Аграрният сектор създава около 4 процента от брутния вътрешен продукт на България и осигурява 6 процента заетост на населението, съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов. Инвестициите за 2022 и 2023 г., достигат над 2,2 милиарда лева годишно, което представлява около 8 процента от всички инвестиции в нашата икономика. През 2023 г. сектор "Земеделие" има положително (търговско-бел. ред.) салдо от 1,7 млрд. евро, което надвишава с 9 процента това от предходната година.

Строителната продукция в Европейския съюз е нараснала с 0,4 на сто през последният месец на миналата година, отчетено на месечна основа. В рамките на страните от еврозоната строителната продукция е останала без изменение, показват най-новите първоначални оценки на Евростат. На годишна база – през декември 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г., продукцията на строителния сектор е намаляла с 0,8 на сто в ЕС, както и с 0,1 на сто във валутната зона. В България продукцията на сектор "Строителство" през декември в сравнение с със същия месец на 2023 г. нараства с 2,2 на сто. Средногодишният темп на строителната продукция за цялата 2024 г., отнесен към 2023 г., е отрицателен – съответно 1,3 на сто в ЕС и 0,9 на сто в еврозоната. През декември на месечна база увеличение е регистрирано при сградното строителство в ЕС, както и при гражданското инженерство – с 0,6 и 0,7 на сто, а специализираните строителни дейности са намалели с 0,1 на сто. С най-значителен месечен ръст през декември са били строителните сектори в Полша (5,7 на сто), Чехия (4,6 на сто) и Португалия (3,6 на сто), а с най-голям спад - в България (3,4 на сто), Нидерландия (2 на сто) и Италия (1,7 на сто). На годишна основа през последния месец на 2024 г. в ЕС е намаляло строителството на сгради с 1,3 на сто, също с колкото и при специализираните строителни дейности, а строителството на граждански съоръжения е нараснало с 1,1 на сто. Сред страните от ЕС най-голям годишно повишение на продукцията на сектор "Строителство" са записали Испания (11,2 на сто), Чехия (9,7 на сто) и Словакия (5,8 на сто). На другия край на скалата с най-значителен спад са били Румъния (12,9 на сто), Полша (9,9 на сто) и Австрия (9,3 на сто).

Пътната агенция сключи нов инхаус договор с държавната фирма "Автомагистрали" за 28 млн. лв. за три виадукта на автомагистрала "Хемус". Виадуктите не са ремонтирани от построяването им през 70-те години на миналия век, но ремонтът се оказва "неотложен". Това е претекстът да не е обявена открита процедура, на която да се явят всякакви фирми и да има конкуренция в технически и ценови оферти, а поръчката да е директно възложена на държавната фирма. Договори за общо около 220 млн. лв. отиват при "Автомагистрали" заедно с този за виадуктите.

Най-големият и успешен български разработчик на игри - Haemimont Games, има нов собственик - шведската Paradox Interactive. След близо 30 години работа като независимо гейминг студио, което успя да пробие чрез историческите си стратегии като "Цар" и поредицата Imperium в началото на века, преди да премине към по-разнообразни жанрове, Haemimont Games ще стане част от шведската група. Основателят на Haemimont Games Габриел Добрев ще остане в ролята на студио мениджър, докато изпълнителен директор ще продължи да бъде Бисер Дянков. Haemimont Games работи през дружеството "Хемимонт геймс", което отчита 9.3 млн. лв. приходи за 2023 г. и 1.5 млн. лв. печалба. Към края на 2024 г. в дружеството са наети 58 души, като техният брой през последните 15 години винаги е варирал между 50 и 70 души. Купувачът Paradox Interactive е известно име в гейминг индустрията. За 2024 г. компанията отчита 201 млн. долара приходи и оперативна печалба 66 млн. долара. Paradox Interactive издава и разработва известни игри като поредиците Hearts of Iron, Europa Universalis и Crusader Kings, както и единични успешни заглавия като Stellaris. Двете компании са работили заедно по играта Surviving Mars, която е разработена от българското студио и издадена от шведската компания. Haemimont Games е пионер на видеоигрите в България. Тя е основана през 1997 г. като спиноф на компанията "Хемимонт-Смартком". Още тогава започва разработката на първата игра на компанията, "Цар: Тежестта на короната", която на английски излиза под заглавието Tzar: Burden of the Crown. Третата игра на Haemimont Games например излиза с името "Картаген" в България, но с три различни имена по света: Celtic Kings: The Punic Wars, Nemesis of the Roman Empire и Imperium II. Студиото поема разработката на игрите от серията Tropico, в които героят El Presidente управлява своя диктаторска държава на остров. Haemimont Games разработва третата, четвъртата и петата игра под заглавието Tropico. Петата част на поредицата се сблъсква с куриозна политическа цензура в Тайланд през 2014 г., когато е забранена от военно правителство, взело властта с преврат. През последните десет години Haemimont Games разработват някои от най-популярните си заглавия - Victor Vran (2015), Surviving Mars (2018), Stranded: Alien Dawn (2022). През 2023 г., заедно с издателя THQ Nordic то публикува и продължение на поредицата Jagged Alliance, популярна в края на миналия век.

