Общо 3744 транспортни компании ще получат средства от отпуснатата държавната помощ от 55 млн. евро за тежкотоварния автомобилен транспорт. Това показват данните от предварителните списъци, публикувани от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и Националното тол управление. Държавната подкрепа беше одобрена от правителството през август, като мярка за компенсиране на увеличените оперативни разходи на превозвачите от поскъпването на цената на горивата и тол таксите. Броят на допуснати до следващия етап от процедурата предприятия е сведен до 3744. Причина за отхвърлянето на 40 компании за подпомагане е, че имат публични задължения или не са си платили местните данъци и такси, посочват от пътната агенция. Предстоящото окончателно определяне на допустимите кандидати е ключово и за размера на финансовата подкрепа, която ще получи всяко предприятие. Схемата предвижда еднократна безвъзмездна помощ по режима de minimis. Максималният размер е 300 хил. евро на предприятие за период от 3 години. Отчита се и друга получена минимална помощ, включително от свързани предприятия съгласно приложимите правила. Средствата няма да се разпределят поравно между всички допуснати превозвачи. Размерът за всяка компания ще зависи от платените от нея тол такси през 2025 г., като общият ресурс ще се разпредели пропорционално на тези разходи.

Министерството на финансите ще предложи за продажба на вътрешния пазар 10-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) на стойност 100 млн. евро на аукцион, насрочен за 9 ноември тази година. Това ще бъде тринадесетият аукцион за пласиране на нов дълг на вътрешния пазар през настоящата година. Паралелно с това страната ни емитира облигации и на външните капиталови пазари чрез две дългови операции през юли и септември тази година. Общият размер на поетия нов дълг от началото на 2026 година възлиза на 6,5 млрд. евро, като в това число влиза дълг от 4,75 млрд. евро на международните пазари и дълг в размер на 1,755 млрд. евро, емитиран на вътрешния пазар. Размерът на падежиращия държавен дълг през тази година е 1,41 млрд. евро, като тази сума бе набрана в условията на удължителен закон и служебно правителство. Според Закона за държавния бюджет за тази година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро, включително заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро към края на годината, или 30,1 на сто от БВП. През миналата 2025 година поетият дълг чрез пласиране на ДЦК на вътрешния и външния пазар бе в размер на около 8,9 млрд. евро.

Пловдивското дружество „АС-СТОУНС“ ООД направи опит да осъди държавата за сумата от 56,6 млн. евро (110,7 млн. лв.). Фирмата претендира, че поради забавяния и пречки от страна на Министерството на околната среда и водите и Областната администрация в Стара Загора е претърпяла огромни пропуснати ползи от неизпълнен договор за доставки на варовик. Сагата започва през 2015 г., когато Министерският съвет предоставя на пловдивската фирма 25-годишна концесия за добив на варовици и доломити от находище „Кереч Търла“ в Средна гора. Сключването на концесионния договор през април 2018 г. обаче отпушва вълна от обществено недоволство. Жители на 11 съседни села от общините Стара Загора, Нова Загора и Николаево излизат на масови протести, опъват палаткови лагери и блокират Подбалканския път София–Бургас край Николаево. Местната общност изразява сериозни опасения за унищожаването на 1000 декара многогодишна гора, замърсяването на водите и въздуха, взривните дейности и непрекъснатия поток от тежкотоварни камиони през населените места. На фона на продължаващото напрежение, през юни 2021 г. „АС-СТОУНС“ сключва мащабен договор за периодични доставки на варовик за срок от пет години с външно дружество. Предвиденото количество е 6,41 млн. тона годишно. Едва дни след подписването му фирмата подава искане и получава разрешение от областния управител за изработване на специализиран подробен устройствен план (СПУП). Процедурата обаче бързо влиза в административен лабиринт – последват отмени на разрешението, писма от МОСВ за загубило действие решение по ОВОС, откази и съдебни обжалвания. Именно тези спънки фирмата посочва като причина за претърпените милионни загуби. С решение от 26 октомври 2026 г. Върховният административен съд обаче слага окончателен край на правния спор. Върховните магистрати са потвърдили решението на Административен съд – Пловдив за пълно отхвърляне на иска. Те установяват, че към датата на сключване на търговския договор пловдивското дружество изобщо не е имало одобрен и влязъл в сила устройствен план, който законно да му позволява да започне добив. Освен това минно-геоложката експертиза по делото разкрива сериозно разминаване – докато в договора са обещани 6,41 млн. тона годишно, съгласуваните работни проекти са били едва за 211 470 тона на година, а общите извлекаеми запаси на цялата кариера за целия 25-годишен срок са едва 5,36 млн. тона. ВАС приема, че не могат да се присъждат обезщетения въз основа на нереалистични бизнес очаквания. Освен че губи делото за обезщетение от 56,6 млн. евро, „АС-СТОУНС“ ще трябва да изплати и съдебни разноски на МОСВ. Решението е окончателно.

