Прогноза за ускорен ръст на държавния дълг на България в комбинация с риск от разхлабване на фискалната политика и слаб контрол срещу корупцията са сред основните акценти в редовния преглед на българската икономика от рейтинговата агенция "Муудис". Според анализа кредитният профил на България отразява ниското, но нарастващо бреме на държавния дълг и високата способност за обслужване на дълга. Членството в Европейския съюз (ЕС, с рейтинг „Aaa“ със стабилна перспектива) и еврозоната подкрепя институциите и силата на управлението, въпреки че контролът над корупцията остава значително предизвикателство, отбелязва „Мудис“. От кредитната агенция посочват, че приемането на еврото от 1 януари 2026 г. е положително за кредитния рейтинг на България, но основните ползи като премахването на валутния риск за дълга, деноминиран в евро, вече са отчетени в рейтинга „Baa1“ на България. Непосредствен риск в резултат на политическата нестабилност е опасността от затруднения в изпълнението на реформите и инвестиционните цели по ПВУ до крайния срок през август 2026 г., според агенцията. От „Мудис“ прогнозират, че две трети от оставащите средства в рамките на четвъртия и петия транш, които възлизат на около 2,5 млрд. евро (малко над 2% от БВП за 2026 г.), ще бъдат изплатени. От агенцията очакват нивото на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт да се увеличи над 30% през 2026 г., като постепенно достигне 37% до 2030 г., спрямо около 24% през 2024 г.

Производството на енергийни продукти в България е намаляло през ноември 2025 г. спрямо октомври, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Най-сериозен спад е отчетен при пропан-бутановите смеси, които бележат намаление от 40% до 3 хил. тона. Производството на автомобилен бензин намалява с 39,1% до 84 хил. тона, дизеловото гориво с 35,2% до 173 хил. тона, електрическата енергия с 12,8% до 2 769 ГВтч, а твърдите горива с 2,2% до 1 564 хил. тона. Производството на природен газ остава без промяна. На годишна база, спрямо ноември 2024 г., производството също регистрира спад. Пропан-бутановите смеси намаляват с 50%, дизеловото гориво с 30,8%, твърдите горива с 23,4%, електрическата енергия със 7,9%, а автомобилният бензин с 3,4%. Природният газ остава на нивото от предходната година. При доставките на енергийни продукти през ноември се наблюдава увеличение при пропан-бутановите смеси със 17,6% до 40 хил. тона, при природния газ с 14,2% до 265 млн. куб. метра, а електрическата енергия се увеличава с 1,5% до 2 985 ГВтч. В същото време доставките на автомобилен бензин намаляват с 16,9% до 49 хил. тона, дизеловото гориво с 10,9% до 229 хил. тона, а твърдите горива с 0,7% до 1 627 хил. тона. Сравнено с ноември 2024 г., доставките на пропан-бутанови смеси са нараснали с 14,3%, докато твърдите горива намаляват с 22,3%, автомобилният бензин с 22,2%, природният газ с 8,6%, електрическата енергия с 8,3%, а дизеловото гориво с 5,4%. През миналата 2025 г. месечното производство на електроенергия е нараствало с 8,1%, а производството на твърди горива се е увеличило поради повишеното потребление за производство на електрическа енергия.

