През първото тримесечие на 2026 г. строителният сектор в България отбелязва значителен годишен ръст. Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са се увеличили с 10.5% спрямо същия период на 2025 г., като броят на жилищата в тях скача с 28.3%. Водещи по строителна активност са областите Пловдив, София, Варна и Бургас. Въпреки това се наблюдава лек спад, в сравнение с последното тримесечие на 2025 г., сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). През първото тримесечие на 2026 г. местните администрации в страната са издали разрешителни за строеж на 2 302 жилищни сгради, които включват общо 13 567 жилища. Тяхната разгъната застроена площ (РЗП) възлиза на 1 735 449 кв. м. Одобрени са проекти за 13 административни сгради и офиси с 6 762 кв. м РЗП, както и за 1 218 други сгради с обща площ от 640 381 кв. м. В сравнение със същия период на 2025 г., се отчита значителен ръст. Издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 10.5%, жилищата в тях – с 28.3%, а разгънатата им застроена площ нараства с 33.3%. При административните сгради също има увеличение, съответно с 8.3% на броя разрешителни и 81.6% на РЗП. При другите видове сгради разрешителните са с 12.8% повече, а площта им – с 4.5%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив (368), София-област (287), София-град (265), Варна (200) и Бургас (169). По отношение на броя на бъдещите жилища, които предстои да бъдат построени, водещи са София (столица) с 3 948 жилища, следвана от Пловдив с 2 235, Бургас с 2 018, Варна с 1 200 и Русе с 591. През първите три месеца на 2026 г. е започнал строежът на 1 649 жилищни сгради с 10 193 жилища в тях и обща РЗП от 1 168 008 кв. м. Стартирало е и изграждането на 11 административни сгради (8 881 кв. м РЗП) и 594 други сгради (355 460 кв. м РЗП). На годишна база (спрямо първото тримесечие на 2025 г.) започнатите нови жилищни сгради са с 15.2% повече, а жилищата в тях нарастват с цели 67.4%. РЗП на тези сгради също се е увеличила значително – с 58.1%. Най-активно строителство е започнало в областите Пловдив (288 жилищни и 100 други сгради), София (столица) (312 жилищни и 22 други сгради) и София-област (174 жилищни и 49 други сгради).

България получи отсрочка за изпълнението на ключови реформи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), с което успя да спаси иначе зачеркнати от предишното правителство на премиера Росен Желязков 400 млн. евро. Става въпрос за възстановяването на работата на независима Антикорупционна комисия, както и за независимо разследване на главния прокурор – две реформи, които трябваше да се случат във второ и трето плащане.От цялата сума, 257 млн. евро са задържани от ЕК заради Антикорупционната комисия, а 143 млн. евро представляват пари, които страната ни вече е получила по предишно плащане и щеше да се наложи да връща заради изтекъл срок за реформата. Иначе други 109 млн. евро са задържани от третото плащане заради неизпълнената реформа за независимо разследване на главния прокурор. По нея обаче срокът е удължен от 22 юни на 31 август. Дава се един по-дълъг срок и широк хоризонт на новото правителство, за да бъдат гласувани в Народното събрание. Плащанията по ПВУ са ключови за намаляване на прекомерния бюджетен дефицит на страната – миналия месец данните на европейската статистическа служба Евростат потвърдиха, че България е нарушила правилото за дефицит и е излязла извън допустимите рамки за него през 2025 г. С поисканите 900 млн. евро от четвъртото плащане, спасените 400 млн. евро и с допълнителни инвестиционни програми по ПВУ служебното правителство оставя около 2 млрд. евро повече за бюджета за следващото редовно правителство. Искането за четвърто плащане бе направено в началото на април – то е на стойност 900 млн. евро, като по-голямата част от сумата се очаква да постъпи в бюджета до края на юни месец.

