Индексът на промишленото производство в България намалява с 6,8 на сто на годишна база през месец юли тази година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Това е четвърти пореден месец на годишен спад, след като през преходните три месеца бе отчетено понижение съответно от 2,5 на сто, 5,3 на сто и 3,8 на сто. На месечна база индексът на промишленото производство се свива с 3 на сто спрямо предходния месец юни, според предварителните сезонно изгладени данни. На годишна база спад на промишленото производство е отчетен в добивната промишленост - с 36,1 на сто и в преработващата промишленост - със 7,3 на сто, докато нарастване се наблюдава при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16,7 на сто. В преработващата промишленост съществен спад спрямо юли 2025 г. е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 29,5 на сто, при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 25,9 на сто, производството на превозни средства, без автомобили - с 23,3 на сто, и при производството, некласифицирано другаде - с 20,9 на сто. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 50,6 на сто, и при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 16,3 на сто. През юли 2026 г. спрямо юни 2026 г. понижение е регистрирано в преработващата промишленост - с 4,4 на сто, докато ръст е отчетен в добивната промишленост - с 9,5 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 5,2 на сто. По-съществен спад в преработващата промишленост е регистриран при производството на превозни средства, без автомобили - с 27,3 на сто, и при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 18,4 на сто. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 16,9 на сто, ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9,3 на сто, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 8,5 на сто.

В България цените на селскостопанските продукти са намалели средно с 2,64 на сто през второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на миналата година, сочат данните на Евростат. Така страната ни е била с третото най-малко понижение сред 20-те страни от ЕС, в които селскостопанските продукти са поевтинели. През първото тримесечие средната цена на селскостопанските продукти в България намаля с 3 на сто, според данните на европейската статистическа агенция. По отношение на цените на производствените ресурси за българските селскостопански производители, Евростат отчита поскъпване средно с 8,35 на сто след годишен ръст с 0,8 на сто през първото тримесечие. През второто тримесечие на 2026 г. с най-много в ЕС са поевтинели селскостопанските продукти в Дания (17,2 на сто), Ирландия (16,2 на сто), Латвия и Естония (по 14,5 на сто за всяка), както Люксембург и Литва (по 14,2 на сто за всяка). Най-големите темпове на растеж на цените са отбелязани в Хърватия и Малта (по 3,9 на сто за всяка) и Кипър (3,5 на сто). Средната цена на производствените ресурси в сектора, които не са свързани с инвестиции, се е повишила във всички държави от ЕС. Най-голямо е било поскъпването на производствените ресурси в Литва (16,4 на сто), Румъния (11,7 на сто) и Латвия (9,7 на сто), а най-малко в Унгария, Португалия (по 1,2 на сто за всяка) и Малта (1,5 на сто). Сред основните селскостопански продукти в ЕС с най-много е спаднала средната цена на млякото – с 16,6 на сто през второто тримесечие на 2026 г. на годишна база, както и на зърнените култури с 5,6 на сто. Сред основните стоки и услуги, използвани в селското стопанство, средната цена на енергията и смазочните материали в ЕС се е повишила с 22 на сто, а тази на торовете и почвените подобрители — с 13,4 на сто. Средната цена на селскостопанските продукти в Европейския съюз е спаднала с 5,8 на сто през второто тримесечие на 2026 г. на годишна основа. Тенденцията на поевтиняване на селскостопанската продукция продължава трето поредно тримесечие. Стойността на производствените ресурси в селскостопанския сектор, в това число стоки и услуги, консумирани в селското стопанство, като енергия, торове или фуражи, се е повишила средно с 4,7 на сто за същия период. Производствените ресурси в сектора запазиха относителна ценова стабилност през цялата 2025 г. и през първото тримесечие на 2026 г.

