Разходите за възнаграждения в публичния сектор на България преминаха критичната граница от 11 на сто от брутния вътрешен продукт, което е безпрецедентно ниво в съвременната икономическа история на страната. Този модел е неустойчив и прекомерното разрастване на администрацията изкривява пазара на труда. В момента всеки четвърти зает у нас работи за държавата, докато здравословните параметри на заетост в този сектор не би трябвало да надхвърлят 20 на сто от общия брой работещи. Настоящата тенденция на дефицитно харчене за текущи нужди, вместо за инвестиции, превръща държавния бюджет в основен двигател на инфлацията. Този механизъм, съчетан с рекордното кредитиране, изкуствено стимулира потреблението и повишава общото ценово равнище, повтаряйки икономическите грешки, наблюдавани в държави като Унгария и Румъния. Необходима е незабавна ревизия на автоматичните системи за ръст на заплатите в публичния сектор, за да се избегне натрупването на нереалистични очаквания преди приемането на бюджетната рамка за 2027 година.

Министерството на финансите (МФ) емитира нов държавен дълг в размер на 210 млн. евро на проведен днес аукцион, с което достигна позволения таван на дълга по Закона за публичните финанси, в условията на удължителен закон за бюджета. Преотворена е емисия 10-годишни държавни ценни книжа, която беше пусната в обращение през февруари. Те с падеж 11.02.2036 г. и годишна доходност от 3,50%. Обемът на емисията в обращение беше увеличен с 210 млн. евро, с което достигна 510 млн. евро номинална стойност. Отчетената на аукциона среднопретеглена годишна доходност e в размер на 4,34%. След този аукцион номиналният размер на новопоетия държавен дълг за периода януари-май 2026 г. достигна 1,41 млрд. евро, с което се обезпечава рефинансирането на падежиращия през 2026 г. държавен дълг, поет до 31.12.2025 г. и се изчерпва възможността за емитиране на ДЦК, съгласно чл. 87, ал. 2 и ал. 4 от Закона за публичните финанси.

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ стартира мащабен проект за рехабилитация на вълнолома в пристанище „Бургас“ на стойност над 28 милиона евро. Инвестицията, финансирана основно по европейската програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., предвижда цялостна техническа модернизация на съоръжението, което не е основно ремонтирано от 1902 година. Проектът, който трябва да приключи до май 2028 г., цели да осигури безопасността на корабоплаването и да повиши конкурентоспособността на пристанището чрез внедряване на съвременни защитни технологии и укрепване на бреговата линия.

“Алкомет” АД успешно реализира първата екструзия на новоинсталираната 10-инчова преса Presezzi с усилие 40 MN (4000 тона) в производствената си база в Шумен. Новата преса е част от инвестиционна програма на стойност 70 милиона евро, насочена към разширяване на производствения капацитет и укрепване на позициите на дружеството на ключови индустриални пазари. С въвеждането є в експлоатация общият капацитет на пресовото производство на “Алкомет” достига 45 000 тона годишно. Пресата използва революционната технология ZPE за електромагнитно-индуктивно подгряване на заготовките (с нулево замърсяване), както и комбинирана водно-въздушна система за прецизно охлаждане на профилите. Оборудването е предназначено за производство на алуминиеви профили със сложни форми и висока добавена стойност. Основните приложения на продукцията са в автомобилната индустрия, соларни енергийни системи и строителството. Новото оборудване разширява технологичните възможности на компанията, включително производство на профили с максимална дължина до 14 000 мм - възможност, внедрена за първи път в “Алкомет”, която значително обогатява продуктовото портфолио на дружеството. Успешната първа екструзия е резултат от тясното сътрудничество между екипите на “Алкомет” АД и PRESEZZI EXTRUSION GROUP, които работиха съвместно по инсталирането, пускането и въвеждането в експлоатация на новото оборудване.

