През август инфлацията в България се задържа на нивото си от юли - 5.3% на годишна база, показват данни на националната статистика. Въпреки това ръстът на цените и сега остава най-високият от края на 2023 г., след като през последната година значително се покачиха цените на услуги като хотели и ресторанти, туризъм, както и държавно регулирани цени на битовите услуги. В рамките на август статистиката отчита месечна инфлация от едва 0.1%, след необичайно високите 1.7% само в рамките на юли. За последните пет години общо потребителската кошница е поскъпнала с 41.4%, показват данните на НСИ за натрупаната инфлация, като основната част идва от големия скок на цените през 2022 г. Измерена по европейската методология, инфлацията в България се покачва минимално от 3.4% на 3.5% и остава по-висока от тази в еврозоната, която по предварителни данни на Евростат е 2.1% през август.

През 2024 г. от България са изнесени стоки на стойност 86 689.1 млн. лв., или с 0.2% по-малко спрямо 2023 година, показват данните на НСИ. При износа на стоки от България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с 2023 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (24.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (28.6%). Внесените стоки (по цени CIF) през 2024 г. са за 99 553.6 млн. лв., което е с 2.6% повече от предходната година. При вноса на стоки, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (29.3%), докато най-голям спад се наблюдава в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (7.3%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) за 2024 г. е отрицателно и е в размер на 12 864.5 млн. лева. През 2024 г. износът на стоки от България за страните от ЕС се увеличава с 1.5% спрямо предходната година и е в размер на 55 988.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Полша, които формират 67.0% от износа за ЕС. При износа на стоки от България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с 2023 г. най-голям ръст е отчетен в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (128.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (19.4%). Вносът на стоки в България от страните от ЕС през 2024 г. намалява с 0.3% в сравнение с 2023 г. и е в размер на 57 957.7 млн. лева. Най-съществен е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша, които представляват 59.4% от вноса от ЕС. При вноса на стоки от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през 2024 г. в сравнение с предходната година най-голям ръст е регистриран в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (182.6%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (13.0%). Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС за 2024 г. е отрицателно и е в размер на 1 969.0 млн. лева. През 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 3.3% спрямо предходната година и е на стойност 30 700.4 млн. лева. Водещи търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Обединеното кралство и Египет, които формират 50.2% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България от трети страни през 2024 г. се увеличава с 6.8% в сравнение с 2023 г. и е в размер на 41 595.9 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Украйна, Казахстан и Сърбия, чийто дял възлиза на 49.4% от вноса от трети страни. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за 2024 г. е отрицателно и е в размер на 10 895.5 млн. лева.

“Български пощи” е пред финансов колапс и е натрупала огромни задължения към различни контрагенти. Заради системен недостиг на средства дружеството редовно е посягало към оборотни пари, които всъщност дължи към различни свои партньори, като сумата през годините е нараснала на над 120 млн. лв. Ежемесечно по нея се трупат по 1 млн. лв. лихви. Въпросът за дълговете на "Български пощи" бе поставен след като се разбра, че пощите спират да работят с "Енерго-про". От началото на септември клиентите на фирмата не могат да плащат сметките си в клонове на пощите. До това се стигна, след като се оказа, че пощите на свой ред не са превеждали събираните от хората суми към фирмата. От "Енерго-про" обясниха, че натрупаните дългове в последните 12 месеца са сериозни. Справка в междинните финансови отчети на пощите към юни, 2025-а година показват, че дружеството е на загуба от близо 12 млн. лв. През 2024-та година дружеството излезе на печалба от 773 000 лв. след реализирана загуба от 35 млн. лв. година по-рано. Положителният резултат е реализиран основно през по-високи приходи от финансиране. Пощите са в оздравителна процедура след предоставен заем от кабинета през 2023 г.