Българската космическа компания EnduroSat и европейската Arianespace подписаха меморандум за разбирателство, с който планират да задълбочат сътрудничеството си в областта на космическите услуги. Целта е да бъде създадена европейска верига от услуги за спътникови мисии – от изстрелването на сателитите до разгръщането им и управлението им в орбита. Партньорството ще бъде насочено основно към европейски институционални мисии, но ще обслужва и търговски клиенти. Като част от споразумението EnduroSat планира да използва услугите на Arianespace за изстрелване на спътници от 2029 г. Компанията възнамерява да разполага сателитите на своите клиенти чрез ракетата Ariane 64, включително за европейски институционални и търговски мисии. Партньорството ще съчетае опита на EnduroSat в проектирането, разгръщането и управлението на спътникови мисии с възможностите на Arianespace в областта на ракетните изстрелвания. Двете компании посочват, че целта им е да осигурят на Европа по-надежден и независим достъп до космоса и да допринесат за развитието на конкурентоспособна европейска космическа индустрия. Споразумението е част от по-широките усилия на Европа да намали зависимостта си от космически услуги и технологии извън континента и да засили собствените си способности за извеждане и управление на спътници.

Столичният общински съвет одобри дълг за 367 милиона евро. С парите ще бъдат осигурени 200 нови автобуса, 75 тролея, 20 трамвая и 50 електробуса. Средствата са и за изграждане, реконструкция и основен ремонт на ключови булеварди и улици от първостепенната улична мрежа на София. Заемът ще бъде използван за реализацията на ключови инфраструктурни проекти и обновяване на градския транспорт в София. Заемът ще бъде осигурен чрез две финансови институции. До 183 млн. евро се очаква да бъдат предоставени от Европейската инвестиционна банка, а останалата част ще бъде осигурена от друга финансова или кредитна институция. Предстои процедура, на която ще бъде избрана институцията за финансиране на втория транш.

Държавното дружество "Автомагистрали" ЕАД е купило машини за монтаж на мантинели и ще започне да подменя повредените и липсващи мантинели по магистрала "Хемус" и другаде. Още с встъпването във властта на кабинета "Радев" МРРБ прекрати обществена поръчка за над 1 млрд. лв. за подмяна на мантинели в цялата страна заради подозрението, че условията са нарочно написани в полза на определени производители. Подмяната на мантинели и други обезопасителни съоръжения ще бъдат в бъдеще част от договорите за текущ ремонт и поддържане на пътищата, които изтичат в момента и се пишат условия за изисквания при избора на новите фирми. Наредбата за мантинелите в момента се преразглежда от МРРБ и в нея със сигурност ще залегнат и бетонни предпазни съоръжения на определени места, въпреки че първоначалната им стойност е доста по-висока от металните мантинели, но в течение на времето не се налага да се подменят и така постепенно се изплащат

СОФ Кънект започна изграждането на фотоволтаична електроцентрала с мощност 5 MW на територията на летище „Васил Левски“ – София. Съоръжението се изгражда върху собствен терен на летището и ще произвежда електроенергия за вътрешно потребление. Централата ще разполага с 8300 соларни модула, разположени върху площ от около 50 000 кв. м. Предвидена е система за мониторинг и управление в реално време. Проектът трябва да бъде завършен до края на годината, като на следващ етап е планирано изграждането и на батерийно стопанство. Изпълнител на проекта е „Хидроенергийна компания“ АД. Летището е първото в България, получило акредитация Ниво 4 („Трансформация“) по международната програма Airport Carbon Accreditation (ACA).

„Главболгарстрой“ завърши успешно ключов етап от реализацията на Вертикалния газов коридор - преминаването на 700-метров участък от газопровода под речното дъно на р. Голяма Камчия, на дълбочина около 25 метра. Наклонено насоченото сондиране (HDD) беше изпълнено по безизкопна технология в рамките на четири месеца и е един от най-сложните технологично инженерни етапи от реализацията на стратегическия енергиен проект. То е част от финалната фаза по изграждането на Лот 3 „Лупинг от Рупча до Ветрино“ - реализиран от дружества, част от строителния холдинг, с водещ партньор „ГБС Енерджи Сълюшънс“. HDD технологията позволява газопроводът да премине под реката без открит изкоп, като следва предварително проектирана траектория под речното дъно. В случая 700-метровият участък е изпълнен на дълбочина около 25 метра, като през сондажния отвор с диаметър 2 метра е положена тръба DN1200 с диаметър 1,2 метра и тегло около 500 тона.

