Бюджeтнaтa paмĸa зa 2025 г. ce cpинa пoд тeжecттa нa нepeaлиcтични oчaĸвaния. Кacoвoтo изпълнeниe нa ĸoнcoлидиpaнaтa фиcĸaлнa пpoгpaмa (KФΠ) зa 2025 г. пpиĸлючвa c дeфицит oт 6,828 млpд. лeвa или 3.1% oт пpoгнoзния БBΠ. Toвa e paзминaвaнe c Maacтpиxтcĸитe ĸpитepии, ĸoитo изиcĸвaт бюджeтният дeфицит дa e в paмĸитe нa 3% oт БBΠ. В тoзи aнaлиз липcвa вaжнa пoдpoбнocт - paзxoдитe зa oтбpaнa и ĸaпитaлoвитe инжeĸции в дъpжaвни ĸoмпaнии, ĸoитo ca извънбaлaнcoви, нo диpeĸтнo yвeличaвaт дъpжaвния дълг. Cepиoзнo paзминaвaнe ce нaблюдaвa и пpи пpиxoднaтa чacт. Πocтъплeниятa, пoмoщитe и дapeниятa пo KФΠ дocтигaт 86.1 млpд. лeвa - 95.4% oт paзчeтитe. Maĸap нoминaлният pъcт cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa дa e 19.5% или 14.1 млpд. лeвa, тoвa oзнaчaвa нeдocтиг oт oĸoлo 1.6 млpд. eвpo cпpямo плaнa и oĸoлo 450 млн. eвpo пoд oчaĸвaниятa в пocлeднaтa cpeднocpoчнa пpoгнoзa. Ocнoвнaтa пpичинa - пpoвaл в cъбиpaнeтo нa ĸocвeни дaнъци. Дaнъчнитe пpиxoди зa 2025 г. възлизaт нa 44.5 млpд. лв., или 92.4% oт плaниpaнoтo, ĸoeтo ce paвнявa нa нeдocтиг oт нaд 3.6 млpд. лeвa. Haй-cepиoзният cpив e пpи ДДC - oĸoлo 3.3 млpд. лeвa пoд плaниpaнoтo. Πpeĸитe дaнъци ca пpeизпълнeни, нo тoвa нe ĸoмпeнcиpa oгpoмнaтa дyпĸa пpи ДДC и aĸцизитe. Πpичинaтa - oтĸpoвeнo нepeaлиcтичнo плaниpaнe oщe oт caмoтo нaчaлo. Bъпpeĸи cлaбитe пpиxoди, дeфицитът e yдъpжaн чpeз opязвaнe и oтлaгaнe нa paзxoди. Kaпитaлoвaтa пpoгpaмa e изпълнeнa eдвa нa 67.8%, тeĸyщитe paзxoди - нa 85.4%, a oбщo нeлиxвeнитe paзxoди - нa 82.2%. Toвa e дoвeлo дo "cпecтeни" 5.2 млpд. лeвa. И дopи пpи тaзи иĸoнoмия дeфицитът ocтaвa нaд пpaгa oт 3% oт БBΠ - яceн знaĸ зa нecъcтoятeлнocттa нa бюджeтнaтa paмĸa зa 2025 г.

България е внесла монети на обща стойност 70.15 млн. евро от Естония за последните две години. През 2024 година внесените монети са на стойност 33.615 млн. евро, което като обем прави 0.527 тона, като през януари-септември 2025 г. вносът се е увеличил и е на стойност 36.535 млн. евро, а обемът му е 0.698 тона. Монетите са втората по-важност "стока", която България внася от прибалтийската държава, като първата по важност са благородните метали. За последните две години е регистриран скок на вноса от Естония, като до голяма степен това се дължи на скока на цените на златото и среброто. Внесените от Естония моменти най-вероятно са инвестиционно злато и сребро. През последните години и особено в периода 2024-2025 г. те се ползват с голяма популярност сред българските граждани, които искат да спасят спестяванията си от високата инфлация и геополитическите рискове. В страната ни се търгуват всички инвестиционни златни монети - от новите "Американски орел", "Виенска филхармония", "Австралийско кенгуру", "Китайската панда", "Крюгерранд" и др. до исторически златни монети от периода началото на ХІХ век до Първа световна война, сред които най-известните са френските франкове или както се наричат сред българите "Наполеони".

