През първото полугодие на 2025 г. инвестиционните сделки в България възлизат на почти 160 млн. евро, като около 70% от обема е реализиран през второто тримесечие, сочат данни на консултантската компания Colliers. С най-голям дял в инвестициите са офисните площи – 70%, следвани от индустриални и логистични площи с 28% и търговски площи с 1%. Местните инвеститори продължават да увеличават своето участие на пазара, като през първото полугодие на 2025 г. те стоят зад 47% от обема на сделките, а чуждестранните – зад 53%. От всички трансакции 57% са с активи за собствено ползване, докато 43% са с имоти, генериращи доход. Нивата на възвръщаемост остават стабилни – 7,75% за офисни и търговски площи и 7,50% за индустриални и логистични площи. Към края на първото полугодие общият обем на офисите клас А и Б за спекулативно отдаване в София възлиза на почти 2,5 млн. кв. м, което представлява минимално увеличение от 10 хил. кв.м спрямо същия период на 2024 г. Три нови сгради с обща площ от 30 500 кв.м са получили разрешение за ползване, но част от съществуващите обекти са преквалифицирани от клас Б в С и вече не се включват в статистиката на Colliers. Брутно усвоените площи за първото полугодие надхвърлят 88 400 кв.м, а нетните – 39 300 кв.м, което е ръст спрямо 75 200 кв.м и 32 500 кв.м за същия период на 2024 г. Основен двигател на търсенето остава ИТ секторът с 34% от усвоените площи, следван от компании във финансовите услуги (14%) и професионалните услуги (7%). Най-голям дял от наемите (37%) се дължи на подновяване на договори, 32% – на релокации предимно от клас Б към клас А, 17% – на разширения, а 14% – на нови за пазара компании. Делът на незаетите офиси леко нараства до 13,2% за клас А и 14,3% за клас Б, като 40% от тези площи са концентрирани в 10 проекта. Офертните наемни нива остават стабилни – между 14 и 17 евро на кв.м на месец за клас А и между 9 и 11 евро на кв.м на месец за клас Б, без ДДС. В строеж са 271 500 кв.м съвременни офисни площи, основно клас А.

България е на второ място сред съседните на Турция страни по размер на осъществения внос на турски стоки от началото на годината, изпреварвана единствено от Ирак, съобщава турският сайт А пара, позовавайки се на данни на турското министерство на търговията. Износът на Турция към съседните ѝ страни е нараснал с 4 процента през периода януари-юли в сравнение със същия период на миналата година, достигайки близо 15,6 милиарда долара. Най-големият вносител на стоки от Турция е Ирак с около 5,7 милиарда долара. Втора е България с 2,6 млрд. долара, следват Гърция с 2,1 млрд. долара и Грузия с 1,4 млрд. долара. Най-голямо годишно увеличение на износа през разглеждания период Турция отчита при Сирия - с 49,3 процента, Гърция - 11,5 процента и Азербайджан - 9,5 процента.

За първите шест месеца на годината нетните приходи от продажби на държавния оръжеен производител "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) - гр. Сопот са 503.9 млн. лв., което е с 33.5% повече спрямо отчетените 377.5 млн. лв. за същия период на 2024 г. А очакванията са до края на 2025 г. да бъдат изпълнени договори и поръчки за още около 500 млн. лв., с което сопотският завод ще достигне оборот от около 1 млрд. лв. и ще надмине рекордните 976.8 млн. лв., постигнати за цялата 2024 г. За 2023 г. оборотът също беше рекорден - над 900 млн. лв. Растящото производство е свързано и с повишаване на разходите за суровини и материали, като темпът изпреварва леко този на увеличаването на приходите. В резултат към края на юни печалбата на компанията намалява спрямо година по-рано - съответно 104.6 млн. лв. и 116.6 млн. лв. за полугодието на 2025 г. и 2024 г. Заетите във ВМЗ също продължават да се увеличават - според отчета към второто тримесечие на 2025 г. средният им брой е 4908 души (4578 души година по-рано). Сопотският завод произвежда различни боеприпаси, снаряди и ракети от съветски тип, които се използват във войната в Украйна. Според анализа на продажбите най-силно остава търсенето на артилерийски боеприпаси, които формират над 43% от продажбите. Следват гранатохвъргачките, които носят 18% от приходите. За да се отговори на нарасналото търсене на специална продукция на пазара, компанията работи за увеличаване на капацитета си с въвеждането на нови технологии и производствени линии. В тази връзка ВМЗ продължава да продължава да инвестира в изграждането на нови сгради и реновирането на съществуващи, както и в закупуване на машини, оборудване и съоръжения. Към края на юни в процес на изграждане или въвеждане в експлоатация са активи за 26.6 млн. лв. Преди дни стана ясно, че България планира да изгради не един, а два военни завода с германския отбранителен гигант Rheinmetall - като смесеното дружество ще е именно с ВМЗ. Планът е новите мощности да произвеждат експлозиви и 155-милиметрови снаряди, като се предвижда българското участие да бъде финансирано с до 960 млн. евро заем по новия европейски механизъм за кредитиране на отбранителните способности, наречен SAFE.