Цената на 1 хектар земеделска земя в България е под средното ниво за Евросъюза, но наемът на 1 хектар надхвърля средната рента за ЕС. Това показват данните на Евростат за 2024 г. През 2024 г. един хектар обработваема земя е струвал у нас средно 8189 евро, докато за ЕС цената е била средно 15 224 евро. В същото време наемът за обработваема земя в ЕС се оценява средно на 295 евро на хектар, докато в България е 303 евро. През 2024 г. цената на земеделската земя у нас е нараснала с 6% спрямо предната година, почти колкото е средният ръст за целия ЕС. Най-скъпа е обработваемата земя в Малта (201 263 евро), следвана от Нидерландия (96 608 евро) и Португалия (76 556 евро). Данните за Малта отразяват ограничената наличност на земеделска земя на острова, което натиска цената й нагоре. В Нидерландия се намира и регионът с най-скъпа земеделска земя - Флеволанд, където един хектар струва 187 109 евро. Най-евтина през 2024 г. е била обработваемата земя в Латвия (4 825 евро за 1 хектар), Литва (5 590 евро) и Словакия (5 823 евро). В данните на Евростат за 2024 г. липсва информация за Германия и Италия. Евростат показва и отделно цената на пасищата. В България един хектар постоянно затревена площ е 1 877 евро на хектар, което е най-ниската стойност в ЕС. Не цялата земя е собственост на земеделския производител, който я обработва. Много собственици отдават земята си под наем като краткосрочно или дългосрочно бизнес решение. Размерът на рентите в отделните страни на ЕС също варира в широки граници. В рамките на ЕС средната цена за наем на обработваема земя е била 295 евро на хектар през 2024 г. Наемането на един хектар обработваема земя през 2024 г. е било най-скъпо в Нидерландия (средно 941 евро), следвана от Дания (580 евро) и Гърция (509 евро). Най-ниската рента е била в Словакия (средно 69 евро), Хърватия (76 евро) и Малта (92 евро), като последната отразява наложено от правителството ограничение в Закона за земеделския лизинг за преотдаване под наем. С 303 евро на хектар средна рента България е над средното ниво за ЕС. Впечатление прави, че у нас размерът на рентата намалява в последните три години. Например през 2022 г. средният наем на нива у нас е 313 евро на хектар, а година по-късно през 2023 г. е 312 евро.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е инвестирала 295 млн. евро в България през 2025 г., разпределени в 17 проекта. Това представлява ръст спрямо вложените 272 млн. евро през 2024 г. и значително надвишава средногодишното ниво на инвестициите за последните пет години. „Икономиката на България продължи да показва устойчивост и амбиция през 2025 г., а инвестиционните резултати на ЕБВР отразяват ускоряващия се преход на страната към по-зелена, по-конкурентоспособна и по-ориентирана към иновациите икономика“, заяви ръководителят на ЕБВР за България Мануела Несъл. Основната част от инвестициите – 88% от общия обем, е насочена към проекти, свързани с ограничаване на климатичните промени, енергийния преход и развитието на устойчива инфраструктура. Очаква се подписаните през 2025 г. проекти да доведат до намаление на емисиите на въглероден диоксид с 552 816 тона годишно. Сред подкрепените инициативи са инвестиции в системи за съхранение на енергия чрез батерии и фотоволтаични паркове, като ЕБВР е мобилизирала и допълнително финансиране в размер на 169 млн. евро от местни и международни инвеститори. Банката остава силно ангажирана с подкрепата за частния сектор, като всички нови инвестиции в България са насочени към частни компании. 98% от активния портфейл на ЕБВР в страната е ориентиран към бизнеса. Около 30% от портфейла е инвестиран в акции и местни фондове за дялови инвестиции в различни сектори. През 2025 г. ЕБВР е вложила допълнително 33,4 млн. евро в дялов и рисков капитал, основно чрез регионални фондове, с цел повишаване на иновационния капацитет, конкурентоспособността и растежния потенциал на българската икономика. Резултатите за България са част от исторически силна година за ЕБВР, която през 2025 г. е инвестирала 16,8 млрд. евро в страните, в които оперира, спрямо 16,6 млрд. евро през 2024 г. В тази сума са включени и рекордните 2,9 млрд. евро за Украйна, при 2,4 млрд. евро година по-рано. ЕБВР оперира в Източна Европа, Централна Азия, Югоизточното Средиземноморие, както и в Субсахарска Африка.

