България е на първо място сред страните от еврозоната по инфлация, показват данни на НСИ и на европейската статистическа служба Евростат. НСИ обяви, че годишната инфлация в България към края на октомври е 5,3%, а средната инфлация за страните от еврозоната за този период е 2,1%. Това значи, че инфлацията в страната е над два пъти по-висока от средната за страните от еврозоната, където влиза от 1 януари 2026 г. Инфлацията в България от 5,3% е пресметната на база потребителската кошница, а инфлацията в еврозоната е пресметната на база потребителската кошница на страните от Европейския съюз. Измерена чрез потребителската кошница на ЕС инфлацията в България е малко по-ниска - 3,8 на сто.

От 1 януари 2026 г. Република България преминава към еврото като официална валута. Това събитие носи със себе си редица административни и правни задължения за всички търговски дружества, които трябва да приведат дейността си в съответствие с новата парична единица и изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ). Основни изисквания към дружествата са актуализиране на корпоративните документи – учредителни актове, устави и дружествени договори трябва да бъдат променени така, че капиталът и дяловете да бъдат изписани в евро. Дружествата разполагат с 12 месеца след въвеждането на еврото (до 31.12.2026 г.), за да извършат тези промени. Обявяване в Търговския регистър – актуализираните документи се подават при първото следващо заявление за вписване или заличаване. Ако такова не възникне, дружеството следва самоинициативно да подаде заявление. За вписването на промените, свързани с превалутиране на капитала, не се дължи такса. За дружества, които не приведат документите си в съответствие със закона в срок, са предвидени глоби между 400 и 5 000 лева. С оглед защита на правата на акционери и съдружници, Законът гарантира, че превалутирането няма да засегне правата на акционерите и съдружниците. Размерът на участието им остава непроменен, независимо от преобразуването на капитала. Специални механизми и особености:

- Акционерни дружества – при разлики, възникнали от формулата за превалутиране, стойностите се отразяват в счетоводството като печалба или загуба от минали години.

- Дружества с ограничена отговорност (ООД) – липсва яснота относно закръглянето на дяловете. Законът допуска увеличаване на капитала до 5% по облекчена процедура, за да се запазят правата на съдружниците.

- Нови минимални капитали – за акционерни дружества минималният капитал става 25 000 евро, а за ООД – не по-малко от 1 евро. Минималната стойност на една акция или дял е един евроцент.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г. Към 30.09.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 145 105 души, като 5 104 453 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 32 143 са лица, получаващи разсрочени плащания и 8 509 са пенсионери (2 в професионалните и 739 в доброволните пенсионни фондове, и 7 768 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През деветмесечието на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 48 868 души или с 0,96 на сто. Към 30.09.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 30 029 532 хил. лв., като 29 685 925 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 343 607 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през деветмесечието на годината с 3 305 336 хил. лв. или с 12,37 на сто. С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,43 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,45 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,62 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,52 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2025 г. е 5 104 453 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 38 320 души, или с 0,76 на сто. Към 30.09.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 29 685 925 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,03 на сто. Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2025 г. са общо 2 466 783 хил. лв. и се увеличават с 13,20 на сто в сравнение с деветмесечието на 2024 г. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2025 г. са 39 911, от които 7 768 пенсионери и 32 143 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 13 145 хил. лв. за пенсии, 121 953 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 610 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2025 г. е 236,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 515,80 лв.

Вече близо година Министерството на транспорта и съобщенията и концесионерът на столичното летище "СОФ Кънект" водят преговори за плащане на концесионната такса. Заложените приходи от концесии за 2026 г. в бюджета на транспортното министерство са 59.4 млн. евро. Значителна част от тях са от пълното концесионно възнаграждение на летище "Васил Левски". "СОФ Кънект" получи 10-годишна отсрочка за плащането на концесионната такса заради пандемията от коронавирус в последните дни на правителството на Бойко Борисов през пролетта на 2021 г. Столичното летище отчете значително по-добри показатели за 2024 г. от предковидната 2019 г. - повече обслужени пътници и самолети и увеличаване на приходите. "СОФ Кънект" плати авансово над 660 млн. лв. на държавата за 35-годишната концесия. За първите 5 години концесионерът трябваше да инвестира 72 млн. евро. Публично не е представяна информация колко средства до момента е инвестирало дружеството. Съгласно подписания концесионен договор възнаграждението е 32% от общите приходи за съответната стойност или малко над 24.5 млн. евро годишно в зависимост от това, коя от двете стойности е по-висока. Заради кризата в авиобранша, предизвикана от коронавируса, "СОФ Кънект" получи отсрочка за плащането на около 250 млн. евро - концесионната такса за първите 10 години. Тази сума ще трябва да се плати през последните 10 години от договора, т.е. изплащането да започне през 2046 г. Миналата година стана ясно, че за първите три години от концесията "СОФ Кънект" дължи над 79 млн. евро на държавата, които ще бъдат платени на две равни вноски в периода 2046 - 2048 г.Очаква се до края на годината концесионерът да кажа дали е склонен да започне плащането на концесионна такса и в какъв размер от 2026 г.