Две български компании са включени от Financial Times в класация на дружествата с устойчив ръст на приходите в периода между 2015 и 2025 г. Българските Dynaphos и Accedia са сред 300-те европейски компании с най-висок средногодишен темп на растеж на приходите за десетилетието до 2025 г. Dynaphos заема 162-ро място със средногодишен ръст на приходите от 25.88%, а софтуерната компания Accedia е на 196-а позиция с 22.68%. Основаната през 2003 г. Dynaphos, която попада в категорията „Търговия на дребно“, увеличава приходите си от 1.09 млн. евро през 2015 г. до 10.84 млн. евро през 2025 г. Това е почти десеткратно увеличение за десет години. Ръстът на приходите е постигнат при сравнително ограничено разширяване на екипа. Компанията е имала 11 служители през 2015 г., а през 2025 г. броят им достига 20. Българската софтуерна компания Accedia заема 196-о място в класацията. Основана през 2012 г., тя увеличава приходите си от 1.74 млн. евро през 2015 г. до 13.44 млн. евро през 2025 г. Средногодишният темп на растеж за периода е 22.68%. За същото десетилетие екипът на Accedia нараства от 52 до 199 служители. Така компанията съчетава увеличаването на приходите си с разширяване на броя на специалистите, които работят в нея.

GE Vernova, доставчик на енергийно оборудване и услуги, който се отдели от американския индустриален гигант General Electric, постигна споразумение за придобиването на германския производител на високоволтово оборудване Trench Group. Сделката е на стойност 9 млрд. долара и ще разшири значително портфолиото на американската компания. Германската компания Trench Group има дейност в България от 2006 г. чрез своя завод в Правец, разположен в близост до София. Българското дружество, „Trench Bulgaria“, функционира като важно вътрешно звено за снабдяване на групата. В него работят около 250 души. Заводът в Правец произвежда основно компоненти за високоволтови трансформатори. Продукцията се изнася изцяло към други заводи на компанията в страни като Германия, Италия и Канада, където се влага във финални изделия. Германската група планира да разшири дейността си у нас чрез изграждането на нов завод в района на Ботевград. Предвидената инвестиция се оценява на 20 млн. евро, като се очаква да създаде около 400 нови работни места в региона. Очаква се придобиването на Trench Group от GE Vernova да бъде финализирано през втората половина на 2027 г. За целта е необходимо да бъдат получени всички нужни регулаторни одобрения. Финансирането на сделката ще бъде осигурено поравно със собствени парични средства и с дълг. Trench Group има над 130-годишна история и е ключов доставчик за повече от 800 комунални компании и големи инфраструктурни оператори в цял свят. Компанията е специализирана в производството на: изолаторни проходи за високо и средно напрежение, измервателни трансформатори, реактори. През 2023 г. компанията е отделена от германския гигант Siemens Energy, след което е продадена на инвестиционния фонд Triton. През последните две години Trench Group отчита стабилни финансови резултати с годишни приходи от над 1 млрд. евро.

