Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 1,087 млрд. евро към края на първото тримесечие на тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Нетният поток на преките вложения бележи спад от 1 на сто спрямо първото тримесечие на миналата 2024 година. За сравнение за периода януари-март миналата година нетният поток на преките инвестиции в страната също е бил положителен и е достигал 1,098 млрд. евро или с 10,9 млн. евро повече спрямо настоящия резултат. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - март 2025 г. са от Нидерландия (190,3 млн. евро), Австрия (127,2 млн. евро) и Гърция (115,2 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към САЩ (132,6 млн. евро) и Швейцария (50,9 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 2,5 млн. евро, при положителен нетен поток от 1,1 млн. евро за януари - март 2024 година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 170,5 млн. евро за януари - март 2025 г. Той е по-голям с 14,6 млн. евро от този за януари - март 2024 г., който е положителен в размер на 156 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 894,1 млн. евро, при положителна стойност от 498,3 млн. евро за януари - март 2024 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 22,6 млн. евро, при положителна стойност от 443,9 млн. евро за януари – март 2024 година. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - март 2025 г. възлиза на 174 млн. евро (0,2 процента от БВП), при 110,3 млн. евро (0,1 процента от БВП) за същия период на предходната година. През март 2025 г. нетният поток е положителен и възлиза на 29,9 млн. евро, при положителна стойност от 56,4 млн. евро за март 2024 година.

Повече от две години българският износ на стоки все още не може да надскочи рекорда от 47.5 млрд. евро, който достигна през 2022 г. През миналата година експортът е за малко над 43 млрд. евро, което е над 41% от брутния вътрешен продукт на страната по пазарни цени. България се нарежда сред топ износителите в ЕС на ориз, консервирани плодове и ядки, инвестиционни монети, дробчета, тютюневи листа. Най-големите продажби зад граница са на рафинирана и нерафинирана мед и изделия, изработени от метала. През 2024 г. износът му възлиза на 4.2 млрд. евро, показват данните на Евростат, като представлява близо 10% от целия експорт на страната и нареждат България в топ 3 в ЕС по продажби на тази стока. Реализираната продукция на мед зад граница нараства значително в сравнение с 3.3 млрд. евро предходната година, като стойността за 2024 г. е рекордна. Аурубис България" е водещ производител в сектора. В количествено изражение износът на метала също достига рекорд, като е над 433 хил. тона. Основната част от продажбите са рафинирана и нерафинирана мед, в по-малка степен също ламарина и листове от мед, както и медни пръти и профили. Над две трети от продажбите са с дестинация Германия, Италия и Турция. На второ място по стойност се нарежда "некласифициран" износ на готови продукти, за крайна употреба, който възлиза на 2.7 млрд. евро и расте с около 57% спрямо 2023 г. Според Евростат, България е изнесла продукция на оръжия и боеприпаси за 2.56 млрд. евро миналата година. Страната е един от големите производители на снаряди в Европа с калибри от времето на Варшавския договор. През 2006 г. България е изнесла оръжия и боеприпаси за над 3 млрд. евро. През 2024 г. България се нарежда на първо място в ЕС по износ на руди и концентрати на благородни метали, различни от сребро и злато, показват данните, като продажбите са за над 736 млн. евро. В химическата промишленост страата е вторият най-голям износител на карбонатни съединения след Германия, като стойността на продажбите е 325 млн. евро. Става въпрос най-вече за динатриев карбонат (сода), който се изнася предимно за Турция, Египет и Саудитска Арабия. България е в топ 3 при продажбите на консервирани плодове и ядки след Испания и Италия, както и на дробове на животни след Белгия и Франция. Реализираната продукция при двете групи е за по 18-19 млн. евро. При слънчогледовите семена България се нарежда на трето място след Румъния и Франция. Трети сме и по износ на инвестиционни монети (незлатни), след Германия и Полша. България се оказва и най-големият износител на нелющен ориз в ЕС - стойността на продажбите е над 16 млн. лв., а доставките са основно към Турция. При основните земеделски продукти, които традиционно са в топ 10 на износа, през миналата година има срив. Продажбите на пшеница са паднали с близо една трета до малко над 1 млрд. евро. С толкова се понижава и износът на слънчоглед и други маслодайни семена, както и на олио. При пшеницата има по-малко продадени количества (малко под 5 млн. тона, при 6.4 през 2023 г.), а цените са по-ниски. При слънчогледа и олиото спадът в количеството приблизително съвпада с този в паричната стойност, т.е. цените почти не играят роля, а става въпрос предимно за по-слаба реколта или загуба на пазар. Предварителните данни на НСИ за продукцията в селското стопанство действително показват близо 20% по-ниско производство на слънчоглед миналата година. Голяма част от пшеницата се реализира в Алжир, Испания и Египет. За слънчогледа пък най-големи пазари са Нидерландия, Германия и САЩ, макар продажбите да не са силно концентрирани. Голяма част от суровото нерафинирано олио отива в Ирак, Южна Африка и Гърция, а продажбите на рафинирано олио са насочени предимно към Гърция, макар по-малки количества да се продават и в други страни. Най-голям пазар за българските стоки традиционно остава Германия, за соято продажбите са нараснали с 8.5% през миналата година.

