През третото тримесечие на 2024 г. средното ниво на бюджетния дефицит на страните от Европейския съюз е 2,9 на сто от брутния им вътрешен продукт (БВП), показват предварителните данни на Евростат. Ако средната стойност няма промяна, то при България се вижда значително влошаване. Със своите 8,7 на сто тя е "шампион" по дефицит сред страните, за които са представени данни. За сравнение, през Q2 държавните финанси са били "на червено" с 3,5% от БВП. Това означава влошаване на показателя с 5,2% за тримесечие. В челото по бюджетен дефицит са още Румъния (8,6 на сто), Полша (6,7 на сто) и Франция (6,3 на сто). Общо 9 страни нарушават фискалните правила на ЕС, според които бюджетният дефицит не трябва да превишава 3 на сто от БВП. През третото тримесечие на 2024 г. шест страни от ЕС отчитат бюджетен излишък - Ирландия (14,5 на сто от БВП), Кипър (4,9 на сто), Дания (2,7 на сто), Португалия (2,2 на сто), Гърция (2,2 на сто) и Нидерландия (0,1 на сто). Общите държавни приходи на страните от Европейския съюз през третото тримесечие на 2024 г. са възлезли на 46,4 на сто от брутния им вътрешен продукт спрямо 46 на сто през предходния период. Приходите на страните от ЕС са нараснали, коригирани спрямо сезона, с около 42 млрд. евро спрямо второто тримесечие на 2024 година. Общите държавни разходи са нараснали до 49,3 на сто от БВП при 49,2 на сто през предходното тримесечие. Разходите на страните от ЕС са се увеличили, коригирани спрямо сезона, с около 27 млрд. евро в сравнение с второто тримесечие на 2024 година.

През третото тримесечие на 2024 г. депозитите в банковата система на България се увеличиха с 1,8%, като отпуснатите банкови кредити също нараснаха с 1,8%. През периода юли - септември 2024 г. депозитите в банковата система се увеличиха с 2,8 млрд. лв. (с 1,8%) до 155,0 млрд. лв. спрямо предходните три месеца (април - юни). Най-съществено нараснаха депозитите на домакинствата (с 1,7%, или с 1,4 млрд. лв.), като растеж беше отчетен и при депозитите на нефинансовите предприятия (с 2,1%, или с 1,0 млрд. лв.), на кредитни институции (с 5%, или с 550 млн. лв.), както и на други финансови предприятия (с 6,2%, или 221 млн. лв.), докато депозитите на сектор "държавно управление" се понижиха с 10,5% или с 441 млн. лева. В същото време общият размер на банковите брутни кредити и аванси се повишиха с 2,1 млрд. лева (с 1,8%) до 116,3 млрд. лв. в края на септември 2024 г. спрямо предходното тримесечие. Вземанията от кредитни институции през третото тримесечието на миналата година се понижиха с 4,1% (с 416 млн. лв.) до 9,6 млрд. лева, показват данните на БНБ. Банковата система отчете печалба за деветмесечието на 2024 г. в размер на 2,7 млрд. лв., сходна с реализираната за същия период на предходната година.

По данни на земеделското министерство за периода след 2018 г., 222 ферми в България са засегнати от включените в т.нар. категория "А" на опасните болести според европейския регламент. Унищожените животни надхвърлят 5,1 милиона, в това число са включени птици, свине и дребни преживни животни, на които е извършена евтаназия. От африканската чума по свинете (АЧС) са засегнати 76 животновъдни обекта с евтаназирани 146 647 свине за периода. Заразените ферми от птичи грип пък са 105 броя с евтаназирани 5 007 288 птици. Чума по дребните преживни животни от 2018 г. насам е регистрирана в 28 животновъдни обекта с евтаназирани 3776 ДПЖ. Шарка по овцете и козите е влязла за този период в 13 обекта с евтаназирани 2482 ДПЖ. Голяма част от обектите не са възстановили дейност или са се пренасочили към друг тип животновъдство. При свинете са възстановени 57 обекта, засегнати от АЧС. Останалите невъзстановили дейността си обекти са лични стопанства или такива без необходимите мерки за биосигурност. При птиците са възстановени 89 обекта, засегнати от птичи грип, а останалите, които не са продължили работа в бранша, са предимно малки стопанства с ниски мерки за биосигурност. При обектите, засегнати от чумата по овце и кози, до момента трима от стопаните са преминали в направление отглеждане на говеда, а 9 обекта са възстановили дейността си.

