За периода януари-ноември 2025 г. външната търговия на България отчита задълбочаване на дефицита, сочат предварителни данни на Националния статистически институт. Общата стойност на изнесените стоки възлиза на 77,2 млрд. лв., което представлява спад от 3,7% спрямо същия период на предходната година. В същото време вносът нараства с 5,1% и достига 95,96 млрд. лв., формирайки търговски дефицит от близо 18,8 млрд. лв. Само през ноември 2025 г. износът е оценен на около 6,97 млрд. лв., като намалява с 4% на годишна база. Вносът за месеца обаче се увеличава с 5,2% и достига 9,5 млрд. лв., което води до месечен дефицит от 2,54 млрд. лева. През първите десет месеца на 2025 г. износът на български стоки към държавите от ЕС се свива с 4,7% и възлиза на 44,9 млрд. лв. Най-значими партньори остават Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които заедно формират над 64% от експорта за Общността. Най-силен ръст при износа е отчетен в групата „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход", където увеличението достига 29%. Вносът от ЕС за същия период нараства с 4,4% до 49,7 млрд. лв., като водещи доставчици са Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. Най-голямо увеличение е регистрирано при вноса на „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" – ръст от 27%. Така търговският дефицит на България с ЕС за периода януари–октомври възлиза на 4,8 млрд. лева. През октомври вносът от ЕС се увеличава със 7,9% до 5,9 млрд. лв., докато износът бележи по-умерен ръст от 2,9% и достига 5,2 млрд. лева. За единадесетте месеца на 2025 г. износът към страни извън ЕС намалява с 2,1% и достига 27,55 млрд. лв. Основни дестинации са Турция, САЩ, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Алжир и Великобритания, които заедно осигуряват почти половината от експорта за трети страни. Вносът от тези държави обаче нараства по-осезаемо – с 6,5%, до близо 40,7 млрд. лв. Най-голям дял имат доставките от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. В резултат търговският дефицит с трети страни надхвърля 13 млрд. лева. Само през ноември износът за трети страни спада с 5,8% до около 2,3 млрд. лв., докато вносът скача с 12,4% и достига 3,96 млрд. лева.

Докато износът на стоки от България се свива постоянно след 2022 г., този на услуги продължава да расте, въпреки че темповете рязко се забавят. През 2024 г. България е продала на чуждестранни клиенти услуги на стойност 15.3 млрд. евро - сама по себе рекордна стойност за страната. Ръстът обаче минава на по-ниски обороти - до едва 1.4%, в сравнение с отчетен скок от над 15% през предходната година. Това показват данни на Евростат за платежните баланси на страните членки на ЕС. Като дял от икономиката износът на услуги от България представлява около 14.6% от БВП и леко се свива спрямо 2023 г. България запазва позицията си на нетен износител на услуги с положителен баланс в размер на 7.7 млрд. евро към 2024 г. Вносът на услуги е приблизително наполовина по-малък от износа - 7.6 млрд. евро. Балансът обаче се свива - с 2.3% - за първи път от пандемичната 2020 г., тъй като вносът нараства по-бързо от износа. Технологичният сектор заема водещо място в износа на услуги от България като представлява над една четвърт от общата стойност. През 2024 г. той с малко задминава категория "пътувания", след като няколко години изоставаше от нея. Приходите в ИКТ индустрията от обслужване на чуждестранни клиенти надхвърлят 4 млрд. евро, показват данните, като нарастват с 11.2% спрямо предходната година. Основната част - около 70% или 2.8 млрд. евро, представлява "компютърни услуги", които от своя страна се поделят почти