Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на ноември 2025 г. е нараснал с 10,9% (5,342 млрд. евро) на годишна база до 54,258 млрд. евро. Така той се равнява на 47,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за миналата година, което е с 0,6 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). В края на ноември краткосрочните задължения са 8,598 млрд. евро (15,8% от брутния дълг, 7,5% от БВП) и намаляват за година със 195,6 млн. евро (2,2%). Дългосрочните задължения възлизат на 45,660 млрд. евро (84,2% от брутния дълг, 39,8% от БВП) в края на ноември, като нарастват с 5,538 млрд. евро (13,8%) на годишна база. Към 30 ноември миналата година 36,274 млрд. евро (66,9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80% от брутните външни задължения при 77% година по-рано. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на ноември е над 17,610 млрд. евро (15,3% от БВП) и за една година нараства с повече от 4,621 млрд. евро (35,6%). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,5% към края на ноември 2025 г. при 26,6% преди година. Външните задължения на централната банка са 2,007 млрд. евро (1,7% от БВП) и намаляват със 73,1 млн. евро (3,5%) спрямо края на ноември 2024 г. (2,080 млрд. евро, 2% от БВП). Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 7,992 млрд. евро (7% от БВП). Те се повишават с 1,302 млрд. евро (19,5%) спрямо края на ноември 2024 г. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са над 13,215 млрд. евро (11,5% от БВП), като за една година нарастват с 37,6 млн. евро (0,3%). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,432 млрд. евро в края на ноември 2025 г., което е с 546,1 млн. евро (3,9%) по-малко спрямо година по-рано.

Общият индекс на цените на производител в промишлеността през декември 2025 г. е с 9,6 на сто над нивото от декември 2024 година, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 30,6 на сто, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15,7 на сто, както и в преработващата промишленост - с 10,3 на сто. Производствените цени през ноември 2025 г. бяха с 12 на сто над нивото от ноември 2024 година. През декември на месечна база общият индекс на цените на производител се увеличава с 1,4 на сто. По-високи цени се наблюдават в добивната промишленост - с 10,7 на сто, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2,1 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,7 на сто. През ноември на месечна основа цените на производител са белязали ръст с 1,6 на сто.

Печалбата на банковата система в България възлиза на 3,62 млрд. лева към края на декември 2025 г., което представлява спад от 1,8 на сто на годишна база, сочат данните на Българска народна банка. За сравнение, нетната печалба на банките през 2024 г. е била 3,69 млрд. лева, или с близо 67 млн. лева повече спрямо отчетения резултат за 2025 г. През четвъртото тримесечие на 2025 г. активите на банковата система нарастват с 16,9 млрд. лева, или 8,1 на сто, и в края на декември достигат 227 млрд. лева. Отношението на ликвидно покритие в края на декември достига 280,6 на сто при 234 на сто в края на септември. Ликвидният буфер възлиза на 68,6 млрд. лева, а нетните изходящи ликвидни потоци – на 24,5 млрд. лева (при съответно 59,4 млрд. лева и 25,4 млрд. лева към 30 септември). Брутните кредити и аванси на тримесечна база се увеличават с 11 млрд. лв. (8,2 на сто) и в края на годината достигат 144,9 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват с 6,1 млрд. лв. (52,7 на сто) до 17,6 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл се увеличава с 5,2 млрд. лв. (4,3 на сто) до 127,3 млрд. лв., като в структурата му е отчетен растеж при всички сектори. Кредитите за домакинства през тримесечието нарастват с 2,6 млрд. лв., или 4,7 на сто (в това число с 2,2 млрд. лв. кредитите, обезпечени с жилищен имот), а кредитите за нефинансови предприятия – с 2 млрд. лв. (3,6 на сто). Кредитите за сектор държавно управление нарастват с 358 млн. лв. (30,4 на сто), а тези за други финансови предприятия – с 203 млн. лв. (2,1 на сто). През последното тримесечие на 2025 г. депозитите в банковата система нарастват с 12,3 млрд. лева, или 6,9 на сто, и в края на декември достигат 190,5 млрд. лева. Най-значително увеличение е отчетено при депозитите на домакинствата – с 11 млрд. лева (11 на сто). Депозитите на нефинансови предприятия нарастват със 728 млн. лева (1,4 на сто), на други финансови предприятия – с 455 млн. лева (10,2 на сто), както и на кредитни институции – с 407 млн. лева (2,4 на сто). Намаление е отчетено при депозитите на сектор „Държавно управление“ – със 267 млн. лева (6,9 на сто). Брутните необслужвани кредити и аванси в края на декември 2025 г. възлизат на 3,94 млрд. лева, като спрямо края на септември се увеличават с 95 млн. лева (2,5 на сто). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 2,72 на сто при 2,87 на сто в края на септември. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на обезценките) достига 1,86 млрд. лева, което е с 68 млн. лева (3,8 на сто) повече спрямо края на септември. Делът им в общата нетна стойност на кредитите и авансите се понижава до 1,31 на сто при 1,37 на сто три месеца по-рано.