Малки и средни предприятия могат да получат между 150 000 и 850 000 лв. безвъзмездна помощ за дигитална трансформация чрез ERP системи, BI платформи, автоматизация и киберсигурност.  Стартира кандидатстването по процедурата „Въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0“ към програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП). Balkan Services предоставя консултации и техническа експертиза в областта на бизнес софтуера, както и съдействие при избор на партньор за подготовка на проектната документация, кандидатстване и отчитане по програмата.

Най-големият оператор на болници в Турция – Acibadem, се е съгласил да купи 80% дял в Bayindir Hospitals от Is Bankasi за 55 милиона долара, съобщи председателят на Acibadem Мехмет Али Айдънлар. Сделката, която обхваща 3 болници Bayindir, хвърля яснота върху общата стойност на компанията, която е около 80 милиона долара. С тази покупка броят на болниците в Търция, управлявани от Acibadem става 29. Is Bankasi запазва 20% дял и ще продължи да участва активно в управлението чрез място в борда на Bayindir. Bayindir Healthcare Group започва дейността си през 1992 г. и има медицински обекти в Анкара, Истанбул, Измир, Бурса, Кайсери и Анталия, включително 7 болници, както и дентални клиники. Основана през 1991 г. с първата си болница в Истанбул - Acibadem се превръща през годините в лидер на частната здравна помощ в Турция. Основният пакет от акциите на компанията се държат от малайзийската компания IHH Healthcare Berhad, една от най-големите групи в Азия, която се занимава със здравеопазване. Близо 25 000 души персонал работят за компанията, сред които приблизително 3 800 лекари и 5 000 медицински сестри. Мрежата включва дейности и извън Турция – в България, Северна Македония, Нидерландия, Сърбия и други. Компанията стъпва на българския пазар чрез придобиването на Tokuda Group, както и чрез сливане с City Clinic, в две отделни сделки на обща стойност около 76 милиона евро през 2016 година, според Business Times. В подаден документ до Сингапурската фондова борса, IHH съобщава, че нейното дъщерно дружество, в което тогава притежава 59.6% – Acibadem Saglik Hizmetleri Ve Tic AS, е сключило сделка за придобиване на 100% от издадения и непогасен акционерен капитал на Tokushukai-Sofia EOOD и нейните дъщерни дружества (Tokuda Group) за 65 милиона евро. City Clinic по тази информация е придобита за около 11 милиона евро. Tokuda Group по онова време е най-големият частен доставчик на здравни услуги по приходи в София, България. Тя оперира болница, амбулаторен медицински център, клинично-изследователски център по международни стандарти, аптека и хоспис, всички разположени в София. Придобиването е одобрено от Българската комисия по защита на конкуренцията на 27 май 2016 г.

Германският производител на системи за кофраж и скеле PERI отбеляза четвърт век от стъпването си на българския пазар. PERI България е част от глобалната група PERI – световен лидер в производството и доставката на кофражни и скеле системи, строителни компоненти и инженерни услуги. За четвърт век на българския пазар компанията е подкрепила стотици мащабни проекти във всеки сегмент от строителството, като поставя силен акцент върху иновациите, безопасността и устойчивото развитие на сектора.