поравно между софтуерни услуги и "други". Останалата част заемат информационни и телеком услуги. Почти колкото ИКТ или малко под 4 млрд. евро, носи и категорията "пътувания", като нараства с 4.3%. Тя е по-особена от традиционната представа за услуги и донякъде може да се разглежда като туризъм, но не включва само това. Статистически се определя като покупката на стоки и услуги от страна на нерезиденти на дадена икономика по време на престоя им в нея - тук влизат покупки от страна на туристи, но също така служители по време на бизнес пътувания, чуждестранни студенти, хора, идващи с цел лечение и други. Основната част от транзакциите - близо две трети - са осъществени по време на пътувания с лична цел, а останалите - по време на бизнес пътувания. Междувременно износът на бизнес услуги леко се свива - от 2.8 на 2.7 млрд. евро през 2024 г. Основната част (47%) тук са консултантски, правни, счетоводни и други специализирани услуги с общи приходи от чуждестранни клиенти около 1.3 млрд. евро. По-малък дял от приходите се генерират от научна и развойна дейност, както и от технически, търговски и други, некласифицирани бизнес услуги. Най-значителният спад сред по-големите категории услуги се отчита при транспорта, като износът на сектора е спаднал с 15.8% до 2.4 млрд. евро през 2024 г. Докато морският и въздушният транспорт, които са сравнително малки по обем, отбелязват ръст, значително намалява експортът на сухопътен товарен транспорт - от 1.4 млрд. евро на 883 млн. евро (38% надолу спрямо предходната година). Топ 3 външни пазари за българския сектор услуги са Германия, Великобритания и САЩ, като към тях е концентриран 28.7% от износа. Значителни са транзакциите и с редица други страни (по 500-600 млн. евро за 2024 г.), включително Турция, Ирландия, Чехия и други. Докато износът на стоки традиционно е концентриран към страните от ЕС (около две трети), то при услугите на съюза се падат около 55% от продажбите. Почти три четвърти от експорта на услуги от България се осъществява към държавите от ОИСР - т.нар. клуб на богатите страни, който включва предимно най-развитите икономики и към който и България иска да се присъедини. През 2024 г. износът на услуги от ЕС (към страни извън блока) достига 1 568 млрд. евро (или 1.6 трлн. евро), като нараства с 8% спрямо предходната година. ЕС традиционно също има излишък при търговията с услуги, като през 2024 г. износът надхвърля вноса със 194 млрд. евро. Тенденцията е международната търговия с услуги да нараства постоянно след спада през 2020 г. по време на ковид пандемията, като 2022 г. е рекордна година за ЕС с ръст от 23.7%, след което темповете се забавят. Водещите търговски партньори на ЕС в търговията с услуги са САЩ, Великобритания и Швейцария.

През 2025 г. са дадени разрешителни за достъп до българския пазар на труда на 46 000 чужди работници от общо 86 държави, каза главният експерт по "Пазар на труда" в КНСБ Атанаска Тодорова пред БНР. През 2024 г. те са били 34 720. "2024 година започна да се увеличава броят на държавите, които са донори за българската икономика, като през 2025 г. техният брой вече е 86. На първо място в информацията, с която разполагаме, излиза Узбекистан. На второ място излиза Индия, Турция, Киргизка република", уточни тя. За миналата година разрешителните за най-висококвалифицираните кадри с т.нар. синя карта на Европейския са 930, докато през 2024 г. са били 1100. За първи път дошлите за сезонна заетост през миналата година са по-малко от получилите т.нар. единно разрешение за пребиваване и работа. То се издава за срок от три години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителност на договора.

