През третото тримесечие на 2025 г. годишният растеж на икономическата активност възлиза на 3.0% според сезонно неизгладените данни на НСИ (спрямо 3.5% през предходното тримесечие). Това се посочва в тримесечното издание на БНБ „Икономически преглед“. Частното потребление се е повишило с високи темпове, докато отрицателният принос на нетния износ се е разширил, а при потреблението на правителството беше отчетено забавяне на годишния растеж. Условията на пазара на труда са останали затегнати през третото тримесечие на 2025 г. Заетостта се е повишила с 2.3% на годишна база, но въпреки силното търсене на труд през периода, годишният растеж на компенсацията на един нает се е забавила до 4.3% в реално изражение. Краткосрочните индикатори дават разнопосочни сигнали за икономическата активност на фирмите и домакинствата през четвъртото тримесечие на 2025 г. Като цяло те сигнализират за запазване на водещата роля на частното потребление за верижния растеж на реалния БВП, който се очаква да остане близo до този от предходното тримесечие. През третото тримесечие на 2025 г. се е наблюдавала възходяща динамика на цените по веригата на предлагане, която обаче се е пренесла в ограничена степен върху отчетения растеж на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, възлезе на 3.5% през декември 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г., като ускорението се е определяло главно от групите на услугите и на храните, както и от свиващия се отрицателен принос на групата на енергийните продукти. Определящи фактори за ускоряването на инфлацията са били нарастващите разходи за труд на единица продукция и силното частно потребление, които позволили на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители.

По данни на Евростат за 2024-а българският Южен централен регион (Кърджали, Пловдив, Пазарджик, Хасково) е категоричен първенец на ЕС с ръст на БВП от 11%, докато Югоизточният регион (Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас) е твърдо последен с цели 13,2% спад. Данните на Евростат показват няколко години на икономически спад за Югоизточния регион. След постпандемичен 10-процентов скок от 2021-а идват свиване с 2,4 на сто през 2022-а и с 4,9 на сто през 2023-а, за да се стигне до над 13 на сто година след това. София формира 44% от БВП на България през 2024 г. и икономическите показатели на столицата са над средните за ЕС. Югозападният регион, към който тя принадлежи, се класира високо, но в него влизат и областни центрове с пъти по-слабо развитие. Южен централен регион изглежда много добре в класацията на Евростат, но това е с огромния принос на Пловдив и особено на "Тракия икономическа зона". Цели области в Северна България пък допринасят с по под 1% от общия брутен вътрешен продукт.

Износът на "Нефтохим Бургас" за февруари с танкери възлиза общо на 105 700 тона, според подадената информация от Агенция "Митници". Изнесени от тях вече са 95 000 тона, остатъкът предстои да се достави в седемдневен период. Договорените за март количества за износ са 120 000 тона, като от компанията очакват одобрение на сделката и осъществяване на износа. Компанията не търпи неустойки по договори, като контрагентите се предупреждават за лицензионни разрешителни режими и страните се съобразяват с тях.