Фабрика за изкуствен интелект (AI) за 3 милиарда евро планира да изгради край Пловдив германската компания Brinell Compute GmbH. За целта е подписан Меморандум за намерения и разбирателство между правителството на България и германската компания за реализацията на инвестиционния проект. Реализацията на проекта се очаква да стартира не по-късно от второто тримесечие на 2026 година. Компанията Brinell Compute е регистрирана през септември 2025 г. в Мюнхен с капитал от 25 000 евро. Тя планира да разработва и изгражда фабрики за изкуствен интелект от следващо поколение. Основната цел на компанията е създаване на дигиталната инфраструктура на утрешния ден. Екипът ѝ успешно е реализирал над 4 GW енергийна инфраструктура в мрежов мащаб в цяла Европа, осигурявайки над 2.5 милиарда евро финансиране за енергийни проекти. Управляващ директор на компанията е Тило Марсел Браун. Акционери в равен дял са Brinell Group и Gordias Capital GmbH на Филип Мерк. Като ключов фактор за реализация на подобни проекти се смята започването на проекта за изграждане на подводен оптичен кабел по дъното на Черно море, който ще свързва България с Турция и Грузия, а на по-късен етап и Украйна. Проектът KARDESA се реализира от британската "Водафон" с инвестиция от над 100 млн. евро и трябва да стане факт до края на 2027.

Българската народна банка (БНБ) съобщи, че машините за печат на банкноти и монети, с които разполага България, са универсални и не са предназначени за определен вид валута. За производството на конкретен номинал или валута на устройствата се извършват само настройки. Машините, които са отпечатвали български банкноти, ще продължат да работят, но за други емисионни банки. Тези на "Монетен двор", с които се отсичаха стотинките, ще бъдат използвани за отсичането на евромонетите с българска национална страна. До момента левовете се отпечатваха от дружеството "Обертюр Фидюсиер", в което акционер е печатницата на БНБ. Тя е сред 11-те лицензирани дружества в Европа за печатане на евробанкноти. Така че напред във времето и у нас ще се печатат евро. Производството на евробанкнотите се координира от ЕЦБ и националните централни банки въз основа на годишни прогнози за търсенето, като се осигуряват количества за замяна на негодни банкноти и за покриване на очаквани увеличения на търсенето. Само производството на евромонетите се осигурява от националните органи на всяка страна членка на еврозоната.

"ЕП Комерс" ООД е компания с дългогодишен опит в дистрибуцията и партньорствата с водещи производители. Решаващият момент за нейната собствена марка MAGIA настъпва през 2025 г., когато "ЕП Комерс" разширява сътрудничеството си с MAXXI PRO и придобива дял в компанията. Този стратегически ход не е просто финансова инвестиция, а придобиване на директен достъп до модерна фабрика в България със солиден опит в професионалното почистване и дезинфекция. Чрез това партньорство с MAXXI PRO се гарантира строг контрол върху всеки етап - от избора на суровините до финалната опаковка. За "ЕП Комерс" проектът MAGIA е доказателство, че в България могат да се създават продукти, напълно конкурентни на международните марки. Амбициите на компанията включват не само лидерство на местния пазар, но и експанзия на нови територии, където брандът да се утвърди като предпочитан избор. Компанията планира 12% ръст на оборота спрямо предходната година с ясната цел общите приходи да достигнат 50 млн. евро, включително резултатите на MAXXI PRO. Този растеж ще бъде подкрепен от оптимизация на дистрибуционните канали, разширяване на продуктовото портфолио и навлизане на нови пазари", коментира изпълнителният директор на компанията Иван Стоянов.