Mall Plovdiv публично има нов притежател. Сделката бе финализирана при започване на декември, а новият собственик е " Ти Ес Ейч Инвестмънт “ АД (TSH Investment) – взаимно сдружение сред българските капиталови компании " Тринити Кепитъл “ АД и " Хъс Инвест “ ЕАД. Продавач е ирландският капиталов фонд Avestus Capital Partners. " Хъс Инвест “ ЕАД е част от групата " Хъс “ ООД - един от най-големите самостоятелни производители и дистрибутори на метали и железни произведения в района на Централна и Източна Европа. " Тринити Кепитъл “ АД е капиталово сдружение, профилирано в придобиване и ръководство на търговски площи. Компанията има и оперира четири ритейл парка в България: XOPark Sofia, XOPark Yambol, XOPark Haskovo и XOPark Plovdiv. През 2023г. в партньорство с AP Capital " Тринити Кепитъл “ придобива Mega Mall, а през 2024 година прави забележителна стъпка в развиването си, навлизайки в сегмента на бързооборотните артикули, като става акционер в БГК АД – сдружението, което ръководи и развива веригата магазини Minimart. Източник: plovdiv24.bg

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) се разбърза да приключи отлежавали цяла година поръчки на фона на наближаващите предсрочни парламентарни избори и чупи рекорд след рекорд по цени. Така новият стандарт за укрепване на 100 метра третокласен път вече струва над 1 милион лева (500 000 евро). Рекордът се държи за укрепването на 200 метра път край Бобов дол за 1 086 750,89 евро (543 375 евро за 100 м). За изпълнител беше избрано дружеството "Георесурс" ЕООД в края на миналата година. Веднага след него се нарежда укрепването на 250 метра от третокласния път Ивайловград - Любимец за 1 269 806, 27 евро (507 922 евро за 100 м). То ще се извърши от "Инфраинжстрой" ЕООД, с което пътната агенция вече е сключила договор в края на 2025 г. Общото и при двете обществени поръчки е, че оферти подават четирима кандидати, но до отварянето на ценовите предложения е допуснат само един от участниците. Обжалвания няма. Финансирането е със средства от републиканския бюджет. Покрай новогодишните празници АПИ пусна поредната обществена поръчка за укрепването на 200 м от третокласния път край село Корен, област Хасково, с прогнозна стойност 751 599,07 евро. Укрепването на 100 метра път вече ще струва само 501 066 евро. Офертите в тази процедура се подават до 20 януари. Пътят Ивайловград - Любимец е основна връзка на Ивайловград с областния център Хасково. Участъкът, който предстои да бъде ремонтиран, преминава изцяло през планински терен. Поради активизиране на дестабилизационни процеси е нарушена целостта на пътния насип при километър 28. Четири фирми подават оферти в обявената от АПИ обществена поръчка през пролетта на 2025 г. Това са: "Грома Холд" ЕООД, "Строй Инвест Груп 2" ЕООД, "Инфраинжстрой" ЕООД и "Стор Инвест" АД. До отваряне на ценовото предложение е допусната единствено "Инфраинжстрой" ЕООД, като дружеството дава цена от 1 269 806,27 евро без ДДС. Тя е малко под прогнозната стойност от 1 275 161,95 евро. Останалите кандидати са отстранени по различни причини. Предвидено е проектирането да се извърши в три междинни етапа в срок от 90 календарни дни. Строително-монтажните дейности се планира да бъдат реализирани за 120 календарни дни. Едноличен собственик на капитала на "Инфраинжстрой" е Рени Господинова, но фирмата се управлява от съпруга ѝ Цветан Господинов. Компанията е регистрирана с капитал от 10 000 лв. през 2014 г. в София. Работи основно по проекти на общини, сред които Хасково, Свищов, Симитли, Брезник, Враца, Кула, Павел баня. Изпълнявала е проекти за саниране на жилищни сгради, рекултивация на депа и изграждане на спортни площадки. През последните години оборотът на "Инфраинжстрой" се е увеличил над два пъти - от 5.8 млн. лв. през 2022 г. до 14.4 млн. лв. през 2024 г. За нея работят около 40 души. Най-голямата строителна компания у нас - "Главболгарстрой" (ГБС) пък печели поръчката за укрепване на анкерната стена при 210 километър на първокласния път Ботевград - София за 10 млн. евро. Поръчката е на инженеринг - изработване на технически проект и строителство. Укрепителните дейности ще се изпълняват в участък с дължина приблизително 273 м и височината на откоса между 15 и 30 метра. Петима кандидати подават оферти. Това са: ДЗЗД "Укрепване Ботевград-Мездра", в което влизат "ГБС Инфраструктурно строителво" АД и "ГБС Глобъл Кънстръкшън" ЕАД, Обединение "Геопът Ботевград 2025" - "Геострой" АД и "Пътстрой-92" АД, "Грома Холд" ЕООД, "Валмекс" ЕООД и "Фууд енд фън микс център" ЕООД. До отваряне на ценово предложение е допуснато единствено обединението на ГБС, което дава цена от 9 713 076,29 евро без ДДС, която е с 257 115 евро по-ниска от прогнозната. Заложеният срок за изготвяне на техническия проект е 140 календарни дни, а на укрепителните дейности - 330 календарни дни. "ГБС Инфраструктурно строителство" е една от големите компании в бранша. За 2024 г. е реализирала близо 240 млн. лв. приходи от дейността си, докато година по-рано те са били над 321 млн. лв. За дружеството работят около 600 души.

