна силна подкрепа от най-високата за последния четвърт век инфлация в страната, която изстреля експорта до 93 млрд. лв.НСИ отчита дефлация при редица стоки. Според актуалната статистика средното цените на българския експорт падат с 5.6% през първото тримесечие, с 5.8% през второто и с 4.6% през третото тримесечие. Дефлация се отчита при ключови експортни стоки, като машини, храни и живи животни, материали като метални руди, нефт и продуктите от него. А при електроенергията, например, продажните цени през миналата година са наполовина на тези от предходната. По-големият спад идва по линия на износа към трети страни – той се свива с 5.1% до 30 млрд. лв. Този към Европейския съюз пък докосва 54 млрд. лв., което е с 2.2% под нивото от миналата година. А декември в стойностно изражение е най-слабият месец за цялата година, показват предварителните данни на НСИ. Обемът на изнесените стоки достига едва 6.2 млрд. лв., което е годишен спад с 3.9%. Разбивка показва, че сред по-големите партньори на България извън ЕС износът към Китай се свива с 1/3 до 1.4 млрд. лв. С около 1/3 се свива и този към Украйна до малко на 1.1 млрд. лв. В същото време този към Гибралтар расте почти двойно до близо 1 млрд. лв.

Промишленото производство и строителството в България отбелязаха солидни понижения през декември 2024 г. спрямо предходния месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Промишленото производство се понижи с 1,6% спрямо ноември, когато се сви с 0,4%, което представлява най-солидното намаление на производството от май 2024 г. насам и негов спад за трети пореден месец в края на 2024 г. Спад от 7,4% беше отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, а в преработващата промишленост - с 1,6%, докато добивната промишленост нарасна с цели 21,4 на сто спрямо месец по-рано. Спрямо годината по-рано (спрямо декември 2023 г.) промишленото производство се сви с 3,9%, след като през ноември нарасна с 2,4%, отбелязвайки най-солидно понижение от юни 2024 г. Най-солиден спад с 28,8% е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато преработващата промишленост се сви с 1,2%, а в добивната промишленост - с 8 на сто. Индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през декември 2024 г. пък отбеляза рязък спад с 3,4% спрямо ноември, когато се повиши с 0,9% - най-солидно понижение от повее от две години насам. Строителството на сгради се сви на месечна база с 1,7%, а строителството на съоръжения - с 2,1%, докато продукцията от специализирани строителни дейности се понижи с 6,3 на сто. На годишна база строителната продукция през декември 2024 г. се повиши с 2,2%, но след ръст с 8,6% през ноември. Въпреки че това представлява повишение за 12-ти пореден месец, растежът на строителната продукция в края на миналата година е най-слабия от февруари 2024 г. насам. Строителството на съоръжения нарасна спрямо октомври 2023 г. със 7,1%, на специализираните строителни дейности - с 8,9%, докато строителството на сгради се повиши с 3,5 на сто.

На 10 февруари 2025 г. ЕСО успешно се присъедини към платформата PICASSO и стана първият електропреносен оператор в Югоизточна Европа, свързан с европейската балансираща платформа. Европейската платформа е фокусирана върху трансграничен обмен на балансираща енергия от активирани резерви за автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности (aFRR). В международния проект PICASSO участват 26 оператора на преносни системи, част от европейската асоциация на преносните оператори ENTSO-E. Платформата PICASSO осигурява общи правила при активирането на балансираща енергия от автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности за всички свързани оператори на преносни системи. Една от ключовите промени, която ще настъпи след присъединяването към платформата, е методът на ценообразуване на балансиращата енергия при активиране на услугата автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности (aFRR). Платформата ще събира и подрежда според предложената цена всички налични предложения за балансираща енергия от aFRR и ще се изготвя общ приоритетен списък (CMOL). Работата на европейската балансираща платформа оптимизира в рамките на трансграничния обмен активирането на балансираща енергия между отделните контролни блокове в синхронната зона на Континентална Европа, като се вземат предвид наличните преносни способности. Електроенергийният системен оператор на България е първият от регион Югоизточна Европа, който се присъединява към PICASSO и към настоящия момент няма обща електрическа граница с оператори на преносни системи, които участват ефективно в проекта. До присъединяването към платформата на поне един преносен оператор от съседните на България страни, няма да има реален обмен на балансираща енергия от автоматично вторично регулиране на честотата и обменните мощности (aFRR). Поради тази обективна причина формирането на маргиналната цена за България, използвана като ценообразуващ фактор в Методика за определяне на цени на балансираща енергия, ще продължи да се определя от активираните местни източници на балансиращи услуги.

През последните 5 години са били обявени обществени поръчки на стойност над 132 млрд. лева, съобщава държавното предприятие "Информационно обслужване", а данните са взети от ЦАИС ЕОП - Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Броят на публикуваните е-обяви за изпълнители на дейности по ЗОП е надхвърлил 102 000. Само за миналата година търговете са били над 25 000, което е рекорд, в сравнение с предните години. През петте години най-много са обществените поръчки за доставки (на стоки, материали, части, консумативи, оборудване и т.н.). Следват поръчките за услуги и за строителство. В ЦАИС ЕОП - Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ са регистрирани над 18 300 фирми и 3112 физически лица. Възложителите, които използват ЦАИС ЕОП, са почти 5400 - държавни ведомства, общински структури, публични предприятия, частни компании.