Министерството на електронното управление (МЕУ) обяви напредък и следващи стъпки по изграждането на Европейския портфейл за цифрова самоличност в България, като подчерта, че българският технологичен сектор ще бъде активно включен в процеса. Инициативата цели по-удобна и сигурна дигитална идентификация за гражданите и бизнеса, включително подписване и обмен на удостоверени данни, като до средата на февруари трябва да бъде подготвен начален вариант. В рамките на координацията Evrotrust ще допринася по архитектурата, техническите спецификации, сценариите за внедряване и аспекти от нормативната рамка. Портфейлът ще остане държавна собственост и ще се развива като отворена платформа с възможност за интеграция на Evrotrust и квалифицираните доставчици на удостоверителни услуги. В синхрон с приоритетите на МЕУ, Evrotrust разработва национална версия на европейския портфейл за цифрова самоличност. Тя е прототипна имплементация, съвместима с европейските спецификации, която подпомага въвеждането на единен, удобен и сигурен стандарт за дигитална идентификация и подписване в България и ускорява валидирането на ключови сценарии. Evrotrust участва в консорциума WE BUILD – паневропейски пилотен проект на Европейската комисия за развитието на архитектурната и референтната рамка на портфейлите за електронна самоличност, предназначени за над 400 милиона граждани в ЕС и десетки милиони юридически лица. Консорциумът работи по 13 бизнес и платежни сценария, свързани със сигурна идентификация, представителна власт и обмен на удостоверени данни в B2B, B2G и B2C взаимодействия.

"Българският енергиен холдинг" се сдоби със седеметажна сграда в центъра на Атина и със седем декара терен с почивна станция в столичния квартал "Бояна". Това стана чрез замяна на държавни имоти между дружеството и министерствата на културата и външните работи, без да се посочва как ще се използват имотите, каква е стойността на сделките и какви инвестиции ще трябва да направи холдингът за ремонта. Министерството на културата придобива от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) част от останките на античния театър "Сердика". Имот от един декар на централния бул. "Дондуков". За компенсация дружеството трябваше да получи равностоен имот в район "Витоша". Въпросният имот обаче е от 7 декара и включва бившия творчески дом на БТА в кв."Бояна". Дружеството получава имот с площ 7118 кв. м на ул. "Беловодски път" № 101. Там се намира бившият Творчески дом на БТА. Дружеството трябва да доплати разликата в стойностите на имотите.

Бехар Диша е новият генерален директор на ТИТАН Златна Панега, част от Групата ТИТАН, считано от януари 2026 г. Той наследява Адамантиос Францис, под чието ръководство компанията постигна устойчиво подобрение на ключови производствени и бизнес показатели и реализира множество инициативи в областта на модернизацията и декарбонизацията. Адамантиос Францис остава в Групата на ТИТАН на регионална консултантска роля и ще подкрепя развитието на бизнеса в Югоизточна Европа, като по този начин ще осигури плавна приемственост в управлението. Бехар Диша се присъединява към Групата ТИТАН през 2009 г. в ТИТАН Албания като Мениджър "Производство". През 2018 г. продължава професионалния си път в ТИТАН Косово - първоначално като директор на завода, а впоследствие като генерален директор. Като част от регионалния лидерски екип на Групата ТИТАН, Бехар Диша има ключов принос за инициативи, свързани с търговската трансформация, развитието на продуктови решения и оптимизирането на производствените показатели.

В изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, Министерството на здравеопазването обяви нова процедура BG-RRP-12.016 „Извършване на СМР, необходими за осигуряване на материална база за доставка, монтаж и инсталация на медицинска апаратура за диагностика и лечение на педиатрични и онкологични заболявания“ чрез директно предоставяне на средства на седем лечебни заведeния за болнична помощ (крайни получатели). Това са: УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, „Комплексен онкологичен център – Русе“ ЕООД, гр. Русе. Процедурата предвижда 100% безвъзмездна финансова помощ, като общият размер на средствата е 20 273 686 евро, от които 16 894 738 евро финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и 3 378 948 евро национално публично финансиране (невъзстановим данък добавена стойност). Целта на процедурата е модернизиране на предоставяните медицински грижи в сферата на педиатрията и онкологията, чрез осигуряване на необходимата материална база за доставка, монтаж и инсталация на нова, високотехнологична медицинска апаратура в ключови лечебни заведения за болнична помощ.Крайният срок подаване на проектни предложения по тази процедура е 5 февруари 2026 г.

