Европейската комисия даде положителна оценка на изменения план за възстановяване и устойчивост на България. Той включва специална глава за REPowerEU за постигане на целите за независимост на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 г. В момента ПВУ е на стойност 6,17 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и обхваща 50 реформи и 51 инвестиции. Промените в първоначалния план на страната ни се основават на необходимостта да се вземат предвид обективни обстоятелства, които оказват въздействие върху изпълнението на някои планирани първоначално мерки. Сред тях са повишените разходи за изпълнение поради високата инфлация, смущенията във веригата на доставки, промененото търсене на пазара и по-ефективните начини за прилагане на мерките. Измененият план акцентира върху екологичния преход, като 49,9 % от общия размер на отпуснатите средства и 99,5 % от разпределените средства за REPowerEU са заделени за мерки в подкрепа на целите в областта на климата. Реформите и инвестициите, включени в главата за REPowerEU, допринасят значително за екологичното измерение на плана. Тези мерки имат за цел справяне с енергийната бедност, защита на уязвимите потребители, подкрепа за либерализирането на пазара на електроенергия, насърчаване на внедряването, съхранението и използването на енергия от възобновяеми източници и подобряване на балансиращия пазар. Посочва се, че българският план запазва амбицията си в областта на цифровите технологии, като заделя 20,6 % от общия размер на отпуснатите средства в подкрепа на цифровия преход на страната. Той съдържа мерки, насочени към увеличаване обхвата на мрежите с много голям капацитет в цялата страна, повишаване на цифровите умения, както и цифровизиране на публичната администрация и предприятията. Планът запазва и социалното си измерение с мерки, насочени към модернизиране на образованието, подобряване на предоставянето на дългосрочни грижи и достъпа до здравеопазване. Измененията предвиждат значително опростяване на изискванията към изпълнението на етапите и целите, включени в реформите и инвестициите, отпадане на междинни цели и обединяване на етапи. Броят на етапите и целите е редуциран от 321 на 259, а броят на плащанията по НПВУ от девет на пет. От НПВУ отпадат инвестиции или части от тях, които не могат да бъдат реализирани в срока на допустимост на разходите, като на тяхно място са предложени нови, в областта на енергийната ефективност и транспортната свързаност и е увеличен обхвата на някои от съществуващите такива. Съветът на ЕС разполага с четири седмици, за да одобри оценката на Комисията. Досега България е получила 1,37 милиарда евро по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост като част от първото си плащане. Комисията ще одобри последващи плащания въз основа на напредъка в изпълнението на инвестициите и реформите, очертани в изменения ПВУ.

В България отчетената през месец май безработица е 3,5 на сто – това е повишение спрямо предходния месец април 2025 г., когато тя бе на ниво от 3,3 на сто. Все пак тя остава по-ниска спрямо май миналата година, когато е била 4 на сто. Това показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат. Без работа в страната ни през май са били общо 106 000 души. Безработните в България са с 3000 повече от предходния месец април, когато са били 102 хиляди души и със 17 000 по-малко спрямо май 2024 г., когато са били 123 000 души. Безработицата се е повишила леко и в еврозоната през май до 6,3 на сто спрямо 6,2 на сто през април. На годишна база се отчита леко намаление (6,4 на сто през май 2024 г.). Равнището на безработицата в ЕС е 5,9 на сто през май 2025 г., стабилно в сравнение с април 2025 г. и на по-ниско ниво спрямо отчетните 6 процента през май 2024 г. По оценки на Евростат 13,052 милиона души в ЕС, от които 10,830 милиона в еврозоната, са били безработни през май 2025 г. В сравнение с април 2025 г. безработицата се е увеличила с 48 хиляди в ЕС и с 54 хиляди в еврозоната. В сравнение с май 2024 г. безработицата е намаляла с 23 000 и в ЕС и със 168 000 и в еврозоната.