Фондът Integral Capital Group обяви сделка за навлизането си в българската инвитро клиника "Адела", което всъщност е индиректно - чрез Embryos, една от водещите IVF клиники в Румъния. Фондът стана мажоритарен акционер в нея в началото на годината. Известната като Adella Fertility Clinic е създадена през 2018 г. и е модерен център за инвитро процедури в София, който предлага пълна гама от услуги в областта на гинекологията, репродуктивното здраве, безплодието и ендоскопската хирургия. Основателят на "Адела" Пенко Пенков ще остане в компанията като партньор и миноритарен акционер. Към борда на директорите на клиниката се присъединява и доцент Александър Тимев от Клиниката по урология към УМБАЛ "Александровска" и Медицинския университет в София. Вероятно сделката става през другия акционер в клиниката - дружеството "Корект-ДЕ България" на Цветан Макавеев, което държи 65%. Embryos също е създадена през 2018 г. от трима доктори, като предлага инвитро процедури и много други услуги в областта на репродуктивното здраве в клиниката си в центъра на Букурещ. След инвестицията от Integral през февруари компанията обяви, че ще разширява услугите си в Румъния - през октомври трябва да бъде открита първата й сателитна клиника в Бузау, а в началото на 2026 г. още една в друг румънски град. Сделката за "Адела" също е част от плана за експанзия в региона. Приходите на румънската компания растат през последните години, като през 2024 г. достигнаха 8.1 млн. евро при нетна печалба 1.85 млн. евро. Приходите на "Адела клиник" за 2023 г., последната отчетена година в Търговския регистър, са 4 млн. лв. Integral e създаден през 2019 г. от българина Стефан Цветков и управляван от него заедно с Барна Папай, Марко Хинич и Евтим Чесновски, а е финансиран от европейски институции като ЕБВР и ЕИФ, както и от IFC. Фокусът му са малки и средни компании в сектори като потребителски стоки, здравеопазване, индустрия, технологии, медии и телекомуникации и др. Първата му инвестиция в България беше през 2020 г., когато влезе във водещия тогава местен тв доставчик "Булсатком". През 2022 г. фондът инвестира в компанията за продажба на храни и напитки през вендинг машини "Брейктайм", в разработчика на семантичен софтуер "Онтотекст" и в производителя на електрическите смарт велосипеди Econic One - "Елджой". В момента действа вторият фонд, в който целта е да бъдат набрани около 150 млн. евро. Embryos не е и първата инвестиция на Integral в румънския здравен сектор. През 2022 г. фондът влезе в местната вериги клиники Medima Health, специализирана в образната диагностика и радиологията, като инвестира с местния фонд Morphosis Capital. В България един от най-големите инвеститори в здравеопазване е фондът Invenio, който обедини активите си в здравната група Haelan. Основната идея зад нея е да се превърне в национален доставчик на здравна грижа - извънболнична, болнична, мобилни екипи, рехабилитация, визити по домовете, телемедицина. Най-популярното дружество в групата дотук е "Поликлиника България", а първата сделка беше за за "Скин системс", многопрофилната болница в Доганово, до Елин Пелин. В началото на септември групата придобива мажоритарен дял в единствената частна болница в Монтана - "Сити клиник - Свети Георги".

Компанията „Бултекс 99“, която се занимава с производство и доставка на работно облекло и лични предпазни средства, откри нов логистичен център в село Радиново. Завършен е първият етап, като новата база на компанията е разположена на площ от 80 дка. Според информация от компанията, предстои изграждането и на втори етап, който ще включва автоматизиран склад. С новия център „Бултекс 99“ значително разширява капацитета си за обслужване и доставка, като отговаря на нарастващите нужди на пазара у нас и в чужбина. Дружеството е директен вносител на продукти от европейски производители и си сътрудничи с партньори от Италия, Чехия, Гърция, Румъния, Македония, Албания и други държави. Компанията е с над 30-годишна история, като разполага със своя собствена търговска мрежа, която включва складове и магазини в цялата страна. Централният офис се намира в Пловдив.

"Дънди Прешъс Металс“ променя името си на "ДПМ Металс“ след одобрение, получено на извънредно общо събрание на акционерите от 13.08.2025 г. Дружествата на „ДПМ Металс“ в България също имат нови имена - „ДПМ Челопеч“ ЕАД и „ДПМ Крумовград“.

Градският превозвач "Бургасбус" има намерение да закупи 7 електрически автобуса. Това ще са 2 броя съчленени, 18-метрови нови електрически возила, както и още 5 електрически 9-метрови автобуса. През 2012 г., паркът на "Бургасбус" ЕООД бе обновен с 28 дизелови съчленени автобуса и 39 метанови, вече има и 56 електрически возила. Дизеловите и метановите автобуси обаче трябва да бъдат поетапно подменени с най - модерните – електрическите, обясни управителят инж. Петко Драгнев. "Бургасбус" имат собствена фотоволтаична централа и инсталация на прилежащи батерии ( локални системи за съхранение на ел. енергия) и са придобили опит с електрическите технологии в транспорта. Заедно с това, изградената система за генериране на ел. енергия, дава допълнителна възможност за снижаване на себестойността на километър пробег при експлоатация на електрически превозни средства.

