Над 485 млн. лева са събрани от тол такси в България до момента, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Това е с 10% повече, отколкото през същия период на миналата година. Заедно с таксите от винетки, които до момента са 169 милиона лева, до края на годината най-вероятно ще се постигне събираемост от 1 милиард лева - първоначало заложената сума, която да бъде събрана от тол системата. За пътуване по републиканските пътища превозните средства над 3.5 тона заплащат пътна такса за изминато разстояние – тол. За определяне на дължимата тол такса значение имат видът и категорията на превозното средство, EURO категорията му, броят оси и изминатото разстояние. Таксуваните с тол пътища свключват автомагистрали, първи клас и втори клас пътища с обща дължина 6061 км. Платената пътната мрежа е разделена на тол таксувани участъци.

Министерството на здравеопазването стартира процедура по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за 8,2 млн. лв. за изграждане и оборудване на амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена. Инициативата е част от инвестиция C12.I7 "Развитие на амбулаторните грижи" по НПВУ и е насочена към изграждането на модерна и достъпна инфраструктура за качествена извънболнична грижа. Процедурата предвижда 100% безвъзмездна финансова помощ, като бюджетът възлиза на 8 260 951,86 лева с включен ДДС. Максималният размер на средствата за всяка индивидуална амбулатория е до 82 609,52 лева. Тази подкрепа е част от Механизма за възстановяване и устойчивост и цели да осигури реална промяна в качеството на здравните услуги, особено в по-малките населени места, като за целта документи могат да подават общини, отговарящи на изискванията, посочени в насоките за кандидатстване. След това комисия ще определи 100 от тях, които ще получат финансиране по програмата. Проектите ще се реализират на територията на цялата страна, в населени места с над 100 жители. Ще се финансира извършването на строително-монтажни работи за помещения и/или закупуване на готови контейнери, които отговарят на здравните изисквания. В отделна процедура ще бъде финансирано и закупуването на обзавеждане, медицинска апаратура и оборудване за амбулаториите. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 24 септември 2025 г.

Преди 25 години - на 19.10.2000 г., отваря врати заводът на един от водещите инвеститори у нас - „Либхер-Хаусгерете Марица”. Тази година компанията - производител на висококачествени хладилници и фризери в Тракия икономическа зона (ТИЗ) празнува юбилея със своеобразен рекорд - през месец май от поточната линия слезе 16 000 000-ният уред. През първата производствена година в завода са направени 14 000 уреда, на следващата година вече са 129 000. През 2005 г. е произведен милионният уред, през 2012 г. бройката нараства на 5 милиона, 2018 г. - 10 милиона, 2023 г. - 15 милиона. Възходът на компанията в България е повече от показателен - според статистиката след основаването на "Либхер" първият милион уреди е постигнат за 5 години, а през 2020 г. Либхер вече произвежда милион за една година. „Либхер-Хаусгерете Марица” освен висококачествени стандартни хладилници и фризери произвежда и други сложни и модерни уреди от среден и висок ценови клас като например охладители за вино, а от тази година - и Мултидор уреди, посочват от ръководството. 66 български подизпълнители създават различни детайли за широката гама от уреди, за които фирмата има пазари и клиенти в целия свят.„Либхер-Хаусгерете Марица” е един от най-големите работодатели и фирми с мащабни инвестиции на всеки няколко години, както и ключов производител на почти изцяло експортно ориентирана продукция.

Пет от компаниите в сферата на общото застраховане у нас разполагат с пазарен дял от над 10%, става ясно от последните изнесени данни от Комисията за финансов надзор. Общият пазарен дял на лидерите в сектора расте до 56.3% спрямо 54.8 на сто преди година. Само преди година лидерските позиции се държаха от Лев Инс, Евроинс и Булстрад Виена Иншурънс Груп, следвани от ДЗИ Общо застраховане и ДаллБогг: Живот и здраве. В края на 2024 г. обаче настъпват сериозни размествания, като начело излиза ДаллБогг: Живот и здраве, която вече е с пазарен дял от 13.49%. Компанията оглави класацията в края на третото тримесечие на годината. Следват Евроинс с 11.18% и Булстрад Виена Иншурънс Груп с 10.95 на сто. В топ 5 попадат още ДЗИ Общо застраховане и Лев инс, оставили след себе си Армеец и Дженерали застраховане. В десетката попадат още три компании – Бул Инс, Алианц България и ОЗК-Застраховане, всички те с дял от над 5% от пазара. В края на 2024 г. дружествата от общото застраховане са реализирали рекордните 3.906 млрд. лв. брутни премийни приходи срещу 3.656 млрд. лв. година по-рано. Възникналите претенции за периода достигат 1.6 млрд. лв.