Агрополихим предприема решителна стъпка към по-устойчива и независима логистика чрез инвестиция в 100 нови жп цистерни за амоняк, произведени от американската компания Greenbrier. Това ще гарантира по-надеждни доставки, по-висока безопасност и намалена зависимост от външни ресурси. Новите цистерни са оборудвани с високотехнологични системи за проследяване и управление, отговарят на строгите европейски стандарти и ще обслужват пазари в България, Сърбия, Унгария, Румъния и Хърватия. Те ще помогнат за гарантиране на доставките и предотвратяване на производствени прекъсвания. Инвестицията е част от по-широка петгодишна стратегия на производителя. Проектът беше представен на международното изложение Transport Logistic 2025 в Мюнхен, като знак за технологичното му качество и екологична съвместимост. Агрополихим се подготвя за въглеродната трансформация на Европа, като изгражда инфраструктура за производство и транспорт на „син амоняк“ с уловени CO₂ емисии, осигурявайки си конкурентно предимство в контекста на въвеждането на механизма CBAM от 2026 г. Източник: Инженер.bg

Екоглоби за 88 милиона лева са спестени на неработещата днес ТЕЦ "Варна" със съдебно решение за отмяна на две санкции наложени от регионалната екоинспекция на въглищната централа заради това, че не е предала необходимите въглеродни квоти, които да покрият извършеното от тея замърсяване на въздуха през 2021 и 2022 г. Електроцентралата не е подава в изисквания срок квотите за 2021 и 2022 г.. Глобите съответно са за 79.431 млн. лв. и за 8.764 млн. лв. И двете обаче са отменени с един и същ мотив – датата за издаването на акта на нарушение не е правилната. Глобата за над 79 млн. лв. е наложена на 2 май 2022 г. заради това, че ТЕЦ "Варна" не е предала в ИАОС квоти за 397 155 тона отделени в предходната година въглеродни емисии. Общо дължимите емисии са били за 407 162 тона, а служебно определените и предадени в регистъра на 29 април 2022 г. количества са били 10 007 тона. Дружеството поискало преди крайния срок за деклариране на квотите от финансовия и енергийния министър да бъде отложено или разсрочено внасянето на дължимите емисии с аргумента, че няма достатъчно средства, за да ги купи. За целта били необходими над 65 млн. лв., с каквито централата не разполагала. На 2 май 2022 г. тя получила отказ за отсрочка и ѝ било наложена санкция от над 79 млн. лв. Със свое решение от февруари 2025 г. обаче Софийският районен съд отменя решението на екоинспекцията с мотива, че неправилно е санкционирала дружеството на 3 май 2022 г., тъй като законовият срок за предаването на квотите – 30 април, в тази година се е паднал в събота, а следващият ден – 1 май е празничен и се почива и в понеделник – 2 май. Така, според съдиите, дружеството е трябвало да получи още един ден – 3 май, за представяне на квотите и ако не го направи, да бъде глобено на 4 май 2022 г. Затова актът бил издаден в нарушение и се отменя, а екоинспекцията е осъдена да плати близо 300 хил. лв. съдебни разноски на ТЕЦ-а. Абсолютно същият е аргументът за отмяната и другата глоба – за 8.764 млн. лв. за непредадени квоти и за 2022 г. Тогава дружеството е дължало 43 820 т въглеродни емисии, но на 30 април 2023 г. не е декларирало нито една квота. Затова и РИОСВ-София издава акт за установяване на административно нарушение с дата 2 май 2023 г., който обаче неясно кой представител на дружеството отказва да подпише. Тъй като няма подадено в срок възражение следва налагане на глоба за 8.8 млн. лв. - по 200 лв. за всеки тон емисии. Санкцията е обжалвана пред Софийския районен съд (СРС), който в края на декември 2024 г я потвърждава и случаят отива в Административен съд София-град (АССГ). Там обаче случаят отново се сблъсква с неработните 30 април и 1 май – този път неделя и понеделник. Отново се приема, че на дружеството не е дадено пълното законово определено време да подаде емисиите си и екоинспекцията е трябвало да наложи глобата си на 3 май. Така тя е отменена с решение от май 2025 г.