Основаната в България софтуерна компания Chaos обяви, че е придобила американския разработчик на AI архитектурен софтуер EvolveLAB - дружество, основано през 2015 г. в САЩ, което интегрира генеративен изкуствен интелект в програми за архитектурно моделиране като Vectorworks SketchUp, Revit и т.н. Освен това то предлага и решения за т.нар интелигентна документация и генеративен дизайн. Chaos е най-известна с решението си за фотореалистични визуализации V-Ray, което има технологични награди "Оскар" и "Еми". Тя обаче има и ред други технологии за 3D визуализация, анимация и автоматизиране на процесите в строително-информационното моделиране.

Компанията AIoTCloud (търговско наименование на “Граунд сълюшънс груп” АД) ще получи финансиране от почти 1 млн. евро в рунд, воден от CleverPine Ventures (инвестиционното дружество на CleverPine), и с участието на индивидуалните инвеститори Димитър Димитров и Благой Стоянов, съобщиха от компанията. Финансирането е под формата на участие в капитала на компанията (с предстоящо вписване в Търговския регистър). То ще се използва в развитието на технологичните продукти и в разширение на присъствието на ключови пазари. Компанията цели да затвърди позициите си в региона и да изследва нови възможности в Европа, където търсенето на енергийно ефективни решения продължава да нараства. AIoTCloud създава платформа, която агрегира масиви от данни, подкрепяни от изкуствен интелект, и осигурява пълен контрол върху енергийните ресурси чрез анализ, персонализирани отчети и интуитивен интерфейс. Сред първите клиенти на компанията са производствени предприятия, бизнес сгради, хотели и държавен сграден фонд, ориентирани към устойчиво развитие, които чрез разработеното решение подобряват цялостната си енергийна ефективност, намаляват въглеродни емисии и редуцират оперативни разходи. Според данни на компанията, резултатите, които ползвателите на AIoTCloud постигат, са до 30% намаление на разходи за комунални услуги и въглеродни емисии, както и до 25% оптимизация на оперативни процеси. Основни двигатели в AIoTCloud са Никола Руйчев и Калоян Георгиев (технически директор), заедно с Денис Флоров, Владимир Тодоров, Даниел Радойков и Марко Марков. През 2023 г. Витоша Венчър Партнърс – Фонд I и Shelly Group правят pre-seed инвестиция от 200 000 евро в “Корнер Сълюшънс”, а то се влива в “Граунд сълюшънс груп” в края на 2024 г. CleverPine е водеща българска технологична компания, разработваща продукти с висока добавена стойност за глобални клиенти като Lufthansa Technik. Компанията осигурява задълбочена техническа експертиза и способност за мащабиране успоредно с нарастващите бизнес изисквания. Димитър Димитров е изпълнителен директор на Shelly Group, специализирано в жилищната автоматиция и IoT продукти, едно от най-големите публични дружесдтва в България. Акциите му се търгуват на Българската и Франкфуртската фондови борси. Благой Стоянов е изпълнителен директор на VAS Pro, водеща компания в строителния сектор.