Руският енергиен гигант „Лукойл“ съобщи, че е подписал споразумение с американската инвестиционна компания Carlyle Group за продажбата на LUKOIL International GmbH – 100% дъщерно дружество, което държи международните активи на групата. Според оценка, цитирана от Ройтерс, стойността на активите възлиза на около 22 млрд. долара (приблизително 18,4 млрд. евро). Carlyle Group управлява активи за 474 млрд. долара, разпределени в три основни бизнес сегмента и над 660 инвестиционни инструмента. Компанията е базирана във Вашингтон, а акциите ѝ се търгуват на фондовата борса. Сделката не включва активите на „Лукойл“ в Казахстан, които ще останат собственост на руската компания и ще продължат дейността си съгласно действащите лицензи. Междувременно казахстанските власти съобщиха, че са подали официална оферта до американските власти за придобиване на дяловете на „Лукойл“ в енергийните проекти на страната. Те включват Каспийския тръбопроводен консорциум – ключов маршрут за износ на казахстански петрол, както и най-голямото петролно находище в страната – Тенгиз, посочва Ройтерс. Подписаното споразумение с Carlyle не е изключително, а финализирането му зависи от изпълнението на редица предварителни условия. Сред тях е и получаването на разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ. Компанията продължава преговорите и с други потенциални купувачи. Продажбата на LUKOIL International се налага вследствие на ограничителните мерки, въведени от САЩ и Великобритания срещу „Лукойл“ и нейните дъщерни дружества. През октомври миналата година САЩ наложиха санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ – най-големия производител на петрол в Русия, заради, по думите на Вашингтон, бавния напредък в мирните преговори между Русия и Украйна. Мерките са част от усилията на американския президент Доналд Тръмп да окаже натиск върху Москва за постигане на споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна – най-смъртоносната война в Европа след Втората световна война, отбелязва Ройтерс.

Европейската комисия одобри за финансиране с 4,56 млн. евро без ДДС за проекта на „Булгартрансгаз“ ЕАД „Водородна инфраструктура в България“. Той е статут на проект от общ интерес за Европейския съюз, а средствата се отпускат по Механизма за свързване на Европа, съобщиха от дружеството. Проектът представлява първата фаза на развитие на българския „водороден гръбнак“ и е ключова част от Югоизточния европейски водороден коридор, свързващ Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия и Германия. Проектът на Булгартрансгаз предвижда изграждане на водородно трасе с дължина около 250 км между София и българо-гръцката граница при Кулата, заедно с 2 нови компресорни станции и прилежащите съоръжения. В настоящата покана за предложения, проектът на „Булгартрансгаз“ е единствената инвестиция в областта на водорода в Източна Европа, която е одобрена. Предвижда се да бъдат изпълнени дейности по изпълнение на предпроектно проучване; устройствено планиране; провеждане на екологични процедури; археологически проучвания; инвестиционно проектиране - фаза технически проект. Първият водороден проект за България беше включен в публикувания от Европейската комисия първи списък на проектите от общ интерес и проектите от взаимен интерес за ЕС в края на ноември миналата година.