Община Пловдив да стартира процедура за продажба на акциите си в четири дружества, сред които Общинска банка, УМБАЛ „Пловдив“, „Свободна зона – Пловдив“ и „Обелос Пловдив“, предлага кметът на града. Община Пловдив притежава 24 748 бр. акции (0,28%) от капитала на Общинска банка АД, 96 425 бр. акции (6,86%) от капитала на УМБАЛ „Пловдив“ АД, 261 546 бр. акции (85,47%) от капитала на Свободна зона – Пловдив АД и 2 501 бр. акции от капитала на Обелос Пловдив АД. Аргументите за това са, че въпреки отчетени печалби – 27,3 млн. лв. за 2023 г. и над 8–9 млн. лв. годишно преди това, Общинска банка не изплаща дивиденти, а делът на Пловдив е твърде малък, за да влияе върху решенията на Общото събрание. Делът на общината е намалял от 23,17% до 6,86% в капитала на УМБАЛ „Пловдив“ след увеличения на капитала през годините. Болницата никога не е изплащала дивиденти, а общината няма инструмент за влияние върху управлението. Обелос Пловдив АД е де факто неактивно и последният му публикуван отчет е от 2010 г. Общината не е получавала дивиденти, а дружеството не развива дейност от години. От Свободна зона – Пловдив общината реално е получавала дивиденти – но те са непостоянни и намаляващи. Най-висок е бил през 2020 г. – 176 112 лв., а последният – за 2023 г. – само 34 197 лв. Дружеството планира разширяване и инвестиране на собствена печалба, а не изплащане на дивиденти. "Свободна зона - Пловдив" АД успя да изкара като общинска фирма 9 години и 5 месеца. "Свободна зона - Пловдив" разполага с терен от 44.3 декара със застроени складове и сгради на 24 декара, а в съседство има друг общински парцел от малко над 17 декара.

Министерският съвет одобри допълнително финансиране в размер на 1.14 млн. лв. за поддръжката на суперкомпютъра Discoverer, разположен в София Тех Парк. Решението бе взето на заседание на Министерския съвет и предвижда увеличаване на акционерното участие на държавата в капитала на „София Тех Парк“ АД чрез промени в бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2025 г. Това е второто подобно решение за тази година. През октомври правителството вече отпусна близо 4 млн. лева за покриване на оперативните разходи на суперкомпютъра за следващата година. Общият размер на инвестицията в Discoverer за 2025 г. надхвърля 5 млн. лева. Българският суперкомпютър Discoverer е уникална машина за Източна Европа с производителност от порядъка на петафлопс. През април тази година той успешно премина през процес на модернизация, като стана първият от мрежата EuroHPS на Европейския съюз, който бе обновен след пускането си през 2021 г. След модернизацията Discoverer+ разполага с нов клас функционалности, включващи модерни графични процесори и разширена памет. Производителността на машината е значително увеличена, а самата тя вече е специализирана за работа с изкуствен интелект, обучение на невронни мрежи, големи езикови модели, създаване на дигитални двойници и други сложни изчислителни задачи. До момента Discoverer е участвал в над 80 проекта. Той е отворен за ползване от публичния и частния сектор и е насочен изключително към граждански приложения, като основната му цел е да стимулира научната дейност в България и да помогне за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