Завод за производство на почвен подобрител – течен калиев хумат, може да бъде изграден на територията на „Мини Марица-изток“. В производството на калиев хумат ще се използват добити в комплекса лигнитни въглища, които ще се преработват по технология на фирма „Елфи Тех“, която е в процес на патентоване. Идеята е произведения от завода калиев хумат да бъде използван при рекултивацията на отработени терени от „Мини Марица-изток“ ЕАД. Калиевият хумат е сред най-ефикасните торове в земеделието и се използва широко за наторяване на песъчливи, глинести и други видове почви. Вече е готов технологичния и архитектурен проект на бъдещия завод, както и количествено-стойностна сметка за изграждането му. На първия етап предприятието ще разполага с капацитет за производство на 20 000 тона калиев хумат годишно. Проектът предвижда в крайния му етап – през 2028 - 2029 г., в завода да се произвежда калиев хумат на стойност 320 млн. евро годишно, като бъдат разкрити 410 работни места. Най-голямата полза от построяването на такъв завод ще бъде оползотворяването на около 1 милион тона лигнитни въглища от „Мини Марица-изток“. На второ място ще се осигури работа на хора от дружеството. Произведеният калиев хумат ще може да се използва в рекултивацията на отработени площи на територията на минния комплекс и да се търгува ефективно за нуждите на селското стопанство в цялата страна. Една от фирмите, разработчици на проекта за завод за калиев хумат - „Елфи Тех“, е съавтор на индонезийско-български проект за производство на 500 000 тона годишно карбамид от лигнитни въглища в икономическа зона Maloy Batuta Trans Kalimantan в Индонезия.

"Солид-55" е семейна компания, която е на пазара от 1990 г. Произвежда врати и заключващи системи, като портфолиото й включва блиндирани врати за апартаменти и къщи, интелигентни блиндирани врати, интериорни врати, входни пространства, пожароустойчиви и многофункционални врати, както и гаражни врати за бита и индустрията. Разполага с фабрика на 14 хил. кв. м площ в Елин Пелин, собствен сервизен център и най-големият шоурум на Балканите с над 3000 кв. м изложбена площ - Solid Doors Center. За 2025 г. отчита 1.8 млн. евро приходи от продажби, заетите са 13 души. Производителят от Елин Пелин разработва собствен софтуер, който да проследява всяко изделие и да намали ръчното въвеждане на данни, грешките и забавянията. Компанията инвестира в автоматизация и използва изкуствен интелект за работа с производствени данни и технически документи. Промените обхващат и самия продукт, в който фирмата влага собствени конструкции и умни заключващи механизми. Скоро предстои и следващата стъпка - врати, които разпознават собственика по лицето или дланта. В експлоатация вече е първото звено на проекта - публичен триизмерен конфигуратор, който "сглобява" вратата в реално време. За корпоративни обекти работи втори конфигуратор, който разчита архитектурните чертежи на проекта (включително експорти от BIM среда) и извежда инвентара на отворите - брой, размери, пожарен клас, помещение. В изпитване са второто и третото звено. Изделията са описани като параметрични шаблони - 162 шаблона с над 330 параметъра - вместо като отделни артикули за всяка комбинация. Проектът е в паралелна работа със съществуващата система от този октомври, а пълното преминаване е планирано за 1 януари 2027 г. Компанията въвежда изкуствен интелект не като отделен продукт, а като слой върху собствените си производствени данни. Дневниците и управляващите програми на обработващите центрове се разчитат автоматично и от тях се извеждат реалните машинни времена, вместо те да се оценяват експертно. Целият покрив на сградата е покрит със соларни панели и успява да произведе 85% от нужната електроенергия в слънчеви месеци. Последната инвестиция на фирмата е автоматизирана складова система. "Солид-55" има няколко собствени патента, които използва в производството. Един от последните патенти на фирмата е система за аварийно отключване.

С общо над 3,4 милиона евро се изграждат три производствени бази на терена на Дунавски индустриален технологичен парк – Свищов, управляван от Индустриален технологичен парк - Свищов ЕООД. Фирма Аквилон има инвестиционно намерение, свързано с изграждането на модерен високотехнологичен пакетиращ център за яйца, включващ производствени, складови и административни площи. Базата ще се изгради на 15 826,00 кв. м. на терена на индустриалния парк. Предвидената инвестиция е на стойност 980 хиляди евро като се очаква да се разкрият 30 работни места. 975 хиляди евро е стойността на второто инвестиционно намерение. То се реализира от свищовската фирма „Богара“ върху терен от 7 098 кв. м. и е свързано с изграждането на съвременна складова и логистична база, предназначена да обезпечи настоящите и бъдещите потребности на дружеството от складови, дистрибуционни и логистични мощности. Реализирането на проекта ще създаде необходимата инфраструктурна и технологична основа за оптимизиране на процесите по приемане, съхранение, управление, комплектоване и експедиция на стоки, както и за по-ефективно обслужване на търговската мрежа и онлайн продажбите на компанията. Третата инвестиция е в размер на 1 460 000 евро, а инвеститор е фирма със седалище в София – „МУЛТИМОДАЛ ХАЙПЪРГРИД ЕНД ДИДЖИТЪЛС СИСТЕМС“ ЕООД. Инвестиционното намерение е свързано с изграждането на високотехнологичен център с площ 26 775,00 кв. м. за обработка и съхранение на данни, производство и съхранение на електрическа енергия, предназначен да осигурява специализирана изчислителна и енергийна инфраструктура за нуждите на изкуствения интелект и свързаните с него високотехнологични приложения. Проектът предвижда създаването на интегрирана технологична среда, съчетаваща високопроизводителни изчислителни мощности, системи за надеждно електрозахранване, съоръжения за производство и съхранение на електрическа енергия и интелигентни системи за управление на енергийните ресурси. Източник: Актуално Свищов