Министерството на вътрешните работи купи нови 681 автомобила за над 33.4 млн. евро с ДДС. Средствата са от фонда за пътна безопасност, който се пълни от глобите за шофьорите. Новите автомобили са "Шкода Кодиак Селекшън" със задвижване 4x4, бензинов двигател от 2000 куб. см с мощност от 204 к.с. и автоматична скоростна кутия 7DSG. Те ще бъдат доставени на шест етапа по 65 автомобила в рамките на около година и половина след подписването на договора. Автомобилите ще се ползват от Столичната дирекция на вътрешните работи и Областните управления на МВР. Договорът за доставката им е сключен между МВР и компанията "Бохемия Екипауто" ООД на 16 януари. В края на май миналата година МВР обяви обществена поръчка за покупката на 575 леки коли със задвижване 4х2, както и на 405 автомобила със задвижване 4х4 плюс 285 мотоциклета. Прогнозната стойност на поръчката е близо 64.7 млн. евро без ДДС. Търгът е разделен на три обособени позиции. Първата е за покупката на 575 леки коли, като оферти подадоха трима кандидати, чиито ценови оферти бяха отворени. МВР обаче прекрати поръчката, след като за победител беше избрано предложението на "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД. Тяхната ценова оферта беше най-висока. С аргумента за ефективност и ефикасност за изразходване на средствата заместник-министър Любомир Йосифов прекратява поръчката по тази позиция. По втората обособена позиция за покупката на 405 автомобила бяха подадени само две предложения. За победител е избрано дружеството "Бохемия Екипауто" ООД, което е дало по-ниска цена. Един автомобил струва 95 940 лв. с ДДС. Допълнително се плаща още 6540 лв. за хардуера и софтуера за програмиране на мобилните ТЕТРА радиотерминали в колите. По-ниската цена дава възможност да се купят вместо първоначално планираните 405 коли общо 681 автомобила за нуждите на полицията. Определеният бюджет по тази обособена позиция не се променя, обясниха от МВР. По третата обособена позиция – за покупката на 285 мотора е подадена само една оферта от "Ауто Бавария" ООД. Липсата на конкуренция е причината заместник-вътрешният министър да прекрати поръчката в тази част. Така в рамките на година и половина полицията ще има 681 нови автомобила марка "Шкода Кодиак Селекшън" със задвижване 4x4, бензинов двигател от 2000 куб. см с мощност от 204 к.с. и автоматична скоростна кутия 7DSG. В допълнение те ще имат редица екстри - специални сигнални светлини, високоговорител и сирена, ТЕТРА радиотерминал, опознавателни знаци, допълнително електрическо оборудване, два комплекта гуми на алуминиеви джанти. Гаранционният срок за поява на фабрични дефекти е 5 години, а за сервизно обслужване – 8 години и пробег от 250 000 км.

Българските луксозни обувки BY FAR стъпиха в десетата си година. Към днешна дата дружеството "Солмейт", което първоначално създава марката, е обявено в несъстоятелност, а BY FAR се развива от новосъздадената компания "Бай Фар Интърнешънъл", в което не фигурират нито една от трите създателки на марката. Новото дружество е собственост на Криста Русева (дъщеря на Спас Русев) и няколко инвеститори и притежава лиценза за използване на търговските марки, които планира да продължи да развива. Едни и същи са и креативният екип зад продуктите (оптимизиран до 15 души спрямо над 40 при смяната на ръководството), както и производителите на кожените изделия, включително и пещерската "Ингилиз". В BY FAR като изпълнителен директор влиза Ева Вучева, позната в модния бранш като бивш главен изпълнителен директор на Fashion Days Group. Двете имат ясно заложени цели: поне 2.3 млн. евро оборот за 2026 г., и бизнес на печалба в рамките на следващите 5 години. Новият BY FAR официално стартира продажби през май 2025 г. Русева контролира 70% от собственика "Бай Фар груп", а другият значим акционер е Адел Закут с 27%. През 2026 г. компанията планира да реализира приблизително 2.3 млн. евро годишни приходи и ще изравни приходи и разходи, изключвайки първоначалните ни разходи. До момента в компанията са инвестирани над 2 млн. евро, като планът е инвестициите да продължат и през 2026 г.", обяснява изпълнителният директор Ева Вучева, която е бивш изпълнителен директор на Fashion Days. Фокус на марката ще е американският пазар, като до няколко месеца предстои откриването на нов логистичен център в САЩ, откъдето да се изпраща стоката (досега BY FAR винаги е изпращала стока от България до всички дестинации), като предстои и регистрацията на ново дружество там. Валентина Безуханова, Сабина Гьошева и Деница Бумбарова създават бранда By FAR през 2016 г. Фокус са чуждите пазари и високиятсегмент. Обувки и чанти на марката носят дъщерята на Синди Крауфорд Кая Гербер, Хейли Бийбър, сестрите Бела и Джиджи Хадид и десетки други имена от Холивуд. През 2022 г. компанията отваря собствен физически магазин в Лос Анджелис, а по-късно и в Шанхай и Пекин. Върхът в продажбите е стигнат през пандемичната 2020 г., когато приходите на българското дружество "Солмейт" достигат 33 млн. евро, а печалбата - 7.7 млн. Следват три по-слаби години и минусови резултати. Във времето другите две основателки на марката напускат бизнеса - до средата на 2024 г. и Валентина Безуханова и Деница Бумбарова са се оттеглили, като скоро след това Бумбарова стартира нов собствен проект - марката за обувки Jude, а начело на BY FAR остава Сабина Гьошева. В края на 2024 г. Спас Русев, който е добре позната фигура в бизнес средите и е бил собственик на БТК, "Булсатком" и футболния клуб "Левски", влиза в компанията майка на BY FAR - люксембургското дружество "Бай Фар". Целта тогава е Русев да вложи първоначален мостови заем от 600 хил. евро, с които да покрие някаква част от натрупаните задължения на BY FAR. По това време дружеството "Солмейт" дължи над 4 млн. евро на Unicredit Bulbank и още десетки хиляди на производители от последните две години. А след това да вложи още 1.4 млн. евро срещу дял в люксембургското дружество. През декември 2024 г. Уникредит Булбанк иска откриване на производство за несъстоятелност на "Солмейт" - банката има вземане от над 4 млн. евро в дружеството, а списъкът с кредитори на "Солмейт" се увеличава и включва производители в България и чужбина, които също искат парите си обратно. Американското дружество, което държи собствеността на международните търговски марки, се казва Brandpool Services, със седалище в Ню Йорк, което изглежда притежава единствено търговските марки на BY FAR. Лицензът на "Бай Фар Интернешънъл" е неизключителен и американският собственик получава процент от продажбите.

