Българската индустрия започна да се връща към най-лошите си месеци, ускорявайки темпа на потъване през ноември. Данните на Националния статистически институт (НСИ), показват, че годишното понижение в предпоследния месец на 2025 г. е било 9.3%. Това представлява значително ускорение спрямо отчетените 7.5 и 5.7% намаления през съответно октомври и септември. Водещата причина за тригодишната тенденция се крие зад проблемите на индустрията в Европа и най-вече в Германия, която е основният търговски партньор на страната ни. Сред останалите фактори са още и трайно завишените цени на електроенергията, недостигът на квалифицирана работна ръка, недостатъчният износ и други. Значителен спад на годишна база е отчетен в: Производство на облекло -23.9%; Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон - 20.2%; Производство на превозни средства, без автомобили - със 17.7%; Производство на химични продукти - със 17.2%. Съществен ръст е отчетен в: Производството на тютюневи изделия - 32.9%; Производство на мебели - 24.2% и Производство на лекарствени вещества и продукти - със 17%.

Националната агенция по приходите (НАП) е събрала през 2025 г. с близо 9 млрд. лв. повече спрямо 2024 г., но въпреки това те не достигат с 1.8 млрд. лв. планираните в бюджета постъпления. Данъчните приходи са 50.9 млрд. лв. при заложени 52.7 млрд. лв. и събрани през миналата година 42 млрд. лв., съобщи директорът на Националната агенция по приходите (НАП) Христо Марков, който пое мегаведомството през ноември 2025 г., след като предшественикът му Румен Спецов бе назначен от правителството за специален управител на активите на санкционираната от САЩ руска петролна компания „Лукойл“ в България. Събраната сума представлява 96.5% от заложените в бюджета. Данъчните приходи бележат около 21 процента ръст, ката най-съществено е увеличението на събираемостта на данъка върху добавената стойност, който е свързан с потреблението в страната - 24.4%, но и там не са постигнати търсените резултати.

България заема трето място сред държавите членки на Европейския съюз по поскъпване на жилищата на годишна база през третото тримесечие на 2025 г., сочат публикуваните данни на Евростат. За една година цените на жилищата в страната са нараснали с 15,4%, като по-висок ръст е отчетен единствено в Унгария (+21,1%) и Португалия (+17,7%). Сред държавите членки, за които има налични данни, Финландия е единствената страна, отчела годишен спад на цените през третото тримесечие на 2025 г. – с 3,1%. В сравнение с предходното тримесечие цените на жилищата са се понижили в пет държави членки и са се повишили в 21. Най-голям спад е отчетен в Люксембург (-3,1%), Финландия (-2,2%) и Словения (-1,1%), докато най-силен ръст е регистриран в Латвия (+5,2%), Словакия (+4,9%) и Португалия (+4,1%). На равнище ЕС и еврозона, през третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата, измерени чрез индекса на цените на жилищата, са се увеличили с 5,5% в ЕС и с 5,1% в еврозоната на годишна база. Спрямо второто тримесечие, ръстът е 1,6% както в ЕС, така и в еврозоната. В по-дългосрочен план данните на Евростат показват осезаемо разминаване между динамиката на цените на жилищата и наемите. Докато наемите нарастват относително плавно, цените на жилищата се характеризират с по-големи колебания – периоди на спад, застой и рязко поскъпване. В периода между 2015 г. и третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 63,6%, докато наемите са нараснали с 21,1%. При сравнение на третото тримесечие на 2025 г. със същия период на 2015 г., цените на жилищата са се увеличили повече от наемите в 25 държави членки. Най-значителен ръст е отчетен в Унгария (+275%), Португалия (+169%), Литва (+162%) и България (+156%). Финландия остава единствената страна в ЕС, в която цените на жилищата са по-ниски спрямо 2015 г. – с 2%. За същия период наемите са нараснали във всички 27 държави членки, като най-голямо увеличение е регистрирано в Унгария (+107%), Литва (+85%), Словения (+76%), Полша (+75%) и Ирландия (+74%).