Четири интермодални терминала получават близо 7 млн. евро европейско подпомагане за модернизацията си. Одобрените проекта са на обща стойност 17.6 млн. евро, над 10 млн. евро от които ще осигурят компаниите. Трима от операторите са частни дружества. Одобрените проекти предвиждат покупката на техника и модернизация на релсовия път на част от пристанищата. Финансирането е по програма "Транспортна свързаност" 2021 - 2027 по процедурата "Подпомагане на интермодални оператори, включително развитие на съществуващи терминали". Най-големият одобрен проект за над 6.4 млн. евро е на държавното дружество "Пристанище Варна" ЕАД. От тях над 2 млн. евро са безвъзмездните европейски средства, а останалите се осигуряват от държавата. Средствата ще бъдат използвани за доставка на техника и рехабилитация на железния път за достъп до пристанищния терминал "Варна-Запад", който през годините се утвърди като "контейнерната врата на България". Портът се използва основно за зърнени товари. Терминалът разполага и с универсални корабни места за обработка на тежки и извънгабаритни товари, включително отделните елементи на ветрогенераторите, трансформатори, тръби, специфични единични проектни товари, е посочено на сайта на дружеството. Пристанищен терминал "ПЧМВ-Варна" ще купува нов мобилен кран за близо 5 млн. евро, от тях безвъзмездната европейска помощ е малко над 2 млн. евро. Оператор на терминала е частното дружество "Поддържане чистотата на морските води" АД. Негов действителен собственик е Владимир Димитров Кюркчиев. Дружеството се занимава с поддържане чистотата на морските води, акваториите на пристанищата, почистване на петна от нефт и нефтопродукти. Пристанище ПЧМВ се намира на северния бряг на входа на канала на Варненското езеро. Обработва генерални, насипни товари и контейнери, разполага с терминал за базови масла, както и за приемане на нефтоводни смеси от корабите. Над 4 млн. евро ще бъдат инвестирани в рехабилитацията на железния път, изграждането на зарядна станция и в модернизацията на терминал "Долно Езерово" в Бургас. Интермодалният терминал е разположен на 15 км от пристанище Бургас и свързва жп гарата Долно Езерово с магистралната линия Пловдив - Карнобат - Бургас. Собственост е на дружеството "Деспред" АД, чийто действителен собственик е банкерката Цветелина Бориславова. Терминалът разполага със специализирана контейнерна площадка за съхранение на 4000 броя контейнери, както и мобилен автокран за обработка на товари. Дружеството се занимава с логистика и спедиция и предлага транспорт до Грузия, Армения, Азербайджан, Иран и Близкия изток, както и комбиниран интермодален транспорт. Най-малък е проектът за доставка на техника за около 1.7 млн. евро за "КРЗ Порт Бургас". Безвъзмездната помощ, която ще получи, е 885 558.71 евро, което е половината от стойността на проекта. "КРЗ Порт Бургас" АД е дъщерно дружество, част от портфейла на публичната компания "Индустриален Холдинг България" АД. То е създадено през 1974 г, като част от бившето ДСО "Рибно стопанство" с основна дейност кораборемонтни услуги за българския риболовен флот. Днес дейността му е като пристанище за обществен транспорт с регионално значение и оператор.

Българската технологична компания Zenterra AI, специализирана в решения с изкуствен интелект за корпоративни процеси, привлече стратегическа инвестиция от RED Group Capital, който придобива 15% дял в компанията в началото на февруари 2026 г. С привлеченото финансиране Zenterra AI планира да разшири инженерния и продуктов екип и да ускори развитието на собственото си портфолио от готови модули и AI агенти. Компанията ще насочи ресурси и към по-бързи внедрявания при корпоративни и институционални клиенти, както и към укрепване на търговското си присъствие в ключови сектори в страната. Паралелно Zenterra AI ще засили подготовката си за международна експанзия, включително чрез изграждане на стратегически партньорства на нови пазари. Зад Zenterra AI стои изцяло български екип от експерти с повече от 15 години опит в едни от най-големите международни технологични компании. Сред ключовите области, в които компанията развива свои решения, са автоматизация на документооборот, обработка на запитвания от клиенти, управление на задачи и подпомагане на аналитични процеси. Инвестицията от RED Group Capital в Zenterra AI е част от стратегията на холдинга да влиза като дългосрочен партньор в компании с устойчив модел и потенциал за растеж. Освен с финансова инвестиция, RED Group Capital ще подкрепи Zenterra AI и с управленска експертиза и достъп до мрежа от партньорства, които да ускорят следващия етап от развитието на компанията, включително плановете ѝ за международна експанзия.

АЕЦ "Козлодуй" има проблем с текущите си плащания показват финансовите отчети на компанията до деветмесечието на миналата година. Въпреки че дружеството е на печалба, то няма пари да финансира изцяло дейността си и се е наложило да вземе два кредита, включително от дъщерното си дружество, което отговаря за строежа на новите блокове в централата. Едно от най-печелившите дружества у нас - ядрената централа в Козлодуй е започнала да изпитва проблеми с разплащанията си в определени периоди на миналата година. От централата посочват, че няколко са основните причини за това сред които - завишен размер на дивидента към компанията майка БЕХ, забавяне на дължими плащания от НЕК, изпълнени плащания по сключени договори за доставка на свежо ядрено гориво. Наложило се е ядрената централа да разсрочи и издължаването на дивидента към държавата до края на февруари тази година. Парите бяха изискани от енергийната компания с цел осигуряване на средства за бюджета. Заради недостига на средства още в началото на миналата година АЕЦ "Козлодуй" взима заем за 50 млн. лева от своето дъщерно дружество АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" срещу лихва от над 3%. На 16 юли е сключен и овърдрафт с частна кредитна институция за още 50 млн. лева. В момента шести блок продължава да работи, но с намалена мощност. Въпреки това централата осигурява близо 40% от електроенергията у нас.

