Според годишните отчетни данни, публикувани от Министерството на финансите разходите за персонал в консолидирания държавен бюджет за 2025 г. достигат 12 милиарда и 419 милиона евро. Сумата със сигурност ще надмине 13 милиарда евро през 2026 г., тъй като растежът на минималната заплата и предвидената индексация от 5% ще вдигне разходите дори при удължителен бюджет. За сравнение – разходите за персонал бяха наполовина само преди 4 г. Парите за заплати през 2025 г. успяха да надминат парите за пенсии, които по традиция са водещо перо в държавния бюджет заради застаряването на населението. Според данни от НОИ, разходите за пенсии са били 12,3 милиарда евро през 2025 г. или около 30% от приходите в консолидирания бюджет (без еврофондовете) отиват за заплати и още около 30% отиват за пенсии. Над 667 хиляди души са заети в обществения сектор според най-новите данни на НСИ към края на 2025 г. 26,3% от заетите работят в публичния сектор през последната година, като се увеличават с три процентни пункта от ситуацията преди пандемията, когато 23,4% бяха заети в публичния сектор. Причината е, че населението намалява, намаляват и работещите в частния сектор – но нищо подобно не се случва в държавната заетост. С над 500 хиляди души е намаляло населението на страната от пандемията насам, с над 344 хиляди е намалял броят на работещите, но персоналът в държавния сектор практически не е намалял. Тежестта на държавната заетост все повече обезкървява частния сектор – броят на работещите в частния сектор намаля с близо 340 хиляди души, и то не заради липса на работни места, а заради липса на кадри. Заплатите в публичния сектор остават по-високи, отколкото в частния сектор. Средната брутна заплата в държавния сектор към края на 2025 г. е с близо 9% по-висока, отколкото в частния сектор, като разликата се запазва спрямо същия период на 2024 г. Още по-висока е разликата при държавните служители – където заплащането е с 21% по-високо, отколкото в частния сектор при холожение, че държавните служители не плащат осигуровки, а в частния сектор те се удържат от заплатата. Така нетната заплата на държавните служители след данъци и осигуровки е с около 40% по-висока от тази на заетите в частния сектор. Растящият дял на държавната заетост обезкървява частния сектор и ограничава икономическия растеж, от което страдат всички – по-бавен растеж на икономиката означава по-бавен растеж на доходите. Отделно растящият дял на разходите за персонал в бюджета на държавата не позволява да се инвестира в други приоритети като инфраструктура и повишаване на икономическия потенциал на страната. А драстичните разминавания в заплащането в отделните държавни ведомства води до раздути щатове на едни места и дефицити на ценни кадри на други, което също е неустойчиво.

През 2025 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е платила за 2.317 милиона клинични пътеки за лечение в болница на 2 млн. души, като част от тях са били в клиника повече от един път. Плевенска област е първа по болична миграция, като процент на привлечени пациенти от други области - 45% от пациентите, лекувани в плевенските болници, са били от други места в страната. Има общо 346 пътеки, по които здравната каса плаща за лечение в болница. Първите 10 от тях формират близо една трета (32.46%) от всички хоспитализации. Най-често ползваната клинична пътека е за болести на опорно-двигателен апарат - седемдневна пътека, в която пациенти със счупени крайници и операции на гръбначния стълб, ръцете и краката ползват помощта на рехабилитатори да се раздвижат. По тази пътека договори имат не само болничните лечебни заведения, но и санаториумите и балнеолечебниците, държавни и частни. Така през миналата година НЗОК е платила 75 млн. лв. за 150 хиляди пътеки за рехабилитация. Втората пътека е за лечение на тумори - или химиотерапия, за което НЗОК е плащала по 714 лева на пациент за 123 хиляди процедури, като се има предвид, че вливките обикновено са минимум четири. На трето място е всеизвестната пътека за "болки всякакви" с дългото наименование - "Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми". Престоят по нея е минимум пет дни, предлага я почти всяко лечебно заведение, независимо от нивото на компетентност, и от нея са отчетени 86 725 пътеки по 907.20 лв. Най-малък брой пътеки са отчетени във Видинско - 9276, или 0.40% от общия брой, и в РЗОК Перник - 11 165 (0.48%). На трето място по най-малко пътеки е област Ямбол с 14 761 хоспитализации. В пет области се извършват 63% от болничните услуги, като по брой клинични пътеки лидер е София-град с 645 535 пътеки (27.86% от общия брой), следвана от Пловдив (391 203 пътеки). Изненадващо се оказва, че следващи по брой медицински услуги са Бургас и Плевен, които са изпреварили Варна. Средният процент миграция - или пациенти, които търсят помощ в други области - е 30.74%, като най-голям е този процент в Плевен, София-град и Смолян. Най-малко пациенти от други области са пожелали да се лекуват във Видин, Кърджали, Перник и Разград.