Малките и средните предприятия в Северна България ще имат възможност да преминат през серия от безплатни специализирани обучения и да получат индивидуална експертна помощ за своята технологична трансформация. Това става възможно чрез новата програма N-Spark, стартирана от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) в партньорство със Световната банка. Инициативата е част от мащабния проект „Северът в растеж“ и е фокусирана върху подготовката на бизнеса за предизвикателствата на дигиталната ера. Финансира се по линия на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. Обученията обхващат четири критични области: Дигитално мислене: Усвояване на съвременни методи за дигитализация на бизнес процесите; Работа с изкуствен интелект (AI): Практически насоки как AI инструментите могат да подобрят ефективността на фирмата; Управленски умения: Тренинги за стратегическо планиране и лидерство; Екипна ефективност: Развитие на уменията за работа в динамична и технологична среда. N-Spark е структуриран в два основни етапа, които предлагат общо до 40 часа комбинирана индивидуална подкрепа и групов коучинг в рамките на 8 седмици. В края на всяко обучение участниците ще разполагат с конкретен план за действие, който да внедрят веднага в своите компании, и ще получат официален сертификат за завършване. Участието е напълно безплатно за всички одобрени МСП от Северна България. Срокът за подаване на документи е 20 май 2026 г. Програмата е насочена към микро, малки и средни предприятия (МСП), които развиват дейност в една от следните области: Видин, Враца, Монтана, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Търговище, Силистра, Добрич, Шумен и Варна. За да бъдат допуснати, фирмите трябва да отговарят на няколко условия: Нетни приходи от продажби за последната финансова година в размер на поне 127 822.97 евро; Липса на публични задължения към държавата; Програмата не е отворена за фирми от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ (първично производство); Кандидатите не трябва да са получавали подобни финансирани от държавата услуги в последните 12 месеца.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи, че разследва дали „Виваком България“ ЕАД не злоупотребява с господстващото си положение. Става дума за конкретен сегмент от дейността на телеком оператора - като собственик на подземната канална мрежа той я предоставя на други компании срещу заплащане на цени за достъп и ползване. Според А1 - подател на оплакването до КЗК, тези цени са прекомерно високи. Антимонополният регулатор посочва, че проучва "поведението на „Виваком България“ при определянето на цените за отдаване под наем на инфраструктурата на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Производството е за установяване на възможна злоупотреба с господстващо положение и следва да установи дали разглежданото поведение уврежда или притежава потенциал да увреди конкуренцията и да засегне интересите на потребителите." Спорът стигна до Висшия административен съд. С решение на ВАС от 2025 г. актът на КРС е потвърден и затова сега антимополният регулатор е възобновил работата си по случая. "Виваком" - наследник на БТК, при приватизацията получи и цялата подземна инфраструктура на държавното предприятие. През 2023 г. "Виваком" обяви индексиране - тоест повишение на цените за ползване на подземната мрежа. Тогава редица компании от сектора възразиха в КРС - Националното сдружение на кабелни оператори „Клуб 2000“, „Линейни мрежи“ ООД, „Кабелна телевизия Делта, „Мултимедиа - БГ“, "Видеосат Нове“, "Телекабел“, "А1 България“, „Цетин България“. B Бългapия дeceтĸи дocтaвчици нa интepнeт и тeлeвизия, нo когато тeзи ĸoмпaнии тpябвa дa пpeĸapaт ĸaбeлитe cи дo ĸлиeнтитe си, опират до един игpaч - "Виваком". Πo зaĸoн в нaceлeнитe мecтa c нaд 10 000 житeли y нac тpaceтaтa нe мoгaт дa ce paзпoлaгaт въздyшнo, a т.нap ĸaнaлнa мpeжa e в гoлямaтa cи чacт пocтpoeнa пo вpeмeтo нa БTK и, cъoтвeтнo, нacлeдeнa oт Vіvасоm. През лятото на 2023 г. Комисията за регулиране на съобщенията се произнесе в полза на жалбоподателите и даде задължителни указания на "Виваком" да НЕ вдига цените. Компанията на свой ред заведе село срещу "указанията". Спорът стигна до ВАС и в крайна сметка върховните съдии са потвърдили акта на КРС.