Правителството в оставка възложи на Българската банка за развитие (ББР) да поеме управлението на програмата за обновяване на жилищни сгради, договорена в Плана за възстановяване и устойчивост. Парите за саниране по ПВУ са 100% безвъзмездни средства и няма да се иска съфинансиране от сдруженията на собствениците на одобрените за саниране сгради. С прехвърлянето на програмата за саниране към ББР се удължава и срокът й за изпълнение - до 31 декември 2029 г., вместо до 30 юни 2026 г., която бе крайна дата за инвестициите по ПВУ. МРРБ ще прехвърли към ББР проектите за саниране на 177 жилищни блока от Етап 1, както и всички 277 жилищни сгради, одобрени по Етап 2 на програмата. С част от средствата, които ще се икономисат в резултат на проведените обществени поръчки и строителни дейности, ще бъде направено повторно класиране. Очаква се да бъде осигурено финансиране и за част от проектите, включени в резервния списък по етап 1, след уверение от страна на Българската банка за развитие.

Глобалната група за спортна екипировка Amer Sports, част от която е българската компания „Амер спортс България ЕЕОД“ със седалище в Чепеларе – собственик на добре познатите марки Arc’teryx, Salomon, Atomic и Wilson, показва увереност във финансовото си състояние, като изплаща предсрочно част от облигационния си дълг. Компанията обяви, че на 6 февруари ще погаси облигации за 80 млн. долара, въпреки че падежът им е чак през 2031 година. За целта Amer Sports ще плати малко над номиналната стойност (103% от главницата) плюс натрупаната лихва, което ѝ позволява да се освободи по-рано от задължения с относително висока лихва. Основната цел на този ход е да се намалят бъдещите разходи за лихви. Макар предсрочното погасяване да струва допълнително в краткосрочен план, то е изгодно в дългосрочен, ако компанията разполага със стабилен паричен поток, какъвто очевидно е случаят. Решението идва след силен период на растеж. През третото тримесечие на 2025 г. приходите на Amer Sports са нараснали с 30%, водени основно от сегмента „техническо облекло“, където ключова роля има марката Arc’teryx. Компанията ще публикува пълния си финансов отчет за 2025 г. на 24 февруари, малко преди отварянето на пазарите. След това ръководството ще представи резултатите и плановете си в онлайн среща с инвеститорите.