ABB ще инвестира около 200 млн. долара за разширяване на производството на средноволтово оборудване за електроразпределителни мрежи в Европа. Целта на швейцарската инженерингова компания е да отговори на нарастващото търсене на електроенергия от центрове за данни, електромобилите и индустрията. ABB ще увеличи производствения капацитет за оборудване, използвано от електроразпределителните мрежи за захранване на фабрики, болници и големи сгради. Тригодишната програма включва 100 млн. долара за нов завод в Далмине, Северна Италия, както и още 100 млн. долара за разширяване на предприятия в България (Раковски), Финландия (Вааса), Германия (Ратинген), Норвегия (Шиен) и Полша (Пшасниш). Сред технологиите, чието производство ще бъде увеличено, са газоизолирани комутационни уредби (GIS), вакуумни прекъсвачи и релета, което ще позволи по-надеждно и устойчиво електроразпределение. Инвестициите ще увеличат производствения капацитет на ABB в Европа за средноволтови продукти с между 50 и 300% в зависимост от продуктовата линия и ще създадат около 800 работни места. ABB доставя оборудване на някои от най-големите комунални компании в Европа, включително германската E.ON и френската Enedis, част от EDF. Очаква се до 2030 г. електроенергията да формира близо 30% от крайното енергийно потребление спрямо около 20% в момента.

През май семейната компания за биокозметика InaEssentials ще отвори нови фирмени магазини в София и Пловдив, а до края на годината - в Панагюрище и Бургас. В столицата обектът ще се намира в The Mall - първо ниво, а в Пловдив - в мол Plaza - второ ниво. Магазините ще предложат цялата гама от продукти на InaEssentials - биофлорални води и натурална козметика, създадена на базата на биоетерични масла, произведени в собствените дестилерии на компанията в Панагюрище и с. Бъта. Биопродуктите на InaEssentials се продават на сайта на компанията, както и в над 700 физически обекта в страната, включително аптеки и дрогерии. Онлайн продажбите формират около 92% от общите продажби на компанията в България. А досегашните три физически магазина в Пловдив, София и Варна реализират около 500 хил. евро годишен оборот през 2025. InaEssentials оперира на над 30 европейски пазара, както и в САЩ и Австралия, с над 2.5 милиона крайни клиенти по света. По данни на компанията на българския пазар най-търсени са биолавандуловата вода, новата ни натурална паста за зъби, водите от смрадлика и от бял бор, крем и серум за лице с биорозово масло. Групата на семейство Ралчеви включва шест компании, които оперират на различни международни пазари, както и две производствени дружества - "Ина" (за суровини) и "Ина трейд" (за крайни продукти). Физическите магазини се управляват от компанията "Ина Есеншълс". През лятото на 2025 "Ина трейд" отвори в Панагюрище нов цех за производство и опаковане на козметични биопродукти, биоетерични масла и флорални води. Инвестицията по изграждането заедно със специализираната апаратура и машини надхвърли 2 млн. лв. Месец преди това основната производствена компания на фамилия Ралчеви - "Ина", откри втора дестилерия в с. Бъта край Панагюрище, в която инвестира над 6 млн. лв. Тя е с капацитет 80 кг розово масло на сезон и е основният производител на всички суровини за продуктите на InaEssentials. Инвестицията включва и откриване на ароматерапевтичен център, който е предвиден за лекции, консултации, творчески работилници с клиенти.

Комплексът на ТПК "Марица" в пловдивския район "Източен" е почти напълно съборен и теренът е изравнен. Всички 16 големи и по-малки сгради са съборени и строителните отпадъци са извозени. Между киприте 4-5-етажни кооперации след броени месеци на това място ще изникне нов жилищен комплекс. Новият собственик на имота е "Марица 2011" АД. Дружеството е свързано с най-големия хлебопроизводител в региона - "Симид 1000" и "Хебър" ЕАД. Според публичната информация, представител на "Марица 2011" АД, е Митко Борисов Караджов. Той участва в Съвета на директорите заедно с Борис Тодоров Инчев, Кристина Иванова Чорлева - Алексиева и Иван Петров Ангелов. Като действителен собственик се сочи Христо Георгиев Караманов. Вече е издаден ПУП, който предвижда разгърнатата площ на новото строителство да е над 11 000 кв. м. Изпълнител на строително-монтажните работи е велинградската фирма "Трансметал" ЕООД. Издадената от общината скица-виза за проектиране касае ново свободно високо застрояване и подземно застрояване, което допълва съществуващото застрояване на нов трафопост (БКТП). Параметрите на устройствената зона са: височина до 25 метра, плътност до 60%, кинт до 3.5, озеленяване минимум 30%, паркиране минимум 100%. ТПК "Марица" отдавна не функционира като трудово-производителна кооперация. Сградата на ул. "Арх. Камен Петков" е с две основни тела - на три и пет етажа, както и множество по-малки постройки. В основния корпус би трябвало да функционират предприятия на трудоустроени хора. В последните години там работеше само един цех, а останалите помещения се даваха под наем на външни фирми. Източник: plovdiv24