Започна строителството на „Ритейл Парк Нова Загора“ – първият по рода си търговски комплекс на територията на града и общината. Инвеститор в мащабния проект е дружеството „А.Д. Холд“ ООД. Новият ритейл парк ще бъде разположен върху терен с внушителната площ от 26 600 кв. м, като търговската му част ще заема около 11 000 кв. м. Очаква се строителните дейности да приключат и комплексът да бъде напълно завършен в началото на следващата година. Комплексът ще се намира на ключово място – на входа и изхода на Нова Загора, при кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ и международния път Е773. Това осигурява непосредствен достъп до двете основни пътни направления. Планираният търговски микс включва супермаркет, магазини за мода, обувки, техника, спортни стоки и продукти за дома. Освен това ще има дискаунтъри, дрогерия, аптека, както и заведения за кафе и хранене.

Министерският съвет предостави индивидуално изключение (дерогация) на „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД от ограниченията на Европейския съюз за доставки за Русия, за да може дружеството да достави на „Росатом Сервис“ АД в Русия изделия, предназначени за влагане в контейнери за съхранение на отработено ядрено гориво за нуждите на АЕЦ „Козлодуй“. С предоставената дерогация „Булмашинъри Ентерпрайсис“ ООД ще може да достави на „Росатом Сервис“ АД в Русия 288 броя заварени шестоъгълни тръби от неръждаема стомана, както и три броя образци (пробни тела) от неръждаема стомана. Образците са предназначени за провеждане на задължителните изпитвания на механичните свойства на метала, използван при производството на тръбите. Изделията са предназначени за влагане в контейнери за съхранение на отработено ядрено гориво за нуждите на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Според решението на Министерския съвет доставката е пряко свързана с осигуряването на безопасната експлоатация и нормалното функциониране на централата.

Частен съдебен изпълнител прави пореден опит да продаде реактор, позициониран в с. Труд. Той е част от мащабно промишлено оборудване за преработка на отпадъци от минната и металургичната индустрия собственост на "Технойон" АД, който е длъжник по изпълнително дело, образувано от УниКредит Булбанк. Дружеството има завод за рециклиране на метали от отпадъци в Девня, който през 2023 г. и 2024 г. също бе обявен за публична продан. Началната цена, от която ще започне търга за реактора, е в размер на 107 635,50 евро /210 516.74 лв./. В нея е включен и набор от спецификации към машината. За сравнение при предния търг през 2024 г. първоначалната стартова цена беше 1 026 120 лв. с ДДС, което е 85% от стойността. Върху реактора има учреден особен залог, наложен е и запор. Обявяването на купувач ще се извърши на 13 октомври в Районен съд Пловдив. "Технойон" АД е основано през 2017 г. в София, с предметът на дейност преработване на промишлени и миннодобивни отпадъци, както и добив на цветни метали. Три години по-късно компанията стартира изграждането на завод за хидрометалургична преработка и производство на катодна мед и цинк в промишлената зона на Девня, с инвестиция в размер на 10 440 000 лв.. Проектът получи и сертификат за инвестиция клас „А“. В борда на директорите участват Александър Цеков, "И Ем Пи Инвест България" АД и "ИМ Солюшънс". От фирмената история е видно, че зад компанията в България стоят нидерландски капитали. Миналата година дружеството е прекратило регистрацията си по ДДС. От 18 човека персонал през 2020 г., през 2024 г. са останали двама.

На 10.09.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпиха уведомления от "Випом" АД по член 114б, ал. 1 от ЗППЦК.