На 15 февруари 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" отново бе спрян - за трети път от началото на декември. Причината е все една и съща, а именно скъсване на предпазна мембрана в сепаратор-парагенератор на една от турбините. "Въпросната мембрана се сменя на всеки 4 години и досега не е имало проблеми. През 2024 г. страната ни е поискала дерогация да достави въпросната част от руския производител, която получаваме през май 2025 г. Заради закъснението фирмата, спечелила обществената поръчка да достави оригиналната част, посочва, че цената се е повишила. Ръководството на АЕЦ "Козлодуй" отказва поръчката и възлага на българската фирма "Енергоремонт" да изработи въпросната мембрана", разказва енергийният експерт проф. Георги Касчиев - бивш главен физик на централата и научен ръководител на пуска на Пети блок. Цената на тази част не е чак толкова висока - около 280 хил. лв. Все пак варията е в неядрената част на централата и няма изтичане на радиация. При толкова спирания и пускания на турбината и нарушаване на термичния цикъл обаче се износват материалите и може да се получи още по-голяма авария на парагенератора. Заради спиранията от декември насам шести блок е произвел над 400 мегаватчаса по-малко електроенергия от пети блок, заради което централата търпи загуби от около 60 млн. евро.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно е одобрил решението на КЗК, с което разрешава придобиването на "Булсатком" от собственика на Vivacom - United Group. Сделката беше финализирана точно преди една година с въпросното решение на КЗК. Съдът е оставил без уважение жалбите от конкурентите A1 и Yettel, които твърдяха, че така Vivacom ще придобие над 60% пазарен дял в разпространението на телевизия. КЗК обаче е преценила, че сумарно този дял ще е малко над 41%. С това решение на ВАС приключва дългогодишната сага за придобиването на "Булсатком". Компанията по едно време беше най-големият сателитен оператор в страната, а и имаше амбиции за развитие на собствена 4G мрежа след като получи честоти за това, но не успя да ги реализира. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.

На заседанието си от 12.02.2026 г. КФН реши: 1. Спира образуваното производство за издаване на одобрение на коригирано търгово предложение от „Медицински консумативи“ ООД, за закупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на 169 109 броя акции, представляващи 9,999%, от капитала на „Момина крепост“ АД, гр. Велико Търново, от останалите акционери на дружеството. 2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Екип-98 Холдинг“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 23 000 000 евро, разпределени в 23 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 1,15%, но общо не по-малко от 2,65% и общо не повече от 5,15% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 12.12.2025 г. и дата на падеж 12.12.2032 г., с ISIN код BG2100042253. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