Българска корабостроителна компания "МТГ-Делфин" е базирана във варненското село Езерово. Основана през 1991 г. като "Делфин 1", семейната компания първоначално залага на кораборемонт, за да премине десетина години по-късно към производство на кораби. А наскоро да стане доставчик и за българския боен флот с нови два модулни патрулни кораба, които произведе в партньорство с германската NVL. Първият от тях - "Храбри", беше доставен в края на миналата година, а вторият - "Смели", се очаква да бъде завършен в началото на тази. "МТГ-Делфин" стига до споразумение с германската NVL Group, която е главен изпълнител на проекта, докато варненската компания е корабостроителен партньор. За изпълнението на проекта през 2021 г. германската група регистрира проектантската компания "Нейвъл технолоджи България", в която работят близо 50 души. За 2024 г. дружеството отбелязва 3.05 млн. евро приходи и 178 хил. евро печалба. През последните години значително нарастват приходите и на "МТГ Делфин", като достигат 65.2 млн. евро през 2024 г. Според "Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на република България 2032" се очаква да бъдат добавени поне още два кораба, като това е препоръчителният минимален набор за защита на изключителната икономическа зона и териториалните води на страната. Едно от основните предизвикателства пред компанията са политиките на съседна Турция, която вдигна таксите за преминаване на Босфора шест пъти през последните години. Това прави кораборемонта в Черно море по-неконкурентоспособен, отколкото ако се извърши в турски компании. Реакцията от страна на българските власти е ограничена и незадоволителна. През 1995 г., "Делфин-1" започва строителство на първата си база в Езерово, на Варненското езеро, където и до днес се извършват ремонтни дейности на кораби. През 1997 г. закупува първия си плаващ док - нещо като завод на вода, с товароносимост до 18 хил. тона, който тогава е и най-големият плаващ док в България. Той е достроен и позициониран във Варненското езеро през 1998 г. Корабостроенето е изключително специфичен бизнес, който в последните няколко десетилетия е доминиран от Азия. Според източници като MarineInsight, Center for Strategic & International Studies и други близо 96% от целия пазар се заема от три държави - Китай (53%), Южна Корея (29%) и Япония (13%), оставяйки сравнително малко за останалата част от света. Когато става въпрос за материали, стоманата, която е основният ресурс в корабостроенето, идва главно от Северна Македония, както и "Стомана-индъстри" в Перник. На 7 август 2025 г. "МТГ-Делфин" беше избрана от американската Westinghouse за изграждането на корпусите на конструктивния модул AP1000 за ядрените енергоблокове. Новото производство ще бъде изцяло във Варна, като за целта компанията ще увеличи персонала с около 150 души за нуждите на това направление.

Христо Гебрев - син на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев, възнамерява да придобие самостоятелен контрол върху дружеството "КПЗ-99" АД, става ясно от документи, внесени в Комисията за защита на конкуренцията. Това всъщност е Ковашко-пресовия завод в дряновското село Царева ливада. Той е създаден през 80-те години и произвежда прецизни горещи щамповки от стомана и цветни метали. Разполага с модерно и силно автоматизирано оборудване. Заводът произвежда корпуси за мини и снаряди, като параметрите са "по документация на клиента". Цивилната продукция включва изковки на зъбни колела, оси, пиньони и нестандартни болтове, плътни детайли, ходови колела, лагерни тела и чаши, както и дебелостенни тръби. Дейностите включват още "производство и продажба на електрически разклонители и удължители; отдаване под наем на недвижими имоти; производство и продажба на инструментална екипировка, пластмасови и метални детайли и възли за продукти, свързани с отбраната; преработка на отпадъчен тротил за вторична употреба в минната и в отбранителната промишленост". Водещи акционери в завода са Симона Денчева и Митко Мандичев със съответно 40,3% и 45,8% дял. Служителите към ноември 2025 г. са 74. От 2022 г. насам приходите и печалбата стремително растат, като за 2024 г. оборотът е 9,457 млн. лева, а печалбата е 3,23 млн. лева.

„Примо Трейд“ ЕООД откри в Сандански модерна производствена база с площ от 1 300 кв. м, която е част от разширяването на дейността на компанията. В предприятието работят около 160 души, а новата инвестиция гарантира устойчиви работни места и подкрепя икономическото развитие на региона. „Примо Трейд“ ЕООД е специализирано в производството на разфасовки и полуфабрикати от пилешко месо.