Европейската комисия представи дългоочакван пакет от нови мерки за насърчаване на местните иновации и конкурентоспособност. Новите правила за обществените поръчки насочват държавните и местните власти да дават предимство на европейските доставчици при предоставянето на обществени услуги. С новия Законодателен акт за обществените поръчки (EU Public Procurement Act) Брюксел официално слага край на времето, в което най-ниската цена беше основният критерий за избор на изпълнител, а парите се даваха предварително и в чували (поне в някои географски ширини в Европа). Държавните институции вече ще бъдат задължени да отчитат редица качествени, екологични и социални показатели, като в същото време използват максимално улеснена и опростена единна система в целия ЕС. Очаквано новата рамка има потенциала да ограничи или изцяло да изключи компании от трети страни, включително Китай, от апетитното публично европейско портфолио на стойност 2.6 трлн. евро годишно (около 15% от БВП на съюза). Новата рамка регламентира ясни правила за достъп на компании и стоки извън ЕС. Фирми и продукти от трети страни, с които съюзът има сключени международни споразумения (като Споразумението на СТО или двустранните договори за свободна търговия), запазват пълния си равен достъп до европейския пазар. В случай че дадена трета страна обаче не предоставя реципрочен достъп на европейски компании (например заплахите на американския президент Доналд Тръмп за налагане на мита) или при липса или неспазване на международни ангажименти, възложителите и Европейската комисия разполагат с конкретни механизми за ограничаване или пълно изключване на такива оферти. Без да се посочва Китай директно с пръст, се въвеждат строги изисквания за оценка на рискове от кибератаки, шпионаж и прекомерна зависимост от външни доставчици в критични технологии, като възложителите придобиват правото да прекратяват договори или да отстраняват кандидати при заплаха за сигурността. При обществените поръчки за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) правилата за европейска преференция изискват минимум 50% от НИРД дейностите по договора да се извършват на територията на държава от ЕС или партньорска страна (като държавите от Европейското икономическо пространство и Западните Балкани). Преференциалното третиране отразява подхода, възприет в Закона за индустриалния ускорител (IAA), където се разпростира отвъд предприятията на територията на ЕС, но е в контраст с предложението за Закона за развитие на облачните услуги и изкуствения интелект (CADA) и Европейския бизнес портфейл, които преследват по-строга концепция за технологичен суверенитет. За бизнеса новата рамка носи радикална промяна в начина, по който се печелят търгове. Стандартният метод за възлагане става съотношението цена - качество (Best-Price Quality Ratio), а не както досега - да натежава най-ниската оферта. Качествените показатели (технологични предимства, екологичен отпечатък, социални и трудови стандарти, сигурност) трябва да носят поне 30% от общата оценка. За трудоемките сектори прагът за качество се повишава на най-малко 50%. Изборът въз основа само на най-ниска цена се допуска единствено като изключение, когато качеството е напълно гарантирано от спецификациите. Брюксел създава и обща за целия ЕС дигитална платформа, която свързва съществуващите национални системи за електронни поръчки. Компаниите ще въвеждат основните си данни за съответствие само веднъж, а проверките за допустимост ще се извършват автоматизирано. Това ще спестява на публичните купувачи около 220 млн. евро годишно. Възложителите се задължават активно да разглеждат възможността за разделяне на поръчките на по-малки обособени позиции (лотове), улеснява се формирането на консорциуми и се въвеждат строги правила за навременни разплащания по веригата на доставчиците. Ще се насърчава и трансграничното участие в ЕС. Новият Законодателен акт за обществените поръчки е пряко свързан с приетия в пакет и също представен в сряда Европейски акт за иновации (European Innovation Act). Докато последният определя общи европейски правила за поръчки изцяло за НИРД услуги (предкомерсиални поръчки/PCP), то законодателството за обществените поръчки въвежда реформирана и опростена процедура за иновации, която позволява в рамките на един търг да се купят както продуктите на научно-развойната дейност, така и крайните иновативни продукти или строителство. И при двата механизма се залага принципът за правата върху интелектуалната собственост, създадена по време на процедурата, да остават у компаниите разработчици, за да могат те да ги комерсиализират на глобалния пазар. За подкрепа на иновативните стартъпи и МСП Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO) ще управлява Център за компетентност, съвместна платформа за лицензиране и обща рамка за оценка на интелектуалната собственост с цел улесняване на банковото и дяловото финансиране. Публикуването на законодателния пакет от Европейската комисия поставя началото на интензивни преговори между Европейския парламент и Съвета на ЕС за постигане на окончателен политически компромис. След финалното приемане на регламента предстои период на техническа и административна адаптация. Ключовите предизвикателства ще бъдат свързани с изграждането на техническите стандарти за Единния дигитален пазар, както и с повишаването на капацитета на публичните администрации. За да функционират новите правила на практика, възложителите в държавите членки ще трябва да се научат да оценяват сложни критерии като въглероден отпечатък, сигурност на доставките и социална стойност, вместо да разчитат на базовото класиране по цена.