Министърът на транспорта и съобщенията е приел депозираната оставка на генералния директор на НКЖИ Александър Вецков, който е освободен и от длъжността член на Управителния съвет на дружеството.За генерален директор е назначен настоящият член на Управителния съвет Йордан Върбанов, който поема поста до провеждането на конкурсна процедура. Като представител на държавата в Управителния съвет на НКЖИ до провеждането на конкурс е назначен Стойо Тодоров. Стойо Тодоров е професор, ръководител на катедра "Железници" в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Промените са заради направени разплащане към "ВДХ" за близо 7 млн. евро по два договора, свързани с изпълнението на жп проекта София - Бургас. Другият проблем е свързан с подписания на 20 февруари договор между НКЖИ и обединение "Гюешево 2025" за изграждането на 2.4 км железен път от Гюешево до границата със Северна Македония. Обединението, в което участват "Трейс Груп Холд" и "ВДХ", спечели поръчката с най-ниска цена от всички участници - малко над 50 млн. евро. Договорът е подписан ден след издадената от Корман Исмаилов заповед, но той не е финансово обезпечен. Друга обществена поръчка е разделена на две обособени позиции. Едната е за модернизация на железопътната отсечка Медковец - Дъбова махала. По нея оферти подават 7 кандидати. Отворени са всички цени и за изпълнител е избрано ДЗЗД "Медковец Во 2025", които дават най-ниската цена - 88.6 млн. евро. В обединението влизат словашката "Орион Кънстракшън" (Orion Construction) и унгарските "Вашутвил Кфт." и "Вашутвил-ГЕП". Договорът с тях е подписан на 30 септември 2025 г. и трябва да бъде изпълнен до 36 месеца. Другата обособена позиция е за модернизация на железопътната отсечка Дъбова махала - Срацимир. По нея са подадени три оферти, чиито цени са отворени. За изпълнител обаче е избрано ДЗЗД "ЖП Медковец-Срацимир" дало най-високата цена от над 305.5 млн. евро. Договорът с тях е подписан на 22 август 2025 г. В обединението влизат "ГБС - Инфраструктурно строителство" АД и турската компания "Дуйгу Тааххют ве Иншаат".

DE-CIX, водещият световен Internet Exchange (IX), и BIX.BG, българският Internet Exchange Point (IXP), обявяват разширяване на дългосрочното си партньорство, като DE-CIX става мажоритарен собственик в българската компания. В резултат на споразумението BIX.BG става част от групата DE-CIX като нейно дъщерно дружество. С тази стъпка DE-CIX разширява дейността си на Балканите, като допълва вече установените си позиции в Истанбул и Атина. Като част от процеса DE-CIX осигурява достъп до своите корпоративни решения за свързаност в София, включително cloud connectivity и cloud routing.

Андрей Палитка поема поста на управител на JTI България като наследява Мáртон Патаки, който продължава професионалния си път с ново назначение в рамките на JTI. Андрей Палитка има над 16 години професионален опит в JTI, към която се присъединява през 2010 г. в Беларус. В рамките на кариерата си в компанията заема редица ръководни позиции в областта на търговията и управлението на местни дружества. През 2015 г. поема ръководството на търговската функция в Беларус, а през 2017 г. застава начело на JTI в Азербайджан. От 2022 до края на 2025 г. успешно ръководи търговската функция на компанията в Русия. JTI, част от JT Group, предлага своите продукти на над 130 пазара по света с цел да предоставя изключителни тютюневи и никотинови изживявания на пълнолетните си потребители. JTI е глобален собственик на марките Winston и Camel – съответно втората и третата най-големи марки горими тютюневи изделия в света. Други марки на компанията са MEVIUS, LD и Sobranie. JTI присъства и в категорията на продуктите с потенциал за намален риск чрез своята марка Ploom, марката за вейпинг продукти - Logic и никотиновите паучове Nordic Spirit. Със седалище в Женева, Швейцария, компанията има над 46 хил. служители.