От тази година започва рутинното производство в новия таблетен цех на "Тева България" в Дупница. В България "Тева" е най-големият работодател във фармацевтичната индустрия с близо 1700 служители в двата производствени завода в Дупница и в Троян, търговска организация и редица глобални корпоративни функции в областта на ИТ, логистика, контрол на качеството и др, базирани в София. Продуктите, произведени в България, се реализират на многобройни международни пазари, включително и САЩ. Предприятието е част от "Тева Фармасютикълс" - глобална компания, световен лидер в генеричните лекарства със силно иновативно портфолио. Предприятието е и един от най-големите работодатели в Дупница и региона, а заводът е със 70-годишна история. Там работят около 900 служители от Благоевград, Кюстендил, дори и от София.

Компанията за соларни системи „АмонРа Енерджи“ АД (АmonRa Energy) откри първия си шоурум в София и обяви навлизането си в нови бизнес сегменти. Предлаганите конструкции са българско производство и се изработват в сертифицирано предприятие в Драгоман по дизайн на АmonRa. Предприятието има сертификат по БДС ЕN ISO за управление на качеството. АmonRa Energy обяви четири нови инициативи: –Термопомпи и климатици – компанията вече внася това оборудване. –Гумени уплътнения – предприятието в Драгоман произвежда вече и уплътнения за соларни панели, които предпазват от протичане на сняг и дъжд. –Безплатни визуализации – от есента компанията ще предлага изработени със софтуер визуализации за покривни соларни системи, които ще помагат при избора на подходящи панели според вида и изложението на покрива. –„Училище за солари“ – образователна програма за обучение на инсталатори и проектанти за правилен монтаж на соларни панели, инвертори и батерии. Първото издание ще се проведе на 4-6 септември във Варна. АmonRa Energy АД има търговски представителства в България, Румъния, Сърбия, Северна Македония и Гърция. Фирмата предлага продукти от световни BloombergNEF Tier 1 производители за всички сегменти – от фотоволтаични системи за собствено потребление до централи за продажба на енергия.

Гръцките власти обмислят да въведат данък върху имотите, които не се отдават под наем, за да се намали ефектът от жилищната криза. Гърция се задъхва под тежестта на жилищната криза, коментират експерти в медиите. Досега мерките, въведени от правителството за увеличаване на предлагането на жилища, не дадоха желания резултат, посочват проучвания сред младите гърци. Правителството подготвя нов данък, който ще се плаща от хората, които държат жилищата си празни, съобщават финансови експерти. Те смятат, че в този случай собствениците ще бъдат принудени или да продадат имота си, или да го отдадат под наем. Новият данък ще бъде допълнение към данъка върху недвижимия имот. Все по-непосилно за родителите стана наемането на квартира за студенти, като в Атина, поради ниското предлагане, наемът се е увеличил със 147% в последните години. Правителството финансира част от разходите за ремонт на жилище, но при условие че след това поне три години ще се отдаде под наем. Брокери съобщават, че много от собствениците нямат дори първоначални средства, за да започнат ремонт, а и не желаят да продават апартаментите си.

Бюджетният дефицит на САЩ се увеличи с почти 20% през юли, достигайки 291 милиарда долара, въпреки че приходите от митата, свързани с политиката на президента Доналд Тръмп, са се повишили с 21 милиарда долара. Това показват данни на Министерството на финансите, според които разходите растат по-бързо от приходите. През юли дефицитът е нараснал с 19% или с 47 милиарда долара в сравнение със същия месец на 2024 г. Приходите за седмия месец на настоящата година са нараснали с 2% (с 8 млрд. долара) до 338 млрд. долара, докато разходите са скочили с 10% (с 56 млрд. долара) до 630 млрд. долара, което е рекордно висок резултат за месеца. Брутните митнически постъпления през юли са нараснали до около 28 милиарда долара от около 8 милиарда долара година по-рано поради по-високите митнически ставки, наложени от Тръмп, заяви служител на финансово министерство. През първите 10 месеца от фискалната година Министерството на финансите отчете бюджетен дефицит от 1,629 трилиона долара, което представлява увеличение с 7% или 112 милиарда долара спрямо същия период на предходната година. Приходите са нараснали с 6%, или с 262 милиарда долара, достигайки рекордните 4,347 трилиона долара за този 10-месечен период. В същото време разходите са се увеличили със 7%, или с 374 милиарда долара, достигайки рекордни 5,975 трилиона долара от началото на финансовата година през октомври 2024 г.