Проектите за развитие на крайбрежната алея във Варна, анонсирани тази зима от инвеститора “Холдинг Варна”, потъват в съдебни дела. Дружеството е собственик на 118 дка край брега, които държавата му продаде през 2009 г. като инвеститор клас А и срещу ангажимент да изгради обекти за над 73 млн. лв. с 500 нови работни места. По два проекта са образувани дела във Варненския административен съд. На 25 юни ще бъде разгледана жалбата на сдруженията “Варна диша” и “Български алианс за достоен живот” против решение на РИОСВ за преценяване на необходимостта от ОВОС на проект за конгресен център. Съдът образува и второ дело по жалба на “Холдинг Варна” срещу мълчалив отказ на кмета на Варна по искане за одобряване на план за безопасност и здраве и план за управление на строителните отпадъци на проекта за воден център. Преди дни сделката бе внесена в прокуратурата заради изнекъл срок на сертификата на холдинга за инвеститор клас А, не е подновен и прокуратурата следва да установи какви са щетите за държавата, нанесени от неизпълнението на инвестиционните ангажименти и от бездействието на Областната управа и БАИ.

1 юни 2025 г. е датата, от която за трудовите правоотношения е валиден регламентът на Наредбата за вписване в Регистъра на заетостта. С това всички създавани документи, представящи законово регламентирани трудови правоотношения, всички получавани от НАП документи във връзка с тях, както и всякакви други документи касаещи други страни на тези взаимоотношения- молби/заповеди за отпуски, обучения, инструктажи, описи на получени/предадени корпоративни вещи и т.н. е необходимо да бъдат надлежно съхранявани в електронна форма.  В момента са налични много средства за поддръжка на електронни архиви. Но удобният електронен архив не е просто „торба с документи“, в която „с мощни средства“ може да се търсят документи, което не винаги е лесно по формални параметри, включително и по част от съдържанието. Проблемът се решава успешно, ако търсенето се съчетае с процедурна организация на дейността по създаване на документи. Подобно решение се внедрява с малък разход на време, усилия и средства, ако се използва системата Smart DOCMAN на фирма USW Ltd. С нея се решава и един друг много важен проблем- гарантира се, че документ със завършен цикъл на създаване в една система, ще бъде сигурно съхранен в друга система, което е обичайна практика. Smart DOCMAN обединява и двата вида системи, тоест такъв проблем не се решава- той просто не се създава. Това се реализира и поддържа лесно в средата на системата Smart DOCMAN. А за нея е добре да се напомни, че е много-езикова и обслужва работа в различни времеви зони.

