Официално обявеният ръст на заплатите на чиновниците от 5% за бюджетната 2026 г. се оказа надхвърлен в редица структури, показва сравнението в перото за персонал по проектобюджет 2026 г. срещу 2025 г. За Комисията за защита на конкуренцията общите разходи за персонал се вдигат с 32.8%, като в бюджет 2025 за КЗК бяха заложени 6,7 млн. лв. за заплати, в бюджет 2026 разходите за персонал стигат до 8,94 млн. лв. Голям ръст има в Комисията за противодействие на корупцията - разходите за персонал за 2026 г. са в размер на 22.4 млн. лв. при 14.8 млн. за 2025 - увеличение от 57%. В Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество разходите за персонал се вдигат със 7.3%, което отразява 5% увеличение и по-високите плащания за осигуровки. 18.6% е скокът в разходите за персонал на Комисията за енергийно и водно регулиране - това перо се увеличава от 12.8 млн. лв. на 15.2 млн. лв. По-високо спрямо останалите администрации е увеличението на бюджета за персонал на Комисията за финансов надзор. Там за персонал през 2025 г. са отивали 18.8 млн. лв., през 2026 г. комисията ще разполага с 21.3 млн. лв. или ръст от 13%. При министерствата по-голям скок от обявения има в Министерство на енергетиката - от 13 на 15.5 млн. лв. или ръст от 18.8%. Заплатите в МВР и МО ще скочат с 12% вместо с 5% заради обвързването на нивата им с ръста на средната работна заплата. По-високо увеличение от общото за администрацията има и в системата на образованието.

В края на септември вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, от сектор „Домакинства и НТООД“ нарастват на годишна база с 19.6% (849.5 млн. лв.) до 5.18 млрд. лева. Спрямо края на юни тази година те се увеличават с 6.3% (305.7 млн. лв.). Това отбелязват от Българската народна банка. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства от 70% в края на септември миналата година до 70.6% в края на същия месец на 2025 година. В структурата на вземанията по кредити от сектора преобладават потребителските кредити, които са в размер на 5.04 млрд. лв. в края на третото тримесечие. Те се увеличават с 19.4% (817.9 млн. лв.) на годишна база и с 6.7% (318 млн. лв.) спрямо края на юни. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от този сектор намалява от 97.5% към края на септември миналата година до 97.3% към края на същия месец на 2025-а. Размерът на жилищните кредити в края на третото тримесечие е 11.9 млн. лева. Те намаляват с 44.4% (9.5 млн. лв.) в сравнение с края на септември миналата година, а се увеличават с 10.5% (1.1 млн. лв.) спрямо юни 2025-а. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор „Домакинства и НТООД“ намалява от 0.5% в края на септември 2024 г. до 0.2% в края на същия месец на 2025 година. Към края на септември вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са общо 7.48 млрд. лв. (3.4% от БВП*) при 6.31 млрд. лв. (3.1% от БВП) в края на септември миналата година. Те се увеличават с 18.5% (1.17 млрд. лв.) спрямо края на третото тримесечие на 2024 г. и с 5.9% (418.5 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2025-а.