Първата яхта, произведена в Силистра, се очаква да бъде пусната на вода тази година. Тя е дело на българската компания Elica Yard. На годишна база се очаква да бъдат произвеждани до 4 плавателни съда. Инвестицията в производството надхвърля 20 млн. лв., заетите са около 60 души, като се очаква екипът да бъде разширен с пускането на вода на първата яхта. Индустриалната зона, в която е разположена корабостроителницата, предоставя възможности за разширяване на производството при необходимост. Фирмата разполага с 15 000 кв.м производствени площи и около 40 000 кв.м открити площи. С текущите си производствени мощности може да произвеждаме до 4 яхти едновременно. В момента компанията се състои от около 60 души, като по-голямата част от тях са ангажирани в производството. Те са разпределени в различни екипи: инженерен, снабдителен, административен, както и производствени – ЦПУ, композитен, системен, сглобяване, склад и качествен контрол. Всеки от тези екипи ще бъде значително разширен през 2025, след като пуснем на вода и първата яхта от нашата марка. Цената на яхтата, която в момента е в производство и е конфигурирана за частен клиент, е 2,35 млн. евро.

Компанията за производство на мебели от Добрич "К 2" ООД е изпълнила европейски проект за автоматизация на работните процеси в размер на 1 809 500 лева, от които 923 652,50 лева европейско и 162 997,50 лева национално съфинансиране. В рамките на проекта е внедрено пилотно за България технологично решение, съчетано с ново производствено оборудване. Това е линия за автоматизирано производство на корпусна мебел с единен софтуер за управление и бар-код система, която се използва за производството на редица продукти. Сред тях са мебели от дървесина за столови и всекидневни - корпусна мебел. Посредством закупеното оборудване е внедрено и пилотно за България технологично решение, което представлява ИКТ базирана производствена (процесна) иновация. От добричката компания споделят, че дейността им започва още пре далечната 1992 година с производство на индивидуални поръчки. През 1994 година под името "Секвоя" ООД фирмата разраства производството и разширява дейността си. В този период разполага с 30 работника. През 2002 година фирмата се преименува в "БМК Секвоя" ООД , увеличава персонала си и обновява машинния си парк. Пет години по-късно ръководството на фирмата прави значителни промени в начина на работа и през 2007 година преминава в "К2" ООД, като многократно увеличава своя капацитет и закупува високопроизводителни машини за производство на корпусна мебел. На този етап числеността на работниците е 73. Тя разполага с дизайнерско бюро за целите на своята дейност. През 2010 година заработи и цех за изработка на боядисани и лакирани мебели. През 2013 година във фирмата заработва линия за производство на пакетирани мебели. В периода 2013 - 2024 година компанията реализира няколко проекта финансирани от ЕС, сред които внедряване на енергоефективно производствено оборудване, технологична модернизация в предприятието, внедряване на иновация и подкрепа за прехода към кръгова икономика. "К2" е член на "Браншова Камара на Дървообработващата и Мебелната Промишленост" - БКДМП.

Шест ВиК дружества, част от структурата на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, ще изпълняват проекти за строителство и реконструкция на инфраструктура на обща стойност 811,7 млн. лв. От тях 577,6 млн. лева са безвъзмездно финансиране от Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. Средствата са по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура за 7 ВиК оператора“ по приоритет 1 „Води“ на Програмата. Предвидената инвестиция на „ВиК Добрич“ АД възлиза на 161,5 млн. лв., включително 110 млн. лв. безвъзмездни средства по линия на програмата. Одобрените приоритетни проекти на ВиК операторите и включените в тях инвестиционни дейности са за строителство и реконструкция на ВиК инфраструктура, чрез която ще се постигне съответствие с националното и европейското законодателство в областта на водоснабдяването и канализацията, и по-конкретно пречистване на водите за питейно-битово водоснабдяване, намаление на загубите и повишаване на ефективността на системите, събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води от агломерациите с цел опазване на околната среда от замърсяване. Предвижда се дейностите по проекта да бъдат изпълнени в рамките на пет години и да приключат не по-късно от 31.12.2029 г., с което да се постигне подобряване състоянието, модернизация и доизграждане на необходимите ВиК системи за питейни и отпадъчни води на обособените територии, обслужвани от съответните ВиК оператори. Източник: pronewsdobrich