Пловдивската дигитална агенция SEOMAX разраства портфолиото си от услуги, като придоби 50% дял от творческото студио за видеопродукции Minds. Компанията определя сделката като стратегическа, а не финансова, с цел обмяна на ноу-хау, клиенти и екип. Студиото ще оперира под нов бранд и дружество Social Minds ("Соушъл майндс"), като собствеността е разделена между SEOMAX и основателката на Minds Гергана Димова. Рекламодателите насочват все по-голяма част от бюджета си към дигиталните канали, като видеото е сред предпочитаните формати за достигане и ангажиране на аудиторията. Затова и разширяването на видеоекспертизата на дигиталната агенция SEOMAX е логична следваща бизнес стъпка. Творческото студио Minds ("Прентед") е създадено през 2019 г. от съдружниците Гергана Димова и Мирослав Събев. Компанията е специализирана в рекламни видеопродукции, като услугите им включват разработване на концепция, сценарий, заснемане, озвучаване и монтаж за онлайн канали. Професионалната експертиза на студиото включва още инфлуенсър маркетинг и съдържание, създадено от потребители (user generated content). От SEOMAX посочват, че сделката по придобиването се подготвя още от края на 2025 г. Тогава е регистрирано и новото дружество "Соушъл майндс", в което се прехвърля дейността на Minds. Управител на новата агенция Social Minds е Гергана Димова, която притежава 50% дял от компанията. Останалите проценти са разпределени между съдружниците на SEOMAX Петър Дяксов и Любомир Атанасов с по 22.5% и Димитър Денев с 5%. Част от екипа на Minds ще продължи да работи в новата агенция, която вече има портфолио клиенти. Сред тях са "Лавена" (Бочко), "Камко", Cocosolis, "Мебели ИДЕА", Global Aesthetics, "Меденка Любимка" и CreditOne. Дигиталната агенция SEOMAX е част от портфолиото на Internet Media Group, което включва още медии, дигитални компании, обучителни програми и др. Собственици на групата са Ирина Атанасова и Любомир Атанасов, който притежава също 45% от дружеството "Сеомакс". Останалите 45% държи Петър Дяксов, а с 10% е Димитър Денев. С приходи 1.9 млн. лв. за 2024 г. SEOMAX попада в топ 40 на най-големите творчески и дигитални агенции в страната . От компанията посочват, че за 2025 г. отчитат 2 млн. лв. приходи.

Инвеститорският интерес към мангановото находище „Оброчище“ край Балчик отново излиза на дневен ред, но процедурата по предоставяне на нова концесия към момента е блокирана, съобщава Министерството на енергетиката. Постъпило езаявление от „Българска Манганова Компания“ ЕООД за предоставяне на концесия на добив на манганова руда от находище „Оброчище“, община Балчик, чрез търг. Част от становищата на съгласуващите институции обаче са отрицателни. Именно това възпрепятства откриването на процедурата за концесия. На този етап не е изготвен и концесионен анализ, което означава, че липсват конкретни параметри за евентуално разработване на находището. Находището „Оброчище“ има стратегическо значение за икономиката, тъй като манганът е ключова суровина за металургията, както и за модерни индустрии като производството на батерии и зелени технологии. България разполага със значителни запаси, оценявани на над 8,7 млн. тона руда със средно съдържание 27–28% манган. Предишната концесия, предоставена на „Евроманган“ АД през 1999 г. за срок от 25 години, приключи официално през 2024 г. Реално обаче добивът бе спрян още през 2019 г. след установени сериозни нарушения – неплатени концесионни такси, забавени заплати, задължения за електроенергия и липса на поддръжка на минната инфраструктура. След години без дейност, договорът изтече, а находището бе върнато на държавата. Източник: Про Нюз Добрич

Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени горска заменка на стойност близо 11 милиона лева от времето на правителството на Сергей Станишев, управлявало с мандата на ДПС в периода 2005-2009 г. Решението на тричленния състав, взето на 28 април 2026 г., гласи, че фирмата "Инвест строй 7" ЕООД, която на практика е спечелила от сделката, трябва да върне средствата като незаконно получена държавна помощ. Горската заменка е юридическа процедура, при която държавата заменя свои горски територии (държавна собственост) срещу частни гори или земи (частна собственост). Това означава, че собственик на частна гора може да я прехвърли на държавата, а в замяна получава друг парцел горска територия от самата държава. Заменките стават масови след изменения в Закона за горите през 2002 г. и продължават до 2009 г. Само че много от тях, особено в периода 2007-2009 г., са оценени от Европейската комисия като незаконна държавна помощ, тъй като частни лица са получавали ценни земи - често по Черноморието