Частен съдебен изпълнител обяви поредна продажба на завод за олио в Първомай. Според обявлението цената е паднала и отново се търсят 1 350 000 лева. За сравнение исканата сумите от предишните търгове бяха 1 588 019,77 лв. и 1 430 000 лева с включено ДДС. В цената за продажбата на предприятието за производство на олио с пълен технологичен процес, са включени и хангар, и гараж с площ от 3,046 дка. Всички имоти и сгради се продават заедно, заради функционалната им свързаност. Заводът за производство на олио е на фирма "Макри 7" ЕООД, срещу която е заведено дело заради неизплатени две ипотеки към Обединена българска банка на стойност 400 000 лева и 1 200 000 лева. Има вписани и няколко възбрани. Имотът и производствената база са с площ 7601 кв.м. В него са включени и склад, и седем сгради с обща застроена площ 1523 кв. м.

„Телематик Интерактив България“ АД (ТИБ АД) разширява портфолиото си с придобиване на гейм студио. Публичното дружество вече притежава 60% от капитала на „Миланд Геймс“ ЕООД, която създава софтуерни продукти, включително разнообразно игрално съдържание, джакпот модул и платформа. Сделката е на обща стойност 800 хил. лева, а останалите 40% от капитала остават собственост на досегашния едноличен собственик. „Придобиването ще увеличи предлагането на оригинални и атрактивни продукти за потребителите на свързаните дружества в Кения и Перу. Игровите платформи и софтуерните решения на „Миланд Геймс“ са специално проектирани да отговорят на нуждите на тези пазари, като предоставят иновативни и разнообразни игри“, обясни Ангел Ирибозов, изпълнителен директор на „Телематик Интерактив България“ АД.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ – най-голямото публично дружество, собственик на земеделска земя в страната, увеличава инвестиционния си портфейл с имоти. То е продало през август 46 дка земеделски земи, но е закупило още 330 декара. Така към края на осмия месец „Адванс Терафонд“ притежава общо 179 825 дка земеделска земя и 60.8 дка земя в урбанизирани територии. Под наем през стопанската 2024-2025 година са отдадени общо 152 237 дка земеделски земи или 87.1% от земята, която може да се дава под аренда. Фондът, чиято дейност е свързана с купуване, отдаване под наем/аренда, окрупняване и продажба земеделски и урбанизирани земи в България, е подписало договори с 369 земеделски производители, които обработват и отглеждат зърнени и маслодайни култури. На 1 октомври 2024 г. започна новата стопанска година. Очакваните приходи за стопанската 2024-2025 г. са 9 018 680 лв. От тях авансово са събрани 29.6% от тази сума. За стопанската 2023-2024 г. дружеството е реализирало приходи от 9 585 557 лева (91.5%) от дължимите вземания, a за 2022-2023-а – почти цялата сума 8 088 519 или 99.5 процента. Средната договорена рента в момента е в размер на 59.24 лв./дка при 64.34 лв./дка през земеделската 2023/2024 година, но 56 лева през стопанската 2022-2023 година.

Еврозоната е отбелязала излишък от 12,4 млрд. евро в търговията със стоки с останалата част от света през юли 2025 г. в сравнение с отчетените 18,5 млрд. евро през юли 2024 г. Това показват предварителните оценки на Европейската статистическа служба Евростат. Износът на стоки през юли възлиза на 251,5 млрд. евро – ръст от 0,4% в сравнение с обема за 250,4 млрд. евро година по-рано. Вносът е бил на стойност 239,1 млрд. евро или с 3,1% повече в сравнение с юли миналата година (231,9 млрд. евро). През юли салдото на региона се е увеличило в сравнение с юни, като излишъкът е нараснал от 8 млрд. евро на 12,4 млрд. евро. Това подобрение се дължи предимно на нарастващите излишъци при химикалите и свързаните с тях продукти, които са се увеличили от 15,4 млрд. евро на 17,4 млрд. евро, и при машините и превозните средства, които са нараснали от 13,7 млрд. евро на 18,5 млрд. евро. В сравнение с юли 2024 г. салдото на валутния съюз е намаляло с 6,1 млрд. евро, което се дължи главно на химикалите и свързаните с тях продукти, чийто излишък е спаднал от 23,8 млрд. евро на 17,4 млрд. евро. През периода от януари до юли еврозоната е отбелязала излишък от 106,9 млрд. евро в сравнение с регистрираните 120,4 млрд. евро през същия период на миналата година, сочат още данните на Евростат. Балансът на Европейския съюз (ЕС) показва излишък от 12,1 млрд. евро в търговията със стоки с останалата част от света през юли 2025 г. спрямо отчетените 15,9 млрд. евро през юли 2024 г. Износът на стоки извън блока възлиза на 227,7 млрд. евро, което е с 0,5% по-малко спрямо същия месец на миналата година (228,8 млрд. евро). Вносът от останалата част на света е бил на стойност на 215,6 млрд. евро или с 1,2% повече в сравнение с юли 2024 г. (213 млрд. евро). През юли салдото на ЕС се е увеличило в сравнение с юни, като излишъкът е нараснал от 7,9 млрд. евро на 12,1 млрд. евро. Това подобрение се дължи главно на увеличението на излишъците от химикали и свързани с тях продукти, които са се повишили от 14,5 млрд. евро на 16,6 млрд. евро, и от машини и превозни средства, които са нараснали от 16,5 млрд. евро на 21,4 млрд. евро. В сравнение с юли миналата година салдото на ЕС е намаляло с 3,8 млрд. евро, главно поради свиване на излишъка при химикалите от 22,2 млрд. евро на 16,6 млрд. евро и при другите промишлени стоки, където дефицитът се е увеличил от 1,9 млрд. евро на 3,1 млрд. евро. През периода от януари до юли евроблокът е отбелязал излишък от 91,8 млрд. евро в сравнение с отчетените 108,9 млрд. евро през същия период на миналата година.