Проектът за осигуряване на нови дълбочини в пристанище Бургас е свързан с модернизацията и разширението на техническата инфраструктура (корабни места № 20А и № 20Б) за обработка при внос на втечнени въглеводородни газове и петролни продукти на територията на пристанищен терминал "Бургас изток-2", част от пристанище Бургас. Целта е осигуряване на енергийната независимост на България чрез диверсификация на източниците за доставка на петролни продукти, мотивира се държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". Удълбочаването на акваторията на източния басейн на пристанищен терминал "Бургас изток-2" представлява капитално драгиране, което ще позволи достигането на проектната дълбочина от - 12.55 м. Така ще се осигури безопасен достъп и ефективна експлоатация на пристанището за приемане и обслужване на по-големи плавателни съдове. Сега корабите с гориво се разтоварват навътре в морето, защото не могат да влязат в пристанището, което е плитко за големи контейнеровози. Общата стойност на проекта е над 66.4 млн. лв., като над 25.5 млн. лв. са от Европейския фонд за регионално развитие. От държавния бюджет ще дойдат 4.5 млн. лв., а останалите 36.4 млн. лв. трябва да бъдат осигурени от държавното предприятие. Обществената поръчка за избор на изпълнител с прогнозна стойност 55 млн. лева без ДДС е обявена в края на юни 2025 г. На 12 август са отворени офертите на петимата кандидати. Това са: Boskalis International, "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД, "ЕИС-Строителна компания" АД, Profile (without registry number) - CHEYNS JAN FREDERIK , физическото лице OLEG PETROV TEMNIKOV. Олег Темников обикновено внася офертите на белгийската "Дреджинг интернешънъл НВ", а Ян Фредерик на друга белгийска компания Jan De Nul nv. В консорциума "Космос Ван Оорд" участват нидерландската компания "Ван Орд дреджинг енд марийн контрактърс Би Ви" и българската "Космос Шипинг“. Изненадата идва при отварянето на ценовите предложения на 12 ноември. Всички големи западни компании с милиарди евро оборот са отстранени. Причините, по които това става, все още не са публикувани в регистъра за обществените поръчки. Единственият допуснат кандидат до отвмаряне на ценото предложение е "ЕИС-Строителна компания", която има оборт от 45.4 млн. лв. през 2024 г. и се съди с Националната агенция по приходите за ревизионен акт. Тя дава оферта малко под прогнозната стойност - 53 746 055,83 лв. без ДДС (EUR 27 479 921,99). "ЕИС-Сроителна компания" нашумя с руските дълбачки, които беше наела за удълбочаване на варненското пристанище. Тя беше напът да спечели и още един търг - за удълбочаването на пристанищет терминал Бургас-запад за близо 70 млн. лв. Тази обществена поръчка също се следеше от Европейската комисия. В крайна сметка обединението, в което беше "ЕИС-Строителна компания" се оттегли и поръчката беше спечелена от българо-нидерланския "Консорциум Космос Ван Оорд" ДЗЗД, който играе в тази поръчка и сега.

Държавните "Мини Марица-изток" отчита през третото тримесечие загуба от почти 210 млн. лв. при 107 млн. лв. за същия период на 2024 г. А общо натрупаната непокрита загуба вече е 613 млн. лева. Компанията зависи от поръчките на партньорите си, главният от които е ТЕЦ "Марица-изток 2". Мините са силно зависими и от натоварването на "Брикел", "КонтурГлобал Марица-изток 3", чийто договор за изкупуване на енергия изтече в началото на 2024 година, както и ТЕЦ "Ей и Ес-3С Марица-изток 1", чиято дейност също е под въпрос, тъй като договорът й изтича догодина. Всички тези въглищни централи работят слабо през тази година, тъй като енергията им е неконкурентна на пазара поради начисляването и на цени на въглеродните емисии към нея. Все пак приходите на държавните мини леко растат до 258 млн. лв. (при 207 млн. лв. година по-рано). Но спрямо повишаването на общия размер на разходите - от 313 млн. лв. на 467 млн. лв., това въобще не е достатъчно, дори напротив - показателите се влошават. Отчетеният средносписъчен брой на персонала към 30 септември 2025 г. е 6261 души, което е намаление с 338 души спрямо същия период на предходната година. При обслужването на задълженията си обаче мините основно ползват привлечени средства от принципала Български енергиен холдинг (БЕХ), който редовно дотира дейността на компанията. Към края на септември "Мини Марица-изток" дължи главници по заеми с БЕХ в размер на 208 млн. лв. (в т.ч. просрочени 31 млн. лв.) и лихва в размер на 2.3 млн. лв. (в т.ч. просрочена 1.9 млн. лв.). Общо пасивите (задължения, отсрочени данъци и провизии) пък надхвърлят 660 млн. лева. И през 2025 г. са получени четири краткосрочни заема от БЕХ в размер на общо 100 млн. лв., основно нужни за финансиране на дейността, включително и за заплати на персонала.