Мария Лазарова поема ръководството на търговската компания на Mondelez в България. Тя застава начело на местното дружество след повече от две десетилетия в структурата на международния хранителен гигант, включително като кънтри мениджър и мениджър "Продажби" за България. В новата си роля Лазарова ще отговаря за развитието на бизнеса у нас в съответствие с глобалната стратегия на Mondelez International - "Snacking Made Right". Под нейно ръководство компанията ще продължи да надгражда позициите си на местния пазар, където предлага марки като Milka, Oreo, BelVita, Toblerone и др. Българският клон на Mondelez е част от бизнес групата на компанията в региона, която обединява още Румъния, Гърция, Кипър и пазарите от Източна Адриатика.

Камелия Минева е новият председател на Управителния съвет на „ПроКредит Банк“ от 1 юли. Камелия Минева е започнала професионалният си път в банката през 2010 г., като е била кредитен експерт, управител на клон и специалист по кредитен риск в Германия. От 2019 г. е член на Управителния съвет на „ПроКредит Банк“. Като част от стратегическия мениджмънт отговаря за бизнеса с индивидуални клиенти и с малки и средни компании, маркетинг и развитието на зелената политика на банката. Камелия Минева завършва London School of Economics, специалност Икономика и Executive MBA от University of Sheffield. През 2017 г. е завършила и ПроКредит Академията във Фюрт, Германия. Камелия Минева наследява на поста Петър Славов, който e един от основните участници в създаването на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД през 2001 г. и от тогава участва активно в управлението й като изпълнителен директор и член на Управителния съвет. От 2008 г. е председател на Управителния съвет на банката, а през 2014 става председател на Надзорния ѝ съвет. От 2014 до 2021 г. е член на Надзорния съвет на „Прокредит Холдинг“ АД. От юли Петър Славов се оттегля от ръководството на Управителния съвет и ще развива финансови проекти и инициативи извън банката.

Спедиторската компания "Спиди" обяви, че ще разпредели 83% от печалбата за 2024 г. в дивидент. Това са 33.3 млн. лева, или 6.2 лева брутно на акция, което за физически лица е 5.89 след удържането на данъка. През 2024 г. куриерската компания регистрира приходи от над 518 млн. лева, половината от които са генерирани на вътрешния пазар. Печалбата за миналата година надхвърля 40 млн. лева. Тази година дивидентът е рекорден, след като 2024 г. разпредели 5.75 лева брутно и 5.25 лева през 2023 г. При цена от 202 лева за акция брутната дивидентна доходност е над 3.07%, което е повече от ливхите по депозитите, които повечето български банки предлагат.. От тези 6.2 лева физическите лица дължат 5% данък, удържан при източника, и реално ще получат 5.89 лева за акция. С право на дивидент са всички инвеститори, придобили акции до 14 юли 2025 г. За първите три месеца на 2025 г. "Спиди" отчита 135 млн. лева приходи, или с 6% повече в сравнение със същия период на 2024 г. Печалбата за януари, февруари и март тази година пък расте с 10% до близо 15 млн. лева. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с лиценз са над 180 оператора, от които активни в сектора са 86, но най-големите оператори в този сегмент са именно "Спиди" и "Еконт".

След петгодишна пауза, „Слънчев бряг“ АД – последният черноморски курорт с преобладаващо държавно участие, ще разпредели дивидент от нетната си печалба за 2024 година. Това е гласувано на проведеното на 30 юни редовно общо събрание на акционерите. Брутният дивидент на една акция е 0.359 лева. Притежателите на книжа на „Слънчев бряг“ ще си разпределят общо 702 354.17 лв. от печалбата за миналата година. Изплащането на тези суми ще започне от 5 август и ще се извършва чрез „Централен депозитар“ АД и кловонете на „Юробанк България“ АД. Последният дивидент от „Слънчев бряг“ е от нетната печалба за 2020 година. Общата му стойност бе 192 844 лв. или по 0.0985 лв. на акция. Капиталът на дружеството е 1 957 808 лв., разпределен в 1 957 808 безналични поименни акции, с номинална стойност 1 лев. Министерството на туризма е с дял от 75% от капитала, „Слънчев бряг холдинг“ АД държи 10%, а останалите 15% са собственост на хиляди индивидуални инвеститори и фирми.

