Делът на държавния дълг на страните от Европейския съюз спрямо брутния им вътрешен продукт (БВП) е намалял до 81,7 на сто в края на четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо 82 на сто в края на третото тримесечие, сочат най-новите данни на Евростат. В еврозоната съотношението е съответно 87,8 на сто спрямо 88,4 на сто. На годишна база обаче делът на държавния дълг се е увеличил както в ЕС - от 80,7 на сто през четвъртото тримесечие на 2024 г. до 81,7 на сто, така и в еврозоната - от 87 на сто до 87,8 на сто. Държавният дълг на България, отнесен към икономическата продукция на страната, е нараснал до 29,9 на сто към края на миналата година от 28,4 на сто към края на третото тримесечие. Така България се нарежда на четвърто място в ЕС по най-ниски задължения, представени като процент от БВП и за първи път не намира място сред трите страни в ЕС с най-ниско съотношение на задълженията към БВП от края на третото тримесечие на 2008 г. Тогава страната ни е била на шесто място в ЕС с държавен дълг към БВП от 13,6 на сто.

До 12 май 2026 г. все още могат да се подготвят и кандидатстват за финансиране проекти по Процедура: II.Г.2.1 - Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда. Финансовата помощ може да бъде между 15 хил. евро и 2 млн. евро. Допустими кандидати могат да бъдат както регистрирани земеделски стопани, така и преработватели на селскостопански продукти, които осъществяват дейност от най – малко 24 месеца без прекъсване. Средствата могат да бъдат вложени в материални и нематериални инвестиции,  свързани с опазване на компонентите на околната среда и намаляване на замърсяването, в резултат на дейността на преработвателните предприятия. Финансова помощ се предоставя за извършване на инвестиции в следните избрани производствени сектори, свързани с преработката/маркетинга на селскостопански продукти: мляко и млечни продукти, включително яйца от птици; месо и месни продукти; плодове и зеленчуци, включително гъби; пчелен мед и пчелни продукти; зърнени, мелничарски и нишестени продукти растителни и животински масла и мазнини; технически и медицински култури, включително маслодайна роза, билки и памук; готови храни за селскостопански животни (фуражи); гроздова мъст, вино и оцет. За по-подробна информация:  http://sfb.bia-bg.com.

Втора въглищна централа в България спира работа в рамките на три години. След 8 май се очаква и втората "американска" централа - "AES Марица Изток 1“ в Гълъбово, да затвори, тъй като изтича договорът й с Националната електрическа компания за изкупуване на електроенергията ѝ на цени, които й гарантират дейността. По същия начин през февруари 2024 г. спря дейност ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" - също заради изтичане на дългосрочния договор с държавата за изкупуване на тока ѝ на преференциални цени. През зимата на 2025 г. тя временно отново натовари мощностите си, използвайки повишените цени на енергийната борса и недостига на ток в региона, но собствениците й са твърдо решени да развиват централата само в областта на ВЕИ – слънце, вятър и батерии, като наскоро стартираха проект за изграждане на система за съхранение на енергия. Държавната ТЕЦ „Марица Изток 2", на която се разчита да поеме разликата в производството на ток след спирането на AES Гълъбово, е сред най-замърсяващите въглищни мощности в Европа. Затова тя има и най-големи разходи за въглеродни емисии, което прави произведената й електроенергия изключително скъпа. Държавата обаче е подсигурила работата ѝ, като НЕК изкупува съществена част от енергията ѝ за регулирания пазар на домакинствата. В същото време централата на AES в Гълъбово е най-новата и най-модерната въглищна мощност у нас, която е и най-малко замърсяваща въздуха. Тя е и единствената истинска балансираща мощност, която при излишък на ток бързо може да бъде изключвана, а при дефицит - включвана в системата отново. Собственикът - американската компания AES Corporation, бе обявил, че ще трансформира централата в Гълъбово, като тя спре да гори въглища. Проектът им за изграждане на батерия за съхранение на ток чрез технология, използваща разтопена сол, бе замразен, след като не успя да получи европейско съфинансиране. Междувременно AES обяви в началото на март, че е приела офертата да бъде закупена от консорциум от международни инвеститори за 33 млрд. долара и се очаква сделката да бъде финализирана до края на 2026 г. На този етап няма никаква яснота как смяната на собствеността ще се отрази върху бизнеса на AES Corporation в България.