Монтана ще има голям търговски парк със спортен център в северната част на града, изхода към Лом, на булевард „Трети март“. Паркът ще е на площ от 7 779 кв.м и с лице към бул. „Трети март“. Възложител на обекта е „Билдинг Инвест М” ООД. Сградата ще е едноетажна с частичен втори етаж, Г-образна форма. Застроената площ ще е 3 192 кв. М. Площта на магазините варира от 300 до 1 240 квадратни метра. Пред сградата към булеварда и на север към съседните търговски обекти е организирано паркирането. Обособени са 72 паркоместа, като има 4 за хора в неравностойно положение. Сградата ще е със смесена конструкция – монолитно изляти стоманобетонни фундаменти и колони, метални греди и покривни столици. Източник: citybuild.bg

Фармацевтичната компания „Софарма“ АД реализира 7% ръст на продажбите през януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. Продажбите на вътрешния пазар на компанията се увеличават с 6% на годишна база през януари, сочат предварителните оценки. Износът нараства малко по-бързо за същия период – с 8%. За 2024 г. дружеството отчете спад на продажбите заради свития износ. Индивидуалният финансов отчет на „Софарма“ за последното тримесечие на 2024 г. показа спад на неконсолидираната печалба със 17,5 млн. лева, или с близо една трета, до 30,1 млн. лева.

Нетната загуба на Европейската централна банка (ЕЦБ) се е раздула до рекордните 7.944 млрд. евро през миналата година заради по-високите лихвени плащания към националните централни банки. Този негативен резултат е отражение на въздействието на по-високите лихви, които банковите парични стратези увеличиха до рекордно високи равнища в отговор на най-мощния ръст на инфлацията в историята на институцията. В годишния си отчет, публикуван на 20 февруари, ЕЦБ посочва, че има вероятност да продължи да натрупва загуби и през идните години, но те ще са далеч по-ниски отколкото през 2023-а и 2024-а, след което отново ще започне да реализира печалби. През 2023-а ЕЦБ отчете първата си годишна загуба за последните почти две десетилетия в размер на 7.886 млрд. евро, които компенсира до голяма степен като използва рискови провизии (6.62 млрд. евро), а останалите 1.266 млрд. евро прехвърли към 2024-а. Миналогодишният негативен резултат обаче не може да се компенсира, защото рисковите провизии в банковия баланс са занулени. Това ще ограничи следващите плащания към националните централни банки, защото бъдещите печалби първоначално ще се използват за балансиране на загубите. Между 2005-а и 2021-а ЕЦБ е реализирала печалби в размер на 25.3 млрд. евро, като 17.2 млрд. евро от тях е превела на националните банки от еврозоната. Те, от своя страна, плащат части от тези доходи или целия размер на спечеленото на националните правителства, подпомагайки годишните бюджети. Например, германската Бундесбанк е изпратила между 1980-а и 2019-а милиарди евро на германското Министерство на финансите. Тези преводи са пресекнали след последния трансфер от 5.9 млрд. евро през 2019-а, защото рсковите провизии и загубите “изяждат” всичко спечелено от Бундесбанк. Публикваният на 20 февруари отчет на ЕЦБ показва също, че препускащите нагоре цени на златото се увеличили стойността на банковите златни резерви с 10 млрд. евро – до 41 млрд. евро, а валутните резерви са нараснали с 9% – до 60 млрд. евро. В резултат, нетният капитал на централната банка се е повишил с 12% – до 50 млрд. евро, въпреки загубените 7.9 млрд. евро. Загубите на ЕЦБ през 2023-а и 2024-а произтичат основно от мащабните покупки на активи до 2022-а, целящи да стимулират неуверената икономика на еврозоната, флиртуваща с дефлацията. Въпреки че оттогава насам портфейла й от правителствени и корпоративни облигации е олекнал с 18% благодарение на падежите на книжата, в баланса й все още има от тези дългови инструменти на стойност 377 млрд. евро. Те са купени в период на най-ниските в историята лихвени проценти, дългосрочни са и носят нисък лихвен доход. ЕЦБ не е директен купувач на облигациите – те бяха “напазарувани” от националните централни банки по нареждане на европейските централни банкери. Резултатът – задължения за милиарди евро в баланса на ЕЦБ към централните банки на страните от еврозоната, по които Франкфурт трябва да плаща лихви. Размерът на тези преводи скочи когато европейските централни банкери започнаха да повишават лихвените проценти, за да преборят инфлацията.