Република България спечели международно арбитражно дело ICSID Case No. ARB/16/24 пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) във Вашингтон, САЩ. Делото е заведено на 26 юли 2016 г. от „ЧЕЗ“ а.с. (ČEZ a.s.), Чешка република. На 29 януари 2026 г. арбитражният трибунал постанови решение, с което отхвърли всички искове на „ЧЕЗ“ и прие, че действията на Република България чрез Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, както и на Административен съд – София-град, Административен съд – Варна и Върховния административен съд не представляват нарушение на стандартите за защита на чуждестранните инвестиции по Договора за Енергийната харта. Общият размер на претенциите на „ЧЕЗ“ възлизаше на 967 млн. евро, както и лихва от 1,9 на сто с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане, посочват от финансовото министерство. „ЧЕЗ“ твърдеше, че е чуждестранен инвеститор по смисъла на Договора за Енергийната харта въз основа на три отделни инвестиции в България – в електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и електроснабдително дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД; в ТЕЦ „Варна“ и в електроцентрала на био маса „Бара“. Ищецът оспорваше действия на българската държава, включително на Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, КЕВР и българските съдилища, като твърдеше нарушения на легитимните му очаквания и произвол при ценовото регулиране, пише в съобщението. По отношение на електроразпределителната и електроснабдителната дейност „ЧЕЗ“ претендираше обезщетение в размер на 733 млн. евро, като твърдеше, че КЕВР е действала произволно при определяне на цените в периода 2004–2018 г., както и че съдебният контрол върху тези решения е бил неправомерен. По инвестицията в „ТЕЦ Варна“ претенцията възлизаше на 220 млн. евро, като ищецът твърдеше, че България не е изпълнила ангажиментите си за либерализация на енергийния пазар и че ценовата регулация в периода 2006–2014 г. е била необоснована. Относно електроцентралата на биомаса „Бара“ „ЧЕЗ“ претендираше 14 млн. евро плюс лихва от 1,9 на сто с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане, твърдейки, че промени в режима за насърчаване на възобновяемите енергийни източници са довели до пълна загуба на инвестицията. Това е третият пореден успех на България в поредицата дела, заведени срещу нея от електроразпределителните и електроснабдителните дружества на „ЕВН“ АГ, „Енерго-про“ а.с. и „ЧЕЗ“ а.с. Общият размер на претенциите по трите дела възлизаше на около 2 млрд. евро.

През 2025 г. Мегадом ООД откри осмия си пореден и най-голям обект в България - Praktis Mega. Към настоящия момент веригата строителни хипермаркети Praktis е представена в седем български града и с онлайн магазина си. Обектът е разположен на бул. "Ботевградско шосе" 527 в София, до най-големия ритейл парк на Балканите - XOPark. Търговската площ е от над 20 000 квадратни метра и предлага асортимент от над 50 000 артикула. Магазините от типа "Направи си сам" стават все по-популярни в България, тъй като предлагат широка гама от продукти и услуги, които позволяват на потребителите сами да изпълняват различни проекти и ремонти.

Още един голям чужд инвеститор напуска България. Японската компания "Сумитомо Електрик Борднетце СЕ" (SEBN SE), специализирана в производството на автомобилни кабелни инсталации, прекратява работата на дъщерното си дружество в страната ни и затваря и втория си завод в Карнобат до края на годината. Близо 800 работници ще останат без работа, като съкращенията ще се реализират на два етапа и ще бъдат завършени до март 2027 година, съобщиха от "СЕ Борднетце - България" ЕООД. Служителите ще получат всеобхватна подкрепа, далеч надхвърляща законовите изисквания, казват от компанията. Част от тях са се преориентирали към други места.

„Уиз еър“ ще базира осми самолет на Летище „Васил Левски“ – София от юли 2026 г. и ще разшири значително мрежата от дестинации, които обслужва от българската столица, съобщи директорът „Развитие на маршрутната мрежа“ на авиокомпанията Андраш Сабо. Новият самолет представлява инвестиция от около 100 млн. евро и е от най-ново поколение – с по-нисък разход на гориво, по-малко шум и по-високи екологични показатели. Машината с капацитет от 239 места ще осигури допълнителен половин милион места годишно и ще позволи откриването на нови маршрути. Сред новите дестинации от София са ежедневна връзка с Будапеща, полети до Палермо и Родос, както и нови маршрути до Египет - Хургада и Шарм ел-Шейх, които са в процес на финално одобрение. Компанията потвърди и вече обявените нови линии до Корфу и Сантандер, както и нова връзка между Варна и Ларнака. От старта на дейността си в страната авиокомпанията е превозила над 33 млн. пътници, като само от София броят им надхвърля 25 милиона. Авиокомпанията ще увеличи честотата на полетите по редица съществуващи маршрути, като част от тях ще станат ежедневни, влючително до Мадрид, Рим, Прага, Тел Авив, Валенсия и Варшава.

