България официално получи „зелена светлина“ за членство в еврозоната. От 1 януари 2026 г. еврото ще замени лева. Съветът на ЕС гласува с единодушие последните решения, свързани с приемането на България в еврозоната от 1 януари догодина. Един от трите правни акта, приети от министрите, определя обменния курс лев-евро на 1,95583 лева за 1 евро. Това съответства на текущия централен курс на лева във валутния механизъм, се уточнява в съобщението. От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото). Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции, както и „Български пощи“ ЕАД (в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция) обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва 1 месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България. За цените в евро се прилагат правилата за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.

Нивите в България са поскъпнали средно с 5,9% до 1697 лв. на декар през 2024 г. спрямо година по-рано, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). При ливадите, мерите и пасищата обаче се наблюдава спад в цената до средно 367 лв. за един декар, или намаление с 4,9% спрямо 2023 година. Средната цена на арендата на един декар ниви през миналата година достига 60 лв., което е с 3,2% по-малко спрямо 2023 г. На годишна база е отчетено понижение в средната цена за наем/аренда на един декар ниви в Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен район. В Северозападен и Югозападен район средната цена не се променя. През 2024 година е налице повишение спрямо предходната година в цената на сделките с ниви във всички статистически райони, с изключение на Южен централен район, където е отчетено намаление от 0,6%. Най-висока остава цената в Североизточния район, където е районът с най-скъпата земеделска земя у нас – 2511 лв. на декар, като се наблюдава увеличение от 1% спрямо година по-рано. В Северозападния район цената на сделките с ниви нараства до 1664 лв. на декар (увеличение с 1,5%), в Северен централен район - 1998 лв. на декар (с 13,3%), в Югоизточен район - 1341 лв. на декар (с 12,8%), а в Югозападен район - 876 лв. на декар (увеличение с 27,7%). Цената, платена за наем/аренда на един декар ниви, бележи понижение спрямо 2023 година в Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен район. Най-голямо намаление е регистрирано в Североизточен район – с 9,3% спрямо 2023 година. Независимо от намалението и през 2024 г. най-висока средна цена за наем/аренда на един декар ниви остава в Североизточния район – 78 лева на декар. Цената, платена за наем/аренда за един декар ниви в Северозападен и Югозападен район, не се променя.

Най-големият производител на слънчева енергия в България е "Сантера Ре", зад която стоят основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев (през "Солатер") и Атанас Петров (през "Орбиас"). Компанията изгради няколко големи фотоволтаични централи през последните години - "Дълго поле" с 208 мВт, "Гълъбово" с 201.4 мВт, които реално са втората и третата най-големи централи в страната, както и "Каролов", чиято мощност през изминалата година е увеличена до 116 мВт. Но освен това разполага и с по-малък (9.6-мегаватов) парк край Плевен. От края на миналата година има и лиценз за търговия с електроенергия с търговския бранд Sunterra Energy Trading. Компанията вече предлага активно електроенергия от възобновяеми източници и се развива като водещо дружество в този сектор. По отношение на батериите от "Сантера Ре" казват, че в момента тече процес по доставка, изграждане и интеграция на системи за съхранение на енергия с мощност 150 MW и капацитет 300 MWh.

Най-големите соларни централи в България: 

1. Риал стейтс „Априлци“ Пазарджик, с. Априлци 400 (300) септември 2021,

2, Калояново Солар БГ „Дълго поле 1, 2, 3“ Калояново, с. Дълго поле 208 (196) ноември 2023.

3. Гълъбово Солар БГ „Гълъбово“ Гълъбово 201.4 (150) август 2023.

4. Аратиден „Аратиден“ Кюстендил, с. Коняво 124 (100) декември 2024.

5.Белозем солар парк 3 „Верила“ Дупница, с. Крайници 123 (100) май 2023.

6. Карлово Солар БГ „Карлово“ Карлово, с. Дъбене 116 (99) май 2024.

7. Ценово солар „Ценово солар плант“ Русе 112.6 (80) август 2024.

8. Си Енерджи груп „ТЕРА СОЛ“ Стара Загора, с. Хрищени 111.6 (100) юли 2023.

9. Фотоволтаична централа – Ловеч „Ловеч“ Ловеч 106.2 (86.2) май 2023.

10. Кронос - Биотоп „Хаджидимитрово-Кронос“ Тунджа 99.2 (80.3) юни 2024.

