Глобалните приходи от записана музика са нараснали с 6,4% през 2025 г. и достигат $31,7 милиарда, което е единадесетата поредна година на растеж за индустрията. Това показва годишният доклад на IFPI - организацията, която представлява звукозаписния бизнес в световен мащаб. Основният двигател на увеличението остава платеният стрийминг. Приходите от абонаментни услуги нарастват с 8,8%, като вече формират 52,4% от всички постъпления, а броят на платените абонаменти в света достига 837 милиона. Приходите от записана музика в България през 2025 г. за първи път преминават границата от $20 милиона и достигат $21,7 милиона. Ръстът е 13,2% - приблизително 2 пъти по-бърз от средния в световен мащаб. Близо 60% от приходите у нас идват от стрийминг, около 11% - от физически носители, а над 28% се генерират чрез колективно управление на права от страна на ПРОФОН чрез лицензиране на бизнеси, които използват музика - медии, търговски и туристически обекти. "Приходите от платени стрийминг услуги са най-големият двигател на пазара у нас през 2025 г., като те растат с 22% и генерират над 40% от приходите на бизнеса", коментира Борал Шен, изпълнителен директор на Българска асоциация на музикалните продуценти. Потенциалът на този сегмент остава значителен, но музикалното пиратство и законодателни пропуски ограничават развитието на стрийминг услугите и водят до пропуснати приходи за сектора. В България приходите от продажби на винилови плочи се увеличават с 23,5%, като подобна тенденция се наблюдава и в глобален мащаб. Приходите от колективно управление на сродни права чрез ПРОФОН също се повишават - с 12,6% през 2025 г. В световен мащаб физическите формати отчитат 8% ръст, а винилът расте за 19-та поредна година. Музикалните компании активно разработват модели за лицензиране, свързани с изкуствения интелект, с цел създаване на нови източници на приходи за артистите. В същото време индустрията предупреждава за нарастващи стрийминг измами, при които изкуствено генерирани слушания отклоняват приходи от изпълнителите. Всички региони по света отчитат ръст през 2025 г., като "отличник" е Латинска Америка с увеличение от 17,1%, показват още данните от глобалния доклад за състоянието на музикалната индустрия.

Над 4400 български и чуждестранни ловци са ловували по линията на организиран ловен туризъм. Тези дейности, реализирани през 2025 г., са с приход в размер на близо 3,8 милиона евро. Анализът показва, че във всички ловни стопански райони през изминалата година има стабилни дивечови популации. България остава лидер по отношение на трофейните качества на дивеча.

За миналата година транзитният газопровод "Балкански поток", построен и опериран от държавното дружество "Булгартрансгаз" е донесъл приходи в размер на 570 млн. лв. ( 291 млн. евро), а оперативната му печалба е 560 млн. лв. (286 млн. евро). Приходите на "Булгартрансгаз" от "Балкански поток" идват основно от сключени договори за запазване на капацитет за период от 20 г. - 497 млн. лва (254 млн, евро) за 2025 г. Допълнително има постъпления от предоставяне на капацитет на междусистемните точки - 73 млн. лева (37 млн. евро). Или общо отчетените постъпления са 570 млн. лева (291 млн. евро). Разходите за миналата година са 9,8 млн. лева (5 млн. евро). Сумата е за материали, охрана, ток, персонал, социални разходи, застраховки, местни данъци и такси за компресорните станции Расово, Нова Провадия и за газоизмервателната станция Странджа. Приходите от „Балкански поток“ за 2022 г. са били близо 376 млн. лева, разходите - 113,95 млн. лв. Така оперативната печалба е била 261,93 млн. лв. За 2021 г. печалбата е била 83,57 млн. лева. "Балкански поток", наричан още продължение на Турски поток или "разширение на газопреносната мрежа на България", е част от изграждането на европейски газоразпределителен център „Балкан“. "Балкански поток" бе построен в рекордно кратки срокове със средства на "Булгартрансгаз" - налични и заеми, в размер на около 3 млрд. лева. „Турски поток“ свързва Русия с европейския бряг на Турция по дъното на Черно море. Той се състои от две тръби всяка с капацитет по 15,75 млрд. куб.м. Първата тръба доставя директно „синьо гориво“ на Турция, а втората е предназначена за страните от Европа и Западните Балкани. В Европа тя влиза на българска територия, откъде минава транзитът към Сърбия и Унгария. Българската част е известна като "Балкански поток“. Междувременно ЕС прие строг график за поетапно спиране и пълна забрана на руския природен газ до 2027 г. Което значи, че "Булгартрансгаз" трябва да има ясен план за преход към други доставчици на газ. Изградената инфраструктура има полезен живот от над 35 години.