Консорциумът, в който участва българското дружество на турската строителна група Doğuş, е класиран на първо място в процедурата за модернизация на железопътния участък Крайова - Каранешбеш, Лот 3. Процедурата е в етап на оценка и изисква допълнителни проверки от възложителя CFR SA. Проектът е с индикативна стойност между 5,1 и 6,1 млрд. румънски леи (около €1-1,2 милиарда). В себе си включва изграждането на най-технически сложния елемент от трасето 6,2-километровия тунел "Балота". След като бъде построен, това ще е вторият по дължина жп тунел на територията на Румъния. Тунелът ще преминава през труден планински терен и изисква сериозни инженерни решения, включително работа при променливи геоложки условия, сложни укрепителни системи и изграждане на пълна инфраструктура за безопасност. Това включва вентилация, противопожарни системи и аварийни евакуационни връзки между двете тунелни тръби. Освен тунела, Лот 3 обхваща и мащабни допълнителни дейности - мостове, виадукти, електрификация, модерни сигнализационни системи и цялостно обновяване на железопътната инфраструктура. Срокът за изпълнение е около 60 месеца. Проектът е стратегически за свързаността на Румъния с европейската железопътна мрежа, но вече е преминавал през няколко неуспешни опита за възлагане заради разминавания между офертите и прогнозните бюджети.

Нов търговски център със супермаркет LIDL и ритейл зона с паркинг ще се появи в район "Южен" на гр. Пловдив. Инвестиционното намерение е на „МЛП Корпорация“ ООД, свързвана със собственика на бившия тютюнев склад „Никотеа“на Сточна гара Пламен Моравенов. Новият търговски център ще се намира на ул. "Димитър Талев" 103, близо до жилищните комплекси "Оазис" 4 и 5. Строителството ще се реализира на два етапа. В първия ще бъде изградена самостоятелна ;сграда на супермаркет "LIDL” . След това ще бъдат вдигнати две сгради за ритейл зона“, като е решено едната да бъде на 2 етажа за магазини с търговски площи за промишлени стоки. В нея ще есе извършва търговия с облекла, козметика и стоки за бита. Втората ще бъде едноетажна сграда, в която ще се помещава аптека. В имота е проектиран общ паркинг, който ще обслужва всички сгради с капацитет 58 места, от които 3 ще са за хора в неравностойно положение и 4 за електрически автомобили, като за тях ще се поставят станции за зареждане. Застроената площ на новия "LIDL” ще е 2 339,84 квардратни метра, а ритейл зоната - 1260 м2.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От бюджета на Министерството на иновациите и растежа ще се предоставят на Община Ботевград средства в размер до 376 643 евро (с ДДС) за елементи на общинска инфраструктура, която се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ проект „Инвестиция в нови производствени мощности на „Микроак" ЕООД", който ще се реализира в Ботевград. Инвестицията на компанията е в размер на над 3,5 млн. евро. Ползватели на инфраструктурата ще са компаниите „Микроак" ЕООД", „Джи И Фармасютикълс" ООД, „АМГ Технолоджи" ООД, „ТЕКОМ-3" ООД, „АПС МАНЮФЕКЧЪРИНГ" ЕООД, „ВОП" ООД, „ТЕДА ПАК" ЕАД и други.