11. АЕМ Кънект „Бойчиновци“ Монтана 67.5 (60) март 2025.

12. СП Елхово „Елхово“ Елхово 65 (60) август 2024.

13. Енери Солар БГ 1 „Караджалово“ Първомай, с. Караджалово 60.4 (50) март 2012 Премия

14 Мега холд „Оряхово“ Оряхово 59.8 (40) март 2025.

15 .ПВ Плантс „Ихтиман“ Ихтиман 54.2 (40) март 2025.

16. Си Енерджи груп „Рамануша“ Сливен 54 (48) април 2024.

17. Солар Електрисити Къмпани „Варвара“ Пазарджик 50 януари 2025.

18. Хелиос проджектс „Победа“ Долна Митрополия, с. Победа 50 юни 2012 Премия.

19. Биовет „Пеницилинов заовд“ Разград 49.2 (50) юни 2023 Собствени нужди.

20. Тракия МТ солар „Уинслоу солар МТ“ Малко Търново 44.6 (36) октомври 2023.

21. Тибиел солар „Бобов дол“ Бобов дол 40.7 (36) април 2025. 

22. ПВ Пауър „Голф солар“ Сливен 40 април 2025.

23. Инвесто партнърс „Разлог 33“ Разлог 33 (28.5) август 2022.

24. Карнобат енерджи „Агрошанс“ Карнобат 32.6 (25) април 2023.

25. Соларис Холдинг „Перник“ Перник 32 (26) септември 2024 няма

26 Грийнс „Грийнс“ Първомай 30 януари 2025.

27. БИ СИ АЙ Черганово „Черганово“ Казанлък, с. Черганово 29.3 (25) юни 2012 Премия

28 АСМ-БГ Инвестиции „Самоводене“ Велико Търново, с. Самоводене 21.5 декември 2011 Премия

29 РЕС Технолоджи „Златарица“ Златарица 20.1 февруари 2012 Премия.

30 Биовет „Биовет-Пещера“ Пещера 17.2 (18.7) ноември 2022 Собствени нужди

Петролната компания OMV и "Елдрайв" прекратяват партньорството си. Това става ясно от съобщение на компанията за изграждане на зарядни станции за електромобили. В България има такива чарджъри на 25 бензиностанции на OMV. Те са основно по магистралите "Тракия", "Люлин", "Струма" и в големите градове. От "Елдрайв", която е фирма, контролирана от издателя Иво Прокопиев, уточняват, че през следващите 2 месеца ще премахнат поетапно всички станции на OMV Petrom от тяхната мрежа. В края на миналата година от OMV съобщиха, че ще изграждат собствена мрежа от супербързи зарядни станции на бензиностанциите си. Това е част от стратегията на компанията да предлага иновативни, устойчиви и дигитални решения, които отговарят на динамичните изменения в потребителските потребности. Тогава стартира и ребрандирането на веригата. Новият дизайн ще бъде въведен на 1000 бензиностанции в 7 държави. В обектите от веригата ще има възможности и да се предава готварско олио за рециклиране.

Чешката група Korado, която е собственик на завода в Стражица, ще стане един от доставчиците на германската Bosch Home Comfort Group, като ще произвежда радиатори под марката й Buderus. Сътрудничеството ще започне от януари 2026 г. и ще разшири присъствието на Korado в отоплителния сектор. Korado е създадена преди повече от 60 години и днес има производства в Чехия и България. Продуктите включват различни видове радиатори и конвектори. Bosch Home Comfort Group е част от германската група Bosch, която доставя решения за отопление, охлаждане, комфорт и технологично отопление. "Корадо България" произвежда основно стоманени панелни радиатори, както и тръбни отоплителни тела. Основен търговски партньор на завода в Стражица е групата майка Korado, по-малки количества се доставят на други чуждестранни компании. Макар че продажбите в България са незначителни като дял, през първото тримесечие на тази година те значително нарастват, като леко надвишават 1000 бройки спрямо 460 година по-рано. Приходите за първото тримесечие на 2025 г. остават почти без промяна - 7.8 млн. лв., но повишените разходи свиват печалбата до 406 хил. лв.