С проект за регенерат на гумени вериги за агротехника старозагорската компания "Медина - Мед" се е прицелила в световните икономически пазари. Проектът се разработва от две години, разказва Ивелин Панчов, директор „Бизнес развитие“ в компанията. По проекта дружеството вече е защитило два патента и има визията и стратегията да предлага производството извън границите на Европа. Старозагорската компания е и съакционер в предприятие за рециклиране по механичен начин на излезли от употреба гуми. Капацитетът е до 20 000 тона годишно, но дружеството планира да го разшири, поне двойно. Линията за рециклиране на излезлите от употреба гуми е разположена на площадка от 20 000 квадратни метра на територията на бившия завод „Агробиохим“ . Площта е необходима, за да се съхраняват гумите, които ще влязат на линията за рециклиране, а след това и да се съхраняват продуктите, които се получават от тях – текстил, гумен гранулат и метал. За да отговори на потребностите на пазара, "Медина -Мед" планира да увеличи поне с още 20 000 тона капацитетът за рециклиране. На българския пазар старозагорската дружество оперира в четири основни сегмента – гуми за лекотоварни, тежкотоварни и агроиндустрия. Разполага с 14 сервизни центрове, където се предлагат всички видове гуми и и съпътстващите към тях услуги. От 2015 година фирмата притежава ексклузивните права за внос на гуми от световноизвестната марка „Мишлен“. В базата в Стара Загора работят 64 души, а общо 300 са служителите на старозагорската компания.

Според Световния съвет по златото Полша е най-големия купувач в света през 2024 г. с 89.5 тона от метала, след като увеличи резервите си със 130 тона през 2023 г. Към 31 декември Полша заема 12-а позиция в света сред най-големите държатели на злато, които вече възлизат на 448.2 тона. С покупки за над 70 тона през 2024 г. се отчитат също Турция (74.8 тона) и Индия (72.6 тона), като за най-многолюдната държава на планетата това е осма поредна година с увеличение в резервите си.  През 2023 г. Китай придоби рекордните 224.9 тона злато, а през 2024 г. - 33.9 тона, с което затваря трета поредна година на покупки. Същото може да се каже и за Ирак, добавила 20.1 тона, докато Чехия увеличи запасите си с 19.7 тона спрямо 18.7 тона година по-рано. Сред деветте държави, купили по над 10 тона, са още Унгария (15.5 тона), Узбекистан (10.9 тона) и Катар (10.2 тона). Най-много злато през 2024 г. са продали Филипините (29.4 тона), Тайланд (9.6 тона) и Сингапур (7.3 тона).  САЩ и Германия продължават да заемат челните места с 8 133 и 3 351 тона, следвани от Италия (2 452 тона) и Франция (2 437 тона). Само още три държави разполагат с резерви за над 1 000 тона – Русия (2 336 тона), Китай (2 279 тона) и Швейцария (1 039 тона). В топ 10 са още Индия (876 тона), Япония (846 тона) и Турция (615 тона). България не е купувала злато през последните 58 месеца. За последно това се случва през февруари 2020 г., когато са купени 0.348 тона от суровината. По последни данни България заема 53-а позиция сред най-големите притежатели на злато в света с резерви за 40.9 тона, оценени на 6.97 млрд. лв. Днес златото формира 7.8% от всички резерви на Българска народна банка.

Американската търговска камара за Европейския съюз (ЕС), чиито членове включват Ford Motor Co., Exxon Mobil Corp. и Amazon.com Inc., призовава блока да забави и дори да прекрати привеждането в съответствие към своите екологични, социални и управленски (ESG) правила. Тя също така казва, че компаниите трябва да могат свободно да игнорират ESG разпоредбите, докато прегледът в тази връзка не бъде завършен и законодателството не бъде изменено. Исканията увеличават натиска от страна на Германия и Франция, двете най-големи икономики в ЕС, за опростяване на ESG правилата в условията на слаба конкурентоспособност и икономически спад. Представители на властите в ЕС трябва да предложат промени в ключови разпоредби – Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD), Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD) и Регламента за таксономията – в края на този месец. „На фона на значителна политическа несигурност, докато опростяването тече, компаниите не трябва да бъдат принуждавани да спазват законодателство, което може да се промени съществено“, подчертава Камарата, известна още като AmCham. CSRD - който изисква от компаниите да предоставят различни видове данни, свързани с устойчивото отчитане - и CSDDD - който въвежда правна отговорност, ако компаниите нарушат ESG регламентите по отношение на своите вериги на доставки – са се превърнали в основно притеснение относно трансатлантическата търговия, изтъква AmCham.

Към края на декември 2024 г. Китай е регистрирал 451 700 компании в сектора на интелигентната роботика с общ капитал от 6.44 трилиона юана (884.27 милиарда долара) показват данни от Държавната администрация за пазарна регулация. Данните показват, че броят на компаниите се е увеличил спрямо края на 2023 г., както и стабилна възходяща тенденция. От гледна точка на индустриалното разпределение, компаниите в сектора на интелигентната роботика са съсредоточени предимно в научноизследователската и техническата дейност, информационните технологии, софтуерните и IT услуги, както и в търговията на едро и дребно. Заедно, тези три индустрии присъстват с близо 80 процента от всички предприятия в тази област. Източният регион на азиатския колос е “подслонил” над две трети от компаниите в сферата на интелигентната роботика, утвърждавайки се като “златен клъстер” на индустрията. Разпределението на предприятия в централните и северозападните региони е относително балансирано.