или в планински курорти - срещу по-малко ценни гори. Заменките обхващаха около 2500 на брой атрактивни имоти по Черноморието и планински курорти, заменени с пустеещи такива в ущърб на държавата. В списъка с бенефициенти, получили незаконна държавна помощ, се оказаха фирми, свързани с бизнесмените Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Николай Банев, Тодор Батков и др. През 2014 г. ЕК постанови, че тези заменки са незаконна държавна помощ и поиска тя да бъде възстановена от държавата. Държавата обаче не можеше да го направи, защото не успяваше да оцени точно колко голяма е въпросната помощ. През 2019 г. правителството изчисли, че щетата е за над 80 милиона лева и преостойности горите, като поиска от бенефициентите да доплатят разликата. Масово след това обаче започнаха дела, заведени от тях в български съдилища, които държавата губеше едно по едно. Още по-рано – в свой доклад от 2009 г. - Световната банка написа, че според изчисления на НПО щетата от заменките е 500 млн. долара, или близо 800 млн. лв. според курса на американската валута от онзи период. През есента на 2023 г. Европейската комисия заведе дело срещу страната ни в Съда на Европейския съюз (СЕС), защото държавата така и не съумя да върне парите. През ноември миналата година СЕС ни осъди, като постанови, че Бългapия нe e изпълнилa зaдължeниятa cи дa възcтaнoви cpeдcтвaтa oт нeпoзвoлeнa дъpжaвнa пoмoщ пpи зaмeнĸитe нa дъpжaвни гopcĸи зeми c чacтни имoти в пepиoдa 2007-2009 г. Така тя e нapyшилa ĸaĸтo peшeниe 2015/456 нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия oт 5 ceптeмвpи 2014 гoдинa, тaĸa и ycлoвиятa нa Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). След осъждането от Съда на ЕС предстои страната ни да плаща еднократни и периодични глоби, докато не възстанови реалната цена. От Акта за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ е установено публично държавно вземане на „Инвест строй 7“ ЕООД, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 7 294 669 лв. главница и 3 569 168,72 лв. лихви, или общо 10 863 837,72 лв. От представената по делото административна преписка е видно, че въз основа на заповед от 2009 г. на председателя на Държавната агенция по горите между Държавната агенция по горите (ДАГ) и „Инвест Строй 7“ ООД (сега ЕООД) е сключен договор за замяна на горски имоти, съгласно който държавата, чрез ДАГ, прехвърля на дружеството правото на собственост върху конкретно индивидуализирани поземлени имоти с обща площ от 74 901 дка, част от държавния горски фонд, частна държавна собственост, находящи се в землището на с. Бистрица и с. Герман към Столична община, район „Панчарево“. От своя страна, „Инвест Строй 7“ ООД тогава прехвърля на държавата собствеността върху конкретно индивидуализирани имоти, част от горския фонд, с обща площ 82 907 дка, находящи се съответно в гр. Габрово и землището на с. Столът, община Севлиево. Административната стойност на заменените имоти държавна собственост е определена на общо 369 560 лв., съгласно представени Удостоверения за оценка, съответно административната стойност на заменените имоти частна собственост е 870 380,08 лв. Съдът посочва решението на ЕК от 2014 г. и казва, че то трябва да се спази. Заради това МЗХГ е провело процедура по оценка - оценени са пазарните цени на заменените държавни имоти и общата пазарна стойност на заменените от дружеството имоти. Производството е завършило с издаването на процесния акт, с който е определена сума за възстановяване на публично държавно вземане, представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в общ размер на 10 863 837,72 лв. Вещото лице е констатирало, че за периода 2009 г.–2018 г. в счетоводството на „Инвест Строй 7“ ЕООД няма отразени сделки с дървесина, придобита от същите имоти. Така първоинстанционният съд е формирал извод, че не са изложени мотиви във връзка с определянето на адресата на акта като „предприятие“ по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, което представлява нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Оспореният АУПДВ е отменен и преписката е изпратена на компетентния административен орган. Решението обаче е неправилно, решава ВАС. ВАС отменя изцяло решение № 52 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 252 по описа на Административен съд София-област за 2024 г. Отхвърля жалбата на „Инвест строй 7“ ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № РД-05-4 от 20.12.2019 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите. Осъжда „Инвест строй 7“ ЕООД да заплати на Министерството на земеделието и храните разноски за производството в размер на 30 176,50 евро. Решението е окончателно.