Българският предприемач Любомила Йорданова е продаде компанията си Plan A за 80 милиона долара в сделка, включваща кеш и акции. Plan A, основана преди почти десет години, се занимава с автоматично отчитане на влиянието на бизнеса върху екологичните, социалните и управленските фактори – т.нар. ESG показатели, които вече са задължителни за европейските компании. Новият собственик е Diginex – по-голяма международна компания със сходна специализация, листната на NASDAQ под тикера DGNX и с европейски център в Лондон. Според Йорданова изборът на партньор е бил решаващ за бъдещето на Plan A и за гарантиране на дългосрочното ѝ развитие. Йорданова очаква новият Plan A да предложи разширени ESG възможности, по-ефективни инструменти за веригата на доставки, решения, адаптирани за специфичните нужди на различните индустрии, и глобално разширение, включително в Азия и Близкия изток. Научната строгост, която е отличавала компанията от самото ѝ създаване, остава водещ принцип. Компанията многократно е привличала финансиране от различни инвеститори, като през 2023 г. отчита 27 милиона долара приходи, а две години по-рано – 10 милиона. Любомила Йорданова остава изпълнителен директор на Plan A и ще продължи да развива компанията в рамките на групата Diginex. Любомила е дъщеря на Саша Безуханова – едно от най-разпознаваемите бизнес лица в България, която в продължение на повече от десет години бе генерален директор на Hewlett-Packard за страната.

60 хил. лева обезщетение трябва да получи бившият шеф на взривения завод "Миджур" край Горни Лом проф. Валери Митков. Той осъди прокуратурата, след като бе оправдан по 3 обвинения за инцидента на 1 октомври 2014 г., когато загинаха 15 души. Митков поиска обезщетение за неимуществени вреди 200 хил. лева, 162 хил. - за адвокатски хонорари, 1320 - за нощувки във Видин за съдебните заседания, и близо 4700 лева за лихвата върху внесената парична гаранция от 20 хил. лева. Смъртоносният взрив бе в 16,57 ч в цех "С" за утилизация на боеприпаси. Цехът е от две сгради, които бяха изравнени със земята. По това време там е имало около 5600 противопехотни мини, доставени предния ден. При инцидента загиват 15 души – 13 мъже и две жени, сред които и синът на проф. Митков – Емил. Други трима са ранени. Заводът е собственост на дружество "Видекс", в чийто съвет на директорите влизат Валери Митков, който е и мажоритарен акционер, съпругата му Ирина Миткова и синът му Емил Митков. Междувременно някои от наследниците осъдиха МС и екоминистерствотода им заплатят обезщетение, защото според решение по едно от делата на ВАС държавата е виновна, че е дала разрешение в завода да се разглобяват противопехотни мини, което е изключително опасно и рисковано.