"Обединена българска банка" (ОББ) е класирана на първо място в процедурата за инвестиционен заем до 183.5 млн. евро на Столичната община. Това е половината от одобрения през септември рекорден дълг до 367 млн. евро за нови превозни средства, пътни връзки и обновяване на градската инфраструктура. Другата половина се предвижда да бъде осигурена от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Предстои провеждане на преговори с победителя за клаузите на договора, който след това трябва да бъде представен за одобрение на Столичния общински съвет (СОС). Първоначалните изисквания предвиждаха плаваща лихва, формирана от шестмесечния EURIBOR плюс банкова надбавка до 1.10 процентни пункта годишно. Общият размер на таксите, комисионите и останалите разходи е ограничен до 0.25% от главницата. Заемът трябва да бъде без обезпечение, със срок поне 15 години, минимум тригодишен период за усвояване и поне три години гратисен период по главницата. Погасяването ще става от бъдещите приходи на общината. Дори при договорена банкова надбавка общият лихвен разход ще зависи от движението на EURIBOR през годините. От общия пакет до 367 млн. евро над 176 млн. евро са предвидени за обновяване на подвижния състав на градския транспорт. Програмата включва до 200 автобуса, 75 тролейбуса с батерии, до 20 нископодови трамвая и 50 бързозарядни електробуса със зарядни станции. Част от транспортните инвестиции ще съчетават заемни средства с европейско финансиране. Около 190 млн. евро са насочени към 19 инфраструктурни обекта. Сред тях са бул. "Копенхаген" с новото трамвайно трасе между "Дружба" и "Младост", "Източна тангента", пробивът на бул. "Илиянци", вторият етап на бул. "Рожен" и разширението на "Ломско шосе". Предвидени са и реконструкции на съществуващи булеварди, релсов път, тротоари и велоалеи.

Три от четирите дружества с общинско участие в Казанлък приключват 2025 година с положителен финансов резултат. Най-висока печалба отчита Диагностично-консултативен център „Районна поликлиника – Казанлък“. Лечебното заведение завършва годината с положителен финансов резултат от 88 519,59 лева. Центърът продължава да предоставя специализирана извънболнична медицинска помощ, лабораторни изследвания и диагностични услуги. В дейността му са ангажирани 50 служители, като през отчетния период са направени и инвестиции в медицинска апаратура и оборудване. Положителен финансов резултат отчита и МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“. Общинската болница приключва 2025 година с печалба от 18 хиляди лева. Лечебното заведение продължава да осигурява болнична медицинска помощ за жителите на Казанлък и региона, като работи в условията на нарастващи разходи за издръжка, персонал и медицински дейности. На печалба завършва годината и общинското транспортно дружество „Балканинвест“. Предприятието, което осъществява обществен превоз на пътници, разполага с 90 служители. Общите му разходи за 2025 година достигат 4,717 млн. лева. Отчетът показва увеличение на разходите за персонал и на задълженията на дружеството, но въпреки това финансовият резултат остава положителен. По-различна е ситуацията при „Индустриална зона – Казанлък“. Дружеството не е реализирало приходи от дейността си през 2025 година, а отчетените разходи възлизат на 48 312,60 лева. Основната му дейност е свързана с развитието на индустриалната зона и създаването на условия за бъдещи инвестиции, включително изграждане на необходимата инфраструктура.

