Безработните в България през второто тримесечие на 2026 г. са 107 100, от които 65 200 (60,9 на сто) са мъже и 41 900 (39,1 на сто) - жени. Коефициентът на безработица е 3,5 на сто, съответно 4 на сто при мъжете и 3 на сто при жените, съобщи Националният статистически институт (НСИ). През първото тримесечие на годината коефициентът на безработица в страната е бил 3,2 на сто. През второто тримесечие от общия брой на безработните 11,5 на сто търсят работа за първи път, продължително безработни (от една година или повече) са 42 на сто, а коефициентът на продължителна безработица е 1,5 на сто. Коефициентът на младежката (15 - 29 навършени години) през второто тримесечие на 2026 г. е 8,1 на сто. В сравнение със същото тримесечие на 2025 г. този коефициент е по-висок с 0,1 процентни пункта. Общият брой на заетите през второто тримесечие на 2026 г. е 2 917 900. Относителният дял на заетите от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53 на сто. В сектора на услугите работят 1 951 600 души, или 66,9 на от заетите, в индустрията - 816 200 (28 на сто), а в селското, горското и рибното стопанство - 150 000 (5,1 на сто). През първото тримесечие на годината общият брой на заетите е бил 2 916 500, делът на заетите от населението на възраст 15 и повече навършени години е бил 53 на сто. В сектора на услугите са работили 67,9 на сто, в индустрията - 27,7 на сто), а в селското, горското и рибното стопанство - 4,4 на сто.

Българската икономика е нараснала с 2,7 на сто на годишна база през второто тримесечие на 2026 г., показват последните данни на Националния статистически институт за периода април-юни. Спрямо първите три месеца на годината Брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличава с 0,6%. В номинално изражение през второто тримесечие той достига близо 29,7 млрд. евро. Kрайното потребление регистрира ръст от 7,6%, в сравнение със същия период на миналата 2025 г. Износът на стоки и услуги намалява с 2,8%, а вносът нараства с 6,9%. Външнотърговското салдо е отрицателно. Най-голям дял в БВП заема крайното потребление - 81.9%, което в стойностно изражение възлиза на 24,3 мирд. евро.

Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията публикува за обществено обсъждане предложението „АХЕЛОЙ ОПМ“ ООД и „КАРАШ ИНВЕСТ“ ЕООД да се включат като нови обекти към Списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност. С постановлението се предлага „АХЕЛОЙ ОПМ“ ООД и „КАРАШ ИНВЕСТ“ ЕООД да се включат като нови обекти към Списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност. С това на практика се задейства разрешението за готвения отдавна завод за барут край Смядово, област Шумен на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, който е собственик на "ЕМКО" и "Дунарит". Като едноличен собственик на дружеството "Караш инвест" е посочен синът на Емилиян Гебрев - Христо Емилиянов Гебрев. Определянето на двете фирми за стратегически обекти от значение за националната сигурност ги поставя под прякото наблюдение и контрол от страна на ДАНС по отношение идентифицирането и оценката на потенциалните рискове и заплахи, както и определянето на комплекс от мерки, гарантиращи осигуряването на физическата и информационната защита на предприятията.

Преобразуване чрез вливане по чл. 262 от Търговския закон на „Токуда банк“ ЕАД в „Българо-американска кредитна банка“ АД (БАКБ) ще обсъдят акционерите на БАКБ на извънредно общо събрание, насрочено за 17 септември. Проектът за решение предвижда одобряване на преобразуване, в резултат на което БАКБ в качеството на универсален правоприемник придобива цялото имущество и дейност, включително всички права и задължения, договорни отношения, правни и фактически отношения на „Токуда банк“. А „Токуда банк“ преустановява съществуването си и се прекратява без ликвидация. Общото събрание трябва да одобри и договор за преобразуване по чл. 262д, във връзка с чл. 262е и чл. 262ж от Търговския закон, сключен между „БАКБ“ АД и „Токуда банк“ ЕАД от 9 юни 2026 г., приет от Управителния съвет и от Надзорния съвет на БАКБ. На 12 януари 2026 г. беше сключен договорът за покупко-продажба на акциите от капитала на „Токуда Банк“ ЕАД Лихвите по потребителските кредити растат, депозитите за бизнеса поевтиняват между „Българо-американска кредитна банка“ АД и продавача „Токушукай Инкорпорейтид“ (“Tokushukai Incorporated”). БАКБ придоби 6 800 000 броя безналични акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на „Токуда Банк“. Сделката бе финализирана след получаване на необходимите предварителни одобрения от регулаторите – БНБ и Комисията за защита на конкуренцията.