Правителството дава 246 556 225 евро от Механизма за възстановяване на Българската банка за развитие (ББР), за да отпуска субсидии за обновяване на жилищни сгради. Проектът на постановлението е публикуван за обществено обсъждане. Така министрите прехвърлят задължение за осигуряване на еврофинансиране от регионалното министерство към банката. Тъй като тя досега не е имала ангажименти по плана за възстановяване, се налагало това постановление на правителството. ББР ще създава Инвестиционен комитет, който пък ще класира проектните предложения по етап 1-ри и 2-ри на процедурата "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд". Европейските пари за саниране са териториално разпределени. 25 564 594 евро са за най-големите градове - Столична община, Пловдив, Варна и Бургас. Във втора група са Стара Загора, Русе, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Видин, за които е определена същата сума.. За 41 града (Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков и Сандански) сумата е 17 895 216 евро. В четвърта група са 215 общини, попадащи в дефиницията за селски район, парите са 17 895 216 евро. Българска банка за развитие сключва споразуменията за финансиране не по-късно от 30 юни 2026 г.

След почти 5-месечен анализ, Комисията за защита на конкуренцията разреши на "Агрополихим" и на сина на нейния съсобственик да придобият българската компания "Екофол", с която от няколко години си партнират в производството на торове. Регистрираната в Търговище "Екофол" е утвърден производител на третирани и листни торове, както и на AdBlue добавка. Компанията има над 100 служители, приходи от 39,5 млн. лева и печалба от 276 хиляди лева за 2023 г. В рамките на сделката "Агрополихим" АД и Виктор Пиер Винсент Ромбаут придобиват 75% от издадения акционерен капитал на "Екофол". Ромбаут е син на съсобственика на "Агрополихим" Филип Ромбаут. Той притежава 75% от земеделския производител "Агро Цар Петрово" АД, а останалите 25% са на баща му. "Агрополихим" и "Екофол" си партнират от 2022 г. в сферата на третираните азотни торове. Купувачите посочват, че основната им стратегическа цел след сделката е повишаване на R&D динамиката при новите торови продукти. Освен това групата на "Агрополихим" ще обогати портфолиото си с нишовите продукти на "Екофол". Сред причините са близостта на производствени мощности на големи конкуренти като "Неохим" АД, Azomures (Румъния), Elixir Zorka (Сърбия), PFIC (Гърция) и Kavala Novafert (Гърция), които могат да снабдяват земеделците, а също така и спецификите на нововъзникващия пазар на третирани торове, в който цената е само един от факторите - и то потенциално не основен. "Агрополихим" от Девня е един от индустриалните гиганти на България. Компанията, която реализира голяма част от продукцията си в чужбина, е с оборот от близо 800 милиона лева за 2024 г. и 70 млн. лева печалба. Служителите ѝ са около 740.

Нов развоен център в София ще строи българската космическа компания EnduroSat, става ясно от решение на Министерския съвет, с което е одобрен меморандум за разбирателство с компанията. Инвестицията е в размер на 10,686 млн. евро и ще бъдат разкрити 50 нови работни места. Центърът ще е оборудван с усъвършенствани машини и съвременни технологии за разработване на нов клас сателити. Всички разработки са предназначени за износ, като основни пазари са САЩ, Европейския съюз, Япония и други, отбелязват от правителствената пресслужба. Проектът е определен като приоритетен и ще се създаде междуведомствена работна група, която да осигури институционална подкрепа за реализацията на центъра. Това е поредно голямо вложение на EnduroSat в България през последните месеци. През есента заработи нейният Космически център в столицата - производствено съоръжение на площ от 17 500 квадратни метра с лаборатории, чисти стаи и друго оборудване. Целта е да се сглобяват по два от най-съвършените си към момента Endurance Gen3 сателити дневно. Това са космически апарати с маса до 500 килограма и до 2 гигабита свързаност, като те са подходящи за изграждането на цялостни констелации. EnduroSat е основана през 2015 г. от Райчо Райчев, като след последния рунд е привлякла общо над 150 милиона долара от инвеститори. През май 2025 г. тя набра 49 милиона долара в рунд, воден от Founders Fund на технологичния милиардер Питър Тийл. През октомври пък беше най-големият ѝ рунд - 104 милиона долара от Riot Ventures, Google Ventures, Lux Capital, Shrug Capital и европейския акселератор European Innovation Council Fund.

Сградата, която се намира на ул. „Веслец" №8 в София, в който е Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор, ще бъде апортирана в капитала на Българския енергиен холдинг, реши правителството. От нея се управлява електроенергийната система на страната - от централите до мрежите, тя е построена и предназначена за тази цел. ЦДУ работи в тази сграда от 1992 г. , основната му задача е осигуряване на условия за сигурна и икономична работа на електроенергийната система и нейната синхронна дейност с електроенергийните системи на страните от континенталната синхронна зона на асоциацията на електропреносните оператори ENTSO-E. В сградата са съсредоточени много комуникации, технически средства за връзка с енергийните обекти в България, съседните преносни оператори и координационните центрове на ENTSO-E в Европа. Апортът на сградата в капитала на БЕХ ЕАД няма да доведе до икономическо предимство за холдинга, тъй като тя няма да се използва за икономическа дейност.