Конкурси за управители на две от дружествата на "Терем" е обявил холдингът. Търсят се директори на клона "Хан Крум" в Търговище и на дружеството "Летец" в София. И за двете длъжности част от условията към кандидатите са да са магистри по технически или стопански и правни науки, да имат най-малко 5 години професионален опит, да познават сектора, да имат разрешение за достъп до класифицирана информация ниво "Секретно". Три са етапите за провеждане на конкурса. За един от тях се изисква кандидатите да подготвят лонцепция за развитие на предприятието за пет години напред. За първи път от 10 години "Терем - Летец“ е на печалба, каза директорът на холдинга Калин Димитров. А другото проблемно дружество - "Хан Крум" има осигурена работа. Преди година служители на дружеството "Хан Крум" излязоха на протест заради неизплатени заплати и неясно бъдеще на завода.

Ръст на приходите от 35% до рекордните 35,5 млн. лв. за 2025 г. отчете една от най-бързо развиващите се финтех компании в България – ITF Group. Скокът в приходите доведе и до нарастване с над 53% на печалбата преди данъци до 6,1 млн. лева спрямо 4 млн. лв. година по-рано. През миналата година компанията успя да отпусне заеми с общ обем от приблизително 75 млн. лв, което е ръст от 43% спрямо 2024 година. Нетното портфолио от заеми на ITF Group нарастна с 58% до 48,15 милиона лева. Финтех компанията, специализирана в небанково потребителско и бизнес кредитиране, оперира на пазара с онлайн кредитите SmileCredit, както и с първата българска платформа за peer-to-peer кредитиране Klear, която ITF Group придоби през 2025 година. Иновативната финансова институция е в топ 5 на компаниите в сегмента на онлайн кредитирането в България, а акциите ѝ се търгуват на сегмента ВЕАМ на „БФБ-София“. След като през 2019 г. и 2024 г. ITF Group емитира две емисии облигации съответно от по 5 млн. лева и 3,9 млн. евро, през април 2025 г. компанията издаде и трета облигационна емисия в размер на 8 млн. евро. И трите емисии се търгуват на БФБ, а общо привлеченият ресурс от ITF Group на българския капиталов пазар вече надхвърля 15 млн. евро. Възможностите за това силно се разшириха след сделката по придобиването на дялове в първата българска платформа за peer-to-peer кредитиране Klear и FinBiz Technologies, която ITF Group реализира във втората половина на миналата година. Иновативният модел на peer-to-peer платформата позволява дългосрочна диверсификация на източниците за финансиране на ITF Group. Следваща стъпка в тази посока беше и договореното от компанията в края на 2025 г. банково финансиране в размер на 5 млн. евро.