Българската технологична компания DiscreteStack, която разработва европейска AI инфраструктура за бизнеса, привлече 800 000 евро в seed инвестиционен рунд. Средствата ще бъдат използвани за навлизане в нови регулирани сектори като финансовия, застрахователния и публичния, както и за разширяване на достъпа до GPU изчислителна мощност. Инвестиционният рунд е воден от CleverPine Ventures, като в него се включват и стратегическите ангел инвеститори Милен Манев (Next Solutions, RE:Benefit) и Стоил Василев (Papercut), както и няколко по-малки участници. DiscreteStack изгражда иновативна платформа, която дава възможност на организациите да използват най-съвременните open source AI модели върху собствена инфраструктура, вместо да разчитат на външни облачни услуги. Технологията позволява дори най-големите и сложни модели да се поберат в един-единствен самостоятелен сървър. Ключово предимство е, че при нужда сървърът може да бъде напълно изолиран от интернет. По този начин чувствителните данни на компанията никога не напускат нейната вътрешна мрежа, осигурявайки максимална сигурност. Основана през 2025 г., DiscreteStack вече има първи корпоративни клиенти в България и чужбина. Компанията е отличена със Seal of Excellence от European Innovation Council Accelerator, партньор е в канадската AI Partnership Corporation и е приета в NVIDIA Inception Program. Основателят Христо Тодоров е софтуерен инженер и предприемач с опит в изграждането на международни технологични компании. След като завършва Професионалната гимназия по компютърни технологии в Правец, той развива кариерата си във финтех сектора, телекомуникациите и авиационната индустрия. През 2017 г. съоснованата от него компания Upnetix е отличена от Google сред 40-те най-добри софтуерни агенции в света. След успешния ѝ екзит той съосновава CleverPine, която през 2023 г. създава съвместното дружество VAeroLabs с Lufthansa Technik.

Стъкларският завод „Рубин“ в Плевен получи нова инвестиция от 110 милиона лева от собственика си „Глас Контрибюшън“. Средствата ще бъдат вложени в нова 300-тонна ванна пещ и ще създадат 150 нови работни места в града. По данни на „Глас Контрибюшън“, инвестицията включва нова 300-тонна ванна пещ, модерни производствени линии и разширяване на капацитета за износ. С това Плевен получава 150 нови работни места, а заводът се превръща в един от най-големите производители на стъклени опаковки в региона. Индустриалният парк в Плевен е разположен в западната част на града, в района на Телиш, и е първият сертифициран зелен индустриален парк в България. Проектът е създаден от Tavistock Group Bulgaria и FairPlay International - компании, които изграждат модерна инфраструктура, производствени халета, складови зони и енергийни мощности. Паркът разполага с над 200 декара терени, собствена подстанция, газификация, възможност за жп връзка и свободна мощност от 2 MW, която може да бъде увеличена до 12 MW. Това го прави една от най-подготвените индустриални зони в Северна България. През 2026 г. индустриалният парк реализира проект по Плана за възстановяване и устойчивост: 4.997 MWp фотоволтаични мощности и 2 MW системи за съхранение на енергия.