Дълбоки сондажи за минерална вода ще бъдат извършени в района на крепостта Баба Вида във Видин и в селата Сланотрън и Градец от българската компания „Проучване и добив на нефт и газ“ АД. Общата стойност на инвестицията възлиза на 8.1 млн. евро с ДДС. Договорът за находище „Градец“ е на стойност 2 382 029.73 евро с ДДС, а срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е 640 календарни дни. Договорът за находище „Видин“ е на стойност 2 985 476.65 евро с ДДС и срок за изпълнение 620 календарни дни. Третият договор за находище „Сланотрън“ е на стойност 2 739 333.17 евро с ДДС, като е даден срок от 635 календарни дни за завършване на строително-монтажните дейности. Сондажите, чиято цел е прокарване на ново водовземно съоръжение с цел добив на подземни води, ще се извършват на дълбочина от 1200 до 1500 метра. По предварителни данни и предишни изследвания, водата във Видин и Сланотрън е сероводородна и не е питейна, но е с потенциал за балнеолечение, докато в Градец водата е питейна. След приключване на всички процедури общината планира развитие чрез привличане на частни инвеститори, като най-вероятният вариант е концесиониране на водата и изграждане на модерни балнео- и туристически комплекси. Работата по трите сондажа трябва да бъде завършена в рамките на две години. Фирмата има опит при сондажи до 3000 метра, като тук дълбочината е 1300 метра.

Агенцията по вписванията е отказала да впише увеличението на капитала на застрахователната компания "ДаллБогг: Живот и здраве" с 80 млн. лв. Основният акционер - "Търговска лига", както и бизнесменът Тихомир Каменов осигуриха парите и ги внесоха по сметка в "УниКредит Булбанк", но въпреки това е постановен отказ. В последните дни тече активна кореспонденция между агенцията и застрахователя по темата с увеличението на капитала. Тя е ключова за това как ще завърши надзорната сага с компанията, която бе сред водещите на пазара до средата на 2025 г. Тогава "ДаллБогг" получи временна забрана да сключва нови застраховки в държавите от ЕС извън България, а от 1 октомври 2025 г. забраната стана постоянна. Преди Нова година Комисията за финансов надзор (КФН) обяви разкритията си от проверките на застрахователя и издаде поредица от заповеди за принудителни мерки. Само в рамките на броени дни Агенцията по вписванията първо отказа, после допусна вписване (срещу представяне на допълнителни документи), а в петък отново отказа да впише увеличението на капитала на "ДаллБогг". Мотивите за новия отказ са свързани с възникналия преди Коледа проблем около вписването на предишното увеличение на капитала с 5.5 млн. лв., с което като акционер трябваше да влезе един от синовете на Тихомир Каменов – Тихомир Каменов-младши. Комисията за финансов надзор обаче установи пропуски в процедурата и разпореди на Централния депозитар да не регистрира новия акционер. Вписването на новия акционер бе оспорено и пред съда. Заради неяснотата около акционерната структура обаче Агенцията по вписванията намира пропуски и в новото увеличение на капитала с 80 млн. лв., което е гласувано на общо събрание на дружеството на 28 декември 2025 г. Освен това "Търговска лига" и Тихомир Каменов са превели парите в банката на 22 декември, а не след заседанието, което според Агенцията по вписванията е проблем. "Общо четирите превода, извършени на 22 декември 2025 г., се явяват платени без основание и подлежат на възстановяване на акционерите, тъй като не са извършени в изпълнение на решението на общото събрание на акционерите от 28.12.2025 г. за увеличаване на капитала, доколкото последното към датата на извършването им не е било налично", пише в мотивите на Агенцията по вписванията. Тя намира, че установените нередовности няма как да бъдат отстранени с издаване на указания, поради което постановява отказ от вписване на увеличението на капитала. Той може да се обжалва пред Софийския градски съд в 7-дневен срок. През декември от КФН обявиха, че за окончателното решение на казуса с "ДаллБогг" в най-голяма степен ще вземат предвид очакваното становище на европейския орган по застраховането EIOPA.