По предварителни оценки на Евростат, публикувани в Euronews, през последното тримесечие на 2025 г. Испания и Португалия са постигнали 0.8% икономически растеж - почти три  пъти над средния за еврозоната (0.3%). За Испания 2025 г. бележи най-силния годишен икономически растеж, като през четвъртото тримесечие БВП е нараснал с 0.8% в сравнение с предходните три месеца и с една четърт повече от прогнозираните 0.6%. На годишна база испанската икономика се е разширила с 2.8%, при общ растеж в еврозоната от 1.5%, 1.1% за Франция и скромните 0.4% за Германия. Според експерти, основен двигател в испанската икономика е вътрешното потребление. През последните три месеца на 2025 г. испанските домакинства са похарчили на испанския пазар с 1 % повече, отколкото в предишните тримесечни периоди. Инвестициите са нараснали с 1,7%, докато обществените разходи остават стабилни, с едва 0.1% увеличение. Туризмът утвърждава ключовата си роля в сектора на услугите, чийто растеж за последното тримесечие е 0,8%. В същия период значително по-голям скок бележи строителството, увеличаайки се с 2.1%. По-ниските цени на енергията и ниската инфлация са основния фактор за доверието на потребителите, почувствали се по-свободни да харчат повече, особено в периода преди Коледа и Нова година. Португалия също отчита силно трето тримесечие на 2025 г., с икономически ръст 0,8% (при прогноза 0.5%) и 1.9% на годишна база – отново над средните показатели за еврозоната. В Португалия растежът е резултат от подобрения търговския баланс при рязък спад на вноса, особено на петрол и петрони продукти. Това стимулира вътрешното производство и компенсира по-слабото вътрешно търсене. В последното тримесечие на 2025 г. Литва е изпреварила двете иберийски икономики, отбелязвайки икономически растеж от 1.7%, но на годишна база Испания и Португалия остават отличници. Резулатите на двете страни са в рязък контраст с общата икономика в еврозоната – 0.3% икономически растеж за последното тримесечие (все пак при прогноза 0.2%). В цялия валутен съюз единствено икономиката на Ирландия се е свила, падайки с 0.6% за периода. На годишна база икономиката на еврозоната се е разширила с 1,5% спрямо 0,9% през 2024 г., но Европейската комисия очаква забавяне на инерцията до 1.2% за 2026 г. В резултатите на големите икономики от последното тримесечие Германия и Италия се вписват с по 0.3% икономически растеж, при по-скромните 0.2% за Франция. В сравнение с еврозоната, икономиката на целия ЕС е нараснала също с 0,3% през третото тримесечие и с 1,6% за годината, т.е., малко по-добър растеж от икономиката в еврозоната. Въпреки различните икономически резултати, пазарът на труда в еврозоната се подобрява. През декември безработицата е паднала до 6,2% - най-ниско ниво от 27 години насам. Практически това означава, че в края на годината във валутния съюз 10.8 милиона души са били безработни – все пак, с 61 000 по-малко, отколкото през ноевмри миналата година. Лек спад – от 14.4% през ноември до 14.3% бележи и младежката безработица във възрастовата категория до 25 години. За целия Европейски съюз процентът безработни остава на стабилните 5.9%. Като "пресен" член на еврозоната, България отсъства от публикацията на Euronews, но според отчета на правителството в оставка, страната ни се нарежда в първата петорка с икономически растеж над 3% и БВП от € 113 милиарда (при около € 104.75 милиарда за 2024 г.). Очакванията за 2026 г. (вкл. на Европейската комисия) са тази силна инерция за продължи, намалявайки през 2027 г. до 2.1%. cash.bg