Една от водещите български компании „Оптикоелектрон Груп“ обединява няколко дружества, производители на високотехнологична оптика, чиито продукти намират приложение както в гражданската индустрия, така и в специализирани системи. Предприятията от оптичния сектор са част от новата индустриална реалност на Европа, едновременно доставчици на компоненти за глобални технологични вериги и партньори в чувствителни области като сигурността и отбраната. Общите приходи на групата за миналата година надхвърлят 100 млн. лв., а компаниите продават своята продукция на над 40 пазара, основно в Европа. Част от инвестициите са свързани с новото партньорство, осъществено през миналата година. И ако досега групата е работила предимно в кооперация с други компании, от края на 2025 г. голяма германска компания влиза като акционер в едно от нейните дружества. След близо две годишни преговори „Карл Цайс Йена ГмбХ“ придоби 31.5% от „Завод за оптика“ АД, осъществено чрез увеличение на капитала. Инвестицията на германската компания чрез това увеличение на капитала е 6.75 млн. лв.

Държавното дружество „Магазин за хората“ ЕАД официално приключи пилотния етап от своя проект и преминава към фаза на активно разширяване, след като потвърди приложимостта на своя бизнес модел. Към момента партньорските магазини регистрират значителен ръст в оборотите, вариращ между 15 и 80 на сто, докато при доставчиците се наблюдава увеличение на обемите от два до три пъти спрямо предходни периоди. Дружеството вече реализира активна експанзия в Южна България. След като в края на март бяха открити нови шест точки в Пловдивска област, в момента започват поетапни доставки към още 35 обекта в областите Пазарджик и Хасково. Очаква се до началото на май 2026 г. мрежата да надхвърли 110 точки за продажба, осигурявайки достъп до базови продукти за над 170 000 жители в повече от 90 населени места. Следващата фаза на развитие е изграждането на собствена логистична мрежа. Решението за тази стъпка е взето след обстоен анализ на пазара и в отговор на повишените разходи за транспорт, породени от несигурността при доставките на горива. Внедряването на собствена логистика ще бъде ключов фактор за постигане на амбициозната цел за навлизане в 500 точки за продажба до края на 2026 г. Проектът, който стартира по решение на Народното събрание от март 2025 г., предвижда търговия с хранителни продукти от първа необходимост при строго ограничена надценка до 10 процента. Към днешна дата асортиментът включва над 45 артикула от основната потребителска кошница, като фокусът остава върху продуктите на българските производители.

"Напоителни системи“ ЕАД стартира поливния сезон за 2026 г. Язовирите, стопанисвани от Дружеството на територията на страната, към момента са запълнени на около 71%. Вода се пуска по всички напоителни канали в районите, в които са подадени заявления за доставка. През миналия поливен сезон вода за напояване е доставена до 348 000 дка, като се очаква през тази година площите да се увеличат.

На заседанието си от 21.04.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява представените промени в устава на „Софарма имоти“ АДСИЦ. 4. Заличава „СЪКСЕС ФИНАНС“ ЕООД от регистъра на застрахователните брокери.

Броят на имигрантите, пребиваващи в Европейския съюз (ЕС), се е покачил до рекордните 64.2 милиона души през 2025 г. - с около 2.1 милиона повече спрямо година по-рано, според доклад, публикуван в сряда от Центъра за изследвания и анализ на миграцията към RFBerlin. За сравнение, техният брой е бил 40 милиона през 2010 г., се казва в доклада, позовавайки се на данни на Евростат и Агенцията на ООН за бежанците. Германия остава най-големият приемник на чуждестранни граждани в ЕС с близо 18 милиона, 72% от които в трудоспособна възраст, докато Испания отбеляза най-бърз растеж напоследък, добавяйки около 700 000 души, с което броят на родените в чужбина в страната достига 9.5 милиона. В проучването се посочва, че миграционните модели са неравномерни в целия блок, като Люксембург, Малта и Кипър се сблъскват с по-висок дял на имигранти спрямо размера на населението си. Молбите за получаване на убежище също така са концентрирани в определени страни, като Испания, Италия, Франция и Германия, и представляват близо три четвърти от всички молби. Германия е приела най-голям брой бежанци като цяло – 2.7 милиона.