Шест болници са реализирали по над 100 млн. приходи от Здравната каса за 2024 г. или общо близо 760 млн. лв, показват данните за заплатените от здравния фонд суми към 31 декември 2024 г. Три от болниците са държавни, а другите три – частни. Държавните болници с над 100 млн. лв. постъпления от НЗОК са пловдивската университетска болница "Свети Георги" (180.2 млн. лв), спешната болница "Пирогов" (133.9 млн. лв.) и варненската университетска болница "Света Марина" (111.4 млн. лв.). Трите частни болници с по над 100 млн. лв. приход от НЗОК за миналата година са столичните "Софиямед" (120.3 млн. лв), "Токуда" (110.3 млн. лв.) и пловдивската "Пълмед" (103 млн. лв.). Две от трите частни болници са от една верига, собственост на бизнесмена Михаил Тиков, а "Токуда" е от групата на "Аджибадем Сити Клиник”. Още две частни болници от веригата "Сърце и Мозък" на групата "Търговска лига" и Военномедицинска акедемия им "дишат във врата", като още в края на 2025 г. може да достигнат приходи от 100 млн. лв. За миналата година "Сърце и мозък"- Плевен е реализирала 91.2 млн. лв. приходи от НЗОК, "Сърце и мозък"-Бургас - 83.6 млн. лв и ВМА – 84.8 млн. лв. Общо деветте болници имат постъпления от над 1 млрд. лв. от НЗОК, което е една четвърт от общия разход на Здравната каса за болнична помощ в размер на 4 млрд. лв. До миналата година само три болници имаха постъпления от НЗОК над 100 млн. лв. - "Света Марина", "Свети Георги" и "Токуда". Концентрацията на толкова голям финансов ресурс само в няколко болници в общо 5 града на страната – София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен за пореден път показва неравномерното разпределение на болничните ресурси. Същите пет области генерират близо 70% от разходите за болнична помощ на НЗОК или над 2.6 от общо 4 млрд лв. На тези места от една страна е съсредоточен пациентският поток и от друга медицинските кадри, като по този начин лечебните заведения в по-слабо финансираните области нямат нито нужния брой специалисти, нито достатъчно пациенти, за да се издържат. Тази тенденция се засилва в последните години на фона на 341 болници, които постоянно се разрастват. С бюджет за болнично лечение под 100 млн. лева за 2024 г. са общо 19 от 28 области на страната.

След телекомуникациите и медиите, собственикът на Vivacom и "Нова телевизия" - United Group, навлиза и в енергетиката като обяви инвестиция от 120 млн. евро в България за изграждането на 3 соларни и една вятърна централа с обща мощност от 124 MW. Новите мощности ще произвеждат 310 000 MWh електроенергия на година към 2027 г. - 160% от нужното за дейността на групата у нас, посочи главният изпълнителен директор на United Group Виктория Боклаг. Вече в експлоатация е ФЕЦ "Могила". Разположена в Старозагорско на територията на индустриален имот на United Group, централата е с пикова мощност от 3MWp. Тя е с над 4600 панела и към нея ще има и 5,5 MWh батерийна инсталация. Изградена е в съседство със сателитен портал, обслужващ голям международен проект. В процес на строителство е ФЕЦ "Бараково" в Югозападна България. Тя е двойно по-мощна - 8 MWp, но също не е на земеделска земя. Най-голямата соларна мощност на United Group е бъдещата ФЕЦ "Грамада" в Северозападна България - с 41 MWp, 59 000 панела, 54 MWh батериен комплекс и възможност да снабди с електроенергия 11 000 домакинства. Още по-мащабен проект (и на практика без аналог у нас) е ВяЕЦ "Кремена" в Североизтночна България. Тя ще е с 15 вятърни турбини с височина от над 125 метра и 162 метра диаметър на ротора. Нейната мощност е 72 MW и ще може да захранва 48 000 домакинства след старта си в началото на 2027 г. Централата ще може да работи над 3300 часа годишно на номинална мощност благодарение на оборудването, което е няколко генерации по-ново в сравнение с останалите вятърни централи у нас. United Group ще инвестира и в електромрежата, с която ще бъдат свързани централите. С помощта на батериите, част от произведеното от ФЕЦ електричество ще се реализира на пазара в моменти на високо търсене.