Към края на март общите приходи на „Трейс Груп Холд” АД са в размер на 25.29 млн. евро, а общо разходите, без тези за данъци, са 25.16 млн. евро. Междинният финансов резултат след данъци е печалба от 120 хил. евро. „Трейс Груп Холд”АД отчете за първото тримесечие на 2026 г. приходи (без финансови) от дейността на стойност 25.27 млн. евро. Те обаче намаляват с 35,64% в сравнение със същия период на миналата година. Най-съществен дял от тях (98%) имат приходите по строителни договори, които намаляват с 35,41% на годишна база до 24.74 млн. евр. Паричните постъпления от продажба на услуги се увеличават. Другите доходи намаляават с 54,65%, като най-съществени от тях са тези от наеми на собствени активи. Разпределени по сегменти, общо 65,84% от приходите /без финансови/ на фирмата са реализирани в страната ни, други 29,96% идват от Сърбия, а 4,20% – от Румъния. Разходите по икономически елементи на дружеството в края на март са в размер на 24.66 млн. евро и намаляват спрямо същия период година по-рано с 33,61 на сто. Средствата похарчени за суровини и материали са 5.68 млн. евро (23,04% относителен дял), които намаляват на годишна база. С най-съществено значение в групата са разходите за основни материали за строителство. За външни услуги са похарчени 15.04 млн. евро (60,96% дял) и намаляват с 36,09 на сто. Тук се включват разходи за подизпълнители на стойност 11.21 млн. евро, услуги с механизация, транспортни услуги, проектиране, геодезия и лабораторни, застраховки и други. Сумите, изплатени за заплати и осигуровки на персонала обаче се увеличават с 22,11% на годишна база и са на стойност 3.01 млн. евро. Числеността на персонала на дружеството и неговите клонове в чужбина към края на март е 449 души. Най-голям брой наети лица (67,11%) има в България, други 27,63% работят в Сърбия, а 5,26% – Румъния. Регистрираният капитал на „Трейс Груп Холд“ е в размер на 12 342 000 евро, разпределен в 24 200 000 безналични поименни акции с право на глас и с номинална стойност 0.51 евро всяка. Акциите на фирмата се търгуват на „Българска фондова борса“ от 27 октомври 2007 година. Най-голям акционер е проф. Николай Михайлов – председател на Надзорния съвет, който притежава 67.01% от капитала, а чрез „Галини – Н“ ЕООД контролира още 9 процента. “Трейс Груп” има в протфейла си и 0.015% обратно изкупени собствени акции.