2025 година се очертава като една от най-успешните в 68-годишната история на Българския спортен тотализатор (БСТ). Предварителните финансови резултати показват нарастване на общите приходи до 472 млн. лв. при 427 млн. лв. за 2024 г. — ръст от 10,6%. Приходите за държавата са се увеличили от 104 млн. лв. на 115 млн. лв. – ръст от над 10.2%, изплатените печалби към участниците достигат 254 млн. лв. при 225 млн. лв. за 2024 г., а общата стойност на активите достига 292 млн. лв. в края на 2025 г. при 256 млн. лв. година по-рано. Паричните средства към 31.12.2025 г. възлизат на 190 млн. лв., което е увеличение с 35 млн. лв. спрямо началото на годината, а собственият капитал се повишава до 125 млн. лв. при 95 млн. лв. за 2024 г. Ръст бележат и общите продажби на комбинации от игрите – „Тото 1“ и „Тото 2“ , като през 2024 г. общият брой продадени комбинации е 325 млн. лева срещу 334 млн. лева за 2025. През 2026 г. се предвижда на пазара да бъдат пуснати над 30 нови разновидности на моментна лотария, като първите четири типа вече се реализират успешно.

„ИДДД Логистик“ ЕООД, чийто предмет на дейност е инсинериране и обезвреждане на странични животински продукти, информира с писмо президента Илияна Йотова и служебния премиер Андрей Гюров, че повече от 3 месеца не е получавала плащания по сключени договори с Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), която е под шапката на министерството на земеделието. Така компанията е изчерпала наличните си средства и към момента прекратява дейността си, защото разходите са твърде големи и няма как да се изпълняват договорите. Спирането на дейността им всъщност ще доведе до заплаха за сигурността на държавата заради възможността за разпространение на болести. ИДДД Логистик“ ЕООД е изпълнител по сключени между дружеството и БАБХ договори за възлагане на обществена поръчка от 24 април 2024 г. с предмет събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на мъртви животни от животновъдни обекти, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях (по Закона за ветеринарномедицинската дейност). Договорите се изпълняват съвместно с двата най-големи екарисажа в България – тези в град Шумен и в град Варна. Иначе седалището на компанията е в София, район „Витоша“. Компанията не е получила възнаграждение по сключените договори за повече от 3 месеца, „въпреки че всички изисквания са изпълнени и извършената работа е отчетена и приета от Българската агенция по безопасност на храните“, казват от ИДДД Логистик“ ЕООД. В тази връзка дружеството е отправило до изпълнителния директор на БАБХ уведомление на 26 февруари, с което е потърсен диалог. БАБХ е била предупредена, че поради липса на средства ИДДД Логистик“ ЕООД може да бъде принудена да преустанови работата си по договорите до заплащане на съответните суми. ИДДД Логистик“ ЕООД седмично обезврежда между 300 и 400 тона странични животински отпадъци и животинси трупове, като „преустановяването на дейността ни може да доведе до широко и бързо разпространение на болести по животните, включително и потенциален риск от епидемии, което освен ветеринарномедицински, ще се превърне и в икономически и здравен проблем за населението на страната, което наистина касае националната сигурност“. ИДДД Логистик“ ЕООД е спечелила поръчка за екарисажи на стойност 34 милиона лева с възложител БАБХ през 2024 г. в последните дни на правителството на Николай Денков, при което не бе осъществена планираната ротация на премиерите с Мария Габриел. Спечелената тогава поръчка бе със срок от 3 години, касаеща цялата страна и разделена на 4 позиции, всяка с прогнозна стойност 11,25 млн. лв. без ДДС. Само за 2 от тях имаше повече от един кандидат. Фирмата е позната с връзката си със "Син кръст" - развитието ѝ е свързано с ребрандиране. Предишните лица в "Син кръст" се разделиха с дяловете си преди години. Сега едноличен собственик е Светозар Светозаров чрез фирмата си "Еко Инвест България" ЕООД.