Точно 15 години след основаването ѝ рекламната агенция NEXT-DC се фокусира върху разрастване на бизнеса си в Европа и САЩ. Тази година компанията започна партньорство с българско-американския софтуерен разработчик LucidLink. Сред най-големите им проекти за новия клиент е изграждането на щанд за представяне на компанията в рамките на технологичното събитие NAB в Лас Вегас през април. Освен рекламната агенция в групата на NEXT-DC влиза още BTL агенцията The Kontakt. През първото тримесечие на годината към тях ще се присъединят още две български компании, специализирани в областта на анимацията и разработването на технологични продукти. Целта на екипа е така да разширят експертизата си и да добавят нови международни клиенти в портфолиото си: "Филип Морис България", Miro, Brown Forman, A1, Wacome, Renault, Dacia, IQOS, Aquapark Nesebar, EO Labs,, 24 Kitchen, WWF, Red Bull, Gallup, Pulmonx, LucidLink. Бизнесът оперира през две дружества с дейност разработка на дигитални решения и маркетинг на преживяванията, или т.нар. experiential маркетинг. За 2023 г. приходите на "Некс Ди Си" нарастват плавно до 4.1 млн. лв. По думите на Петков през 2024 г. агенцията отчита 20% ръст. За миналата година дружеството "Некс криейтив фактори", което седи зад събитийната агенция The Kontakt, отчита 987 хил. лв. приходи. Най-големият международен клиент на NEXT-DC е американската компания за разработка на бизнес софтуер Miro, с която си партнират вече четири години. От началото на 2025 г. агенцията работи с българско-американската LucidLinк, основана от Георги Дочев и Питър Томпсън. Компанията разработва софтуер, който позволява свръхбърза връзка с облачни услуги от различни хора и на различни места, които да могат да работят едновременно върху един и същ файл.

Проф. Надя Миронова встъпва в длъжност като изпълнителен директор на Националния дворец на културата (НДК), като заема мястото на Андрияна Петкова. Проф. Надя Миронова е доктор по социално управление, декан на факултета “Управление и администрация” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), хабилитирана по управление и бизнес комуникации. Досега тя бе член на Съвета на директорите на дружеството.

На 20 януари 2025 г. „МФГ Инвест“ АД е платило част от планираната инвестиция в Eleven Fund III Coöperatief U.A. Вноската е в размер на 100 хил. евро. С това общият размер на инвестираните от публичното дружество до момента средства във фонда нараства до 770 хил. евро. Eleven Fund III e третият фонд на компанията за рисков капитал Eleven Ventures. Фондът е с капитал в размер 60 млн. евро и е регистриран в Нидерландия. Фондът осъществява pre-seed и seed инвестиции в компании от Югоизточна Европа. Към септември 2024 г. инвестициите на фонда са в размер на 32 млн. евро, а компаниите в портфолиото му са 32, сред които Almacena, BeMe AI, Bibe Coffee, Biopix, CoLumbo, FlatAway, Flow, Frisbo, Native Teams и други. „МФГ Инвест“ е LP (limited partner) в Eleven Fund III, като общата заявка за инвестиция е в размер на 1 млн. евро, т.е. остава да се внесат още 230 хил. евро.