Напълно оборудвана база за консерви край Пловдив е обявена за публична продан от ЧСИ. Става въпрос за обособена част от търговското предприятие "Мутафчиев 57" ЕООД, включваща два съседни имота и напълно оборудваният цех за производство на плодови и зеленчукови консерви в село Калековец, община Марица. Началната цена, от която ще започне наддаването за имотите, е 668 404,96 евро, като сумата включва начислен ДДС за част от имотите и оборудването. Публичната продан ще се проведе в периода от 25 януари до 25 февруари 2026 г., а купувачът ще бъде обявен на 26 февруари. Към февруари 2025 година фирмата "Мутафчиев 57" ЕОО, с едноличен собственик Сийка Мутафчиева, има неуредени задължения на стойност малко над €215 000. През месец май 2025 година наддаването стартира от 1 164 720 лева. Купувач обаче така и не се намери. Първият имот за продан е с площ 1683 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, върху която са изградени две едноетажни селскостопански сгради със застроени площи съответно 279 кв.м. и 108 кв.м. Парцелът граничи с улици от три страни и е част от квартал 76 по плана на селото. Вторият имот представлява урегулиран поземлен имот с площ 2010 кв.м., предназначен за хранително-вкусовата промишленост. В него е изградена завършена производствена база, въведена в експлоатация с всички необходими разрешителни. Основната сграда е цех за производство на плодови и зеленчукови консерви със застроена площ от около 555 кв.м., в който са обособени съблекални, санитарни помещения, хладилна камера, складове за суровини и готова продукция, експедиция, канцелария и технически помещения. В имота се намират още котелно помещение, склад за празен амбалаж, както и плътна ограда, оформяща самостоятелна промишлена зона. Заедно с недвижимите имоти се продават и машините, съоръженията и оборудването, които са част от производствения процес. Сред тях са инсталации за производство на майонеза, кетчуп, лютеница и доматено пюре, пастьоризатори, хомогенизатори, пълначни и етикиращи линии, хладилна камера, парен котел, както и мотокари и електрокари. Източник: Traffic News

"Адванс Терафонд" АДСИЦ отчита ръст от 5% на нетната печалба до 7,06 млн. лв. за 2025 г. спрямо 1,45 млн. лв. за 2024 г. През 2024 г. счетоводната печалба бе 1,45 млн. лв., но изплатеният дивидент бе 0,095 лв. на акция, или 9,5 ст., което е общо 8,08 млн. лв. През 2025 г. "Адванс Терафонд" АДСИЦ е продало 4318 дка с нови продажби (изповядани пред нотариус) и са приключени стари разсрочени договори за 358 дка (прехвърлени на купувачите след последното плащане). Сключени са и нови договор за разсрочено плащане за 2948 дка, които остават собственост на фонда, докато не бъде платена и последната вноска. Следователно през годината фондът е продал общо 7266 дка, а е купил 5099 дка. За сравнение, през 2024 г. бяха продадени само 1418 дка, а купени 4266 дка. Към края на 2025 г. "Адванс Терафонд" АДСИЦ притежава 181 859 дка земеделска земя и 60,8 дка градска земя.