Решение на най-висшия съд на Китай направи невъзможно работниците и техните работодатели да се откажат от вноски за социално осигуряване, което предизвика по-широка дискусия относно неравенствата в системата за социално подпомагане. Решението на Върховния народен съд забранява неформалните споразумения между компаниите и техните служители за отказ от задължителните плащания за социално осигуряване от 1 септември. Ако бъдат приложени, правилата са особено заплашителни за малките и средните предприятия, според Societe Generale SA, която изчислява, че те биха могли да увеличат разходите за работниците и работодателите с около 1% от брутния вътрешен продукт. Тревога обхвана социалните медии в отговор на решението от 1 август, като се разпространиха опасения от съкращения и фалити на бизнеса, ако решението допълнително постави в неравностойно положение малките компании и работниците, които вече се борят да свържат двата края. Начинът, по който Китай управлява своята система за социално подпомагане, е ключов за възстановяване на доверието на домакинствата след срива на цените на имотите, докато властите се насочват към изграждането на икономика, основана на потреблението. Правителството обеща да засили мрежата за социална сигурност, за да подобри способността на хората да харчат повече и да спестяват по-малко, като разходите за социални нужди през първата половина на годината достигнаха най-високото си ниво от почти две десетилетия. Затягането на задължителните осигурителни вноски, които досега не се прилагаха стриктно, до голяма степен е в съответствие с целите за предлагане на повече социална подкрепа, като същевременно се попълват пенсионните фондове, тъй като плащанията се увеличават с нарастването на пенсионерите. Съдът представи решението си като защитаващо правата на работниците и не призна изрично рисковете. Решението „ефективно защитава основните права на гражданите, като правото на социално осигуряване, разпределя рисковете, свързани със заетостта, за работодателите и активно се занимава с проблема със застаряващото население“, се казва в него. Повече от 20 милиона работници ще се пенсионират всяка година през следващото десетилетие, а рекордно ниската раждаемост означава, че по-малко хора навлизат в работната сила, за да правят вноски за поддържане на пенсионните обезщетения. Много работници изразиха желанието си да получават по-високи заплати, а не несигурна пенсия в бъдеще. Проучване от 2019 г. на Китайската академия за социални науки прогнозира, че основният държавен пенсионен фонд, който работи по модел на разходно плащане, ще изчерпи парите си до 2035 г. Правителството в Пекин обаче все още може да извършва пенсионни плащания, използвайки държавни средства. Китай е изградил най-голямата мрежа за социално осигуряване в света, обхващаща над 1 милиард души, докато икономиката се е отдалечила от централното планиране, където работниците са се радвали на социални помощи от люлката до гроба, предоставяни от държавните работодатели. Но системата, която се е появила, е довела до огромни неравенства. Въпреки липсата на официална статистика, някои анализатори смятат, че служителите в държавния сектор получават пенсионни плащания, които са около два пъти по-високи от тези на техните колеги, работещи в частния сектор. Неравенството е широко разпространено и другаде, като средната месечна пенсия за работещите в частни предприятия достига 3162 юана (440 долара) през 2023 г., което е много по-високо от 214 юана за жителите на селските райони и безработните градски жители. Нарастването на икономиката на почасова заетост представлява допълнително предизвикателство за системата, тъй като много гъвкави работници са изключени от нея. Въздействието на регулациите може да бъде широко разпространено, като се има предвид колко често срещани са неформалните споразумения между работниците и работодателите. Проучване на повече от 6000 фирми миналата година установи, че само 28% са „напълно спазвали“ изискванията за социално осигуряване, според Zhonghe Group. Финансовата тежест върху компаниите обяснява мотивацията им да се откажат от вноските на работодателя. След като вратичката бъде запушена, някои хора твърдят, че новите правила ще унищожат компаниите, които се борят да останат конкурентоспособни и оцеляват само с ниски разходи. Ако законите за социално осигуряване се прилагат стриктно, това несъмнено ще увеличи разходите за работодателите, които са избягвали да правят вноски в миналото, което вероятно ще доведе до съкращения на работни места или намаляване на заплатите, за да се сведе до минимум въздействието върху приходите им.