В България през първото полугодие на 2026 г. са регистрирани общо 25 957 нови леки автомобила, което представлява увеличение от 7,9 процента спрямо същия период на 2025 г., показват данните на Европейската асоциация на автомобилните производители. Най-силен ръст е отчетен при изцяло електрическите автомобили, чиито регистрации почти са се удвоили до 2 029 автомобила, или 95,8 процента повече на годишна база. Значително увеличение има и при хибридните автомобили, чиито регистрации нарастват със 105 процента до 1 607, както и при plug-in хибридите, които се увеличават със 75,8 процента до 480 автомобила. Регистрациите на бензинови автомобили намаляват с 3 процента до 17 808, докато при дизеловите автомобили е отчетен ръст от 11,6 процента до 4 004 регистрации. Автомобилите с други видове задвижване са 29, което е увеличение с 45 процента спрямо първата половина на миналата година. Само през юни в България са регистрирани 5 457 нови леки автомобила, с 18,6 процента повече в сравнение със същия месец на 2025 г. През месеца регистрациите на изцяло електрически автомобили са нараснали със 135,5 процента до 478, на плъгин хибридите – със 124,6 процента до 128, а на хибридните автомобили – със 114,3 процента до 345. Регистрациите на бензинови автомобили са се увеличили с 3,3 процента до 3 613, а на дизеловите – с 31 процента до 888 автомобила.

Допреди три десетилетия България бе сред лидерите в производството на чесън в Европа. По нивите у нас ежегодно се прибираха десетки хиляди тонове от ароматната култура, а районите на Петрич и Сандански, Първомай, Пазарджишко, Пловдивско, Хасковско, Добруджа и части от Северозападна България, предлагат най-добри почвено-климатични условия за културата.отглеждането ѝ беше традиционен поминък. Днес картината е коренно различна. Производството се е сринало до символични количества, а по-голямата част от чесъна на българската трапеза идва от чужбина. През 1995 г. България произвежда рекордните 34 100 тона чесън. През 2024 г. реколтата вече е едва 780 тона – спад с близо 98%. Това нарежда страната ни едва на 86-о място сред световните производители. Днес България вече внася значително повече чесън, отколкото произвежда. През 2024 г. страната е внесла над 1,56 млн. килограма пресен чесън, като основните доставчици са Албания, Турция, Китай, Египет, Гърция и Испания. Днес Китай произвежда над 21,6 милиона тона чесън годишно, което представлява приблизително 73% от световното производство. Страната е и безспорен лидер в международната търговия, като контролира огромна част от световния износ. Индия е вторият по големина производител в света, но по-голямата част от реколтата остава за вътрешния пазар. Египет се превръща в един от най-бързо развиващите се износители благодарение на по-ранната реколта и близостта до Европа. Испания остава безспорният лидер в Европейския съюз и е символ на висококачествения чесън, макар продукцията ѝ да е значително по-скъпа от китайската. Аржентина използва предимството на различния сезон и снабдява световния пазар, когато в Северното полукълбо няма прясна реколта. В последните години все по-активно присъствие имат и Турция, както и някои страни от Централна Азия, които се опитват да спечелят част от европейския пазар.

Столична община подписа концесионния договор за изграждането и управлението на обществена велосипедна система „София Байкс“. До шест месеца в София ще бъдат изградени 33 станции с близо 400 велосипеда за обществено ползване, а първите 30 минути от всяко пътуване ще бъдат безплатни.Велосипедите ще бъдат оборудвани с GPS устройства за проследяване и смартзаключващи механизми, а потребителите ще могат лесно да наемат и връщат велосипед чрез мобилно приложение, което ще показва в реално време наличните велосипеди на всяка станция. Концесионерът поема изцяло инвестиционния, оперативния и пазарния риск, а общината запазва собствеността върху публичната инфраструктура, упражнява контрол върху изпълнението на договора и получава ежегодно концесионно възнаграждение. По силата на договора концесионерът ще инвестира над 1.38 млн. евро с ДДС за изграждането и въвеждането в експлоатация на системата. За осемгодишния срок на концесията Столичната община ще получи 840 хил. евро с ДДС концесионни плащания, които след втората година ще се индексират ежегодно съобразно инфлацията. Освен това общината ще разполага безвъзмездно с 5% от рекламните площи на съоръженията за свои социални, културни, образователни и спортни кампании. Подписването на договора слага край на продължило години административно забавяне и е в изпълнение на решение на Столичния общински съвет. Процедурата за концесията започва през 2015 г., а през 2020 г. Столичният общински съвет определя за концесионер „София Байкс“ АД. Концесионният договор е със срок от осем години. Изграждането на системата трябва да приключи до шест месеца след влизането му в сила, като първите велостоянки и велосипеди се очаква да бъдат на разположение на жителите и гостите на София в началото на 2027 г.