Българската агенция за инвестиции (БАИ) връчи сертификат за инвестиция клас А на Микроак ЕООД- гр. Ботевград. Проектът цели разширяване на производствени мощности, което ще допринесе за създаването на нови работни места Компанията е специализирана в производството и търговията на конектори, електромеханични компоненти и метални изделия, намиращи широко приложение в автомобилната, телевизионната и аудиотехника. Част от производствения ѝ профил включва също специална инструментална и технологична екипировка, полуфабрикати и други изделия. Проектът цели устойчиво развитие чрез въвеждане на нови производствени мощности, което ще допринесе за създаването на нови работни места и повишаване на конкурентоспособността на българската индустрия в сектора.

„Българска банка за развитие“ АД (ББР) завърши първото тримесечие на 2025 г. с печалба от 5.666 млн. лева. ББР отчете нетна печалба за миналата година от 43.86 млн. лева. Нетният оперативен доход между януари и март възлиза на 15.03 млн. лева. Приходите на банката от лихви са в размер на 25.74 млн. лева. Кредитната институция отчита и парични постъпления от дивиденти за 42 хил. лева и приходи от такси и комисиони в размер на 371 хил. лева. Разходите за лихви на ББР са за 10.97 млн. лева, а средствата, изразходени за за такси и комисиони, възлизат на 400 хил. лева. От банката отчитат и административни разходи за 6.38 млн. лева. Общо активите на „Българска банка за развитие“ в края на март са в размер на 3.19 млрд. лева, а собствения ѝ капитал е 1.29 млрд. лева. Банката е отпуснала през първото тримесечие кредити и аванси за 1.89 млрд. лева. От тях 526.9 милиона са в лева, а 1.34 милиарда – в евро. Приходите от лихви, които банката е получала, са в размер на 23.7 млн. лева. Кредитни институции са получили най-много заеми – общо 503.27 млн. лева, като 4.97 милиана са левови, а 469.13 милиона – са еврови. Нефинансовите предприятия са взели кредити за 1.07 млрд. лева, като от тях 380.1 милиона са в лева, 693.47 милиона – са в евро. Кредитите на домакинствата възлизат на 12.29 милиона и са само в лева. От тях, обезпечени с жилищен имот са заеми за 3.34 милиона, а потребителските кредити са 2.61 милиона. „Българска банка за развитие“ е привлякла депозити за 1.8 млрд. лева. В края на миналата година „Българска банка за развитие“ е с двустепенна система на управление. В Надзорния съвет са Деляна Валериева Иванова – председател, Лъчезар Димитров Борисов, Горица Николова Грънчарова-Кожарева и Димитър Иванов Митев. Оперативното управление е в ръцете на Ивайло Ангелов Московски – председател и изпълнителен директор, Цанко Руменов Арабаджиев – изпълнителен директор, и Теодора Петрова Пешева. Българската банка за развитие е кредитна институция с едноличен собственик на капитала й българската държавата. Правата се упражняват от министъра на финансите.

Българската търговска верига „Фантастико“, която се очаква да отвори до няколко месеца в палата 10 на Панаира, ще наеме 100 души персонал, гласят билбордове на компанията, разположени из Пловдив. В момента за веригата, управляваща 46 супермаркета, работят общо над 3500 българи. „Фантастико“ и „Международен панаир Пловдив“ АД сключиха дългосрочен договор за наем на палатата, прилежащите паркинги и пешеходните зони около нея. Прогнозната инвестиция на търговската верига за обновлението на сградата и пространствата около нея е 20 млн. лв. От 2022 г. „Международен панаир Пловдив“ АД разполага с разрешение за промяна на предназначението на Палата 10, което позволява в нея да бъде създаден супермаркет. Източник: Plovdiv Daily

На 3 юли приключи договорената в средата на м. май сделка , при която „Елванлар България“ ООД купи „Формопласт“ АД - гр. Кърджали. Новият собственик е започнал съкращения на служители от бившия вече завод „Формопласт“ въпреки, че беше поел ангажимент целият персонал на предприятието да продължи работа в новата фирма за производство на форми за пластмаса и матрици. Сделката за закупуването на „Формопласт“ бе в размер на 10 368 108 лева без включен ДДС. 3,9 млн. евро пък са банков заем. Източник: 24rodopi.com

На 28.07.2025 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи тримесечен финансов отчет към 30.06.2025г. От КММ АД - Шумен.