На проведеното Общо събрание на 30 юни 2025 г.акционерите на „АмонРа Енерджи“ АД са гласували разпределянето на близо 16 ст. брутен дивидент на акция от печалбата на дружеството за 2024 г. Гласуваният брутен дивидент на една акция възлиза на 0,1599668 лева. Общата сума, която ще бъде изплатена на акционерите, е 1 млн. лева. Останалата част от печалбата за 2024 г. – близо 200 хил. лева, се отнася към фонд „Резервен“ на компанията. „АмонРа Енерджи“ дебютира на БФБ в края на 2022 г. Компанията търгува с продукти за изграждане на фотоволтаични инсталации. Наскоро дружеството обяви, че започва собствено производство на конструкции за соларни системи и зарядни станции в базата си в Драгоман, както и ще предлага климатици и термопомпи.

На 1 юни Европейската борса "Юронекст" (Euronext) е внесла предложение за изкупуване на акциите на Атинската фондова борса. Както пише икономическото издание "Нафтемборики", предложението на "Юронекст" предвижда сделката да стане чрез размяна на акции, като оценява цената на Атинската борса на 6,90 евро на акция, т.е. 399 млн. евро за 100 процента от акционерния ѝ капитал. "Юронекст" е водещият общоевропейски борсов холдинг и има дейност в седем страни – Белгия, Франция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Норвегия и Португалия. Ако сделката бъде одобрена, Гърция може да стане осмият член на единна екосистема от капиталови пазари, която зачита националните особености, като същевременно се облагодетелства от обща стратегия и ноу хау. "Юронекст" обяви, че стъпката за придобиване на Атинската борса е част от стратегията на оператора за интеграция на европейските капиталови пазари с цел засилване на конкурентоспособността на ЕС на международно равнище. Разговорите между "Юронекст" и Атинската фондова борса са в начален етап, но министерството гледа много положително на евентуална сделка. От своя страна Управителният съвет на компанията собственик на Атинската борса - ЕХАЕ съобщи, че вчера е получила "необвързващо и условно предложение за изкупуване чрез замяна на акции от "Юронекст". В сътрудничество с консултантите си (компанията) прави оценка на предложението от стратегическа и финансова гледна точка и в настоящия момент не е влязла в разговори с "Юронекст" и ще даде отговор в непосредствено бъдеще". Атинската фондова борса беше приватизирана през 2003 г. и в момента акциите ѝ се търгуват на фондовите пазари.

Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) прогнозира увеличение на световното производство на мляко с 1% през 2025 г. до 992,7 милиона тона. Този растеж до голяма степен се дължи на ситуацията в Азия, където Индия, Бангладеш и Пакистан разширяват капацитета си за производство на мляко поради увеличеното поголовие на добитъка и подобрената производителност на животно, пише  DairyNews.today. Това разширяване в Азия е от решаващо значение, тъй като компенсира спада в производството на мляко в Китай, който е изправен пред предизвикателства като по-ниски изкупни цени и високи производствени разходи. Международната федерация по млечни продукти (IDF) подчертава значителната роля на Азия, отбелязвайки, че само Китай и Индия консумират 50% от световното мляко, което подчертава значението на региона в световната млечна икономика. Тъй като Азия продължава да стимулира производството и потреблението, тя става все по-важна за задоволяване на световното търсене на млечни продукти и за оформяне на международните пазари на млечни продукти. Agrovest.bg