Една от утвърдените фирми в областта на промишленото строителство – „Техноинженеринг“ ЕООД, е пред пуск на батерия за съхранение на електричество с мощност 1,5 MW. Проектът е реализиран година, след като компанията пусна в експлоатация собствена фотоволтаична централа край Карлово с мощност 3,2 мегавата. Фирма „Техноинженеринг“ е получила строително разрешение и е превела необходимите авансови суми на доставчиците. Общата стойност на проекта за батерията е 1 млн. 868 хил. лева, от които 934 424 лв. са собствена инвестиция. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, чрез инструмента NextGeneration. През 2025 г. „Техноинженеринг“ участва в няколко програми за финансиране, свързани с окомплектоване на производствената си база в Гълъбово. Компанията въведе успешно в експлоатация ефективен кръгов модел, насочен към намаляване на количеството отпадъци от черни метали, генерирани в резултат на производствената дейност на предприятието. В рамките на проекта са внедрени CNC комбинирана машина за лазерно рязане и CNC електро-хидравличен абкант. Проектът е реализиран по процедура „Подкрепа за прехода към кръгова икономика“ на обща стойност 1 458 635 лева. Финансирането е по Националния план за възстановяване и устойчивост. „Техноинженеринг“ реализира през 2025 г. и проект, насочен към внедряване на иновативни технологични решения с цел повишаване на производителността, автоматизацията и дигитализацията на производствените процеси. В рамките на проекта са внедрени три високотехнологични машини. Проектът е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ на стойност близо 1 млн. 776 800 , от които 977 000 лева са собствена инвестиция. Днес 40% от проектите на „Техноинженеринг“ са в енергетиката и 60% са извън в сектора. Само преди 5-6 години 100 % от дейността на компанията е била в комплекса „Марица изток“. Източник: divident.eu

„Химимпорт“ АД да стане поръчител на договор за кредит на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД – Варна, който ще бъде сключен с „Булбанк“ АД. Решение за това ще бъде взето от извънредно общо събрание на акционерите на мегахолдинга, насрочено за 22 декември в София. Кредитът е в размер на 19 667 000,00 евро. Парите ще се използват за реконструкция на действаща писта и перон на „Летище Бургас“. Срокът на заема е седемдесет и два месеца с гратисен период и усвояване – дванадесет месеца. Лихва ще бъде равна на тримесечния EURIBOR + 1.45 процента. но не по-късно от 31 декември 2025 година. Погасяването ще бъде на равни тримесечни вноски след изтичане на гратисния период. Предвидена е и такса за одобрение на кредит от 0.30% и такса ангажимент – 0.30 на сто. „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е германо-българскa компания, която е концесионер на „Летище Варна“ и „Летище Бургас“. В съвместната компания с „Химимпорт“, „Фрапорт“ притежава мажоритарен дял от 60 на сто. Дружеството управлява и развива двете морски летища – врати към Българското Черноморие, предоставящи денонощно обслужване: „Летище Варна“ в Североизточна и „Летище Бургас“ в Югоизточна България.