„Сирма Груп“ АД подписа Договор за покупко-продажба на акции (Share Purchase Agreement) и Споразумение между акционерите (Shareholders’ Agreement) за придобиване на 51% от акционерния капитал на Jucari Global Pty Ltd – австралийска компания, специализирана в технологични решения и услуги за сектора на веригите за доставки и логистиката, с централа в Пърт, Западна Австралия. След приключване на сделката „Сирма“ ще притежава 51% от акционерния капитал на Jucari Global. Фирмата е специализирана в технологиите за вериги за доставки и логистика и е WiseTech Global Platinum Service Partner и Business Partner и е с опит в платформата CargoWise. Компанията обслужва клиенти на международните пазари чрез услуги в областта на технологиите, консултирането, внедряването, интеграцията и оперативната трансформация. Сделката ще съчетае отрасловата и CargoWise експертиза на Jucari Global с възможностите на българската фирма в областта на корпоративните технологии, софтуерното инженерство, данните и изкуствения интелект. Сключването на сделката е свързано с изпълнението на договорените предварителни условия (conditions precedent). „Сирма“ е една от най-големите публично търгувани ИТ групи на „Българска фондова борса“ от 2015 г., а от февруари 2026 и на Франкфуртската фондова борса. Компанията е сред водещите ИТ групи в Югоизточна Европа, с централен офис в София и регионални офиси в САЩ, Великобритания, Германия, Албания, Румъния, Бразилия и ОАЕ, като обслужва стотици клиенти по целия свят.

На заседанието си от 13.08.2026 г. КФН реши: 2. Прекратява образуваното производство за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви на „Арчуей Файненс“ АД. 3. Изпраща писмо до „28 Арех“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.

„Грийн Иновейшън“ АД, която оперира под бранда Hydrogenera, е получила одобрение за финансиране по европейската програма за научни изследвания и иновации Horizon Europe за проекта HYPPOS. Проектът е насочен към разработването на безопасни, устойчиви и модулни технологии за съхранение на водород. За целта ще се използват хибридни силициево-въглеродни наноструктури и металхидридни материали, произведени от рециклирани сплави. Сред поставените цели на HYPPOS са намаляване на разходите с 30%, на енергопотреблението с 30-50% и на емисиите на въглероден диоксид с до 50%. Компанията ще участва в определянето на техническите изисквания към новите технологии, разработването на стандартизирани методики за оценка на тяхната ефективност и подготовката на концепция за бъдещото им индустриално внедряване. За целта дружеството ще работи с европейски научноизследователски и индустриални организации, сред които HEREON, SINTEF и OPEL.

 Търговският излишък на еврозоната при търговията със стоки с останалата част от света се е увеличил до 8,6 млрд. евро през юни 2026 г. спрямо 4,8 млрд. евро година по-рано, показват първоначалните оценки на Евростат. Износът на стоки от еврозоната към страни извън нея е достигнал 272,5 млрд. евро през юни, което е увеличение с 14,4 на сто на годишна база. Вносът е нараснал с 13,1 на сто до 264 млрд. евро. Месец по-рано еврозоната е отчела дефицит от 9 млрд. евро. Според Евростат преминаването към излишък през юни е свързано основно с по-големия излишък при химическите и свързаните с тях продукти, както и с излишъци при други промишлени стоки и при храните и напитките. Дефицитът при енергийните продукти се е увеличил, а излишъкът при машините и превозните средства леко се е понижил. За първите шест месеца на годината еврозоната е натрупала търговски излишък от 9,8 млрд. евро, значително под отчетените 82,2 млрд. евро през същия период на 2025 г. Износът за страни извън еврозоната е намалял с 0,2 на сто до 1,4872 трилиона евро, докато вносът е нараснал с 4,9 на сто до 1,4774 трилиона евро. Търговията между страните от еврозоната се е увеличила с 4,7 на сто до 1,4082 трилиона евро. Европейският съюз като цяло също е отчел излишък през юни – 3,9 млрд. евро, спрямо 5,2 млрд. евро година по-рано. Износът извън ЕС е нараснал с 12,5 на сто до 241,5 млрд. евро, а вносът – с 13,5 на сто до 237,7 млрд. евро. За периода януари-юни обаче ЕС е отчел дефицит от 14,9 млрд. евро, след излишък от 74,1 млрд. евро през същите месеци на миналата година. Износът е намалял с 2,1 на сто до 1,317 трилиона евро, а вносът е нараснал с 4,7 на сто до 1,3319 трилиона евро. Вътрешната търговия в ЕС се е увеличила с 5,7 на сто до 2,2006 трилиона евро. Сред основните търговски партньори на ЕС през юни най-голям излишък е отчетен спрямо Великобритания – 17,1 млрд. евро, следвана от САЩ с 11,2 млрд. евро и Швейцария с 8 млрд. евро. Най-голям остава дефицитът в търговията с Китай – 35,1 млрд. евро спрямо 31 млрд. евро година по-рано. По сезонно изгладени данни износът на еврозоната през юни е нараснал с 0,9 на сто спрямо май, докато вносът е намалял с 2,1 на сто. Така търговският баланс е преминал от дефицит от 6,1 млрд. евро през май към излишък от 1,8 млрд. евро през юни. При ЕС сезонно изгладеният дефицит се е свил до 4,9 млрд. евро от 10,8 млрд. евро месец по-рано. 