Започва строителството на бъдещият ритейл парк Estrea Park (estrea - звезда, исп.) на ул. "Резбарска 7" в столичния квартал "Хаджи Димитър",. Той е първият проект на инвеститорите - белгийският фонд Mitiska REIM, българското дружество за бизнес имоти Park Lane Developments и ЕБВР, които планират да изградят десет ритейл парка под същия бранд (Estrea плюс името на квартала или града) за идните три-пет години. Меморандумът за партньорство между двете дружества беше подписан през март 2023 г. През миналата година към тях като дялов инвеститор се присъедини и Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD). В проектното дружество за парка "Парк лейн Резбарска" сега притежават съответно 49% (за MITISKA), 30% (Park Lane) и 21% (EBRD). Изследване на GfK за района с потенциалните клиенти (т.нар. сatchment area) показва, че в радиус 10 минути с кола от парка живеят 243 000 души в 110 хил. домакинства. Потенциалът на района е открит първо от Kaufland, които купуват половината от терена, чиято втора половина придобиват Mitiska REIM и Park Lane Developments. Земята е почти 25 дка и е купена от "Щрабаг" за 9.2 млн. лева. Ритейл паркът ще е с брутна отдаваема площ от 14 хил. кв.м, което е на границата между среден и голям. Магазините в него ще са 20 и ще има паркинг за 300 автомобила. Очаква се строителството да отнеме 12 месеца и е възложено на Cordeel Bulgaria - компания, специализирана в изграждането на търговски, индустриални и производствени сгради. Планираната инвестиция в ритейл парка е около 20 млн. евро, включвайки земята и лихвите по банкови кредити. Теренът е купен със собствени средства на инвеститорите, а финансираща банка по проекта ще бъде ОББ - част от белгийската KBC Group, чиито голям клиент е Mitiska. Инвестициите на Mitiska REIM са с фокус "удобни" недвижими имоти - многоетажни леки промишлени проекти, складове на самообслужване (self storage), градска логистика и най-вече търговски паркове с ключов наемател (т.нар. anchor) търговска верига за хранителни продукти. В ритейл парка на "Резбарска" ключовият наемател е Lidl. С компанията вече е подписан наемен договор за над 15 години (при стандартни за Estrea Park 10-годишни договори). Следващият ритейл парк Estrea - в столичния квартал "Надежда", също ще е в близост до Kaufland. "Котвата" в него обаче ще е магазин на "Фантастико" от 4 хил. кв.м. Търговската верига го изгражда сама върху терен от 12.6 дка, който купи в ритейл парка, чийто общ терен е 40.7 дка. В процес на проектиране са още два ритейл парка - в София, вероятно в "Овча купел", и във Варна. Най-големият ритейл парк в София сега XOPark Sofia (бивш Jumbo Plaza) на "Тринити кепитъл". В началото на тази година влезе в сила разширението му с нови 17 000 кв.м. Заварено положение са Retail Park Sredetz на "Прайм лизинг" и "Ритейл парк Вазов" на бул. "Владимир Вазов". В Княжево има относително малък ритейл парк (7 хил. кв.м). Открит е и първият етап на Holiday Park "Красно село". Същият инвеститор изгражда и Holiday Park Витоша до Sofia Ring Mall. Той ще е с обща площ 39.7 хил. кв.м, но това включва и бъдещия централен офис на собственика "Видеолукс холдинг". Консултантската компания IPC разработва два проекта - близо до разширението на бул. "Рожен" и "Ритейл парк София Плаза" в жк "Надежда" до Околовръстен път. Напредък има и по мащабния проект за ритейл парк на "Смарт пропърти фънд" - "Чери гардънс" на входа на Панчарево. По данни на C&W Forton за първото тримесечие наемните нива в ритейл парковете достигат до 13 евро на кв.м, което е увеличение от 0.5 евро спрямо предходното тримесечие. За сравнение, средният наем на търговските улици в София е 59 евро за кв.м, а в моловете - 45 евро на кв.м. Доходността остава непроменена на ниво от 7.5% за търговските паркове и за търговските центрове, а процентът на незаетите площи - нисък.