Населението в цяла Европа застарява и това не е новина. По данни на Евростат през 2024 г. средната възраст в Европейския съюз е 44,7 години, като тенденцията е възходяща в почти всички страни. Ето защо ефективността и устойчивостта на пенсионните системи са все по-значима тема. Тук сравняваме някои от характеристиките на българската пенсионна система с тези на Естония, Хърватия, Унгария и Румъния. Всички разгледани страни са членки на Европейския съюз от Централна и Източна Европа, споделят сходна историческа и институционална траектория, изправени са пред подобни демографски предизвикателства и имат сравнително близки нива на доходи. Освен това, те са със сходни позиции в класациите за дял на пенсионерите в риск от бедност. Докато България постига по-добри резултати от Естония и Хърватия, тя изостава спрямо Унгария и Румъния, като последната е единствената от петте, която се представя по-добре от средното за ЕС. Това създава подходяща основа за открояване както на общите структурни недостатъци, така и на добри практики. 
Пенсионните системи на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния споделят редица общи характеристики. Системите са многостълбови по своята структура. Във всички случаи основният източник на доходи за пенсионерите е първият стълб – публична разходно-покривна система. Наред с първия стълб, във всички страни съществуват възможности за участие във втори стълб (капитало-натрупващ) и трети стълб (доброволно частно осигуряване). 
Правото на пенсия се базира на осигурителен стаж и вноски, като във всяка страна се дестимулира ранното пенсиониране и се стимулира отлагането на момента на пенсиониране. Създадени са и компоненти като наследствени и инвалидни пенсии.
Въпреки структурните прилики обаче има и доста съществени разлики:
Наследствени пенсии: България предоставя фиксирана вдовишка добавка от 30% от пенсията на починалия съпруг, докато в Румъния след 15 години брак се прехвърля 50% от пенсията, а в Хърватия, може да се наследят 77% от пенсията на партньора, ако е по-висока на тази на наследника.
Инвалидни пенсии: В България и Хърватия право на пенсия възниква при загуба на над 50% трудоспособност. В Румъния от 2012 г. достъпът зависи единствено от степента на увреждане, но с формула, която постепенно намалява размера на пенсията. По-радикални промени са предприети в Естония и Унгария, където инвалидността е изведена извън пенсионната система. Естония заменя пенсиите с помощи за загуба на трудоспособност, администрирани от бюрото по труда, а Унгария — с рехабилитационна и инвалидна помощ, финансирани от здравната система. И в двата случая целта е да се ограничи финансовият натиск и да се насърчи участие в пазара на труда.
Индексация: В България пенсиите се увеличават веднъж годишно по формула 1/2 от ръста на средния осигурителен доход и 1/2 от годишната инфлация. Хърватия прилага по-щедър подход с два индексации годишно, като използва 70% тежест на ръста на доходите и 30% на инфлацията, избирайки по-благоприятния вариант. Естония залага на по-гъвкав модел – 80% тежест на дохода и 20% на инфлацията, с възможност за корекции. Унгария индексира основно по инфлация, като при нужда прави допълнителна корекция в края на годината. Румъния прилага най-щедрата формула, включваща 100% от натрупаната инфлация и 50% от ръста на доходите.
Коефициент на заместване на доходите*: Различията в пенсионния модел ясно се виждат и в нетния коефициент на заместване на дохода за 2024 г. Според данни на Евростат, в Унгария той достига 77% – най-високото равнище сред тези страни и на шесто място в ЕС. В Естония и Румъния коефициентите са съответно 50% и 46%, докато в България е 44%. Хърватия отчита най-ниското ниво, в тази група и като цяло в ЕС с едва 35%. Нещо, което има нужда да се вземе предвид, е това, че коефициентът на заместване се изчислява на база брутните доходи преди и след пенсиониране, което означава, че влиянието на данъците не се отчита. Това е важно, тъй като в Естония, Румъния и Хърватия пенсиите се облагат с подоходен данък, а ставките варират както за трудовите доходи, така и за пенсиите.
Стимули за отложено пенсиониране: В България пенсията се увеличава с 4% за всяка година след навършване на пенсионна възраст. В Хърватия бонусът е 0,45% месечно (до 27% за 5 години), а в Унгария — 0,5% месечно. Естония предлага най-висок стимул: 0,9% месечно (10,8% годишно). В Румъния бонусите са обвързани с точкова система: 0,5 точки на година след 25 години стаж, до 1 точка при над 36 години.
Застаряването на населението в Европа изисква пенсионните системи да балансират между финансова устойчивост и осигуряване на адекватни доходи за пенсионерите. Анализът на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния показва, че макар системите да споделят общи принципи и структурни характеристики има и значителни различия. България изостава по коефициент на заместване и стимули за по-дълъг трудов живот, особено в сравнение с Естония и Унгария, които прилагат по-щедри бонуси за отлагане на пенсията и по-радикал