Инфлацията на едро в САЩ се е забавила с по-рязък от очакваното темп на годишна база през юли, предаде Bloomberg. Индексът на цените на производител (PPI) се е повишил с 4,7% спрямо същия месец на миналата година след годишен ръст от 5,5% през юни, сочат публикувани в четвъртък данни на Бюрото за трудова статистика. На месечна база показателят е останал без промяна. Без да се включват храните и енергоносителите, производствените цени са се повишили с 4,2% спрямо година по-рано и с 0,2% спрямо юни. Докладът следва данните за индекса на потребителските цени (CPI), които показаха забавяне на инфлацията, добавяйки още доказателства, че първоначалният шок върху енергийните цени, предизвикан от войната на САЩ и Израел в Иран, продължава да отслабва. Въпреки това скорошната ескалация на напрежението в Близкия изток поражда опасения, че инфлацията може да остане устойчива. Представителите на Федералния резерв ще разполагат с допълнителни данни за потребителските и производствените цени преди следващото си заседание по паричната политика в средата на септември, както и с още един доклад за пазара на труда. Засега централните банкери трябва да балансират между продължаващия инфлационен натиск и скорошното забавяне на наемането на работници. Цените на енергоносителите са спаднали с 3,1% спрямо юни, отбелязвайки второ поредно месечно понижение, докато цените на храните са намалели с най-резкия темп от началото на годината. Някои компоненти на PPI също са от особен интерес за Фед, тъй като участват при формирането на предпочитания от него показател за инфлацията – ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE). Тези категории дадоха смесени сигнали. Таксите за управление на портфейли са се повишили най-силно от повече от година насам, а цените на извънболничната болнична помощ също са отчели значителен ръст. Цените на лекарските услуги и болничното лечение в стационарни условия са останали относително стабилни.

Индонезийското правителство планира да закрие повече от 750 публични предприятия до края на тази година, заяви президентът Прабово Субианто, цитиран от Франс прес. Държавният глава посочи, че голям брой предприятия са непродуктивни и постоянно работят на загуба, но представят резултатите си като печалба. След създаването през миналата година на индонезийския суверенен фонд за управление на държавните активи е било установено, че в страната има 1074 публични предприятия. Прабово Субианто заяви, че първоначално смятал, че броят им е между 300 и 400. Според него част от предприятията действат, както намерят за добре, без да носят отговорност пред страната и държавата. Досега са закрити 290 публични предприятия, а целта е до края на годината броят на останалите да бъде намален до не повече от 300. Президентът обмисля създаването на специализиран съд, който да разследва дейността на предприятията, работещи на загуба.