На заседанието си от 29.10.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за първично публично предлагане и последващо допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, която ще бъде издадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, гр. София. Емисията е в размер до 15 000 000 евро, разпределени в до 15 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации с ISIN код BG2100036263, с номинална и емисионна стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 11,00%, платим на шестмесечни лихвени плащания, с матуритет 7 години, считано от датата на издаване. Вписва посочената емисия облигации, предмет на публично предлагане, в процес на емитиране в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Одобрява Мирослав Кочев за член на управителния съвет на Гаранционния фонд. 3. Вписва Динамичен универсален подфонд „ЦКБ-СИЛА“, Балансиран универсален подфонд „ЦКБ-СИЛА“ и Консервативен универсален подфонд „ЦКБ-СИЛА“ в регистъра на дружествата за допълнително социално осигуряване, управляваните от тях фондове и професионалните схеми. 4. Изпраща писмо до „АРБИ“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви. 5. Изпраща писмо до управляващо дружество „Блусмарт Инвестмънтс“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд.

Бългapcĸaтa фoндoвa бopca (БФБ) oбяви, чe гepмaнcĸaтa Ѕtеubіng АG щe пoeмe poлятa нa мapĸeт-мeйĸъp нa мeждyнapoдния ѝ пaзap ВЅЕ Іntеrnаtіоnаl, зaмeняйĸи дoceгaшния пapтньop Тrаdеgаtе, ĸoйтo paбoти c нeя oт cъздaвaнeтo мy. Ѕtеubіng АG щe пpeдлaгa цeни, нa ĸoитo инвecтитopитe мoгaт дa ĸyпyвaт и пpoдaвaт aĸции, ĸaтo тaĸa yлecнявa cĸлючвaнeтo нa cдeлĸи. Oт 2 нoeмвpи плaтфopмaтa щe вĸлючвa близo 150 нoви aĸции, вĸлючитeлнo нa ĸoмпaнии, cвъpзaни c изĸycтвeния интeлeĸт, цeнтpoвeтe зa дaнни и oтбpaнитeлнaтa индycтpия - eдни oт нaй-пeчeлившитe ceĸтopи в мoмeнтa, a oбщият бpoй нa пpeдлaгaнитe финaнcoви инcтpyмeнти щe дocтигнe 420. Πo-гoлeмият бpoй дaвa нa инвecтитopитe пoвeчe възмoжнocти дa paзпpeдeлят влoжeниятa cи мeждy paзлични пaзapи и oтpacли, мaĸap caм пo ceбe cи дa нe гapaнтиpa пo-виcoĸa дoxoднocт или пo-ниcъĸ pиcĸ. Cpeд нoвитe възмoжнocти зa инвecтитopитe ca пpoизвoдитeлитe нa пoлyпpoвoдници Вrоаdсоm, АRМ Ноldіngѕ, Маrvеll Тесhnоlоgу, Аррlіеd Маtеrіаlѕ и Lаm Rеѕеаrсh, ĸaĸтo и Аrіѕtа Nеtwоrkѕ и Vеrtіv, чиитo дeйнocти ca cвъpзaни c мpeжoвoтo oбopyдвaнe и цeнтpoвeтe зa дaнни. B cпиcъĸa пpиcъcтвa и Оrасlе, ĸoятo oпepиpa в ceĸтopa нa oблaчнитe тexнoлoгии. Hoвитe пpeдлoжeния oбxвaщaт и фиpми в дpyги ceĸтopи ĸaтo тoзи нa xиpypгичecĸи poбoтизиpaни cиcтeми (Іntuіtіvе Ѕurgісаl), индycтpиaлнaтa aвтoмaтизaция (Fаnuс), ĸaĸтo и ĸвaнтoвитe тexнoлoгии и ĸocмичecĸaтa индycтpия, вĸлючитeлнo ІоnQ, Rіgеttі Соmрutіng и Rосkеt Lаb. Знaчитeлнo e и пpиcъcтвиeтo нa eвpoпeйcĸи ĸoмпaнии oт oтбpaнитeлния и aвиaциoнния ceĸтop ĸaтo гepмaнcĸaтa Rhеіnmеtаll, швeдcĸaтa Ѕааb, итaлиaнcĸaтa Lеоnаrdо, фpeнcĸaтa Тhаlеѕ и Ѕаfrаn. Зaeднo c тяx в плaтфopмaтa щe бъдaт дoбaвeни и дpyжecтвa oт Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa, cpeд ĸoитo чeшĸaтa СЕZ, pyмънcĸитe Ваnса Тrаnѕіlvаnіа и Ніdrоеlесtrіса, ОМV Реtrоm и cлoвeнcĸaтa КRКА. Ѕtеubіng АG пpeдocтaвя ycлyги пo тъpгoвия c цeнни ĸнижa и изпълнeниe нa пopъчĸи нa инcтитyциoнaлни ĸлиeнти. Koмпaниятa paбoти нa гepмaнcĸитe бopcи и нa oĸoлo 60 мeждyнapoдни бopcи и тъpгoвcĸи плaтфopми, a нaд 100 инcтитyциoнaлни ĸлиeнти изпoлзвaт ycлyгитe ѝ.