На заседанието си от 29.1.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Пълдин Холдинг“ АД, гр. Пловдив. Емисията е в размер на 10 200 000 евро, разпределени в 10 200 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 2,00%, но общо не по-малко от 3,50% и общо не повече от 7,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 09.10.2025 г. и дата на падеж 09.10.2028 г., с ISIN код BG2100033252. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Отписва емисия облигации, издадена от „ТИЗ Инвест“ АД, гр. Пловдив, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 4 500 000 евро, разпределени в 4 500 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация 1 000 евро, с ISIN код BG2100008205.

На 31 януари, изтече срокът на двойното обращение на лев и евро и еврото остава единствената официална валута в България. До края на юни банките извършват безплатна обмяна на банкноти и монети от левове в евро в неограничено количество по официалния валутен курс - 1,95583 лева за едно евро. За суми над 30 хил. лева се изисква предварителна заявка с три работни дни. Без такса се извършва внасянето и обмяната на левове по сметка на клиента в евро. В населените места, където няма банкови клонове, услугата се извършва от "Български пощи", но там максималната дневна сума е 10 хил. лева наведнъж, като отново е необходима предварителна заявка. БНБ обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. До 8 август тази година търговците са длъжни да обозначават цените в евро и в лева. В средата на януари Българската народна банка (БНБ) съобщи, че близо 60% от левовете в обращение са изтеглени. Към 16 януари в обращение бяха пуснати евробанкноти и евромонети на обща стойност над 4,3 млрд. евро.

Върховният съд на Панама анулира договори, по които дъщерно дружество на базираната в Хонконг CK Hutchison Holdings управлява ключови контейнерни терминали в двата края на Панамския канал. Решението създава правна несигурност относно стратегическата логистична инфраструктура и заплашва сделка на стойност близо 23 милиарда долара, съобщава Ройтерс. Договорите са за Panama Ports Company, която управлява терминалите Balboa от тихоокеанската страна на канала и терминалите Cristobal от атлантическата страна от 90-те години на миналия век. Съдът, след „обширни обсъждания“, постанови, че законите и административните актове, които са в основата на концесията, са противоконституционни, без да уточнява какво ще се случи с текущите операции. Решението идва след одит от контрольора на Панама. Според Ройтерс, одитът е установил неплатени плащания, счетоводни нередности и съществуването на така наречените „фиктивни“ концесии, датиращи от 2015 г. Контролерът Анел Флорес твърди, че нередностите са стрували на държавата около 300 милиона долара след удължаването на договора през 2021 г. и около 1,2 милиарда долара за целия първоначален 25-годишен период. Компанията отрича обвиненията. Делото има и ясно геополитическо измерение. „Уолстрийт Джърнъл“ отбелязва, че анулирането на договорите нанася удар върху китайското икономическо влияние в региона и съвпада с усилията на администрацията на американския президент Доналд Тръмп да ограничи ролята на компаниите, свързани с Пекин, по ключови световни търговски пътища. Според Ройтерс около 5% от световната морска търговия преминава през Панамския канал. Икономическите последици могат да бъдат значителни. Ройтерс съобщава, че решението хвърля съмнение върху планираната продажба от CK Hutchison на десетки пристанища по света, включително терминали в Панама, на консорциум, воден от BlackRock и Mediterranean Shipping, за близо 23 милиарда долара. Акциите на CK Hutchison, търгувани в Хонконг, паднаха с повече от 4% след новината.

Бюджетните приходи на Китай са намалели с 1,7% през 2025 г. спрямо година по-рано, съобщи финансовото министерство, позовавайки се на Ройтерс. Това е първото свиване от 2020 г. насам и се дължи на продължителен спад на пазара на недвижими имоти и слабо вътрешно търсене, което се отрази негативно на икономиката. Данъчните приходи са се увеличили с 0,8% през 2025 г., докато неданъчните приходи са намалели с 11,3%, съобщи министерството. Бюджетните разходи са се увеличили с 1% на годишна база. Приходите от продажби на земя от местните власти в Китай са намалели с 14,7% през 2025 г. спрямо година по-рано на фона на дълбок спад на пазара на недвижими имоти.