Със загуба в размер на 284 хиляди лева завършва 2025 г. държавното предприятие „Магазин за хората“, според данните от предварителния годишен финансов отчет за 2025 г. Дружеството бе създадено през август 2025 г. от доскоро управляващата коалиция ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и ИТН по настояване на Делян Пеевски със задачата да създаде държавна верига магазини в страната със стоки на български производители и търговска надценка не по-висока от 10%. За целта от бюджета за 2025 г. бяха отпуснати 10 млн. лв., а изхарчването им бе оправдано с обяснението, че така държавата ще ограничи спекулативното вдигане на цените на храните при въвеждане на еврото. За първите пет месеца на съществуването си "Магазин за хората" е направило повече разходи, отколкото приходи. До момента дружеството е успяло да развие около 70 щанда с евтини стоки в търговските обекти на Централния кооперативен съюз в различни населени места в Пловдивско. Направените до края на 2025 г. разходи са за 510 хиляди лева. От тази сума за персонал са изразходвани 147 хиляди лева, а за суровини, материали и външни услуги – 179 хиляди лева. А най-големият разход в размер на 184 хиляди лева е в графа "други". Към 2 март 2026 г. разполагаемата сума по банковата сметка на „Магазин за хората“ е 4 773 992,83 евро или 9 337 118,40 лв. В момента дружеството планира да разшири мрежата си в области като Стара Загора, Хасково, Кърджали, Смолян и Пазарджик. За целта "Магазин за хората" търси магазини-партньори, както и производители и доставчици на хляб, млечни продукти, колбаси, яйца, пакетирани и консервирани храни и други хранителни продукти.

Ако Германия бе запазила атомните си централи, днес щеше да произвежда с 50% по-малко електроенергия от изкопаеми горива, да внася с 84% по-малко природен газ и да разполага с 27% по-малко инсталиран капацитет на база изкопаеми горива. Решението да се затворят германските атомни централи беше взето след аварията във Фукушима, Япония, през 2011 г. Правителството на Ангела Меркел обяви постепенното им извеждане от експлоатация, а последният реактор бе изключен през 2023 г. Последиците за потребителите и индустрията са осезаеми. Според оценките на Цембалест цените на тока през 2024 г. са с близо 25% по-високи, отколкото биха били при запазен ядрен парк. Вносът на електроенергия като дял от потреблението е двойно по-голям в сравнение с преди десетилетие. Най-болезненото обаче е конкурентното измерение: индустриалните цени на тока в Германия са три пъти по-високи от тези в САЩ и Китай — факт, който до голяма степен обяснява деиндустриализацията, сковала германската икономика през последните години. Производството в енергоемките сектори се срива, а заводи се преместват там, където енергията е по-евтина. Връщането назад е технически възможно, но не и безплатно. Според изследване на Radiant Energy Group, цитирано в анализа, рестартирането на един реактор от клас 2 би струвало между един и три милиарда долара. Някои от затворените централи — включително тази в Гундремминген в Южна Германия, са вече частично демонтирани, което допълнително усложнява и оскъпява евентуалното им възстановяване.

Международната агенция за енергията (МАЕ) обяви освобождаване на 400 млн. барела петрол от резервите си Това съобщи ръководителят на МАЕ Фатих Бирол в специално изявление. Количеството освободен петрол е най-голямото изобщо в историята на МАЕ. Конфликтът в Близкия изток се отразява силно на световните енергийни пазари, като Азия е най-силно засегната, мотивира решението Бирол. Освобождаването ще се осъществи във времева рамка, която е най-подходящата за условията, в които се намира всяка страна, като повече подробности ще бъдат съобщени допълнително. Освобождаването на общо 400 милиона барела петрол е значително повече от 182-та милиона барела, освободени в началото на войната в Украйна. Конфликтът в Близкия изток на практика спря корабоплаването през Ормузкия проток - ключов морски път, през който минават около 20 процента от световния петрол, а цените на световните енергийни пазари рязко се повишиха.