През 2024 г. 156 703 квадратни километра от територията на Европейския съюз са били засегнати от засушаване, показват данни на Евростат. В периода 2014-2024 г. се наблюдаваха значителни увеличения на площите, засегнати от суша, особено през 2018 г. (520 817 км²) и 2022 г. (558 313 км²). Въпреки по-малкото площи, изложени на суша през 2023 и 2024 г., според данните за период от 10 години засегнатите територии се увеличават с течение на времето. Евростат отчита и съществено увеличение на територията на България, засегната от засушавания - от 4302 квадратни километра през 2023 г. до 22 061 квадратни километра през 2024 г. - или с 17 759 квадратни километра повече. Така площите в страната ни, засегнати от суша, достигат най-високо равнище от 2007 г. Сред страните от ЕС единствено Румъния (30 831) и Италия (28 892 кв. километра) са регистрирали по-голямо увеличение на територията, засегната от суша, през 2024 г. спрямо предходната година. 

Глобалният пазар на рисков капитал достигна рекордните 285.5 милиарда долара през първото тримесечие на 2026 година. Това е с 2.8 пъти повече от миналата година, според данни на международната аналитична компания CB Insights. Тази цифра е най-високата тримесечна стойност, регистрирана досега. Ръстът се дължи на сделката на OpenAI за 122 милиарда долара, или 43% от общото финансиране.  Броят на сключените сделки намаля на годишна база с повече от една четвърт (27.7%) до 6600. Това е най-ниската тримесечна цифра от четвъртото тримесечие на 2016 година. Следователно, както обясняват анализаторите на CB Insights, все още не се говори за мащабно възстановяване на пазара.  Броят на активните инвеститори в тази област в световен мащаб намаля с 10% на тримесечна база до 10 000 (3500 в САЩ, 3300 в Азия и 2500 в Европа). Все повече нидерландски бизнеси използват изкуствен интелект през първото тримесечие, надвишавайки общия брой за цялата 2025 г. (217.4 милиарда долара). OpenAI вече е отговорен за повече от половината (54%) от цялото финансиране. Инвестициите на годишна база са се увеличили 5.5 пъти, докато броят на сделките е намалял с 3 процента. Мега-рундовете (сделки над 100 милиона долара) са представлявали 94% от набрания капитал. Най-големият дял от сделките с изкуствен интелект (11%) е във физическия изкуствен интелект (който позволява на роботите да възприемат повече като хората). Основните двигатели са хуманоидните индустриални роботи и безпилотните системи за отбрана и разузнаване. Надпреварата за отключване на възможностите на изкуствения интелект се отразява в активността по сливания и придобивания на големи технологични компании. През първото тримесечие броят на такива сделки се е увеличил с 90% на годишна база, достигайки 266.

Китайската централна банка инжектира още средства в банковата система на страната, сигнализирайки за необичайна толерантност към изобилна ликвидност и засилвайки увереността, че ръстът на пазара на облигации може да продължи. Финансовата институция е добавила общо 9,5 млрд. юана (1,4 млрд. долара) чрез седемдневни обратни репо операции във вторник и сряда - най-голямото количество от края на март, показват данни, събрани от Bloomberg. Макар сумата на инжекцията да е малка, тя изненада трейдърите, тъй като системата вече изглежда достатъчно ликвидна, а лихвите на паричния пазар са близо до най-ниските си нива от три години. Този ход подсказва, че централните банкери дават приоритет на ниските разходи за финансиране и на плавното финансиране на правителството в подкрепа на икономиката - среда, която може да помогне за удължаване на подема при облигациите, при който китайският дълг се представя по-добре от други пазари на фона на войната на САЩ и Израел в Иран. Пазарите на облигации отбелязаха повишения в сряда, като фючърсите върху 10-годишния държавен дълг се насочват към осми пореден ден на ръст - най-дългата серия от септември 2024 г. Разходите за финансиране на банките се поддържат близо до многогодишни минимуми, за да се стимулира търсенето на кредити и да се подкрепи растежът. Овърнайт репо лихвата - цената на краткосрочното финансиране, обезпечено с облигации - се движи около 1,2%, близо до най-ниското си ниво за три години.