Bell Textron Prague ще предложи поддръжка на шестте хеликоптера Bell 206, собственост на българските Военновъздушни сили, в сътрудничество с „Терем-холдинг“ ЕАД, след като двете компании са подписали меморандум за сътрудничество и взаимна подкрепа. Меморандумът ще позволи потенциалното разработване на решение за българските ВВС, което да осигури локално обслужване, предоставяно от „Терем“ с поддръжка на части за машини и персонал от Bell. Споразумението включва предоставяне на услуги по поддръжка, инженеринг и проектиране и тежка и сложна поддръжка, преоборудване, модификации и ъпгрейди, както и персонализиране на флота от хеликоптери Bell 206. Съоръжението на чешката компания разполага с модерни бояджийски кабини, които са подходящи за всички модели хеликоптери Bell или машини с подобни размери. Обектът предоставя и услуги на ниво компоненти и възможности за основен ремонт, като служи и за универсално обслужване за правителствени и търговски клиенти в региона. „Терем-холдинг“ ЕАД е държавно предприятие, управлявано от Министерството на отбраната на България. Специализира в ремонт, модернизация и логистична поддръжка на авиационна техника, плавателни съдове, бронирани машини, стрелково оръжие, артилерийско и ракетно въоръжение, боеприпаси, радарно и комуникационно оборудване.

Tbi bank ще упражни правото си на предсрочно изкупуване на емисия облигации в размер на 20 млн. евро, издадена през юни 2024 г. с падеж през декември 2026 г. (9,0% годишна лихва). Банката е получила всички необходими регулаторни одобрения. Трансакцията ще се осъществи на 22-ри декември тази година. Това е втората емисия облигации, която tbi bank изплаща през тази година, след емисията на стойност 10 млн. евро, издадена през декември 2023 г. (9.5% годишна лихва). Банката е много активна на българския капиталов пазар от началото на годината, в резултат на което привлече близо 100 млн. евро инвестиции в MREL облигации. По-рано този месец, tbi bank издаде успешно най-голямата емисия MREL облигации на българския пазар на стойност 60 млн. евро (3-годишен падеж, с опция за изплащане след втората година), която скоро ще се предлага на Българската фондова борса.

"Болерон" АД ще предложи на инвеститорите на БФБ емисия облигации за почти 5 млн. евро, които след това да бъдат конвертирани в акции - емисията ще е 2 годишна и ще плаща купон от 8% на година, като ще е обезпечена с дружеството, негови вземания. Средствата ще бъдат използвани за погасяване на задължения към "АБФА Инвестмънтс" в размер на 2 млн. евро, а остатъкът от набраните средства ще бъдат използвани за развитието на бизнеса. "АБФА Инвестмънтс" е собственост на "В Еър файненс", която от своя страна е притежание на бившия финансов министър от НДСВ Милен Велчев и брат му Георги. Заемът, който ще се погасява, е с 12% годишна лихва и така при успешна операция "Болерон" ще спести разходи за лихви. "Болерон" е застрахователен брокер, който излезе на пазара beam през февруари 2024 г., когато набра близо 3.2 млн. лева. Компанията продава застраховки онлайн през едноименния си сайт, като към края на юни декларира 250 хил. лева приходи от продажби. "Болерон" има и две дъщерни дружества- "Болерон консултинг" и Boleron Broker De Asigurare-Reasigurare в Румъния. Целта на "Болерон" е сега да пласира 4950 облигации с номинал от 1000 евро, като решението подлежи на гласуване от акционерите на общо събрание, което ще се състои на 19 декември. Книжата ще бъдат с купон от 8% годишно, а при падежирането на втората година те ще могат да бъдат конвертирани в акции, с което да се увеличи капитала на дружеството. Към 4 юни в компанията има близо 300 акционери физически лица и 21 юридически. Дружеството няма мажоритарен акционер, като основателите Александър Цветков, Димитър Колчаков и Симеон Костов са с по около 7%, а Десислава Цветкова е с дял от 5%. Борсовата "МФГ Инвест" държи близо 14.5%, а най-големият акционер с 23.85% е "Диджитал Еспиви", което е собственост на "Уайърлес Електрик", което от своя страна е на Стефан Кючуков, Георги Гунински, Мариус Величков и Ралица Петкова. Според последния отчет "Болерон" работи на загуба, като за първите шест месеца тя е около 1.1 млн. лева.