Концесионерът на летищата в Бургас и Варна, Fraport („Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД), стартира мащабен проект за рехабилитация на пистата на летище Бургас. Инвестицията надхвърля 50 милиона евро, като се очаква обновеното съоръжение да влезе в експлоатация през май тази година. Това съобщи главният изпълнителен директор на компанията Михаел Ройш. На летище Бургас ще бъде извършена цялостна рехабилитация на пистата за излитане и кацане. Проектът е на стойност над 50 млн. евро и е ключов за дългосрочното развитие на аеропорта. Във Варна инвестициите ще бъдат насочени основно към подобряване на пътническото изживяване. Планира се и изграждането на нова, модерна сграда за противопожарната служба на летището, допълни Ройш.

Търговията между държавите членки на ЕС е намаляла за първи път от почти десетилетие извън пандемията, показват данни на Европейската комисия. Търговията между страните като дял от БВП на ЕС е спаднала от 23.5% през 2023 г. до 22% през 2024 г., сочи проект на годишния доклад за единния пазар на блока, видян от Financial Times. Очаква се докладът да бъде публикуван по-късно този месец и може да претърпи промени. Това е първият спад на годишна база от 2016 г. насам, ако се изключат ефектите от пандемията от ковид-19. В същото време времето, необходимо за изготвяне и одобряване на общоевропейски стандарти за стоки, се е увеличило от 3.2 години през 2023 г. на четири години през 2024 г. Макар че в някои области, като например признаването на професионалните квалификации в целия ЕС и въвеждането на цифрови технологии, са настъпили подобрения, в други докладът отбелязва "ясно влошаване". Делът на ЕС в преките чуждестранни инвестиции е спаднал с 22% през последните пет години, сочи докладът. "Фрагментираните" национални правни норми "продължават да усложняват и оскъпяват учредяването и дейността на дружествата в целия ЕС, като до момента няма напредък", предупреждава докладът.

Икономическото бъдеще на Венецуела отново е разглеждано под лупа, след като САЩ заловиха президента Николас Мадуро при военна операция преди малко повече от седмица. Страната притежава най-големите доказани запаси от суров петрол в света. През 2023 г. те са били около 303 милиарда барела, което се равнява на около 17% от световните запаси, според Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA). Венецуела не е основен търговски партньор на ЕС в числено изражение. Нейното политическо значение и потенциалните бъдещи икономически връзки обаче са отделен въпрос. Делът на венецуелските стоки във вноса на ЕС от трети страни е много малък, като представлява само около 0.1% от вноса на стоки през 2024 г., докато износът от ЕС към Венецуела е толкова нисък, че на практика се регистрира като нула, сочат данни, публикувани от Евростат. През 2024 г. износът на ЕС за Венецуела възлиза на около 784 милиона евро, докато вносът от Венецуела възлиза на около 2.16 милиарда евро, което води до общ търговски обем от приблизително 2.95 милиарда евро. Това е над два пъти повече от обема на търговията през 2020 г., който е възлизал на около 1.42 милиарда евро. И докато вносът от Венецуела е нараснал, износът от ЕС остава приблизително на същото ниво, което доведе до значителен търговски излишък в полза на Венецуела. По данни на Европейската комисия, ЕС е третият по големина търговски партньор на Венецуела след САЩ и Китай. Износът на ЕС за Венецуела през 2024 г. е бил основно машини и уреди (20.9%), минерални продукти (20.6%) и химически продукти (15%). Що се отнася до вноса, в покупките на ЕС от Венецуела доминира петролът, който представлява около 70% от общия внос. Други важни категории включват рибни продукти (9.3%), особено скариди, и неблагородни метали и свързани с тях продукти (8%). Испания изпъква в търговията между ЕС и Венецуела, като, според Евростат, представлява 55% от общия обем на търговията през 2024 г. Испания е представлявала 