Семейната компания „Дестилерия Исперих“ АД ще модернизира производствената си сграда с европейско финансиране по програма „Конкурентоспособност и иновации“. Проектът на стойност 78 394 евро се очаква да приключи до края на март 2027 г. Основната му цел е изпълнението на мерки за топлоизолиране на външните ограждащи стени на производствената сграда. Това ще ограничи топлинните загуби, ще подобри енергийните характеристики на обекта и ще намали общото потребление на енергия. Финансовите параметри на проекта са: Обща стойност: 78 394 евро, Безвъзмездна помощ: 50 956 евро и Собствено финансиране: 27 438 евро „ДЕСТИЛЕРИЯ ИСПЕРИХ“ АД е семейна компания, която произвежда натурални плодови ракии и дестилати с марката „Ракия Исперих“ по най-съвременна технология. Дестилерията е разположена в град Исперих на площ от 80 дка. Историята ѝ започва през 1982 г., когато инж. Орхан Муса започва работа като главен инженер в тогавашния Хладилно-консервен комбинат, където работят 800 души. След 35 години и множество реколти той успява да съхрани и преобрази комбината в модерна дестилерия, която днес управлява с екип от 10 висококвалифицирани специалисти.

Милен Манев е новият изпълнителен директор на Re:Benefit – водещата платформа за гъвкави придобивки в България. Съоснователят, Георги Георгиев, като член на борда на директорите ще се фокусира върху международната експанзия и стратегическите партньорства, а Петя Динолова ще продължи да изпълнява ролята на General Manager. Назначението идва в момент, в който Re:Benefit вече оперира успешно на няколко международни пазара и обслужва над 250 компании и над 20 000 служители. Компанията разширява портофлиото си от продукти с платформата за отстъпки Re:Club която се предлага като B2B и B2C решение и е технологичен партньор на водещи световни компании които искат да развият своето присъствие в сферата на Future of Work. Компанията има амбицията да се превърне в най-големия доставчик на услуги в областта на допълнителните възнаграждения за служители и в първи избор на международни компании които искат да предложат единно решение, независимо от пазара.

CWP и "Хайделберг Матириълс Девня" подписаха предварително споразумение за партньорство във връзка с изграждането на новия вятърен парк на CWP в България. Планираната инвестиция е на стойност над 300 милиона евро, което ще превърне проекта в най-големия вятърен парк в страната след въвеждането му в експлоатация. Споразумението предвижда фундаментната конструкция на съоръженията да бъде реализирана с въглеродно неутралния цимент EvoZero. След въвеждането му в експлоатация вятърният парк ще доставя част от произведената чиста електроенергия към циментовото производство в Девня, което ще позволи значително намаляване на въглеродните емисии от индустриалните процеси. Партньорството между CWP и "Хайделберг Матириълс Девня" демонстрира как взаимодействието между енергийния и индустриалния сектор може да ускори декарбонизацията на България и да създаде допълнителни работни места.

Производителят на пилешко месо „Градус“ АД ще инвестира 3 млн. евро в център за отглеждане на бройлери в Птицекомбинат Стара Загора, собственост на дъщерната компания на групата „Милениум 2000“ ЕООД. Проектът предвижда изграждане и оборудване на 6 сгради за отглеждане на бройлери с обща площ приблизително 10 500 кв. м. След реализирането на проекта се очаква производственият капацитет на обекта да достигне около 220 500 бройлера. Сумата от 3 млн. евро включва строителномонтажни дейности, оборудване, инфраструктура и съпътстващи разходи и е част от дългосрочната стратегия на „Градус“ АД за разширяване и модернизация на производствените мощности в сегмент „пилешко месо“. През миналата година „Градус“ направи серия от инвестиции в производствените линии за месо, сградния фонд, обслужващите автомобили, люпилнята и др. Компанията обяви, че за първи път от три години тази година ще разпредели дивидент със средства от неразпределената печалба от минали години. Дивидентът е в размер на близо 5,8 млн. евро, а общото събрание, на което ще бъде гласуван, е насрочено на 10 юни в Стара Загора.