Основаната в Ирландия Valeo Foods Group - производител на сладки изделия и снаксове, обяви, че придобива българската фирма "Престиж-96" - Велико Търново. Сделката е една от най-значимите чуждестранни инвестиции в хранително-вкусовата индустрия в страната и ще трябва да бъде разрешена от Комисията за защита на конкуренцията. Цената на сделката по оценка на анализатори става дума за около 80 млн. евро. Покупката беше очаквана, тъй като досегашните мажоритарни собственици - инвестиционните фондове The Rohatyn Group (TRG) и Stage Capital, се задържаха в компанията повече от пет години, над обичайния срок за излизане от сделка. За Valeo Foods Group това е осмо придобиване на европейска компания от 2022 година досега. "Престиж-96" е създадена от Антон Танев и Георги Георгиев през 1996 г. и произвежда бисквити и вафли във Велико Търново. През 2012 г. собствениците продадоха 90% от акциите си в дружеството на два международни фонда - Citi Venture Capital International (част от Citigroup, после The Rohatyn Group) и NBGI Private Equity (тогава поделение на National Bank of Greece, после дружество на Deutsche Bank и Goldman Sachs). Новите собственици направиха значителни инвестиции в производствена и складова база. През 2019 "Престиж" купи фирма "Кредо фууд" край Велико Търново срещу 4.2 млн. лева. Сделката позволи на новия собственик да увеличи производствения си капацитет за вафли. Българската компания изнася в над 30 държави произведените вафли, бисквити и сухи пасти с марките "Траяна", "Мираж", "Роден край", "Хипер", "Троя", "Споко", "Ная", "Мюсли", "Насладки", "Престиж" и др. За 2024 "Престиж-96" отчита 79.788 млн. лв. приходи от продажби (ръст 1.35% спрямо предходната година) и 8.59 млн. лв. печалба (срещу 8.4 лв. за 2023). Заетите в дружеството са около 450. Базираната в Дъблин, Ирландия, Valeo Foods Group е сред водещите международни компании в хранителния сектор и е специализирана в производството на сладки изделия и снаксове. Дружеството е основано през 2010 г., но в портфолиото му от над 80 марки, продавани в над 100 пазара по света, влизат и такива с близо 150-годишна история. Част от брандовете на групата са Balconi cakes, Barratt sweets, Pedro confectionery, Horalky, Lina и Mila wafers, Rowse Honey, Bernard maple syrup и Kettle Chips. Отделно от това производството включва и продукти по модела "частна марка" (private label). Групата има годишни приходи от порядъка на 2 млрд. евро, над 5500 служители и над 30 производствени обекта и офиси в Европа и Северна Америка. От 2021 г. Valeo Foods Group е собственост на американския фонд Bain Capital, който до 2018 г. беше акционер в севлиевския завод за санитарна керамика "Идеал стандарт-Видима" (понастоящем "Вилерой & Бох България").

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение, с което наложи имуществени санкции на "Топлофикация София“ и на "Енерджи Маркет“. Санкциите са за нарушение на забраната за манипулиране на пазара за търговия на едро с енергия съгласно Регламент (ЕС) №1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT). КЕВР прие, че двете дружества са действали по предварителна уговорка, което е забранена пазарна практика по смисъла на REMIT. Те са сключвали сделки на цени и за количества, отклоняващи се значително от пазарните нива в периода ноември 2020 г. - януари 2021 г. на пазарния сегмент "В рамките на деня“ на Българската независима енергийна борса. Установено е, че "Топлофикация София“ е продавала електроенергия на "Енерджи Маркет“ на цени под пазарните, чрез блокови и часови продукти. Тези действия са довели до подаване на подвеждащи сигнали към пазара относно цената на енергийните продукти на едро, което представлява нарушение на забраната за манипулация на пазара съгласно чл. 5 от Регламент (ЕС) №1227/2011. В съответствие с Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по чл. 224г от Закона за енергетиката, на всяко от двете дружества е наложена имуществена санкция в размер на 53 969,86 евро, посочват от КЕВР. Решението на енергийния регулатор подлежи на обжалване пред Административен съд София - град в 14-дневен срок от съобщаването му.