"ИНА трейд" отвори в Панагюрище нов цех за производство и опаковане на козметични биопродукти, биоетерични масла и флорални води. Инвестицията по изграждането заедно със специализираната апаратура и машини надхвърля 2 млн. лв., а основните суровини идват от фирмената дестилерия. Групата от свързани компании стоят зад марката биокозметика InaEssentials. Застроената площ е 1170 кв.м, а капацитетът - 16 000 бутилки на ден. Засега са наети 15 души. Само преди месец основната производствена компания на фамилия Ралчеви - ИНА, откри втора дестилерия в с. Бъта край Панагюрище, в която инвестира над 6 млн. лв. Тя е с капацитет 80 кг розово масло на сезон и ще е основният производител на всички суровини за продуктите на InaEssentials. Дестилерията отваря 10 сезонни работни места. Инвестицията включва и откриване на ароматерапевтичен център, който е предвиден за лекции, консултации, творчески работилници с клиенти. Фирма ИНА - Панагюрище, е създадена през 2000 г. и първоначално се занимава само с производство на етеричномаслени култури. През 2003 инвестира в изграждане на дестилерия и така затваря цикъла на производство. От 2004 започва биологична сертификация на насажденията и процеса на преработка. Днес е една от водещите биосертифицирани компании в страната - има над 200 дка собствени рози, 300 дка лавандула, отглежда по биологичен начин плодове и зеленчуци. До 2018 г. почти цялата продукция на компанията е предназначена за износ като суровина за парфюмерийната, козметичната и фармацевтичната промишленост. През 2018 г. новоучредената търговска фирма "ИНА трейд" разработва собствен бранд - InaEssentials, организира производството на собствена линия крайни продукти (в началото само етерични масла и флорални води), създадени на основата на собствените етерични масла, и отваря първия фирмен онлайн магазин Днес групата около бранда InaEssentials включва шест свързани компании, които оперират на различни международни пазари. ИНА притежава собствени земеделски площи, както и две дестилерии (в с. Бъта и Панагюрище) и в нея целогодишно са заети над 20 служители. В пиковите периоди на прибиране на реколтата компанията ангажира до 200 сезонни работници. "ИНА трейд" управлява производствената база в Панагюрище и централен офис в Пловдив, отговарящ за маркетинга и международната дейност. "ИНА есеншълс" оперира физическите магазини, а "ИНА козметикс" управлява присъствието на марката в други търговски обекти в страната и чужбина. Допълнително в партньорство семейството развива логистичен склад в Словакия, който позволява доставки на фирмените продукти в рамките на 24 часа до повечето европейски пазари. За бранда InaEssentials работят над 70 служители в различни звена: логистичен отдел, реклама в социалните мрежи, имейл и SMS маркетинг, счетоводство и администрация, екип за създаване на съдържание, както и екип от програмисти. Продуктовият каталог съдържа над 60 артикула - биофлорални води, етерични масла, козметика за лице, коса и тяло, натурални пасти за зъби и сапуни. Те се продават на над 30 пазара в Европа, САЩ и Австралия с над 2.5 милиона крайни клиенти. Във всяка от държавите компанията поддържа отделни интернет магазини. Плановете за тази година включват откриване на търговски обекти в Панагюрище и Бургас. Семейството подготвя откриване на фирмени магазини и в Румъния, Полша, Словакия и Чехия през 2026.

„Телематик Интерактив България“ АД е увеличило капитала на дъщерното си дружество „СиТи Интерактив“ ЕООД с 600 хил. лева. „СиТи Интерактив“ е доставчикът на игрално съдържание. Компанията произвежда и предлага игри и игрални решения, които разпространява и на чуждестранни пазари. Размерът на капитала на компанията е увеличен от 13 660 000 лева на 14 260 000 лева, като от „Телематик“ са записали новите 6 хил. дяла с номинална стойност от 100 лева всеки.