"България Сат“ (BulgariaSat) и „Делтаком Електроникс“ обявиха съвместен проект за разработване на първата българска система за защитени сателитни комуникации. Ключов елемент от инициативата е производството на електронно управляеми сателитни терминали с фазирани антенни решетки, като първите работещи образци се планира да бъдат готови до средата на 2027 г. Системата е проектирана да работи с първия български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1. Тя е предназначена да осигурява надеждна и защитена свързаност за държавни институции, оператори на критична инфраструктура, служби за сигурност и други организации, за които непрекъсваемостта на комуникациите е от съществено значение. Концепцията на проекта обединява собствен сателитен капацитет, потребителски терминали, наземна инфраструктура и мрежово управление. Целта е създаването на интегрирана комуникационна платформа, която да предоставя услуги от край до край, изцяло базирани на българска космическа и индустриална инфраструктура. Това включва и перспективи за производство на високотехнологично оборудване в България. Решението е оптимизирано за интеграция с BulgariaSat-1, който осигурява покритие над Европа, Балканите, Черноморския регион, Близкия изток и Северна Африка.

Преди малко повече от година българският фонд за дялови инвестиции BlackPeak Capital вложи в сръбската верига за т.нар. спешълти (специално) кафе Kafeterija 5 млн. евро. Сега с помощта на фонда сръбската компания прави първото си придобиване в България и влиза като мажоритарен акционер във веригата Eddy's. Сделката включва девет от 12-те обекта на местната верига, като извън обхвата ѝ остава кетъринг бизнесът на Eddy's. А плановете са още до края на тази година да бъдат отворени пет нови заведения. В новото партньорство Kafeterija влиза с дял от 70%, а създателите на веригата запазват 30% участие. Историята на Eddy's започва през 2013 г. на ул. "Нишава" в столичния квартал "Стрелбище", където е отворена първата пекарна, като още в самото начало фокусът е върху прясно приготвената храна и качественото кафе. Постепенно дейността се разраства, увеличава се и броят на бизнес клиентите, а към локациите се добавят например "Бизнес парк София" и Sofia Airport Center. До ковид пандемията броят на заведенията вече е седем, а след нея веригата стъпва и на столичното летище след покана от новия концесионер. Преди две години започва партньорство и с "Фантастико", в рамките на което вече са отворени четири обекта - три в София и един в Пловдив. Сега плановете включват допълнителна експанзия, като очакванията са през септември да заработят три нови заведения, а до края на годината - още две. Сред новите локации ще е и Банско. А по линия на партньорството с "Фантастико" веригата ще присъства и в изграждащите се супермаркети на ул. "Охридско езеро" и на бул. "Цариградско шосе". Така амбицията е към 2027 г. годишният оборот на новорегистрираното дружество "Едис Кафетерия" да достигне около 10 млн. евро. За сравнение, според последния публикуван финансов отчет през 2024 г. приходите на дружеството "Едис кетъринг", в което до момента е основната част от бизнеса, са 10.7 млн. лв. - но в тях, както подсказва и наименованието, се включва и дейността по доставки за бизнес клиенти, която сега остава извън обхвата на сделката. В новото дружество "Едис Кафетерия" сръбската Kafeterija държи 70% от акциите (през дъщерното "Кафетерия България"), а останалите 30% са разпределени поравно между съоснователите на Eddy's Едгар Егиазарян и Мария Михайлова, която към момента е собственик и управител на "Едис кетъринг". От създаването си през 2014 г. Kafeterija се позиционира в спешълти сегмента и с годините се превръща в местен лидер в него на родния си пазар. До инвестицията на BlackPeak през 2025 г. веригата има 50 заведения в Сърбия и 5 в Черна гора, както и собствена пекарна за кафе в Белград, а оттогава са отворени още 17 нови обекта. Растежът е подкрепен и от няколко придобивания в Сърбия. А целта е в следващите години веригата да достигне 120 обекта в региона и годишен оборот от порядъка на 70 млн. евро. Самата инвестиция на българския фонд също се увеличава, като към първоначалните 5 млн. евро впоследствие са добавени още 4 млн. евро.