Перуанският износ достигна 63,521 милиарда щатски долара през първите седем месеца на 2026 г., което е ръст от 33%, като медта и златото представляват приблизително 60% от общия обем. Минните продукти представляват около 73% от износа през периода, достигайки 46,284 милиарда щатски долара. Медта е допринесла с 21,607 милиарда щатски долара, което е увеличение с 43,3%. Златото е допринесло с 16,394 милиарда щатски долара, което е увеличение с 56,9%. Общо двата метала възлизат на приблизително 38 милиарда щатски долара. Обхванатият период е от януари до юли 2026 г., седем месеца. Циркулиращите данни от началото на годината до август описват различен период. Износът на мед се е увеличил с 43,3% до 21,607 милиарда щатски долара. Покачването на стойността на златото с 56,9% за седем месеца е по-скоро ценова история, отколкото история на обема. Перуанското производство на злато не е нараснало с подобен темп. Това разграничение определя колко траен е този скок. Приходите от износ, изградени на базата на цените, се обръщат, когато цената се обърне, и не оставят след себе си капацитета, който растежът на обема изгражда. Две стоки, представляващи 60% от износа, са позната перуанска позиция и позната перуанска уязвимост. Това прави фискалните приходи, текущата сметка и валутният курс функции на едни и същи две цени. Това също така се вписва неловко в отделно предупреждение тази седмица. Алонсо Сегура, президент на Фискалния съвет на Перу, заяви, че страната навлиза в период на Ел Ниньо, като спестяванията ѝ от финансови активи са на най-ниското си ниво от около 25 години, въпреки рекордните цени на стоките. Перу е третият по големина производител на мед в света след Чили и Демократична република Конго. Производството му е концентрирано в малък брой много големи предприятия: Серо Верде, Антамина, Лас Бамбас, Токепала и Куахоне. Тази концентрация е постоянна характеристика на данните за износа. Една единствена мина, влизаща в поддръжка, или една-единствена пътна блокада в Апуримак, променят националните данни за износа по начин, който би бил невъзможен в диверсифицирана икономика. Роялти от минното дело и корпоративният данък върху минните компании са значителен дял от перуанските фискални приходи и те се покачват и спадат със същите цени, които движат експортната линия. Следователно година на изключителни цени на металите трябва да бъде година на изключителни приходи и трябва да бъде годината, в която една страна възстановява своя стабилизационен фонд.