Членовете на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) дадоха зелена светлина за започване на процедура по прекомерен дефицит срещу Австрия. Бюджетният дефицит на Австрия през 2024 г. е бил 4,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Тази година се очаква той да бъде 4,5 процента, а през следващата година - 4,2 процента. Ето защо през юни Европейската комисия препоръча започването на съответната процедура, а финансовите и икономическите министри на ЕС одобриха предложението на ЕК. ЕКОФИН прие официално икономическите препоръки на Европейската комисия за държавите членки. Австрия трябва да увеличи разходите за отбрана и да подобри финансовата устойчивост на системата за здравеопазване и пенсионно осигуряване. Освен това се изискват стимули за увеличаване на дела на жените, работещи на пълен работен ден, както и на броя на новосъздадените фирми. Държавите членки на ЕС се споразумяха за определени референтни стойности, за да държат под контрол публичните финанси и нивата на задлъжнялост. Те са заложени в Договорите на ЕС. Дефицитът не трябва да надвишава 3 процента от БВП, а дългът - 60 процента. Според Министерството на финансите на Австрия общият дълг на страната през тази година ще възлезе на 84,7 процента от БВП. При процедура по прекомерен  дефицит Европейската комисия дава на засегнатите правителства насоки как да намалят дълга си през следващите години. Този план обхваща период от четири години, който при съответни реформи и инвестиционни проекти може да бъде удължен до седем години по искане на държавата. Съгласно препоръката на Съвета на Австрия се дава срок до 15 октомври 2025 г. да предприеме действия и да представи необходимите мерки. Според властите във Виена вече са предприети мерки - с комбинацията от такива по отношение на приходите и разходите, която ще допринесе с 6,4 млрд. евро за консолидацията през 2025 г. и с 8,7 млрд. евро през 2026 г., След това Европейската комисия ще представи оценка на мерките - вероятно до средата на ноември. След това Австрия трябва да докладва най-малко на всеки шест месеца за напредъка при изпълнението на препоръките през следващите три години. Плановете на австрийското правителство предвиждат излизане от процедурата през 2028 г. В момента срещу няколко страни тече процедура по прекомерен дефицит. Засегнати са втората и третата по големина икономики в Съюза - Франция и Италия. Други процедури са заведени срещу Белгия, Унгария, Малта, Полша и Словакия. За Австрия това не е първата процедура за свръхдефицит. Последната досега беше въведена като последствие от финансовата и икономическата криза през 2008 година. В рамките на процедурата за свръхдефицит могат да бъдат наложени санкции на страна с дефицит, ако тя не изпълни изискванията за коригиране на прекомерния дефицит. При неспазване на изискванията в крайна сметка могат да бъдат наложени глоби в размер на милиарди евро, но това все още не се е случвало.