На заседанието си от 7.05.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Ангел Ангелов за нов член на съвета на директорите на „Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ. 2. Одобрява представените промени в устава на „Болкан енд сий пропъртис“ АДСИЦ, гр. Варна. 3. Одобрява допълнение към проспект, одобрен с Решение № 220-Е от 02.04.2026 г. на Комисията за финансов надзор, за първично публично предлагане на емисия в размер до 710 250 броя обикновени, поименни, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 0,51 евро и емисионна стойност 15,00 евро всяка, които ще бъдат издадени от „Смарт Органик“ АД. 4. Прекратява производство за издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд „ДСК Стабилност – Еврооблигации 6“ поради оттегляне на заявлението от страна на управляващо дружество „ДСК Управление на активи“ АД. 5. Изпраща писмо до „Диджитал Асист“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви. 6. Изпраща писмо до управляващо дружество „Трейшън Инвест“ ЕАД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на член на съвета на директорите на дружеството.

Stellantis обяви, че обмисля продажба на слабо натоварен завод в Испания на съвместното си предприятие с китайската Leapmotor. Подобен ход може временно да запази работни места, но според анализатори крие риск още повече да засили позициите на китайските автомобилни производители в Европа. Все повече европейски автомобилни компании са изправени пред подобен избор. Пазарът на континента така и не се възстанови напълно след пандемията от Covid, а заводите работят средно на около половината от капацитета си. Европейските производители са под нарастващ натиск от китайските конкуренти, които напредват бързо технологично, произвеждат по-евтино и все по-агресивно търсят място на европейския пазар. Заради свръхконкуренцията на вътрешния пазар в Китай местните автомобилни компании все по-често гледат към Европа като към ключов пазар за растеж. Марки като BYD, MG, Chery, Geely, Leapmotor, Jaecoo и Xpeng бяха почти непознати в Европа преди три години. Днес те вече държат 9% от всички продажби на континента и 14% от пазара на електромобили, показват данни на консултантската компания Dataforce. Митата и стимулите, достъпни само за автомобили, сглобявани в Европа, затрудняват китайските производители. Затова те все по-често се опитват да заобиколят тези ограничения чрез местно производство - с нови заводи или чрез покупка на вече съществуващи. Chery даде старт на тази тенденция още през 2023 г., когато купи бивш завод на Nissan в Барселона. Компанията планира там производство на 200 000 автомобила годишно. Миналия месец Chery обяви и откриването на изследователски и дизайнерски център в Париж, който ще разработва малък електромобил за европейския пазар. Nissan също обмисля продажба на британския си завод в Съндърланд на Chery или Dongfeng. Френско-италиано-американският концерн Stellantis, в чието портфолио влизат Peugeot, Fiat и Jeep, стана първата голяма европейска автомобилна компания, която толкова открито тръгва в тази посока. Компанията обяви, че обмисля частична продажба на завода си във Вилаверде, Мадрид, на Leapmotor, в която Stellantis държи 51%. Освен това Stellantis вече планира да отвори завода си в Сарагоса за производство на модел на Leapmotor, а в бъдеще там може да се сглобява и електрически SUV под марката Opel. Според Bloomberg компанията дори обмисля продажба на още три завода - във Франция, Германия и Италия - на друг свой китайски партньор, Dongfeng. Ford също потвърди, че води разговори с Geely за частична продажба на завода си във Валенсия. Geely вече има съвместни проекти с Renault в Бразилия и Южна Корея. Volkswagen също проучва подобни варианти. Главният изпълнителен директор Оливер Блуме заяви, че компанията разглежда възможности "за нашите китайски автомобили в Европа" и за нови партньорства с китайските си партньори. Китайските компании вече са водещи при електромобилите и производители като Stellantis могат постепенно да прехвърлят част от електрификацията си към китайските си партньори. Тази стратегия може временно да спаси отделни компании, но в дългосрочен план да подкопае европейската автомобилна индустрия, предупреждава експертът. Според него единствено законодателите могат да попречат на европейските автомобилни компании да се поддадат на това изкушение.