Българският производител Express Service ще достави 10 акумулаторни локомотива на Украинските железници в следващите две години. Договорът е най-големият за фирмата досега и е спечелен в силна международна конкуренция. Спечеленият търг е за доставка на модела ES3000, който според производителя е „най-популярният им модел, добре приет в Европа". От компанията разказват, че контактите с украинската държавна компания са започнали още в първите седмици след началото на войната. Българската компания е била предпочетена пред конкуренти от Германия, Франция и други европейски страни. Решаващо предимство е било наличието на готово техническо решение за специфичната ширина на железопътната линия от 1520 мм, използвана в Украйна. Финансирането на проекта е осигурено от Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD). Първите два локомотива ще бъдат доставени след около два месеца, като българската компания ще проведе и обучение на украински специалисти за поддръжка и ремонт на техниката. Източник: dunavmost.com

След като редица общини са върнали големи имоти на държавата заради невъзможност да реализират на тях различни проекти, правителството прие програма за управление на държавната собственост и вече се разпорежда активно с имоти, които са с "отпаднала необходимост и носят само разходи или към тях има инвестиционен интерес". Така по-малко от три месеца след даряването на имот от 146 декара от община Петрич обратно на държавата, същият е продаден за 307 450 лв на “Йотов и син България” ООД. В проведения търг се е включил само един участник, който е наддал една стъпка от началната цена. Имотът от 146 декара, заедно с втори терен от 41 декара, бяха дарени от общината обратно на държавата на 14 февруари, 2025 г. Те са актувани като държавна собственост на 27 март и са пуснати на търг в средата на април. Дружество “Йотов и син България” ООД работи в областта на военната промишленост и е получавало договори по обществени поръчки на министерство на отбраната през 2018 и 2020 г. Фирмата е собственост на Ивайло и Наталия Йотови, като фамилия Йотови са собственици и на “Бонония истейт” и развиват винопроизводството. Не е ясно с каква цел е закупен имота в Петрич и за какъв тип инвестиция ще се използва.

Една от най-известните български софтуерни компании - "Мусала Софт", се преименува на Avenga. Това е поредна трансформация за дружеството, което беше придобито от инвестиционната група KKCG през 2022 г. и стана част от нейната компания за софтуерни разработки по поръчка Qinshift - но без да губи собствената си корпоративна идентичност. През 2024 г. KKCG придоби германската софтуерна компания Avenga и сега целият бизнес минава именно под нейния бранд. За него ще работят над 6000 професионалисти в Европа, Северна и Южна Америка и Азия. Българските служители на новата обединена компания към месец март са 400. "Мусала Софт" има бизнес с над 70 млн. лева приходи и близо 8 млн. лева печалба само за 2023 г.

Многоетажен паркинг ще се изгражда към УМБАЛ „Еврохоспитал“ на ул.“Коматевско шосе“ в тр. Пловдив. Съоръжението ще е на пет етаж и ще е на разположение на лечебното заведение. По план приблизителната разгъната площ ще е върху 5700-6000 кв.м. Инвестиционното предложение ще се реализира в собствен имот. То е свързано с новострояща се пристройка към съществуващата болница . Докато вървят строителните дейности, на територията на лечебното заведение временно ще бъдат ограничени местата за паркиране.

„Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД придобива 70% дял от капитала на словенската компания Actual I.T. d.d.. Придобиваният дял ще включва 684 720 обикновени акции, притежавани пряко от DBA Group S.p.A. (публична компания, листната на Euronext Growth Milan) - което е 33,56% от капитала, и 743 473 акции, притежавани от DBA d.o.o. (изцяло притежавано от DBA Group S.p.A. дъщерно дружество) - 36,44% от капитала. Останалите 30% от капитала ще продължат да бъдат държани от DBA Group чрез неговото дъщерно дружество DBA d.o.o., Словения. Продажната цена ще бъде определена въз основа на предварително договорена стойност на предприятието от 22,5 млн. евро за 100% от капитала. Дължимата сума ще бъде определена чрез корекция с нетната финансова позиция на дружеството и евентуалното отклонение от договореното стандартно изискване за оборотен капитал на дейността му към края на последния месец преди реалното придобиване на дяла. Изпълнението на сделката е поставено в зависимост от изпълнението на предварителни условия, сред които одобрение от регулаторите по конкуренцията. Ако всички условия бъдат изпълнени, сделката ще приключи до края на 2025 г. Словенското дружество е специализирано в предоставянето на услуги, свързани с ИТ инфраструктура, интегрирането на ERP решения и разработката и внедряването на секторно ориентирани бизнес решения. През миналата година „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ купи хърватското дружество SEDAM IT – доставчик на ИТ, комуникационни и софтуерни решения и услуги. Тази година българската компания вля всички свои операции в Хърватия в тази компания.

"Атоменергоремонт" АД отчита на консолидирана база нетни приходи от продажби на стойност 6,248 милиона лева в края на март, което представлява намаление с 46,35 на сто спрямо същия период на 2024 г., когато са отчетени нетни приходи от продажби в размер на 11,645 милиона лева. Към края на март приходите от продажба на услуги са формирани от извършени ремонтни дейности основно на "АЕЦ Козлодуй" - 69,72 на сто и 30,28 процента са приходи от други клиенти. Дружеството отчита приходи от лихви в размер на 615 000 лева спрямо отчетените към 31 март 2024 г. приходи от лихви в размер на 706 000 лева.

Европейската комисия понижи прогнозите си за растежа на блока през 2025 г. поради ефектите от тарифите, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, пише "Политико". Според годишната пролетна прогноза на Комисията, публикувана в понеделник, се очаква еврозоната да нарасне с едва 0,9%, а ЕС - с 1,1% тази година. Това е значително понижение спрямо предишната прогноза на Комисията от ноември, която предвиждаше темп на растеж от 1,5% в ЕС и 1,3% в еврозоната тази година. Междувременно световната търговия беше нарушена от наложените от Тръмп тарифи на основни партньори като ЕС и Китай.  През април Тръмп намали наполовина тарифите върху повечето вносни стоки от ЕС до 10 процента за 90 дни, временно отсрочване, целящо да създаде пространство за по-широко търговско споразумение. Експерти от ЕС използваха това като базов сценарий за своята прогноза и отбелязаха, че сключването на нови търговски споразумения с други страни би могло да стимулира растежа в Европа. Въпреки нарастващото търговско напрежение, очаква се инфлацията в ЕС да продължи да спада през следващите години. Очаква се и еврозоната да достигне целта за инфлация от 2% на Европейската централна банка през 2025 г. Междувременно през 2026 г. се очаква растежът да се повиши до 1,5% в ЕС и 1,4% в еврозоната.