Френската енергийна компания TotalEnergies отчете рязко увеличение на печалбата си през третото тримесечие на 2026 г., възползвайки се от високите маржове при преработката на петрол и засиленото търсене на втечнен природен газ. Според финансовите резултати коригираната нетна печалба на компанията достига 9,1 млрд. долара, което представлява увеличение от 127% спрямо същия период на предходната година. Резултатът надхвърля очакванията на анализаторите за около 8,3 млрд. долара и е най-високият за компанията от началото на 2022 г. Основната причина за силното финансово представяне са сътресенията в международните енергийни доставки, предизвикани от войната с Иран и фактическото затваряне на Ормузкия проток. Прекъсванията на доставките от Близкия изток ограничават наличността на определени петролни продукти и създават условия за значително увеличение на печалбите от рафиниране. За големите интегрирани енергийни компании, които разполагат едновременно с производствени мощности, рафинерии и международна търговска инфраструктура, подобна среда може да осигури извънредно високи приходи. Особено впечатляващи са резултатите на подразделението за рафиниране и химически продукти. Неговата печалба достига 3,6 млрд. долара, което е повече от пет пъти над отчетеното година по-рано. В същото време количеството преработен петрол се увеличава с близо 10%. Това показва, че компанията се възползва както от по-високите маржове, така и от увеличената производствена активност. Комбинацията от двата фактора има решаващ принос за общия финансов резултат на групата. Силно представяне отчита и бизнесът с втечнен природен газ, който се превръща във все по-важен елемент от международната енергийна стратегия на TotalEnergies. Печалбата в това направление достига 1,9 млрд. долара, подкрепена от увеличение на цените на природния газ с приблизително 20% спрямо предходното тримесечие. Компанията се възползва и от активната си международна търговия с газ, която ѝ позволява да пренасочва доставки към пазари с по-високо търсене. За европейската икономика резултатите имат двояко значение. От една страна, силните финансови показатели на TotalEnergies показват, че европейските енергийни компании могат да запазят висока рентабилност дори при сериозни международни сътресения. От друга страна, условията, които подкрепят печалбите им, увеличават разходите на предприятията, зависещи от петролни продукти и природен газ.