Фонд мениджър на финансовите инструменти в България (Фонд на фондовете – ФнФ) избра посредници за управление на финансов инструмент “Фонд за градско развитие” (ФГР). Финансовият инструмент ФГР се финансира със средства от Програма “Развитие на регионите” 2021-2027 г. (ПРР) и от Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г. (ПКИП). Общият публичен ресурс възлиза на 262,5 млн. евро. Очаква се посредниците да привлекат и частно финансиране, с което сумата да достигне 400 млн. евро. ФГР е структуриран под формата на три фонда – два за Северна България (ФГР Север 1 и ФГР Север 2) и един за Южна България (ФГР Юг). Избраните посредници за изпълнението на фондовете са: ФГР Север 1 и ФТР Юг – ДЗЗД “Фонд за устойчиви градове” с участници в обединението: Обединена българска банка (ОББ) АД; Фонд ФЛАГ ЕАД; Фонд за устойчиво градско развитие ЕАД и Българска консултантска организация ЕООД; ФГР Север 2 – Консорциум “Фонд за зелено и умно градско развитие” с участници: УниКредит Булбанк АД и Норд Уест Дивелъпмънт ЕООД. Фокусът на ФГР е върху публични и частни проекти за насърчаване на икономическата активност, устойчивата градска мобилност, подобряване и развитие на здравните и социалните услуги, образованието, културата, спорта и туризма, енергийната ефективност на сгради, мерки за зелена градска среда и др. Дългосрочното заемно финансиране е до края на 2029 г. Това е първият инструмент, който комбинира предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по ПРР със заемно финансиране. Средствата по ПКИП са за инвестиции на малки и средни предприятия (МСП) и дружества със средна пазарна капитализация (mid-caps) в рамките на индустриални паркове (нови и съществуващи) и във функционална близост до тях.

"Смарт Солар Технолоджис" изготвя архитектурен проект за новия си завод в Стара Загора. Заводът в Стара Загора ще се строи на 2 етапа - завод за производство на панели и завод за производство на соларни клетки като строителството е върху близо 124 дка. Инвестицията от 240 милиона лева за изграждането на високотехнологичен завод за соларни панели и клетки е призната за Приоритетен инвестиционен проект, който е подкрепен с директна държавна помощ от близо 62 милиона лева по Закона за насърчаване на инвестициите. С този проект компанията ще разкрие над 800 нови работни места в Стара Загора и ще се позиционира като основен износител за европейските пазари. „Смарт Енерджи“ е на пазара от 2009 г. През годините компанията се утвърди като един от най-големите производители на соларни панели и клетки. Голяма част от проектите, които реализира, са изпълнени от нея. Тя разполага със собствена механизация и екипи, които работят в Европа и Турция. Компанията е специализирана, както в изграждането на соларни паркове, така и в производството на соларни панели. Сферите на дейност на групата са свързани с изпълнение на EPC проекти (проекти, които обхващат всички фази на изграждането от инженеринга, през доставките и строителството), изграждане и поддръжка на соларни паркове, продажба на фотоволтаични компоненти и продажба на електроенергия. Групата притежава и 10 собствени соларни парка в България с обща инсталирана мощност от близо 24 мегаватпика (MWp). Инвестицията в Стара Загора се прави от холдинговата структура в Турция – „Смарт Гюнеш Технолоджис“. Компанията, която ще оперира в България тази инвестиция, е „Смарт Солар Технолоджис“ АД. На този етап компанията има три производствени бази в Турция и една в Китай. Базата в Стара Загора ще бъде първата в Европа. Източник: divident.eu

Пловдивският производител на месни и млечни продукти „Димитър Маджаров“ е продал над 100 тона колбаси в търговската мрежа на Kaufland за 2025 г. Данните на ритейлъра със 71 хипермаркета в 35 града у нас показват, че българските потребители продължават да ценят традиционните месни деликатеси както за празничната трапеза, така и в ежедневието си. При витрините с обслужване Kaufland е реализирала близо 340 тона луканки и сходни артикули като суджуци и бабек от различни производители през 2025 г. Близо 40 тона от тях са продукти на „Димитър Маджаров“, което се равнява на почти 12% от общия обем в категорията. През 2025 г. клиентите на Kaufland са закупили над 4.6 млн. броя луканки и сходни продукти, от които над 2.5 млн. броя са само луканки. В този сегмент продуктите на „Димитър Маджаров“ достигат над 32 хил. броя, като луканките са над 16 хил. броя от тях. Семейната компания започва развитието си през 1991 г. с търговия на хранителни продукти. През 1994 г. стартира собствено производство на месни продукти, основно наденици, кренвирши и трайни колбаси. Четири години по-късно поставя началото и на млечното производство, като на пазара излизат сирене и кашкавал под марката. Производителят притежава международния стандарт IFS Food, а част от емблематичните му месни деликатеси са регистрирани като храни с традиционно специфичен характер. Сътрудничеството между „Димитър Маджаров“ и Kaufland датира от 20 години и продължава да се развива успешно.