Европейският съюз отдавна се оплаква от малкия размер на своите банки, но националните правителства на неговите държави-членки отново се оказват основната пречка пред някои от най-амбициозните сделки в региона. Испания обмисля дали да се намеси в поглъщането на Banco Sabadell SA от BBVA SA, докато италианското правителство се опитва да възпрепятства покупката на Banco BPM SpA от UniCredit SpA. В Берлин новата администрация - както и старата преди нея - иска Commerzbank AG да остане независима и германска, а не да бъде закупена от UniCredit. Политическата неприязън заплашва да подкопае най-голямата вълна от сделки в европейското банкиране след финансовата криза преди почти две десетилетия. Докато фирмите в САЩ продължиха да се консолидират оттогава насам, големите банкови сливания в Европа бяха изключително редки, което остави сектора фрагментиран и затруднен да се конкурира с колегите си от Уолстрийт. Банките се опитват да сключат сделки, въпреки че европейските усилия за завършване на единния пазар в региона с пълен банков съюз и съюз на капиталовите пазари са в застой от години. На практика всички предложени поглъщания са вътрешни или на чужди пазари, където придобиващите вече са представени. Мадрид пръв изрази недоволството си, малко след като преди година BBVA отправи непоискана оферта за по-малкия местен конкурент Sabadell, позовавайки се на опасения за конкуренцията. Правителството подкрепя потенциално обединение между Sabadell и друга местна банка, съобщи Bloomberg News. Администрацията на министър-председателя Педро Санчес трябва да реши до края на юни дали да наложи ограничения върху сделката. Германия беше следващата страна, която заяви, че е била изненадана, когато UniCredit е използвала пласирането на държавни акции в Commerzbank през септември, за да закупи значителен дял в кредитора и след това да го разшири чрез деривати. Бившият канцлер Олаф Шолц, който преди това призоваваше за завършване на европейския банков съюз, разкритикува тези действия като „враждебни“. Новото правителство под ръководството на канцлера Фридрих Мерц даде да се разбере миналата седмица, че едва ли ще смекчи тази позиция. Италианското правителство под ръководството на министър-председателя Джорджа Мелони се присъедини към този хор, след като непоисканата оферта на UniCredit за Banco BPM през ноември провали плановете му да използва банката като градивен елемент за нова голяма банкова група в страната. Рим, който критикуваше Берлин за противопоставянето му на поглъщането от страна на Commerzbank, по-късно наложи условия за придобиването на BPM, които накараха UniCredit да обмисли прекратяване на офертата. Анализаторите смятат, че  европейските банки трябва да се консолидират, за да увеличат допълнително рентабилността и изплащането на инвеститорите. Дори след възстановяването на акциите на европейските банки през последните няколко години, когато лихвените проценти се повишиха, пазарните оценки в блока остават по-ниски от тези на конкурентите в САЩ и Азия по отношение на мащаба.  ЕЦБ също така отбеляза потенциалните рискове, които придобиванията на чуждестранни банки могат да породят, като например по-голяма експозиция към други държави. Въпреки че причините правителствата да се противопоставят на различните сделки са различни в отделните случаи, общата тема е, че целта на поглъщането играе важна роля и в родните им юрисдикции. Германското правителство неколкократно изтъкна ролята на Commerzbank във финансирането на националната икономика, докато Испания посочи опасенията си относно условията за кредитиране на малките и средните предприятия. Не всички сделки се сблъскват с правителствена съпротива, особено ако те съответстват на по-широката цел на администрацията. Рим не изрази никакви опасения относно неотдавнашното придобиване на управителя на активи Anima Holding SpA от страна на Banco BPM и дори подкрепя предложеното придобиване на Mediobanca SpA от Banca Monte dei Paschi di Siena SpA. Италия все още е голям акционер в Monte Paschi.

Промишленото производство в Китай е нараснало с по-устойчив от очакваното темп през април. Това свидетелства за определена устойчивост на фона на търговското напрежение с Вашингтон и въпреки постоянните трудности. Промишленото производство на втората по големина световна икономика се е увеличило с 6,1 на сто през април спрямо предходната година, според данните, публикувани от Националната статистическа служба. Този темп надвишава прогнозите за растеж от 5,7 на сто на анкетираните от Блумбърг икономисти, но остава под регистрирания през март скок от 7,7 на сто. Китай и САЩ се споразумяха миналата седмица да намалят за срок от 90 дни взаимните мита, което породи надежди в икономическите среди за трайно намаляване на напрежението. Китай обаче трябва да се бори и с продължаващия застой във вътрешното потребление и дефлационния натиск, които застрашават целта за растеж от около 5 на сто за 2025 година. Властите се опитват също да съживят и сектора на недвижимите имоти, който е в криза от години.