САЩ и Европейският съюз (ЕС) постигнаха митническо споразумение, което ще предотврати трансатлантическа търговска война, макар че Вашингтон ще наложи мита от 15% върху по-голямата част от вноса от блока. Като част от споразумението ЕС се ангажира да вложи стотици милиарди долари за американски енергийни продукти и оръжия и прие широкообхватно мито от 15% за редица ключови европейски износи, включително автомобили. Това е победа за Тръмп, който в продължение на месеци оказваше натиск върху търговските партньори на САЩ чрез заплахи за високи мита, въпреки че условията съответстват на това, за което Брюксел беше подготвил държавите от съюза.  15-процентното американско мито ще се прилага за европейски автомобили, фармацевтични продукти и полупроводници - важни за Брюксел сектори. Ще се работи и за стандартизация, вкл. на параметрите за сигурност на американските и европейски автомобили. Митата върху стомана и алуминий, които възлизат на 50% за много държави по света, няма да бъдат намалени до 15% за продукти от ЕС - развенчавайки надеждите на европейската индустрия за ранно въвеждане на по-ниски мита. САЩ ще наложат мита от 15% върху стоки от ЕС, включително автомобили, в замяна на това, че "държавите от блока отварят пазарите си с нулеви мита" за американски износ. За някои селскостопански продукти (като сирена, но и торове в земеделието и др.), рибни продукти (лобстъри, прясна риба) и индустриални (машини и др.) и ЕС е склонен да преговоря за това.  ЕС ще вложи допълнителни 750 млрд. долара за купуване на американски енергийни продукти, ще инвестира 600 млрд. долара в САЩ и ще купи американско военно оборудване на стойност като част от сделката. ЕС ще се стреми да купува енергийни продукти от САЩ на стойност 250 млрд. долара годишно през следващите три години.  Позитивното е, че поне засега е избегната по-нататъшна ескалация на конфликта. Европейската кръгла маса за индустрията, която представлява председатели и главни изпълнителни директори на европейски индустриални и технологични компании, изрази предпазлива подкрепа за сделката. Организацията заяви, че очаква "бързо постигане на удовлетворителни споразумения в важни сектори, които засега не са обхванати от... сделката". Двете страни са се съгласили, че търговският излишък на ЕС в търговията със стоки със САЩ, който миналата година достигна почти 200 млрд. евро, трябва да бъде намален. Предстои сключването на правното споразумение, което ще отнеме известно време.

Нетният приток на преки чуждестранни инвестиции в Централноазиатските страни като цяло се сринал с 61,2% през 2024 г., според материалите на агенцията за кредитен рейтинг Expert RA. Страните от Централна Азия са пет и включват: Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан. "През 2024 г. нетният приток на преки чуждестранни инвестиции в Централна Азия като цяло е спаднал с 61,2%. Основен "принос" за този голям спад е оказал <b>отливът на чуждестранен капитал от Казахстан (отлив с 2,55 милиарда долара). А това сериозно изтегляне на инвестиции е заради намаляване на реинвестирането на чуждестранни компании в енергийния сектор, както и от намаляване на чуждестранните инвестиции във финансовия сектор на държавата", се казва в материалите, цитирани от Прайм. В останалите Централноазиатски републики, напротив, преките чуждестранни инвестиции са нараснали, макар и не много - общо с 1,64 милиарда долара за миналата година. "Двигателите" на тяхното увеличение в различни пропорции са трансформацията на търговските потоци и процесът на индустриализация, съпроводен от развитието на инфраструктурните сектори. Русия продължава да е един от основните партньори за преки инвестиции за Централноазиатските републики. Същевременно, интензивността на икономическото взаимодействие с някои страни в региона се е увеличила забележимо през 2024 г. - брутните руски преки инвестиции в Казахстан на годишна база са се увеличили с 33%, а в Киргизстан - със 75%. Анализаторите от Expert RA прогнозират, че през 2025 г. притокът от преки чуждестранни инвестиции в Централна Азия ще бъде негативно повлиян от тенденцията за забавяне на растежа на световния БВП и обемите на международната търговия. Ще бъдат подложени на натиск от този фактор, според анализаторите, добивната промишленост, търговията, както и финансовият сектор. А отрицателният ефект от "охлаждането" на руската икономика и намаляването на вноса й също ще бъде значителен за Казахстан и Киргизстан, тъй като стимулът за руските инвеститори да насърчават развитието на търговската и финансовата инфраструктура на тези страни може да отслабне.