„Вистамар“ ООД – Бургас е специализирана в търговията и сервизното обслужване на аварийно-спасително морско и противопожарно оборудване. Основана през 1995 г., днес фирмата разполага със сервизни бази и магазини в Бургас и Варна, лаборатория за инспекция и онлайн магазин. Тя е оторизирана от най-големите и стриктни корабни регистри в света, между които Lloyd’s Register, Bureau Veritas, DNV, както и от глобални производители на специализирано оборудване. Компанията печели от продажба на спасително и противопожарно оборудване и техника, от съпътстващата задължителна периодична поддръжка, инспекции и сертификация, а моделът е известен в индустрията като „safety as a service“. Секторът на морската безопасност е строго регулиран и самата фирма също подлежи на постоянни одити от производителите, корабните регистри, Дирекция Пожарна безопасност и Морска администрация. „Вистамар“ е сред водещите фирми на пазара, а клиентите й са компании като „Лукойл“, АЕЦ „Козлодуй“, Параходство БМФ, Флотски арсенал, ВМЗ Сопот, „Арсенал“ Казанлък, частните и държавни пристанища, яхтените марини по Черномориетои др. Компанията е и част от партньорската мрежа на глобалния лидер Survitec Group, за чиито клиенти извършва сервизна дейност на място. През 2025 г. дружеството отчита близо 800 хил. евро приходи. Асортиментът му включва около 11 хил. артикула за морска и противопожарна безопасност – от спасителни пояси през специализирани дихателни системи до киркобрадви, внос основно от Европа и Китай. Компанията разширява бизнеса си и извън пристанищата с наземната си противопожарна дейност - обслужва Български пощи, НЕК, БДЖ и редица хотели в региона.

На заседанието си от 23.7.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява извършване на вътрешногрупово придобиване на 99.33 % пряко квалифицирано участие в капитала на „ЗД Евроинс” АД и 100 % пряко квалифицирано участие в капитала на „Застрахователно дружество Евроинс Живот“ ЕАД от страна на „Старком Холдинг“ АД. 2. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Пейсоло“ ЕООД заявление за издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи. 3. Изпраща писмо до управляващо дружество „Състейнабъл Асет Мениджмънт“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд и за издаване на одобрение на прокурист на дружеството. 4. Изпраща писмо до Комисията за ценни книжа и борси на Кипър (Cyprus Securities and Exchange Commission – CySEC) и до Freedom Finance Europe Ltd. („Фрийдъм Файнънс Юръп“ Лтд.) – инвестиционен посредник, лицензиран от CySEC, с искане за допълнителна информация и документи във връзка с намерението на инвестиционния посредник да извършва дейност на територията на Република България чрез обвързан агент.

Общинското дружество „Мересев“ ЕООД - Стара Загора е натрупало задължения към персонала за заплати и обезщетения за пенсионирани служители, към НАП Стара Загора – за осигуровки и ДДС и към доставчици.По тази причина Общинският съвет на Стара Загора ще гласува на заседание на 30 юли да се окаже финансова помощ на дружеството в размер на 100 000 евро. През месец юни Община Стара Загора преведе директно на НАП дължимите суми на „Мересев ЕООД“ за изработено работно облекло на звена към Общината и погаси задълженията му. Към настоящия момент в дружеството са натрупани задължения в размер на 51 597 евро в това число: неизплатени заплати от месец април, май и юни на обща стойност 29 333 евро, обезщетенията за пенсиониране - 6 202 евро, осигуровки за месец юни 2026г. - 5 363 евро, авансов данък по чл,. 42 и 43 от ЗДДФЛ - 1329 евро и задължения към доставчици в размер на 9 370 евро. Останалите финансови искания на управителя са свързани със закупуване на машини за шивашки цех. Съществуващите машини са напълно амортизирани, технологията е остаряла и при повреда често резервните части липсват на пазара. С докладната си записка сегашният директор на „Мересев“ моли да бъде освободен като управител. По тази причина Общинският съвет трябва да вземе решение за освобождаването му и да избере на предстоящото си заседание временно изпълняващ длъжността. През годините Общинският съвет на Стара Загора многократно подпомага дейността на дружество „Мересев“. Общинското дружество е създадено през 1954 г. като кооперация за заетост на лица с намалена трудоспособност. Предприятието изпълнява поръчки и изделия, включени в утвърдения от МС списък на стоки и услуги, възлагани на специализирани предприятия чрез процедура за договаряне по ЗОП. Разполага с технологично оборудване, включващо конвенционални и специализирани шевни машини, кроячна и гладачна техника за шевното производство, което позволява качествено и в срок изпълнение на поръчките. Фирмата е специализирана в производството на дамска и мъжка конфекция, работно и фирмено облекло, постелъчно бельо. Източник: divident.eu

