25,9% е очакваният ръст на приходите на българския IT сектор тази година, като самите приходи ще достигнат 7,34 млрд. лв. Това сочат резултатите от тазгодишния БАСКОМ Барометър, който се издава ежегодно от 2009 г. насам и проследява тенденциите в развитието на софтуерния сектор. За предходната 2021 г. ръстът бе с 1,22 млрд. лв. по-висок спрямо 2020 г., като за последните 10 години секторът е увеличил над 6 пъти оперативните си приходи. Основната част от приходите - над 80%, е от износ, показват данните.

Над 14 милиарда лева са годишните разходи за пенсии от Държавното обществено осигуряване (ДОО) към края на ноември, посочват от Националният осигурителен институт (НОИ). В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 14 051,7 млн. лв., което е 90,6% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии за единадесетте месеца на годината са с 1889,8 млн. лв. или с 15,5% повече спрямо същия период на миналата година. Към 30 ноември 2022 г., общият размер на отчетените приходи е 9021,1 млн. лв., което представлява 93,2% изпълнение на плана за годината.

Фирма Алтимир БС ЕООД със седалище в гр. Карлово, собственост на Светослав Илчовски, един от най-големите земевладелци в България, е закупила фирмата Rural Capital, занимаваща се с отглеждане на зърнени култури, от Михай Ротару, патрон на футболния клуб Университатя (Крайова). Rural Capital регистрира бизнес от 17.1 милиона леи (6.80 милиона лева) през 2021 г., с 5% повече от предходната година. Нетната печалба на компанията е нараснала до 7,2 милиона леи (2.86 милиона лева), от 2,01 милиона леи (800 хил. лева) през 2020 г. Светослав Илчовски е придобил 10 000 хектара земеделска земя в Южна Румъния и води преговори за придобиването на 20% дял в Hastro Șovarna, компания, основана от фермера Корнел Строеску.

"Лукойл Нефтохим Бургас" АД се подготвя за преминаването към преработка на неруски нефт от 2025 г. Като основно предизвикателство от дружеството отчитат логистичните ограничения - транспортирането на големи танкери през проливите Босфор и Дарданели, многократно увеличените срокове за доставка и рисковете от забавяне на доставките поради метеорологични или други причини. През 2021 г. рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" е работила с 50% неруски петрол, но към днешна дата преработва малко над 88% руски петрол. Над 7 млн. тона нефтена суровина е преработила бургаската рафинерия през тази година.

10% по-малко пътници за ноември спрямо 2019 година отчита летище София. Близо 472 хиляди пътници са преминали през летището София през през този месец. Над 10% е спадът и при пътувалите по международни линии, които през изминалия месец са малко над 444 хиляди. Най-сериозно е намалението при вътрешните полети, които са с почти 18% по-малко спрямо ноември 2019 г. През този месец до Варна и Бургас са пътували над 15 хиляди пътници. Най-добрите резултати са отчетени при пътувнията по международни чартърни линии, където статистиката отчита ръст от над 15%. Спадът от близо 16 % се наблюдава и при обработените пощенските и товарни пратки.

Националната компания "Железопътна инфраструктура" публикува предварителна информация за два проекта, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Става въпрос за изграждането на интермодален терминал в Русе, както и внедряване на система за безопасност ERTMS, ниво 2, в жп участъка Русе-Каспичан. Общата прогнозна стойност на двата проекта е над 241 млн. лв. без ДДС.

Консолидираните неодитирани финансови резултати на tbi bank за първите девет месеца на 2022 г. показват рекордна в историята на банката нетна печалба в размер на 30.2 млн. евро – с 33% по-висока спрямо същия период на 2021 г. и вече надвишаваща постигнатия резултат за цялата предходна година (27.5 млн. евро). През първите девет месеца на 2022 г. tbi bank обслужи близо 850 хиляди заявления в България, Румъния и Гърция, като отпуснатите заеми са близо 400 хиляди на стойност 520 млн. евро (36% ръст на годишна база). Така активите на банката достигат 909 млн. евро, отбелязвайки повишение с 200 млн. евро от началото на годината (28% ръст в сравнение с края на 2021 г.). Източник: Forbes

Европейската централна банка увеличи водещите си лихви с нови 50 базисни пункта. Инфлацията ще започне да се забавя, но чак през 2025-а година ще достигне 2,3 на сто, което е близо до целевите равнища. ЕИБ ревизира прогнозите си за инфлацията, като според експертите от тази година средно в еврозотата тя ще достигне 8,4 %. Догодина ще бъде над шест на сто, а чак през 2025-та ще достигне до 2,3 на сто, което е близо до целевите равнища за Европейската централна банка. По отношение на икономическия растеж от ЕЦБ очакват тази година той да бъде 3,4 на сто, а догодина едва половин процент. 1,9 и 1,8 на сто са прогнозите за 2024 и 2025-а година. Стъпката на увеличение на лихвите следва снощното действие на Федералния резерв, който също покачи водещата си лихва с 50 базисни пункта. За ЕЦБ това е четвърто покачване - 50 пункта през юли и по 75 през септември и октомври.

Федералният резерв на САЩ повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта в борбата си с рекордната инфлация. Федералният комитет по операциите на открития пазар (FOMC) единодушно взе решение да повиши целевия диапазон за лихвения процент по федералните фондове до 4,25%-4,5% - най-високата стойност от 15 години насам. На 15 юни централната банка извърши увеличение на лихвения процент със 75 базисни точки - най-голямото от 28 години насам. То бе последвано от още едно повишение със 75 базисни точки на 27 юли, повишение със 75 базисни точки на 21 септември и още едно повишение със 75 базисни точки на 2 ноември. Агресивното затягане на паричната политика от страна на Фед е резултат от рекордните потребителски и производствени цени, които се движат около най-високите си стойности от 40 години насам. Според данните, публикувани във вторник, годишната инфлация в САЩ достигна 7,1% през ноември, намалявайки от 7,7% през октомври.

Фондовите борси в Азиатско-Тихоокеанския регион записаха понижения, след като Федералният резерв на САЩ сигнализира за последващи лихвени увеличения. Хонконгският бенчмарк Hang Seng отписа 1,55% от стойността си, падайки до 19 368,59 пункта. В континентален Китай измерителят Shanghai Composite намаля с 0,25% до 3168,65 пункта, докато показателят Shenzhen Component нарасна с 0,32% до 11 358,11 пункта. Японският индекс Nikkei 225 се понижи с 0,37% до 28 051,7 пункта, а показателят Topix – с 0,18% до 1973,90 пункта. В Южна Корея бенчмаркът Kospi намаля с 1,6% до 2360,97 пункта, а индексът Kosdaq – с 0,87% до 722,68 пункта. Австралийският измерител S&P/ASX 200 спадна с 0,64% до 7204,8 пункта.