29% от износа на ЕС за Венецуела и цели 64% от вноса на ЕС от страната. В стойностно изражение, Испания е изнесла стоки на стойност около 230 милиона евро за Венецуела и е внесла стоки на стойност около 1.38 милиарда евро. Страната е на второ място в търговията между ЕС и Венецуела с 16% дял, следвана от Нидерландия с 10%. Две други големи икономики от ЕС - Франция и Германия, имат много по-малки търговски връзки с Венецуела, представляващи съответно 5% и 4%. Белгия (4%) и Полша (2%) също представляват повече от 1% от общата търговия между ЕС и Венецуела. Всички останали държави членки на ЕС държат по-малко от 1% дял от търговията с Венецуела. За България, конкретно, този дял е 0.1%, в това число 0.4% от износа на ЕС за южноамериканската страна. Според Европейската комисия, няма преференциални търговски споразумения между ЕС и Венецуела. Търговските отношения се регулират от правилата и тарифите на Световната търговска организация (СТО). Венецуела стана пълноправен член на южноамериканския търговски блок Меркосур през 2012 г. През 2017 г. обаче страните основателки на Меркосур преустановиха членството на Венецуела за неопределено време. В резултат на това, Венецуела не е част от търговското споразумение между ЕС и Меркосур. Турция, която е кандидат за членство в ЕС, е развила икономически отношения с Венецуела. Според турския министър на търговията Омер Болат, двустранната търговия е достигнала 665 милиона долара (571 милиона евро) през 2024 г. Турция е искала да увеличи тази цифра до 3 млрд. долара (2.6 милиарда евро), преди Мадуро да бъде задържан. Търговията със стоки и услуги между Обединеното кралство и Венецуела възлиза на 212 милиона британски лири (244 милиона евро) през четирите тримесечия до края на второто тримесечие на 2025 г.

Русия увеличи износа на стомана за Турция през периода януари-ноември 2025 г. с 44% на годишна база, до общо 4,1 милиона тона, според данни на Турската асоциация на производителите на стомана (TCUD), като така стана водещият доставчик за страната, пише "Комерсант". Китай остана на второ място, увеличи доставките за турския пазар за периода с 19,4% на годишна база, до 4 милиона тона. По всяка вероятност, и <b>за цялата 2025 г. Русия ще бъде най-големият доставчик на стомана за Турция, следвана от Китай. Турция е един от най-важните експортни пазари за руските производители на стомана. Конкурентоспособността на руските компании в страната традиционно се обяснява с относително ниските цени и сравнително кратките логистични маршрути. Слабото вътрешно търсене в Русия също допринесе за растежа на износа за Турция. Освен това, през 2025 г., Русия активно увеличи износа на чугун за Турцияq така че покупките на този продукт от Турция от чужбина достигнаха 80% само от Русия. За отбелязване е, че за да заеме 80% от вноса на чугун за Турция, Русия през 2025 г. е удвоила доставките спрямо предходната година. От Турската асоциация на производителите на стомана коментират, че увеличението на доставките от Русия се дължи в голяма степен на ограничения достъп на руски производители на стомана до чуждестранни пазари, поради санкциите. А увеличението на китайските доставки на стомана, от турската асоциация обясняват с усилията на Китай да пренасочи свръхпродукцията си към международните пазари, вкл. и поради на спада на вътрешното търсене. Същевременно от TCUD отбелязват, че натискът на вноса от Русия и от Китай е увеличил конкуренцията за местните стоманодобивни компании. Според прогнозите на TCUD, Китай ще продължи да увеличава износа на стомана, предвид очакванията за продължаващ спад на вътрешното търсене и през 2026 г., с около 1%. Това означава, че е възможно през настоящата година общият износ на китайската стомана за Турция да достигне 5 млн. тона, като така Китай би могъл да стане най-големият доставчик на стомана за Турция, изпреварвайки Русия, смятат от Турската асоциация на производителите на стомана.