Делът на американския долар в световната търговия се повиши през януари, като вече представлява над половината от целия международен обменен трафик, изпратен чрез платежната система SWIFT, предаде Блумбърг. Този дял в световен мащаб се е повишил през януари до 50,2% от 49,1% месец по-рано, се казва в съобщение на SWIFT. Това е най-високият процент, откакто консорциумът със седалище в Белгия преразгледа начина, по който събира данните за трансакциите в средата на 2023 г. Като основна резервна валута в света, доларът продължава да представлява огромно количество от трафика на SWIF. През последната приблизително година и половина той е бил средно около 48% от общия брой трансакции в света. Следващата по големина валута, еврото, представлява средно около 23%, следвана от британския паунд със 7,1%. SWIFT се използва от глобалните банки за изпращане на съобщения една към друга, докато се осъществяват валутни сделки. Тя започна да събира данните през 2010 г., но от юли 2023 г. насам те отразяват техническа корекция на начина, по който те се проследяват въз основа на наскоро ревизирани стандарти за търговско отчитане. Разбира се, че далеч не всички трансакции на валутния пазар в обем на общо около 7,5 трлн. долара на ден се изпращат чрез SWIFT, като през 2022 г. платежната система започна да изключва няколко големи руски банки от услугата след нахлуването на Москва в Украйна. Данните обаче хвърлят светлина върху огромните парични потоци, които движат търговията. През последните години се появи нарастваща група от претенденти, които търсят начини да търгуват, без да използват "зелените пари" или финансовите институции на САЩ, отчасти водени от желанието на Русия да развива икономиката си на фона на сериозните западни санкции. Този дебат се съсредоточи главно около блока БРИКС, група от нововъзникващи пазари, включващата Русия, Китай, Бразилия, Индия и Южна Африка, както и някои други присъединили се към нея държави. Сега китайският юан се нарежда на четвърто място по дял от общия трафик на плащания през SWIFT и възлиза на близо 3,8%, което е почти двойно повече в сравнение с преди десетилетие. Делът на южноафриканският ранд пък възлиза на около 0,3% през януари. Валутите на Бразилия и Индия изобщо не са  сред първите 20, сочи докладът на SWIFT. Преди дни президентът на САЩ Доналд Тръмп изостри вниманието си върху ролята на долара на международните пазари, като повтори заплахите за налагане на мита от 100% върху групата БРИКС, ако тя премине към разплащания със собствена валута.

Китай подновява усилията си за привличане на чуждестранни компании, обещавайки повече сътрудничество и представяйки план за действие за облекчаване на ограниченията, след като през миналата година входящите инвестиции намаляха до най-ниското си ниво от над три десетилетия. Министерството на търговията ще посещава чуждестранни предприятия, за да разбере по-добре техните нужди и да намери решения на проблемите им, заяви заместник-министър Лин Дзи. Ако някои проблеми не могат да бъдат разрешени веднага, министерството ще координира действията си с местните власти, за да осигури подходящи последващи действия и разрешаване на проблемите, добави Лин. Планът на Министерството на търговията има за цел да доведе до увеличаване на чуждестранните инвестиции, като обещава да премахне всички ограничения за достъп до пазара в производствения сектор, да осигури еднакво третиране на стоките, произведени от местни и чуждестранни фирми, и да подобри достъпа до кредитиране. Това е най-новата част от продължаващите усилия на централното правителство да обърне спада на инвестициите след пандемията, след подобна инициатива, обявена през 2023 г. Въпреки тези мерки чуждестранните фирми продължават да ограничават новите инвестиции в Китай. Миналата година те насочиха нетни 4,5 млрд. долара към страната, което е най-ниската сума от 1992 г. насам. Като отчетем компаниите, които репатрират печалби от Китай, картината се подобрява донякъде, но все още показва, че желанието на компаниите да отделят капитал за Китай е отслабнало през последните няколко години. Данните за инвестициите в собствен капитал на компаниите показват около 58 млрд. долара нови сделки през миналата година, което е най-ниското ниво от 2004 г. насам. Тези данни включват както притока на капитали, така и реинвестирането на печалбата.