От 24 февруари тази година акциите на българската софтуерна компания „Сирма Груп Холдинг“ АД ще се търгуват и на Франкфуртската фондова борса. На 8 януари тази година е бил подписан договор между „Сирма Груп Холдинг“ АД и „Дойче Бьорзе“ (Deutsche Borse AG) за церемония по откриване на търговията на Франкфуртската фондова борса, Германия, която ще се състои на 24.02.2026 година. Акциите на „Сирма Груп Холдинг“ АД ще се търгуват паралелно на Българската фондова борса и Франкфуртската фондова борса. По този начин софтуерната компания ще стане второто българско дружество след „Шелли груп“ ЕД, което ще се търгува паралелно на БФБ и на Франкфуртската фондова борса чрез сегмента Eurobridge на българската борса, който позволява двойно листване на борсите в София и Франкфурт. През октомври 2025 година „Сирма Груп Холдинг" АД получи одобрение на проспекта си за двойно листване от Комисията за финансов надзор. Акциите на софтуерната компания са поскъпнали с над 167 на сто на БФБ за последните 12 месеца.

Броят на компаниите в Германия, изпаднали в несъстоятелност през 2025 година се е увеличил до най-високото си равнище от две десетилетия. Това показват данни в проучване на Института за икономически изследвания в Хале (IWH), изнесени от DPA. Броят на фалитите нарасна рязко през декември, като беше със 75 на сто над средното ниво за същия месец в периода 2016-2019 г., отчита проучването. Само през декември са регистрирани общо 1519 случаи на компании, изпаднали в несъстоятелност, съобщава Институтът за икономически изследвания. За цялата 2025 г. компаниите, изпаднали в несъстоятелност, достигнаха 17 604 броя, което е близо 5 на сто повече спрямо нивото по време на глобалната финансова криза през 2009 г., отчита институтът. Високите нива на компании, изпаднали в несъстоятелност, вече не могат да се обяснят само с последствията от пандемията или с водената от страната парична политика, коментира Щефен Мюлер, ръководител на изследванията на несъстоятелността в Института за икономически изследвания. По думите му, данните все повече отразяват настоящите икономически "предизвикателства, пред които е изправена Германия". Германската икономика се сви през 2023 и 2024 г., като растежът през 2025 г. е минимален по предварителни данни, а за 2026 г. не се очаква осезаемо нарастване, пише DPA.

След повече от 25 години подготовка, Европейският съюз даде зелена светлина за историческата търговска сделка Меркосур, включваща Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай. Сделката ще създаде пазар от над 700 милиона души, премахвайки митата за над 90% от продуктите, и ще спести на бизнеса в ЕС 4 милиарда евро годишно. Договорът, подкрепян от бизнес групите и критикуван от много фермери в Европа, преодоля силната опозиция на Франция, както и противодействието на Ирландия, Полша и Унгария. Италия се присъедини в последния момент, давайки необходимата подкрепа. Европейската комисия определя споразумението като ключово за износа, подкрепа на икономиката и укрепване на дипломатическите връзки в условията на глобална несигурност. Сред печелившите сектори са автомобили, машини, вина и спиртни напитки, които ще имат лесен достъп до южноамериканския пазар.

Казахстан планира изграждането на индустриален парк с площ над 3 хил. хектара на стойност около $15 милиарда (≈€14,2 милиарда). Проектът се очаква да създаде над 10 хиляди работни места и да превърне Павлодарската област в регионален център за преработка на суровини с висока добавена стойност. Инициативата се реализира в партньорство със сингапурската компания XINFA GROUP. Това е един от водещите световни индустриални холдинги с активи в енергетиката, алуминиевата и химическата промишленост, както и в екологични строителни и аграрни технологии. Проектът предвижда металургични заводи за глинозем, алуминий и мед, изграждане на енергийна инфраструктура, включително съоръжения за възобновяеми източници, както и предприятия за производство на сода, въглеродни материали и екологични строителни решения. Проектът в Павлодарския регион е част от серия от значими индустриални инвестиции в страната. В Алматинска област Mars Petcare Kazakhstan ще изгради завод за готови храни за домашни любимци с инвестиция от над 88,8 млрд. тенге (≈€193 милиона), а в Актюбинска област Кока-Кола Алматы Боттлерс планира завод за безалкохолни напитки с инвестиция от 41,9 млрд. тенге (≈€91 милиона). Xinjiang Lihua увеличава инвестициите си до $600 милиона (≈€570 милиона) с проект за хлопково-текстилен клъстер в Туркестанската област, а Khan Tengri Biopharma ще изгради модерен производствен комплекс в специалната икономическа зона "Алатау".