През последните години наблюдателите на фондовия пазар установяват, че акциите на малка група големи технологични компании, наричани „Великолепната седморка“, са генерирали огромна част от възвръщаемостта. Преди десетилетие тази група група беше наричана FANG (Facebook, Amazon, Netflix и Google — понякога и Apple). През последния век обаче това, че няколко акции са в основата на по-голямата част от доходността, е правило, а не изключение, според изследване на Хендрик Бесембиндер, професор в Carey School of Business към държавния университет на Аризона. От 1926 до 2025 г., когато среднопретеглената доходност сред близо 30 000 акции е била над 30 000%, средната доходност на акциите е била -6.9%, установява той. Като цяло, експертът достига до заключението, че през последните 100 години само 46 компании са генерирали половината от богатството, създадено от фондовия пазар. Един от основните уроци от проучването на Бесембиндер е, че исторически погледнато, инвестициите на фондовия пазар в дългосрочен план си струват краткосрочните рискове, ако се надявате да натрупате богатство: през последния век по-общият фондов пазар е генерирал 91 трилиона долара богатство за инвеститорите, установява изследването. В рамките на 100-годишната извадка на Бесембиндер портфолио от всички обикновени акции, претеглено по стойност, е довело до възвръщаемост, равна на 15 401 долара за всеки инвестиран долар. За разлика от това, инвестиция от 1 долар в държавни ценни книжа – държавни облигации, които са възможно най-близки до „безрискова“ инвестиция – би донесла на инвеститора нетна печалба от 25.34 долара за всеки инвестиран долар. Най-добре представящите се, според Бесембиндер, са акциите, които са били на пазара през цялата или почти цялата 100-годишна извадка и са се възползвали от лихвата с натрупване. Те включват Altria (бивша Philip Morris), индустриалната компания Vulcan Materials и IBM, която е започнала с производството на перфокарти. Когато сравнявате доходността на отделните акции с претеглено портфолио от акции, само 27.6% от акциите се представят по-добре от широкия пазар, установява Бесембиндер. Инвеститорите в около 60% от акциите в извадката му биха отчели спад на богатството си. По-конкретен пример са резултатите на професионалните мениджъри на взаимни фондове спрямо техните бенчмаркове. Миналата година 79% от мениджърите на фондове на големи компании не успяват да постигнат доходността на индекса S&P 500, според данни на S&P Dow Jones Indices. Това бележи 16-а поредна година, в която повече от половината професионалисти губят съревнованието с индекса.

Казахстан прави нов опит да се позиционира като технологичен и AI хъб в Централна Азия с проект за огромен център за данни, чиято стойност може да достигне $3 милиарда. Властите в страната подписаха меморандум с международен консорциум, включващ Dornan Engineering Group и Ample Solutions Hong Kong (Turner Company), за изграждането на дата център от клас Tier III-Tier IV. Проектът все още е в ранна фаза, като няма избрана локация или обявени срокове за строителство. Според казахстанското Министерство на изкуствения интелект и цифровото развитие капацитетът на бъдещото съоръжение може да достигне 200 MW - мащаб, характерен за едни от най-големите AI и cloud центрове в света. Очакваната инвестиция варира между $1,5 и $3 милиарда, като към проекта е предвидена и собствена газова електроцентрала с мощност до 250 MW. Причината е, че подобни комплекси имат огромна консумация на електроенергия и изискват независимо и стабилно захранване. Властите разглеждат терени в близост до газова инфраструктура, което според тях ще намали оперативните разходи и ще улесни енергоснабдяването. Казахстан се опитва да използва няколко свои конкурентни предимства - сравнително евтина енергия, студен климат и географско положение между Европа и Азия. Именно охлаждането е сред най-големите разходи при експлоатацията на големи дата центрове, а по-ниските температури могат значително да намалят необходимата енергия. Проектът идва на фона на глобалния бум в AI инфраструктурата, който рязко увеличи търсенето на големи центрове за данни и електроенергия. В последните месеци редица държави от Близкия изток и Азия обявиха планове за привличане на подобни инвестиции. Въпреки амбициозните параметри обаче, реализацията на проекта ще зависи от това дали Казахстан ще успее да привлече реални международни клиенти и да гарантира достатъчно енергийни мощности. Подобни мащабни инициативи често започват с меморандуми и големи инвестиционни оценки, но не винаги достигат пълния си обем.Страната вече развива и други проекти в сектора. В Екибастуз се подготвя т. нар. "Долина на центровете за данни", за която властите твърдят, че може да привлече до $30 милиарда инвестиции. Казахстан вече пусна и първия високопроизводителен суперкомпютърен клъстер в Централна Азия.