Европейската комисия ще постави "зелената" стомана в центъра на своята стратегия за реиндустриализация, в отговор на нарастващия натиск от страна на САЩ и Китай, пише Bloomberg. На 25 февруари 2026 г. се очаква официалното представяне на Законодателния акт за ускоряване на индустрията — ключов елемент от стратегията "Чиста индустриална сделка", приета през февруари 2025 г., която отпуска над 100 милиарда евро за финансиране на нисковъглеродно производство в ЕС. Новото законодателство въвежда задължителни изисквания за зелени обществени поръчки: най-малко 25% от стоманата, използвана в обществените поръчки и субсидии, трябва да бъде нисковъглеродна. Стоманата ще се класифицира по емисии, генерирани в процеса на производство, а ключовите технологии за декарбонизация включват електродъгови пещи, използването на скрап и зелен водород. Подобни правила ще се прилагат и за алуминий и цимент — сектори, които заедно с металургията отговарят за над 6% от годишните парникови емисии на ЕС.  Обществените поръчки представляват около 14% от БВП на ЕС, като строителният сектор — където публичните разходи съставляват 31% от инвестициите, се очаква да усети най-голямото въздействие. В подкрепа на по-амбициозни мерки, коалиция от 40 организации, координирана от Zero Emissions Platform и E3G, призова Комисията да разшири обхвата на законодателството, въвеждайки задължителни стандарти за нисковъглеродни продукти и инструменти за намаляване на финансовия риск с цел стимулиране на частното търсене. Новите текстове ще засягнат и автомобилния сектор. Според проектодокумента електрическите, хибридните и водородните превозни средства, закупени чрез обществени поръчки, ще трябва да съдържат най-малко 70% локално произведени компоненти, за да се класират за държавна подкрепа. Тази цифра все още е предмет на преговори, като Франция настоява за строги правила, докато Германия търси по-голяма гъвкавост предвид интеграцията на своите автопроизводители в глобалните вериги на доставки. Мерките са пряко свързани с влизането в сила от януари 2026 г. на Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM), който повишава разходите за вноса на стомана с високи емисии. Европейският парламент допълнително прие защитни мерки, включително намаляване на безмитните квоти за внос до 18,3 милиона тона годишно и 50% мито върху вноса над тази граница — стъпки, целящи да предотвратят деиндустриализацията на континента в условията на глобална конкуренция.

Новите поръчки за ключови произведени в САЩ капиталови стоки са нараснали повече от очакваното през декември, а доставките са се увеличили значително, което подсилва очакванията, че разходите на бизнеса за оборудване са останали стабилни през четвъртото тримесечие, предаде Ройтерс.  Поръчките на несвързани с отбраната капиталови стоки без самолетите – показател, считан за ориентир за бизнес инвестициите – са се повишили с 0,6 на сто през декември след ревизиран нагоре ръст от 0,8 на сто през ноември, съобщи Бюрото по преброяване към Министерството на търговията на САЩ. Анкетираните от Ройтерс икономисти очакваха увеличение от 0,4 на сто след първоначално отчетен ръст от 0,4 на сто през ноември. Доставките на т.нар. основни капиталови стоки са скочили с 0,9 на сто през декември след увеличение от 0,2 на сто месец по-рано. Разходите на бизнеса за оборудване се подпомагат от инвестиционния бум в сферата на изкуствения интелект, който стимулира бързото изграждане на центрове за данни. В същото време митата върху вноса оказват натиск върху части от производството, които не са свързани с технологичния сектор. Икономистите очакват по-широко възстановяване на производствения сектор през тази година, тъй като част от несигурността, свързана с митата, отслабва и влизат в сила планирани данъчни облекчения. Прогнозите сочат, че разходите на бизнеса за оборудване са отчели четвърто поредно тримесечие на растеж. Според анкета на Ройтерс икономиката на САЩ вероятно е нараснала с 3,0 на сто на годишна база през четвъртото тримесечие, след ръст от 4,4 на сто през периода юли–септември. 

През 2025 година през турските проливи – Босфора и Дарданелите – са преминали общо 84 640 кораба, сочат данните на Главната дирекция по мореплаване, обобщени от Анадолската агенция (АА). В период на сериозни сътресения в световната търговия през 2025 г., предизвикани от нови митнически тарифи и промени в международните вериги за доставки, турските проливи запазиха ключовото си стратегическо значение за световния морски транспорт. Само през Босфора са преминали 40 172 кораба, а през Дарданелите – 44 468.Общият тонаж на преминалите съдове достига внушителните 1 милиард и 585 милиона бруто тона, което подчертава мащаба на морския трафик между Европа и Азия. По видове кораби най-голям дял заемат: 28 594 кораба за общ товар, 15 559 кораба за насипни товари, 10 659 контейнеровоза. Заради сложните навигационни условия 48 579 кораба са преминали с помощта на морски водачи.
Паралелно с това морският превоз на товари по външнотърговските линии на Турция се е увеличил с 3,8%, достигайки 414,4 милиона тона. Износът по море е нараснал с 0,4%, а вносът – с 5,6%, което ясно показва засилената роля на морските пътища в регионалната икономика. flashnews.bg