Консолидираните продажби на „Стара планина холд“ АД се свиват с 29,89% през 2024 г. спрямо 2023 г. до 254,69 млн. лева, показват предварителните данни на дружеството. Дружеството „М+С Хидравлик“ АД, което е част от групата, отчита приходи в размер на 7,635 млн. лева през декември и 132,726 млн. лева за цялата 2024 г. Междинната неокончателна брутна печалба на компанията за декември възлиза на 448 хил. лева, а за годината – 11,648 млн. лева. Производителят на козметика „Българска роза“ АД-Карлово е реализирал продажби за 576 хил. лева в последния месец на миналата година и 5,332 млн. лева за цялата година. „Елхим Искра“ АД обявява приходи от продажби за декември 2024 година в размер на 1,573 млн. лева и общо приходи от продажби за миналата година в размер на 32,363 млн. лева. Неокончателният финансов резултат на дружеството за миналата година е брутна загуба в размер на 2,949 млн. лева. Предварителните оценки на „Хидравлични елементи и системи“ АД показват, че продажбите през декември са за 3,779 млн. лева, а за цялата 2024 г. – 74,062 млн. лева, което е с близо 14% по-малко в сравнение с 2023 г. Неодитираната неокончателна брутна печалба на дружеството за 2024 година е 4,494 млн. лева.

Съветът на директорите на лизинговата компания „И Ел Джи“ АД е решил дружеството да издаде седма по ред емисия облигации за до 6 млн. лева, която ще бъде пласирана при частно предлагане. Съобщението за решението на ръководството на дружеството, взето на заседание, проведено на 22 януари 2025 г. Емисията ще е от обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми и свободно прехвърляеми корпоративни облигации с номинал 1000 лева всяка. Обезпечението е застраховка „Финансов риск“, сключена с със „ЗД Евроинс“ АД, със 110% покритие на риска от неплащане. Минималният размер на облигационния заем, при който същият ще се счита за сключен, е 4 млн. лева. Максималният размер е 6 млн. лева, като няма да се допуска записване на облигации над максималния размер, посочват от компанията. Облигационният заем се предвижда да е със срок на погасяване 5 години, или 60 месеца. Лихвата е определена на 4%, с лихвени плащания два пъти годишно, или на всеки 6 месеца. Главницата се предвижда да се изплати еднократно заедно с последното лихвено плащане. Емитентът ще има право да упражни кол опция при всяко лихвено плащане, т.е. да погаси предсрочно или частично главницата по облигационния заем. Компанията ще уведомява облигационерите 30 дни предварително за намерението си да упражни кол опция, като плащането задължително трябва да е кратно на 500 хил. лева. Предвижда се новите облигации да бъдат листнати за търговия на Българската фондова борса (БФБ). Мениджър на емисията е ИП „Евро-Финанс“ АД. „И Ел Джи“ е втората компания, която осъществи първично публично предлагане на облигации на пазар beam на БФБ-София в края на юли 2024 г. Дружеството продаде 5 хил. дългови книжа, като набра 5 млн. лева. „И Ел Джи“ АД е с предишно наименование „Евролийз Груп“ АД. Дружеството „Евролийз Груп“, заедно с „Авто Юнион“ АД, беше част от групата на „Еврохолд България“ АД, но двете компании бяха продадени на близката до групата „Астерион България“ АД. В момента "Астерион" държи една трета от капитала, а останалите две трети - дружеството "И Ел Джи Кепитъл" АД с крайни собственици Асен Асенов и Ивайло Петков. „И Ел Джи“ обединява онлайн платформа за лизинг, покупка и наем на употребявани автомобили, онлайн платформа за дългосрочен наем на автомобили, компания за финансов лизинг на автомобили и компания за лизинг на автомобили, която оперира в Северна Македония.