Със заповед на министъра на земеделието и храните Иван Христанов от 17 март 2026 г. инж. Здравко Бакалов е назначен за директор на Южноцентрално държавно предприятие. Инж. Бакалов е магистър по „Горско стопанство" и има дългогодишен професионален опит в системата на горите. През годините е заемал различни лесовъдски и ръководни длъжности, включително вече е ръководил предприятието в Смолян.

Производителят на детски каши на зърнена основа, пшенични пръчици и зърнени храни „Слънчо“ АД ще изплати дивидент от по 0.20 евро на акция, от печалбата си за 2025 година. Предложението ще бъде гласувано от редовното общо събрание на акционерите на дружеството, насрочено за 20 април в Свищов. Печалбата на фирмата за миналата година е в размер на 793 338.41 евро, като сума от 640 000 евро ще бъде изплатена на акционерите. Останалите 153 338.41 ще остане като неразпределена печалба. От нетната печалба за 2024 г. фирмата също изплати дивидент – по 0.40 лева на акция, а акционерите си разпределиха сумата от 1 280 000 лева.

Запазването на нашата/на Европа/ индустриална сила не е само икономически въпрос, а е и дълбоко политическа задача. Изменението на климата трябва да бъде решено решително. Можем обаче да успеем в зелената трансформация само ако нашата индустриална база остане силна. Това се подчертава в официално обръщение на група от 10 европейски държави, в навечерието на срещата на Европейския съвет и е изпратено до Председателя на Европейския съвет Антонио Коста и до Председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Обръщението е подписано от Федералния канцлер на Австрия Кристиан Щокер, Министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович, Министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис, Председателя на Министерския съвет на Италия Джорджа Мелони, Президента на Румъния Никушор Дан, Министър-председателя на Чехия Андрей Бабиш, Министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, Министър-председателя на Полша Доналд Туск и Министър-председателя на Словакия Роберт Фицо. България се присъедини към държавите, които излизат с конкретна и твърда позиция за ремонт на Европейската схема за търговия с емисии (ETS) в защита на интересите на бизнеса и на работещите в европейските индустриални предприятя. Лидерите на 10-те държави членки на ЕС подчертават, че европейската конкурентоспособност отдавна е била – и остава повече от всякога – гръбнакът на нашия просперитет, сила и устойчивост. Европейският проект винаги е бил основан на икономическия успех чрез насърчаване на устойчив просперитет и конкурентоспособност. „Следователно запазването на нашата сила не е само икономически въпрос, а е и дълбоко политическа задача. Изменението на климата трябва да бъде решено решително. Можем обаче да успеем в зелената трансформация само ако нашата индустриална база остане силна“, заявяват лидерите в писмото.  И отбелязват, че „ Откакто беше постигнато споразумението за Зелената сделка, глобалната среда се промени значително. Цените на енергията скочиха рязко, инфлацията направи инвестициите, необходими за прехода, още по-скъпи, а настоящите решения за декарбонизация все още не са достатъчно развити за икономическа устойчивост на трудно за намаляване на емисиите индустрии“. „ Днес виждаме, че пътят, предвиден от Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS) до 2034 г., е твърде стръмен и прекалено амбициозен. Нашата индустрия е ангажирана и продължава да предприема необходимите стъпки за трансформиране на своите бизнес модели. Въпреки това, в съчетание с високите цени на енергията и постепенното премахване на безплатните квоти по ETS, настоящата рамка се превърна в екзистенциален риск за много европейски стратегически промишлени сектори“, сочат лидерите в позицията си. Лидерите на 10-те държави заявяват позицията си, че трябва да се проведе задълбочен преглед на схемата за търговия с емисии (ETS), насочен към смекчаване на нейното въздействие върху цените на електроенергията и намаляване на риска от нестабилност на цените на въглеродните емисии, включително удължаване на безплатните квоти на ЕС по ETS 1 след 2034 г. От решаващо значение да се осигури плавно премахване на безплатните квоти от 2028 г. нататък, за да се избегне прекомерното натоварване на индустрията през този преходен период. Приветстваме факта, че този принцип е отразен и в споразумението относно климатичната цел за 2040 г.