България е на 16-о място сред страните от ЕС по дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление през 2025 г. с 22,7%, сочат данни на Евростат. Този дял бележи спад спрямо 2024, когато е бил 23,2 на сто. По отношение на дела на възобновяемите източници в брутното потребление на електроенергия страната заема 19-о място с 34,4 процента, което остава под средното равнище за Европейския съюз от 49,9%.  Делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление (включително за електричество, транспорт, отопление, охлаждане и др.) на Европейския съюз достига 26,2% процента през 2025 г. Това е увеличение спрямо 25,2 процента през 2024 г. и значителен ръст спрямо 9,6 процента през 2004 г., когато започва воденето на статистиката. Въпреки напредъка ЕС все още е далеч от целта си 42,5 процента дял на възобновяемата енергия до 2030 г. За нейното постигане ще е необходимо средногодишно увеличение от 3,3 процентни пункта в периода 2026–2030 г. Сред страните членки Швеция е с най-висок дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление – 65,4 процента, като основните източници са твърда биомаса, водна и вятърна енергия. Следват Финландия с 53,0 процента и Дания с 48,2 процента. Най-ниски стойности са отчетени в Белгия (14,9 процента), Словакия (16,3 процента) и Ирландия (17,2 процента).

Световните запаси от петрол са се свили до най-ниското си равнище от над три десетилетия, съобщава Le Monde, позовавайки се на данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Основната причина е ескалацията на конфликта между САЩ и Иран, която отново поставя под заплаха корабоплаването през Ормузкия проток – един от най-важните маршрути за световните доставки на петрол. От възобновяването на американските удари срещу Иран и ответните атаки на Техеран в Персийския залив от 7 юли насам рискът за петролните доставки значително се е увеличил. Според МАЕ в края на юни държавите от Персийския залив са изнасяли общо 16,1 млн. барела петрол дневно, включително количествата, които заобикалят Ормузкия проток. Макар това да е увеличение с 6,5 млн. барела спрямо предходния месец, нивото остава далеч под отчетените 24 млн. барела дневно през февруари – преди избухването на конфликта в Близкия изток. Данните на МАЕ показват, че към края на юни световните запаси от суров петрол и рафинирани продукти възлизат на 7,959 млрд. барела. Това е най-ниското им ниво за последната година. През юни те са се увеличили едва с 21 млн. барела спрямо май, след като през предходните три месеца са били изчерпани повече от 250 млн. барела. Още по-сериозно е положението в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), включително Европейския съюз, САЩ, Япония и Австралия. Там запасите са намалели до 3,793 млрд. барела – с 61 млн. по-малко спрямо май. Това е най-ниското равнище от декември 1990 г., сочат данните на агенцията. По данни на МАЕ страните членки вече са използвали значителна част от своите стратегически резерви. През март беше обявено освобождаването на около 400 млн. барела петрол – приблизително една трета от общите резерви. Подобна мярка е предприемана само пет пъти в историята на агенцията и никога в такъв мащаб. Според правилата на МАЕ всяка държава членка трябва да разполага със запаси, достатъчни за поне 90 дни нетен внос на петрол. През март Франция обяви, че разполага със запаси за 108 дни. Не всички отчетени количества се съхраняват в складове. От общо 7,959 млрд. барела в края на юни над 2 млрд. барела се намират на борда на танкери в морето. Според експерти това са предимно количества, които вече са предназначени за доставка към клиентите и не могат да се разглеждат като свободно достъпни резерви.

Турската централна банка запази непроменен основния си лихвен процент от 37 процента за четвърто поредно заседание на своята Комисия по паричната политика, като посочи отслабващото вътрешно търсене наред с възобновения натиск за повишаване на цените на енергията, свързан с геополитическите развития, като основни причини за решението си, предаде Анадолската агенция.  Банката също така запази непроменени и лихвените проценти по овърнайт кредитите и овърнайт заемите си - съответно на 40 процента и 35,5 процента.