Повишаване на ефективността на производството от 65% на 80%. Намаление на консумацията на използвания за производство ток с около 10%. Това е едногодишният резултат от въвеждането на система за обща ефективност на оборудването от фирма "ГудМилс България". Дружеството - притежание на австрийската LLIEuromills, произвежда около 50 вида брашна с марката "София мел", предназначени за индустриални клиенти и за продажби на дребно. През септември 2024 г. "ГудМилс" инвестира половин милион лева за инсталиране на фотоволтаични панели с мощност близо 190 kWp. Компанията си партнира със земеделски производители основно от Северозападна България, от които купува зърно. Част от сътрудничеството включва и засаждане в селскостопански масиви на медоносни цветя за подхранване на пчели. Проектът се развива успешно в с. Бърдарски геран край Бяла Слатина. През последните години "ГудМилс България" е инвестирала над 6 млн. евро в основна модернизация на фирмените производствени мощности, реконструкция на сградата на мелницата, въвеждане на системата за автоматизация, мониторинг и контрол, доставена от швейцарската фирма Bühler, внедряване на ERP система, модернизация на лабораторно оборудване. Мелницата е разположена на 50 000 кв.м площ на 2 км от центъра на София. Дружеството произвежда около 50 вида продукти с марката "София мел", които са предназначени за индустриални клиенти и за продажби на дребно. В търговската мрежа се предлагат над 20 вида продукти, сред които различни видове брашна от лимец и от ръж, за пица и козунаци в домашни условия, както и кори за баница. По данни на компанията брашното с марката "София мел" е лидер като пазарен дял и в обем, и в стойност при потребителските опаковки. "ГудМилс България" е собственост на австрийската LLIEuromills. Дружеството произвежда различни видове брашно с марката "София мел", като мелницата е разположена в столицата. За 2024 г. продажбите са 117 млн. лв., а заетите са 107 души

Частен съдебен изпълнител прави втори опит да продаде цех за производство на плодови и зеленчукови консерви, заедно с котелно помещение и склад в с. Калековец. Началната търгова цена, от която ще започне наддаването е 1 452 540.52 лв. /742 672.17 евро/, с включен ДДС върху данъчната основа, съставляваща 80 % от оценката. В цената е включено и цялото оборудването на цеха с машини и съоръжения. Собственик на имота и оборудването е „Мутафчиев 57“ ЕООД. Дружеството е длъжник по изпълнително дело заради зългове към две банки. В полза на едната банка е наложен запор за 228067,92 лв. – главница, плюс лихви и такси.

На заседанието си от 18.11.2025 КФН реши: 1. Одобрява Ивелина Иванова за лице, което да ръководи функцията за съответствие в „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и съответно в „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. 3. Издава разрешение на управляващо дружество (УД) „Карол Капитал Мениджмънт” ЕАД, гр. София, за преобразуване на договорен фонд „Адванс Възможности в Нова Европа” чрез вливане в Клас А на Karoll – Advance Emerging Europe Oportunities, подфонд на Karoll SICAV, управлявано от УД Waystone Management Company (Lux) S.A. 6. Спира производство във връзка с издаване на одобрение на нов управител на инвестиционен посредник „Аларик Секюритис“ ООД.

Бюджетният дефицит на страните от еврозоната като цяло, през второто тримесечие (април-юни) на 2025 г. възлиза на 2,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е нивото на показателя и за предходните три месеца, според предварителните данни на статистическата служба на Европейския съюз, Евростат. А за същия период на миналата година, т.е. през април-юни 2024 г., показателят е бил 3,1% от БВП. Според изискванията на ЕС, максималната стойност на бюджетния дефицит би трябвало да не надминава 3% от БВП на съответната държава. В ЕС като цяло, бюджетният дефицит през второто тримесечие на тази година е 2,9% от БВП, в сравнение с 2,8% от БВП през първото тримесечие и 3% от БВП през същия период на миналата година. А държавният дълг в страните, използващи единната европейска валута, се е увеличил до 88,2% от БВП през април-юни, от 87,7% от БВП през първото тримесечие и за същия период година по-рано. В ЕС като цяло държавният дълг е малко по-нисък от този в еврозоната, но продължава да расте - достигна 81,9% от БВП, в сравнение с 81,5% през януари-март 2025 г. и 81,2% - за второто тримесечие на миналата година. Според изискването за страните от ЕС, държавният дълг не би трябвало да превишава 60% от БВП на съответната държава. През второто тримесечие на 2025 г., най-големите бюджетни дефицити от страните от ЕС са регистрирани в: Румъния (8,7% от БВП), Полша (8,5%) и Франция (5,4%). Най-големите бюджетни излишъци за тримесечието са постигнали в: Кипър (3,6%), Дания (2,9% от БВП) и Гърция (2,7% от БВП). С най-висок държавен дълг спрямо БВП в ЕС към края на юни 2025 г. са: Гърция (151,2%), Италия (138,3%), Франция (115,8%), Белгия (106,2%) и Испания (103,4%). Най-нисък дълг е регистриран в: България (26,3%), Естония (23,2%), Люксембург (25,1%) и Дания (29,7%). Според окончателните данни на Евростат за 2024 г., бюджетният дефицит както на еврозоната, така и на ЕС като цяло, бележи леко свиване за година, до 3,1% от БВП. Към края на миналата година, според окончателните данни, съотношението на държавния дълг към БВП в страните, използващи единната европейска валута, е било 87,1%, спрямо 87% в края на 2023 година. А за целия ЕС, показателят в края на 2024 г. е бил 80,7%, в сравнение с 80,5% в края на предходната година.