Изкуственият интелект продължава да е в заглавията на медиите, но по-внимателният поглед върху официалните икономически данни на САЩ разкрива по-нюансирана картина на американския растеж през 2025 г., съобщава CNBC. Въпреки че инвестициите, свързани с изкуствения интелект и разходите за технологии играят роля в подкрепа на БВП, те не са двигател номер едно. Първенството е за потребителските разходи. Това разграничение е важно, защото променя начина, по който мислим за основната сила на икономиката и откъде наистина идва нейният импулс. Въпреки че капиталовите разходи за AI инфраструктура и свързаните с нея технологии, са били значителни, те са на второ място след потреблението на домакинствата. Личните разходи, водени от услуги, стоки и ежедневни покупки, продължиха да подкрепят икономическата експанзия, въпреки че инвестициите, свързани с изкуствен интелект, добавиха тласък. Разминаването между шума около рекламата и данните се свежда до начина, по който се изчислява БВП. Докато технологични гиганти като Microsoft, Meta и Alphabet наливаха безпрецедентен капитал в инфраструктура за изкуствен интелект, огромна част от тези разходи всъщност не останаха в американската икономика. Тъй като значителен дял от висок клас хардуер се произвежда в чужбина, тези покупки се отчитат като внос. В математиката на БВП вносът се изважда от общата сума. Когато анализаторите коригираха тези fфактори, нетният принос на AI за растежа на реалния БВП през 2025 г. спадна до 20-25%. Без корекциите, приносът излиза почти двойно по-голям, с което се оборва и твърдението, че „AI балонът пази от рецесия“. Освен това, някои икономисти твърдят, че макар разходите за изграждане на центрове за данни и технологии да са били необичайно големи, голяма част от това отразява цикъл на капиталови инвестиции с предварително заложен капацитет. Компаниите се надпреварват да изградят капацитет, преди разходите да се повишат или веригите за доставки да се стегнат. Тоест това не е устойчив растеж на производителността. Икономистите посочват, че макар AI инфраструктурата да е значителна инвестиционна тема, потребителските разходи представляват приблизително 70% от общата икономическа активност в САЩ. За да може изкуственият интелект наистина да се превърне в „най-големия двигател“ на БВП, той ще трябва да премине фазата на изграждане на инфраструктура и да започне да води до големи, измерими увеличения на производителността в по-широките сектори на услугите и производството. Промяна, която много експерти смятат, че все още е на няколко години работа. Това разграничение е важно за начина, по който политиците и инвеститорите интерпретират икономическите тенденции. Ако потребителското търсене остане силно, икономиката може да продължи да расте дори без доминиращ технологичен сектор. Но ако потребителските разходи намалеят, докато инвестициите в технологии се забавят или се сблъскат с насрещни ветрове, както някои анализатори предупреждават, че може да се случи, когато се променят стимулите или данъчните облекчения, общият растеж на БВП може да отслабне. Тези данни променят рисковия профил за новата година. Ако цялата икономика на САЩ наистина зависеше от капиталовите разходи за изкуствен интелект, всяко забавяне на разходите за технологии или „спукване“ на балона на изкуствения интелект би предизвикало незабавна национална криза. Фактът, че разширяването е по-балансирано, с диверсифицирана подкрепа от потребителското търсене и нетехнологичните сектори, предполага, че икономиката е по-издръжлива, отколкото песимистите предполагаха. Това също така намалява нуждата за незабавна „монетизация“ на изкуствения интелект. Дори на корпорациите да им отнема повече време, за да намерят печалби чрез своите AI инвестиции, икономиката като цяло не е непременно обречена на застой.

Фабричната активност в Азия се е разширила през януари, подкрепена от стабилно световно търсене, което е довело до ръст на експортните поръчки, показват частни бизнес проучвания, публикувани днес. Данните дават известна увереност на политиците, че ефектът от по-високите мита в САЩ засега е отшумял, предаде Ройтерс. Производствената активност в Япония и Южна Корея е нараснала с най-бърз темп от няколко години насам, тъй като големи пазари като САЩ запазват икономическата си инерция. Това подобрява перспективите пред водещите азиатски износители. В Китай фабричната активност се е ускорила през януари благодарение на възстановяване на експортните поръчки, показва едно от проучванията, което контрастира с по-ранен официален доклад, отчел отслабване на активността. Индексът на мениджърите по доставките (PMI, ПМИ) за общото производство в Китай, изготвян от Ес енд Пи Глоубъл (S&P Global) за РейтингДог (RatingDog), се е повишил до 50,3 пункта през януари спрямо 50,1 пункта през декември. Стойността е над границата от 50 пункта, която разделя растеж от свиване, и е най-високата от октомври насам. Проучването отразява засилената експортна ориентация на Китай, която е компенсирала слабото вътрешно потребление и е помогнала на втората по големина икономика в света да отчете растеж от 5,0 на сто рез миналата година. В Япония ПМИ на Ес енд Пи се е повишил до 51,5 пункта през януари от 50,0 пункта през декември – най-силното равнище от август 2022 г., подкрепено от стабилно търсене от ключови пазари като САЩ и Тайван. „Японската производствена индустрия се върна към растеж в началото на 2026 г., като компаниите отчитат най-силния ръст на производството и новите поръчки от почти четири години“, коментира Аннабел Фидес, директор „Икономически анализи“ в  "Ес енд Пи Глоубъл Маркет Интилиджънс" (S&P Global Market Intelligence). В Южна Корея PMI се е повишил до 51,2 пункта през януари от 50,1 пункта през декември, което е най-високото равнище от август 2024 г.