Производството на петрол в Южна Америка е в бум, движено от Бразилия, Гвиана и Аржентина, компенсирайки загубите от размирните региони. Прогнозира се, че Бразилия, Гвиана и Аржентина ще генерират над 80% от растежа на световното производство на петрол извън блока на ОПЕК през следващите пет години, компенсирайки загубите, когато водещите производители са затънали в конфликт, пише The Wall Street Journal. Бразилската компания Petrobras планира да инвестира 111 милиарда долара до 2029 г. в проекти, включително офшорни находища близо до устието на река Амазонка. Производството на петрол в Аржентина е на най-високото си ниво от две десетилетия. Гвиана е на прага да се превърне в най-големия производител на глава от населението в света, а покритият с джунгла Суринам е един от най-горещите перспективи за офшорни петролни находища в индустрията. Петролният бум в Южна Америка идва на фона на геополитическото напрежение, което води до резки колебания на петролните пазари. През юни Израел води 12-дневна война с Иран, дом на четвъртите по големина петролни ресурси в света. Западните санкции срещу Русия, откакто тя нахлу в Украйна през 2022 г., нарушиха износа на петрол и спряха инвестициите в региона. Американските петролни компании пренасочват инвестициите си на юг. Exxon и Chevron са се насочили към басейна Foz do Amazonas – част от Екваториалната линия, най-обещаващата офшорна граница на Бразилия. Шистовият бум направи САЩ най-големия производител на петрол в света през последните години, изпреварвайки Саудитска Арабия и Русия. Но с развитието на много от най-богатите шистови басейни от Западен Тексас до Северна Дакота и намаляването на качеството на останалите места за сондиране , компаниите насочват милиарди долари към офшорните богатства на Южна Америка. Южноамериканските петролни барели са по-евтини за производство и генерират по-ниски емисии от средните за света. Петролът от Бразилия обикновено съдържа по-малко замърсители, а изобилните кладенци на страната означават, че е необходима по-малко инфраструктура за производството на същото количество петрол, казват експерти. Петролният бум в Южна Америка бележи рязък обрат спрямо последното десетилетие. Производството на петрол от Венецуела, която притежава най-големите петролни запаси в света, се срина през 2017 г., когато авторитарният лидер Николас Мадуро затегна контрола върху индустрията. Производството на петрол в Боливия спадна рязко през 2015 г., след като конфискациите на чуждестранни петролни активи от страна на правителството през предходното десетилетие отблъснаха инвестициите. Но Бразилия остава отворена за чуждестранни инвестиции в продължение на десетилетия, въпреки че ръководството ѝ се колебаеше от леви до десни политици. Преди няколко години Exxon не успя да открие търговски жизнеспособни количества петрол в дълбоките води край Бразилия. Компанията спря многомилиардна сондажна кампания там, въпреки че не изключи възможността за други проекти в страната. По време на тръжните кръгове миналия месец, в партньорство с Petrobras, Exxon си осигури дялове в 10 блока в басейна Foz do Amazonas. Бразилия продаде права на 19 нефтено-газови блока в процеса на търг, след години на борба с екологичните проблеми на мястото за проучване, намиращо се на около 300 мили от устието на река Амазонка. По-на северозапад по крайбрежието на Южна Америка, офшорните басейни на Гвиана са превърнали страната с малко над 800 000 души население в петролна електроцентрала, с резерви, оценени на над 11 милиарда барела петролен еквивалент. Петролната индустрия на Гвиана, дълго време водена от Shell , е сондирала сухи сондажи в офшорните райони в продължение на десетилетия, преди Exxon и нейните партньори Hess и китайската Cnooc да направят поредица от големи петролни открития, започващи през 2015 г., които шокираха индустрията. Производството от блока Stabroek – офшорна концесия с площ от 6,6 милиона акра – се е увеличило до около 650 000 барела на ден, като се очаква добивът да надхвърли 1,3 милиона барела на ден до края на 2027 г. Разходите за достигане на точката на рентабилност са ниски – оценени на 25-35 долара за барел – благодарение на големите, висококачествени находища в относително плитки води. Брентът, световният бенчмарк за петрол, наскоро се търгуваше на около 68 долара за барел. Но лидерите на Гвиана нямат опит в справянето с подобен неочакван приход, което поражда опасения, че страната може да се изкуши да упражнява по-голям държавен контрол с нарастването на производството, каза Моналди. Ако правителството запази настоящите си условия с Exxon, се очаква добивът почти да се удвои през следващите 10 години, каза той. Суринам се позиционира като следващият голям производител на петрол в офшорни райони в Южна Америка, след години на успехи в проучванията близо до морската си граница с Гвиана. Страната привлича инвестиции от компании като френската TotalEnergies, TTE. -1,53 %намаляване; червен триъгълник, сочещ надолуБазираната в Хюстън APA Corp. и малайзийската Petronas . Анализатори на индустрията от Rystad прогнозират, че инвестициите в добив и добив на нефт в Суринам могат да достигнат близо 9,5 милиарда долара до 2027 г. И петролният сектор на Аржентина продължава да се разраства, движен до голяма степен от шистовото находище Вака Муерта. От 2014 г. насам производството на петрол във Вака Муерта се е увеличило 10 пъти до над 400 000 барела на ден, наскоро подхранено от про-инвеститорската политика при президента Хавиер Милей .

Броят на корпоративните фалити в Япония през първата половина на 2025 г. се е увеличил до 4990. Това е най-високо равнище от 11 години, като компаниите, засегнати от недостиг на работна ръка, се увеличават значително, показва най-новото проучване на консултантска компания "Токио Шоко рисърч" (Tokyo Shoko Research), предаде Киодо. Фалитите на компании със задължения над 10 млн. йени (около 68 000 долара), са се увеличили с 1,2 на сто спрямо същия период на 2024 г. Фалиралите компании се увеличават за четвърта поредна година, достигайки най-голям брой от 2014 г. Подаванията на заявления за несъстоятелност са се увеличили, тъй като недостигът на работна ръка в Япония, по-високите цени на материалите и покачването на лихвените проценти силно засегнаха малките и средните предприятия. Фирмите с по-малко от 10 служители са съставлявали 89,8 на сто от общия брой фалити. Те са се сблъсквали с трудности при наемането на работници, тъй като кризата с недостига на работната ръка е продължила да оказва възходящ натиск върху заплатите, установява проучването. Краят на специалните данъчни облекчения, предоставени след пандемията от КОВИД-19, също е пристискал малкия и среден бизнес. През първите шест месеца на 2025 г. 172 компании са посочили като причина за своята несъстоятелност трудностите при наемането на служители и напускането на персонал спрямо 146 фирми през същия период на 2024 г. Общите фирмени банкови задължения са намалели с 4,3 на сто до 690,2 милиарда йени през първата половина на годината.