Търговският дефицит на САЩ се свива през август, тъй като вносът отчита най-големия си спад за последните четири месеца, показват правителствени данни, цитирани от Bloomberg. Търговският дефицит в търговията със стоки и услуги на САЩ се е свил с почти 24% до 59,6 млрд. долара спрямо юли, съобщава Министерството на търговията. Анкетирани от Bloomberg икономисти очакваха дефицит от 60,4 млрд. долара. През август стойността на вноса намалява с 5,1%, докато износът леко се увеличава. Цифрите не са коригирани спрямо инфлацията. Месец по-рано търговският дефицит на САЩ се увеличи, тъй като компаниите увеличиха вноса на стоки и материали, преди президентът Доналд Тръмп да обяви нови мита за търговските партньори на страната. Големите месечни колебания в търговията от началото на годината доведоха до подобна нестабилност в правителствения показател за икономическа активност - брутния вътрешен продукт. Преди данните за август прогнозата на Федералния резерв в Атланта предвиждаше нетният износ да допринесе с 0,57 процентни пункта към БВП за третото тримесечие. Спадът във вноса е причинен от рязкото понижение при входящите доставки на немонетарно злато, добавят от ведомството. Вносът на капиталови стоки, включително компютърни аксесоари и комуникационно оборудване, също спада. На коригирана спрямо инфлацията база, дефицитът в търговията със стоки се е свил до 83,7 млрд. долара през август, най-малкия от края на 2023 г.

Китай е най-важният икономически партньор на Унгария извън Европейския съюз, като миналата година 31% от всички китайски инвестиции в Европа се насочиха към страната, обяви министърът на външните работи и външната търговия Петер Сийярто. Ако всички текущи или планирани инвестиции приключат, китайският капитал в Унгария ще надхвърли 30 милиарда евро. Това ще постави китайските компании на второ място сред най-големите инвеститорски общности след германските фирми. Унгария вече осъществява най-големия си търговски оборот извън ЕС именно с Китай, което в голяма степен допринася за поддържането на конкурентоспособността на икономиката въпреки неблагоприятната европейска среда.През миналата година четири от петте най-големи китайски инвестиции в Европа са се насочили към Унгария. От началото на 2025 г., седем китайски проекта са допринесли за почти половината от общата инвестиционна стойност за годината. Китай, Южна Корея и Япония заедно отговарят за близо 80% от общо 4 милиарда форинта (10 милиарда долара) нови инвестиции, осигурени миналата година. През последните единадесет години унгарската държава е подкрепила 72 китайски инвестиции на стойност около 2 милиарда евро. В резултат на тях са създадени инвестиции на стойност над 15 милиарда евро и около 30 000 нови работни места. Сред най-значимите китайски инвестиции в Унгария са заводът за батерии на CATL в Дебрецен на стойност 7,3 милиарда евро - най-голямата инвестиция в историята на страната, заводът за електрически автомобили на BYD и множество други проекти в енергетиката, инфраструктурата и високите технологии. Някои експерти обаче виждат и проблеми. Китайските инвестиции в някои случаи могат да носят риск от технологична зависимост, а щедрото субсидиране на компаниите в определени сектори изкривява конкуренцията - и даже не споменаваме опасенията от геополитическите амбиции на Пекин.