Федералният резерв (Фед) на САЩ остави нивото на основния лихвен процент непроменено в диапазона 3,5 - 3,75 процента. Решението е второ поред заседания, в което Централната банка на САЩ запазва нивото на основните ставки, след като преди това на три пъти ги понижи с 0,25 процентни пункта. Според Фед несигурността около икономическите перспективи остава висока, включително заради развитието на ситуацията в Близкия изток и възможните ефекти върху американската икономика. Икономическата активност в САЩ продължава да нараства с устойчив темп, а растежът на заетостта остава слаб, а нивото на безработица се запазва почти без промяна през последните месеци. Инфлацията остава сравнително висока. В съответствие с целите си за максимална заетост и инфлация от 2 на сто в дългосрочен план, Федералният резерв реши да запази основната лихва в диапазона 3,5 - 3,75 процента. Централната банка подчертава, че бъдещите решения ще зависят от постъпващите икономически данни, перспективите и баланса на рисковете.  Фед публикува и новите си икономически прогнози (Summary of Economic Projections - SEP), които сочат очакване за едно понижение на лихвите през 2026 г., като остават непроменени спрямо декември. Очаква се през 2027 г. да има още две понижения. За 2028 г. се очаква лихвите да се задържат в диапазона 3 на сто - 3,25 на сто. Централната банка повиши прогнозите си за икономическия растеж и инфлацията. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ се очаква да нарасне с 2,4 на сто през 2026 г., при предходна оценка от 2,3 на сто. Инфлацията, както общата, така и базисната (без цените на енергоносителите и храните), се прогнозира да достигне 2,7 на сто в края на годината, при цел от 2 на сто. И двата показателя сега са по-високи спрямо декемврийската прогноза на институцията, когато се очакваше общата инфлация да достигне около 2,4 на сто, а базисната инфлация - 2,5 на сто.

По данни от Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA), производството на петрол е разпределено на множество континенти, но същевременно е концентрирано сред малка група водещи производители. САЩ са били най-големият производител на суров петрол в света през 2025 г., с добив от 13,58 милиона барела на ден. Страната надминава Русия през 2018 г. и през 2023 г. се превръща в най-големият производител на суров петрол от всички държави в историята. Приблизително една четвърт от производството на САЩ идва от Пермския басейн, седиментен регион, обхващащ западен Тексас и югоизточната част на Ню Мексико. Освен Пермските и други находища в Тексас, САЩ разполагат и с големи петролни запаси в Аляска и Мексиканския залив. В Аляска приходите от петрол са в подкрепа на Постоянния фонд на Аляска от 70-те години на миналия век, държавен суверенен фонд, който изплаща дивиденти на жителите. Русия и Саудитска Арабия се класират на второ и трето място в световен мащаб, като всяка произвежда повече от 9,5 милиона барела на ден. Въпреки че Америка води класацията, Близкия изток остава най-големият производствен център в света, като пет държави са в топ 10 на световните:  Саудитска Арабия (9,51 млн. барела/ден), Ирак (4,39 млн.б/д), Иран (4,19 млн.б/д), Обединените арабски емирства (3,82 млн.б/д) и Кувейт (2,58 млн.б/д). И петте са разположени по протежение на Персийския залив, което дава на региона прекомерна роля на световните енергийни пазари. Това също така означава, че конфликтът или смущенията около Ормузкия проток могат да имат сериозни последици за световните доставки на петрол. От 60-те години на миналия век всяка от тези страни е и основен член на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която координира действията на основните производители на петрол по отношение на стратегията за производство и ценообразуване. САЩ не са член на ОПЕК. Нито Канада (4,94 млн. барела на ден) и Китай (4,34 млн. б/д), които са произвеждали повече от 4 милиона барела на ден през 2025 г. и се нареждат сред 10-те най-големи производители в света. Междувременно два други големи производители - Русия (9,87 млн.б/д) и Бразилия (3,74 млн. б/д), са част от ОПЕК+, по-свободна коалиция, която работи с членовете на ОПЕК за управление на производството, когато интересите им съвпадат.