България вече не е страната с най-нисък правителствен дълг като дял от БВП в Европейския съюз, показват данни на Евростат за задлъжнялостта на страните от Общността, които отреждат на страната ни предпоследно място, като с по-малък дял е Естония с ниво на задлъжнялост от 24,0 на сто). През третото тримесечие на 2024 г. съотношението дълг към размер на икономиката у нас е достигнало 24,6 на сто, показват предварителните данни на европейската статистическа служба. Спрямо второто тримесечие на предходната година нивото на задлъжнялост е нараснало с 2,4 процентни пункта. България е страната и с най-голям ръст на нивото на дълга към БВП през третото тримесечие спрямо второто, показват още данните на Евростат. На трето място по най-ниска задлъжнялост в ЕС остава Люксембург (26,6 на сто). След България съотношението дълг към БВП е нараснало през третото тримесечие спрямо периода април-юни най-бързо в Румъния (2 процентни пункта), следвана от Финландия и Франция с нарастване от по 1,4 процентни пункта. Най-значително понижение на правителствения дълг като дял от икономиката са през третото тримесечие на 2024 г. спрямо второто Евростат отчита в Португалия, Словения и Гърция (съответно 3,2 на сто, 2,6 на сто и 1,8 на сто). Страните с най-голямо дългово бреме в ЕС през третото тримесечие са Гърция (158,2 процента), Италия (136,3 процента) и Франция (113,8 процента). В края на третото тримесечие на 2024 г. съотношението брутен държавен дълг към БВП в еврозоната възлиза на 88,2 на сто и остава непроменено в сравнение с края на второто тримесечие на 2024 г. В ЕС съотношението също остава без промяна и е 81,6 на сто. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г., докато съотношението държавен дълг към БВП леко намалява в еврозоната (от 88,4 на сто на 88,2 на сто), в ЕС се наблюдава леко увеличение (от 81,5 на сто на 81,6 на сто).

Три водещи технологични компании обявиха инвестиции за 500 млрд. долара в инвестиции за инфраструктура за изкуствен интелект (ИИ) в САЩ, предаде ДПА. Зад новото партньорство, наречено "Старгейт" (Stargate), застават "ОупънЕйАй" (OpenAI), "Оракъл" (Oracle) и "СофтБанк" (SoftBank). Главният изпълнителен директор на "ОупънЕйАй" Сам Олтман, на "СофтБанк" Масайоши Сон и председателят на "Оракъл" Лари Елисън се появиха в Белия дом, редом до американския президента Доналд Тръмп, за да обявят партньорството, което държавният глава нарече "най-големият проект за ИИ инфраструктура в историята". По думите на Тръмп "Старгейт" ще създаде 100 000 работни места в САЩ. Според "ОупънЕйАй" за начало компаниите ще инвестират в проекта 100 млрд. долара. Изкуственият общ интелект е хипотетична за момента форма на ИИ, която би имала потенциала да изпълни всяка интелектуална задача, която хората могат. В процес на изграждане по проекта са 10 центъра за данни в американския щат Тексас, като са планирани още.

Износът на ориз от Индия остана стабилен през 2024 г. въпреки наложените ограничения от Делхи, тъй като рекордно количество доставки на висококачествен ориз басмати, който не е е обхванат от забраната, компенсираха спада в задграничните продажби на други видове ориз. Стабилният износ на ориз от най-големия износител в света би трябвало да помогне за намаляване на цените на културата в световен мащаб, а на Индия – да намали запасите, които са нараснали до рекордно високо ниво поради голямата реколта. През септември и октомври 2024 г. Индия премахна почти всички ограничения, които беше наложила върху износа на ориз с изключение на сорта басмати през юли и август 2023 г. Износът на ориз от страната през 2024 г. възлиза на 17,8 милиона метрични тона, малко по-малко спрямо 17,86 милиона тона година по-рано, според представителя на индийското правителство. Износът на ориз басмати през 2024 г. е скочил с 16,3 на сто до рекордните 5,7 милиона тона, тъй като Саудитска Арабия, Ирак и Обединените арабски емирства са увеличили покупките въпреки скока в цените. Износът на ориз без басмати е намалял с 6,9 на сто до 12,1 милиона тона, тъй като рекордните цени са принудили Бангладеш, Камерун, Джибути и Гамбия да намалят покупките. Индия обикновено изнася повече ориз, отколкото комбинираните доставки на следващите четирима най-големи износители в света: Тайланд, Виетнам, Пакистан и САЩ. През 2022 г. Индия е изнесла рекордните 22,27 милиона тона ориз, което представлява повече от 40 на сто от общия световен износ на ориз от 55,4 милиона тона.