Планът на Европейския съюз за инвестиция от 20 милиарда евро в изграждането на гигантски центрове за изчислителна мощ за изкуствен интелект предизвиква все по-сериозни критики още преди официалния си старт, пише Politico. Инициативата, обявена първоначално от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предвижда създаването на т.нар. „гигафабрики“ – мащабни центрове за изчисления, които да обучават най-напредналите AI модели. Планът трябва да бъде представен официално тази пролет като европейски отговор на масивните инвестиции на САЩ и Китай в областта на изкуствения интелект. Въпреки амбицията, редица евродепутати и експерти поставят под въпрос реалната необходимост от толкова огромен капацитет. Според тях не е ясно дали в Европа изобщо съществува достатъчно търсене за подобна инфраструктура и дали инвестицията от 20 милиарда евро няма да се окаже неефективна в глобалната конкуренция. Критиците посочват също така, че Европейският съюз вече изостава от САЩ и Китай заради по-строгата регулация на технологичния сектор. В същото време американски проекти като планирания от OpenAI мегацентър на стойност 500 милиарда долара задават съвсем различен мащаб на развитие. От Европейската комисия защитават проекта, като подчертават, че целта е стратегическа независимост. Според говорител на Комисията Европа трябва да разполага със собствена изчислителна инфраструктура, за да не бъде зависима от външни сили. Планът предвижда изграждането на четири до пет гигантски центъра, всеки с около 100 000 графични процесора – ключов хардуер за обучение на AI модели. Те биха били значително по-големи от предишните европейски проекти и биха се конкурирали с водещи световни инициативи. Финансирането ще бъде смесено – от публични и частни източници, като ЕС е заделил 20 милиарда евро като собствен принос. Вече са подадени десетки предложения от 16 държави, включително от големи технологични компании в Европа, което според Комисията показва сериозен интерес към проекта. Въпреки това някои експерти остават скептични. Те поставят под въпрос кой точно ще използва този капацитет, тъй като в Европа има ограничен брой компании, способни да разработват модели от мащаба на ChatGPT. Като основен пример се посочва френската компания Mistral AI, която е сред малкото водещи играчи в региона, но вече инвестира самостоятелно в собствена инфраструктура извън европейския план. Част от тях смятат също така, че вместо да се опитва да настигне САЩ в областта на големите езикови модели, Европа трябва да се фокусира върху индустриални приложения на изкуствения интелект, където има по-силни позиции – например в производството и енергетиката. Друг важен проблем е зависимостта от американски технологии, особено от чиповете на Nvidia, която доминира пазара на графични процесори. Това поражда опасения, че вместо да намали зависимостта си, Европа може дори да я задълбочи. Според някои анализатори европейската инициатива идва твърде късно и е твърде малка в сравнение с глобалните инвестиции. САЩ и големите технологични компании вече влагат стотици милиарди долари в подобна инфраструктура, което поставя ЕС в трудна конкурентна позиция. Въпреки критиките, Европейската комисия настоява, че проектът е ключов за технологичния суверенитет на континента. Дебатът обаче остава отворен – дали Европа изгражда основата на бъдещата си технологична независимост или рискува да инвестира милиарди в инфраструктура без ясен пазар и стратегическа посока.  България вече спечели проект за изграждане на една от шестте нови европейски гигафабрики за изкуствен интелект. Страната ни беше сред одобрените по линия на Европейския съюз за финансиране на стойност 90 милиона евро миналата година. Инициативата се реализира в партньорство между „София Тех Парк“ и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Решението беше обявено от Европейското съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления (EuroHPC JU), което посочи държавите, включени в изграждането на новата стратегическа инфраструктура. Освен България, сред избраните са още Австрия, Франция, Германия, Полша и Словения. Българската фабрика, наречена BRAIN++, ще бъде разположена в „София Тех Парк“, а строителството ѝ започва през 2026 г. Проектът включва два основни елемента, които ще работят в тясна връзка – ново поколение суперкомпютър Discoverer++, оптимизиран за задачи с изкуствен интелект, и център за услуги, който ще обслужва държавни институции, научни организации, образователни структури и частния сектор. INSAIT ще има ключова роля в разработването на напреднали AI модели – включително системи за наблюдение на Земята, роботика и големи езикови модели. Целта е България да се позиционира като водеща страна в Европа в областта на изкуствения интелект. Според официалната информация BRAIN++ ще надгради постигнатото от INSAIT и ще подпомогне развитието на иновационната екосистема в страната. Проектът има и по-широко европейско измерение – фабриките в България, Австрия, Полша и Словения ще развиват специализирани AI инфраструктури, докато тези във Франция и Германия ще бъдат свързани с новите екзаскейл суперкомпютри, които се изграждат в момента. Това трябва да засили цялостния технологичен капацитет на Европа в областта на изкуствения интелект.