България е на трето място в Европейския съюз по новоинсталиран капацитет за съхранение на енергия с батерии през 2025 година, превръщайки се в един от най-бързо растящите пазари в Европа. Само за една година страната реализира ръст надхвърлящ 1100 на сто, показват данните от годишния доклад за пазара на съхранение на енергия в ЕС, публикуван от Европейската соларна асоциация (SolarPower Europe), по данни на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). От около 200 MWh инсталиран капацитет през 2024 г., България достигна близо 2500 MWh към края на 2025 г. Очакванията са още през настоящата година капацитетът да бъде увеличен четири до пет пъти, като в момента в страната се изграждат над 10 000 MWh батерии, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Развитието в България се случва на фона на рекордна година за Европейския съюз, в която са инсталирани над 27 гигаватчаса нови батерии, или 45 процента повече спрямо предходната година. България заема трето място след Германия и Италия, с пазарен дял от 9 на сто през 2025 г. Общият капацитет за съхранение на енергия в Европа вече е десет пъти по-голям спрямо 2021 г. Анализи на Европейската соларна асоциация сочат, че до 2030 г. този капацитет трябва отново да се увеличи десетократно, за да се гарантират стабилността на електроенергийните системи и ускореният преход към чиста енергия.

С 2.8 на сто се очаква да се увеличат фалитите на предприятия в световен мащаб през 2026 г., показват данни и анализ на глобалния кредитен застраховател „Кофас" (Coface). Според прогнозата на „Кофас", през 2026 г. ще се наблюдава привидна стабилизация на несъстоятелността на компаниите на фона на постепенното облекчаване на разходите за финансиране. Зад това обаче се крие продължаваща нестабилност, особено в строителния, химическия и текстилния сектор. От „Кофас" предупреждават, че дори повишение от 25 базисни пункта на лихвените проценти по бизнес кредитите би било достатъчно, за да се обърне тенденцията. През 2026 г. се очаква увеличение на несъстоятелността с около 2 на сто във Франция и Обединеното кралство, в съответствие с динамиката при създаването на нови предприятия. В САЩ се прогнозира ръст от 4 на сто, поради уязвими сектори и ефекта от нови търговски политики и мита. За Германия прогнозата е за увеличение от 1 на сто, на фона на слаба частна активност въпреки значителните държавни стимули. Италия се очаква да отчете спад на несъстоятелността с 2 на сто, основно поради намаляващия брой активни компании, а Испания – понижение с 3 на сто, подкрепено от подобрена макроикономическа среда. В Нидерландия се прогнозира ръст от 4 на сто, отразяващ постепенното връщане към предпандемичните нива. От „Кофас" отбелязват, че след три години на устойчив ръст, 2026 г. може да донесе временно затишие, подкрепено от понижаване на лихвите и облекчени кредитни условия. Въпреки това стабилизацията остава крехка заради високата задлъжнялост на компаниите, свитите маржове и напрежението в най-уязвимите отрасли. В регионален план анализът на „Кофас" показва различни тенденции. В Северна Америка ще продължат да са под натиск, докато Канада се очаква да отчете спад на несъстоятелността с 5 на сто след продължителен период на растеж. В Азиатско-тихоокеанския регион Япония се прогнозира да отчете увеличение от 7 на сто заради високите лихви и структурни слабости, а Австралия – леко покачване от 0,5 на сто, достигайки плато след силната нормализация след пандемията. Данните от анализа показват, че ключовият риск остава чувствителността на компаниите към цената на кредита. Повишение от 25 базисни пункта би могло да доведе до ново ускоряване на несъстоятелността в световен мащаб до 4–5 на сто, като най-силно засегнати биха били европейските икономики и секторите с ограничена способност за обслужване на дълга.

През 2025 г. Хонконг отчита двуцифрен ръст както на износа, така и на вноса на стоки, като износът достигна исторически максимум, съобщава КМГ. Общият износ на стоки се е увеличил с 15,4% спрямо 2024 г., докато вносът е нараснал с 15,5%. В резултат на това е отчетен търговски дефицит от 446 милиарда хонконгски долара (около 57 милиарда щатски долара). Според официална оценка, бъдещото развитие на търговията със стоки ще бъде подкрепено от умереното възстановяване на световната икономика, засилените икономически и търговски връзки с нови пазари, както и от силното глобално търсене на електронни продукти, базирани на изкуствен интелект.