Аррlе вeчe пpoизвeждa oĸoлo 25% oт cвoитe іРhоnе мoдeли в Индия, ĸaтo пpoизвoдcтвoтo нa тeзи ycтpoйcтвa ce e yвeличилo c oĸoлo 53% пpeз пocлeднaтa гoдинa, cтaвa яcнo oт дoĸлaд нa Вlооmbеrg. Увeличeнoтo пpoизвoдcтвo нa іРhоnе в Индия e cвъpзaнo c ycилиятa тexнoлoгичeн гигaнт дa избeгнe ĸитaйcĸитe тapифи, нaлoжeни oт aмepиĸaнcĸaтa aдминиcтpaция. B aбcoлютни cтoйнocти Аррlе e cглoбилa oĸoлo 55 милиoнa іРhоnе-a в Индия пpeз 2025 г., в cpaвнeниe c 36-тe милиoнa мoбилни іРhоnе, cглoбeни гoдинa пo-paнo. Кoмпaниятa пpoизвeждa oĸoлo 220 дo 230 милиoнa іРhоnе-a в cвeтoвeн мaщaб. Kитaй вce oщe пpoизвeждa пo-гoлямaтa чacт oт іРhоnе-итe, нo тъpгoвcĸaтa вoйнa мeждy CAЩ и Kитaй пpeз 2025 г. нaĸapa Аррlе и нeйнитe дocтaвчици дa пpeмecтят пo-гoлям дял oт ycтpoйcтвaтa, пpeднaзнaчeни зa aмepиĸaнcĸия пaзap, ĸъм aлтepнaтивни пpoизвoдcтвeни цeнтpoвe, ĸъдeтo Индия ce oчepтa ĸaтo ocнoвнo мяcтo. Аррlе yвeличaвa пpoизвoдcтвoтo cи нa іРhоnе пpeз пocлeднитe няĸoлĸo гoдини, пoдĸpeпeнo oт пpaвитeлcтвeнaтa cxeмa зa пpoизвoдcтвeнo-oбвъpзaни cтимyли (РLІ), ĸoятo пpeдocтaвя cyбcидии нa ĸoмпaнии ĸaтo Аррlе, зa дa ĸoмпeнcиpa няĸoи cтpyĸтypни нeдocтaтъци пo oтнoшeниe нa paзxoдитe, пpиcъщи нa peгиoнa. Сглoбявaнeтo нa eлeĸтpoниĸa вce oщe cтpyвa пoвeчe в Индия в cpaвнeниe c пpoизвoдcтвeни цeнтpoвe ĸaтo Kитaй и Bиeтнaм. Tъй ĸaтo нacтoящитe cyбcидии зa пpoизвoдcтвo нa cмapтфoни в Индия изтичaт нa 31 мapт, ĸoмпaнии ĸaтo Аррlе и Ѕаmѕung cъoбщaвaт, чe вoдят пpeгoвopи c индийcĸoтo пpaвитeлcтвo зa нoв ĸpъг oт eĸcпopтни cтимyли, зa дa ocтaнaт ĸoнĸypeнтни пo oтнoшeниe нa paзxoдитe. Аррlе в мoмeнтa cглoбявa вcичĸи вepcии нa нaй-нoвaтa cи линия іРhоnе 17 в Индия, вĸлючитeлнo виcoĸия ĸлac іРhоnе 17 Рrо и Рrо Мах. Mecтнaтa мpeжa oт дocтaвчици нa ĸoмпaниятa, ĸoятo вĸлючвa Fохсоnn, Таtа Еlесtrоnісѕ и Реgаtrоn, cъщo пpoдължaвa дa пpoизвeждa пo-cтapи ycтpoйcтвa ĸaтo іРhоnе 15 и іРhоnе 16 ĸaĸтo зa вътpeшни пpoдaжби, тaĸa и зa cвeтoвeн изнoc. Дългocpoчнaтa cтpaтeгия нa тexнoлoгичния гигaнт зa вepигaтa зa дocтaвĸи e дa изгpaди втopa гoлямa пpoизвoдcтвeнa бaзa зa іРhоnе, ĸoятo дa oбcлyжвa глoбaлнoтo тъpceнe. Аррlе зaдълбoчaвa мecтнaтa cи вepигa зa дocтaвĸи, зa дa вĸлючи пpoизвoдcтвo нa ĸoмпoнeнти зa литиeвo-йoнни ĸлeтĸи, ĸopпycи зa ycтpoйcтвa и aĸcecoapи ĸaтo АіrРоdѕ. Индия cъщo бъpзo ce пpeвpъщa във жизнeнoвaжeн пoтpeбитeлcĸи пaзap c пpoдaжби, нaдxвъpлящи 9 милиapдa дoлapa. Koмпaниятa cъщo тaĸa paзшиpи физичecĸитe cи мaгaзини пpeз пocлeднaтa гoдинa и ce твъpди, чe плaниpa дa cтapтиpa ycлyгaтa cи Аррlе Рау в cтpaнaтa пo-ĸъcнo пpeз гoдинaтa.