Броят на милиардерите в долари нараства и не показва никакви признаци на забавяне. Световната популация на милиардерите в щатски долари се е увеличила от 2 723 през 2021 г. до 3 110 през 2026 г., което е ръст от 14% само за последните пет години, пише Euronews. Очаква се тези темпове на растеж да се ускорят. Според доклада Wealth Report на Knight Frank от 2026 г., броят на милиардерите ще нарасне с 26% през следващите пет години, достигайки 3 915 до 2031 г. Очаква се Европа да бъде един от основните двигатели на този растеж. Броят на европейските милиардери се прогнозира да се увеличи от 780 през 2026 г. до 994 през 2031 г., което е ръст от 27%. Докладът проследява топ 20 държави с най-бързо прогнозирания растеж. Осем от тях са европейски, като доминират скандинавските страни. Сред всички 20, Саудитска Арабия оглавява списъка с ръст от 183%, като там броят на милиардерите се очаква да нарасне от 23 до 65 до 2031 г. Полша води в Европа. Очаква се броят на милиардерите там да се увеличи повече от два пъти — от 13 до 29, което е ръст от 123%. Швеция е на второ място в Европа и трета в света, с ръст от 81% — от 32 до 58. Следва Дания, където броят ще нарасне от 12 на 21, или увеличение от 75%. Норвегия също допринася за доминацията на Скандинавия, като броят на милиардерите се увеличава от 17 на 26 — ръст от 53%. Три от четирите най-бързо растящи европейски държави са скандинавски. Австрия ще отчете увеличение от 50% — от 12 до 18 милиардери. Испания следва с ръст от 40%, достигайки 53 до 2031 г. Италия, друга голяма европейска икономика, ще увеличи броя си от 61 на 82. Турция, страна кандидат за членство в ЕС, се очаква да отбележи ръст от 31%, като броят ще нарасне от 35 на 46. Тези класации се основават на петгодишни темпове на растеж. Именно затова големи икономики като Великобритания, Германия и Франция не присъстват. Например Германия е водила Европа със 171 милиардери през 2025 г., според Forbes. Когато същите 20 държави се класират по общ брой милиардери през 2031 г., Индия води с 313, следвана от Австралия и Сингапур с по 85. Сред европейските държави в списъка Италия е на първо място с 82 милиардери. Очаква се Швеция да достигне 58, изпреварвайки Испания с 53. Азиатско-тихоокеанският регион води света по брой милиардери. Неговите 1 116 ултрабогаташи представляват 36% от световния общ брой през 2026 г. Америка следва с 34%, разделени между Северна Америка (31%) и Латинска Америка (3%). Европа пък представлява една четвърт от милиардерите в света. До 2031 г. броят на милиардерите в Европа ще нарасне от 780 на 994, доближавайки се до границата от 1 000. Делът ѝ в световен мащаб леко ще се увеличи до 25,4%. Северна Америка ще увеличи броя на милиардерите в абсолютни стойности — от 995 до 1 089. Но делът ѝ ще спадне от 31% до 27,8%, което я прави единствения регион с намаляващ дял. Докладът подчертава, че най-заможните семейства вече разпределят богатството си между няколко центъра — обикновено в Америка, Европа и Азиатско-тихоокеанския регион. Тази диверсификация се движи от дълбока нужда от сигурност и върховенство на закона. manager.bg

Годишната инфлация в Турция нараства с 4,18 процентни пункта на месечна база до 32,37 процента през април, сочат данни на Турския статистически институт (ТЮРКСТАТ), цитирани от ТРТ Хабер. Годишните промени в трите основни групи разходи с най-голяма тежест са както следва: храните и безалкохолните напитки са се увеличили с 34,55 процента, транспортните разходи са нараснали с 35,06 процента, а жилищата, водата, електричеството, газът и другите горива са се увеличили с 46,60 процента. Турските икономисти прогнозираха ръст на инфлацията през април с 3,19 на сто на месечна база и ниво от 31,11 процента на годишна база, отбелязва сайтът „Економим". Според оценките на икономистите се очаква средното ниво на инфлацията в Турция в края на 2026 г. да достигне 28,16 на сто.