Бразилската държавна петролна компания Petrobras отчете исторически рекорд в производството на петрол и природен газ през третото тримесечие на 2026 г., затвърждавайки позицията на Бразилия като един от водещите производители на енергийни суровини в света. Според финансово-оперативните данни, публикувани от компанията среднодневното производство на петрол, природен газ и течни въглеводороди е достигнало 3,512 млн. барела петролен еквивалент, което представлява увеличение от 11,7% спрямо същия период на 2025 г. и 5,3% спрямо предходното тримесечие. Резултатът надхвърля предишния производствен рекорд и показва значително ускоряване на добива в бразилския енергиен сектор. Компанията посочва, че подобрената ефективност на оборудването, по-малкият брой прекъсвания за техническа поддръжка и въвеждането на нови производствени мощности са сред основните причини за рекордните резултати. Значителен принос има и експлоатацията на т.нар. подсолеви находища, разположени под дебели солни пластове на голяма дълбочина под океанското дъно. Те се превръщат в основен източник на растеж за бразилската петролна индустрия през последните години. През третото тримесечие собственото производство на Petrobras от тези находища достига 2,96 млн. барела петролен еквивалент дневно, което е нов рекорд. В рамките на периода компанията въвежда в експлоатация и 12 нови производствени кладенеца — по шест в басейните Сантос и Кампос. Разширяването на дейността позволява увеличаване на добива без съществено нарастване на прекъсванията в производствения процес.Рекордните показатели не се ограничават единствено до добива на суров петрол. Petrobras отчита и изключително висока активност в рафинериите си, които през третото тримесечие работят при средно 99% използване на производствения капацитет. Производството на дизелово гориво достига рекордните 769 000 барела дневно, а продажбите на петролни продукти на вътрешния пазар възлизат на 1,854 млн. барела дневно — най-високото равнище от третото тримесечие на 2021 г. насам. Продажбите на дизел нарастват с 14,4% спрямо предходното тримесечие, докато тези на авиационно гориво се увеличават с 9,9%. Тези резултати показват, че компанията разширява не само добива, но и капацитета си да снабдява бразилската икономика с горива. Силното производствено представяне се отразява и на международната търговия. През третото тримесечие износът на суров петрол на Petrobras достига приблизително 987 000 барела дневно, което представлява увеличение от 21,3% на годишна база. Компанията отчита и рекордни общи доставки на петрол и петролни продукти за международните пазари, подкрепени от подобрения в логистиката, пристанищната инфраструктура и организацията на морския транспорт. През август е постигнат рекорд от 37,8 млн. барела петрол, натоварени за износ в рамките на един месец. Увеличаването на бразилското производство придобива особено значение на фона на нестабилността на световните енергийни пазари и прекъсванията в международните доставки, свързани с конфликта с Иран. По-високият добив и почти пълното натоварване на рафинериите позволяват на Бразилия да ограничава част от въздействието на международните енергийни сътресения върху вътрешния си пазар. Източник: Rio Times

Южна Корея е на път да отчете най-бързия годишен ръст на износа си от януари 1974 г. насам, подкрепен от огромното световно търсене на полупроводници, инвестициите в изкуствен интелект и повишаващите се цени на чиповете памет. Износът на четвъртата по големина икономика в Азия се очаква да нарасне с 93,2% на годишна база през октомври, след увеличение от 83,7% през септември. Основният двигател на това впечатляващо представяне е полупроводниковата индустрия, която се превръща във все по-важен фактор за икономическото развитие на страната. Бързото изграждане на центрове за данни, разширяването на облачната инфраструктура и внедряването на системи с изкуствен интелект увеличават потреблението на високопроизводителни чипове памет. Южнокорейските производители Samsung Electronics и SK Hynix са сред основните бенефициенти на тази тенденция. Само през третото тримесечие SK Hynix отчете повече от седемкратно увеличение на печалбата си спрямо същия период на предходната година. Мащабът на експортния подем се вижда и от предварителните митнически данни. Между 1 и 20 октомври южнокорейският износ е достигнал приблизително 61,6 млрд. долара, което представлява увеличение от 105,4% на годишна база. Износът на полупроводници за същия период е възлязъл на около 27,5 млрд. долара, като делът им в общите доставки достига близо 45%. Това показва колко силно икономическите резултати на страната зависят от световния технологичен сектор. Положителната тенденция постепенно обхваща и други индустрии. Освен полупроводниците и компютърното оборудване, икономистите отчитат подобряване на перспективите пред автомобилостроенето и производството на устройства за безжична комуникация. Според анализаторите увеличението на износа се дължи не само на по-високите продажни цени, но и на реално нарастване на изнасяните количества. Това има пряко отражение върху икономическия растеж, като брутният вътрешен продукт на Южна Корея се е увеличил с 1% през третото тримесечие спрямо предходното. Въпреки силните резултати икономистите предупреждават, че част от необичайно високия годишен ръст се обяснява с календарни фактори. През октомври 2026 г. Южна Корея има 22 работни дни спрямо 20 през същия месец на предходната година заради различното разположение на празниците Чусок. Това, заедно с по-ниската база за сравнение, увеличава отчетения темп на растеж. За Южна Корея настоящият технологичен бум представлява едновременно голяма икономическа възможност и стратегически риск. Силното търсене на чипове осигурява нови приходи, стимулира инвестициите в производствени мощности и подкрепя икономическия растеж. Същевременно увеличава зависимостта на страната от ограничен брой високотехнологични продукти и от глобалните инвестиции в изкуствен интелект. Евентуално забавяне на разходите за центрове за данни или спад в цените на полупроводниците би могло да се отрази значително върху производството и износа.