Макар резултатите на PISA 2025 средно за всички страни от ОИСР да стигат историческо дъно, все пак има държави, които са неизменно в топ 10 на класацията. Има и такива, които изненадват с по-добро представяне, което никак не е символично, а доста забележимо.  Държавите в топ 10 по всички три основни дисциплини в PISA 2025 - наука, четене и математика - са Китайските провинции Пекин, Шанхай, Джиангсу и Джънзян, Естония, Япония, Корея, Макао (Китай), Китайско Тайпе/Тайван, Сингапур и Обединеното кралство. Разбивката по предмети също е доста интересна. По четене най-високи резултати имат: Сингапур - 535 т., 4-те китайски провинции - 527 точки, Китайско Тайпе - 508 т., Япония - 503 т., Макао - 501 т., Южна Корея - 501 т., Ирландия - 500 т., Естония - 499 т., Нова Зеландия - 497 т. и Великобритания - 494 т. По математика отличниците са: Китайските провинции - 612 т., Сингапур - 563 т., Макао - 549 т., Китайско Тайпе - 546 т., Япония - 525 т., Южна Корея - 522 т., Конг Конг (Китай) - 522 точки, Естония - 508 т., Швейцария - 499 т. и Великобритания - 488 т. По природни науки най-високи резултати имат: Китайските провинции - 597 т., Сингапур - 560 т., Макао (Китай) - 541 т., Китайско тайпе - 540 т., Япония - 538 т., Естония - 527 т., Южна Корея - 526 т., Великобритания - 511 т., Канада - 510 т. и Нова Зеландия и Австралия - с по 509 т. Азиатските образователни системи доминират върха. Китайските провинции и Сингапур са номер 1 и 2 във всичките три области, а Китайско Тайпе, Япония и Макао също са много високо. На PISA 2025 г. най-ниски резултати по четене отбелязват Руанда - 301 т., Кюрдистан (Ирак) - 312 т., Кения - 320 т., Мароко - 321 т., Замбия - 325 точки, Ливан, Гватемала, Косово, Киргизстан и Доминиканската република. По математика най-ниски резултати имат: отново Руанда - 312 т., Замбия - 314 т., Кения - 326 т., Парагвай - 334 т., Гватемала - 334 т., Доминиканската република, Кюрдистан, Ел Салвадор, Косово и Палестина. По природни науки най-ниски резултати имат Руанда, Таджикистан, Кения, Замбия, Гватемала, Кюрдистан, Парагвай, Косово, Мароко и Палестина.
Осем образователни системи отбелязват по-високи резултати през 2025 г. спрямо 2022 г. и по математика, и по четене, и по природни науки - това са Грузия, Камбоджа, Йордания, Черна гора, Обединените арабски емирства, Тайланд, Турция и Филипините. По предмети картината изглежда така: По природни науки резултатите си повишават: Узбекистан (с цели 83 т.), Грузия (с 38 т.), Камбоджа (с 35 т.), Йордания (с 32 т.), Черна гора (с 32 т.), Обединените Арабски Емирства (с 26 т.), Саудитска Арабия (с 23 т.), Тайланд (23 т.), Турция (с 18 т.) и Филипините (със 17 т.). По четене най-големи подобрения имат: Йордания и Филипините - с по 20 т., Камбоджа - с 18 т., Турция и с 16 т., Обединените арабски емирства - с 15 т., Черна гора и Тайланд - с 13 т. и др. По математика най-голям ръст в резултатите имат: Камбоджа - 29 т., Грузия и Йордания - с 26 т., Обединените арабски емирства - 21 т., Филипините, Тайланд, Турция и др.  Черна гора, Катар, Словакия, Турция и Обединените Арабски Емирства са намалили броя на ученици със слаби резултати, като заедно с това са увеличили броя на ученици в най-високите нива на резултати, т.е. намалили са неравенството в образователните си резултати.  Данните от PISA показват, че най-добрите образователни системи се отличават с няколко характеристики - високо качество и добра подготовка на учителите, ясна и фокусирана учебна програма, високи очаквания към всички ученици, добра дисциплина и спокойна учебна среда, редовно присъствие в училище и ранна подкрепа за децата, които изостават. Важни са също активното участие на родителите, относително равният достъп до качествено образование и разумната автономия на училищата и учителите, съчетана с контрол на качеството. ОИСР подчертава и че технологиите дават най-добри резултати, когато се използват целенасочено за обучение, а не когато разсейват учениците. Общият модел е, че най-силните системи не разчитат на един отделен фактор, а на последователна комбинация от добри учители, ефективна учебна среда, силни базови знания и навременна подкрепа за всеки ученик.