Канадският премиер Марк Карни обяви създаването на нова федерална служба, подкрепена с първоначална капитализация от 13 млрд. канадски долара (9,39 млрд. щатски долара) за строителство на достъпни жилища, предава Ройтерс. Службата, която ще се нарича „Изграждане на жилища в Канада“, ще строи достъпни жилища за домакинства с ниски доходи и ще работи с частни строителни компании, насочени към средната класа, отбеляза Карни. Службата ще смекчи рисковете, свързани със строителството в Канада, като помогне за намаляване на първоначалните разходи, и ще използва публични терени за жилищно строителство. Средните цени на жилищата в Канада достигнаха 688 700 канадски долара през юли. Това е ръст с 21% за пет години, въпреки че цените намаляват от 2022 г., сочат данни на Канадската асоциация за недвижими имоти. По-широкият имотен пазар в Канада остава вял, особено в сравнение с треската за покупки на жилища по време на пандемията, стимулирана от ултраниските лихвени проценти. Сега, когато лихвите по заемите все още са високи, жилищните пазари в Торонто и Ванкувър са особено слаби, отбелязва Bloomberg. Допълнителните жилища, осигурени от новата федерална служба, може да смекчат натиска в конкретни сегменти. През последните години много еднофамилни самостоятелни къщи бяха ремонтирани или преустроени, за да се осигурят още жилища по време на силния прираст на населението на страната. 

През август китайската икономика показа ясни признаци на забавяне, като ръстът на индустриалното производство и продажбите на дребно се понижи до най-слабите си нива от месеци насам. Данните, цитирани от агенция "Ройтерс", затвърждават опасенията за необходимост от допълнителни фискални интервенции с оглед постигането на целта от 5% ръст на БВП за годината в икономика с мащаб 19 трилиона долара. Съгласно официалните данни на Националното статистическо бюро, промишленото производство нарасна с 5.2% на годишна база - под прогнозата от 5.7% и най-слаб резултат от август 2024 г. насам. Паралелно с това, ръстът в продажбите на дребно се забави до 3.4%, при очаквани 3.9%, а инвестициите в основен капитал нараснаха едва с 0.5% за първите осем месеца - значително под предходните 1.6%. Най-сериозно остава свиването в строителния сектор, където инвестициите в недвижими имоти са се понижили с 12.9% на годишна база. За разлика от това, инвестициите в индустриалната и комуналната инфраструктура отчитат умерен ръст - съответно 5.1% и 18.8%, движени основно от публично финансиране. Равнището на безработица в градовете се покачва до 5.3% спрямо 5.2% месец по-рано, като сезонни ефекти, свързани с дипломирането на студенти, частично обясняват тенденцията. На този фон, потребителските цени отбелязват спад от 0.4% на годишна база, докато производствената дефлация продължава за трета поредна година - допълнителен индикатор за слабост в търсенето. Положителен сигнал идва от сферата на услугите, където се отчита активизация в туризма, транспорта и развлекателния сегмент. Ръстът на продажбите извън автомобилния сектор достига 3.7%, а потреблението в селските райони надвишава това в градските с годишен ръст от 4.6%.