Продукцията в строителния сектор на ЕС остана през септември на нивото от август, в еврозоната отбеляза понижение, а в България нарасна за втори пореден месец, показват данни на официалната европейска статистика Евростат. Строителството в ЕС стабилизира на новото от август, когато нарасна с 0,8%, а в рамките на еврозоната продукцията в строителството се сви с 0,5% след слабо нарастване с 0,2% месец по-рано. Най-силен ръст през септември отбеляза строителството в Унгария (скок с 16,3%), Румъния (със 7,7%) и Испания (с 5,0%). В същото време най-солиден спад на продукцията в строителството беше отчетен в Чехия (понижение с 3,3%), Испания (с 1,5%) и Франция (с 1,3%). Продукцията в строителния сектор на България пък се повиши през септември с 1,3% спрямо август, когато нарасна с 2,2 на сто, като само пет други страни членки на ЕС отчетоха по-добър растеж. Спрямо година по-рано продукцията в строителния сектор на ЕС се повиши през септември с 0,5% след повишение с 0,8% през август, а в рамките на еврозоната строителството се сви с 0,3% след растеж с 1,0% месец по-рано. Продукцията в българското строителство през април обаче нарасна с 9,7% след повишение с 6,2% през август, като това представлява повишение за 21-ви пореден месец на годишна база. По този показател България е изпреварена единствено от четири други страни членки на ЕС - Словения (с ръст от 25,7% на годишна база), Словакия (с 18,7%), Унгария (с 15,1%) и Чехия (с 12,9%). В същото време най-солиден спад на строителството на годишна база беше отбелязан в Испания (понижение с 4,8%), Австрия (с 3,1%) и Германия (с 2,2%).

Растежът на заетостта в Съединените щати се е ускорил през септември, но безработицата се е повишила до 4,4 процента, а икономиката е загубила работни места през август, което показва, че пазарът на труда остава отслабен. Това съобщи Бюрото по статистика на труда към Министерството на труда на САЩ, цитирано от Ройтерс. Работните места извън селското стопанство са се увеличили със 119 000 през септември след понижение с 4000 през август. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакваха нарастване с 50 000 работни места спрямо предходно отчетеното увеличение с 22 000 през август. Равнището на безработицата се е повишило от 4,3 процента през август до 4,4 процента през септември. Наемането остава в положителен растеж, но някои сектори продължават да съкращават персонал. 

Въглищните централи в Китай записаха рекордно производство през октомври, макар че има недостиг на въглища, съобщава Ройтерс. През миналия месец централите на изкопаеми горива (повечето са въглищни, с много малък брой газови), са произвели 513,8 тераватчаса електроенергия, което е със 7,3% повече спрямо октомври 2024 година и рекорд за октомври от 1988 година насам. Като цяло производството на електроенергия е на най-високото ниво за последните три десетилетия - 800 тераватчаса, или увеличение от 7,2% на годишна база, сочат още данните. То е подкрепено както от повечето въглища, така и от водните централи, чието производство расте с малко над 28%. Това повишение се случва на фона на недостатъчен добив, което увеличи цената и на местните въглища, и на вноса. Статистиката отчита спад на добивите с 2,3% на годишна база до малко над 406 млн. тона. Заради по-високата цена вносът остава на същото ниво. В страните от Югоизточна Азия между 50% и 100% от въглищните централи работят с дългосрочни договори, чиято продължителност е между 9 и 18 години. Според еколози, цитирани от Ройтерс, това е една от основните причини за бавната трансформация към зелената енергия в Азия. От друга страна местните въглища носят сигурност за енергийната система  при последните кризи на пазара, особено за страните от Югоизточна Азия. Затова не е изненадващо, че през последните години зависимостта от въглищата в тези региони се увеличи, включително и заради енергийните кризи. Централите, разчитащи на местния добив на въглища, осигуряват и сигурни доставки на електроенергия и сигурна работа на хиляди души. Така делът на въглищата в енергийния микс се увеличава от около 35% преди десетилетие до около 45% в последната година. В глобален аспект тенденцията е обратна -намаляване на зависимостта от 39% до около 34%.